РЕШЕНИЕ
Номер 87717.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Виолета К. Шипоклиева Въззивно гражданско
дело № 20205300502043 по описа за 2020 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство
Н. В. К. , чрез пълномощник адв. М.Г., с която се обжалва Решение под № 159 от 10.07.2020
г., постановено по гр. дело № 554/2019 г. по описа на Районен съд – Карлово, І гр.с., с
което са изцяло отхвърлени предявените обективно съединени искове, за съдебна делба на
съсобствени недвижими имоти, с правно основание чл. 34 от ЗС, - първа фаза на делбата –
фаза по допускането й, като делбата е по отношение на три земеделски имота – ниви, и
едно дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда и други подобрения.
Решението на първоинстанционния съд, с което се отхвърля искът, предявен на
основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 341 от ГПК от Н. В. К. от ***, против Н. В. К. от
***, за допускане на съдебна делба, по отношение на следните недвижими имоти, а именно:
НИВА от 7.134 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Васил Левски, община
Карлово, в местността „Дуван орман“, съставляваща имот № 019203 по плана на землището,
ЕКАТТЕ 10207, при съседи: имот № 019204 - нива на Д.И.Н., имот № 019212 - полски път
на ОПФ В. Левски, имот № 019202 – нива на наследници на К.И.В., имот № 019175 - нива
на В.В.В., имот № 019174 - нива на Д.М.Н., имот № 019173 - нива на наследници на Г.И.Т.,
имот № 019172 - нива но М.И.Г.; НИВА от 1.702 дка, шеста категория, находяща се в
землището на с. Васил Левски, Община Карлово, в местността „Песците“, съставляваща
имот № 001135 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при съседи: имот № 000855 -
населено място на с. Васил Левски, имот № 001134 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот
№ 000129 - нива на наследници на Д.К.М.; НИВА от 0.698 дка, девета категория, находяща
се в землището на с. Васил Левски, Община Карлово, в местността „Кетенлика“,
1
съставляваща имот № 020125 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при съседи: имот №
020124 - нива на П.И.Р., имот № 020150 - полски път на Община Карлово, имот № 020126 -
нива на наследници на С.П.Н., имот № 020116 - нива на наследници на Ц.Л.М. и ДВОРНО
МЯСТО с площ 880 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със
застроена площ 60.00 кв.м., мазе с площ 16.00 кв.м. и навес с оградни стени с площ 30.00
кв.м., находяща се в с. Васил Левски, Община Карлово, съставляващо ПИ № 197, за който по
регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 770/1974г. е отреден УПИ VIII-197 с
площ 770 кв.м., с неуредени регулационни отношения, в кв. 27 по плана на село Васил
Левски, при съседи: от две страни улици, УПИ IX-198 и УПИ VII-196, се обжалва изцяло.
Във въззивната жалба ищцата, чрез своя процесуален представител адв. Г. заявява, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че за да отхвърли иска за
делба в мотивите си съдът е приел, че ищцата по делото няма качеството на наследник, по
отношение на родителите си по произход В.Н.К. и Х.Х.Х., поради непрекратена
осиновителна връзка между нея и осиновителката Д.П.М., поради което и прави извод, че
осиновяването е пълно, като междувременно нямало данни кога са починали осиновителите
и дали страните по осиновителното правоотношение са се възползвали приживе от
възможността по чл. 105 от ПЗР на СК; т.е. при постигнато съгласие между осиновителите
осиновената и майката на последната да е направено искане пред съда за прилагане на чл.
55 за непълно осиновяване в законоустановения едногодишен срок. Заявява се, че съдът
излага обстоятелството, че не са постъпили данни кога са починали осиновителите въпреки
направената справка в Национална база данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за
реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Националната
база данни за населението.
Заявява се, че съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне
доказателствената тежест, същата лежи на ответната страна, оспорила удостоверението за
наследници, а именно да докаже фактите, от които следвал извод, че непълното
осиновяване е трансформирано в пълно, въпреки опитите на съда служебно да събира
доказателства в тази насока.
С оглед гореизложеното и въз основа на доказателствата жалбоподателката счита, че
обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствата, като се моли съдът
да постанови друго, с което да се допусне делба на процесните имоти между съделителите
наследници на В.Н.К..
Доказателствени искания във въззивната жалба не са направени.
Съдът констатира, че в срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивна жалба, от страна на въззиваемия Н. В. К. , ответник в първоинстанционното
производство.
В с.з. по въззивното дело, жалбоподателката се представлява от пълномощник адв.Б.,
2
която поддържа въззивната жалба. Не са направени от страна на адв. Б. искания за
допустими доказателства по въззивното производство, относими към предмета на спора,
които да бъдат уважени от въззивния съд, предвид разпоредбата на чл. 266 от ГПК. Моли се
от адв. Б., от страна на въззивния съд да бъде направен косвен контрол по реда на чл. 17, ал.
2 от ГПК касаещ осиновителния акт, постановен по гр. д. № 68 от 1959 г., по описа на
Левски градски народен съд, с Определение 344 от 25.5.1959 г. касателно императивните
норми на чл. 75 до чл. 83 от Закона за семейството. В т.н. , се твърди от адв. Б., че
осиновителите не са присъствали. Моли се да бъде постановено решение, с което жалбата да
бъде уважена; като при постановяване на съдебния акт да бъде съобразено от съда, че не са
събрани доказателства относно предпоставките на чл. 105 от Закона за семейния кодекс от
1968 г., и всички страни биологични и осиновители, и осиновената да са били живи към
момента. Допълнително е постъпила на 02.11.20г. по въззивното дело писмена защита от
адв.Баева, пълномощник на жалбоподателката.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима-
подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на
обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по
същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да отхвърли като неоснователен предявения иск за съдебна делба относно
процесните недвижими имоти между ищцата Н. В. К. и ответника Н. В. К. , районният съд
излага съображения: Приема, че осиновителното правоотношение между Н. В. К. и
осиновителите Д.П.М. и Д.М.М., възникнало като „непълно осиновяване“ с постановено
Определение № 344/25.05.1959г. на Левскиградски народен съд, е преминало от непълно в
„пълно осиновяване“, след изменението на ЗЛС от 1961г. и представлява „заварено
осиновяване“ по смисъла на чл.105 от СК от 1968г./отм./. Поради това, доколкото
осиновяването е пълно, не са запазени правата и задълженията на осиновения спрямо
семейството,към което принадлежи по рождение. От друга страна, този извод на съда се
потвърждава и от обстоятелството, че осиновяването е прекратено с решение на ОС-
Пловдив,м.декември 1976г., между Н. В. К. и само единия осиновител Д.М.М., тъй като
преди това е била починала майката осиновител Д.П.М., като между нея и Н. В. К. със
смъртта на осиновителката е възникнало наследствено правоотношение като между роднини
по произход. Т.е.,след като не са възстановени правоотношенията на ищцата с нейните
роднини по произход, то ищцата няма качеството на наследник по отношение на родителите
си по произход- В.Н.К. и Х.Х.Х., поради непрекратена осиновителна връзка. При предявено
от страна на ищцата правно основание за твърдяна възникнала съсобственост –
наследствено правоотношение между ищцата и В.Н.К., за който се твърди, че е придобил
имотите по давност, а след смъртта ищцата е продължила да владее имота, в качеството й на
наследник, и при установяване, че ищцата няма качеството на наследник по отношение на
В.Н.К. /и Х.Х.Х./- биологични родители/, се приема, че искът за допускане на съдебна делба
3
следва да се отхвърли като неоснователен.
Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд, както и изложените от него
мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид направените във въззивната жалба
оплаквания, съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на
въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към
предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателства в
първоинстанционното производство обстоятелства:
Ищцата Н. В. К. , ЕГН **********, и ответникът Н. В. К. ,ЕГН **********, имат
биологични родители В.Н.К., /роден ***г.,починал ***г./, и Х.Х.Х.,/ починала ***г./.
Ищцата Н. В. К. е била осиновена като осиновителният акт, постановен по гр. д. №
68 от 1959 г., по описа на Левскиградски народен съд, е Определение 344 от 25.5.1959г.,
като осиновителите са съпрузите Д.М.М. и Д.П.М., като на осиновеното дете е дадено име
Н.Д.М..
Осиновяването е било впоследствие прекратено между Д.М.М. и Н.Д.М. с влязло в сила
Решение № 1558/30.11.1976г. постановено по гр.д. № 2507/1976г. по описа на ОС-Пловдив;
като преди това майката, осиновителка Д.П.М. е била вече починала, което последно
събитие е станало след м. юни 1975г.,/последното обстоятелство е посочено в исковата
молба подадена от Д.М.М. за прекратяване на осиновяването, от 12 юли 1976г., изпратено
заверено копие от същата, с писмо на ОС-Пловдив с изх. № 19305/14.11.2019г., приложено-
лист 113 от първоинст. дело/.
Ищцата е била допусната от ответника да живее в процесния недвижим имот- жилищния
имот в село Васил Левски, през 90-те години, от ответника, който й дал подслон, в имота на
родителите си, респ. в дворното място с паянтова жилищна сграда, в който са живели
родителите, докато починат, респективно, бащата В.Н.К., б.ж. на с. Васил Левски, починал
1974г.,/като майката Х.Х.Х. е починала на ***г./; биологичните родители на страните. В
т.н.и приложени удостоверения за наследници. Времето, по което ищцата е заживяла в
процесния имот, както и че същата е била допусната там да живее от ответника, който я
подслонил, се потвърждава, както от дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения на
ищцата, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, за които е било
известно както осиновяването, така и прекратяване на осиновяването по отношение на
ищцата. От обясненията на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели на страните е видно, че от страна на ищцата не са
извършени действия за установяване на фактическа власт по отношение на жилищния имот,
4
както и по отношение на процесните земеделски имоти, които действия да са препятстващи
ползването им от страна на ответника, както и не е налице и спрямо други лица,
респективно, спрямо ответника, манифестиране на анимус за своене на тези имоти от страна
на ищцата, който да се противопоставя на ответника, който е наследник по закон на
биологичните си родители, респективно, на баща си В.Н.К., /В.К.Н./, по отношение на който
се твърди, че е станал собственик по давност на процесните недвижими имоти.
Въззивният съд намира за неоснователни направените оплаквания във въззивната жалба.
В тази насока, въззивният съд констатира, че от страна на първоинстанционния съд са
поискани от съответните институции всички допустими и относими към предмета на спора
доказателства, служебно, по реда на чл. 186 ал.1 изр. второ от ГПК, така както са били
съответно поискани и от страните по делото.
В т.ч. и писмо с изх. № 4547/04.10.2019г. на РС-Карлово, до Кмета на
Община Карлово, /лист 75 от първоинст.дело/, на което писмо е отговорено от Община
Карлово, гл.специалист „ГРАО“ с писмо №11-00-734/16.10.2019г., с приложено към него
заверено копие от акта за раждане на лицето Н. В. К. , ЕГН **********, от където е видно,
че е имало осиновяване, /въз основа на определение № 344/25.V.1959г. на Левски градския
народен съд от съпрузите Д.М.М. и Д.П.М./, и през 1976г. същото е прекратено, /лист 94-95
от първоинст.дело/.
С писмо изх. № 5101/06.11.2019г. на РС-Карлово, до Служба „Архив“ при ОС-Пловдив е
поискана преписка по прекратяване на осиновяването на лицето Н. В. К. с Решение от
30.11.1976г.; посочено е в случай, че преписката е унищожена, да се изпратят данни,
записани в деловодните книги на съда относно обстоятелствата: между кои страни е
образувано делото по повод прекратяване на осиновяването на лицето Н. В. К. с ЕГН
********** и с имената при осиновяването Н.Д.М.; на какво основание и по чие искане е
било образувано делото; номер на дело и дата на влизане в сила на съдебния акт, /лист 109-
110 от първоинст. дело/, на което е отговорено с писмо на ОС-Пловдив с изх. №
19305/14.11.2019г., към което приложено се изпраща копие от искова молба подадена от
Д.М.М., ***, срещу Н.Д.М., по гр.дело № 2507/1976г. по описа на Окръжен съд Пловдив,
както и копие на Решение № 1558/30.11.1976г., постановено по гр.дело № 2507/1976г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, /лист 111-113 от първоинст.дело/.
Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд намира, че дори да липсват данни
по мнение на жалбоподателя, то това може да е резултат само на обективни причини, поради
несъхранение на такива от съответните институции с изтичане на срока за съхранение, но не
може да са резултат от съдопроизводствени нарушения на съда, по смисъла на чл. 266 ал. 3
от ГПК. От друга страна, въззивният съд не намира да е налице непълнота на
доказателствата, въз основа на която да е постановено решението на съда. В тази насока,
следва да се посочи, че поначало удостоверението за наследници като частен документ се
съставя от съответната служба „ГРАО“ по декларация на поискалото я лице. При което и
5
отразяването на ищцата като наследник на В.К.Н. в такова удостоверение има възможност
да се обори с други писмени доказателства, респективно, със събраните по настоящето дело
писмени доказателства за наличното осиновително правоотношение между ищцата и
осиновителите, съответно, преминало от непълно в пълно след изменението на ЗЛС от
1961г. и представляващо „заварено осиновяване“ по см. на чл. 105 отСК от 1968г./отм./;
като в настоящия случай е налице и запазено наследствено правоотношение между ищцата и
починалата осиновителка Д.П.М., за която има писмени данни, че е починала след м.юни
1975г./видно от исковата молба на осиновителя Д.М.М./.
