Решение по дело №13/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Максима България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.2, представлявано от управителя П. П. П., чрез пълномощник- юрисконсулт Д.Б., против решение № 189/13.10.2023г., постановено по АНД №502/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 003080/10.07.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите (КЗП). С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон и неизяснена фактическа обстановка. Оспорва съставомерността на вмененото му с наказателното постановление нарушение. Счита, че не са налице всички предпоставки, за да се определи процесната търговска практика като заблуждаваща. Моли се съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 06.03.2023 г. проверка от контролните длъжностни лица към КЗП в търговски обект – магазин „Т-маркет“, находящ се в [населено място], [жк], стопанисван от касатора, било установено, че в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба спиртна напитка „Карнобат“, като непосредствено пред бутилката има поставен търговски етикет с обозначение, че спиртната напитка „Карнобат“ се предлага като „Бренди Карнобат 36 % 700 мл“. На гърба на бутилката имало трайно прикрепен етикет от производителя, на който било изписано „Спиртна напитка. Произведена от 60 % винен дестилат, 40 % зърнен етилов алкохол. Произведено и бутилирано от СИС Индустрис ООД София, България. Удостоверение № 69; 700 ml, TC № 17-2020, 36 ОБ %, баркод № 3 800008 904020“. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, въз основа на който било издаденото процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно са определени вида и размера на наказанието, като е изложил подробни доводи относно степента на обществена опасност на дееца и деянието. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

С разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, а според чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к.

Според чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Според § 13, т. 23 ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребителя. В конкретния случай се установи, че търговецът е поставил етикет на щанда, намиращ се непосредствено пред продукта, с който се представя информация за вида и цената на алкохолната напитка. От една страна този етикет обозначава продажната цена, а от друга страна обозначава вида на алкохолната напитка – бренди. Това обозначаване е на видно място в непосредствена близост до стоката и е предназначено да информира потребителя. Поставянето на етикет за вида на алкохолната напитка представлява действие на търговеца, свързано с предлаганата от него стока, насочено към потребителя, поради което е налице търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ДР на ЗЗП, т. е. налице е първият елемент от фактическия състав (търговска практика, свързана с предлагането на стока).

Етикетът на търговеца, поставен пред бутилката, съдържа информация, че напитката представлява „Бренди Карнобат 36% 700мл.“. Същевременно на етикета на производителя, намиращ се на гърба на бутилката, е отразено, че продуктът представлява спиртна напитка, произведена от 60 % винен дестилат и 40 % зърнен етилов алкохол.

В чл. 4 от Регламент (ЕО) 110/2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета, е регламентирано, че спиртните напитки се класифицират в категории съгласно определенията, установени в приложение II.

Разпоредбата на чл. 5, § 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 110/2008 г. урежда, че без да се засягат специфичните правила, установени за всяка от категориите с номера 1—14 в приложение II, определените в него спиртни напитки не съдържат добавен алкохол съгласно определението в приложение I, точка 5, разреден или не.

Според т. 5 от Приложение I към Регламент (ЕО) 110/2008 г. добавяне на алкохол означава добавяне на етилов алкохол от земеделски произход и/или дестилати от земеделски произход към спиртна напитка.

В т. 5, б. „а“ и „б“ от приложение II към Регламент (ЕО) 110/2008 г. е регламентирано, че бренди (B. или Weinbrand) е спиртна напитка: i). произведена от винена дестилатна спиртна напитка със или без добавяне на винен дестилат, дестилиран до 94, 8 об. %, при условие, че посоченият дестилат не надвишава 50 % от алкохолното съдържание на крайния продукт; ii). отлежала в дъбови съдове в продължение най-малко на една година или в продължение минимум на шест месеца в дъбови бъчви с вместимост, по-малка от 1 000 литра; iii). със съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо от 125 g/hl при 100 об. % алкохол, и получена изключително от дестилацията или редестилацията на вложените суровини, с максимално съдържание на метанол 200 g/hl при 100 об. % алкохол. Минималното обемно алкохолно съдържание на brandy или Weinbrand е 36 %.

В т. 5, б. „в“ от приложение II към Регламент (ЕО) 110/2008 г. е регламентирано, че бренди (B. или Weinbrand) е спиртна напитка, към която не се добавя алкохол съгласно определението в приложение I, точка 5, разреден или не, т. е. не се добавя етилов алкохол от земеделски произход и/или дестилати от земеделски произход. В настоящия случай от етикета на производителя се установява, че предлаганата от касатора напитка съдържа 40 % зърнен етилов алкохол, поради което същата не може да се [жк], тъй като не отговоря на изискването на т. 5, б. „в“ от приложение II към Регламент (ЕО) 110/2008 г. Същевременно на етикета, поставен от търговеца върху щанда пред бутилката, е обозначено, че напитката представлява бренди, което не съответства на действително предлаганата напитка. С този етикет, поставен от касатора, се предоставя невярна и подвеждаща информация относно вида (категорията) на алкохолната напитка, поради което обозначеното предлагане и действителното предлагане е със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качество и суровина за производство.

Средният потребителят е разумен, внимателен и средно информиран гражданин, притежаващ критично отношение към информацията, която му се предоставя. Видът (категорията) на алкохолната напитка е неизменно свързан с характера, естеството, свойството и съдържанието на напитката, които са водещи фактори при взимането на решение за покупка. В тази връзка видът на алкохолната напитка е съществена информация за предлаганата стока. Средният потребител се информира за вида на продукта от информацията на етикета на търговеца, която се намира на видно място и непосредствено до стоката. В тази връзка посредством етикетирането на продукта (поставяне на етикет на щанда пред бутилката) потребителят „намира“ търсения от него продукт в по – големите магазини. От средния потребител не може да се очаква за всяка стока (особено такива с по – ниска стойност) да прави сравнение между етикета на търговеца и етикета на производителя. По тези съображения средният потребител взема решение за покупка, съобразявайки информацията от етикета на търговеца, намиращ се до стоката, т. е. представена чрез етикета информация за вида на алкохола оказва влияние върху решението за пазаруване в конкретния обект и за закупуване на конкретния продукт. Невярното представяне на информация за вида на алкохолната напитка е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика т. е. същият не би закупил алкохолната напитка, ако е наясно, че не е бренди. В тази връзка не се споделят изложените в касационната жалба възражения, относно другите фактори, влияещи върху избора при закупуване на конкретен продукт вкл. вкусови, визуални и др.

Тази търговска практика следва да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Посочената търговска практика е довела до намаляване способността на потребителя да направи информиран избор, което се е отразило в неговото търговско решение чрез покупка на стоката, която вреда за потребителя не би настъпила при липсата на обсъжданата търговска практика.

Горното налага извод, че е осъществен общият фактически състав на нелоялната заблужаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП, а такава практика според чл. 68в, вр. чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП е забранена.

Касаторът, стопанисващ търговския обект, има задължение да представя вярна информация на потребителите, поради което ирелевантно е съдържанието на фактурата, предоставена от доставчика. Следва да се отбележи, че отношенията между касатора и доставчика са външни за потребителя, т. е. начинът на изпълнение на задължения по тях нямат отношение за потребителите.

Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае и за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както се твърди в жалбата. Следва да се отчете характера на охраняваните обществени отношения, на които законодателят е дал по-висока степен на защита. Тази защита не може да се преодолее чрез института на маловажния случай, поради което настоящият съдебен състав не споделя възраженията, изложени в касационната жалба за приложението на чл.28 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 189/13.10.2023г., постановено по АНД № 502/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър.

Решението е окончателно.