Решение по дело №15977/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 04.06.2018 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети май  през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                    мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

при секретаря Св.Влахова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 15977 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                С решение от 20.07.2017 г. по гр.д. № 76278/16 г., СРС, ГО, 47 с-в осъжда В.Р.Ч. ЕГН ********** да заплати на М.К.Б. ЕГН ********** на основание чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД сумата от 4650 евро,представляваща двойния размер на платения задатък по предварителен договор от 02.10.2015 г.,ведно със законната лихва вурху тази сума,считано от 11.12.2015 г.до окончателното й изплащане ,на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата 1363.78 лв.разноски по делото .

            Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ответника.

Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно и немотивирано.Твърди,че неправилно съдът е приел,че вина за несключване на окончателен договор има продавачът/ответник/ .Вината била на купувача/ищец/,който пръв е предявил претенции за изменение параметрите на предварителния договор.Съдът игнорирал уговорките относно мястото на сключване на окончателния договор  и личността на нотариуса като съществени елементи от предварителния договор.Няма доказателства,че банката е правила избор сделката да се изповяда при нотирус И..Купувачката не се явила на уговорената дата при уговорения нотариус М.и е изпаднала в забава.Забавата й е предоставила на продавача правото на възражение за неизпълнен договор.

                 Моли решението да се отмени като се отхвърли иска .Претендира разноски.

                Не е постъпил е отговор на  въззивната жалба.

          Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

         Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

             В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.

             На основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

               За пълнота следва да се отбележи следното: 

              Страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на имот,за което е платено капаро в размер на 2325 евро от купувачката-ищцаОкончателният договор е следвало да се сключи  до 16.11.2015 г.при посочен от кредитиращата банка нотариус.       

              От констативен нот.акт от 16.11.2015г., съставен от нотариус И., се установява, че на посочената дата в 11,00 часа в кантората са се явили страните по предварителния договор,представител на кредитиращата банка,брокер по сделката. Окончателен договор  не бил подписан, тъй като възникнали разногласия между страните относно момента на предаване на владението на имота. Купувачите държали предаването да стане при подписване на окончателен договор, както е предвидено в предварителния договор, но продавачът заявил, че не е съгласен да предаде владението в деня на подписване на окончателен договор, тъй като тогава няма да е получил продажната цена на имота, както и че ще предаде владението в деня, в който получи парите. След едночасово обсъждане не се стигнало до постигане на съгласие.

          Представен е втори констативен протокол, съставен на 19.11.2015г. от нотариус И., от съдържанието на който се установява, че ответникът не се е съгласил да подпише окончателен договор, тъй като нотариус И.не е нотариусът, посочен в предварителния договор, пред който следвало да се сключи окончателен договор. Заявил, че е съгласен кредита от "ОББ" да бъде отпуснат "ексроу" сметка, разноските за която е съгласен да поеме, която да гарантира плащането на цената в деня на скючване на окончателен договор. Заявил, че не е съгласен с уведомителното писмо на ОББ, в което пишело, че кредитът ще се отпусне за покупка и ремонт, тъй като кредитът е само за покупка на жилището. Продавачите заявяват, че желаят сключване на окончателен договор при условията, договорени в предварителния. В резултат на противоречията между страните отново не е подписан окончателен договор.

              Доказателствената стойност на констативения протокол от 16.11.2015г. не е опровергана при открита процедура по оспорване по чл.193 ГПК и в него са удостоверени причините, поради които не е сключен окончателен договор между страните, които следва да се вземат предвид при решаване на спора. От съдържанието на констативния протокол и показанията на разпитаните свидетели се установява и между страните не е спорно, че към 16.11.2015г. ищцата е имала готовност да заплати продажната цена чрез банков кредит, отпускането на който е одобрено, че ответникът е разполагал с всички необхдими документи за сключване на договора. Установява се, че на 16.11.2015г. са възникнали разногласия между страните относно момента на предаване на владението, като продавачът искал владението да бъде предадено след заплащане на продажната цена в пълен размер.

              От съдържанието на предварителния договор се установява, че между страните е постигнато съгласие относно всички съществени параметри на окончателния договор, включително и момента на предаване на владението. В чл.2.1, изр. 2 е предвидено, че владението се предава в деня на подписване  на окончателния договор.Няма доказателства предварителния догововр да е изменянн  относно момента на предаване на владението.Следователно на 16.11.2015 г. продавачът е искал да се изменят договорени параметри на ,с което купувачът не се е съгласил.

           В чл.2 ал.2 от предварителния договор е посочено,че окончателен договор ще се сключи в кантора на нотариус,посочен от кредтирищата банка.При нотриус И.е присъствал представител на кредитирищата банка адв.Георгиева,от което се установява ,че и желанието на банката е сделката да е при този нотариус.От тълкуването на волята н астраните,обективирана в посочената разпоредба се извежда изводът ,че посочването на нотариус М.е в случай,че изповядането на сделката не се осъществи по някаква причина.

          Съдът правилно е приел,че ответникът е причина за несключване на окончателния договор,поради искането му за изменение на съществени параметри от договара.При това положение искът по чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД е основателен ,а платеното капаро подлежи на връщане в двоен размер  

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанцинното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено.           

           

 

          Воден от горното съдът

 

Р  Е Ш  И:

       ПОТВЪРЖДАВА от 20.07.2017 г. по гр.д. № 76278/16 г., СРС, ГО, 47 с-в

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

           

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                                                              2.