При което и не се споделя от страна на въззивния съд, че съобразно правилото на чл.154ал. 1
от ГПК и при доказателствената тежест за ответната страна, оспорила удостоверението за
наследници, по делото не са налице /факти/,обстоятелства, от които да може да се направи
извод, че непълното осиновяване е трансформирано в пълно. В тази насока, въззивният съд
споделя извода и мотивите на районния съд, към които препраща.
Несъстоятелно е и оплакването във въззивната жалба, че нямало данни кога са починали
осиновителите, като съдът използвал косвени данни, тъй като и въззивният съд намира, че
след като в самата искова молба на осиновителя, същият е посочил, че съпругата му
осиновителка и той заедно са се грижили за осиновената до м. юни 1975г., логичен е
изводът, че към последно посочения момент на 1975г. осиновителката да е била жива.
Доколкото, самата жалбоподателка сочи възможна хипотеза – дали страните по
осиновителното правоотношение са се възползвали приживе от възможността по чл. 105 от
ПЗР на СК – „при постигнато съгласие между осиновителите, осиновената и майката на
последната да е направено искане пред съда за прилагане на чл. 55 за непълно осиновяване в
законоустановен едногодишен срок“, то доказателствената тежест за евентуалното й
доказване би следвало да лежи, именно, върху самата жалбоподателка, ищца, която би
черпила благоприятни за себе си правни последици от това, и то при заявяването й, още, в
първоинстанционното производство.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че първоинстанционното
решение като обосновано и правилно следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд,
ведно със законните последици.
По въззивното дело няма данни за направени от въззиваемия разноски, поради което и
такива не се присъждат с настоящето решение на въззивния съд.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 10.07.2020г. Решение № 159 на
Карловски районен съд, първи граждански състав, по гражданско дело № 554 по описа за
2019 година, с което ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл.
341 от ГПК от Н. В. К. от *** с ЕГН ********** против Н. В. К. от ***, за допускане на
съдебна делба, по отношение на следните недвижими имоти, а именно: НИВА от 7.134 дка,
шеста категория, находяща се в землището на с. Васил Левски, община Карлово, в
местността „Дуван орман“, съставляваща имот № 019203 по плана на землището, ЕКАТТЕ
10207, при съседи: имот № 019204 - нива на Д.И.Н., имот № 019212 - полски път на ОПФ В.
Левски, имот № 019202 – нива на наследници на К.И.В., имот № 019175 - нива на В.В.В.,
имот № 019174 - нива на Д.М.Н., имот № 019173 - нива на наследници на Г.И.Т., имот №
019172 - нива но М.И.Г.; НИВА от 1.702 дка, шеста категория, находяща се в землището на
с. Васил Левски, Община Карлово, в местността „Песците“, съставляваща имот № 001135 по
плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при съседи: имот № 000855 - населено място на с.
Васил Левски, имот № 001134 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000129 - нива на
наследници на Д.К.М.; НИВА от 0.698 дка, девета категория, находяща се в землището на с.
Васил Левски, Община Карлово, в местността „Кетенлика“, съставляваща имот № 020125 по
плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при съседи: имот № 020124 - нива на П.И.Р., имот №
020150 - полски път на Община Карлово, имот № 020126 - нива на наследници на С.П.Н.,
имот № 020116 - нива на наследници на Ц.Л.М. и ДВОРНО МЯСТО с площ 880 кв.м.,
ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60.00 кв.м., мазе с
площ 16.00 кв.м. и навес с оградни стени с площ 30.00 кв.м., находяща се в с. Васил Левски,
Община Карлово, съставляващо ПИ № 197, за който по регулационния план на селото,
одобрен със Заповед № 770/1974г. е отреден УПИ VIII-197 с площ 770 кв.м., с неуредени
регулационни отношения, в кв. 27 по плана на село Васил Левски, при съседи: от две страни
улици, УПИ IX-198 и УПИ VII-196., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7