Решение по дело №3138/2010 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        15.02.2021г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	02.02.		2021

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		3138		2010

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от К.С.Г.,  ЕГН: **********, с адрес: ***, С.С.Е., ЕГН:**********, Евгений П.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** срещу В.К.Б., ЕГН **********,*** и Й.К.Г., ЕГН **********,***,  с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

           Производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с протоколно определение от 08.07.2011г. до влизане в сила на окончателен съдебен акт по гр. дело № 266/2011г. по описа на РС – Дупница. С решение на ВКС от 07.02.2018г. е отменено решение на КнОС от 12.07.2013г. по в.гр.дело № 686/2012г. и потвърденото с него решение по гр. дело № 266/2011г. по описа на РС – Дупница в частта, с която е отхвърлен предявени иск от Й.К.Г., ЕГН: ********** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищците в настоящото производство, че е собственик на 2/3 ид. части от тавански етаж с идентификатор 65635.601.426.1.3, целият с площ от 76 кв.метра, находящ се в жилищна сграда №1, с административен адрес на този жилищен обект в гр. Сапарева баня, ул. „Бор“ № 2, ет. 3 заедно със съответните ид. части от общите части и върнал делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на съда с участието на   В.Л.Г., ЕГН: **********, като след това връщане на делото от ВКС е образувано гр. дело № 713/2018г. по описа на РС – Дупница и постановеното по него решение е влязло в сила на 19.05.2020г.

           С протоколно определение от 14.07.2020г, съдът на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по гр.д. № 3138/2010 г. по описа на РС-Дупница по отношение ответника В.К.Б., ЕГН **********, адрес ***, а с определение, постановено по делото на 29.07.2020г., съдът е конституирал като ответник в процеса В.Л.Г., ЕГН **********.

           Ищците твърдят, че са собственици на града с идентификатор 65365.601.426.1, със застроена площ 75 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, находяща се в гр. Сапарева баня, ул. „Бор” № 2, както следва:

           1/ Е.П.Е. и С.С.Е. са собственици на самостоятелен обект в описаната сграда с идентификатор 65365.601.426.1.1, предназначение-жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, площ от 76 кв.м., прилежащи части - 1/2 ид.ч. от общите части и 1/2 ид.ч. от таван, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-65365.601.426.1.2 придобит от Е.Е. по време на брака си със С.Е. по силата на Постановление от 25.01.2010г. на частен съдия изпълнител по чл. 386, ал. 1 от ГПК. Същият представлява първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда.

           2/ С.С.Е. и К.С.Г. са собственици на самостоятелен обект в описаната сграда с идентификатор 65365.601.426.1.2, предназначение-жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, площ от 76 кв.м., прилежащи части - 1/2 ид.ч, от общите части и 1/2 ид.ч. от таван, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта- 65365.601.426.1.1, над обекта -няма, придобит на основание НА № 43, том V, дело № 1504/14.09.1994г. издаден от нотариус при Дупнишки районен съд. Същият представлява втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда.

           Твърдят, че описаната по-горе сграда е построена в поземлен имот с идентификатор 65365.601.426, с площ от 974 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 121, кв. 87, парцел VII, а ответниците по делото са заели зимничното помещение и тавана, предназначени за обслужване на жилищната сграда и които представляват обща част на двуетажната жилищна сграда при условията на чл. 38 от ЗС. Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на ищците върху зимничното помещение и тавана на собствената им двуетажна масивна жилищна сграда

построена в поземлен имот с идентификатор 65365.601.426, с площ от 974 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./,номер по предходен план 121, кв. 87, парцел VII.

           В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131  ГПК е депозиран такъв от ответника Й.Г., в който отговор е оспорен предявения срещу нея иск по чл. 108 ЗС.

           В срока за отговор на исковата молба, депозиран от ответника В.Л.Г. се изразява становище за недопустомост и неоснователност на предявени иск по изложени подробно в отговора съображения.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

           От приетия като доказателство по делото нотариален акт № 76, т. І, дело №156/1959г. се установява, че Кирил Васев Божилов, Катерина Спасева Б., В.К.Б., Вергиния К. Божинова и Й.К.Б. са придобили в собственост чрез покупко- продажба празно дворно място, образувано по плана на с. Сапарева баня парцел ХІХ-1896 с урегулирано пространство 945 кв.м.

