РЕШЕНИЕ
№ 342, 06.12.2019г., гр.Исперих,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на деветнадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Наталия Тодорова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 481 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
чрез пълномощник Ц.П. – юрисконсулт, с която молят съда да признае за
установено по отношение на ответника М.М.С., ЕГН - ********** ***, че същият им
дължи следните суми: 1120.45 /хиляда сто и двадесет лева и 45 ст. / лева –
главница по Договор за паричен заем № 2993315 от 13.07.2017г.,72,40
/седемдесет и два лева и 40 ст./
лева
– договорна лихва за периода от 18.08.2017г. до 08.12.2017г., 9,00
/девет /лева - такса разходи, 555,52 / петстотин петдесет и пет лева и 52 ст./ лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.08.2017г. до 08.12.2017г.,
160,65
/сто и шестдесет лева и 65 ст./ лева- обезщетение за забава за периода
от 19.08.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019г., законната
лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Заявена е претенция
ответника да бъде осъден да заплати реализираните от ищеца разноски в
заповедното производство – 38,36 /тридесет
и осем лева и 36 ст. / лева – платена ДТ и 125.00/сто двадесет и пет / лева юрисконсултско възнаграждение, както и
реализираните разноски в настоящото исково производство – заплатена държавна
такса и 350.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба
ищцовото дружество разказва, че ответника сключил Договор за паричен заем №
2993315 от 13.07.2017г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД , който от своя страна го е прехвърлил на ищеца. По този
договор ответника С. е получил сума в размер на 1400.00лв., която се е задължил
да върне до дата 08.12.2017г. По договора ответната страна е погасила само сума
в размер на 538.20лв. Това е мотивирало ищеца да потърси защита на своите права
и интереси по съдебен ред. Подадено е заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, с оглед което е било образувано ч.гр.дело № 264/ 2019г.
по описа на Районен съд – Исперих. В него срещу длъжника е издадена Заповед за
изпълнение от 02.04.2019г., в която в тежест на длъжника са вменени сумите за
главница, договорна лихва, такса разходи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, обезщетение за забавено
плащане, законната лихва върху главницата и разноските по заповедното
производство. Длъжника не е бил открит на
известният адрес, като уведомяването му за издадената заповед за изпълнение е
извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед това обстоятелство на кредитора
„Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД e било указано
предявяване на иск за установяване на вземането. По изложените съображения
ищецът моли исковите му претенции да бъдат изцяло уважени.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният особен представител по отношение
на ответника М.М.С. адвокат В.К..
Счита предявените искове за процесуално допустими. Заявява, че по тяхната
основателност ще вземе становище след събиране на доказателствата. Счита
неустойката за прекомерно голяма в сравнение с реално претърпените вреди от
неизпълнението. Прави възражение за прекомерност на неустойката и моли същата
да бъде намалена до размера на обезщетението за забавено плащане. Не възразява по
направените доказателствени искания. Няма искания за събиране на нови
доказателства.
В съдебно заседание
не се явява представител на ищеца, но в депозирано пиксмено становище заявяват,
че поддържат исковата молба и молят същата да бъде уважена по същество.
В съдебно заседание назначеният
особен представител по отношение на ответника
Малин Младенов С. адвокат В.К. се явява лично. Заявява, че поддържа писменият
отговор и отново моли за намаление на присъдената в заповедното производство
неустойка.
Съдът, след като се запозна с представените
по делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа
обстановка : Страните по делото се намират в договорни отношения по силата на
сключен Договор за паричен заем № 2993315/ 13.07.2017г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт “ АД от една страна и М.М.С.
от друга, като на 01.07.2018г. „Изи Асет Мениджмънт “ АД прехвърля вземанията си от М.М.С., произтичащи от цитирания договор за
кредит на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД по силата на договор
за цесия. По силата на цитирания по-горе договор кредиторът е предоставил на
заемателя сума в размер на 1400.00лв. Била договорена седмична погесителна
вноска на отпуснатия кредит сума в размер на 72.45лв. Кредитът бил отпуснат за
срок от 21 седмици, като следвало да се издължи на 21 равни седмични вноски. Били
определени и конкретните дати на плащане на договорените погасителни вноски. В
точка 6 на договора е фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40%. Лихвеният
процент на ден бил определен на 0.11%. Общата сума дължима от заемателя
възлизала на 1521.45лв. Годишният
процент на разходите на заема е определен на 48.32%. Договорът е сключен за
рефинансиране на стар заем. В чл.4, ал.1 от договора в тежест на заемателя било
поставено задължението в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на
договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения – 1/Две
физически лица поръчители, като са описани подробно крителиите на които следва
да отговарят тези лица или 2/ банкова гаранция с бенефициент заемодателя. В
алинея втора на тази разпоредба е договорено, че ако заемателя не предостави
обезпечение то ще дължи неустойка на заемодателя в размер на 729.12лв., като
неустойката следвало да се внася ведно с погасителните вноски, разсрочено т.е.
на равни вноски от по 34.72лв. М.С. е
преустановил редовното обслужване на кредита. Новият кредитор – ищец в
настоящото производство е направил опити да се свърже с ответника, за да уредят
доброволно своите отношения. Тъй като това не се случило „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД подало заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – Исперих с
оглед търсене на съдебна защита на своите права. Било образувано чгрд № 264/
2019г. по описа на РС –
Исперих, в което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 02.04.2019г. срещу ответника С., в която в негова тежест са вменени
следните суми : 1120.45 /хиляда сто и двадесет лева и 45 ст. / лева –
главница по Договор за паричен заем № 2993315 от 13.07.2017г., 72,40
/седемдесет и два лева и 40 ст./
лева
– договорна лихва за периода от 18.08.2017г. до 08.12.2017г., 9,00
/девет /лева - такса разходи, 555,52 / петстотин петдесет и пет лева и 52 ст./
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
25.08.2017г. до 08.12.2017г., 160,65 /сто и шестдесет лева и 65 ст./ лева-
обезщетение за забава за периода от 19.08.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 02.04.2019г. законната
лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски в размер на 38,36 /тридесет и осем лева и 36
ст. / лева – платена ДТ и 125.00/сто двадесет и пет / лева юрисконсултско възнаграждение.
Длъжника не е бил открит на известният адрес, като
уведомяването му за издадената заповед за изпълнение е извършено по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед това обстоятелство на кредитора „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД е било указано предявяване на иск
за установяване на вземането, който дружеството е предявило с исковата молба
сезирала настоящото производство.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която
дава следното заключение : Дължимата от ответника главница по сключеният между
страните договор е в размер на 1120.45лв.; договорната лихва за периода от 18.08.2017г. до 08.12.2017г. възлиза на сумата 72.40лв.;
стойността на разходите при забава падежа на вноска възлиза на сумата 9.00лв.,
стойността на неустойката уговорена в договора възлиза на сумата 555.52лв. за периода от 25.08.2017г. до
08.12.2017г., стойността на обезщетението за забавено
плащане за периода от 19.08.2017г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 02.04.2019г. възлиза на сумата 301.20лв.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се
явява частично основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. По
сключеният договор ответникът С. е поел задължение да изплаща взетата на заем
сума. От един момент нататък ответника е спрял да обслужва кредита, като
самоволно се е самоосвободил от поетите по договор задължения. Това е
предпоставило действията на кредитора да потърси защита на своите права и
законни интереси по съдебен ред. Ответникът дължи
връщане на сумата по главницата, както и заплащане на договорна лихва съгласно
чл.6 от сключеният договор и на обезщетение за забава по чл.8 от сключеният
договор. Предявеният иск досежно
главницата следва да бъде уважен до размера установен от вещото лице и присъден
по заповедното производство, а именно – 1120.45лв.
Предявеният
иск за договорна лихва следва да бъде уважен до размера отразен в издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение, съвпадащ със заключението на
вещото лице – 72.40лв. Предявеният иск за обезщетение за забавено плащане
следва да бъде уважен до размерът посочен в издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 160,65лв.
Процесният Договор за
паричен заем № 2993315/ 13.07.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт “ АД от една страна и М.М.С. от друга е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит и тъй като
длъжникът има качеството "потребител", задължение на съда е да извърши проверка дали
договорът не нарушава императивните разпоредби на
закона. Съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума. Според ал. 2 на
същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. В конкретния казус, съдът не открива клауза, която вменява задължение на
заемополучателя при неизпълнение на договора да заплаща разходи. Вещото лице е
установило, че такса разходи в размер на 9.00лв. са начислени поради забава в
плащането на погасителните вноски. Съдът счита, че
отговорността за разноски, представлява вземане, дължимо при забава на изпълнението за
заплащане на текущите задължения по кредита, а не
плащане за покриване на
разходи по събиране на вземането. Ето защо, съдът приема, че с
въвеждането на клауза в договора за годишен процент на
разходите (чл.2, т.8 от договора)
се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33
от ЗПК чрез предвиждането на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от
длъжника забава. По смисъла на чл.
21, ал. 2 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че клаузата, на която ищецът основава претенцията си за посочените такси разходи се явява
нищожна и като такава не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение. Действително, в нормата на чл.
10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност на
кредитора по договор за кредит да получава
такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора. Съдът счита обаче, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране
на задължението не представляват
допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на
потребителя по силата на договора, а имат за цел да осигурят изпълнението и
начисляването им цели заобикалянето на
ограничението на чл. 33
от ЗПК и води до неоснователно обогатяване на
кредитора. В този смисъл претенцията за такси в размер на 9.00лв. следва да
бъде оставена без уважение, а издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази част следва
да бъде обезсилена.
Неоснователна
също е и претенцията на ищеца за заплащане на
неустойка, начислена поради непредставяне на
договорено по договора обезпечение. Съдът намира, че неустоечната клауза по чл.
21 от договора за кредит следва да бъде квалифицирана
като неравноправна клауза, с оглед наличието на
предпоставките, визирани в чл.
143, т. 5 от ЗЗП. Съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Тези нормативни разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО
на Съвета/чл. 3/, според която не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят
не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна
клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата
част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия.
Безспорно
установено е в настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между ответника и праводателя
на ищеца Договор за паричен заем № 2993315/ 13.07.2017г. / чл. 4,
ал. 1, т.1 и 2 /. Това обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана като
индивидуално уговорена, тъй като нормата на чл.
146, ал. 2 от ЗЗП изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е
бланков, като с оглед начина на
попълване на договора от представител на Заемодателя съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност
да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по
изпълнението на договорната връзка, в т. ч. да изрази
воля по отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че
клаузата по чл. 21, ал. 1 от договора не е индивидуално уговорена и доколкото
съдът я определя като неравноправна, то тя се явява и нищожна. Уговорената с
договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вредите, т. е. тя няма обезщетителен
характер. От неизпълнението на
поетото от ответника задължение за
предоставяне на обезпечение не е настъпила вреда, която
да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за
договорна неустойка. Съдът намира, че заплащането на
претендираната от ищеца неустойка би довело до наличието на обективна неравностойност на насрещните задължения, а това от своя
страна поражда условия за неоснователно
обогатяване на кредитора за
сметка на физическото лице – потребител, който е
икономически по-слабата страна. В случая начислената неустойка за неизпълнение е в отклонение на основния принцип за добросъвестност и справедливост в
търговските отношения, като излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция с оглед постановката на т. 3 от ТР№ 1/09 г. на ВКС.
Като накърняваща добрите нрави клаузата за
неустойка се явява нищожна и по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и не поражда права и задължения за страните.
По изложените съображения съдът,
в своя настоящ състав намира претенцията за неустойка за неоснователна, поради
което установителният иск в тази си част следва да бъде отхвърлен, а издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази част следва да бъде обезсилена.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат поставени и разноските реализирани в настоящият исков
процес – 150.00лв. – част от заплатените държавни такси по трите уважени искови
претенции, 150.00лв. – част от заплатен депозит за вещо лице, съобразно частичното
уважаване на исковете и 200.00лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ определено по справедливост
предвид характера и степента на сложност на делото и броя уважени искови
претенции. Следва така също да бъдат присъдени и реализираните в хода на
заповедното производство разноски - сумата 38,36 /тридесет и осем лева и тридесет и шест
стотинки/ – платена ДТ и 125.00/сто двадесет и пет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.М.С., ЕГН - ********** ***, че същият ДЪЛЖИ
на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
чрез пълномощник Ц.П. – юрисконсулт сумата 1120.45
/хиляда сто и двадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ –
главница по Договор за паричен заем № 2993315 от 13.07.2017г., 72,40
/седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/ – договорна лихва за
периода от 18.08.2017г. до 08.12.2017г., 160,65 /сто и шестдесет лева и шестдесет и
пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 19.08.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019г., законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чгрд № 264/
2019г. по описа на РС – Исперих в съда –
02.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ искът по
чл.422 от ГПК предявен от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез пълномощник Ц.П. – юрисконсулт В ЧАСТТА, с която
молят да бъде признато за установено че ответникът М.М.С., ЕГН - ********** ***
им дължи 9,00 /девет /лева - такса разходи и 555,52 / петстотин петдесет и пет лева и 52 ст./ лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.08.2017г. до 08.12.2017г.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК издадена на 02.04.2019г. по чгрд № 264/ 2019г. по описа на РС – Исперих в съда – 02.04.2019г. В ЧАСТТА, с която е разпоредено
длъжникът М.М.С.,
ЕГН - ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез пълномощник Ц.П. – юрисконсулт 9,00 /девет /лева - такса разходи и 555,52 / петстотин петдесет и пет лева и 52 ст./ лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.08.2017г. до 08.12.2017г.
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище град София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за разноски в
заповедното производство сумата 38,36 /тридесет и осем лева и тридесет и шест
стотинки/ – платена ДТ и 125.00 /сто двадесет и пет лева/ юрисконсултско
възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК М.М.С., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище град София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за разноски в настоящото производство
сумите 150.00лв. – част от заплатените държавни такси по трите уважени искови
претенции, 150.00лв. – част от заплатен депозит за вещо лице, съобразно
частичното уважаване на исковете и 200.00лв. – юрисконсултско възнаграждение по
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* за осъждане на ответника М.М.С.,
ЕГН – ********** да заплати юрисконсултско възнаграждение за сумата над 200.00
/двеста лева/ до първоначално заявеният размер от 350.00 /триста и петдесет
лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна
инстанция Окръжен съд – Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :