№ 21163
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110108974 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И.,
доуточнена с молба с вх. № 101161/21.03.2025 г. и молба с вх. №
73153/28.02.2025 г., срещу Й. Ц. Д., с ЕГН: ********** и В. Ц. Д., с ЕГН:
**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците
дължат на ищеца в лично качество и в качеството им на наследници на С. К. Д.
/починала на 02.01.2025 г. - след образуване на заповедното дело, но преди
образуване на исковото дело/ и на Ц.Й.Д., с ЕГН: ********** /починал на
16.05.2022 г./ в условията на разделност, сумата от общо 1922.51 лева,
представляваща 7/8 части от стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот –
апартамент № 46, находящ се в гр. София, **********, от които: 1/ главница за
доставена топлинна енергия в размер на 1627.86 лева за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. вкл, и 223.06 лева – обезщетение за забава върху тази сума
за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 60.05 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. и 11.54 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
16.07.2021 г. до 15.02.2024 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 13331/2024 г. на СРС – 06.03.2024 г. до окончателното плащане на сумата,
като сумите се претендират, както следва:
От Й. Ц. Д. /в лично качество и в качеството на наследник на С. К. Д./ –
1
4/8 от задълженията или 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер
на 930.21 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 127.46 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2022 г. до
15.02.2024 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 34.31
лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 6.60 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 16.07.2021 г. до 15.02.2024 г.
От В. Ц. Д. / в качеството на наследник на С. К. Д./ – 3/8 от
задълженията или 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на
697.65 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 95.60 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2022 г. до
15.02.2024 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 25.73
лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 4.95 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 16.07.2021 г. до 15.02.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответниците, съответно техния наследодател, не са
изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо
сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда –
етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва
се, че въпреки това ответниците не са изпълнили задължението си за
заплащане на дължимите суми.
Уточнява се, че сумите се претендират от ответниците като
съсобственици на топлоснабдения имот и наследници на починалия трети
съсобственик.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на С. К.
Д., удостоверение за наследници на Ц.Й.Д., молба за откриване на партида,
нотариален акт, удостоверение за идентичност на административни адреси,
удостоверение за наследници на Й. Ц. Д., протокол от ОС на СЕС и договор
между СЕС и ФДР, фактури, извлечение от сметка, договор между ищеца и
ФДР, копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
по делото е постъпил писмен отговор – чрез адв. П. Г. Д.. В същия предявените
искове се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за погасяване
по давност на част от процесните суми. Не се оспорва качеството
потребители/наследници на потребител на ответниците.
Твърди се, че в част от периода измервателният уред в абонатната
станция не е бил годно СТИ.
В останалата част се посочва, че исковете не се оспорват по размер.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
2
евентуално частично. Претендират се разноски.
С определение № 17774/16.04.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
172416/19.05.2025 г. От ищеца са представени с допълнителна молба
документи за подмяна на водомер и за техническа изправност на СТИ.
В съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответниците, редовно призовани, не се явява в първото по делото
съдебно заседание, представляват се от процесуален представител – адв. П. Д..
Последният изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне
на исковете. Поддържа, че не се установява как са начислени процесните суми
вкл. се позовава на отмяната на т.нар. формула за „дялово разпределение“ от
ВАС.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 8533/20.03.2024 г. по
ч.гр.д. № 13331/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на част от
длъжниците. Предвид липсата на възражение срещу част от сумите делото се
води само за общо 7/8 части от задълженията.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за собственост на
жилище по чл. 55 г от ЗПИНМ № 80, том ІІ, дело № 280 от 13.03. 1972 г. се
установява, че жилище – апартамент № 46, на ет. 7, вх. В, в бл. 18, ж.к.
„Баталова воденица“ – е закупено от лицата С. К. Д. и Й. Ц. Д..
Видно от удостоверение от ГИС София стар адрес: гр. София, ж.к.
Баталова воденица, бл. 18, към настоящия адрес представлява жилищна
сграда в район Възраждане на Столична община – с актуален адрес: ж.к.
Сердика, бл. 18 – със седем входа – от вх. А до вх. Ж.
Съгласно удостоверение за наследници на Й. Ц. Д. същият е починал на
04.02.1987 г. като е оставил за свои наследници съпруга С. К. Д. и син Ц.Й.Д..
Видно от молба декларация от 04.06.2002 г. Ц.Й.Д. е поискал да му бъде
открита партида за битови нужди за процесния имот от страна на ищцовото
дружество. Съгласно молбата домакинството на Ценко Д. се е състояло от 4
3
души.
Съгласно удостоверение за наследници на Ц.Й.Д. той също е починал
като е оставил за свои наследници двамата си сина – ответниците Й. Ц. Д. и В.
Ц. Д..
Представено е удостоверение за наследници и на С. К. Д., с ЕГН:
********** – от което е видно, че същата е починала след сина си Ценко Д., а
именно на 02.01.2025 г. Така С. К. Д. оставя за наследници внуците си
ответниците Й. Ц. Д. и В. Ц. Д..
От ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще
във вещноправния му статут, касаещи процесния период.
