№ 145
гр. Монтана, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630102857 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Производството е по реда на чл.238 ал.1 ГПК.
Ищецът, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ,,, със
седалище и адрес на управление град София, столична община, район Люлин,
бел.Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, е
предявил иск срещу Н. В. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Чипровци, ул. Никола Й. Вапцаров № 9, основание: чл. 415, във вр. с чл. 422,
ал. 1 от ГПК и цена на иска: 399,99 лева
В исковата си молба твърди, че на 15.02.2021 г. е подписано
Приложение № 1/15.02. 2021 г. на основание чл. 1.3 от сключения на
31.08.2018 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
на основание чл. 99 от ЗЗД между Ти Би Аи Банк ЕАД с ЕИК *********
/Банката/ и Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК ********* /АСВ/, по
силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит
с № **********, сключен между Банката и Н. В. АЛ. е прехвърлено в полза
на Агенция за събиране на вземания ЕАД ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в
1
Приложение 1 от 15.02.2021 г. към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г.
Приложение 1 от 15.02.2021 г. за цедиране на вземания към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.082018 г. е представено
само с данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници са
защитени съгласно Закона за защита на личните данни.
В приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската
информация, която също е ирелевантна за процесния случай. Моли, в случай
че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да
бъдат уведомени за това с нарочен акт на съда.
Съгласно чл. 3.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за
събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от “Ти Би
Ай Банк” ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на
закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление
за извършената цесия от страна на Банката с Изх. № Изх. № УПЦ-С-
ТБИ/**********/22.02.2021 г. на посочения в Договора за кредит адрес на
кредитополучателя/ответник, а именно: гр. Чипровци, ул. Никола Й. Вапцаров
№ 9, който адрес е посочен в Договора за кредит и като адрес за
кореспонденция. Уведомлението е изпратено посредством ,,Български нощи“
ЕАД, което писмо се е върнало в цялост, като неполучено.
Към настоящата искова молба представят заверено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на “Ти Би Ай Банк” ЕАД с
Изх. № УПЦ-С-ТБИ/**********/22.02.2021 г. и молят съда да връчи същото
на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме
се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по
т.д.№ 12/09 год. на ІІ т. о. ,съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
2
факт от значение за спорното право.
С оглед факта, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен иск не е подадено от търговско дружество „Агенция за
събиране на вземания ЕАД и не са страна по частното гражданско дело, се
позовават на т. 10 б от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, съгласно която ВКС е привел,
че настоящият иск би могъл да се предяви и от цесионера, ако е спазил срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, от датата на връчване на указанията на съда на цедента.
В тази насока е и Определение № 329 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. №
226/2011 г., 4-то го, ГК с докладчик съдията Мими Фурнаджиева, съгласно
което, не е предвидена /в закона/ забрана след издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, вземането да бъде прехвърлено от
кредитора - заявител законът не обвързва разрешаването на повдигнат
материално-правен спор в исков процес, непременно със заявителя в
заповедното производство. Също в тази насока е и Определение № 366 от
19.05.2011 г. на ВКС по т.д.№ 994/10 г. 1-во то , ТК с докладчик съдията
Дария Проданова, съгласно което ВКС е постановил, че е допустимо да бъде
подаден иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение
от новия кредитор /цесионер по договор за цесия/ на длъжника, когато
вземането по заповедта за изпълнение е цедирано преди да е подадено
възражение срещу същата.
На основание цитирана практика на ВКС и с оглед на това, че
длъжникьт не е намерен на посочените адреси и е уведомен чрез залепване по
реда на чл. 47 от ГПК за издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение № 183/05.02.2018 г. по чл. 417 и чл. 418 от ГПК, по ч. гр. д. №
244/2018 г, по описа на Районен съд Монтана, за представляваното от нея
акционерно дружество възниква правен интерес да предяви настоящата
искова молба срещу Н. В. АЛ.
Процесното вземане произтича от сключен на 25.03.2017 г. Договор
за потребителски кредит с № ********** между Банката и Н. В. АЛ.,
съгласно който Банката е предоставила кредит в размер на 479,00 лв., за
финансирането на закупени от ответника стоки, подробно описани в чл. 8 от
договора, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с
уговорените лихви до 25.02.2018 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни
вноски, всяка в размер на 48,34 лв. , без последната вноска, която е
3
изравнителна и е в размер на 48,29 лв. Така към датата на подписване на
договора, страните са уговорили Кредитополучателят да плати на Банката
общата сума от 531,69 лв.
За сключения Договор се дължи и еднократна такса за оценка на
риска в размер на 28,74 лв., описана в чл. 7 от Договора.
Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи
възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 9,32 %. А в случай на
просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължи и лихва за просрочие в
размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на
просрочието.
В чл. 11.2 от договора е инкорпориран и погасителния план към
него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с
падежна дата 25.04.2017 г., а последната е 25.02.2018 г.
Видно от извлечението от счетоводните книги на Банката,
приложено по ч.гр.д. № 244/2018 г. по описа на Районен съд Монтана, към
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, ответникът не е възстановил на
Банката следните суми: главница в размер на 373,42 лв., Договорна лихва в
размер на 10,26 лв., дължима за периода от 25.07.2017 г. до 16.01.2018 г.,
лихва за просрочие /обезщетение за забава/ в размер на 16,31 лв., дължима за
периода от 25.07.2017 г. до 26.09.2017 г., като до датата на подаване на
настоящата исковата молба в съда, дължимите суми не са ни заплатени.
Молят съда, като приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да
постанови съдебен акт, по силата на който да се признае за установено, че Н.
В. АЛ., в качеството му на Кредитополучател по Договор за потребителски
кредит с № ********** от 25.03.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК ,,, следните суми, присъдени в издадената срещу него
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
244/2018 г. по описа на Районен съд Монтана, а именно:
- 373,42 лв. /триста седемдесет и три лева и 42 стотинки/ - неизплатената
главница по Договор за потребителски кредит с № ********** от 25.03.2017
г.;
4
- 10,26 лв. /десет лева и 26 стотинки/- Договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 25.07.2017 г. до 16.01.2018 г.;
- 16,31 лв. /шестнадесет лева и 31 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 25.07.2017 г. до 26.09.2017 г.;
- законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
окончателно погасяване на дълга, както и да им се присъдят сторените и
предявени разноски по ч. гр. д. № 244/2018 г., по описа на РС Монтана и
направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.
Ответникът може да заплати дължимите суми по посочена банкова
сметка на Агенция за събиране на вземания ЕАД.
Молят, в случай че представител на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД не се яви на първото по делото заседание, същото да се гледа
в тяхно отсъствие.
Молят, в случай че ответникът представи писмени доказателства
и/или направи доказателствени искания да им се предостави възможност да
се запознаят с тях и да вземат становище, както и да ангажират допълнителни
доказателства.
Молят, в случай че ответникът по делото в законоустановения срок
не депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори
приложените доказателства по делото или претендираните към него суми,
нито ангажирал доказателства, с който да докаже, че са изплатени
претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е
установено вземането на Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу
ответника по делото. Включително, в случай че ответникът не се яви в
първото заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие, да се постанови неприсъствено решение.
Ответникът, Н. В. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Чипровци, ул. Никола Й. Вапцаров № 9, в срока за отговор не взема
становище по иска; не прави възражения, не оспорва истинността не
представените документи. Редовно призован за насрочено съдебно заседание
не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
5
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 244 по описа за
2018 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по
делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл.239 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на
вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения
ред на чл.417 и сл ГПК относно неизпълнение за връщане по Договор за
потребителски кредит, сключен на 25.03.2017 г. с № ********** между „Ти
Би Ай Банк” ЕАД и Н.А., което е прехвърлено вземането /цесия/, на ищеца.
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 25.02.2018 г. на 11
равни месечни погасителни вноски, в размер на 48.34 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 25.04.2017 г., а падежът на
последната погасителна вноска е 25.02.2018 г.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска на 25.02.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Налице са
плащания от страна на кредитополучателя на част от договорените месечни
вноски.
При преценка съдържанието на сключения между страните договор,
настоящият докладчик намира, че същият разкрива признаците на договор за
потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския
кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски
кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на сключения между
страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел
задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу
задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за
връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план.
Съгласно Чл. 9, ал.4 от Закона за потребителския кредит кредитор може да
6
бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица,
което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност. Формата за действителност на договора за
потребителски кредит е спазена. По делото са ангажирани доказателства, че
са извършвани плащания по разрешения кредит от страна на длъжника, и не
са въведени твърдения от ответника, че не е извършвал плащане на
дължимите вноски. Не се оспори и твърдението, че е налице остатък по
задължението.
По основателността на иска:
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 417 ГПК е
предявил при условията на чл.415 ал.1 т.2 ГПК е поради невъзможността
длъжникът да бъде намерен и да му бъде връчено съобщение и препис от
издадената заповед за изпълнение на установените регистриран постоянен и
настоящ адрес, след залепване уведомление по чл.47 ГПК, като в срока указан
същият не се е явил да получи съдебните книжа и невъзможност за връчване
на адрес по месторабота, поради липса на регистриран трудов договор.
Предявеният иск е с установителен характер. Установителният характер
произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща
заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати
определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 244 по описа на Районен
съд Монтана за 2018 година и е определен ясно и недвусмислено в закона –
чл. 415, ал.1 т.2 ГПК.
Ищецът ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ,,,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ”
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, има правото да поиска плащане на
натрупано задължение, предвид твърдението му за неизпълнение на
договорни, облигационни отношения, което, с оглед липсата на доброволно
изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.417
7
ГПК. Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма,
относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за
предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на
вземането. За валидното му предявяване кредиторът следва да обоснове и
правния интерес, макар че този иск е средство за защита на признатото в
заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са
нормативно установени.
Съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК, предвид не подаване писмен
отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени
възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на
представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи
изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-
късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.
Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
При предявен иск по чл.415 ал.1 т.2 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.417 ГПК е
предявил е с установителен характер. Установителният характер произтича от
целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за
изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена
сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 244 по описа на Районен съд Монтана
за 2017 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2
ГПК.
Целта на предявяването на иск при условията на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е
да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
но вече със сила на присъдено нещо, тъй като невръчването на поканата за
доброволно изпълнение от страна на съдебен изпълнител по образуваното
изпълнително производство заповедта за изпълнение не може да влезе в сила.
При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК
8
заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея
съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата
на чл.417 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК – чрез
уважаването на предявения установителен иск. Освен че са указани
последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на
сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл.239 ал.1 ГПК предвижда, че
съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил
съобщение по чл.131 ГПК, л. 30 от делото, лично на 07.01.2022г. Не е
представил в срок отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но
не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са
представени доказателства в тази връзка – чл.238 ал.1 ГПК. С определението
№ 215 от 15.02.2022 г. по реда на чл.140 ГПК на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – чл.239 ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се
9
уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на
вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 244 по описа
на Районен съд Монтана за 2018 година и изпълнителен лист.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответника
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и
исково производство, съобразно направеното искане.
Водим от горното, на основание чл.239 ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. АЛ., ЕГН
**********, от град Чипровци, обл.Монтана, ул.Никола Вапцаров № 9, в
качеството му на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с №
********** от 25.03.2017 г., че към 26.01.2018 година СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ,,,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ”
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, за следните суми:
- 373,42 лв. /триста седемдесет и три лева и 42 стотинки/ - неизплатената
главница по Договор за потребителски кредит с № ********** от 25.03.2017
г.;
- 10,26 лв. /десет лева и 26 стотинки/- Договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 25.07.2017 г. до 16.01.2018 г.;
- 16,31 лв. /шестнадесет лева и 31 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 25.07.2017 г. до 26.09.2017 г.;
- законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист –
26.01.2018 г. до окончателно погасяване на дълга, съгласно издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№ 183 от 05.02.2018 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 244 по описа за 2018
година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Н. В. АЛ., ЕГН **********, от град Чипровци, обл.Монтана,
ул.Никола Вапцаров № 9, ДА ЗАПЛАТИ на ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
10
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ,,, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 25.00 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, представляващи разноски по делото, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 183 от 05.02.2018 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 244 по
описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Н. В. АЛ., ЕГН **********, от град Чипровци, обл.Монтана,
ул.Никола Вапцаров № 9 ДА ЗАПЛАТИ на ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ,,, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 25.00 лв. за доплатената държавна такса за исковото производство и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, по която може да се плати присъдената сему, в
Обединена Българска Банка АД
IBAN BG 93 UBBS 8002 1028 746 440
BIC UBBSBGSF.
Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
11