№ 706
гр. Варна, 28.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110202864 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от „ АНДОНОВ И СИН” ЕООД, с
управител и представляващ Б.А.Н. против НП № 03-013254/02.12.2020 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на
дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 3000 /три хиляди/ лева , за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр.
с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ.
В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с дерогиране на разпоредбите на чл. 42 т.4 и т.6 и чл. 5 ал.1 т.5 от
ЗАНН. Сочи се, че както в АУАН, така и в НП не е посочено ясно кой точно е
извършителят на нарушението, а именно липсва посочване на данните на физическото
лице – извършител, което според въззивника единствено би могло да има качеството
„нарушител“. Излага се становище, че в НП са неясно описани релевантните факти,
свързани със съставомерните признаци на нарушението, като в описателната част
липсват и факти, свързани с осъществената проверка. Обръща се внимание на
обстоятелството, че в НП не е обективиран представения в хода на проверката
граждански договор с лицето Х.Р., като се твърди, че същият поради „стресовата
ситуация“ по време на проверката е декларирал твърдение, което не отговаря на
обективната действителност, а именно, че е осъществявал трудовите функции на
1
събирач на яйца, вместо действителните такива, визирани и в гражданския договор,
свързани с извършване на товаро-разтоварна работа. Оспорва се посочената в НП
фактическа обстановка и по-конкретно, че лицето Х.Р. е осъществявало трудовите
функции, свързани с длъжността „събирач на яйца“, като според въззивника поради
липсата на убедителни доказателства по отношение на цитирания факт, АНО е
дерогирал задължението си по чл. 52 ал.4 от ЗАНН да проведе разследване по
отношение на спорните обстоятелства. Излага се становище, че поради вирусно-
епидемичната обстановка в страната е неморално и непристойно, съотв. несъобразено с
основните принципи в АПК, налагането на административна санкция в съответния
размер. Формира се извод, че са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 28
от ЗАНН, поради маловажност на извършеното нарушение, доколкото се касае за
единичен случай на деяние от съответния вид и липсата на щети за бюджета. Иска се
НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се измени размерът на
наложената административна санкция до минималния такъв, предвиден в закона.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк Н., който в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено. Формира извод, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява посочената в НП фактическа обстановка. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – Д.И. и свидетелят по акта – П.Е., както и служителят цитиран в
обжалваното НП – лицето Хр. Н. Р.. Приобщени са като писмени доказателства по
делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 02.11.2020 г. , около обяд, служители на ДИТ – Варна – св. Д.И. – инспектор
и инж. П.Е. – главен инспектор, извършили проверка на обект – птицеферма, находяща
се с. Осеново, стопанисвана от „Андонов и син“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Младост, жк „Трошево“55, вх.В, ет. 6, ап.23 . В хода на
проверката в сградата, в която се помещавала птицефермата, били заварени да
осъществяват трудови функции четири лица, сред които и лицето Хр. Н. Р. с ЕГН:
**********. При пристигане на контролните органи, работниците се намирали в
помещението с отглежданите птици, където събирали яйца и в което проверяващите не
били допуснати, с оглед запазване на стерилната среда. Впоследствие работниците
преминали в друго помещение, където започнали да пакетират събраните яйца и където
били възприети от контролните органи. Същевременно Х.Р. бил поканен от
2
инспекторите при ДИТ-Варна да попълни декларация по чл. 402 ал.1 от КТ. В същата
свид. Р. декларирал, че работи за „Андонов и син“ ЕООД в обект – птицеферма,
находяща се в с. Осеново, без сключен трудов или граждански договор, с получавано
дневно трудово възнаграждение от 25 лева, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 часа и
два почивни дни по график в работни ден.
На представляващ дружеството е връчена призовка за представяне в ДИТ-Варна
на документи, свързани с трудовите правоотношения, в които се намира юридическото
лице. На 19.11.2020 г. са представени такива в.т.ч. и граждански договор между
дружеството-жалбоподател и лицето Х.Р., видно от който последният се задължава да
извършва товаро-разтоварна дейност на територията на предприятието, за срок от
30.10.2020 г. до 06.11.2020 г., срещу уговорено трудово възнаграждение от 100 лева.
Не бил представен трудов договор с лицето.
При така установените факти, свид. И. съставил на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 62 ал.1 , във вр. с чл. 1 ал.2, вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, въз
основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като на същия
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление НП № 03-013254/02.12.2020 г. е издадено от
компетентен орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, видно
от приложеното по делото заверено копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
3
Съдът намира, че в АУАН и НП са посочени съставомерните признаци на
извършеното нарушение, като е посочена и трудовата дейност, която лицето е
допуснато да изпълнява, а именно – трудовите функции на длъжност „събирач на
яйца“. Доколкото обстоятелствата, свързани с осъществяваната проверка не касаят
съставомерни признаци на нарушението, не посочването на същите не ограничава
правото на защита на въззивника и в този смисъл не опорочава административно-
наказателното производство.
