Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.***, 22.12.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 12.11.2015
год. в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ***
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от
съдия *** гр.д. № 2409/2014 год. по
описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от И.М.М. ЕГН ********** и Д.М.Г. с ЕГН **********
***8 обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за
осъждане на Държавата, представлявана от МРРБ да предаде владението върху
реална част с площ 165 кв.м. от ПИ ид. №***, при
граници на частта: останалата част от ПИ ид. №***, ПИ
ид. № ***, ПИ ид. № *** и
ПИ ид. №*** и за осъждане на ответниците
П.Д.Ш. ЕГН ********** и П.Ж.Г. ЕГН ********** ***8 да предадат владението върху
реална част с площ 345 кв.м. от ПИ ид. №***, при
граници на частта: част от ПИ ид. №***, ПИ ид. №***, ПИ ид. №*** и ПИ ид. №***, основан на твърдения за придобиване на
собствеността по наследяване от ***, а от наследодателя по договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №158, том 7, дело
№1495/1956г. Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се поддържа, че наследодателката на ищците *** е придобила собствеността
върху 1500 кв.м. ид.ч. от лозе цялото с площ 2757
кв.м., находящо се в гр.***, м.”***” по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в НА №158,
том 7, дело №1495/1956г. Закупените от *** идеални части от имота представляват
източната част от имот пл. №12505 по КП от
Ответникът – Държавата чрез МРРБ,
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който излага
съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на
ищците, че се легитимират като собственици на процесните
реални части, че закупените от наследодателката им
идеални части представляват източната част от имот №12505 по ПК от 1956г. на
м.”***а”, както и че преди отчуждаването на имот пл. №755 по КП от 1968г. е
извършена доброволна делба на имота на две реални части – едната с площ 1000
кв.м., а другата – с площ 500 кв.м. Твърди, че в случай че е налице неформален
договор за доброволна делба, същият е нищожен поради липса на форма и
противоречие със закона. Оспорва факта на упражнявано от ищците владение върху процесните реални части за период допреди пет години до
предявяване на иска. Твърди, че претендираната от
ищците реална част от имот с идентификатор №*** попада изцяло върху терена,
отреден за разширение на площадка на „Учебен център на СБА” – II етап, одобрено
със Заповед 54/21.07.1986г., на Председателя на ИК на ОНС-***. За отчуждените
имоти, попадащи в терена, предвиден за изграждане на обекта с обща площ 15000
кв.м., са съставени два акта за държавна собственост – АДС №665/16.07.1990г. и
АДС №673/24.07.1990г. Сред отчуждените имоти е и имот пл. №755 по КП от 1968г.
На основание Заповед №1292/01.08.1990г. на ОНС – ***, на 21.07.1990г. е сключен
договор № 665.673 за отстъпено право на строеж върху отчуждения терен с обща
площ 15 000 кв.м. с цел изграждане на учебно-технически център на СБА с
учебен полигон - втори етап. Впоследствие със Заповед № Г-2816.03.2000г.
теренът се преотрежда за УПИ №I-357 – “За търговски
административен център и складова база” и УПИ II-358 „За склад за хранителни
стоки”. Процесната реална част от имот с ид. №*** попада в УПИ I - “За търговски административен
център и складова база”, което мероприятие е осъществено и въведено в
експлоатация с Разрешение за ползване №521/21.10.2002г. Със заповеди
№РП-261/11.04.2005г. и №РП-262/11.04.2005г. на Кмета на Район Приморски, Община
***, върху имот пл. №357 са попълнени съответно ПИ №878 и №877, като остатъкът
от имот пл. №357 остава в две части и двете с №357. Със Заповед
№РП-322/29.06.2005г. на Кмета на Район Приморски, Община ***, е одобрено
изменение на Заповед №262/11.04.2005г., като двете части от ПИ № 357 се
обособяват като нови два имота – ПИ №893 и ПИ №894. За ПИ №894 е съставен АДС
№6006/04.11.2005г., въз основа на който Областна администрация *** е вписана в
кадастралния регистър като собственик на имот с идентификатор ***. Процесната реална част от имот с *** попада именно върху ПИ
№894 по предходен КП. В кадастралната карта, одобрена със Заповед
№РД-18.92/14.10.2008г., на ИД на АГКК, ПИ №894 по действащия до одобряването на
картата кадастрален план е нанесен с идентификатор ***. След влизане в сила на
кадастралната карта, за имот с идентификатор *** е съставен нов АДС
№7491/22.12.2009г. В условията на евентуалност се прави възражение за
придобиване на процесната реална част въз основа на
изтекла в полза на Държавата придобивна давност за
период от повече от 20 години.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответниците П.Ж.Г. и П.Д.Ш., с който оспорват иска като
неоснователен. Твърдят, че праводателката на ищците се
е легитимирала като собственик на идеални, а не на реални части от имот №755. При липсата на данни за прекратяване на
съсобствеността чрез делба, отчуждаването през
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
По силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №158, том 7, дело
№1495/1956г. (л.5), *** е придобила от *** собствеността върху 1500 кв.м. ид.ч. от лозе цялото с площ 2757 кв.м., находящо
се в гр.***, м.”***”, при съседи на продаваемата част: ***, път и ***.
С договор за дарение, обективиран в НА №26/1975г. (л.6), *** се е разпоредила в
полза на ищците И.М.М. и Д.М.Г. с 2/3 ид.ч. от лозе с площ 1500 кв.м., находящо се в гр.***,
м.”***а”, при граници: Георги Ковчазов, П. Овчаров и
път, чийто терен е отреден за здравни и курортни нужди.
С договор за продажба, обективиран в НА №60/1977г. (л.7), ищците са прехвърлили на
*** придобитите от тях по договора за дарение 2/3 кв.м. ид.ч.
от лозе с площ 1500 кв.м., находящо се в гр.***, м.”***а”, при граници: Георги Ковчазов, П. Овчаров и път, като страните са уговорили
купувачът да ползва частта откъм пътя.
От представеното по делото
удостоверение за наследници се установява, че ищците са низходящи от първа степен
на ***, починала на 02.08.1997г.
С Договор за доброволна делба, с
нотариална заверка на подписите рег. №2802/28.02.2005г. на нотариус ***, вписан
в книгите за вписванията на 01.03.2005г., том III, №204, вх.рег.№4138 (л.8), ответниците П.Ж.Г. и П.Д.Ш., са придобили в дял поземлен
имот с площ 3897.41 кв.м., представляващ северозападната част на имот №331,
идентичен с имот №757 „Б” и „А”, находящ се в землището на гр.***, ***
Със заповед №54/21.07.1986г. на Председателя на ИК на ОбНС ***
(л.235) е разширена площадката, отредена за учебен център на СБА по плана на
м.”Текето”, така както е показано в графичната част на заповедта.
Със заповед №1966/03.07.1989г. на Председателя на ИК
на ОНС на основание чл.95 от ЗТСУ е отчужден в полза на Държавата недвижим
имот, находящ се в м.”Текето”, парцел 755, собственост на *** срещу заплащане
на парично обезщетение, с цел предвиденото по застроителния
и регулационен план мероприятие: Учебна база на СБА – II етап.
Въз основа на посочения административен акт имот №755
е актуван като държавен с АДС №665/16.07.1990г. (л.157), от който се
установява, че имотът е отчужден от *** по реда на ЗТСУ, 1989г.,
На основание Заповед №1292/01.08.1990г. на ОНС – ***,
на 21.07.1990г. е сключен договор № 665.673 за отстъпено право на строеж върху
отчуждения терен с обща площ 15 000 кв.м. с цел изграждане на
учебно-технически център на СБА с учебен полигон - втори етап.
Представен е Учредителен договор – Устав на „Съюз на
българските автомобилисти – *** от 11.11.1991г. с
учредители Общински съвет на Съюз на българските автомобилисти – *** и „*** и
Решение от 17.10.2001г.по ф.д. №4746/1996г. на ВОС за вписване на прекратяване
на *** чрез вливането му в ***.
С разрешение за строеж №9/14.02.2002г. на Гл. архитект
на Община ***, на *** е разрешено да извърши първи етап от строеж:
„Складово-административна и производствена база, представляващ складова база,
находяща се в УПИ-I – за търговско-административен център и складова база за
имот №357, м.***, гр.***. Обект „Складова база – I-ви етап на
Складово-Административна и производствена база”, находяща
се в гр.***, УПИ I-357 по плана на м.”***”, е въведен в експлоатация с
разрешение за ползване №521/21.10.2002г.
Представено е предложение на Комисията по реституцията
при Община *** от 28.07.1992г. (л.253), за отписване на имот №755 от актовата
книга поради осъществяване на фактическия състав на чл.1, ал.1, от ЗВСНОИ, а
именно: мероприятието, за което е отчужден имотът не е започнало към момента на
закона в сила. С решение на Кмета на Община *** №284 от 29.07.1992г. (л.254) на
основание чл.4 от ЗВСНОИ на *** е възстановено правото на собственост върху
имот №755 в м.”Текето”, с площ 1000 кв.м., а юридическото лице, на което е
предоставен имотът, е задължено да му го предаде. Решението е отменено с влязло
в сила Решение №9Д 1100/36/ от 29.06.1995г. на Областния управител на гр.***,
по жалба на СБА – ***, потвърдено с Решение от 04.11.1997г. на ВАС по адм.д. №3501/1996г. (л.258 – 260).
Представено е удостоверение
№970/17.08.1992г. (л.15 и л.281), издадено от Инспектор „ТСУ” при ОбС, кметство „***”, гр.*** в уверение на това, че имотът –
лозе, находящо се в м.”***а”, гр.***, който се владее
с НА №158, том 7, дело №1495/1956г., се отрежда за земи за земеделско ползване
и е извън регулацията на гр.***. Направеното от ответната страна оспорване на
документа по реда на чл.193 от ГПК е неуспешно проведено, доколкото автентичността
на документа се установява от заключението на допуснатата съдебно-графологична
експертиза (л.310).
Представено е удостоверение от
Община ***, от което се установява, че за 500 кв.м. ид.ч.
от имот №755 по плана на м.”***а”, гр.***, няма данни за отчуждаване. За имот
пл. №755 м.”***а”, гр.***, има извършено отчуждаване на 1000 кв.м. за обект
„Учебен център на СБА-II етап”, бивш собственик ***, който е бил парично
обезщетен.
От заключението на вещото лице
Б. по допусната първоначална СТЕ от 16.04.2015г. (л.320) се установява, че закупеният
от *** Ганчева с НА №158/1956г. имот с площ 1500 кв.м. представлява имот пл. №755 по КП/1968г., с измерена аналитично площ 1439 кв.м., идентичен с южната част на имот №12505 по КП/1956г., целият с площ 2757 кв.м. Видно от графичната част
към протокола за определяне на строителна линия (л.116 от делото) част от процесния имот пл. №755 с измерена
аналитична площ 1095 кв.м. попада в границите на отредената върху държавна земя
площадка за изграждане на „учебно-технически център с учебен полигон, I-етап”
на СБА-***. Части от процесния имот пл.
№755 по КП/1968г. попадат в пет имота по КККР, като част с площ 1064 кв.м. попада в границите на ПИ
2551.2072, собственост на Държавата на основание АДС 64/08.02.2006г. и част с
площ 286 кв.м. попада в границите на
ПИ 2551.406, собственост на П.Ж.Г. и П.Д.Ш. с посочено основание договор за
доброволна делба 204/01.03.2005г. Реална част с площ 343 кв.м. и лице от
От заключението на вещото лице
Б. по допусната допълнителна СТЕ от 03.06.2015г. (л.330) се установява, че процесната реална площ от 165 кв.м. е разположена спрямо
границите на имотите по КП/1968г. както следва: част с площ 162 кв.м. попада в
границите на ПИ № 755, а останалата част с площ 3 кв.м. попада в съседния откъм южната
страна ПИ №754А. Спрямо границите на терена, отреден на
СБА, процесната реална част с площ 165 кв.м. попада с
площ от 150 кв.м. в границите на отредения терен, а останалата нейна част с
площ от 15 кв.м. остава извън отредения терен. Процесната
реална част с площ 409 кв.м. е разположена спрямо границите на имотите по
КП/1968 г. както следва: част с площ 407 кв.м. попада в границите на ПИ № 755, а част с площ 2 кв.м. попада в ПИ №754А. Спрямо границите на терена, отреден на СБА, процесната
реална част с площ 409 кв.м. попада с част с площ 380 кв.м. в границите на
отредения терен, а останалата нейна част с площ 29 кв.м. остава извън границите
на отредения терен. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че разликата между северната граница на имот №2072 и северната регулационна граница на мероприятието, заключваща площ
от 15 кв.м., е в рамките на допустимата грешка. Реална част от имот №755, която не е отчуждена, попада извън държавния имот и е включена в
имот с идентификатор №406. В имот №2072 попада единствено площ от 15 кв.м., която е рамките на допустимата
грешка. Неотчуждената реална част от имот №755 никога не е била обособена като самостоятелен имот, а по различните
планове е придавана към други имоти. Със заповед Г-28/16.03.2000г. на Кмета на
Община *** ПИ №357 се преотрежда
от „УПИ-за учебен център на СБА” като „УПИ-I търговско административен център и
складова база”. Предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие „Учебна база
на СБА, II етап” не е реализирано на терена. Теренът е ограден от всички страни
с масивни и полумасивни огради. На място са
реализирани четири масивни сгради с площ съответно 1484 кв.м., 74 кв.м., 10
кв.м., 465 кв.м., използвани за складови и офисни нужди, портиерна
и тоалетна. Процесната реална част с площ 165 кв.м. е
незастроена. Мероприятието, за което е предвиден имот №2072, след преотреждането му със
Г-28/16.03.2000г. на Кмета на Община ***, е реализирано.
От заключението на вещото лице
Б. по допусната допълнителна СТЕ от 30.06.2015г. (л.347) се установява, че имот
ПИ-904 по КП/1999г. е идентичен с имот ПИ-2551.406 по КККР. В границите на
ПИ-406 по КККР попадат части от шест имота, включително част с площ 286 кв.м.
от ПИ-755 по КП/1968г. За неотчуждената част от ПИ-755 по КП.1968г. няма
отреден самостоятелен имот по плановете след отчуждаването, като при действието
на различните кадастрални планове за местността конфигурацията й е променяна,
като отделни части са придавани към различни имоти.
От показанията на свидетеля ***, разпитан в качеството
му на управител на ***, се установява, че посоченото търговско дружество
стопанисва имот №2072 в цялата му площ от името на държавата от
От показанията на свид. ***
се установява, че между притежавания от свидетеля имот №407 и имота на ответниците П. и П. *** с ид. №406
няма изградена ограда, но последният е ограден по останалите граници още през
1995г. Южната граница на имота не е променяна оттогава. Имотът е бил с
непроменена конфигурация през годините. Други лица освен П.Г. и П. Желева не са ползвали имота от 1995г. до
настоящия момент. В имот №406 има две сгради – складова база и жилищна сграда,
в която ответниците живеят. Съседният имот от южната страна на имот №406 се
ползва от ***.
От показанията на водения от ищците свидетел ***, се установява,
че през 1977г. е закупил от ищците 1000 кв.м. ид.ч.
от имот №755. Впоследствие същият е отчужден и предоставен на СБА. Отчужденият
имот е ограден от СБА и трети лица нямат достъп до него. Ищците са ползвали
имота преди отчуждаването му през 1988г. След този момент свидетелят не е
виждал ищците в имота и няма непосредствени впечатления, тъй като не го е
посещавал. Преди отчуждаването между ищците и свидетеля е уговорено разпределение
на ползването на имота – свидетелят е
ползвал източната част от имот №755 откъм пътя с площ 1000 кв.м. и дълбочина от
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС се определя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта на посоченото в исковата молба придобивно основание и ответникът да е в нейно владение или
държане. В тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за
осъществяваната от него фактическа власт върху имота, което да е противопоставимо на претендиращия
собственически права ищец.
В разглеждания случай ищците се легитимират като
собственици на 500 кв.м. ид.ч. от имот №755 по КП/1968г. по силата на наследствено правоприемство.
Въз основа на обективираната в НА №60/1977г.
възмездна разпоредителна
сделка върху имот №755 е възникнала
съсобственост при квоти 1/3 ид.ч. за ищците и 2/3 ид.ч. за ***, за която не са
налице данни да е била прекратена чрез делба преди провеждане на отчуждителната
процедура. Независимо от уговореното между съсобствениците разпределение на
ползването, по делото нито се твърди, нито се доказа всеки от тях да е придобил
владяната от него реална част по давност. Следователно помежду им е налице
съсобственост при посочените квоти, както по отношение на отчуждената, така и
по отношение на неотчуждената реална част от имот. Предмет на настоящата
претенция е само неотчуждената реална част от имот №755 с площ 500 кв.м. по документ за собственост и 343 кв.м. измерена
графично на място, която се притежава в съсобственост между ищците и третото за
спора лице ***. В този смисъл ищците се легитимират като
собственици само на 1/3 ид.ч. от процесната
реална част от имот №755 с площ 500
кв.м., поради което за останалите 2/3 ид.ч.
предявените искове се явяват неоснователни поради липсата на активна материална
легитимация.
На следващо място от ангажираните по делото специални
знания се установява, че неотчуждената част от имот №755 попада с площ
от 286 кв.м. в границите ПИ ***, собственост на ответниците П.Г. и П.Ш. и с площ от 33 кв.м. в границите на
ПИ №2551.2072, собственост на Държавата. Следователно за
разликите над тези размери предявените искове се явяват неоснователни само на
това основание, предвид липсата на представени доказателства същите да се
владеят от ответниците.
По отношение на реалните
части, за които се установява идентичност с притежаваните от ответниците имоти,
исковете се явяват неоснователни поради безспорната установеност на въведените
от ответниците придобивни основания.
По отношение на реалната част с
площ от 33 кв.м., попадаща в границите на ПИ №2551.2072, се установява, че
същата е придобита от Държавата по силата на надлежно проведена отчуждителна
процедура и реализирано мероприятие в обема му след преотреждането
на терена. Отчуждаването по реда на ЗТСУ е оригинерен
способ за придобиване право на собственост от държавата. Отчужденият имот преминава
в собственост на държавата дори ако същият не е отчужден от всички
собствениците или дори ако е отчужден от несобственик, като за собствениците,
по отношение на които не е проведено отчуждаване, е налице основание за
уреждане на облигационни отношения с тези, по отношение на които е издадена
отчуждителна заповед и са получили цялото определено обезщетение. При
отчуждаването по ЗТСУ държавата не е правоприемник на правото на собственост на
лицето, от което го е отчуждила, а става собственик на отчуждения имот на
собствено основание след влизане в сила на отчуждителната заповед.
Реалната
част с площ 286 кв.м.,
попадаща в границите на ПИ ***, е придобита от ответниците
П.Г. и П.Ш. по силата на договор за доброволна делба №204/01.03.2005г., чийто вещно-прехвърлителен
ефект не е оспорен в настоящото производство.
От
ангажираните по делото гласни доказателства се установяват и предпоставките на
въведените от ответниците евентуални основания за придобиване на собствеността
– по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Всички разпитани свидетели безпротиворечиво
посочват, че от началото на деветдесетте години до настоящия момент процесните реални части се ползват необезпокоявано от
ответниците. Отчужденият имот е ограден, има поставена жива охрана и трети лица нямат
достъп до него. Оградата на северната граница на държавния имот никога не е
местена, а фактическа власт върху имота от името на държавата упражнява суперфициарят. Имотът на ответниците
П.Г. и П.Ш. е с непроменена конфигурация през годините и процесната реална част винаги е попадала в неговите ограждения считано от
Поради доказаност на въведените
от ответниците придобивни основания предявените ревандикационни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на ответника Държавата чрез МРРБ следва да се присъдят разноски в
размер на 1493.65 лева, изразяващи се в заплатен депозит за вещо лице (100
лева) и юрисконсултско възнаграждение (1393.65 лева).
Предвид изхода на спора на основание чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на ответниците П.Г. и П.Ш.
следва да се присъдят разноски в размер на 503 лева, изразяващи се в заплатен
депозит за вещо лице (203 лева) и юрисконсултско
възнаграждение (300 лева). За разликата до пълния претендиран
размер на адвокатското възнаграждение (1500 лева) искането се явява
неоснователно предвид липсата на представени доказателства за реалното му
заплащане. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
удостоверено единствено плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева от договорените 1500 лева. Не са представени други платежни документи, от
които да се установява фактът на извършено доплащане.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.М.М. ЕГН ********** и Д.М.Г. с ЕГН ********** ***8
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на Държавата,
представлявана от МРРБ да предаде владението върху реална част с площ 165 кв.м.
от ПИ ид. №***, при граници на частта: останалата
част от ПИ ид. №***, ПИ ид.
№ ***, ПИ ид. № *** и ПИ ид.
№*** и за осъждане на ответниците П.Д.Ш. ЕГН ********** и П.Ж.Г. ЕГН ********** ***8 да предадат
владението върху реална част с площ 345
кв.м. от ПИ ид. №***, при граници на частта: част
от ПИ ид. №***, ПИ ид. №***,
ПИ ид. №*** и ПИ ид. №***,
основан на твърдения за придобиване на собствеността по наследяване от ***, а
от наследодателя по договор за покупко-продажба, обективиран
в НА №158, том 7, дело №1495/1956г.
ОСЪЖДА И.М.М. ЕГН ********** и Д.М.Г. с ЕГН ********** ***8, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Държавата,
представлявана от МРРБ, сумата от 1493.65 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.М. ЕГН ********** и Д.М.Г. с ЕГН ********** ***8, ДА
ЗАПЛАТЯТ на П.Д.Ш. ЕГН **********
и П.Ж.Г. ЕГН ********** ***8, сумата от 503 лева, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: