№
24 03.01.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII граждански състав, в публично
заседание на четвърти декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 11532 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба
на И.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** против „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37
за признаване на установено, че ищецът не дължи на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД сумите, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 21138/2010 г. по описа на ПдРС,
както следва: сумата от 1350,90 лева – главница, представляваща неплатена
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2010 г.
за обект, находящ се в гр. П. **** и 108,71 лв. – мораторна лихва за периода
01.09.2009 г. – 30.04.2010 г.
В исковата молба се
твърди, че с изпълнителен лист от 18.02.2011 г., издаден от ПдРС, VІ гр.с. по
ч.гр.д. № 21138/2010 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, в полза на ответника били присъдени следните суми: 1350,90 лева –
главница, представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2009 г. – 30.04.2010 г. за обект, находящ се в гр. П. ****;
108,71 лв. – мораторна лихва за периода 01.09.2009 г. – 30.04.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2010 г. до окончателното
погасяване. На 20.04.2011 г. било образувано изп.дело № **** г. по описа на
******, което на 08.07.2017 г. било прието от **** на КЧСИ под № **** г.
Вземанията за главница
и лихва били погасени по давност. Тя започнала да тече от 21.10.2011 г. –
последно валидно изп. действие по запор на банковите сметки на ищеца в
Прокредит Банк и изтекла на 21.10.2014 г.
По изп.то дело не
били извършвани действия по изпълнението, след посоченото, годни да прекъснат
давностния срок, а след изтичане на две години – на 21.10.2013 г., на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изп.то дело било прекратено по силата на закона. Моли
се за уважаване на иска. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. По изп.то производство били извършвани
редица действия, при което нямало период на бездействие повече от 2 години и
хипотезата на чл. 433, т. 8 ГПК не била осъществена. Следвало да се има
предвид, че дружеството е извършило възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител да предприема всички необходими и възможни изпълнителни
действия с оглед събиране на вземанията. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът е осъден въз основа на
изпълнителен лист издаден на 18,02,2011 г. по ч. гр. д. № 21138/2010 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, да заплати на
ответника следените суми: сумата от 1350,90 лева – главница,
представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2009 г. – 30.04.2010 г. за обект, находящ се в гр. П. ****; 108,71 лв. –
мораторна лихва за периода 01.08.2009 г. – 09.12.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.12.2010 г. до окончателното погасяване ,
сумата от 129, 18 лв.- разноски.
От
приложеното копие на изп.д****, рег.№*** от регистъра на КЧСИ, с район на
действие ПдОС, се установява, че по
молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
на 20.04.2011 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
21138/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано производство по
изп. дело №**** г. по описа на ***, което дело е продължило под номер
****. По това изп. дело са извършвани
множество изпълнителни действия.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Спорът
по делото се концентрира върху въпроса погасени ли са процесните суми в рамките
на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изп.то основание. Искът по своя предмет е отрицателен
установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това
производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изп.то основание. Претенцията на длъжника следва
да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв,
доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изп.то
основание.
В
производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК
длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва
правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на
вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен
предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за
изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се
издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изп.то основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по
иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на
стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за
изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 21138/2010 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни
последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на
факти, настъпили след стабилизирането на изп.то основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в срока
за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Наведеното
от ищцата основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по
давност. Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение касаят консумирана топлинна енергия
за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2010
г. Същите представляват периодични плащания, характеризиращи се с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (така ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Като такива,
тези вземания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен период от
време съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД.
Относно твърденията на ищеца, че
вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу нея
изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В
същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да
се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в
процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови
изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп. действие,
изграждащо съответния способ. Искането
от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. За разлика от изп.то дело, ищецът няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изп. действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Освен
това не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита
давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни
действия, а не „извършени” или друга подобна формулировка.
Искането на кредитора за
прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия
по реализирането му са предприети от ***. В този смисъл е и трайната практика
на различните състави на Пловдивски окръжен съд - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. №
24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение
№ 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр.
д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение №
1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV
състав на Окръжен съд – Пловдив.
В цитираната практика по безпротиворечив
начин се приема, че за нуждите на преценката дали изп.то производство е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за
предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни
действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не
следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния
изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Точно такъв е и
процесният случай.
Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980
г. тълкуване образуването на изп.то производство прекъсва давността, а докато
трае изп.то производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно
разрешение като е прието, че ППВС №3/80г. е загубило сила и в изп.то производство давността се прекъсва
с всяко действие по принудително изпълнение.
Отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. има
действие обаче от 26.06.2015 г. –
датата, на която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г.
на ОСГТК, в който смисъл е Решение №51 от 21.02.2019г.
на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г.
о., ГК и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г., ІV г. о.
Следователно до 26.06.2015 г. давността
по отношение на сумите, които И.И. е
осъден да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е била спряна по силата на самия
факт, че за тяхното събиране е образувано изп. производство. Давността е
продължила да тече след 26.06.2015 г. и към датата на подаване на исковата молба
в съда -10.07.2019г. не е изтекла,
поради липса на период по -дълъг от 3 години, водещ до погасяване на
вземанията респ. от 2 години, в който взискателят да е бездействал.
От материалите по приложеното изп. дело № *** г. се установява
извършването на следните действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла
на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС:
- на
28.09.2016 г. е подадена молба от взискателя до *** за предприемане на
изпълнителни действия върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими
вещи и вземания от трети лица – л. 96 от делото;
- На
02.10.2017 г. е подадена молба от
взискателят за извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфове
към БНБ за притежавани банкови сметки и сейфове
от длъжника и налагането на запор върху тях – л. 98 от делото;
- на 27,02,2018 г. *** е насрочил опис и продажба на
движими вещи – л. 99 от делото;
- На
12.11.2018 г. е подадена молба от
взискателят за извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфове
към БНБ за притежавани банкови сметки и
сейфове от длъжника и налагането на запор върху тях, както и опис на движими
вещи – л. 111 от делото;
-
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор ответникът на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, вр. чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно действителната фактическа и правна сложност на делото
и материалният интерес от него, конкретният размер на присъденото
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, следва да бъде определен на 100 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***
против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищеца не дължи на ответното дружеството следните суми: 1350,90
лева – главница, представляваща неплатена стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2010 г. за обект, находящ се в гр. П.
**** и 108,71 лв. – мораторна лихва за
периода 01.09.2009 г. – 30.04.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 21138/2010 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37 сумата от 100 лева (сто
лева), представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр.
чл. 78, ал.3 ГПК
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