РЕШЕНИЕ
№ / 30.09. Година
2019 гр.
С.З.
В ИМЕТО
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.09. 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Даниела Калчева като разгледа докладваното
от
съдията СИМИТЧИЕВ, т.д. № 286 по
описа за 2018 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано е по искова молба от Р.И.А.
адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат
И.Й. против Б.И. АД ***, ЕИК ***, с
която е предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че при ПТП на
09.03.2018г., около 17:00 часа, в гр. М., в района на ул. „**, пред № 122,
водачът В.К., управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № **, виновно нарушил правилата за движение по
пътищата, като при движение на заден ход блъснал намиращата се на уширение до
пътното платно пешеходка - Р.А.. За лекия автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № **,
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите №
BG/02/117003422693 при ЗД“Б.И.“АД, валидна от 31.12.2017г. до 30.12.2018г.
Ищцата твърди,
че вследствие на описаното ПТП, е получила следните телесни увреждания:
Фрактура на лявата подбедрица. На пострадалата била оказана медицинска помощ в
ЦСМП - гр. М., след което била транспортирана в УМБАЛ „**” АД в гр. С.З.. Сочи,
че болничният й престой продължил от 09.03.2018г. до 26.03.2018г. Изпитвала е
силни болки в областта на левия крак, тъй като лявата й подбедрица била деформирана и кървяща. Не можела да
стъпва на левия си крак. Сочи, че и била проведена оперативна интервенция под
интубационна анестезия - репозиция и вътрешна фиксация на фрактурата. Проведено
било и медикаментозно лечение и рехабилитационни процедури.
Ищцата сочи, че
възстановяването и продължило в домашни условия. В първите месеци не можела да
става и разчитала на помощта на близките си в битовото обслужване. Към момента
продължава да изпитва силни болки в левия си крак. Придвижва се с проходилка из
дома си, с големи затруднения, не може стъпва на травмирания си крак. Не излиза
навън, страхува се да не падне. Изпитва големи трудности в битовото си
обслужване. Движенията в областта на левия й крак са силно ограничени и
болезнени.
Ищцата сочи, че
е отправила към ЗД „Б.И." АД писмена претенция за определяне и изплащане
на обезщетение за понесените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди,
но ответното дружество е отказало да определи и изплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищцата.
Моли, да бъде осъдено
ответното дружество да и заплати сума в
размер на 80 000,00 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната
лихва от датата на деликта - 09.03.2018г. до окончателното плащане, както и
всички разноски по делото.
Моли, всички
присъдени и суми и разноски да бъдат преведени по личната й банкова сметка ***,
както следва: IBAN: ***: STSABGSF
Ответникът
оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен, необоснован и недоказан,
прекомерно завишен по размер.
Твърди, че
застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело,
тъй като не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно
обезщетение. Увреденото лице - ищец по делото - Р.И.А., не е изпълнила
посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представи на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на
виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от
ищцата ПТП, настъпило на 09.03.2018год., около 17.00 часа, в град М., при ответното застрахователно дружество и по
подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е била
образувана застрахователна преписка - щета № **********. С предявената
извънсъдебно претенция ищцата е представила единствено Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 284р - 5246 от 13.03.2018год.; Епикриза ИЗ
5370/09.03.2018год.; Епикриза ИЗ 6121/2018год.; Справка от Гаранционен фонд №
24-01 - 295/20.04.2018г; Банкова сметка; *** № **********/19.03.2018год. и
нотариално заверено пълномощно.
Ответникът сочи,
че на застрахователното дружество не бил представен нито един документ, установяващ
виновността на водач на автомобил (ППС), участващ в ПТП, като в тази връзка, с
писмо изх. № НЩ - в762/05.06.2018год. застрахователното дружество е поискало от ищцата да представи
влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал МПС, застраховано
в Застрахователно дружество „Б.И." АД, а също и Постановление за
прекратяване на наказателно производство и служебна бележка, удостоверяваща, че
същото не е обжалвано. Тези, искани от застрахователя документи не били
представени от ищцата по образуваната застрахователна преписка и по този начин
увреденото лице не е изпълнило посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения.
Твърди се, че по
делото не са представени доказателства, установяващи виновността на водача на
лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № ** и въобще на водач на МПС,
застраховано в ЗД „Б.И." АД.
Ответникът оспорва
твърдяния в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие, както
и транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина (вина) от
действията на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № **. Оспорва
наличието на причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани от ищцата имуществени и неимуществени вреди. При условия на
евентуалност, ответното дружество твърди, че ако са причинени твърдените
психически и физически травми, то забавянето на оздравителния процес е изцяло
по вина на ищцата.
Оспорва се и
размерът на предявения иск за неимуществени вреди, като считат същия за
недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Отделно от
горното, ответникът поддържа, че исковата сума е недължима, поради
самоувреждане на ищцата.
Прави се и
възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата при
осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че
заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са
възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф" с рег. № **. Поддържа, че причина за настъпване на
претендираните вреди са и извършени от ищцата нарушения на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата, изразяващи се в движение на пострадалата по
пътното платно и то при наличие на тротоар и пътен банкет, и не в посока,
противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства и по
възможност най - близко до лявата му граница, а също и неупражнен визуален
контрол към посоката на движение, от която са идвали автомобили, обстоятелства
доказващи се от отразените в констативния протокол за пострадали лица твърдения
на органа от Пътна полиция, че пострадалата пешеходка се е движила в западния
край на пътното платно. С това си поведение, ищцата сама се е поставила в
превишен риск спрямо нормалния и е създала предпоставките за осъществяване
механизма на произшествието.
Поради степента
на съпричиняване на настъпилите вредни последици, ответникът счита, че са налице основания за намаляване на
обезщетението на пострадалата с поне 90%.
Оспорва изцяло
иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главните искове. Възразява
и счита за неоснователно искането на ищцата в настоящото производство за
присъждане на законна лихва от датата на непозволеното увреждане, тъй като ищцата
не е предоставила всички необходими документи, въз основа на които
застрахователя да може да прецени всички релевантни за конкретния случай
обстоятелства. Предвид това, ответникът счита, че ако съдът намери исковата
претенция за основателна, то следва да уважи искането за законна лихва от
момента (датата) на завеждане на исковата молба в съда.
В
допълнителната ИМ и отговора по същата, страните поддържат вече изразените тези
и направени възражения.
Старозагорският окръжен съд, като взе
предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата
по делото, прие следното:
С
доклада по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за
лекия автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № **, управляван на 09.03.2018г. от
водач В.К., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите № BG/02/117003422693 при ЗД“Б.И.“АД, валидна от 31.12.2017г. до
30.12.2018г, както и че във връзка с твърдяното в ИМ ПТП, от ищцата е подадено
заявление до ЗД“Б.И.“АД за изплащане на застрахователно обезщетение, по което
при
ответното застрахователно дружество е била образувана застрахователна
преписка - щета № **********. По тази преписка, на ищцата не е изплащано
обезщетение.
В тежест на ищцата бе да докаже твърденията си за настъпване на
посоченото в Им ПТП при посочения механизъм, че същото е причинено виновно от
посочения в ИМ водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, че като пряко следствие от ПТП и виновните действия на водача на
л.а., ищцата е получила посочените в Им телесни увреждания и е претъпяла
посочените в ИМ неимуществени вреди, в това число твърденията си относно
проведеното лечение, периода на възстановяване, състоянието и след ПТП и
понастоящем, свързано с причинените и телесни повреди. Ищцата следва да докаже
и че е представила на ответния застраховател всички необходими документи за
определяне на застрахователното обезщетение.
В тежест на ответника бе да докаже възраженията си относно твърдяния
механизъм на ПТП, в това число за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, за самоувреждане от нейна страна, също, че забавянето на оздравителния процес е изцяло по нейна вина, възражението
си за прекомерност на претендираното обезщетение.
Настъпването
на описаното в ИМ ПТП, на 09.03.2018г., в гр.М., на **до №122, с участието на
ищцата Р.А. и лек
автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № **, управляван на 09.03.2018г. от водач В.К.,
се доказва на първо място от представения с ИМ констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от мл. Автоконтрольор при РПУ-К. С.К. – дежурен ПТП.
Съставителят се явява длъжностно по см . на чл.179, ал.1 ГПК, което в кръга на
службата си е удостоверило констатирани от него непосредствено обстоятелства –
местоположение на ПТП, участници, пострадали, видими щети, поради което този
документ се явява официален по см. на чл.179 ГПК и съставлява доказателство за
извършените от и пред длъжностното лице действия по установяване участниците в
ПТП, местоположението на същото, наличието на увредени лица.
Установява се, че във връзка с
настъпилото ПТП е образувано бързо производство №2843М 390/2018г. по описа на
РУ-К. за причиняване на средна телесна повреда на Р.И.А.. По същото, шофьорът
на л.а. „Фолксваген
Голф” с peг. № **, В.К. е разпитан като свидетел. По време на досъдебното
производството е установено, че Р.И.А. е пострадала при ПТП между нея и л.а. „Фолксваген
Голф” с peг. № **, В.К., при което и била причинена средна телесна повреда –
счупване на костите на лявата подбедрица в крайна част, както и
разкъсно-контузна рана в областта на счупването. Впоследствие, досъдебното
производство е прекратено с постановление №963/07.06.2018г. на Районна
прокуратура-гр.К., по желание на пострадалата А., която заявила, че няма
претенции към В.К.. Спрямо последния е съставен и АУАН за извършено при
въпросното ПТП административно нарушение – блъскане на пешеходец при движение
на заден ход, с което е реализирано ПТП с пострадал, при което са нарушени
чл.40 и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, който е подписан от нарушителя без възражения.
Според заключението на допуснатата по
настоящото дело съдебна автотехническа експертиза, механизмът на настъпилото
процесно ПТП е следния:
На
09.03.2018 г., около 17,00 ч, в гр.М., на ул.“**“, пред №122, МПС лек автомобил
Фолксваген Голф с рег.№ ** с водач В.Т.К.извършва маневра движение на заден ход
от локална улица и навлиза в **като удря със задните си състави пешеходката Р.И.А.
от гр. М. в лявата подбедрица. Скоростта на лекия автомобил на задна предавка и
предвид състоянието на пътната настилка и това, че излиза на главен път, може
да се приеме между 5 и 7 км/ч или средно 6 км/ч. Посоката на движение на лекия
автомобил е от изток на запад. Скоростта на движение на пешеходката съобразено
с нейната възраст е около 3,8 км/ч, тя се е движила в западния край на ул.“Шести
септември“ където липсва тротоар. В момента на удара, пешеходката е била
неподвижна с гръб към автомобила.
По
въпроса относно техническата причина за настъпване на ПТП, в САТЕ се посочва,
че същата е от субективен характер. Водачът на лек автомобил Фолксваген Голф е технически
правилно да извършва маневрата движение на заден ход като непрекъснато
наблюдава обстановката зад автомобила в огладапата за обратно виждане /ляво и
дясно странично огледало и огледало в купето на автомобила/ и при възникване на
опасност или препятствие да има готовност да спре движението му.
Според
заключението, при извършване на маневрата движение на заден ход, водачът на
лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП
като спре движението на автомобила си и пропусне пешеходката да освободи
пътното платно, при условие че непрекъснато е следял пътната обстановка зад
автомобила си с помощта на огледалата за обратно виждане преди началото и по
време на маневрата движение на заден ход. В участъка на ПТП липсва изграден
тротоар, пешеходна пътека, пътен знак, има наличие на банкет/уширение от западната
страна на ул“**“, който е зает от контейнер за смет и голям бетонов бордюр.
Няма ограничение на пътното платно с бордюр - има наличие само на един такъв -
нестандартен. Пешеходката не се е движила по пътното платно на ул.“**“ а е била
в покой в западния му край по време на удара с гръб към автомобила. Лекия
автомобил се е движил на заден ход в посока от изток на запад.
Съгласно
заключението, разрешената скорост за движение в пътния участък на възникналото
ПТП е максимум 50 км/ч, скоростта на пешеходката преди и по време на удара е
около 3,8 км/ч, на лекия автомобил в началото е била 0 км/ч, а в момента на
удара е около 6 км/ч средно. Едва след удара водача е употребил спирачната
система на автомобила си. Видимостта на водача на автомобила не е била
намалена, като предвид конфигурацията на кръстовището, не са съществували зрителни
прегради за водача на МП, като пешеходката е била с гръб към автомобила в
момента на удара. Според ВЛ, скоростта на движение на автомобила не е оказала
влияние за настъпването на процесното ПТП. Такова оказва фактът, че водачът не
автомобила не е забелязал пешеходката по време на маневрата поради субективни
причини /отклоняване на вниманието, отблясък в огледалото за обратно виждане и
др/. От своя страна, пострадалата не е имала видимост към автомобила, движещ се
на заден ход какго и водачът към нея, тъй като е била с гръб към него. Според
ВЛ, пострадалата не е била в т.нар „мъртва“ зона на водача на автомобила, тъй
като в показанията си на досъдебното производство, той е посочил, че при
започване на маневрата назад, я е видял, че се движи по улицата.
Не
се установиха твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата, при лежаща върху ответника доказателствена тежест за това. Липсват
доказателства за извършени от ищцата нарушения на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата, изразяващи се в движение на пострадалата по пътното
платно и то при наличие на тротоар и пътен банкет, не в посока, противоположна
на посоката на движение на пътните превозни средства и по възможност най -
близко до лявата му граница, а също и в неупражнен визуален контрол към
посоката на движение, от която са идвали автомобили. Както стана ясно от
заключението на САТЕ, на мястото на удара не е имало тротоар, при удара
пешеходката не била на пътното платно, не се движила, а е била състояние на
покой, в зоната на ПТП е имало е пътен банкет, но той е бил зает от кофи за
боклук. Задължението на пешеходката да се движи срещу посоката на движение би
било релевантно само в случай, че тя се е движила по самото пътно платно. Това
е така, тъй като според чл.108, ал.2 от Закона за движение по пътищата,
„пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани; 2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с
това се затруднява движението на другите пешеходци. Ето защо, неоснователно се
явява възражението на ответника, че ищцата е съпричинил вредоносния резултат,
като е нарушила изискванията на чл108 ЗДвП и че травмите й са настъпили като
резултат от нейното собствено виновно поведение.
Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза по настоящото дело, при ПТП на
09.03.2018г към 17,30ч, Р.А. претърпява травма в областта на лява подбедрица, получила
силна болка, появила се видима деформация и слабо кървене от подбедрицата. След
преглед и направена рентгенография в УМБАЛ- Ст.Загора, е установено открито
счупване на лявата подбедрица в долната й част-над глезенната става, както и че
няма увреждане на магистрални кръвоносни съдове и периферни нерви на същия
крайник. При извършения след ПТП преглед в спешен кабинет от ортопед-
травматолог, след направена е рентгенография, е установено, че пострадалата има
счупване на лявата подколенница в долната област, с малка пункгиформена рана в
зоната на фрактурата. Хоспитализирана е в Отделение по ортопедия и
травматология и е предприето извършване на параклинични
изследвания,биохимия,консултации с кардиолог и анестезиолог. Включена е
терапевтична схема с аналгетици, антикоагуланти,двойна антибиотична комбинация
и противовъзпалителни средства. На 13.03.2018г., под интубационна анестезия, е
извършено открито наместване на фрактурата на долната част на подбедрицата с
вътрешна фиксация. На 19.03.2018г., е хоспитализирана в отделение по физикална
и рехабилитационна медицина, където е и е включена на рехабилитационна
програма, състояща се от скелетно-мускулни упражнения, трениране на ходене с
патерици и медикаментозна терапия. При оценено подобрение по отношение на
болковия синдром и двигателната активност-увеличен обем на движение в лява глезенна
става, е изписана на 26.03.2018г. В следващия период, Р.А. не е провеждала
друга специализирана рехабилитация.
Според
СМЕ, пострадалата при ПТП на 09.03.2018г. Р.А. е претърпяла болезнени
изживявания още при самото счупване на крайника. Самата нестабилност на
подколенницата в зоната на счупването е силно болезнена дори при
транспортиране.Периода на временна имобилизация до оперативното лечение /4 дни/
е силно болезнен период. Първите 3 дни от ранния следоперативен период са също
много болезнени. Раздвижването (рехабилитацията) по пасивен начин, т.е. от
друго лице също е много болезнено. В този смисъл, целият първи месец е болезнен
период. Ново засилване на болката има при започване на натоварване на левия
крак-при стъпване с помощта на проходилка.
Според
СМЕ, периодът на възстановяване при фрактури с локализация като
обсъжданата,придружени с откриване на фрактурата в травматичния момент е 6-8
месеца. Имайки в предвид възрастта на ищцата към момента на травмата-78г,
по-бавните регенеративни процеси в третата възраст, по-силното възприятие на
болковия симптом, ВЛ счита, че в конкретния случай, периодът на възстановяване
ще бъде в горната част на средно статистическото време. В този смисъл, според
ВЛ, възстановяване до ходене, гладко, без куцане и възможност за извършване на
ежедневните физически обязаности ищцата Р.А. е постигнала за 8-10 месеца. При
осъществяане на клиничния преглед през м.юли 2019г., ВЛ установило възстановени
движения на лявата глезенна става и изгладена походка. Според ВЛ, счупването на
лявата подколенница в зоната над шезенната става, лекувана оперативно и с
последваща рехабилитация в специализирано заведение и домашни условия, е
възстановено напълно. На последните рентгенографии, направени в деня на експертния
преглед се визуализира напълно костно срастване. Травматичната рана в областта
на фрактурата е зарастнала още първите седмици след ПТП-то. Движенията в
най-близката до фрактурата става -левия глезен, са възстановени напълно.
Походката е изгладена и балансирана. Няма невъзстановени увреждания.
Съгласно
СМЕ, получените от ищцата Р.И.А. с ЕГН ********** телесни увреждания-отворено
счупване на костите на лявата подколенница в долната и част/над глезенната
става отговарят да са причинени по начин и време, описани в исковата молба.
Като
свидетел, по делото е разпитана И.А.Д. – роднина
по сватовство на ищцата. Същата посочва, че още на следващия ден след
инцидента, видяла Р. в болницата, като състоянието й било много лошо – кракът й
бил обинтован, виждала се кост, Р. изпитвала много болка, плачела от болка.
Ищцата останала в болницата около 20 дни, през който период не можела да се
обслужва сама, поради което дъщеря й (снаха на свидетелката) ходела да я мие,
чисти, да и сменя подлогата. След изписването, била проведена рехабилитация за
10 дни. Впоследствие, дъщерята на Р.А. я прибрала в дома си, където я гледала
на легло в продължение на 5-6 месеца и през който период свидетелката също
често ходела да помага. След 6-я, 7-я месец, Р.А. започнала да ходи с
проходилка, като отново дъщеря й й помагала. При раздижването, пострадалата
изпитвала много болки, отново плачела от болка. Към 8-я месец, Р.А. започнала
да ходи сама, но след като спряла да използва проходилката, изпитвала трудности
при ходене. След 8-я месец, една нейна братовчедка се грижела за нея.
Свидетелката посочва, че ищццата още куца и не е възстановена добре.
Предвид
гореизложеното, съдът приема за безспорно установено, че ищцата е пострадала
при ПТП, осъществило се по описания в ИМ механизъм, потвърден от САТЕ и
останалите доказателства, коментирани по-горе, причинено виновно от водача на
л.а. Фолксваген
Голф с рег.№ ** В.Т.К., чиято гражданска отговорност е била застрахована към
датата на ПТП при ответното дружество. Същият не е съобразил наличието на
пешеходец край пътното платно на ул.“**“, в което е навлязъл при извършването
на маневра назад от локална улица, с което е нарушил разпоредбата на чл.40 от
Закона за движение по пътищата. Според същата, преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,
а по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Вследствие удара от
автомобила, Р.А. е получила средна телесна повреда - счупване на лявата
подбедрица в долната й част-над глезенната става. През периода на лечение и
възстановяне, продължил около 8-10 месеца, ищцата е изпитвала силни болки,
както непосредствено след увреждането, така и по време на лекуването и
рехабилитацията й. Наред с това, тя не е можела да се обслужва сама, което е
наложило необходимостта от чужда помощ в ежедневието, вкл. за изпълнение и
задоволяване и на най-обикновените ежедневни дейност и нужди.
Независимо
че според СМЕ, на последните рентгенографии, направени в деня на експертния
преглед, се визуализира напълно костно срастване, че движенията в най-близката
до фрактурата става -левия глезен, са възстановени напълно, че походката е
изгладена и балансирана и няма невъзстановени увреждания, съдът дава вяра и
превес на непосредствените впечатления на свидетелката И.Д., че Р.А. още не се
е възстановила напълно и че още накуцва, тъй като същите са в резултат на
непосредствените й наблюденията върху пострадалата, както преди прегледа от ВЛ,
така й след това, до момента на даване на свидетелските показания. Съдът е
мотивиран за тази си позиция и от безспорния факт, че се касае за възрастен
човек, на 78г. към датата на травмата, при който подобна фрактура, освен че зараства
по-бавно, води до доста по-продължителен и често траен физически дискомфорт при
движение на увредения долен крайник, независимо от констатираното от медицинска
гледна точка зарастване на счупената кост и възстановяване на нормалните
движения, за което изводът е базиран на еднократен преглед. Впрочем, съдът в
условията на непосредствеността на проведното по делото на 17.09.2019г. открито
съдебно заседание, лично констатира, че ищцата не се придвижва с нормална
походка и очевидно още изпитва затруднения вследствие претърпяната травма на
крака й.
Следва
да се приемат за неоснователни възраженията на ответника, че ако на ищцата са
причинени твърдените в ИМ психически и физически травми, то забавянето на
оздравителния процес е изцяло по нейна вина. От доказателствата по делото и
заключението на СМЕ обаче не се установява забавяне на оздравителния процес по
вина на ищцата, респ. бездействие от нейна страна относно мерките за
възстановяването й. Ето защо, в случая не се установява съпричиняване на
притърпените неимуществени вреди от нейна страна.
Предвид
безспорно установените по делото правнорелевантни факти относно причиняването
на описаната в Им средна телесна повреда на ищцата при ПТП, осъществено на
09.03.2018г., около 17:00 часа, в гр. М., в района на ул. „**, пред № 122,
причинено по изключителна вина на водачът В.К., който при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № **, за който е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите № BG/02/117003422693 при ЗД“Б.И.“АД,
валидна от 31.12.2017г. до 30.12.2018г., виновно нарушил правилата за движение
по пътищата, като при движение на заден ход блъснал намиращата се на уширение
до пътното платно пешеходка - Р.А., следва да се даде отговор на въпроса за
справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а в практиката на ВС и ВКС е възприето становището, че справедливостта
по см. на посочения текст не е абстрактно понятие и се преценява във всеки
конкретен случай на база конкретната фактическа обстановка.
В
тази връзка, съдът взе предвид, че периодът на лечение и възстановяване на
ищцата, през който тя е търпяла болки, страдания и неудобства в най-голяма
степен, като цяло не е надхвърлил 1 година. Съдът обаче съобрази, че въпреки
медицинското заключение за пълното й възстановяване от СМЕ и фактът, че вече
ходи без помощни средства, ищцата продължава да изпитва дискомфорт при ходене
вследствие причинената и травма, който е твърде вероятно, с оглед напредналата
и възраст (79г. към датата на устните състезания), никога да не отшуми напълно,
независимо от данните за пълното й възстановяване от чисто медицинска гледна точка.
С
ИМ е претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лв,
което настоящия съдия намира за прекомерно, както с оглед вида и обема на
причинените на ищцата неимуществени вреди, така и с оглед
обществено-икономическите реалности в Република България. Сумата от 80000 лв се
равнява на около 142 минимални работни заплати за страната за период от 12 г.,
съответно на около 80 средни работни заплати за страната за период от около 6г.
и половина. Тези цифрови изражения сочат на значителност за претендираната
сума, с оглед жизненият стандарт в Република България и мотивират съда да
счита, че исканата сума не съответства на критерия за справедливост, тъй като,
както се посочи по-горе, основните и най-тежки болки, страдания, както и
дискомфорт от невъзможността да се обслужва сама и да ходи с помощни средства,
ищцата е претърпяла в рамките на 1г. година, а след този период, при доказано
пълно възстановяване от медицинска гледна точка, е налице обезщитим интерес
само относно продължаващия дискомфорт при ходене. Ето защо, според съда,
справедливият размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
е 36000 лв. Този размер е съобразен, освен с вече коментираните по-горе
обстоятелства и със съдебната практика за присъждане на обезщетения за подобни
увреждания. При липса на доказано съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, този размер не следва да се редуцира в никаква степен или %,
поради което предявеният иск ще се уважи за сумата от 36000 лв, а за разликата
на тази сума, до пълния предявен размер от 80000 лв, ще се отхвърли като
неоснователен.
По
въпроса дължи ли ответника на ищцата законна лихва върху дължимото обезщетение
за неимуществени вреди и ако дължи, кой е началния момент за това, съдът намира
следното:
Отговорността на застрахователя по застраховка
ГО е договорна и функционално обусловена от деликтната
отговорност на причинителя на вредата, съгласно чл.45 и сл. ЗЗД. Следователно, застрахователят ще отговаря за ония вреди, за които би отговарял делинквента – виновно причинени
от същия,
при презумиране на вината, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
увреждането,
съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД, както и при условията, при които би отговарял делинквента, вкл. за забавата в издължаване на обезщетението, обезщетение за която делинквента дължи и без покана,
съгласно императивната разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД. Ето защо, след
като по силата на последната норма, виновния за ПТП водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, дължи на ищцата законната лихва от
датата на увреждането, при това и без покана, то застрахователят отговаря
спрямо пострадалия по същия начин, т.е. обзщетение за причинените от
делинквента вреди, дължи на пострадалата и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното му
изплащане.
Релевираните
от застрахователя възражения, че не дължи лихви за забава върху притендираното
застрахователно обезщетения, тъй като пострадала не го е уведомила за
причинените вреди и не е потърсила извънсъдебно уреждане на спора, както и
защото не му е представила всички документи, с които разполага, относими към
определяне на застрахователното обезщетение, са неоснователни. На първо място,
следва да се направи ясно разграничение между лихвата за забава, дължима от
застрахователя на основание чл.84, ал.3 ЗЗД, каквато именно е претендирана с ИМ
и лихвата за забава, дължима на основание чл. 497, ал.1 КЗ. Съгласно последната
норма, „Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Очевидно е, че се касае за лихва за забава, произтичаща от договорно
неизпълнение на застрахователя да определи и изплати обезщетението на подстрадалия,
а не за обезщетението за забава по чл.84, ал.3 ЗЗД, за което застрахователят
ще отговаря, както делинквента би отговарял, каквото се претендира с ИМ.
Впрочем, това е видно и от текста на чл.496, ал.2 КЗ, където е направено
разграничение между двата вида обезщетения за забава: Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и
присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят
застрахователната сума по чл. 492.
Освен
гореизложеното, следва да се посочи, че са неоснователни доводите на ответника,
че пострадалата не е изпълнила своите задължения по чл.498, ал.2 КЗ, т.е.
да
представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са
свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. От доказателствата
по делото е видно, че с молба от 17.05.2018г., с която е направена
застрахователната претенция, пред застрахователя са представени констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 09.03.2018г., медицинска документация за
констатираните увреждания на ищцата (2 бр епикризи), справка от ГФ относно
наличието на сключена застраховка ГО и др. Документи, касаещи плащането на
обезщетението. В отговор, с писмо от 05.06.2018г., застрахователят е заявил, че
към настоящия момент няма основание да удовлетвори претенцията по щета
№**********, тъй като не са били ангажирани безспорни доказателства за
виновността на застрахования в дружеството водач, което е абсолютна
предпоставка за изплащане на обезщетение. Посочено е, че следва да се
представят влязъл в законна сила акт – присъда, решение,
споразумение или постановление за прекратяване на наказателното производство и
служебна бележка, че същото не е обжалвано, автотехническа експертиза, съдебно-медицинска
експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица,
медицински докумевти, удостоверяващи получените увреждания – рентгенови снимки,
както и документи, удостоверяващи оздравителния период, проведени консултации и
др. Според заключителната част на писмото, до представяне на влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, ЗД „Б.И.“ не е в
риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати претендираното от
пострадалата обезщетение.
Предвид
изложеното, очевидно е, че ответникът е действал в нарушение на чл.496, ал.3 КЗ,
според който застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: 1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.
Освен това, съгласно чл.496, ал.4 КЗ, Когато документите по ал. 3 са недостатъчни
за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на
документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица.
Освен това, в писмото на ответинка не се съдържат разумни доводи защо
представените с молбата на пострадалата документи не са достатъчни за
правилното определяне на застрахователното обезщетение. И не на последно място,
очевидно е, че застрахователят поставя едно неизпълнимо условия на пострадалия,
а именно – да представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС. Това е така, тъй като законът не изисква наличие
на влязла в сила присъда или равен по последици съдебен акт, с който делинквентът
да е признат за виновен за извършено престъпление, от което са произтекли
вредите за пострадалия, за да се определи и изплати застрахователно обезщетение
по застраховката ГО на делинквента. Още повече, в случая пострадалата по лични
съображения е упражнила правото си до поиска прикратяване на наказателното
производство срещу делинквента, на основание чл.343, ал.2, т.2 НК, което не
съставлява отказ от правото й да получи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, но при така поставеното условия от застрахователя,
посочено по-горе, прави невъзможно такова да бъде получено, ако условието
трябва да бъде спазено.
Въз
основа на всичко гореизложено, съдът намира, че следва да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищцата сума в размер на 36000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със
законната лихва от датата на деликта - 09.03.2018г. до окончателното плащане,
както и разноските по делото съразмерно с уважента част от иска, като ще се отхвърли
иска за разликата над сумата от 36000 лв до пълния предявен размер от 80000 лв
като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода по спора, на ищцата се следват по
съразмерност 67,50 лв разноски за СМЕ, 45 лв разноски за САТЕ, 6,75 лв за
държавна такса по ЧЖ и 4,50 за възнаграждение на свидетел, т.е общо 123,75 лв.
В
полза на „Адвокатско дружество Й. и Евгениев“, ЕИК:**, регистрирано по ЗДДС,
предоставило безплатно правна помощ на ищцата, на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, следва да се присъди съразмерно с уважената част от
иска адвокатско възнаграждение от 1932 лв с ДДС (1610 лв без ДДС) съобразно
чл.7, ал.2, т.5, вр. §2а от от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което ответникът ще бъде осъден да му заплати.
Ищцовата
страна е направила възражение за прекомерност на платения от ответното
дружество адвокатски хонорар в размер на 3516 лв с ДДС. Същото се явява
неоснователно, тъй като платеното възнаграждение е равно на предвидения по
наредба минимум съгласно чл.7, ал.2, т.5 от горепосочената наредба съобразно
интереса по делото (2930 лв плюс 20% ДДС= 3516 лв с ДДС)
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника се следват разноските по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска, като са представени доказателства за
платени такива от 1933,80 лв с ДДС за адвокатско възнаграждение, 232,10 лв за
САТЕ и 59,40 лв за СМЕ, тоест общо 2225,30 лв. След приспадане от същите на
дължимите от ответника на ищцата общо 123,75 лв за разноски по делото, на
ответника ще се присъдят общо 2101,55 лв разноски, които ищцата следва да му
заплати.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на С. окръжен съд, държавна такса за уважения размер на иска
от 1440 лв.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗД "Б.И." АД, гр. С., ЕИК ***, съъс седалище и адрес на управление
гр.С.** да заплати на Р.И.А., ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 36000 лв обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, вследствие пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 09.03.2018г., около 17:00 часа, в гр. М., в района на ул. „**,
пред № 122, при което водачът В.К., управлявайки лек автомобил „Фолксваген
Голф” с peг. № **, за който е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите № BG/02/117003422693 при ЗД“Б.И.“АД,
валидна от 31.12.2017г. до 30.12.2018г., виновно нарушил правилата за движение
по пътищата и при движение на заден ход блъснал намиращата се на уширение до
пътното платно пешеходка - Р.А., вследствие на което на същата били причинени
телесни увреждания: Фрактура на лявата подбедрица, ведно със законната лихва
върху сумата от 36000 лв, считано от датата на деликта - 09.03.2018г. до
окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Р.И.А., ЕГН:********** ***, ЕИК ***,
да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди при
горепосоченото пътно-транспортно проишествие, за разликата над сумата от 36000
лв, до пълния предявен размер от 80000 лв като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗД "Б.И." АД, гр. С., ЕИК ***, съъс седалище и адрес на управление
гр.С.** да заплати на „Адвокатско дружество Й. и Е.“, ЕИК:**, регистрирано по
ЗДДС, предоставило безплатно правна помощ на Р.И.А., на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение от 1932 лв с ДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВЖЕНИЕ възражението на Р.И.А. за прекомерност на платения от ответното
дружество адвокатски хонорар в размер на 3516 лв с ДДС.
ОСЪЖДА
Р.И.А., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на ЗД "Б.И."
АД, гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.** разноските по делото
за адвокатско възнаграждение и експертизи от общо 2225,30 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: