№ 379
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110164624 по
описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. на ответниците топлинна
енергия, а последните не са заплатили същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Поради тази причина дължат и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка. При
тези твърдения иска съдът да признае за установено, че ответниците дължат при условията
на разделна отговорност по 1/2 част от сумата 613,45 лв. – главница, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2017 г. – 30.04.2020 г. и сумата 29,26 лв. за
дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.06.2021 г., до окончателното им изплащане; сумата от 132,98 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 17.05.2021
г., както и сумата от 4,61 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. – 17.05.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответниците не е депозиран отговор на исковата молба. В първо
съдебно заседание заявяват становище за оспорване на исковете по основание и размер с
1
твърденията, че не е установен действителния обем на доставената топлинна енергия. С
молба от 18.11.2022 г. ответниците са направили и възражение за изтекла спрямо вземанията
погасителна давност. Съгласно чл. 131, ал.1 ГПК ответникът разполага с 1-месечен срок за
отговор на исковата молба, какъвто не е депозиран, поради което приложими са
последиците, предвидени в чл. 133 ГПК - преклудира се възможността за релевиране на
възражения, като не се твърди пропускът да се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. Ето защо, съдът не следва да разглежда направеното възражение за
погасителна давност.
Третото лице помагач „ТТ С” ЕООД счита, че предявените искове са основателни и
доказани. Твърди, че е изготвяло дяловото разпределение за аб. № ... в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни разпоредби.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи
условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно
който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост ( презумирано правоотношение ).
Между главните страни е възникнало облигационно отношение от качеството на
ответниците на собственици на апартамент .., находящ се в гр. София, ж.к."Л, бл..., вх.В,
ет.1, което обстоятелство съдът приел за безспорно по делото, и от това, че в исковия период
ищецът подава в него топлоенергия за битови нужди. Ответниците са потребители на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за цената
на доставяната в собствения им апартамент топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на
тази, отдадена от сградната инсталация ). Източник на права и задължения са и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от "Т С" ЕАД на потребители за битови нужди,
тъй като са спазени изискванията за одобряването им от ДКЕВР и публикуването им в
столичен ежедневник, както и поради липсата на твърдения, че в 30 дневния срок от
влизането им в сила ответниците са изявили писмено несъгласието си с тях, като са
предложили на топлопреносното предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл. 150, ал.
3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м. 05. 2017 г. – м. 04. 2020 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
2
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия
срещу ответниците са доказани по основание за посочения по – горе период.
Съгласно, заключението на съдебно – счетоводната експертиза вземането на за цена на
топлинна енергия е в размер 603,78 лв., а лихвата за забава в размер 137,33 лв., поради което
исковете са основателни до установените размери за главница, съответно до предявения
размер за лихва.
Ответниците, както беше посочено по – горе, са потребители на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – протокол от ОС ( стр. 17
от делото ), договор от 10.06.2001 г. ( действието му е продължено в приложение на клаузата
на чл. 2. 5), заключението на СТЕ и ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е
била реално осъществена, а нейната стойност възлиза 29,26 лв., поради което ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение
в посочения размер, както и лихва за забава в размер 4,61 лв.(съгласно диспозитивното
начало в гражданския процес).
3
Ответниците дължат и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 21.06.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
дължат да заплатят направените от ищеца разноски за заповедното производството в общ
размер 74,07 лв. и за исковото производство в размер на 765,40 лв. / за държавна такса,
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение /.
Ищецът дължи да заплати направените от ответниците разноски за исковото производство за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1,24
лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. Х. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к."Л, бл..., вх.В, ет.1, ап.77 и със съдебен адрес: гр. София, .., кантора
..., адв. Л. К. дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. ".." № ... на основание чл. 150 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 301,89 лв. – главница, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 301,89 лв. до пълния предявен размер от 306,72 лева, признава за
установено, че дължи сумата 14,63 лв. за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г.
до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2021 г., до окончателното им
изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 66,49 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 17.05.2021 г., както
и сумата от 2,30 лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. – 17.05.2021 г., за които суми по ч. гр. д. №
35405/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. И. С., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к."Л, бл..., вх.В, ет.1, ап.77 и със съдебен адрес: гр. София, .., кантора
..., адв. Л. К. дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. ".." № ... на основание чл. 150 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 301,89 лв. – главница, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 301,89 лв. до пълния предявен размер от 306,73 лева, признава за
установено, че дължи сумата 14,63 лв. за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г.
до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2021 г., до окончателното им
4
изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 66,49 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 17.05.2021 г., както
и сумата от 2,31 лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. – 17.05.2021 г., за които суми по ч. гр. д. №
35405/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА К. Х. Г., ЕГН ********** и В. И. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София,
ж.к."Л, бл..., вх.В, ет.1 и със съдебен адрес: гр. София, .., кантора ..., адв. Л. К. да заплатят по
равно на "Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. ".." № ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
74,07 лв. – разноски за производството по ч. гр. д. № 35405/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в
и сумата 765,40 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение
на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. ".." № 23Б да заплати на К. Х. Г., ЕГН
********** и В. И. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к."Л, бл..., вх.В, ет.1 и
със съдебен адрес: гр. София, .., кантора ..., адв. Л. К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
1,24 лв. – разноски за исковото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ФДР "ТТ С" ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5