От представени по делото общи фактури се установява, че титуляр на
партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, кв. „Сердика“,
бл.18, вх.В /3/, апартамент № 18 е лицето Ц.Й.Д..
От договор между СЕС и ФДР от 25.07.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 24.07.2002 г. се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисис“
ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период. В протокола от ОС на СЕС е налице подпис на Ц.Й.Д.,
който не е оспорен.
Налице е и договор /№ Д-0-68 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са
изготвяни редовно изравнителни сметки. Предоставяна е и услугата дялово
разпределение.
Съгласно извлечение от сметка на л. 35 от делото, процесната сума за
главница от 1860,41 лева / от които се претендиран 1627.86 лева или 7/8 части/
е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон 2021 г – 2022 г.,
отразена в м. 07.2022 г. на стойност 1239.46 лева и две допълнителни
изравнителни сметки, отразени в м. 09.2022 г. на стойност 30.87 лева
съответно м. 10.2022 г. на стойност 0.01 лева.; изравнителна сметка за
отоплителен сезон 2022 г – 2023 г., отразена в м. 07.2023 г. на стойност 590.07
лева.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза с вх. №
172416/19.05.2025 г., от която се установява, че сградната инсталация в
сградата, където се намира процесният имот е от открит тип, поради което при
изчисленията се съобразява с коефициент 0.15. Технологичните разходи на
отоплителната инсталация са извадени от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното
дружество, доколкото за разпределение между абонатите е дадено само
4
чистото количество топлинна енергия. Уточнява се, че общият топломерт се
отчита чрез електронно устройство – терминал.
Топломерът в абонатната станция е монтиран на 07.02.2020 г., като
впоследствие е проверяван на 25.09.2021 г. и на 18.05.2024 г. Липсата на
проверка в периода от 25.09.2023 г. до 18.05.2024 г. обаче не е от значение в
конкретния случай предвид обхвата на процесния период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.
На следващо място според експертизата в имота има четири броя
радиатори с индивидуални измервателни уреди с дистанционно отчитане и
щранг лира /две тръби с диаметър ф – 0.060 мл/ с топлинна мощност от 545.28
вата.
Абонатът заплаща стойността на топлинната енергия, отделена от
сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект .
В процесния период съгласно експертизата и за двата отоплителни сезона
– до процесния имот не е бил осигурен достъп за реален отчет на водомера.
Поради това е начислена БГВ за 1 брой водомер при разходна норма от 140
литра на денонощие – като начисленията са били правени за 1 брой
потребител.
Така вещото лице сочи, че дължимите от абоната суми за целия процесен
период възлизат на 2288.70 лева, а за периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2022 г.
на 1807.69 лева /формирана от 296.91 лева за сградна инсталация, 780.25 лева
за отопление на имот и 730.53 лева за БГВ/.
По делото се претендират 7/8 от задълженията за имота, поради което в
изчисленията си от правна страна съдът ползва сумата от 1581.72 лева ( 7/8 х
1807.69 лева).
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 8533/20.03.2024 г. по ч.гр.д. № 13331/2024 г. по
описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, чрез
залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за
5
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка
предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и
ответниците респ. техните наследодатели е била налице облигационна връзка
за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си
за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.
Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по
делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за
обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / удостоверение за наследници на С. К. Д.,
удостоверение за наследници на Ц.Й.Д., молба за откриване на партида,
нотариален акт за собственост на жилище по чл. 55 г от ЗПИНМ № 80, том ІІ,
дело № 280 от 13.03. 1972 г., удостоверение за идентичност на
6
административни адреси, удостоверение за наследници на Й. Ц. Д. и копие от
в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г. и справка НБД
„Население“/ следва извод, че първоначални собственици на имота са били С.
К. Д. и съпругът й Й. Ц. Д.. След смъртта на последния имотът остава в
собственост на съпругата му С. К. Д. и сина му Ц.Й.Д.. Последният е подал
заявление за откриване на партида на свое име – като е вписал, че
домакинството му се състои от четирима души. Смъртта на Ц.Й.Д. е
настъпила след процесния период, поради което и в периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. потребител на топлинна енергия е бил именно Ц.Й.Д.. В тази
връзка между Ц.Й.Д. и „Топлофикация София“ АД е било налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби
на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството
и одобрени от КЕВР. След смъртта на Ц.Й.Д. на 16.05.2022 г. за задълженията
за имота отговарят по правилото на чл. 60, ал. 1 от ЗН във връзка с чл. 5, ал. 1
от ЗН двамата му синове – ответниците Й. Ц. Д. и В. Ц. Д. в равни дялове.
Доколкото баба им С. К. Д. също е починала към момента на образуване на
настоящото дело, то ответниците се явяват и съсобственици на имота в равни
дялове /макар по делото да се претендират само 7/8 части от сумите,
доколкото за 1/8 по заповедното дело е издаден изпълнителен лист/. Не бяха
въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на
имота, като ответниците не оспорват по същество и наличието на
облигационна връзка между ищеца и наследодателя им.
Предвид конкретните доводи на ответниците, следва да се отбележи и че
с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, поначало са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Т., сумите, начислени на
абоната за сградна инсталация, са правилно начислени – съобразно
отопляемия обем на имота. Посоченото разрешение не противоречи на
Решение от 23.10.2025 г. по дела С‑760/23 на СЕС, доколкото не се
установява ищецът да е начислил суми в повече от заложеното предвид
отопляемия обем на имота. Не се установиха аномалии в показанията на
топломера в абонатната станция, нито период в рамките на процесния период,
в който общият топломер да не е бил с валидна метрологична проверка. В тази
връзка и липсва основание за отпадане на суми от начислената сградна
инсталация.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3
7
от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 13331/2024 г. по описа на СРС е подадено на 06.03.2024 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия – чл. 33, ал. 1 от ОУ, това
възражение е поначало основателно за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
15 то число на втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. – досежно вземането за главница.
Видно от СТЕ, задължението за топлинна енергия възлиза на 1807.69
лева за периода м. 01.2021 г. до м. 04.2022 г. или относимите към делото 7/8
части възлизат на 1581.72 лева.
Така съдът достигна до извода, че ответникът Й. Ц. Д. дължи 903.84
лева за главница за ТЕ, а ответникът В. Ц. Д. 677.88 лева като за разликата до
пълния размер на претенциите или съответно за сумите от 26.37 лева респ.
19.77 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че за обезщетение се дължат общо 160.61 лева за имота, от
които 7/8 части възлизат на 140.53 лева.
В тази връзка Й. Ц. Д. дължи 80.30 лева за обезщетение за забава, а
ответникът В. Ц. Д. 60.23 лева като за разликата до пълния размер на
претенциите или съответно за сумите от 47.16 лева респ. 35.37 лева исковете
следва да бъдат отхвърлени.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
неоснователен, доколкото по делото липсват доказателства ищцовото
дружество действително да е заплатило на третото лице помагач стойността
8
на услугата дялово разпределение. Това налага отхвърляне и на иска за
обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 13331/2024 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество заявител претендира разноски
за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода
на делото от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 39.61 лева
от длъжника Й. Ц. Д. респ. 29.71 лева от длъжника В. Ц. Д..
Длъжниците не претендират разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 8974/2025 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 38.45 лева държавна такса, 450 лева – възнаграждение за вещо лице, 100
лева – юрисконсултско възнаграждение и 5 лева за СУ. Видно от
представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени. В тази връзка от ответника Й. Ц. Д. се дължат
265.81 лева, а от ответника В. Ц. Д. – 199.36 лева.
Ответната страна претендира разноски от 400 лева за адвокат –
действително извършени или по 200 лева на ответник. С оглед изхода на
делото на всеки ответник се дължат по 20. 83 лева като разноските за адвокат
не са прекомерни.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Ц. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, **********, ****, в качеството си на наследник на Ц.Й.Д., с
ЕГН: ********** /починал на 16.05.2022 г./ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо 984.14 лева, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 46, находящ се в гр. София, **********, от които: 1/
сумата от 903.84 лева – главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., и 2/
сумата от 80,30 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до
15.02.2024 г. върху съответните главници, както и законната лихва върху
9
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 13331/2024 г. на СРС – 06.03.2024 г. до окончателното плащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13331/2024 г. на СРС / съответни
на 4/8 части от задълженията за имота/, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми и периоди: 1/ за сумата от 26.37 лева – главница за топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. и за сумата от 47.16 лева
–обезщетение за забава върху съответните главници за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.; 2/ за сумата от 34,31 лева – главница,
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., и сумата от 6,60 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 15.02.2024
г., ведно със законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 06.03.2024 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №
13331/2024 г., СРС/ до изплащане на вземането, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Ц. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, **********, ****, в качеството си на наследник на Ц.Й.Д., с
ЕГН: ********** /починал на 16.05.2022 г./ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо 738.11 лева, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 46, находящ се в гр. София, **********, от които: 1/
сумата от 677.88 лева – главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., и 2/
сумата от 60,23 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до
15.02.2024 г. върху съответните главници, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 13331/2024 г. на СРС – 06.03.2024 г. до окончателното плащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13331/2024 г. на СРС / съответни
на 3/8 части от задълженията за имота/, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми и периоди: 1/ за сумата от 19.77 лева – главница за топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. и за сумата от 35.37 лева
–обезщетение за забава върху съответните главници за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.; 2/ за сумата от 25,73 лева – главница,
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., и сумата от 4,95 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 15.02.2024
г., ведно със законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 06.03.2024 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №
13331/2024 г., СРС/ до изплащане на вземането, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Й. Ц. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, **********,
**** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
10
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 39.61 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 13331/2024 г. на СРС и сумата от общо
265.81 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 8974/2025 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Ц. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, **********,
**** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 29.71 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 13331/2024 г. на СРС и сумата от общо
199.36 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 8974/2025 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Й. Ц. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, **********, **** сумата от общо 20.83 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
8974/2025 г. на СРС – съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В. Ц. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, **********, **** сумата от общо 20.83 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
8974/2025 г. на СРС – съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 13331 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11