Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 13.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четвърти март две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 40 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба от П.С.Й. ***, депозирана чрез адвокат Д. Д.
от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 715/10.12.2019г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВАНД № 1227/2019г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 19-0869-001282/23.04.2019г. на началник
сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ -
Шумен, в частта му, с която на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на П.С.Й. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева и е изменено Наказателно постановление
№ 19-0869-001282/23.04.2019г. в частта
му, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на П.С.Й. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 80/осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2/два/ месеца, като съдът е определил
размер на глобата - 50 /петдесет/ лева и на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ - 1 месец.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че при изготвянето на акта и на постановлението са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непрецизно посочване на
мястото на извършване на деянията. Сочат се и доводи, че водачът не е допуснал
вменените му нарушения. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт
и на процесното наказателно постановление. Претендира се и присъждането на
деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адвокат Д.Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги
доразвива.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не депозира писмено становище, а в съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и отправя искане за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С НП
№19-0869-001282/23.04.2019г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“
– Шумен, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на касационния жалбоподател е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 /два/ месеца за това, че „не
спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“, нарушавайки
виновно чл. 103 от ЗДвП. Със същото постановление и на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, предл. 1 от ЗДвП на П.Й. е
наложено и административно наказание „глоба“
в размер
от 50 /петдесет/ лева за това, че „като водач на МПС, когато е в
движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано“, нарушавайки
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 173988/13.03.2019г., в който е отбелязано, че в 12.30 часа на
13.03.2019г. касаторът П.Й. е управлявал собственият си л.а. „Сузуки Игнис” с
рег № Н7871ВТ, по ул. „Станционна“, пред кръстовището с ул. „Цар Освободител“, в посока ул. „Цар Освободител“ в град Шумен,
като при своевременно подаден сигнал за спиране със стоп палка тип МВР, не
спира на посоченото място пред служебния автомобил, а продължава движението си
по ул. „Станционна“, извършва маневра завой надясно по ул. „Цар Освободител“,
където е застигнат и спрян за проверка до дом №2, както и не използва
обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано. Водачът е подписал акта без
възражения, като впоследствие в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок, е депозирал
писмени възражения, в които сочи, че много добре е видял полицейските коли, но
като бивш колега, докато е поздравявал определено лице, е видял стоп-палка и
тъй като нямало къде да спре, се насочил в първата пресечка вдясно - ул. „Цар
Иван Александър“, където спрял, а зад него дошла полицейската кола, като
твърди, че е ползвал обезопасителен колан.
Въззивният съд е установил,
че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. В тази
насока, съдът е приел, че не е налице неяснота относно мястото на извършване на
нарушенията, с оглед обстоятелството, че полицейският екип се е намирал на ул.
„Станционна“, където на водача е бил подаден сигнал със стоп-палка, с който той
не се е съобразил, а е продължил движението си. При подаването му полицейските
служители са забелязали, че водачът не ползва и обезопасителен колан. По тези
съображения въззивният съд е счел, че ирелевантно спрямо законосъобразността на
постановлението се явява обстоятелството по коя улица водачът е продължил
движението си, след като не се е подчинил на подадения му сигнал. Предходната
инстанция е формирала и извод относно безспорната установеност на вменените на
водача деяния, поради което е потвърдила наложеното на П.Й. на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, наказание. По отношение на санкцията,
определена с пункт първи от постановлението, съдът е приел, че същата не е
индивидуализирана в съответствие с изискванията на закона, с оглед на което е редуцирал
наложените на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказания до законовия им
минимум.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Не е налице соченото от касатора
отменително основание, извличано от твърдения за допуснато съществено
процесуално нарушение при изготвянето на акта и на НП. По категоричен начин от
приобщените доказателства се установява, че на процесната дата контролните
органи са били разположени на ул. „Станционна“ в гр. Шумен, по която се е
придвижил и водачът. Именно на тази улица на касационния жалбоподател е бил
подаден сигнал за спиране със стоп-палка, от което се е породило задължение за
водача да спре пред служебния автомобил, с което П.Й. не се е съобразил, а е
продължил движението си. С други думи, мястото, на което е осъществено санкционираното
поведение, е именно ул. „Станционна“ и евентуалната неточност по
индивидуализиране на улицата, по която водачът е завил, не съставлява нарушение
от категорията на съществените. Самият касатор потвърждава, че се е движел по
ул. „Станционна“, където е забелязал екипите на МВР и в частност служителят,
подал му сигнал за спиране. Това му твърдение кореспондира напълно с
обвинителната теза на наказващия орган, което обстоятелство закономерно е
отчетено и от районния съд. Именно на ул. „Станционна“ при движението на
управлявания от касатора автомобил органите на МВР са възприели и липса на на
поставен от него обезопасителен колан, което е и второто нарушение, за
извършването на което се ангажира отговорността му. По изложените съображения
касационната инстанция намира, че не е налице твърдяното от санкционираното
лице процесуално нарушение, изразяващо се в некоректно посочване на мястото на
извършване на деянията. Напротив, приобщените писмени и гласни доказателства
индивидуализират с категоричност мястото на допускане на нарушенията и
дестинацията, по която водачът е продължил движението си, преди да бъде спрян
от полицейския екип, е неотносима към реквизита „място на извършване на
нарушението“, а касае единствено местоположението, на което е извършена
последващата проверка.
Правилни и
законосъобразни са и изводите на районния съд относно безспорната установеност
на приписаните на водача нарушения. Установява се, че той не е спрял на
подадения му сигнал и се е наложило да бъде застигнат от полицейския екип.
Обяснението за причините, по които водачът не е спрял на указаното му място,
сочени в депозираното възражение, са недоказани и се опровергават от показанията
на разпитаните служители, поради което правилно не са били ценени от районния
съд. По безспорен начин е установено и извършването на управлението в разрез с
изискванията за поставяне на обезопасителен колан. По тези съображения се
налага единствено възможния извод, че с поведението си водачът е допуснал от
обективна и субективна страна вменените му нарушения, до какъвто извод е
достигнал и районният съд. Деянията му са правилно квалифицирани и са издирени
и приложени относимите за тях санкционни разпоредби.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 715/10.12.2019г. постановено
по ВАНД № 1227/2019г. по описа на Районен съд – Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
13.03.2020г.