Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 367 / 09.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 529 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.156 от ДОПК, вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Жалбоподателят
„Хелио тур с” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елхово, ул.
„Александър Стамболийски“ №170, представлявано от изпълнителния директор
Евгения Банева, чрез адвокат М.С. е оспорил акт за установяване на задължение
по декларация № РА000475/12.11.2019г., издаден от старши инспектор в отдел „Приходи,
местни данъци и такси и услуги“ при Община Созопол, потвърден с решение № 012/23.12.2019г.
на началник отдел „Приходи, местни данъци и такси и услуги“ при Община Созопол.
Жалбоподателят
твърди, че с оспореният акт неправилно е определен размерът на задължението за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за процесния имот.
Твърди, че ресторантът в имот № 67800.54.246 е с площ различна от тази в
обжалвания АУЗД, а складът към ресторанта е съборен. По отношение на сградата
за обществено хранене твърди, че е съборена на 11.05.2012г. от РДНСК поради
незаконно строителство. Отделно от това твърди, че на територията на къмпинга
не е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване. Иска актът за установяване на
задължение по декларация № РА000475/12.11.2019г. да бъде отменен.
В
съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания жалбоподателят не
изпраща представител. Ангажира доказателства в предходни съдебни заседания.
Ответникът
по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Ангажира
доказателства. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.
Факти:
На
17.03.2016г. жалбоподателят е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14000527,
парт. № 102004621012, с която е декларирал за облагане с данък върху
недвижимите имоти следните търговски обекти: ресторант с РЗП 1 445 кв.м;
сграда обществено хранене с РЗП 353 кв.м; склад с РЗП 67 кв.м; туристическа
къща, с РЗП 54 кв.м; фризьорски салон с РЗП 38 кв.м; административна сграда с
поща и склад с РЗП 896,34 кв.м; МХЦ с РЗП 112 кв.м; мотел Каваци с РЗП 763 кв.м
и земя с площ 21 740 кв.м, находящи се в гр.Созопол, местност „Каваци“ в
поземлен имот с идентификатор 67800.54.246 (л.12-30). В част 3 от декларацията
е посочена отчетната стойност на имотите: ресторант в размер на 62 615,53
лв., склад в размер на 2 903,28 лв., сграда обществено хранене в размер на
15 296,39 лв., туристическа къща в размер на 18 650,54 лв., фризьорски
салон в размер на 2 219,66 лв., административна сграда с поща и склад в
размер на 66 271,15 лв., МХЦ в размер на 24 943,77 лв., мотел Каваци
в размер на 278 974,78 лв. и земя в размер на 1 739 212,80 лв.
(л.29).
С
решение № 1277 отразено в протокол № 46/21.12.2018г. Общински съвет Созопол е
одобрил план-сметка на приходите и разходите по осигуряване на съдове за
съхраняване на битовите отпадъци, събиране на битовите отпадъци и
транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за обезвреждането
им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци, почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковите и други територии от населите места, предназначени за
обществено ползване на територията на община Созопол за 2019 година (л.78).
Със
заповед № 8-Z-1241/22.10.2018г.
кметът на община Созопол, на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ е определил
границите на районите, в които е организирано събиране и извозване на битови
отпадъци, вида на предлаганите услуги и честотата на събиране и транспортиране
за 2019г. (л.37-39). Представена е и схема за разполагане на контейнери за
битови отпадъци тип „Бобър – 1100 л“ на територията на местност „Каваци“, към заповед
№ 8-Z-1607/31.10.2016г., с
отбелязване, че няма изменение на схемата със заповед № 8-Z-1241/22.10.2018г.
(л.109 и л.137).
По
делото е представен договор № 8-583 от 19.12.2018г., сключен между Община
Созопол и „РТК“ ООД, от който се установява, че дейността по събиране и
транспортиране на битови отпадъци, биоотпадъци, его и строителни отпадъци от
населените места в Община Созопол; механизирано миене, механизирано и ръчно
метене на улиците и териториите за обществено ползване във всички населени
места, селищни образования и урегулирани територии извън населените места на
Община Созопол се извършва от „РТК“ ООД (л.41-53). Срокът на договора е 60
месеца, считано от датата на влизането му в сила, която дата е 14.01.2019г.
(чл.4 от договора). Представени са актове за извършената работа от „РТК“ ООД за
всеки един от месеците на 2019г. (л.54-77), от които не може да се установи
дали услугата е предоставяна във всички райони включени в заповедта на кмета и
в частност - в местността, където се намира процесния имот, защото отчитането е
твърде абстрактно и обобщено. Например за м.февруари 2019г. „събиране на битови
отпадъци от Бобър 1100л и PVC
240л – 330,10 тона“.
Представени
са доказателства за наличие на депо за битови отпадъци – разрешение за ползване
№ СТ-12-795 от 10.09.2007г. на зам.началник на ДНСК, с което се разрешава
ползването на строеж: „Регионално депо за твърди битови отпадъци за общини Созопол,
Приморско и Царево“ (л.40).
На
12.11.2019г. старши инспектор в отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол е издал акт за
установяване на задължение по подадена декларация по чл.14 от Закона за
местните данъци и такси с вх. № ДК14000527/17.03.2016г. (л.9-10), съгласно
който дружеството жалбоподател дължи данък върху недвижимите имоти за 2019 г. в
размер на 4 140,60 лв. – главница и 83,96 лв. – лихви и такса битови
отпадъци за 2019г. в размер на 11 830,29 лв. – главница и 239,89 лв. –
лихви за следните имоти: ресторант, склад, сграда за обществено хранене,
туристическа къща, фризьорски салон, административна сграда, търговски обект
МХЦ и мотел Каваци в поземлен имот с идентификатор 67800.54.246 в местност
„Каваци“ в гр.Созопол.
Съгласно
справка представена от ответника след вменено от съда задължение в тази насока,
начислените ДНИ и ТБО за обектите в поземлен имот с идентификатор 67800.54.246
в местност „Каваци“ в гр.Созопол, декларирани с декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх. № ДК14000527/17.03.2016г. (л.136) данъчната оценка послужила като база за
определяне на дължимите ДНИ и ТБО на ресторант с идентификатор 67800.54.4.1 е 550 726,20
лв., на склад с идентификатор 67800.54.4.3 – 20 428,30 лв., на сграда за
обществено хранене с идентификатор 67800.54.23.1 – 96 098 лв., на
фризьорски салон – 4 810 лв., на административна сграда с поща и склад –
183 054,20 лв., на търговски обект МХЦ – 25 564 лв., на мотел Каваци
– 283 697,80 лв., на туристическа къща като база за определяне на
дължимите ОНИ и ТБО е послужила отчетната стойност в размер на 18 650,54
лв., тъй като е по-висока от посочената данъчна оценка в размер на 6 170,70
лв. Ставката за данъка върху недвижимите имоти е 3,5 на хиляда, за
сметосъбиране и сметоизвозване е 7 на хиляда, за поддържане на чистотата е 2,5
на хиляда и за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депа е 0,5
на хиляда. В справката е посочено, че задължението за ТБО за 2019г. е в размер
на:
- за ресторанта - 3 855,08 лв. – събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, 275,36 лв. – третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и 1 376,81 лв. – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;
-
за склад - 143 лв. - събиране и транспортиране на
битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, 10,21
лв. – третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации и 51,07 лв. – поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване;
-
за сградата за обществено хранене - 672,69 лв. - събиране
и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране, 48,05 лв. – третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации и 240,24 лв. – поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване;
-
за туристическата къща - 130,55 лв. - събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране,
9,33 лв. – третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации и 46,63 лв. – поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване;
-
за фризьорски салон - 33,67 лв. - събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране, 2,41 лв. – третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации и 12,03 лв. – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;
-
за административната сграда и склад 1 281,38 лв. - събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации
за тяхното третиране, 91,53 лв. – третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и 457,64 лв. – поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване;
-
за търговски обект МХЦ - 178,95 лв. - събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране, 12,78 лв. – третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации и 63,91 лв. – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;
-
за мотел Каваци - 1 985,88 лв. - събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения
и инсталации за тяхното третиране, 141,85 лв. – третиране
на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и 709,25 лв. – поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване.
Актът
е бил оспорен (л.33) пред началник отдел „Приходи, местни данъци и такси и
услуги“ на дирекция „Туризъм, икономически дейности, местни данъци и такси“ при
Община Созопол.
С
решение № 012/23.12.2019г. (л.6-7) актът за установяване на задължение по
декларация е потвърден изцяло. Решението е съобщено на жалбоподателя на
20.01.2020г. (л.36). Жалбоподателят е оспорил акта пред Административен съд
Бургас с жалба изпратена по пощата на 03.02.2020г. (л.4-5).
По
делото е допуснато извършването на основна и допълнителна съдебно-техническа
експертиза.
От
заключението на вещото лице по основната съдебно-техническата експертиза (л.129)
се установява, че в имот с идентификатор 67800.54.246 в местност „Каваци“ в
гр.Созопол попада само сграда с идентификатор 67800.54.4.1 – ресторант, който
към момента се използва като такъв, а другите сгради от включените в АУЗД няма
в този имот. Освен ресторанта, вещото лице е установило, че на място, но не в
имот с идентификатор 67800.54.246 се намират още сгради с идентификатори
67800.54.4.3 (склад според справката на л.136) и 67800.54.23.1 (сграда за
обществено хранене- л.136). Според заключението, в районна на къмпинга няма
контейнери. Най-близкият контейнер е на 150 метра от края на имота.
В
съдебно заседание вещото лице уточни, че сгради с идентификатори 67800.54.4.3 и
67800.54.23.1 се намират от север на ресторанта, но не попадат в поземления имот.
За останалите сгради, посочени в данъчната декларация вещото лице заяви, че
доколкото не са записани с идентификаторите си, не могат да се идентифицират
със сигурност. Посочва, че на място в другите имоти (възстановени на различни
собственици) има сгради, които по площ се доближават до описаните в данъчната
декларация, но те са извън процесния имот. По отношение на схемата изготвена от
вещото лице за разположените контейнери в местността Каваци уточни, че това са
контейнерите установени на място при извършен оглед месец юли.
В
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза (л.181) вещото
лице е посочило, че в приложена към него комбинирана скица са нанесени всички
сгради по КВС в землището на гр.Созопол (л.185). С червен цвят са показани
сградите, които били нанесени в картата на възстановената собственост и с
изключение на ресторанта не са били нанесени в кадастралната карта, като някои
от тях не съществуват вече на място. Според вещото лице няма съответствие между
площите в данъчната декларация и площите на тези сгради за да може
недвусмислено да твърди, коя сграда от декларацията на коя съответства от
скицата. От вещото лице е изготвена и схема, на която със син цвят са очертани
контурите на ПИ с идентификатор 67800.54.246, с три зелени точки е означено
мястото на което е трябва да са поставени контейнери според предоставената от
Община Созопол схема, а с червен правоъгълник е означено местоположението на действително
поставената близо до мястото определено за контейнери пластмасова кофа за
боклук и смет (л.183).
В
съдебно заседание експертът уточни, че на място съществува двуетажната сграда с
площ от 843 кв.м, сградата с площ от 124 кв.м, ресторанта с площ от 1 445
кв.м и обслужващата сграда с площ от 353 кв.м. Останалите сгради не съществуват
на терена. Това се вижда ясно и от изготвената и приложена към заключението
комбинирана скица (л.185).
Правни
изводи:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването
и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4,
ал.1-5 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от старши инспектор в отдел „Приходи, местни данъци и такси и
услуги“ на Дирекция „ИДМДТ” при Община Созопол, съобразно правомощията
предоставени със заповед № 8-Z-1586/12.11.2015г.
на кмета на Община Созопол (л.11).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
АУЗД
е издаден въз основа на декларация с вх. № ДК14000527 от 17.03.2016г., на
основание чл. 107, ал.3 от ДОПК. В него дължимият размер на ДНИ и ТБО е посочен
общо за всички сгради, а дължимият размер на ТБО е посочен общо без да е
изложено разпределението му според трите вида услуги, които се включват в
таксата.
Това
процесуално нарушение само по себе си не би било съществено, ако такива сгради
съществуват, тъй като разяснения за начина, по който е формирана дължимата сума
се съдържат в административната преписка под формата на справка, където е
посочена основата, послужила за определяне на ДНИ и ТБО, всяка от ставките
съобразно трите вида услуги и размера на ТБО по отделно за всяка сграда. В
случая обаче, от събраните по делото доказателства се установи, че физически в
имота има само една сграда, а в околната територия, но в други имоти – още три
сгради. Отделно само две от четирите сгради по площ съответстват на тези, за
които са определени задължения.
С
обжалвания АУЗД е определен данък върху недвижимите имоти в размер на 4140,60
лв. главница и 83,96 лв. лихви за имоти, които са индивидуализирани само чрез
номера на партидата, образувана след подаване на декларация. По същия начин е
подходил административният орган при определяне на дължимата ТБО отново за
2019г., която е в размер на 11 830,29 лв. главница и 239,89 лв. лихви,
където предметът на облагане е индивидуализиран чрез номера на партидата,
образувана след подаване на декларацията. В акта на решаващия орган – решение №
12/23.12.2019г. на началник отдел ПМДТУ при Община Созопол, изрично е посочено,
че размерът на задълженията в процесния АУЗД се отнася до няколко сгради –
всички, находящи се в поземлен имот с идентификатор 67800.54.246 по кадастралната
карта на гр.Созопол. Тези сгради са ресторант, склад, сграда за обществено
хранене, туристическа къща, фризьорски салон, административна сграда, търговски
обект и мотел. В АУЗД и в решението няма подробно описание на механизма, по
който са определени задълженията, нито са дадени размерите на задълженията за
всяка от сградите. Такова описание само за ТБО е дадено в нарочна справка на
л.136, след указания на съда, в която е описана всяка една от сградите,
посочена е данъчната и отчетната й стойност и сумата, която се дължи за всеки
един от компонентите от ТБО. Нищо не е посочено за определения данък недвижими
имоти и по отношение на него следва да се предполага, че определената в
обжалвания АУЗД сума касае същите сгради.
От
назначените по делото основна и допълнителна експертизи се установи, че от тези
общо 8 сгради, описани в справката и изброени в АУСД и решението на началника
на отдел ПМДТУ при Община Созопол, реално в имот 67800.54.246 има само една
сграда и това е сградата на ресторанта с площ 1445 кв.м (идентификатор
67800.54.4.1), като от приложената към допълнителното заключение скица се вижда
(л.183), че дори тази сграда не попада изцяло в посочения от органа имот
67800.54.246.
По
отношение на останалите сгради е установено, че някои от тях въобще не
съществуват на терена, като административният орган не е представил никакви
доказателства, че те са съществували към цялата 2019г., доколкото
установяването от вещото лице е към средата на 2020г. На терена са установени общо
четири сгради, едната е ресторанта, за който стана въпрос, останалите три (л.185)
не попадат в имот 67800.54.246. Това са двуетажна сграда с площ 843 кв.м,
едноетажна сграда с площ 124 кв.м и обслужваща сграда с площ 353 кв.м. Само две
от тези реално съществуващи четири сгради имат площ (като индивидуализираща
характеристика) съответстваща на площта на ресторант 1445 кв.м (идентификатор
67800.54.4.1), и сграда за обществено хранене 353 кв.м (идентификатор
67800.54.23.1). Останалите сгради включени в АУЗД, според справката представена
от органа, имат плащ различна от площта на сградите нанесени по КВС.
В
комбинирана скица (л.185) вещото лице е нанесло всички сгради, които са били
нанесени по картата на възстановената собственост и ясно е обозначило, че
реално съществуват ресторант с площ 1445 кв.м, обслужваща сграда с площ 353
кв.м, едноетажна сграда с площ 124 кв.м и двуетажна сграда с площ 843 кв.м.
Останалите сгради не съществуват на място физически. Всички от съществуващите
сгради, с изключение на ресторанта, не се намират в имот 67800.54.246.
Така
установените факти водят до извода, че при постановяване на обжалвания АУЗД е
допуснато съществено нарушение на производството по издаването му, изразяващо
се в липса на мотиви, от които да се установи по отношение на кои имоти е
определен като дължим посоченият ДНИ за 2019г. и съответно ТБО за 2019г. Това е
така, защото в представена от органа справка за механизма, по който е
определена общата сума на задълженията за ДНИ и ТБО, са изброени 8 сгради, а по
делото се установява, че само една от тези сгради реално съществува в имота.
Други три физически съществуват, но не са в този имот, а две от тях не са и с
площта, която се сочи в производството пред органа. Тоест не може да се направи
по отношение на тях категоричен извод, че те съвпадат с някои от изброените в
справката сгради. Не са ангажирани доказателства от административния орган, че
сградите физически са съществували през цялата 2019г., за която са определили
задължения за данъци и такси.
По
делото не е установено с надлежни доказателства, ангажирани от ответника, че
услугите, които изискват заплащане на ТБО, са предоставени. Единствено е
доказано наличието на депо. Няма доказателства за извършеното сметосъбиране,
нито доказателства за почистване на обществените територии, като аргумент в
тази насока е и фактът, че органът е поставил на място само една пластмасова
кофа за смет с обем 240 л, вместо предвидените в изработената от същия орган
схема три контейнера за смет тип „Бобър“, всеки от които с обем 1100 л. Този
установен по делото факт косвено сочи, че услугата не се изпълнява.
От
представените актове за извършена работа (л.54 и сл.) не може да се извлече извод
за предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в района на
сградите на жалбоподателя. Представените актове доказват, че наетото от
общината търговско дружество извършва някаква дейност по сметосъбиране,
сметоизвозване и почистване на обществени територии, която е измерена само в
количество събран отпадък, от различните видове съдове за неговото събиране,
както и според вида на отпадъка. Въпреки, че в тези актове има раздел „ръчно
метене“ и „улични кошчета“, от конкретно отчетеното става ясно, че улиците се
метат и уличните кошчета за смет се изпразват само в гр.Созопол и
гр.Черноморец. Процесният имот се намира в м.Каваците, която не е част от
строителните граници на някое от тези две населени места. В подкрепа на този
извод е и факта, че самият кмет на общината в заповедта, в която са определени
районите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване (л.37) в т.1-А е
посочил населените места, а в т.1-Б – местностите в съответните землища.
Според
чл.62, т.3 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)Таксата
за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 3.
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места
и селищните образувания в общината.
Доколкото м.Каваците не е част от
населено място или селищно образувание и няма доказателства тя да се извършва,
такса за нея не следва да се дължи.
Други доказателства за извършване на
услугите, за които се дължи ТБО (без тази за обезвреждане в депо) не са
представени въпреки изричните указания дадени от съда в с.з. на 16.06.2020г.,
след които ответникът представи справка за механизма за определяне на
задълженията, схема за разполагане на контейнерите за битови отпадъци и наредба
за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Созопол (л.135).
В случая съдът е в невъзможност да
определи дължимите от жалбоподателя ДНИ и ТБО, тъй като от обжалвания акт не
може да се установи кои сгради, притежавани от жалбоподателя, са обложени с
такъв данък и такса. Установените по делото факти сочат, че физически
съществуващите на място сгради са четири, а не осем, само две от тях по площ
съвпадат с две от сградите по АУЗД и само една от всички сгради попада в имот с
идентификатор 67800.54.246, който също е използван от органа като
индивидуализиращ белег по отношение на сградите на жалбоподателя, за които са
определени задължения.
По
тези съображения съдът счита, че обжалваният АУЗД следва да бъде отменен изцяло
и преписката, на основание чл.160, ал.3 от ДОПК - върната на органа за
определяне на дължимите ДНИ за 2019г. и ТБО за 2019г., след като точно се
установи колко сгради и с каква площ действително съществуват, което
предопределя дължимостта, както на ДНИ, така и потенциалната възможност за кумулиране
на отпадък, а оттам и до дължимост на ТБО, както и каква по размер такса битови
отпадъци се дължи и дали се дължи по отношение на всички нейни компоненти
(решение № 17256 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7945/2019 г.).
От
всички сгради само ресторантът установен в експертизата отговаря по площ и
местоположение на един от осемте имота по АУЗД. Но съдът не може да определи
задълженията на дружеството само за тази сграда, защото в АУЗД те не са
посочени по отделно за всяка от сградите, както би следвало, а общо за всички
сгради. Така, ако съдът определи ДНИ и ТБО само за ресторанта трябва да измени
размера на определеното задължение само до размера дължим за тази сграда, което
би довело до отпадане на задълженията за останалите установени на терена
сгради, в случай, че те също са на жалбоподателя, доколкото имот 67800.54.246 е
намалил размера си вследствие за реституция.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.160, ал.1 и ал.3 ДОПК, Административен съд –
Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
акт за установяване на задължение по декларация № РА000475/12.11.2019г.,
издаден от старши инспектор в отдел „Приходи, местни данъци и такси и услуги“
при Община Созопол, потвърден с решение № 012/23.12.2019г. на началник отдел
„Приходи, местни данъци и такси и услуги“ при Община Созопол.
ВРЪЩА преписката на орган по приходите в
отдел „Приходи, местни данъци и такси и услуги“ при Община Созопол за ново
произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона дадени в мотивите на решението.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: