Решение по дело №1644/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 547
Дата: 21 май 2024 г.
Съдия: Геновева Илиева
Дело: 20203100101644
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. В., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и Ч. година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20203100101644 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по мотивирано искане на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с правно
основание чл. 153, ал.2 ЗОНПИ срещу С. Б. М. и Х. Й. М. за отнемане в полза на държавата
на имущество на стойност 171 000 лв., вкл., както следва:
1./ Застроено дворно място с площ 1125 кв.м., УПИ ****, в кв. *, по плана с. Р., общ. Д., обл.
С., при граници: от две страни улица, УПИ с № ***, ****, ведно с построените в имота
паянтова жилищна сграда със застроена площ 48 кв.м., с мазе с площ от 16 кв.м., паянтова
жилищна пристройка със застроена площ от 52 кв.м. и паянтов гараж със застроена площ от
15 кв.м. Пазарна стойност към настоящия момент 6 000 лева;
2./ Апартамент № **, представляващ самостоятелен обект с ид.№ ***.***.*** по
Кадастралната карта на гр.В., находящ се в жилищна сграда блок „Е", в гр. В., ул. „М." №
***, на трети етаж, със застроена площ 77.49 кв.м., състоящ се от: входно предверие, дневна
с кухненска част, две спални, баня с тоалет и лоджия, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж - ***.***.*** и ***.***.*** под обекта- ***.***.*** и над обекта ***.***.***,
съответстващ на апартамент № ***, по строителна документация и по предварителен
договор № ***, ведно с принадлежащата към апартамента изба №***, с площ 5.44 кв.м., при
граници коридор, изба №***, външен зид, както и 3.3347 % ид.ч. от общите части на
сградата, представляващи 15.67кв.м. или с обща застроена площ от 94.79кв.м„ както и 3.347
% идеални части и правото на строеж от сградата, съответстващи на 0.4017 % идеални части
от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***.***.***. по
Кадастралната карта на гр. В.. Пазарна стойност към настоящия момент 150 000 лева;
3) 37,89 кв.м. идеални части от поземлен имот с ид.№ ***.***.*** по Кадастралната карта на
1
гр.В., целият с площ 13261 кв.м. по скица с административен адрес: в гр. В., ул. „ М." № **,
при съседи: ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***, които ид.ч. са
отредени за прилежащи, съгласно площообразуване към апартамент № **, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.***, находящ се в жилищна сграда блок
„Е" /ЕЛА/, в гр. В., ул. „ М." № ***, на трети етаж.
4) паркомясто № **, с площ 12,50 кв.м., при граници паркомясто № **, паркомясто № ** и
маневрена площ, както и 13.75 кв.м. ид.ч. от маневрената площ ведно c l,061% ид.ч. от
общите части на подземния паркинг и от правото на строеж на сградата, съответстващи но
0.8671% ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, находящо се в подземен гараж с
93 броя паркоместа, представляващ самостоятелен обект с ид. № ***.***.***.9.3, находящ се
в гр. В., ул. „ М." № **, разположен на подмезен етаж по строителна документация, а по
схема на ет. -1, с площ на целия гараж от 1 177,79 кв.м., като самостоятелния обект се
намира в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***.***, както и
21.45 кв.м. идеални част от поземлен имот с идентификатор № ***.***.*** по
Кадастралната карта на гр.В., целия с площ 13261 кв.м. по скица. Пазарна стойност към
настоящия момент 15 000 лева;
В искането, с което е сезиран ВОС е посочено, че въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ
В. уведомление от Окръжна прокуратура-С. от 06.02.2019г. за привличане като обвиняем по
ДП № 4/2019г. по описа на ОСлС при ОП С. на С. Б. М. за извършено престъпление по
чл.203, вр.чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201 и чл.26 от НК, а с решение № 174/29.01.2020г. на
КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество.
При проверката, обхващаща периода от 11.02.2009г. до 11.02.2019г. са събрани достатъчно
данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно
придобито, тъй като при съпоставката между стойността на имуществото и нетния доход за
проверявания период е констатирано несъответствие в размер на 766 251,37 лева. Това
несъответствие между имущество и нетен доход е значително по смисъла на чл.107, ал.2 от
ЗПКОНПИ, вр. § 1, т. 3 7 от ДР на ЗПКОНПИ, поради което молителят е предявил иск
срещу проверяваните лица за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество под формата на имущество и пари в размер на 512816,32 лева.
В хода на проверката са извършени справки в: Национална база данни „Население",
Търговски регистър, Регистър АПИС, ИКАР и са изпратени запитвания до: ОД на МВР,
сектор „Пътна полиция" и Дирекция „Местни данъци и такси" към съответната община по
постоянен адрес на лицето, всички централни офиси на банки в страната, Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация" и НАП.
ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ: За периодът на проверката е установено, че ответниците С.
Б. М. и Х. Й. М. са съпрузи, като бракът им е сключен на 03.05.2014г. Същите са родители
на две деца родени през 2014г. и през 2016г.
СПРАВКИ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР: От справки в Търговски регистър е установено,
2
че през проверявания период Х. М. е бил едноличен собственик на капитала на „Б.Б.М.“
ЕООД, ЕИК ********, вписано в ТР на 15.08.2016г. с размер на внесения капитал 2000 лева.
СПРАВКИ ЗА ПРИДОБИТО НЕДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО: От справка в служба по
вписвания гр.В. и гр. Д. се установява, че проверяваното лице и съпругът му са придобили
възмездно недвижими имоти през проверявания период, както следва:
1.С нотариален акт № 4, том 8, per. № 5685, дело № 1229/2015г. за покупка на недвижим
имот С. М. купува от З.Х., М.И., Б.Ш. и Г.К. следния недвижим имот: застроено дворно
място с площ 1 125 кв.м., УПИ ****, в кв. *, по плана с. Р., общ. Д., обл. С., при граници: от
две страни улица, УПИ с № ***, ****, ведно с построените в имота паянтова жилищна
сграда със застроена площ 48 кв.м., с мазе с площ от 16 кв.м., паянтова жилищна пристройка
със застроена площ от 52 кв.м. и паянтов гараж със застроена площ от 15 кв.м. за сумата от
5000 лева. Пазарна стойност към настоящия момент - 6 000 лева. Недвижимият имот
подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 142, 8 ал. 2, т. 2, във връзка с
чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средства за
придобиването му.
2. С нотариален акт № 131, том 8, per. № 11819, дело№ 1310/2016г. за покупка на недвижим
Х. М. купува от „В. С.П.*" ЕООД, следният недвижим имот: Апартамент № **,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.***, находящ се в жилищна
сграда блок „Е", в гр. В., ул. „М." № ***, на трети етаж, със застроена площ 77.49 кв.м.,
състоящ се от: входно предверие, дневна с кухненска част, две спални, баня с тоалет и
лоджия, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***.***.*** и ***.***.*** под
обекта - ***.***.*** и над обекта ***.***.***, съответстващ на апартамент № ***, по
строителна документация и по предварителен договор № ***, ведно с принадлежащата към
апартамента изба №***, с площ 5.44 кв.м., при граници коридор, изба №***, външен зид,
както и 3.3347 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 15.67кв.м. или с обща
застроена площ от 94.79кв.м., както и 3.347 % идеални части и правото на строеж от
сградата, съответстващи на 0.4017 % идеални части от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор № ***.***.***. по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008г.на Изпълнителния директор он АГКК, с
площ 13261 кв.м. с начин на трайно ползване високо застрояване над 15м. и с трайно
предназначение на територията урбанизирана с административен адрес в гр. В., ул. „ М." №
*** за сумата от 69 673,81 евро или 136 270,13 лева. Пазарна стойност към настоящия
момент -150 000 лева. Недвижимият имот подлежи на отнемане в полза на държавата на
основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 и чл.149 от ЗПКОНПИ, тъй като не е
установен законен източник на средства за придобиването му.
3. С нотариален акт № 132, том 8, per. № 11820, дело№ 1311/2016г. Х. М. купува от „В. С.П."
АД, следните недвижими имоти: 37.89 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор №***.***.***, по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на
ИД на АГКК, целия с площ 13261 кв.м. по скица, находящ се в гр. В., ул.„ М." № **, които
ид.ч. са отредени за прилежащи, съгласно площообразуване към апартамент № **,
3
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.***, находящ се в жилищна
сграда блок „Е" /ЕЛА/, в гр. В., ул. „ М." № ***, на трети етаж. Паркомясто № **, с площ
12.50 кв.м., при граници паркомясто № **, паркомясто № ** и маневрена площ, както и
13.75 кв.м. ид.ч. от маневрената площ ведно c l,061% ид.ч. от общите части на подземния
паркинг и от правото на строеж на сградата, съответстващи но 0.8671% ид.ч. от правото на
строеж върху дворното място, находящо се в подземен гараж с 93 броя паркоместа,
представляващ 9 самостоятелен обект с ид. № ***.***.***.9.3, находящ се в гр. В., ул. „М."
№ **, разположен на подземен етаж по строителна документация, а по схема на ет. -1, с
площ на целия гараж от 1 177,79 кв.м., както и 21.45 кв.м. ид. части от поземлен имот с ид.
№ ***.***.*** по КК на гр.В. целия с площ 13261 кв.м. по скица. Обща цена на имотите по
нотариален акт 6 326,19 евро или 12 372,95 лева. Пазарна стойност към настоящия момент е
15 000 лева.
Недвижимите имоти подлежат на отнемане в полза на държавата на основание чл. 142, ал. 2,
т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на
средства за придобиването им. На 10.11.2017г. с нотариален акт № 96, том 7, per. № 11689,
дело№ **93/2017г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, е учредена
ипотека върху имотите, описани в т.2 и т.З в полза на „ПИБ"АД, срещу която ипотека
банката предоставя на Х. Й. М. и С. Б. М. банков кредит в размер на 117 000 лева по
договор № 097LD-R-001600/07.11.2017г.
СПРАВКИ ЗА МПС: От направени справки в Централната база-КАТ се установява, че Х. М.
е придобил МПС през проверявания период, както следва:
1. Мотоциклет, марка „Я.", модел „***** Ф.", с рег.№ *****, рама №*******, двигател
№********, дата на първа регистрация 17.06.2005г., регистриран на името на Х. М. на
15.06.2017 г., придобит с договор и фактура от 07.06.2017 г., за сумата от 1 000лв.
Мотоциклетът не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като е установен законен
източник на средствата за придобиването му.
2. Лек автомобил, марка „Ф.", модел „Ш." с рег.№ *****, рама №**********, двигател
№******, дата на първа регистрация 08.01.1999 г„ регистриран на името на Х. М. на
19.12.2017 г., придобит с договор от 08.12.2017г., за сумата от 300 лева. Автомобилът не
подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като е установен законен източник на
средствата за придобиването му.
СПРАВКИ ЗА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ: Установява се, че
проверяваното лице С. Б. М. не е подавала ГДД за проверявания период. Ответникът Х. М. е
подавал ГДД за 2015г., 2016г. и 2018г.
ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 136 от ЗПКОНПИ: С писмо изх.№ ТД04ВА/УВ-1686/13.02.2020г. на
проверяваното лице С. М. е изпратена покана за представяне на декларация по чл.136 от
ЗПКОНПИ. В поканата е определен проверявания период, като на лицето е предоставена
възможност за участие в производството. В определения от закона срок С. М. е подала
декларация по чл.136 от ЗПКОНПИ. Установено е несъответствие в размер на 766251,37
4
лева. Предмет на отнемане в исково производство ще бъде имущество в претендираната
стойност, тъй като е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице по смисъла чл. 107, ал.2 от ЗПКОНПИ, вр.§1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С. Б. М. и Х. Й. М.,
чрез процесуалния им представител. Заявяват становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове.
Твърдят, че са във фактическо съжителство, считано от 2011г. Оспорват извършения от
ищеца имуществен анализ на приходите и разходите като необоснован.
Ответникът Х. М. твърди, че при изготвянето му не е съобразени декларирани от него с ГДД
доходи, които са били предмет на разглеждане и признаване и от данъчната администрация.
Твърди, че за същият период спрямо него е проведено ревизионно производство
приключило със заключение за превишение на приходите над разходите със сумата от
48813,98 лева, върху които е определен и дължимият данък.
Възразява срещу невключването в приходната част от анализа на суми, както следва:
1./ за 2014г. – сумата от 236 920 лева декларирана с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и приета и
установена с ревизионен акт № Р-03001920008155-091 001/14.05.2021г. на ТД на НАП-В..;
2./ за 2016г. – сумата от 10013,43 лева декларирана с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ;
3./ за 2017г. – сумата от 20520,07 лева декларирана с ГДД; за 2018г. сумата от 13583,19 лева
декларирана с ГДД;
4./ неотразен като приход разпределен дивидент от „Б.Б.М.“ ЕООД за 2019г. в размер на
184000 лева.
Ответникът С. М. възразява срещу невключването в приходната част на анализа на
допълнително декларираната като получена сума с ГДД от 33 940,70 лева. Излага, че за
същия проверяван период с протокол № ПФ-03001920000516-073-001/07.01.2021г. издаден
от ТД на НАП-В. при анализ на приходите и разходите на лицето е установено превишение
на разходите с въпросната сума в размер на 33 940,70 лева, които са допълнително
декларирани.
Възразяват срещу невключването в имуществения анализ на ответниците на получените от
Х. М. суми както следва: 2864,66 лева – плащане за тютюнопроизводители от 06.12.2003г.;
получени трудови възнаграждения за 2011г. и за 2012г. съответно в размер на 16 7990,61
британски лири и 7289,02 британски лири; сумата от 15600 лева – получена цена от
продажбата на слънчогледово семе на „Е.“ ЕООД през м.04.2016г.; сумата от 20 000 лева –
получени пари от сватбеното тържество на ответниците през 2014г.; както и на получени от
С. М. суми, както следва: сумата от 39300 лева – получен заем от И.С.Ш. по договор за заем
от 01.11.2016г.; сумата от 30 000 лева получено трудово възнаграждение от „ПИБ“ АД за
периода от 2013г. до 2019г.;
Оспорват извършеният от ищеца анализ, въз основа на който е направен извод за наличие на
значително несъответствие между получените доходи и придобитото имущество, поради
5
което молят да бъдат отхвърлени исковете за отнемане на посоченото имущество, както и на
паричните суми от всеки от двамата ответници, поради това че същите не се намират в тяхно
държане.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ответникът С. М. е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 4/2019г. По описа на
ОСлС при ОП - С. за престъпление по чл. 203 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 НК
за това, че в периода от 05.09.2018г. до 11.12.2018г. в гр. Д., област С., в условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице - банков служител обслужване на
клиенти в “ПИБ” АД, клон С., офис Д., е присвоил чужди пари в особено големи размери -
188 000 лв., собственост на клиенти на банката, поверени да ги пази и управлява, като за
улесняване на престъплението е извършено и друго - изготвяне на неистински документи, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като случаят е особено тежък, което
попада в обхвата на посочените в чл. 108, ал. 1, т. 8 ЗОНПИ.
Привличането като обвиняем е дало основание на Комисията да образува проверка за
установяване на незаконно придобито имущество за периода от 11.02.2009г. до 11.02.2019г. ,
както и производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на
искане за отнемане на такова имущество с предвидените в закона актове.
В съдебната фаза на наказателния процес е сключено споразумение на 28.02.2020г.
В исковата молба изрично се посочва, че С. М. е възстановила на „ПИБ“ АД сумата от
242 837 лв.
Ответникът Х. М. се явява съпруг на проверяваното лице, считано от 03.05.2014г., поради
което има качество на свързано лице, съгласно § 1, т. 15, б. “а“ ДР на ЗОНПИ.
В исковата молба се твърди, че периодът на проверката по отношение на г-н М. е за времето
от деня на сключване на брака - 03.05.2014г. до 11.02.2019г.
Доколкото с отговора на исковата молба, ответниците поддържат, че са живели на
съпружески фактически начала, считано от 2011г., а Комисията оспорва тези твърдения в
първото съдебно заседание, считайки, че традициите сред населението от турски произход
не позволяват това до сключване на брака, то първият въпрос, по който съдът следва да се
произнесе, е дали те са били във фактическо съжителство от преди 03.05.2014г.
За установяване твърденията им по инициатива на ответниците са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите - У. М., близък техен приятел, Р.О., леля на Х. М.
и А.Н., също роднина.
От показанията на У. М. се установява, че той и Х. М. са живели в жилище под наем в гр. С.
по време на следването си в Стопанска академия “Д. А. Ц.” - С., считано от 2008г - 2009г.
Преди да сключат брак, Х. и С. установили близки отношения още в първи курс от
следването си. Считано от 2009г. към тях се е присъединила и С. М., която за живяла в
6
същата квартира. Заедно тримата са живели повече от година и половина в това жилище. По
време на следването си, двамата ходили на бригади в чужбина. Не е узнал до сватбата им те
да са се разделяли.
От показанията на г-жа О. се установява, че ответниците по делото живеят заедно от преди
2011г. в квартира, когато са учили заедно в гр. С.. Те не са се разделяли до сключването на
брака. В същия смисъл са и показанията на А.Н..
Останалите обстоятелства, за които У. М., Р.О. и А.Н. свидетелстват, ще бъдат коментирани
при извършване на икономическия анализ.
Съгласно т. 18 ДР на ЗОНПИ, "фактическо съжителство на съпружески начала" е
доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по
отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак,
което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за
общо домакинство.
Преценени в съвкупност, ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
подкрепят твърденията на ответниците, че С. М. и Х. М. са били във фактическо
съжителство на съпружески начала по смисъла на т. 18 ДР на ЗОНПИ, считано от
01.01.2011г. За този факт, както и за обстоятелството, че те не са се разделяли до
сключването на брака им на 03.05.2014г. свидетелстват показанията на У. М., плод на преки
и непосредствени впечатления относно началния период на това съжителство, подкрепени
от показанията и на другите двама свидетели, неразколебани от други доказателствени
средства.
Следователно периодът на проверката относно Х. М. следва да обхване времето от
01.01.2011г. до 11.02.2019г.
В молба от 03.08.2020г., процесуалният представител на Комисията е уточнил, че в края на
периода на проверката - 11.02.2019г., ответниците притежават следното имущество:
1./ Застроено дворно място с площ 1125 кв.м., УПИ ****, в кв. *, по плана с. Р., общ. Д., обл.
С., ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ 48 кв.м., с
мазе с площ от 16 кв.м., паянтова жилищна пристройка със застроена площ от 52 кв.м. и
паянтов гараж със застроена площ от 15 кв.м., придобити на 06.11.2015г. на стойност 5 000
лв., която Комисията счита за действителна цена по сделката;
2./ Апартамент № **, представляващ самостоятелен обект с ид.№ ***.***.***, находящ се в
жилищна сграда блок „Е", в гр. В., ул. „М." № ***, на трети етаж, със застроена площ 77.49
кв.м., състоящ се от: входно предверие, дневна с кухненска част, две спални, баня с тоалет и
лоджия, ведно с принадлежащата към апартамента изба №***, с площ 5.44 кв.м., при
граници коридор, изба №***, външен зид, както и 3.3347 % ид.ч. от общите части на
сградата, представляващи 15.67кв.м. или с обща застроена площ от 94.79кв.м,. както и 3.347
% идеални части и правото на строеж от сградата, съответстващи на 0.4017 % идеални части
от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***.***.***, придобит на
23.11.2016г. при цена от 136 270, 13 лв., чиято равностойност в евро е 69 673, 81 евро, която
7
не е оспорена от Комисията;
3./ 37,89 кв.м. идеални части от поземлен имот с ид.№ ***.***.*** по Кадастралната карта
на гр.В., целият с площ 13261 кв.м., които ид.ч. са отредени за прилежащи, съгласно
площообразуване към апартамент № **, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № ***.***.***, находящ се в жилищна сграда блок „Е" /ЕЛА/, в гр. В., ул. „
М." № ***, на трети етаж.
4./ паркомясто № **, с площ 12,50 кв.м., при граници паркомясто № **, паркомясто № ** и
маневрена площ, както и 13.75 кв.м. ид.ч. от маневрената площ ведно c l,061% ид.ч. от
общите части на подземния паркинг и от правото на строеж на сградата, съответстващи но
0.8671% ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, находящо се в подземен гараж с
93 броя паркоместа, представляващ самостоятелен обект с ид. № ***.***.***.9.3, находящ се
в гр. В., ул. „ М." № **, разположен на подмезен етаж по строителна документация, а по
схема на ет. -1, с площ на целия гараж от 1 177,79 кв.м., като самостоятелния обект се
намира в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***.***, както и
21.45 кв.м. идеални част от поземлен имот с идентификатор № ***.***.*** по
Кадастралната карта на гр.В., целия с площ 13261 кв.м. по скица.
Паркомястото, ведно с идеалните части от дворното място също са придобити на
23.11.2016г. при цена от 12 372, 95 лв., която не се оспорва от Комисията.
Наред с това имущество, съпрузите са притежавали към края на проверката и следните
движими вещи:
1./ Мотоциклет, марка „Я.", модел „***** Ф.", с рег.№ *****, рама №*******, двигател
№********, дата на първа регистрация 17.06.2005г., регистриран на името на Х. М. на
15.06.2017 г., придобит с договор и фактура от 07.06.2017 г., за сумата от 1 000 лв., която не
се оспорва от Комисията.
Мотоциклетът не се претендира за отнемане в полза на държавата, тъй като е установен
законен източник на средствата за придобиването му, съобразно твърденията в исковата
молба.
2./ Лек автомобил, марка „Ф.", модел „Ш." с рег.№ *****, рама №**********, двигател
№******, дата на първа регистрация 08.01.1999 г„ регистриран на името на Х. М. на
19.12.2017 г., придобит с договор от 08.12.2017г., за сумата от 300 лева.
Автомобилът не се претендира за отнемане в полза на държавата, тъй като е установен
законен източник на средствата за придобиването му, съобразно изложеното в исковата
молба.
Съгласно заключението на допуснатата САТЕ, пазарната стойност на автомобила към
датата на придобиването му, е 3 616 лв.;
3./ дружествени дялове от на стойност 2 000 лв. от капитала на “Б.Б.М.” ЕООД;
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС: 1./ не представляват
„имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размер на
8
несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното
лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период; 2./ не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични
в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество.
Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение №97/18.05.2018г. по гр.д.
№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение №200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г., ВКС, III гр.о.,
решение №147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.; решение 17
№263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение №191/15.02.2021г. по гр.д.
№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана основно по приложението на
ЗОПДНПИ/обн.2012г., отм.2018г./, чийто разпоредби обаче, уреждащи материята, са
аналогични на тези от приложимия за настоящото производство ЗОНПИ, обн.2018г./, както
и по ЗОНПИ, основната предпоставка за отнемането е установяване дали между
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания
период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в
случай че имуществото /с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания
период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение
надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова
превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер.
Отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато
превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение,
получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с
личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от
предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима
собственост, за придобиването, на които е установен законен източник, доходи от
селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни
залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на
имущество, за придобиването, на които е установен законен източник, от застраховка, от
съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица. Липсва посочването за
това, че за доход се считат и всякакви други доходи, приходи и източници от финансиране,
но това не означава, че такива са изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно. От
текста на разпоредбите следва, че акцентът се поставя върху изискването за законност на
доходите, т.е. те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на
забранена от закона дейност. Начинът на получаването на парични средства-в брой, превод
9
по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др. е без значение за това дали същите
представляват законен доход. Законността на доходите се определя от основанието за
тяхното плащане, съответно за получаването им.
Ищецът не твърди и не поддържа, а напротив признава в съдебно заседание, проведено на
30.06.2023г., че паричните суми, преминали през банкови сметки на ответниците не са
налични в техния патримониум. Не се твърди и не се доказва, че присвоената сума от 188
000 лв., е също налична в патримониума на ответниците към края на проверката.
Поддържа се в исковата молба, че общо С. М. е възстановила на “ПИБ” АД сумата от 242
837 лв., но след проверявания период за времето от 05.03.2019г. до 28.02.2020г. Последната
от общо деветте вноска с основание “възстановяване на щети” е върната на банката в деня
на сключване на споразумението - 28.02.2020г.
При съобразяване с разрешенията в цитираното ТР и посочената съдебна практика, съдът
следва да извърши икономически анализи, по който паричните суми, преминали през
банкови сметки на проверяваните лица, както и придобитите от тях в проверявания период
впоследствие отчуждени също в проверявания период от 11.02.2009г. до 11.02.2019г.
движими вещи, недвижими имоти, дружествени дялове, акции и други, които не са налични,
не се включват в графата “Имущество.”
В тази графа се включват всички движими и недвижими вещи, които са придобити през
проверявания период и са били налични в патримониума им към неговия край - 11.02.2019г.
и дружествени дялове, също към края на този период. Когато посочената в
разпоредителните актове стойност на движимите и недвижимите вещи, не се оспорват от
ищеца и се твърди, че тя е действителна такава, в анализа участва тази стойност. Касателно
дружествените дялове, доколкото се твърди от ищеца стойност по размера на внесения
капитал, участва тази стойност.
Отчуждаване след края на проверявания период е от значение за това какво би подлежало на
отнемане, но не и за имуществения анализ.
Съобразявайки задължителните постановки на ТР 4/2021г. на ОСГК на ВКС, съдът приема,
че в края на проверявания период – 11.02.2019г. ответниците притежават
имуществото, посочено по-горе, съобразно представените писмени доказателства и
изготвеното заключение на САТЕ, на обща стойност 160 259, 08 лв. /5 000 лв. + 136 270, 13
лв. + 12 372, 95 лв. + 1 000 лв. + 3 616 лв. + 2 000 лв./.

I./Доходи, приходи и източници на финансиране, както следва:
В решение № 97/18.05.2018г. по гр.д. № 3224/2017г. на ВКС е посочено, че само доходите от
забранена със закон дейност са незаконни, като те са краен брой, тъй като са изрично и
изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони. Всички останали
доходи от възможни дейности са законни. Те са и неизброими.
В посоченото решение е прието още, че са законни не само някой от посочените в § 1, ал. 4
10
ДР на ЗОПДНПИ (отм.) доходи, но и също: недекларираните доходи (всички декларирани
доходи за нуждите на данъчното облагане се предполага да са законни), посочените и
внесените по митническа декларация доходи също са законни, когато има данни
проверяваното лице да е работил, макар и неофициално в чужбина; законни са и доходите от
полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т.нар. ”сива икономика” и др.

1./ доходи на ответницата С. М. от трудови правоотношения - 18 983, 71 лв. и 300 лв. или
общо 19 283, 71 лв.;
2./ доходи на ответницата като сезонен селскостопански работник в периода от 17.05.2011г.
до 14.10.2011г. - 13 885, 20 лв. и 13 641, 50 лв. за времето от 18.05.2012г. до 25.09.2012г. или
общо 27 526, 70 лв.;
3./ обезщетения от НОИ и детски надбавки - 22 208, 68 лв.;
4./ заем от И.Ш. - 39 300 лв.;
Заемното правоотношение следва да се счита установено от представения писмен договор за
заем от 01.11.2016г., с който И.Ш. се е съгласил да предостави на С. М. сумата от 39 300 лв.,
която е уговорено да бъде предоставена в брой на 5 транша, както и 5 - те броя разходни
касови ордери, които удостоверяват предаването от заемодателя и получаването от
заемателя на посочената сума, удостоверено с полагането на подпис /л. 291 - 296/;
Доколкото формалната доказателствената сила на документите не е оспорена, то това
задължава съда да приеме, че частни документи - договорът и РКО, подписани от лицата,
които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица.

5./ доходи на ответника Х. М. от продажба на 20 600 кг. слънчогледово семе от 04.04 и
05.04.2016г. - 15 600 лв.
Полученият доход се установява от два броя покупко-изплащателни бележки /л. 297 и 298/;
6./ доходи на ответника като тютюнопроизводител от 06.12.2013г. - 2 864, 66 лв., който
размер се установява от извършен банков превод по сметка на Х. М. с основание “плащане
тютюнопроизводители” с наредител “П. БТ” АД /л. 286/ и от декларираните доходи като
регистриран тютюнопроизводител за 3 месеца от 2015г. и 9 месеца за 2016г.;
7./ доходи на ответника от наеми по ГДД - 2 340 лв.;
8./ доходи от дейност на ответника като земеделски производител - 30 596, 70 лв.;
9./ доходи на ответника като член на избирателни комисии - 217 лв.;
10./ доходи на ответниците от отпуснати банкови кредити - 221 130, 23 лв. и овърдрафт - 25
356, 54 лв., съобразно заключението на СИЕ или общо 246 486, 77 лв.;
11./ парични средства, получени от роднини - 7 162, 58 лв.;
12./ доходи от хазартна дейност - 5 390 лв. за 2014г., 2015г., 2017г. и 2018г., съгласно СИЕ;
11
Към тази сума следва да се прибави и сумата от 11 190 лв., съгласно отразеното в Протокол
от 07.01.2021г., съставен от служители на ТД на НАП, обективиращ данни за
доходите/приходите и придобитото имущество, която е получена от Х. М. през 2014г. /л. 212
и л. 217/.
Посочено е, че към момента на получаване на печалбите сайтовете, чрез които са
извършени залозите са отговаряли на условията по чл. 13, ал. 1, т. 20 ЗДДФЛ, поради
което са освободени от облагане с данък върху дохода.
Като доход от хазартна дейност следва да се включи и сумата от 120 000 евро /234 699, 60
лв./ след изваждане на дължимия данък от 23 469, 96 лв., тъй като видно от констатациите в
Протокол от 07.01.2021г.тази сума е получена от Х. М. и съставлява доход от други
източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, подлежащ на облагане или сумата от
211 229, 64 лв. за 2014г.
Посоченият размер е установен при проверка, извършена от ТД на НАП - В. за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2018г. /л. 216 гръб/.
При проверка на приходите/доходите на С. М., обективирани в протокол от 07.01.2021г. /л.
254/, са установени недекларирани доходи за 2014г. в размер на 235 099, 60 лв. от хазартна
дейност, които подлежат на облагане и сумата от 6 416, 01 лв. Начислен е данък в размер на
24 373 лв.
Сумата на недекларирания доход е 217 142, 61 лв.
В конкретния случай, съдът приема, че макар сумите да са останали недекларирани през
съответната данъчна година, а това да е станало по-късно през 2011г., те следва да участват
в приходната част на анализа по изложените по-горе съображения. Не се твърди и не се
поддържа, нито се установява, че недекларирани доходи са от забранена от закона дейност.
Комисията поддържа, че всички приходи от хазарт са акумулирани от присвоените от С. М.
суми от банкови сметки на клиенти на “ПИБ” АД, но тази констатация не може да бъде
споделена, тъй като видно от Протоколите на ТД на НАП - В., те са получени основно през
2014г., т. е четири години преди извършеното престъпление.
13./ доходи от възстановени данъци от трудова дейност в чужбина, възстановени суми и др.
приходи - 40 979, 69 лв.;
14./ доходи на ответника от предоставен заем от “Б.Б.М.” ЕООД, на което е едноличен
собственик на капитала - 200 000 лв.;
Съществуването на заемно правоотношение и предаване на сумата на заемополучателя Х.
М. следва да се считат установени от издадените от дружеството РКО в периода от
14.10.2017г. до 23.11.2017г., извод, който съдът формира въз основа на изготвеното
заключение на СИЕ /32/.
В приходната част на анализа не следва да се включва изплатен от същото дружество
дивидент в полза на едноличния собственик на капитала Х. А., тъй като решенията за това
са взети след проверявания период. След проверявания период е започнало и фактическото
12
изплащане на дивидентите /т. 32 от СИЕ/.
16./ в приходната част на анализа следва да се включи декларирания през 2020г. доход за
2014г. на Х. М., съобразно подадената декларация в размер на разликата между сумата от
236 920 лв., приета в ТД на НАП на 18.12.2020г. и дължимия данък от 23 692 лв. или 213
228 лв. /л. 180/;
За 2017г. сумата от 18 468, 06 лв., представляваща разлика между декларирания доход от 20
520, 07 лв. с декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, приета на 08.02.2021г. и дължимият данък от 2
052, 01 лв.
За 2016г. сумата от 9 012, 09 лв., представляваща деклариран доход от 10 013, 43 лв. -
дължимия данък от 1 001, 34 лв. /л. 186/ и сумата от 8 468, 07 лв., разлика между
декларирания доход от 20 520, 07 лв. и данък от 2 052 лв.
За 2018г. сумата от 13 224, 87 лв., разлика между 13 583, 19 лв., декларирана с декларация
по чл. 50 ЗДДФЛ и приета на 30.04.2019г. и данъка от 358, 32 лв.;
В констатациите на проверяващия екип, обективирани в протокол от 07.01.2021г., е
отразено, че за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г., Х. М. е укрил и не е декларирал
доходи, както следва: 1./ за 2014г. сумата от 5 885, 82 лв.; 2./ за 2016г. сумата от 10 013, 43
лв.; 3./ за 2017г. сумата от 20 520, 07 лв.; 4./ за 2018г. сумата от 13 583, 19 лв. или общо 50
002, 51 лв.
Именно, с оглед поканата да ги декларира по надлежния ред, Х. А. е депозирал посочените
по-горе декларации на 08.02.2021г.
15./ лихви по депозити - 119, 08 лв.;
16./ усвоено начално салдо по банкови сметки на ответниците - 58 288, 81 лв.;

Ангажираните гласни доказателства не установяват поддържаните в отговора на исковата
молба твърдения, че ответниците са получили в деня на сватбата си сумата от 20 000 лв.
Свидетелските показания и на тримата свидетели установяват единствено, че сватбеното
тържество е протекло, съобразно традициите на общността към която ответниците
принадлежат, т.е. с подаряване на парични средства и златни накити, като по-големите суми
се съобщават пред всички гости, а по-малките се отбелязват в тефтер. Показанията
установяват и, че разходите за сватбеното тържество са поети от родителите на Х. А..
Нито един от свидетелите не е запознат с точната сума, която младоженците са получили на
сватбата си, а представените страници от тефтер, не установяват нито, че сумите се отнасят
към тържеството на ответниците, нито лицето, което действително ги е получило.
Следователно, данните в тези писмени доказателства не доказват нито подарена парична
сума в размер на 20 000 лв., нито, че тя е предадена на младоженците.
Или общо, приходите възлизат на сумата от 1 420 327, 72 лв.

13
II./ Извършени разходи, както следва:
1./ разходи за издръжка по НСИ на проверяваното лице и членовете на домакинството му -
82 342, 17 лв.;
2./ заплатени данъци, такси в размер на 11 303, 52 лв. и парична гаранция по ДП 4/2019г. на
ОслС - С. от 10 000 лв. или общо 21 303, 52 лв.;
3./ разходи за пътувания в чужбина - 10 109, 48 лв.;
4./ разходи за придобиване на дружествени дялове - 2 000 лв.;
5./ разходи за погасяване на задължения към банки и други финансови институции по
договори за кредит, овърдрафт и кредитни карти - 319 360, 82 лв.;
6./ разходи за обзавеждане такси за поддръжка на недвижимите имоти - 15 340, 05 лв.;
7./ разходи за залози - 180 642, 24 лв.;
8./ разходи във връзка с погасяване на получен заем в проверявания период, сключен с
“Б.Б.М.” ЕООД - 95 000 лв. към 11.02.2019г.;
9./ разходи за покупка на стоки по ПОС - 294 626, 86 лв.;
10./ разходи за придобиване на недвижими и движими вещи - 160 259, 08 лв.;
11./ разходи за преводи към трети лица 130 106, 54 лв.;
В разходната част не следва да се включва сумата от 45 930, 52 лв., изтеглени парични
средства предоставени от трети лица, тъй като това не съставлява разход.
Или, общо разходите възлизат на сумата от 1 311 090, 70 лв.

Нетният доход като разлика между стойността на приходите - 1 420 327, 72 лв. и разходите -
1 311 090, 70 лв., възлиза на 109 237, 02 лв. Съпоставката между нетния доход от 109 237, 02
лв. и стойността на имуществото от 160 259, 08 лв. не води до извод за наличие на
значително несъответствие от 150 000 лв.
Дори и по делото да бе установено значително несъответствие, то това не би било
достатъчно за отнемане на посоченото имущество, тъй като съдът дължи проверка за
пропорционалност. Така в решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г. на ВКС, III
г.о. В него е прието, че доколкото се касае за намеса в правото на мирно ползване на
собствеността, съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за
пропорционалност.
През 2023г. ЕСПЧ е постановил две осъдителни решение, в които е констатирано нарушение
на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, защото националните органи “не са установили
престъпната дейност да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане,
както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество /§ 138 от Дело Й.ов и
други срещу България от 23.09.2023г./.
В решение № 50098 от 18.01.2024г. на ВКС по гр.д. № **74/2022г., III г.о. е посочено, че
14
извод за неоснователност на претенцията, предмет на делото произтича и от липсата на
събрани доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и
престъпната дейност, повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като
основание за проверка пред комисията и производство пред съда по отнемане. Касае е се за
пропорционалност на мярката за конфискация.
Затова конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната от
закона цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва
да понасят прекомерна тежест. Заключенията на националните съдилища не могат да са
основани единствено на презумпцията за незаконен произход на имуществото при липса на
доказан източник на приходи и трябва да се търси и причинна връзка с престъпната дейност
/Д. срещу България, Т. и др. Срещу България, Rummi срещу България и др./.
Съобразявайки изложеното, съдът приема, че в конкретния случай не се установява
престъпната дейност, извършена в периода от 05.09.2018г. до 11.12.2018г. да е довела до
придобиване на имуществото, което се претендира за отнемане, недвижимото от което през
2015г. и 2016г., а движимите вещи през 2017г.
Следва да се съобразят и твърденията на Комисията в исковата молба, че до приключване на
досъдебното производство, обвиняемата С. М. е възстановила на банката неправомерно
присвоените чужди пари в размер на 244 921, 02 лв., в който случай санкционирането й с
отнемане на имуществото представлява намеса в правото на собственост, макар и
законосъобразно и преследващо легитимна цел, не е пропорционално на така преследваната
цел. Следва да се посочи и, че част от цената за придобиване на жилището в гр. В., е
осигурена със заемни средства, твърдения, посочени в исковата молба.
Липсата на пропорционалност е допълнителен аргумент за отхвърляне на предявения иск.

По разноските
При този изход на спора с право на разноски разполагат ответниците, чиито размер, според
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им, възлиза на сумата
от 284 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
В постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва
да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
15
наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата -
чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е
обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери. Възнаграждението
следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и
действително извършената работа.
В полза на процесуалния представител на ответниците адв. Д. Р. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, както за прекратената част
от производството, така и за отхвърлената в размер на 20 000 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Така определеното възнаграждение е съобразено с действителната правна и фактическа
сложност на делото, разглеждането на което пред първата инстанция, е продължило почти
четири години, както и с извършените по делото процесуални действия от страна на
упълномощения представител на ответниците.
При този изход на спора в тежест на Комисията следва да се възложи следващата се за
производството държавна такса за отхвърлената част в размер на 6 840 лв. /171 000 лв. *
4%/, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
КОНПИ дължи държавна такса освен при отхвърляне на иска и, когато производството по
делото е прекратено /определения № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от
12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. №
170/2023 г. на IV ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV Г0/,
поради което за прекратената част, ищецът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 13
672, 65 лв. /341 816, 32 лв. * 4 %/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,
БУЛСТАТ *********, гр. София срещу С. Б. М., ЕГН ********** и Х. Й. М., ЕГН
********** и двамата с адрес: с. Р., ул. “Ч.”, община Д., иск за отнемане в полза на
държавата на имущество на стойност 171 000 лв., на чл. 153 ЗОНПИ, както следва:
1./ Застроено дворно място с площ 1125 кв.м., УПИ ****, в кв. *, по плана с. Р., общ. Д., обл.
С., при граници: от две страни улица, УПИ с № ***, ****, ведно с построените в имота
паянтова жилищна сграда със застроена площ 48 кв.м., с мазе с площ от 16 кв.м., паянтова
жилищна пристройка със застроена площ от 52 кв.м. и паянтов гараж със застроена площ от
15 кв.м.
2./ Апартамент № **, представляващ самостоятелен обект с ид.№ ***.***.*** по
16
Кадастралната карта на гр.В., находящ се в жилищна сграда блок „Е", в гр. В., ул. „М." №
***, на трети етаж, със застроена площ 77.49 кв.м., състоящ се от: входно предверие, дневна
с кухненска част, две спални, баня с тоалет и лоджия, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж - ***.***.*** и ***.***.*** под обекта- ***.***.*** и над обекта ***.***.***,
съответстващ на апартамент № ***, по строителна документация и по предварителен
договор № ***, ведно с принадлежащата към апартамента изба №***, с площ 5.44 кв.м., при
граници коридор, изба №***, външен зид, както и 3.3347 % ид.ч. от общите части на
сградата, представляващи 15.67кв.м. или с обща застроена площ от 94.79кв.м„ както и 3.347
% идеални части и правото на строеж от сградата, съответстващи на 0.4017 % идеални части
от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***.***.***. по
Кадастралната карта на гр. В..
3) 37,89 кв.м. идеални части от поземлен имот с ид.№ ***.***.*** по Кадастралната карта на
гр.В., целият с площ 13261 кв.м. по скица с административен адрес: в гр. В., ул. „ М." № **,
при съседи: ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***, които ид.ч. са
отредени за прилежащи, съгласно площообразуване към апартамент № **, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № ***.***.***, находящ се в жилищна сграда блок
„Е" /ЕЛА/, в гр. В., ул. „ М." № ***, на трети етаж.
4) паркомясто № **, с площ 12,50 кв.м., при граници паркомясто № **, паркомясто № ** и
маневрена площ, както и 13.75 кв.м. ид.ч. от маневрената площ ведно c l,061% ид.ч. от
общите части на подземния паркинг и от правото на строеж на сградата, съответстващи но
0.8671% ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, находящо се в подземен гараж с
93 броя паркоместа, представляващ самостоятелен обект с ид. № ***.***.***.9.3, находящ се
в гр. В., ул. „ М." № **, разположен на подмезен етаж по строителна документация, а по
схема на ет. -1, с площ на целия гараж от 1 177,79 кв.м., като самостоятелния обект се
намира в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***.***, както и
21.45 кв.м. идеални част от поземлен имот с идентификатор № ***.***.*** по
Кадастралната карта на гр.В., целия с площ 13261 кв.м. по скица.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ
*********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. М., ЕГН ********** и Х. Й. М., ЕГН
********** и двамата с адрес: с. Р., ул. “Ч.”, община Д. сумата от 284 лв. /двеста осемдесет
и четири лева/, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ
*********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. Д. С. К. сумата от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в производството по
гр.д. № 1644/2020г. на Окръжен съд - В. безплатна правна помощ в полза на С. М. и Х. М.,
на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ
*********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - В. сумата от 20 512, 65 лв. /двадесет хиляди петстотин и дванадесет лева и
17
шестдесет и пет ст./, представляваща дължима за производството държавна такса за
отхвърлената част и за прекратената част от производството поради отказ, на осн. чл. 157,
ал. 2 ЗОНПИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
18