№ 425
гр. Перник, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105998 по описа за 2021 година
Образувано е по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от М. В. Г. с искане за издаване на заповед за
защита против лице, с което е била във фактическо съжителство – В. Б. ИВ., поради
осъществен от него акт на домашно насилие на 26 и 27.11.2021 г.
В молбата се посочва, че молителката и ответната страна са сключили брак,
който бил прекратен със съдебно решение през 2004 г., но от 2005 г. заживели отново
заедно.
Твърди се, че през периода на съжителство ответникът многократно е проявявал
агресия, злоупотребявал с алкохол и проявява безпочвена ревност. Твърди се, че през
м. октомври 2021 г. молителката се изнесла от общо обитаваното жилище по вече
изложените причини. Конкретно се сочи, че на 26.11.2021 г. около 22:30 часа
ответникът се явил в работното място на молителката и нанесъл побой, придружен
със заплахи и обиди. Пояснява, че с помощта на служител в местоработата, ответникът
бил отблъснат и вратата за достъп заключена. Същевременно той продължил за звъни и
заплашва молителката по телефона до около 03:00 часа на следващия ден
С оглед на изложеното молят съда да издаде заповед за незабавна защита, като
спрямо ответника се определят законоустановените мерки, посочвайки конкретни
такива.
Претендира разноски.
С определение на съда от 01.12.2021 г. молбата за налагане на мерки за
незабавна защита е уважена.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата по вече изложените
съображения.
Ответникът не оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита
от домашното насилие като признава същите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт насилие спрямо пострадалия,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената
последна дата на осъществяването им 26 и 27.11.2021 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
По делото не е спорно, че молителят е съжителствал на семейни начала с
ответника след развода им, следователно между страните съществува сочената в
молбата връзка, представляваща първото основание за разглеждане на искането за
защита, отправено от молителя.
В подкрепа на тезата на молителя е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
в която са изложени факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично
описва развоя на събитията. представено е съдебни медицинско удостоверение, в което
са описани констатираните наранявани, както и че същите могат да бъдат получени по
начина и време, за които съобщава прегледаното лице
За опровергаване тезата на молителя, ответникът не е ангажирал доказателства,
като същият изцяло признава, че е осъществил описания акт на домашно насилие.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
факти, идентични с изложеното в молбата, като описва развоя на събитията,
осъществени на 26 и 27.11.2021 г. Тези данни се подкрепят от признанието на
ответника.
Съдът е наясно, че за всяко поведение, не само от естеството да бъде
санкционирано от закона, се коренят причини и събития, понякога развивали се в
продължение на години, като проявата на агресия е именно в резултат от тях. Те не
оправдават конкретната постъпка, но могат да бъдат взети предвид при определяна на
санкцията.
По тези съображения съдът приема, че подадената молба за защита от домашно
насилие е основателна и следва да се уважи. Доказването на осъществен акт на
домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по
см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на
2
пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че
посочените в молбата мерки следва да бъдат наложени спрямо ответника, тъй като
поведението му се характеризира с изключителна агресия, осъществена на обществено
място, в присъствието на свидетели и под въздействието на алкохол. Тези мерки в най
– пълна степен биха защитили здравето на молителя от последващи посегателства,
доколкото от данните по делото се установи, че са налице и предходни такива, но
доколкото стоят извън предмета на това производство същите не са коментирани.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
се за физическо насилие, характера и начина на осъществяването им, съдът намира, че
на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
– да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, по т. 2 -
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище е неприложима,
доколкото страните по делото живеят разделени. Следва да бъде наложена санкцията
по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището му, местоработата и местата му за
социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с
фактическите отношения между страните, доказателствата за физическото,
психическото и емоционалното състояние на молителя, липсата на данни за съжаление
от страна на ответника, краткият срок през който тази забрана е действала от
постановяването с издадената по делото заповед за незабавна защита, съдът намира
че тази мярка следва да бъде определена за срок от осемнадесет месеца, считано от
постановяване на съдебното решение и издаване на заповедта за защита, през които за
ответника ще съществува процесната забрана и който би му оказал необходимото
превантивно въздействие.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда
при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер от 200 лв., платима в полза на държавата. За горния
си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – признание
на стореното.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН, заради
осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал. 2
ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
3
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Молителят е поискал присъждане на сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН същата
следва да бъде присъдена в полза на молителя в цялост.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на М. В. Г., ЕГН ********** срещу В. Б. ИВ.,
ЕГН ********** осъществен акт на домашно насилие на 26 и 27.11.2021 като:
ЗАДЪЛЖАВА В. Б. ИВ. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на М. В. Г.;
ЗАБРАНЯВА на В. Б. ИВ. да приближава М. В. Г., жилището, обитавано от нея
в гр. Перник, ул. „Стоян Заимов“ № 30, местоработата ѝ – **********, ул. „Брезник“ №
2, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 /сто/
метра срок от осемнадесет месеца, считано от постановяване на решението и издаване
на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Б. ИВ., че при неизпълнение на Заповедта,
полицейският орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и
уведомява органите на Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. Б. ИВ. на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на
държавата глоба в размер на сумата от 200,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса, дължима по делото.
ОСЪЖДА В. Б. ИВ. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН 400,00 лева в полза на М.
В. Г..
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник
в седемдневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4