           Видно от нотариален акт № 194, т. ІV, дело №1632/1971г. е, че Кирил и Катерина Божилови, В. и Й. Божилови са отстъпили на Стефан Г. и Вергиния Георгиева право да надстроят със свои средства втори етаж върху съществуваща жилищна сграда, намираща се в съсобственото им дворно място, съставляващо парцел ХІХ, кв. 3 по плана на с. Сапарева баня съгласно утвърдения архитектурен проект.

           С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 124, т. ІІІ, дело № 1255/1978г. Катерина Б. е дарила на внука си К.Г. собствената си 1/5 ид.ч. от парцел ХІХ-1896 в кв. 3, по плана на гр. Сапарева баня, ведно с 1/5 ид.ч. от първия и от таванския етаж от жилищната сграда в парцела.

           От приетия като доказателство по делото нотариален акт № 43, т. V, дело №1504/1994г. на нотариус Сийка Милева, се установява, че Стефан и Вергиния Георгиеви са продали на сина си К.Г. и дъщеря си С.Е. втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцел VІІ-121, кв. 87 по плана на гр. Сапарева баня.

           Видно от приетите като доказателства по делото Удостоверение за граждански брак № 052021 втория и третия от ищците са сключили граждански брак на 30.04.1989г. в гр. Плевен, за което е съставен Акт за граждански брак № 327/30.04.1989г. на ОНС гр. Плевен, като понастоящем бракът не е прекратен.

           С влязло в сила решение от 30.04.2004г., постановено по  гр.д. № 957/2003 г. по описа на ОС-Кюстендил е изнесен на публична продан допуснатия до делба с влязло в сила решение, постановено на 07.06.2001г. по гр.д.№ 771/2000г. на РС-Дупница недвижим имот: първи етаж от жилищна сграда, построена в парцел VІІ-121, кв. 87 по плана на гр. Сапарева баня. По делото не се спори, че е била извършена публична продан, като видно от  Постановление от 25.01.2010 г. на ЧСИ Милена Джоргова, рег. № 744 и район на действие ОС-Кюстендил, имотът е бил възложен на Евгений П.Е..

           С договор, обективиран в нотариален акт № 89, т. І, рег. № 1020, дело № 81/17.03.2008г. на нотариус Стефан Сотиров, Й.Г. е закупила от В.Б. 1/3 ид. част от поземлен имот с пл. № 121, за който е отреден парцел VІІ в кв. 87 по РП на гр. Сапарева баня от 1982г., с площ от 945 кв.м., ведно с 1/3 ид. ч. от приземния, първи жилищен етаж и таванския етаж от построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, търпима по смисъла на пар. 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Видно е от приложената скица № 896/28.02.2011 г., а и не се спори, че поземленият имот, описан в нотариалния акт, е идентичен с ПИ с идентификатор 65365.601.426.

           Прието е по делото заключение на назначената  съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. К.Г., от което заключение се установява, че както архитектурният проект от 1971 г. за надстройка на втори жилищен етаж на съществуващата в имот с идентификатор 65365.601.426, така и огледът и измерванията на място показват, че процесната сграда с идентификатор 65365.601.426.1 по КККР на гр. Сапарева баня, представлява жилищна сграда на два етажа и тавански етаж. Сградата има и сутерен, който е използваем само частично и се състои от едно помещение - мазе. Съществуващото на място почти напълно отговаря на одобрения архитектурен проект, с изключение на две отклонения: 1. на място са изградени балкони на втори и тавански етажи и от север, а не само от юг, както е по проект и 2. на таванския етаж вместо две помещения са изградени четири, подробно описани в констативната част на заключението. Предвид изискванията за жилища, залегнали в нормативната уредба, действаща сега, и по-специално в ЗУТ и Наредба №7 за правила и нормативи УОВТУЗ, всяко жилище трябва да има поне едно жилищно помещение, кухня, санитарен възел и поне едно складово помещение, в сградата има три жилищни етажа - първи, втори и тавански, като първият и таванският са без санитарен възел, а на втория жилището има санитарен възел - баня с тоалетна.

           Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Димитър Г. Дикански, В.К.Б. – сестра на ответника Й.Г. и Катерина Любомирова М. – дъщеря на  ответника Й.Г..

           В показанията си свидетелят Дикански сочи, че ищецът К.Г. преди пет години правил ремонт на вилата си в Сапарева баня - къщата е на два етажа с таван и мазе, има и двор, на тавана имало две стаи, в които не може да се влиза, защото са заключени от негови роднини, такова било положението и преди три месеца когато ходил на гости там, ищецът Г. нямал достъп и до мазето - ползва двата етажа и една стая от тавана.

           В показанията си свидетелят В.Б. сочи, че цялата къща била построена от родителите й и те останали там да живеят - къщата е на два етажа, има и мазе, на тавански етаж има три хубаво оформени стаи и едно холче, което е доста голямо. В момента никой не живее там на третия етаж, ползва се за складово помещение, в едната стая има багаж на свидетеля Б., в другата стая – багаж на ответника  Й.Г., заключени са и двете стаи, мазето в едната му част, която е под хола, го ползват свидетеля Б. и ответницата Й.Г. - също е заключено, другата част от мазето, която е под терасата, се ползва понастоящем Вергиния – майката на ищеца. Другата стая на таванския етаж се ползва от Вергиния – майката на ищеца. В хола на тавана си сложили със сестра й Й. малък газов котлон, защото там няма ток, а останалата част се ползва от Вергиния.  Вторият етаж на къщата бил изграден от Вергиния през 1972г.,  след като направили втория етаж баща им си изградил и останалия етаж, от тези две стаи – заключени не са давали ключ на Вергиния, защото багажът им е личен.

           В показанията си свидетелят Катерина М. сочи, че къщата се състои от три етажа, долу има мазе и над третия етаж има таван, подпокривното пространство. На първия етаж не живее никой, преди живеели баба й и дядо й, вторият етаж го обитава леля й Вергиния и понастоящем, третият етаж никой не го обитава - има багаж на лелите й. Третият етаж е с три стаи и вестибюл – общо холче, две от стаите ползват майка й Й.Г. и леля й В., другата стая ползва леля й Вергиния. Стаите на майка й са заключени и леля й Вергиния няма достъп до тях. По-голямата стая от мазето ползват Й. и В., а останалите се ползват от Вергиния, стаята на Й. в мазето е заключена. В малкото мазе се влиза от вътрешен общ вход към мазето, него го ползва Вергиния.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС.

           Съгласно разпределението на доказателствената  тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК ищците следва да докажат фактите, от които извежда своите твърдения, а именно, че са собственик на процесните имоти на соченото в исковата молба придобивно основание, както и че те се владеят от ответниците.

           Ответниците следва да докажат, че владеят процесния имот на валидно правно основание, както и възраженията си, направени в отговора на исковата молба – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

           Уважаването на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС предполага доказване от страна на ищците собственост по отношение на процесната вещ, владение от страна на ответника. По делото не се спори, а и от нотариален акт  №194, т. ІV, дело № 1632/1971 г. е се установява, че Кирил и Катерина Божилови, В. и Й. Божилови са отстъпили на Стефан Г. и Вергиния Георгиева право да надстроят със свои средства втори етаж върху съществуваща жилищна сграда, намираща се в съсобственото им дворно място, съставляващо п. ХІХ, кв. 3 по плана на с. Сапарева баня. Безспорно се установява, че през 1972г. е  реализирано правото на строеж и е построен втория етаж на сградата. С изграждането му суперфициарите  са придобили самостоятелен имот в индивидуална собственост, поради което в сградата е възникнала  етажна собственост по смисъла на чл. 38 от ЗС, доколкото отделните етажите в сградата принадлежат на различни лица. С нотариален акт № 89, т. І, рег. № 1020, дело № 81/17.03.2008г. на нотариус Стефан Сотиров, ищцата Й.Г. е закупила от В.Б. 1/3 ид. част от поземлен имот с пл. № 121, за който е отреден парцел VІІ в кв. 87 по РП на гр. Сапарева баня от 1982г., с площ от 945 кв.м., ведно с 1/3 ид. ч. от приземния, първи жилищен етаж и таванския етаж от построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, търпима по смисъла на пар. 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Видно е от приложената скица № 896/28.02.2011 г., а и не се спори, че поземленият имот, описан в нотариалния акт, е идентичен с ПИ с идентификатор 65365.601.426. Не е спорно по делото, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че собствеността върху тази 1/3 ид.ч. е придобита по време на брака между В.Л.Г. и Й.К.Г. и представлява СИО. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че с построяването на втория етаж е бил изграден и трети тавански етаж, в който са били обособени четири отделни помещения (тавански стаи). Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажданията върху нея, освен ако е уговорено друго. Обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора, с което то е отстъпено или административния акт за учредяването му, като построеното извън него представлява приращение към терена и става собственост на собственика на земята.  Когато тавански етаж е построен извън обема на отстъпеното право на строеж в сграда, по отношение на която е налице етажна собственост, следва да се прецени  дали този етаж е самостоятелен обект на правото на собственост или е обща част на сградата по смисъла на чл. 38  от ЗС. В конкретния случай, от доказателствата по делото се  установява, че за построения в сградата, намираща се в режим на етажна собственост, тавански етаж, няма издадени строителни книжа, както и  няма  надлежно учредено право на строеж от собствениците на земята. От приетото по делото заключение на вещото лице арх. К.Г. се установява, че таванския етаж не съдържа изискуемата съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ баня - тоалетна. Съгласно цитираната разпоредба, повторена в чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Настоящият състав счита, че доколкото процесният тавански етаж няма изградена и функционираща баня- тоалетна, то той не отговаря на законовите изисквания за жилище и следователно няма характера на самостоятелен правен обект в рамките на етажната собственост. Освен това, архитектурния проект за сградата предвижда таван като обща част на сградата, но не и като самостоятелен жилищен етаж. От това следва, че  таванът не може да бъде придобит по приращение от собствениците на земята, защото следва принадлежността на правото на собственост на жилищата в сградата, тъй като по своята същност представлява обща част по предназначение по см. на ТР №34/01.08.1983 г. на ОСГК на ВС. Според параграф 5, т. 51 ЗУТ тавански етаж е „етажът разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости” и за да може да се ползва за обитаване той следва да бъде преустроен.  Аргумент в подкрепа на този извод е и това, че по делото не са ангажирани доказателства предназначението на тавана да е било променено по общо съгласие на всички етажни собственици (чл. 38 ал. 2 ЗС). Предвид събраните по делото доказателства и даденото с ТР № 34/15.08.1983г. на ОСГК на ВС задължително тълкуване, съдът приема, че таванския етаж на процесната сграда, в който са изградени отделни помещения, представлява обща част по предназначение в притежавана към този момент в режим на етажна собственост сграда. Като обща част по предназначение таванът не представлява самостоятелен обект на вещни права, а е акцесорно право към правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти в сградата. При горното съдът не приема, че ответниците се легитимират като собственици на 1/3 идеална част от приземния, първи жилищен етаж и таванския етаж от построената сграда.

           Същите са правните изводи на настоящия състав на съда относно зимничните помещения в процесната сграда, при което съдът счита за ненужно да ги преповтаря.

            По разноските:

            С оглед основателността на исковата претенция, на ищците се следват сторените в хода на производството разноски в размер на общо  1 078 лева, от които 50, 00 лева за държавна такса, 400 лева за адвокатски хонорар и 628, 00 лева за възнаграждение за вещо лице. Съдът намира за неоснователно възражението на ищците за прекомерност на възнаграждението на вещото лице.

            По горните съображения, съдът

РЕШИ:

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Й.К.Г., ЕГН ********** и В.Л.Г., ЕГН **********, двамата живущи в гр. София, ж.к. „Овча купел 2”, бл. 11, вх. А, ет. 4, ап. 15, че К.С.Г.,  ЕГН **********, с адрес: ***, С.С.Е., ЕГН ********** и Евгений П.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** са собственици на общите части на  двуетажна масивна жилищна сграда – таван и зимнични помещения на сграда с идентификационен № 65365.601.426.1, построена в поземлен имот с идентификационен № 65365.601.426 по КККР на гр. Сапарева баня, одобрени със Заповед № РД  - 18 - 15/19.02.2008г.

           ОСЪЖДА  Й.К.Г., ЕГН ********** и В.Л.Г., ЕГН **********, двамата живущи в гр. София, ж.к. „Овча купел 2”, бл. 11, вх. А, ет. 4, ап. 15 да предадат владението върху зимничните помещения и тавана в сграда с идентификационен № 65365.601.426.1, построена в поземлен имот с идентификационен № 65365.601.426 по КККР на гр. Сапарева баня, одобрени със Заповед № РД  - 18 - 15/19.02.2008г. на К.С.Г.,  ЕГН **********, с адрес: ***, С.С.Е., ЕГН ********** и Евгений П.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.К.Г., ЕГН **********  и В.Л.Г., ЕГН **********, двамата живущи в гр. София, ж.к. „Овча купел 2”, бл. 11, вх. А, ет. 4, ап. 15 да заплатят на К.С.Г.,  ЕГН: **********, с адрес: ***, С.С.Е., ЕГН:**********, Евгений П.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** направените по делото разноски в общ размер на 1 078 лв.

            

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред ОС  - Кюстендил.

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: