№ 18052
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря П. Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110140550 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод искова молба вх. № 207230/20.07.2023 г. на [
фирма] ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №, бл. , срещу М.
Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., с която са предявени за
разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 327 ТЗ, вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ сумата в размер на 897,90 лева –
главница, представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия до
електроснабден обект с адрес: с. , вилна зона № ,, клиентски номер № , в периода 17.02.2021
г. – 17.04.2021 г., за която са издадени фактури №№ /26.03.2021 г. и /27.04.2021 г.; 2./ сумата в
общ размер на 208,59 лева, от която 84,18 лева – мораторна лихва върху главницата по
фактура № /26.03.2021 г. за периода 28.04.2021 г. – 19.07.2023 г., и 124,41 лева – мораторна
лихва върху главницата по фактура № /27.04.2021 г. за периода 12.05.2021 г. – 19.07.2023 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение въз основа на договор за продажба на електрическа енергия
при Общи условия, което е възникнало по повод заявление на ответника за продажба на
електрическа енергия за битови нужди по отношение на електроснабден обект с адрес: с. ,
вилна зона № ,, клиентски номер № .. Поддържа се, че съгласно приложимите ОУ и в
изпълнение на договорните му задължения ищецът е доставял на ответника за процесния
период електрическа енергия и мрежови услуги на посочения обект, за която не е заплатена
дължимата цена на падежа, поради което ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се съществуването
на облигационна връзка между страните по делото, като се поддържа, че ответникът няма
качеството на собственик или вещен ползвател на сочения за електроснабден обект. Оспорва
публичното оповестяване на Общите условия на ищцовото дружество.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 30344/26.07.2024 г., и обявен
за окончателен без възражения на страните в проведеното на 02.10.2024 г. открито
1
съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146,
ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че процесният имот с адрес: с. , вилна зона № ,, е електроснабден; че в
същия има монтирано техническо изправно измервателно устройство за електроенергия; че
процесните фактури са редовно осчетоводени от ищеца, както и, че през процесния период
до имота е доставена електроенергия от ищцовото дружество на стойност, съответстваща на
претендирания размер. Със същото определение, съдът е обявил на страните, на основание
чл. 155 ГПК, че му е служебно известно, че ОУ на ищеца за продажба на електрическа
енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № , том , рег. № , дело № 951/2012 г. на нотариус И. Д., с
рег. № . на НК, видно от който на 08.10.2012 г. е сключен договор за продажба на недвижим
имот между неучастващите по делото лица Й. Д. З. и М. Д.а З.а – в качеството на продавачи,
и ответника в настоящото производство М. Т. Т. – в качеството на купувач, въз основа на
който продавачите са продали на купувача собствения си недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор , с адрес: с. , район , вилна зона № ,, целият с площ по
документ за собственост 582 кв. м., а съгласно скица 594 кв. м. /подробно
индивидуализиран/, ведно с построената в него двуетажна монолитна жилищна сграда с
идентификатор , срещу заплащане на продажна цена в общ размер на 32 000 евро.
По делото е представена и приета Справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания в Служба по вписванията – гр. София № 1302136/29.09.2024 г. за лицето М.
Т. Т. в периода 01.01.1998 г. – 29.09.2024 г. Видно от приетата справка под пореден № 2 от
нея е удостоверено вписването на разпоредителната сделка от 08.10.2012 г., обективирана в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № , том , рег. № , дело № 951/2012 г. на
нотариус И. Д., с рег. № . на НК. Под пореден № 1 от справката се констатира вписване на
последваща разпоредителна сделка с имота с идентификатор , с адрес: с. , район , вилна зона
№ ,, а именно договор за продажба на недвижим имот от 30.06.2021 г., със страни: М. Т. Т. –
продавач, и П. Й. А. и И. х. А. – купувачи.
По делото е представено и прието Заявление за извършване на услуги на битови и
небитови клиенти от 28.05.2014 г., подадено от М. Т. Т. до [ фирма ] АД за обект с
клиентски номер № , адрес на обекта: с. , №, с искане за извършване на платена услуга
„смяна на тарифност“.
По делото са представени и приети 2 броя фактури от 26.03.2021 г. и 27.04.2021 г., с
посочен клиент М. Т. Т., касаещи обект в с. , в. з. , с клиентски номер № .
От извлечение от електронната система на [ фирма ] АД се установява, че
ищцовото дружество е начислило на М. Т. Т. суми за доставена електроенергия до обект,
находящ се в с. , в. з. , с клиентски номер № .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 327 ТЗ, вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ сумата в размер
на 897,90 лева – главница, представляваща стойността на доставена и потребена
електрическа енергия до електроснабден обект с адрес: с. , вилна зона № ,, клиентски номер
№ , в периода 17.02.2021 г. – 17.04.2021 г., за която са издадени фактури №№ /26.03.2021 г. и
/27.04.2021 г.; 2./ сумата в общ размер на 208,59 лева, от която 84,18 лева – мораторна лихва
върху главницата по фактура № /26.03.2021 г. за периода 28.04.2021 г. – 19.07.2023 г., и
124,41 лева – мораторна лихва върху главницата по фактура № /27.04.2021 г. за периода
12.05.2021 г. – 19.07.2023 г.
Основателността на предявените искове е обусловена от кумулативното установяване
от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ съществуване през исковия
период на валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за продажба на
електрическа енергия за процесния обект на потребление и неговото съдържание; 2./
количеството на реално доставената от ищеца по договора електрическа енергия за
процесния период и нейната стойност; 3./ изпадането на ответника в забава в плащането на
главното задължение; 4./ размера на обезщетението за забава.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
2
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 327 ТЗ, вр. с чл. 98а, ал. 1
ЗЕ
Правната регламентация на правоотношението по продажба на електрическа енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението
по продажба на електрическа енергия е договорно, сключвано при публично известни общи
условия – чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за
действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите, без да е необходимо
изрично писмено приемане от (чл. 98а, ал. 4 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на
чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане
– арг. ал. 4 от законовия текст.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищеца [ фирма ] ЕАД потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, а съгласно чл. 4, ал. 4 потребител на
електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице
на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за
стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство. Изложеното дава основание за извод, че
облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови
нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим
имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на
приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът
достигна до извод, че в рамките на процесния период ответникът М. Т. Т. е бил титуляр на
правото на собственост върху електроснабдения имот и като такъв е имал качеството на
клиент за битови нужди по отношение на електрическата енергия, доставена от ищеца в
процесния имот, находящ се в с. , вилна зона № ,, клиентски номер № . За да достигне до
този извод, съдът съобрази ангажираните от ищцовото дружество Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № , том , рег. № , дело № 951/2012 г. на нотариус И. Д., с рег. №
. на НК, и обсъдената по-горе справка от Служба по вписванията за вписвания, отбелязвания
и заличавания по персоналната партида на М. Т. Т., видно от които, считано от 08.10.2012 г.,
до 30.06.2021 г., ответникът по делото е притежавал еднолично правото на собственост
върху исковия имот. Извършеното на 30.06.2021 г. разпоредително действие с вещните права
върху имота е ирелевантно за настоящото производство, доколкото също е извършено след
исковия период, обхващащ времето от 17.02.2021 г. до 17.04.2021 г. При така събраните по
делото доказателства съдебният състав формира категоричен извод, че ответникът М. Т. Т. се
явява титуляр на партида за използвана електрическа енергия на адрес в с. , вилна зона № ,,
клиентски номер № , чийто собственик е бил в процесния период, поради което същият има
качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, действал към релевантния период. Следователно, между него и ищцовото
дружество, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, е
възникнало облигационно правоотношение с твърдения предмет, като отношенията между
тях се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [
фирма ] АД, одобрени с Решение № /07.11.2007 г., влезли в сила на 26.11.2007 г., изменени и
допълнени с Решение № /26.04.2010 г. на ДКЕВР. Последните са общоизвестни,
публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителя. Нещо повече, според решение № 189/11.04.2011 г. по т.
д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за
продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за
влизане в сила на общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един
местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. В случая, с
проекта на доклад, обективиран в Определение № 30344/26.07.2024 г., и обявен за
3
окончателен без възражения на страните в проведеното на 02.10.2024 г. открито съдебно
заседание, съдът е обявил на страните, на основание чл. 155 ГПК, че му е служебно
известно, че ОУ на ищеца за продажба на електрическа енергия на битови клиенти, касаещи
процесния период, са влезли в сила.
При формирания от настоящия съдебен състав извод, че за исковия период между
ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет
доставка на електрическа енергия и с оглед на вече отделените с доклада по делото, на
основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата – а именно, че процесният имот е
електроснабден; че в него има монтирано техническо изправно измервателно устройство за
електроенергия; че процесните фактури са редовно осчетоводени от ищеца, както и, че през
процесния период до имота е доставена електроенергия от ищцовото дружество на стойност,
съответстваща на претендирания размер, то предявеният главен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 327 ТЗ, вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, следва да се уважи в цялост.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Според предвиденото в чл. 35, ал. 1 от ОУ на ищцовото дружество потребител, който
не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната
електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава за всеки просрочен ден.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ОУ потребителят заплаща на продавача стойността на
електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цени за снабдяване и
разпределение. Съгласно ал. 2 на чл. 19 продължителността на периода на плащане.
Според предвиденото в чл. 19, ал. 8 от ОУ неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.
С оглед горното, купувачът на електрическа енергия дължи лихва за забава върху
сумата по издадената фактура, ако не заплати задълженията в 10-дневен срок от издаването
на същата. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в
Общи условия /чл. 19, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставен ответникът в
забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
В настоящия случай, ищецът претендира заплащане на мораторна лихва, изчислена
върху главницата по фактура № /26.03.2021 г. за периода 28.04.2021 г. – 19.07.2023 г., и
мораторна лихва, изчислена върху главницата по фактура № /27.04.2021 г. за периода
12.05.2021 г. – 19.07.2023 г. Предвид обстоятелството, че се претендира законна лихва от
момент, следващ изпадането на ответницата в забава, предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК чрез използване
на лихвен калкулатор размерът на дължимата мораторна лихва възлиза на 208,59 лева, до
който размер акцесорният иск следва да се уважи.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има единствено ищецът. В случая
последният претендира разноски за платена държавна такса в размер на 100,00 лева, платен
депозит за особен представител в размер на 400,00 лева и платен адвокатски хонорар в
размер на 480,00 лева, за които са представени доказателства за реално извършване, поради
което следва да му се присъдят.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., ДА
ЗАПЛАТИ на [ фирма] ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №,
бл. , на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 327 ТЗ, вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, сумата от 897,90
лева – главница, представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия
до електроснабден обект с адрес: с. , вилна зона № ,, клиентски номер № , в периода
17.02.2021 г. – 17.04.2021 г., за която са издадени фактури №№ /26.03.2021 г. и /27.04.2021 г.,
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в общ размер на 208,59 лева, от която 84,18 лева –
мораторна лихва върху главницата по фактура № /26.03.2021 г. за периода 28.04.2021 г. –
4
19.07.2023 г., и 124,41 лева – мораторна лихва върху главницата по фактура № /27.04.2021 г.
за периода 12.05.2021 г. – 19.07.2023 г.
ОСЪЖДА М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., ДА
ЗАПЛАТИ на [ фирма] ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №,
бл. , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 980,00 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 40550/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5