РЕШЕНИЕ
№ 1938
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330110581 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р.Т. Р., с ЕГН
********** против „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК *********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба, ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № *** от 22.06.2016г., който бил недействителен на основание чл. 22
ЗПК. По силата на сключения договор на ищеца била предоставена сумата от 1500.00 лева,
при фиксиран лихвен процент в размер на 17.38% и годишен процент на разходите в размер
на 45.49%. Срокът за погасяване на заема бил 22 погасителни вноски върху главницата, с
обща стойност на всички плащания в 3168.00лева. Съгласно подписаната договореност
„Доброволен пакет - Доверие“, ищецът следвало да заплати пакет от допълнителни услуги в
размер на 1405.58 лева, т.е за целия срок на договора ищеца е следвало да върне сумата от
3168.00 лева. Счита, че с договорения лихвен процент се нарушавали добрите нрави, което
водело до нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 1668.00 лева.
Уговорената възнаградителна лихва надхвърляла повече от 10 пъти законната, а уговорката
за дължимостта й – била нищожна. Клаузата в договора, обективирана в раздел Доброволен
пакет – „Доверие“ също била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща
извън присъщите й функции. Ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени. Клауза,
която предвиждала заплащане на пакет допълнителни услуги нарушавало изискването ГПР
да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави,
заобикалянето на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на
основния принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирала допълнителна
/лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Счита клаузата на чл. 5 от
1
сключения между страните договор, в който е посочено, че ГПР е в размер на 45.49%, за
нищожна по смисъла на чл.143, т. 19 ЗПК, тъй като действителният размер на ГПР бил
различен и въвеждал в заблуждение ищеца относно действителната стойност на разходите.
Не бил установен механизмът, по който е изчислен този процент и по – конкретно какви
други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.
С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата в раздел 6 от договора,
визираща заплащане на пакет от допълнителни услуги „Доверие“ за недействителна.
Иска се и присъждане на сумата от 50 лева – платена без основание по пакет
„Доверие“, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда–
25.08.2020 г. до окончателното й погасяване.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 01.10.2021 г., е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск, чрез увеличение на размера на първоначално
предявения осъдителен иск, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1345.64 лева – платена без основание по пакет „Доверие“ от Договора, за периода
от 22.06.2016 г. до 26.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
исковата молба в съда – 25.08.2020 г. до окончателното погасяване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете.
Счита, че със сключения между страните договор за кредит не се накърняват добрите
нрави, както и че същият не е в противоречие с общо приетите житейски норми на
справедливост и добросъвестност. Твърди, че ищецът сам е пожелал Доброволен пакет
„Доверие“. Действията, които кредиторът е предоставил са били пожелание на ищеца и те не
били задължителна предпоставка за отпускане на кредит. Присъствали в стандартния
европейски формуляр /СЕФ/ като цена и не можело да се твърди, че ищецът не е разбрал за
тях, още повече, че самият той неколкократно е влизал в правоотношения с ответника.
Счита, че няма нарушение на чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като размерът на ГПР е посочен в
чл.5 от договора, а в стандартния европейски формуляр /СЕФ/ била посочена лихвата за
всяка една вноска по кредита. Лихвеният процент бил определен като фиксиран от
дължимата сума и в никой момент от срока на договора не бил променян. Дружеството не
прилагало референтен лихвен процент в своите правоотношения, а в разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК се посочвала методиката за изчисляването му. Счита за неоснователно
твърдението на ищеца, че ГПР не отговарял на действително определения, както и че не е
определен съгласно методиката посочена в закона. Допълнителният пакет „Доверие“ не бил
задължителна предпоставка за отпускане на кредита и същият не се калкулирал в ГПР.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 01.10.2021 г., е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск, чрез увеличение на размера на първоначално
предявения осъдителен иск, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1345.64 лева – платена без основание по пакет „Доверие“ от Договора, за периода
от 22.06.2016 г. до 26.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
исковата молба в съда–25.08.2020 г. до окончателното погасяване.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
2
По делото не се спори, че между страните е подписан Договор за потребителски
кредит № *** от 22.06.2016 г., по който предоставената сума в размер на 1500 лева е усвоена
и впоследствие - платена.
С процесния Договор, на ищеца е предоставена сума в размер на 1500 лева. Уговорена
е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 17.38
%, а годишният процент на разходите (ГПР) е 45.49 %. Ищцата се е задължила да върне
сумата на 22 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 80.11 лева, като общият
размер на всички плащания е записан, че възлиза на 3 168 лева.
В раздел VІ от Договора, е било уговорено и закупуването на Допълнителен пакет
„Доверие“ за допълнителни услуги, като в чл. 23 от Договора е посочено, че
кредитополучателят дължи 22 двуседмични погасителни вноски по Допълнителния пакет
„Доверие“, всяка в размер на 63.89 лева, Следователно общата стойност на
възнаграждението по допълнителния пакет „Доверие“ възлиза на 1 405.58 лева, като сумата
е разсрочена на равни части, по 63.89 лева към всяка вноска.
В чл. 25 от Договора е посочено, че общото задължение на кредитополучателя по
кредита и по Доброволен пакет „Доверие“ възлиза на 3168 лева, по 144 лева всяка вноска.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата
сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 45.49 %, а ГЛП – 17.38 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно
какво представлява разликата от повече от 28 % между размера на ГПР и лихвата, която е
част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като
3
сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата
сума не е сборът от стойността на главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в
размер на 3 168 лева. Изрично, в чл. 25 от Договора, е отбелязано, че в тази обща сума е
включена стойността на Доброволен пакет „Доверие“, по който се дължи възнаграждение за
предоставените от ответника на ищеца услуги в размер на 1405.58 лева.
Относно възнаграждението за допълнителни услуги по Доброволен пакет „Доверие“,
съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция
в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В раздел VІ от Договора, в разпоредбите, касаещи Доброволен пакет „Доверие“ /чл.
20-чл. 25/, е уговорено, че кредиторът предлага, а кредитополучателят се съгласява, срещу
предвидени парични вноски, да осигури „допълнителни действия“, касаещи дейността на
кредитора, с цел минимизиране на риска от неизпълнение на задълженията и осигуряване на
плащанията на кредитополучателя по договора за кредит. Терминът „допълнителни
действия“ включва пълно съобразяване с нуждите на кредитополучателя и пълна
ангажираност на кредитора, вкл. при евентуално неизпълнение на задълженията по
договора, като обхваща следните действия на кредитора в полза на кредитополучателя, а
именно: (1) „Динамично плащане“ – кредиторът изпраща свой представител на домашния
адрес на кредитополучателя или на друго предварително уговорено с кредитополучателя
място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия (домашен адрес) на
кредитополучателя, в рамките на работното време на обслужващия го офис, за да извърши
кредитополучателят редовно плащане; (2) „отлагане на вноска“ – кредиторът отлага
еднократно вноска до 14 дни след падежа на вноската, която кредитополучателят иска да
отложи при условие, че са настъпили обстоятелства, които затрудняват финансовото му
положение; (3) „разходи за събиране при забава – за сметка на кредитора“; (4) „без трета
вноска в месеца“ – кредиторът осигурява възможност, при настъпване на трета вноска в
месеца, да направи промяна на падежна дата по погасителния план; (5) „скорост“ – при
поискване от страна на кредитополучателя за обработка на документ, свързан с кредита,
кредиторът е длъжен да обработи документи незабавно и да не се води от установеният срок
за извършване на тези действия, който е 5 работни дни; (6) „безплатни документи“– всички
заверени с подпис и печат документи от страна на кредитора са безплатни; (7) „вътрешен
рефинанс без собствени средства“ – кредиторът предоставя възможност за вътрешно
рефинансиране на кредита; (8) „усвояване на кредита“ – кредиторът се задължава да
осигури сумата, за която кредитоискателят е бил одобрен, в брой, с воя представителен
офис, не по-късно от 2 часа след одобрение. Според чл. 22 от Договора, кредиторът и
кредитополучателят се съгласяват възнаграждението за закупения пакет Доброволен пакет
„Доверие“, в т.ч. и 30 % от него, дължими към момента на подписване на настоящия договор
за кредит, да бъде разсрочено за срока на договора, на равни вноски и добавено към
вноските за погасяване на главницата. Съгласно чл. 23 от Договора, кредитополучателят
дължи парични вноски по Допълнителния пакет „Доверие“, както следва: 22 равни
4
двуседмични вноски, всяка в размер на 63.89 лева, за периода от 06.07.2016 г. до 26.04.2017
г. Според чл. 24 от Договора, кредитополучателят се задължава да извърши плащане по
вноските, в сроковете, съобразно чл. 23. В чл. 25 от Договора е уговорено, че общото
задължение на кредитополучателя по кредита и Доброволен пакет „Доверие“ е 3168 лева, на
22 вноски, всяка в размер на 144 лева.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж.
В настоящия случай, част от услугите по чл. 20 от Договора представляват действия
по усвояване на кредита във времево отношение, а други - имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по усвояване
на кредит, а реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора,
а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по
него, става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с
тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на
кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 45.49 %
не отговаря на действителния такъв. Това се потвърждава и от изготвеното по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено
и неоспорено от страните, според което вещото лице е определило размера на ГПР на 17.38
%, изчислен по формулата в приложението към ЗПК, като е посочило, че в него се включва
единствено договорната лихва. При оскъпяването на кредита със сумата по пакет
„Доверие“, размерът на ГПР възлиза на 144.55 %. Вещото лице установява също, че с
уговорената в чл. 23 от процесния договор сума по пакет „Доверие“ в размер на 1405.58
лева, оскъпяването на кредита спрямо договорната лихва е 5.36 лева, или със 535.74 %.
Предвид горното, съдът намира, че чрез клаузата за заплащане на допълнителни
услуги по Доброволен пакет „Доверие“, уговорена в договора, се нарушава императивната
норма на чл. 10а ЗПК. Формално в договора за кредит не са вписани такси за действия,
свързани с усвояване или управление на кредита, но реално тези допълнителни услуги по
естеството си представляват именно заплащане на разходи, свързани с отпускането на
кредита. Доколкото, обаче в случая, е направено именно това – за Доброволен пакет
„Доверие“, е начислена такса, платима по погасителния план на кредита, по този начин
процесната такса се превръща в разход по кредита по смисъла на чл. 19 ал. 1 ЗПК и така се
надвишава ограничението на чл. 19 ал. 4 от закона. Допустимата граница е предвидена да е
петкратният размер на законната лихва (или ГПР да е около 50 %), а според заключението
на съдебно – счетоводната експертиза с включването на таксата за Доброволен пакет
„Доверие“, превишението става повече от тройно – 144.55 %. Затова и тази клауза е
нищожна на основание чл. 19 ал. 5 ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани
в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така,
таксата за тези услуги прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в
5
ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че
всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на
закона, са нищожни.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната
недействителност, съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите, чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че клаузата е недействителна, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 26 ал. 1,
предл. първо ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.
Освен горните мотиви, за пълнота, следва да се посочи и, че е налице неравноправна
клауза за дължимост на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, с която реално се
заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до
неоснователно обогатяване за кредитора.
Клаузата за дължимост на възнаграждението за пакет услуги е и нищожна, като
противоречаща на закона и добрите нрави. Нищожността е пречка за възникване на
задължение по нея, поради което платените суми са предадени при начална липса на
основание и подлежат на връщане, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
След като съдът достигна до извод за недействителност на клаузата, визираща
заплащане на пакет от Допълнителни услуги „Доверие“, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата за
възнаграждение за допълнителни услуги е получена без основание и се дължи връщането й.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, ищецът е заплатил
исковата сума от 1345.64 лева по пакет „Доверие“ за периода от 22.06.2016 г. до 26.10.2017
г.
Липсва основание за получаването й, поради което този иск също е основателен и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се
присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 126.72 лева – държавна такса и депозит ССЕ –
180 лева.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 23) е посочено, че тя се
6
представлява безплатно от адв. ЕЛ. ИВ., поради затрудненото си материално положение,
което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването й на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на предявените искове и направеното искане, следва да се присъди посочената в
списъка на разноските по чл. 80 ГПК сума в размер на 310 лева. Посочената сума следва да
се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на
обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Би Енд Джи Кредит” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул.
„Незабравка“ № 25, ет. 5 и Р.Т. Р., с ЕГН ********** от гр. П., че клаузата на чл. 23 от
Договор за кредит с номер МАХ *** от 22.06.2016 г., визираща заплащане на
Допълнителния пакет „Доверие“, е нищожна, като заобикаляща нормата на чл. 19 ал. 4 от
Закона за потребителския кредит и поради несъответствието й с изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на Р.Т. Р., с
ЕГН ********** от гр. П., следните суми: 1345.64 лева /хиляда триста четиридесет и пет
лева и шестдесет и четири стотинки/ - получена без основание сума по Допълнителния
пакет „Доверие“ от Договор за кредит с номер МАХ *** от 22.06.2016 г., за периода от
22.06.2016 г. до 26.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата
молба в съда – 25.08.2020 г. до окончателното й погасяване, както и общо 306.72 лева
/триста и шест лева и седемдесет и две стотинки/ - деловодни разноски за производство по
настоящото гражданско дело № 10581/2020 г. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., на адв. Е.Г. И., личен № **********, със
служебен адрес– гр. П. ***, сумата от 310 лева /триста и десет лева/ – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р.Т. Р. за производството по
настоящото гражданско дело № 10581/2020 г. по описа на РС - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
7