РЕШЕНИЕ
№ 10089
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110104487 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 22887/24.01.2024
г., от Р. С. Д., ЕГН **********, Й. С. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес:
с. Говедаре, общ. Пазарджик, ул.4, №8 и Д. С. Г., ЕГН ********** с адрес: с
Ясно поле, обл. Пловдив, ул..... всички чрез пълномощника си адв. Д. Л. К.,
САК, с адрес: гр.София, ж...... срещу „Т С“ ЕАД ЕИК .. с адрес : гр.София,
ул."......." 23Б, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищците - Р. С. Д., ЕГН **********, Й. С. Д., ЕГН
**********, Д. С. Г., ЕГН ********** не дължат по отношение на ответника
„Т С“ ЕАД ЕИК, сумите по гр. д. № 9300/2017 г. на 60. състав на СРС на обща
стойност 379.84 лева, присъдени в тежест на Д. М Д., ЕГН .........., починал на
29.03.2015 г., за която сума е образувано изп. д. № 20178630403110 по описа
на ЧСИ С Х с рег.№ 863, а при условията на евентуалност иск с правна
квалификация по чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането е
погасено по давност.
В исковата молба се твърди, че всеки един от ищците е получил
съобщение от ЧСИ С Х с рег.№ 863 по изп.д. 20178630403110, че ако приеме
наследството на Д. М Д., дължи суми, за които той е осъден по гр.д.№ 9300 /
1
2017г. на 60 с-в СРС . Твърди се, че Д. Д. е починал на 29.03.2015г. като
смъртта е обявена по гр.д. 39166/2021г. на СРС,т.е. преди завеждане на
делото
Считат, че от образуване на изпълнителното дело до настоящия момент
е изтекла 5г. погасителна давност по ЗЗД /евентуално 2-годишната по
чл.433,ал.1,т.8 ГГЖ/ тъй като в такъв период не са извършвани изпълнителни
действия и затова молят съдът да приемете за установено по отношение на
ответника, че се е погасило по давност вземането по гр.д.№ 9300 / 2017г. на 60
с-в СРС.
С допълнителна молба с вх. № 60463/23.02.2024 г. уточнява петитума на
иска.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата
претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия,
които прекъсват давността. Твърди, че на 21.01.2019 г., 29.11.2021 г., на
21.11.2023 г. са депозирани молби за предприемане на изпълнителни
действия, които прекъсват давността. Цитира съдебна практика, според която
при смърт на страните изпълнителното дело се спира по силата на закона.
Твърди, че длъжникът е починал на 29.03.2015 г., съгласно Решение №
1565/28.02.2022 г. по гр.д. № 39166/2021 г. по описа на 139 състав на СРС,
Твърди, че е имало подадени молби за насочване на изпълнителни действия,
които са прекъснали петгодишната давност. Позовава се, че за периода от
13.03.2020 г до 20.05.2020 г. са спрели да текат всички срокове, заради
извънредното положение.
Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Прави искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците се представляват от
адвокат. Поддържа исковата молба. Уточнява, че считат, че процесните суми
не се дължат, тъй като наследодателят е починал преди образуване на
изпълнителното дело. Считат, че такива суми изобщо не се дължат. При
условията евентуалност моли да се приеме, че давността е изтекла.
Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован в о.с.з., не се явява и не се представлява.
С допълнителна молба уточнява, че поддържа отговора на исковата молба.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По правната квалификация
С оглед уточнението в о.с.з. и написаното в исковата молба съдът
приема, че ищецът е предявил два обективно евентуални съединени искове.
2
Главният е с правна квалификация по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с която да
се признае, че ищците не дължат изобщо сумите. Това следва от написаното в
исковото молба, че наследодателят на ищците е починал преди
изпълнителното дело. Това са факти настъпили преди изпълнителното
основание, но възникнали след изпълнителното основание. Считат, че такива
суми изобщо не се дължат. Евентуалният иск с правна квалификация по
чл.439 ГПК вр. чл. 117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането е погасено по давност.
Това следва от написаното в исковата молба, тъй като се излагат факти и
обстоятелства за спиране и прекратяване на изпълнителното производство.
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
основание. Освен това ищците се позовават на факти, които са станали, след
издаване на изпълнителното основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на
наведените в исковата молба твърдения – новонастъпили факти преди
изпълнителното основание, но възникнали след него, както и давностен срок),
3
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите
ответникът следва да установи:
Основание за претендираните суми по главния иск по чл.439 вр. чл.124,
ал.1 ГПК
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД
по евентуалния иск по чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД.
По главния иск чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК
Страните не спорят, че ищците са наследници на Д. М Д..
От приложеното ч. гр. д. № 9300/2017 г. по описа на СРС се установи,
че има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. М Д..
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК при действието на редакцията по
чл.415 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.), преди промените в ГПК, които
промени предвиждат при връчване по чл.47 ГПК да се дават указания за
предявяване на иск. В разпореждането за издаване на изпълнителен лист е
посочено, че срокът за възражение изтича на 07.07.2017 г. Следователно
съдът приема, че от 08.07.2017 г., заповедта за изпълнение влиза в сила.
Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 15.02.2017 г.
От приложеното гр. д. № 39166/2021 г., а именно решение №
1565/28.02.2022 г., влязло в сила на 28.02.2022 г., се установи, че е обявен ден
на смъртта на Д. М Д. на 29.03.2015 г.
Според чл. 17 ЗЛС правните последици на обявяване на смърт по
съдебен ред, въз основа на влязло в сила съдебно решение, са приравнени на
тези, произтичащи от действителната смърт. Решението, с което се обявява
смъртта на безвестно отсъстващия, се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно факта на смъртта и въз основа на него се
съставя акт за гражданско състояние. Настъпването на смъртта поражда
редица материалноправни последици, включително прекратяване на
съществуващия между съпрузите брак /чл. 44, т. 1 СК/ и откриване на
наследството /чл. 1 ЗН/. Починалото лице губи и своята правоспособност,
възприемана като възможността то да бъде носител на права и задължения.
Следователно към датата на призната със съдебното решение смърт
29.03.2015 г. Д. М Д. не е бил правоспособен. В този смисъл е Определение
№ 60303 от 8.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 891/2021 г.
При липса на правоспособност, подаденото заявление по чл.410 ГПК е
нередовно и следвало да бъде отхвърлено изцяло, тъй като липсва такъв
субект. При липса на субект, т.е. заявлението подадено срещу
несъществуващо лице, производството е недопустимо, както и постановения
по него съдебен акт. .При това положение, съдът приема, че издадената
заповед за изпълнение е недопустима, следва да бъде обезсилена, служебно
от заповедния съд с оглед указанията в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
4
Доколкото липсва правоспобност на длъжника към образуване на
заповедното производство, то производството и заповедта са недопустими.
Ето защо липсва изпълнително основание на което да възникне задължението
на Д. М Д.. Доколкото няма основание, на което да се счита, че същият дължи
процесните суми, т.е. да са ликвидни и изискуеми, то и неговите наследници
не ги дължат. Ето защо главният иск е основателен. Доколкото главният иск е
основателен, то не се налице предпоставките за разглеждане на иска за
настъпила давност.
С оглед изложеното, съдът приема, че доколкото липсва субект към
момента на образувано на производството за установяване на вземането, то е
налице недължимост на сумите от наследниците на починалия субект. Ето
защо искът се явява основателен и недоказан.
Ето защо следва да бъде признато за установено, по предявения иск от
Р. С. Д., ЕГН **********, Й. С. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: с.
Говедаре, общ. Пазарджик,.... и Д. С. Г., ЕГН ********** с адрес: с Ясно
поле, обл.. Пловдив, ул......срещу „Т С“ ЕАД ЕИК .. с адрес : гр. София, ул.
"......." 23Б, че Р. С. Д., ЕГН **********, Й. С. Д., ЕГН **********, Д. С. Г.,
ЕГН ********** не дължат по отношение на „Т С“ ЕАД ЕИК, сумите по гр.
д. № 9300/2017 г. на 60. състав на СРС на обща стойност 379.84 лева,
присъдени в тежест на Д. М Д., ЕГН .........., починал на 29.03.2015 г., за която
сума е образувано изп. д. № 20178630403110 по описа на ЧСИ С Х с рег.№
863, на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, тъй като длъжникът не е
бил правоспособен към момента на образувано на делото, въз основа на
което е издадено изпълнителното основание.
В допълнение на изложението:
След като смъртта на Д. М Д. е настъпила на 29.03.2015 г., както и че
издадената заповед е недопустимо, то всички събрано в хода на
изпълнителното дело от неговото имущество или от имуществото на неговите
наследници, е получено без правно основание, тъй като липсва изпълнително
основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Второ, образуваното изпълнително производство е недопустимо и при
влизане в сила на решението по чл.17 ЗЛС съдебният изпълнител е следвало
служебно да установи, че смъртта е преди образувано на заповедното
производство, с което се установява ликвидност и изискуемост на вземанията.
Съдебният изпълнител е следвало да извършва своевременно справки за
правоспособността на длъжниците, при установено смърт по чл.17 ЗЛС, което
се отразява в НБД. При това положението изпълнителното производство е
следвало да бъде спряно на основание чл.432, ал.1, т.3 вр. чл.229, ал.1, т.2
ГПК и съдебният изпълнител да изиска препис от влязлото в сила решение по
чл.17 ЗЛС. Едва след това при установяване, че смъртта е настъпила преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, съденият изпълнител е следвало да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК, тъй като
изпълнителен лист, издаден по недопустим акт и производство е равнозначен
5
на обезсилен.
По разноските
С оглед изхода на делото ищците имат право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Същите представят списък по чл.80 ГПК (л.185 от делото),
съгласно който претендират държавна такса в размер на 50.00 лева (л.19 от
делото) и платен адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева (л.184 ГПК).
Съдът приема, че възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно. В процесния случай ищците са трима на брой, като общият
размер платен на адвоката е 300.00 лева. Следователно възнаграждение в
размер на 100.00 лева, т.е. разноски за всеки един от ищците, не е
прекомерно, даже прекалено малко с оглед положения труд от адвоката.
Претендираната сума от 300.00 лева адвокатски хонорар дори несъответства
на обичая в практиката, като всеки ищец заплаща дължи възнаграждение в
размер на 400.00 лева. На следващо място хонорарът е платен по банков път,
поради което няма доказателство или съмнение, че възнаграждението е
привидно. Ето защо при плащане по банков път следва да се приеме, че
възнаграждението е платено изцяло и същото не е прекомерно във вреда на
противната страна.
Следователно, общият размер разноски, които следва да се признаят на
ищците са 350.00 лева. Ето защо „Т С“ ЕАД ЕИК .. с адрес : гр. София, ул.
"......." 23Б следва да бъде осъдена да заплати на Р. С. Д., ЕГН **********,
Й. С. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: с. Говедаре, общ. Пазарджик,
у....и Д. С. Г., ЕГН ********** с адрес: с Ясно поле, обл. Пловдив, ул....сумата
в размер на 350.00 лева (триста и петдесет лева), представляващи разноски по
гр. д. № 4487/2024 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявения иск от Р. С. Д., ЕГН
**********, Й. С. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: с. Говедаре, общ.
Пазарджик, ул..... и Д. С. Г., ЕГН ********** с адрес: с Ясно поле, обл..
Пловдив, .....срещу „Т С“ ЕАД ЕИК .. с адрес : гр. София, ул. "......." 23Б, че Р.
С. Д., ЕГН **********, Й. С. Д., ЕГН **********, Д. С. Г., ЕГН **********
не дължат по отношение на „Т С“ ЕАД ЕИК, сумите по гр. д. № 9300/2017 г.
на 60. състав на СРС на обща стойност 379.84 лева, присъдени в тежест на Д.
М Д., ЕГН .........., починал на 29.03.2015 г., за която сума е образувано изп. д.
№ 20178630403110 по описа на ЧСИ С Х с рег.№ 863, на основание чл.439
вр. чл.124, ал.1 ГПК, тъй като длъжникът не е бил правоспособен към
момента на образувано на делото по което е издадено изпълнителното
основание.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД ЕИК .. с адрес : гр. София, ул. "......." 23Б да
заплати на Р. С. Д., ЕГН **********, Й. С. Д., ЕГН ********** и двамата с
6
адрес: с. Говедаре, общ. Пазарджик, ул......и Д. С. Г., ЕГН ********** с адрес:
с Ясно поле, обл. Пловдив, ул.......сумата в размер на 350.00 лева (триста и
петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 4487/2024 г., на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7