Р Е
Ш Е Н
И Е
№
159
гр.
Перник, 10.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 22.05.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00101
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от К.Д. против решение № 155/29.11.2019 г. по гр. д. № 134/2019 г. по описа на Районен съд – Брезник,
в частта с която по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу К.Д. искове
по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца:
сумата 1 242.72 лв. – представляваща 4/6 от цената на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. в жилище, находящо се в ***,
аб. № ***; сумата 94.57 лева – представляваща 4/6 от лихва за забава за периода
от 09.07.2017г. до 04.12.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата
от 19.12.2018 г. до окончателното изплащане.
В
жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Не се
доказва нито количеството и качеството, нито стойността на доставената ТЕ, тъй
като съдът не е взел предвид и не е обсъдил всички факти от заключението на СТЕ,
с оглед изричното оспорване от ответника на реалното потребление на ТЕ в
процесното жилище. СТЕ прави заключение, че в процесното жилище е имало
изправни индивидуални разпределителни уреди (ИРУ), но въпреки това фирмата за
дялово разпределение /ФДР/ е процедирала, както при липсата на същите, без
Наредбата за топлоснабдяването от 2004г. да предвижда такава възможност - т.
6.5 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата. Независимо от това ФДР е
процедирала при изправни ИРУ, както когато такива липсват и то без яснота защо е
приложила т.нар. максимална екстраполация и без да има яснота спазена ли е и
разпоредбата на т. 6.4 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част включително и в
свързаната с иска част за разноските, присъдени в тежест на ответника, и
решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на
исковете и присъждане на
направените пред двете инстанции разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелството, че ответникът К.Д.
има качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ се установява от събраните пред районният съд доказателства - нот. акт и
удостоверение за наследници, според които ответникът е съсобственик на
процесния топлоснабден
недвижим имот в топлоснабдена сграда в
етажна собственост с квота от 4/6 ид.ч. Това доказва, че в процесния
период между ищеца – като снабдител на топлинна енергия и ответника, в
качеството на клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на закона /чл. 153, ал. 1
ЗЕ/ са възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата
на топлинна енергия при публично известни общи условия на ищцовото дружество. От приложените по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че ищцовото дружество е
изпълнило процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувало Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Перник" АД на потребителите в гр. Перник.
Установено е от съдебно-техническата експертиза
/СТЕ/ пред районния съд, че в сградата където е имотът на въззивника- ответник дяловото разпределение за процесния
период се извършва от "Директ" ЕООД – подизпълнител на „Техем
сървисиз“ ЕООД. С протокол от 10.09.2016г. на ОС на ЕС собствениците на имоти в сградата, в която
е жилището на въззивника- ответник е взето решение за
избор на нова ФДР – „Директ" ЕООД и съгласно договор № 464 от 10.09.2016г. между потребителите в СЕС и „Директ" ЕООД всички потребители в СЕС се
задължили след тази дата за преоборудват отоплителните тела с избрания от тях
тип ИР FHKV data III
/с
радиоотчет/, съобразени със съфтуера на „Техем сървисиз“ ЕООД, което не е
изпълнено от страна на ответника. Фактите
относно начина
на формиране и размера на начислената топлоенергия се установяват на самостоятелно
основание от заключенията на СТЕ пред районния съд и пред
въззивната инстанция, чиито
констатации не са опровергани от други доказателства по делото и които настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК. Начислените на въззивника суми са определени въз основа на главен отчет и
изравнителна сметка, като за процесния период в имота е осигурен достъп за проверка и отчет на отоплителната
инсталация и водомера, но поради това, че съществуващите и
монтирани на отоплителните тела ИР към 03.05.2018г., отчитани и обслужвани от ФДР
„Данувиус“ ЕООД, т.е. несъвместими със съфтуера на „Техем сървисиз“ ЕООД, при
изготвяне на изравнителната сметка за отчетен /процесен/ период 01.05.2017г.-
30.04.2018г. ФДР е процедирала по реда на т. 6.5 от Методиката на Приложението към чл. 61 от Наредба 16-334, т. е. отоплителните
тела в имота са приравнени на отоплителни тела без ИР, като е приложена екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата /по норматив/. От СТЕ пред районния съд се установява, че общо за
процесния период начислените като задължения суми-главници са 1864,08 лв. и е в
съответствие с действащите за процесния период цени на топлоенергията за гр.
Перник. В СТЕ пред въззивната
инстанция, изрично се сочи, че след проверка в „Топлофикация Перник“ АД, ФДР и
при ответника не е установено да съществуват данни/показания за процесния период 01.05.2017г.
- 30.04.2018 г. отчетени от и/или съхранявани в демонтираните индивидуални разпределители
(ИР) върху отоплителните тела в жилището.
По отношение оплакванията на жалбоподателя
относно начина на формиране и размера на начислената топлоенергия
и
в частност по основното възражение
във
въззивната жалба за
неустановеност на използваните уреди за дялово разпределение
/направено за първи път във въззивната жалба/, то
това възражение първо е недопустимо, като наведено след срока по чл. 131 от ГПК, а на второ място е неоснователно. При гореустановените факти по
делото, въззивният съобразява, че в чл.
140, ал.1, т.2 и ал. 2 от ЗЕ - законът предвижда дяловото разпределение чрез уреди за
индивидуален отчет. Целта на нормативната уредба е да се извърши отчет на
разпределителите върху монтираните отоплителни тела и изводите за гореща вода,
по арг. и от чл. 70, ал. 1 и 2 от действащата за процесния период Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.
За обективност на отчета законът предвижда уредите да
са еднотипни и монтирани на еднакво място, като по този начин се осигурява
възможност за еднакъв отчет на количеството излъчена ТЕ от отоплителните тела.
Техническата реализация на услугата "дялово разпределение" изисква
специално предназначени уреди, изброени в чл. 140, ал. 1 от ЗЕ. Разпоредбата
на чл. 140, ал. 2 от ЗЕ задължава
крайните потребители, присъединени към една абонатна станция в сграда - етажна
собственост, да прилагат средства за дялово разпределение от един и същ модел,
доставени от един и същ търговец или одобрени за използване в сградата от него.
Изборът на ФДР е определящ за избора на вид и марка измервателни уреди и прилежащ софтуер за
обработката на данните, което допълнително обвързва абонатите с даден
производител, чийто представител е топлинният счетоводител. Промяната в избора
на ФДР налага и закупуването на нови уреди от страна на крайните потребители
поради факта, че липсва възможност за взаимно приложение между всички ФДР и представляваните
от тях марки уреди и софтуер. По силата на чл. 70, ал.2 от цитираната
Наредба № 16-334/2007 г. задължение на потребителя на
топлинна енергия е да осигури достъп за отчет на консумацията, като единствено
по този начин - чрез отчет на уредите, може да се определи има ли потребление
на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената
енергия. Установено
е, че ответникът не е изпълнил
това си задължение, което не е опровергано от други доказателства по делото
–
след взето решение с
протокол от 10.09.2016г. на ОС на
ЕС собствениците на имоти в сградата за избор на нова ФДР – „Директ" ЕООД и съгласно договор № 464 от 10.09.2016г. между „Директ" ЕООД и потребителите в СЕС, отоплителните тела за дялово разпределение в имота на ответника не са били подменени с модела, избран от останалите
собственици в ЕС - FHKV data
III
/с радиоотчет/, съобразени със съфтуера на новата ФДР. По тази причина отчетникът - ФДР не е отчел старите уреди и при тази хипотеза на основание чл. 70, ал.4 от Наредба №
16-334/2007 г., се начислява топлинна енергия като за отоплителни тела без
уреди, а количеството се начислява по реда на т. 6.5 - от приложението по
чл. 61, ал. 1 от същата
наредба. С така определените дялови единици всички отоплителни
тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди.
С оглед на това, ищецът е доказал основанието, на което е приложил метода за
начисляване на топлинна енергия съгл. т. 6. 5 от Методиката от Приложението
по чл. 61, ал. 1 към
Наредба № 16-334/2007
г.
Исковата сума е начислена на жалбоподателя, съгл. т. 6.5 от Методиката, съгласно която за
сгради-етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за
индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата. При наличие
на доказателства в този смисъл, следва, че
законосъобразно е начислена енергия без да е извършено измерване, поради което
и обосновано и законосъобразно е формиран размерът на дължимата от въззиваемия-ответник сума за потребление на топлинна енергия за процесния
период от 01.05.2017г.
до 30.04.2018 г.
Съгласно СТЕ стойността на топлинната енергия, изчислена по този
начин, възлиза на сумата 1864,08 лв., потвърдено и от съдебно-икономическата
експертиза /СИЕ/, която настоящият състав също кредитира по реда на чл. 202 от ГПК. Първоинстанционният съд е обсъдил
заключението на СТЕ и СИЕ, които не са задължени да правят заключението си
единствено по приложените по делото документи, а може и въз основа на такива,
които не са представени по делото – справка и проверки в счетоводството и
ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при извършването
на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по
които не му е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно
само да ги посочи в заключението си. Ето защо, неоснователни са оплакванията
във въззивната жалба, че изводите на първоинстанционния съд били основани
единствено на доказателствата на ищеца и липсва преценка на всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност, както и че съдът е основал изводите
си на заключението на СТИ и СИЕ, дадени въз основана по документи, които не са
представени по делото. СИЕ е изготвена въз основа на вписванията, извършени в
счетоводните книги на ищцовото дружество. По делото са събрани доказателства –
писмени доказателства и заключения на вещи лица, въз основа на които следва
извод, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни, в
т.ч., че стойността на доставената в имота топлинна енергия е в размерите,
посочени в данъчните фактури. Изпълнението на това задължение на
дружеството-ищец, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ –
търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и
осчетоводеното от него количество и стойност топлоенергия, налага извод, че по делото е доказано по несъмнен начин, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот за процесния
период.
Поради това всички възражения в жалбата относно стойността на
начислената топлинната енергия, съдът намира за неоснователни, предвид категорично установената по делото липса на монтирани средства
за дялово разпределение от същия вид и модел, респ. липса на изпълнение на задължението по
чл. 140, ал. 2 от ЗЕ. Считано
от 10.09.2016г. /решението на ОС на
ЕС за
избор на нова ФДР – „Директ"
ЕООД/
до началото на процесния отчетен период 01.05.2017г., е налице достатъчен
период от време /повече от 7 месеца/ за закупуването и подмяна на нови уреди с модела, избран от останалите
собственици в ЕС - FHKV data
III
/с радиоотчет/, съобразени със съфтуера на новата ФДР, но обективни причини за
неизпълнение на това задължение по чл. 140, ал. 2 от ЗЕ не се твърдят и не се
доказват. Поради което законосъобразно е начислена служебно топлинна енергия, на основание
чл. 6. 5 от Методиката към чл. 61 от Наредба 16-334, т. е. приложена е
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата.
Следователно
ответникът дължи потребената ТЕ за процесния период, но само съответно на
собствената си част, която е 4/6 ид.ч. – съгласно изложеното по-горе. Така за
процесния период в полза на ищеца срещу ответника е възникнало вземане в размер
на 1242,72 лева, представляваща 4/6 от стойността на потребената и незаплатена
топлинна енергия от общо 1846,08 лв., за който размер и период сумата е
установена от РС с обжалваното решение.
Доколкото по делото е установена дължимостта на главното вземане, като липсват обосновани и конкретни доводи от жалбоподателя относно обезщетението за забава, въззивният съд приема, че акцесорната
претенция за лихвата за забава върху главницата за процесния
период, изчислена от СИЕ в размер на 141,85 лв. е установена по основание и
размер. По изложените мотиви за главницата, ответникът е задължен само за 4/6 от общата мораторна лихва, т.е. за
установената от РС мораторна лихва от 94,57 лв. и период.
С оглед
пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, включително и в частта за
присъдените разноски по заповедното и исковото производство, правилно
разпределени между страните, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемото търговско дружество не претендира и не
доказва направени разноски по въззивното производство, поради което такива не
му се дължат.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 155/29.11.2019 г. по гр. д. № 134/2019 г. по описа на Районен съд – Брезник в
обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана
част е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.