Не се споделят доводите на жалбоподателя, за допуснато съществено
процесуално нарушение с оглед неяснота относно личността на нарушителя. Видно е ,
както от съдържанието на АУАН, така и на НП, че за описаното в същите нарушение е
ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическото
лице„Андонов и син“ ЕООД, като са цитирани и индивидуализиращите данни на
дружеството, а именно ЕИК и седалище и адрес на управление. Като неоснователно бе
е оценено и твърдението, че съгласно закона, единствено физическо лице е възможно
да има качеството нарушител. Подобно твърдение противоречи на нормата на чл. 83,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, според която в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или
наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може
да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Същевременно санкционната норма
на чл. 414 ал.3 от КТ изрично предвижда като административно-наказателен субект
юридическото лице, имащо качеството – работодател, с оглед предвидената
възможност да бъде наложено административно наказание „имуществена санкция“ на
такъв субект-
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установи, че на 02.11.2020 г. в с. Осеново, обл.
Варна, в птицеферма, стопанисвана от дружеството-жалбоподател, лицето Хр. Н. Р., с
ЕГН: ********** е престирало работна сила по трудова функция свързана с
длъжността „събирач на яйца“, при определено работно време и срещу уговорено
трудово възнаграждение , както и при определено работно място. За формиране на
своите правни и фактически изводи съдът съобрази, както гласните доказателства,
събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта и свид. Х.Р., така и
приобщените по делото копие на декларация, подписана от Р. и останалите
документи, съдържащи се в АНП. Видно от показанията на св. Е. и свид. И.,
проверяващите са възприели свид. Х.Р. да излиза от помещението на птицефермата, в
което се отглеждат птици със съответно количество събрани яйца, по отношение на
които същият е предприел извършване на действия по пакетирането им. Цитираните
показания са в съответствие и с гласните доказателства, събрани чрез разпита на Х.Р.,
който в съдебно заседание заявява, че е осъществявал трудовите функции на събирач
4
на яйца в процесната ферма срещу уговорено дневно трудово възнаграждение от 25
лева, с два почивни дни през седмицата, като е престирал труд в полза на „Андонов и
син“ЕООД. Показанията на свид. Р. кореспондират и с отразените данни в попълнената
от него декларация в хода на проверката, поради което съдът оцени като
неоснователни твърденията, че съдържанието на декларацията не съответства на
обективните факти.
С оглед на така установените обстоятелства, предвид цитираните по-горе
доказателства, съдът счита, че представеният граждански договор е неотносим към
настоящия спор, доколкото касае извършване на товаро-разтоварна дейност, каквато не
е установено Х.Р. да е осъществявал в полза на дружеството -жалбоподател, както на
процесната дата, така и в периода до приключване на проверката, съотв. в който и да е
друг момент.
Безспорно установено е по делото и че към момента на извършване на
проверката, към който момент Р. е заварен от контролните органи да осъществява
трудови функции, трудов договор с лицето не е бил сключен, съответно същият е
полагал труд във връзка с възникнали трудови правоотношения с дружеството-
жалбоподател при наличието на елементите на такова правоотношение – уговорено
трудово възнаграждение, трудова функция, работно време и при наличието на
определено работно място, което е видно от показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта и приобщеното по делото копие на декларация. Посочените
елементи на трудово правоотношение се установяват безспорно от цитираните по-горе
доказателства и по-конкретно от попълнената от свид. Р. декларация в хода на
проверката и показанията н същия в хода на съдебното производство.
Съгласно нормата на чл. 62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма. Разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ сочи, че трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Същевременно нормата на чл. 1 ал.2 от КТ сочи, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Анализът на цитираната нормативна уредба, сочи, че в случая въззивникът е
нарушил всяка от посочените норми, като не е сключил трудов договор в писмена
форма преди постъпване на работа на съответния работник при наличие на
правоотношения, свързани с престиране на работна сила.
Поради изложеното правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника на основание чл. 414 ал.3 от КТ, доколкото конкретното
нарушение е предвидено в диспозицията на посочената правна норма.
Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции,
без сключен трудов договор се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите
5
такива.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е
завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретните обстоятелства. По
делото са налични единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни
за други нарушения по същия нормативен акт/ . С оглед на изложеното и предвид
фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да
бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че
административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би
изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
6
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, и е
приключило след провеждането на три съдебни заседания намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 120 /стои двадесет/
лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалено пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция съотв. размера на присъденото в полза на страната, а именно юрисконсултско
възнаграждение за сумата за сумата от 60 /шестдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013254/02.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на „АНДОНОВ И
СИН”ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”
в размер на 3000 /три хиляди/ лева , за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 и
чл. 61 ал.1 от КТ., като намалява размера на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „АНДОНОВ И СИН”ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА
„Главна инспекция по труда“ сумата от 60/шестдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7