Присъда по дело №395/2017 на Районен съд - Добрич

Мотиви към Присъда № 5/20.02.2019г. по н.ч.х.д.№ 395/2017г. описа на ДРС

 

            Производството по делото е образувано по частна жалба на Д.С.Г. срещу С.И.Г., ЕГН: ********** с повдигнато обвинение за това, че на 27.12.2016г. в гр. Добрич нанесъл публично обида на Д.С.Г. ***, като казал в нейно присъствие думи, унизителни за честта и достойнството й – престъпление по чл. 148, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

Срещу подсъдимия е предявен от частния тъжител и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие с процесното деяние, ведно със законната лихва, начиная от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане. Претендират се и сторените по делото от тъжителя съдебно-деловодни разноски.

            Съдебното производство по делото бе проведено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „ а „ от НПК, след като съдът прецени, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото и с оглед обстоятелството, че същият се намира извън пределите на страната и местоживеенето му е неизвестно, както и че не би накърнило правото му на защита, предвид личното и редовно упълномощаване на адвокат, който да го представлява в процесното наказателно производство.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение срещу подсъдимия се поддържа. Повереникът на частния тъжител пледира за признаване подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му престъпление и налагането на справедливо наказание, като поддържа изцяло предявения граждански иск. Подробно обосновава тезата си, че повдигнатото обвинение е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна.

 Защитникът на подсъдимия пледира за оправдаването му, обосновавайки се с липса на безспорни доказателства установяващи извършване на деянието и участието на подсъдимия в него, като моли да бъде отхвърлен изцяло и предявения граждански иск.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

            На 27.12.2016г., около 13.00часа, подсъдимият С.И.Г. / роден на ***г***, ............., ЕГН: **********/ отишъл до снекбар „.............където трябвало да остави двете си малолетни деца при майка им - Д.С.Г.. По същото време свидетелите С.Н.С. и И.С.С. били клиенти в заведението, в което зад бара бил и св. С.С.. ЧТ Г. видяла подсъдимия и двете си деца и го попитала на висок тон: „ защо не ги върна? „ Подсъдимият й обяснил, че водил децата в гр. В., на което ЧТ, притеснена за здравето на дъщеря си, му отговорила: „ изрично ти казах да не ги водиш във В., защото И. трябва да взема лекарства“. Тогава подсъдимият казал: „ какво толкова е станало, какво като съм ги закарал във В. „ и започнал да обижда ЧТ, като я нарекъл „.............. Децата се разплакали, а ЧТ – собственик на заведението, възмутена и разстроена започнала да ги успокоява.

            Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С.С.С. и С.Н.С., както и приложените по делото свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни производства и справка съдържаща характеристични данни на подсъдимия.

Настоящият състав изцяло кредитира при постановяване на присъдата си, събраните гласни доказателства, тъй като са обективни, непротивирочиви, като посочените свидетели възпроизвеждат факти, които пряко са възприели. С показанията им по безспорен начин установява времето, мястото и участието на подсъдимия във вмененото му престъпление срещу личността на ЧТ Д.С.Г.. И двамата свидетели са категорични, че на 27.12.2016г. в гр. .............„, лично са възприели как подсъдимият нарекъл  ЧТ Д.Г. ............Чрез показанията си св. С.С. по безспорен начин се установява и присъствието на св. И.С. в заведението, независимо, че последният отказа да дава показания в съдебно заседание, за което бе санкциониран.

В хода на съдебното дирене бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели и лицата: М.И.А. – Г., А.С.М. и И.С.С., чиито показания съдът не взе предвид при постановяване на Присъдата си, тъй като са прекалено абстрактни за да бъдат кредитирани дори и като косвени гласни доказателства за повдигнатото обвинение.

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че на 27.12.2016г. в гр. Д. подсъдимият нанесъл публично обида на Д.С.Г. ***, като казал в нейно присъствие думи, унизителни за честта и достойнството й – престъпление по чл. 148, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

От обективна страна:

Подсъдимият е годен субект на процесното престъпление – пълнолетно, вменяемо физическо лице към датата на извършването му.

Обект на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и обществена ценност.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с 146, ал. 1 от НК е осъществено от С.Г. чрез „ действие „ – казал. Използвайки ругателните думи „...........ЧТ на майка в присъствието на свидетелите С.С., С.С. и И.С., подсъдимият е унижил публично честта и достойнството на ЧТ в нейно присъствие. Престъплението е довършено, тъй като ЧТ е възприела унизителните за честта и достойнството й думи.

От субективна страна  подсъдимият е осъществила престъпния състав на чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици публично - в присъствието на горепосочените трима свидетели. Подсъдимият е познавал ЧТ, осъзнавал е, че изречените ругателни думи в нейно присъствие и в присъствието на клиенти на заведението ще унижат честта и достойнството й, с която цел ги е и изрекъл.

Безспорно и по категоричен начин бе доказано, че именно подсъдимият е автор на вмененото му с тъжбата престъпление.

За деянието, наказуемо по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказания „ глоба „ от три хиляди до десет хиляди лева и „обществено порицание“. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, до момента не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК, имуществените вреди, пряк и непосредствен резултат от инкриминираното престъпление не са нанесени, с оглед на което съдът освободи С.Г. от наказателна отговорност и на основание чл. 78 а ал. 1 от НК, му наложи с Присъдата административно наказание “глоба”, чийто размер, с оглед обстоятелството, че престъплението е извършено единствено при смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, липса на образувани досъдебни производства, индивидуализира в законоустановения минимум от хиляда лева.

Досежно предявения граждански иск, ДРС съобрази следното:

Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В хода на съдебното дирене по безспорен начин се установи, че ЧТ е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в унижение на честта и достойнството й, включително и пред клиенти на собственото й заведение, резултат от поведението на подсъдимия, съставомерно по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Предвид тези обстоятелства, съдът прие че предявеният граждански иск за нанесените неимуществени вреди от извършеното престъпление са доказани и обосновани до размер от 1000лв., поради което го уважи, ведно с законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди С.Г. да заплати сторените по делото разноски на тъжителя в размер на 2212лв., представляващи адвокатско възнаграждение и разходи по делото, както и 50лв. по сметка на ДРС, представляващи държавна такса за предявения граждански иск.

По горните съображения съдът постанови Присъдата си.

 

 

Председател:

                                    / М. Кирчева/