№ 12601
гр. София, 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100108734 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 432 от КЗ - за осъждане на ответника да заплати суми,
представляващи обезщетение за вреди / неимуществени /, от ПТП, причинено
виновно от водач на застраховано при ответника МПС.
Съдът, намира, че делото не е местно подсъдно на Софийски градски съд.
Съображенията за това са следните:
Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК / изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила
от 07.08.2018 г. / искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес –
по постоянния.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по
смисъла на чл. 113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в
определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според която
понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл и изборната местна
подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица -
потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на
електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за
платежните услуги и системи и др. /така и определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т.
д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. №
70/2010 г. на ВКС, II т. о., определение № 3768/ 30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти
1
състав по в. ч. гр. дело № 5533/2018 г., определение № 3868/11.24.2017 г. на САС,
ГО, 10 състав по ч. гр. д. № 5884/2017 г., определение № 3530/10.30.2017 г. на САС,
ТО, 9 състав по ч. гр. д. № 2927/2017 г., определение № 3769/30.11.2018 г. на САС,
ТО, 15-ти състав по в. ч. гр. дело № 5682/2018 г. и др./ В мотивите на Тълкувателно
решение № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС, т. 6, ( макар касаеща прекия иск по чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.); ), е изяснено, че придаване на застрахованото лице качеството на
потребител на определен вид услуга означава, че за него съществува възможност
да упражни правото на избор на местна подсъдност. Върховната съдебна
инстанция е приела, че съдържателната разлика между понятията "потребител на
застрахователна услуга" в § 1, т. 1 от ДР на КЗ (отм.); ; и понятието "потребител"
според § 13, т. 1 от ЗЗП, не представлява обстоятелство, заради което да се отрече
приложимостта на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, доколкото
двете дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК.
Легалното определение на понятието "потребител" се съдържа в § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП – такова е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по закона действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
От друга страна, в чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането в редакцията,
обн. ДВ, бр. 205/2015 г. е дефинирано понятието "ползвател на застрахователни
услуги". Това може да бъде застраховащият, застрахованият, третото ползващо се
лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по
застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което
проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от
застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали
е потребител по смисъла на ЗЗП.
В настоящия случай от твърденията в исковата молба и представените по
делото доказателства се установява, че се претендира обезщетение по сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност". Като трето увредено лице по
този договор ищецът притежава качеството "потребител на услуга" по смисъла на
§ 13, т. 1, вр. с т. 14 от ДР на ЗЗП. Претенцията на ищеца е основана именно на
този застрахователен договор, от който извежда субективно претендираните си
съдебни права, т. е. правата се черпят именно от наличието на застрахователен
договор.
Нещо повече, доколкото се касае в случая за потребителски спор, и
2
доколкото ищецът е "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла чл. 2, ал. 2
КЗ, аналогично на понятието "потребител на застрахователни услуги" по
отменения КЗ, следва да се спазят указанията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1
от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК, мотивите на което изцяло
синхронизират със съображение № 2 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка.
Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност
на спора пред Софийския градски съд – аргумент от чл. 113 ГПК, за
предпоставките на която съдът следи служебно, доколкото съгласно чл. 119, ал. 3
ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за
неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се
прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата
на чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши
дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или
липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само
крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за
неподсъдност на спора.
Ето защо, производството пред Софийския градски съд следва да бъде
прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд - по
настоящ адрес на ищеца.
От служебно изготвената справка в НБД „Население“ се установява, че
регистрираният настоящ адрес на ищеца е в гр.Бобошево, и доколкото е предявен
иск от потребител, местно компетентен да разгледа настоящия спор е Окръжен съд
Кюстендил.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8734/2024 г. по описа на СГС, I ГО,
I-26 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд Кюстендил.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4