Решение по дело №1417/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260129
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20201630201417
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260129 / 11.12.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана, 11.12.2020г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                  Председател: К. Семов

 

При секретаря….Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия  Семов  АНД № 1417 по описа за 2020  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 18-0996-005336/09.01.2019г. на Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана са наложени на Ч.Т.А. с посочен адрес xxx административни наказания - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление А. моли да бъде отменено. Заявява, че не е бил уведомен, че е прекратена регистрацията на л.а. и, че след извършената проверка е върнал л.а. на лицата, от които преди това го бил закупил три – четири дни преди извършване на полицейската проверка на 21.07.2018г.

Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана Сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 21.07.2018г. в 17:35 ч. в гр.Монтана, бул.Климент Охридски с посока на движение от бул.Христо Ботев към бул.Трети март бил спрян за полицейска проверка водача на л.а. Ф. П. с рег. №  XXXX  . В хода на полицейската проверка извършвана от св.К.Г.Д. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП при ОД МВР – Монтана и колегата му св.В.М.В., е установено, че водач на л.а. е жалбоподателя Ч.Т.А., а след справка с РСОД – техническо средство таблет в база данни МВР, е установено, че мпс е с прекратена регистрация на 26.06.2018г. по чл.413, ал.15 от ЗДвП. За установеното административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП св.Д. в присъствието на св.В. съставил спрямо водача А. АУАН № 5336/бл. № 952132/21.07.2018г. При съставяне на АУАН били иззети 2 бр. регистрационни табели на л.а. и СРМПС част ІІ. При подписване на АУАН, респ. получаване на препис от АУАН, А. отразил, че няма възражения, тъй като не се противопоставил на посоченото от проверяващите полицаи, а именно, че регистрацията на управлявания л.а. е била прекратена. Това обстоятелство обаче не му било известно, тъй като не му било казано от лицата, от които дни преди полицейската проверка бил закупил л.а.

Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана като административно наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/18г. на МВР издал обжалваното НП.

В хода на съдебното следствие св.К.Г.Д. и св.В.М.В. потвърждават изложеното в АУАН.

Жалбоподателят в рамките на съдебното следствие дава обяснения в следния смисъл: Сложиха ми два стенда и се наложи да купя кола. Имаше всичките изискващи документи. Съставиха ми два акта единият беше за колан. Аз не знаех, че е прекратена регистрацията. От едно момче от Крива бара врачанско купих тая кола. В брой, платих колата. Трябваше да ходим след няколко дена при нотариус. Но те са си премълчали, че колата не е регистрирана и аз ги чаках да ми се обадят, за да я прехвърлиме. На мен ми трябваше колата, защото поучих инфаркт и трябваше да ходя по болниците. Шофьор съм. Като ми свалиха номерата, аз ги викнах тия момчета да дойдат да си я вземат. Аз съм купил колата от едно момче Ц. се казва, а този М., който съдът ми посочва, те са я купили от него. Ходя по болници заради инфаркта и не мога без кола. То като провериха полицаите в техните данни и като казаха, че е прекратена регистрацията преди няколко месеца, аз написах „без възражения”. Преди две години и половина получих инфаркт, имам ТЕЛК решение /представени са 2 бр. ТЕЛК Решения/. Още на момента пред полицаите се обадих на хората от с.Крива бара, от които бях купил колата, обясних им за какво става въпрос и те казаха, че не са знаели и те, че е с прекратена регистрация колата. Като се свързах с тях, им казах, че колата не е регистрирана, че ми свалиха номерата и след два/три дни те дойдоха до Монтана, натовариха я на Автовоз, върнаха ми част от парите и приключиха нещата. Би трябвало вече тази кола да не съществува. Няма как да се регистрира тая кола, защото трябва да се открие последния собственик, да се ходи до нотариус и т.н.

Твърдението на жалбоподателя, че не бил извършил нарушението в т.ч. от субективна страна, се опровергава от писмените и гласни доказателства по делото. Безспорно е установено, че на 21.07.2018г. А. е управлявал лек автомобил Ф. П. с  рег. рег. №  XXXX  , чиято регистрация на 26.06.2018г. е била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Незнанието на това обстоятелство, не изключва АНО на жалбоподателя.

Съгласно писмо рег. № 301000 – 21939/28.10.2020г. на Сектор ПП при ОД МВР – Монтана, ведно с приложения, регистрацията на процесния л.а. е бил прекратена на 26.06.2018г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, като последен по ред собственик по регистрация на л.а. е било лицето М. И. М.. Към 21.07.2018г. и към днешна дата въпросното мпс не е регистрирано по надлежния ред.

След анализа на събраните по делото доказателства, настоящия съд намира, че формално жалбоподателя А. е извършил нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, но обстоятелствата на нарушението са давали основание на наказващия орган да обсъди дали не следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.

Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. В рамките на съдебното следствие се установи, че понастоящем А. не държи процесния л.а. и не го ползва, тъй като го е върнал на лицата от които го е закупил, а в замяна на това е получил част от сумата пари, която е дал за покупката му. С оглед на това от нарушението не са настъпили вредни последици, които да са причинени единствено и само от А.. Това обстоятелство, както и фактът, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗАвПр. По делото е изискана и приложена справка за нарушител на водача А., от която е видно, че е допускал и др. нарушения по ЗДвП извършени в периода 22.07.2004г. – 21.10.2020г., но в случая следва да се изследва конкретната тежест на процесното нарушение и последиците му. Съгласно справката, в преобладаващата си част нарушенията по ЗДвП, по разбиране на настоящия съд, не са със значителна обществена опасност, имайки предвид и размера на наложените административни наказания – глоби, като процесното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е първо и единствено по ред.

Настоящият съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се извежда извода, че наложените наказания очевидно са силно завишени, както и че не съответстват на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

В подобен смисъл е Решение № 94/25.02.2019г. по КАНД № 36/2019г. на АС – Монтана.

С обжалваното НП не са били отнети 10 /десет/ контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. изд. от МВР и чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради и което съдът не се произнася в тази насока имайки предвид и чл.3, ал.2 от цитираната Наредба.

На основание горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0996-005336/09.01.2019г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, с което на Ч.Т.А. с посочен адрес xxx са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП  (Нова – ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.).

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                            

                                                                      

 

 

                                                                         Председател: