О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1956
Град Пловдив, 03.10.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 2665 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.229 ГПК.
Настоящото дело е образувано по
жалба на Б.Г.Г. *** против решение № ППН-01-943/2018 г. от 23.07.2019 г. на
КЗЛД.
С молба от 02.10.2019 г.
жалбоподателят е поискал на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК спиране на
настоящото производство до произнасяне на Конституционния съд на Република
България по конституционно дело № 4/2019 г., по което искането е за
установяване на противоконституционност на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД и за
съответствието на разпоредбата с Всеобщата декларация на ООН за правата на
човека, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Международния
пакт за гражданските и политическите права, Хартата на основните права на
Европейския съюз и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета
от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/EО.
Процесуалният представител на ответника счита искането
за спиране за основателно.
Съдът намира искането за неоснователно, защото макар
чл.229, ал.1, т.6 ГПК да е приложим в съдебното административно производство по
силата на препращащата норма на чл.144 АПК, следва да се отчете спецификата на
гражданското и на административното съдопроизводство (в гражданското
производство съдът е този, който решава със сила на присъдено нещо възникналия
спор, а в административното съдебно производство съдът само проверява
законосъобразността на издадения акт, с който административният орган вече е
разрешил спорния въпрос), от една страна и от друга страна, да се съобрази нормата
на чл.142, ал.1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съпоставяйки тези
правила и норми, съдът намира, че дори Конституционният съд да обяви за
противоконституционна нормата на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД (явяваща се приложима по
делото материалноправна норма), настоящият съдебен състав отново ще има
задължението по чл.142, ал.1 АПК да преценя законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на неговото издаване, към който момент нормата
на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД представлява част от действащото национално право. Т.е.,
решението на Конституционния съд е бъдещ факт от правната действителност, който
административният орган нито има възможност, нито обективно може да съобразява
при издаване на своите актове.
Водим от изложеното, съдът намира, че искането за
спиране следва да се отхвърли като неоснователно, а делото следва да се насрочи
за открито заседание, за което да се призоват страните. Затова и на основание
чл.229, ал.1 ГПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Б.Г.Г. *** за спиране на
производството по настоящото дело до произнасяне на Конституционния съд на
Република България по конституционно дело № 4/2019 г.
НАСРОЧВА делото в открито заседание на 11.12.2019
г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните и се уведоми Окръжна
прокуратура Пловдив за възможността да встъпи в процеса.
Определението е окончателно.
Административен съдия: