Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 53/23.06.
2020година Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд наказателно отделение
На осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар:Петранка Паскалева
Прокурор:Илия Николов
като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 77 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на Зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура
гр.Шумен и по жалба на защитника на подсъдимия В.Х.И.-адв.Г.-*** против Присъда
№4/13.02.2020г., постановена по НОХД№10/2020г. по описа на Окръжен съд
гр.Шумен.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.255,ал.1,т.1 и 3 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и на осн.
чл.58а от НК му е определено наказание една година "лишаване от
свобода", при първоначален "строг" режим на изтърпяване. С
Присъдата подс.И. е осъден за заплати на Министерство на финансите сумата от
7668лв. за причинени на Държавата имуществени вреди от престъплението, ведно
със законната лихва и 306,72лв.държавна такса върху иска. Зачетено е
предварителното задържане на подсъдимия, като са присъдени и направените по
делото разноски.
В протеста се излагат съображения за липса на произнасяне на решаващия съд
по отношение на предвиденото кумулативно наказание "глоба" и отказа
на съда да присъди направените разноски по изготвяне на документи по ЕЗЗА в
досъдебната фаза, в размер на 217,92лв. Предлага се присъдата да бъде изменена,
като на подс.И. се наложи наказание "глоба", в размер на 1000лв. и
същия бъде осъден за заплати направените разноски, в размер на 217,92лв.
С жалбата се оспорва справедливостта на наложеното наказание. Излагат се
аргументи за наличие на смегчаващи отговорността обстоятелства, които водят до
определяне на по-нисък размер на наказанието "лишаване от свобода".
Иска се, същото да бъде определено под законовия минимум.
В съдебно заседание представителя на апелативна прокуратура поддържа
протеста на посочените основания и излага съображения за неоснователност на
подадената жалба.
Защитникът на подсъдимия оспорва подадения протест и моли за намаляване
размера на наложеното наказание.
В личната си защита и последна дума И. иска по-леко наказание.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира следното:
Предмет на проверка е Присъда №4/13.02.2020г., постановена по
НОХД№10/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Шумен, с която подс.В.И. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.1 ,т.1 и 3 във вр. с
чл.26,ал.1 от НК и на осн. чл.58а от НК му е определено наказание една година
"лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим на
изтърпяване. С Присъдата подс.И. е осъден за заплати на Министерство на
финансите сумата от 7668лв. за причинени на Държавата имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва и 306,72лв.държавна такса върху
иска.Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, като са присъдени и
направените по делото разноски.
Въззивния протест и жалба са допустими-подадени от легитимиран за това
субект и в законовия срок.
Преди да се произнесе по съществото на спора, настоящия състав намира, че
следва да вземе отношение по въпроса за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на съдебното производство, които ще предопределят и
произнасянето на съда по същество.
Съдът намира, че в съдебната фаза е допуснато съществено процесуално
нарушение, която не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и е
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд
за ново разглеждане.
Делото е протекло в едно съдебно заседание, в което е проведено разпоредително
заседание и делото е разгледано по реда на чл.371,т.2 от НПК. Видно от
протокола за проведеното съдебно заседание, същия не е подписан от Председателя
на състава, а само от секретаря и от съдебните заседатели в частта досежно
произнасяне по мярката за неотклонение.
Съгласно правилата на чл.311 от НПК, изготвеният протокол от съдебно
заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар. Съгласно
практиката на ВКС, липсата на подпис от председателя се равнява на липса на
протокол, тъй като подписа е не само необходим реквизит за неговата валидност,
но е гаранция, че същият е проверен и отразява всички извършени в хода на
съдебното заседание действия на съда. Подписването на протокола от председателя
е именно гаранция за контрол върху фактическата и юридическа правилност на
всички извършени в него вписвания. Изложеното съставлява съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.2 от НПК и е абсолютно основание за
отмяна на присъдата.
При извършената служебна проверка, настоящия състав намира, че съдът е
допуснал още едно процесуално нарушение, което би могло да бъде отстранено и
във въззивната инстанция. Имайки предвид развоя на делото, съдът намира, че
следва да отбележи същото, което да остане на вниманието на състава, който ще разгледа
делото след неговото връщане. Последното е предмет и на подадения протест.
Съгласно чл.255 от НК,наред с наказание "лишаване от свобода",
законодателят е предвидил КУМУЛАТИВНО и
наказанието "глоба". Видно от присъдата, такова наказание не е наложено.
В мотивите към същата не са изложени съображения за това решение. Съдът има
правомощията да не наложи кумулативното наказание единствено в случаите на
чл.55 от НК. При неговото приложение, съдът има правната възможност да не
наложи по-лекото наказание, което законът предвижда заедно с наказанието
"лишаване от свобода"-чл.55,ал.3 от НК. В мотивите към присъдата липсват
такива съображения. Същите не се отразени и в диспозитива на присъдата, където
е записано само, че наказанието е определено при условията на чл.58а от НК.
Законодателят е дефинирал, че при провеждане на диференцираната процедура по
чл.371,т.2 от НК, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията
на чл.55 от НК, съдът следва да приложи само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен
за дееца.
По изложените съображения, настоящия състав намира, че не в пределите на
правомощията на въззивната инстанция да отстрани допуснатото съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на протокол от съдебно заседание.
Същото налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Имайки предвид, че РЗ и същинското съдебно заседание са отразени в един
протокол, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав от
стадия на разпоредителното заседание.
Водим от горното и на основание чл.335,ал.2 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда
№4/13.02.2020г., постановена по НОХД№10/2020г. по описа на Окръжен съд
гр.Шумен.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Шумен за ново разглеждане от
друг състав, от стадия на разпоредително заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.