Решение по дело №16964/2018 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№  2077 / 15.5.2019г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в открито заседание, проведено на  19.04.2019г., в състав:

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА , като разгледа докладваното от съдията   гр.д.№16964 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Производството е образувано по молба на „В.И К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,  с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, че ответника С.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца сумите,  присъдени с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13744/2018г., по описа на ВРС, 47-ми състав,                                       както следва: сума в общ размер на 1066.63лв. (хиляда шестдесет и шест лева и 63ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.06.2016г. до 19.07.2018г. на адрес гр.Варна, ул. *** №9; сума в общ размер на 94.62лв. (деветдесет и четири лева и 62ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 21.08.2017г. до 05.09.2018г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.09.2018г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед №6837 от 14.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 13744/2018г. по описа на ВРС.

Моли се, съдът да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство, в размер заплатената държавна такса от 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

Всички суми, предмет на настоящото производтство, е посочено, че могат да бъдат платени по сметка на „В.и к." ООД в „Централна кооперативна банка" АД, IB AN ***; BIC ***.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Твърди се в исковата молба, че вземането на ищеца e за ползвани и незаплатени В и К услуги.

„В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на отв.С.Д.Д. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер 1152107, чийто титуляр е ответницата.

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На 12.09.2018г., В и К операторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Д., въз основа на което е било образувано ЧГД № 13744/2018г. по описа на ВРС, ГК-47 състав.

На 14.09.2018г., съдът е издал заповед № 6837 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Д. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 1066.63лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.06.2016г. до 19.07.2018г.; сумата от 94.62лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 21.08.2017г. до 05.09.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.09.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.

На 26.09.2018г., ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № 1152107 до 11.08.2018г.

Сумите не са платени от ответника.

С горното се обосновава правния интерес от предявяване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът  чрез пълномощник, депозира отговор, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявения иск.  

Оспорва се твърдението, че  ответника се явява В и К потребител.

Оспорва се, че ищецът е доставил през процесния период твърдените услуги в посочените във фактурите количества и посочената стойности до обекта на  ответницата.

Счита се, че представената справка за недобора на частен абонат не представлява годно доказателство относно конкретните видове задължения на посочения абонат за процесния период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни. В тази връзка се оспорва истинността на обективираните в процесиите фактурите и справка за недобора на частен абонат данни.

Счита се, че в настоящия случая отчитането на В и К услугите е извършено в нарушение на чл. 23, ал. 4 от ОУ на ищеца. Счита се, че доставените количества В и К услуги не са отчитани, съобразно изискванията на чл. 23, ал. 1 от Общите условия, а именно за период не по - дълъг от 3 месеца.

Оспорва се, че процесиите В и К услуги са отчетени от годен и изправен водомер, който съобразно чл. 16, ал. 4 от ОУ на ищеца е преминал съответната периодична проверка.

Не се оспорват твърденията, че срещу  ответницата по частно гражданско дело № 13744 по описа за 2018 г. на Варненски районен съд, 47 състав, има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6837 от 14.09.2018 г., за сумата в размер на 1066,63лева - незплатена сума за ползвани В и К услуги за периода от 21.06.2016 г. до 19.07.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното заплащане на вземането, 94,62 лева - законна лихва върху главницата за периода от 21.08.2017 г. до 05.09.2018 г., както и сумата от 75 лева - сторените съдебно - деловодни разноски.

Не се оспорва твърдението, че  ответницата е депозирала възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу горецитираната заповед за изпълнение на парично задължение.

Не се оспорва, че ищецът в своето счетоводство е начислил всяко едно от месечните задължения по главница за ползваните В и К услуги по партида с абонатен номер 1152107 съобразно посочените фактури в Справка за небора на частен абонат.

Не се оспорва, че ищецът правилно е изчислил размера на процесната законна лихва.

Не се оспорва, че не е налице плащане по процесните фактури.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Представени са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР/л.4-13/. Представени са доказателства за публикуването на Общите условия и в един централен  и един местен вестник. Влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.

Представена е справка/л.41/ от 30.10.2018г. за недобора на частен абонат С.Д.Д., абонатен номер 1152107,  за периода от 21.07.2017г. до 05.09.2018г.

Представена е справка от СВп-Варна, за периода 01.01.1992г. до 14.04.2019г. на лицето С.Д.Д. ЕГН **********, видно от която е, че през 1996г. на същата е била дарена 1/6ид.ч. от едноетажна жилищна сграда на ул.*** №9, Поземлен имот парцел VІ-176, а съгласно вписан на 14.08.1998г. договор за покупко-продажба, същата се явява купувач на ПИ, дворно място от 125кв.м., парцел VІ-176, на ул.*** №9.

Представени са и 2бр.карнетни листи/79-л.80/, за количествата изразходена за/в обекта вода от  абонатен номер 1152107, с вписан в тях потребител С.Д.Д..

Представени и приети по делото са Констативен –двустранен протокол №1000 за подмяна на индивидуален водомер от 26.10.2018г. за адрес с абонатен номер 1152107 и уведомително писмо до ответницата №1000/21.08.2018г. за връчването му.

По искане на ищецът по делото е допусната ССчЕ/л.72/, като видно от същата е, че размерът на месечните задължения за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1152107,  по фактури, посочени в справка за недобора до 05.09.2018г., възлиза на 1066,63лв., а размера на лихвата за забава върху всяко едно от тези месечни задължения, възлиза на 94,62лв.

Посочено е от вещото лице, че от проверените документи при ищеца няма данни за извършване на плащане по процесните задължения, както и че видно от документи при ищеца партидата се води на името на С.Д.Д. ЕГН **********.

От заключението на назначената по делото и приета съдебно-счетоводна експертиза е видно, че в счетоводството на дружеството ищец фигурира задължение за заплащане на ВиК услуги на партида с  абонатен номер 1152107,  с вписан в тях потребител  С.Д.Д. ЕГН **********, а видно и от представени от ищеца 2бр.карнетни листи за количествата изразходена вода за/в обекта от абоната и от приложената справка за недобора на абоната, посочения абонатен номер, се води записан на същия потребител.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице.

Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.

І . На първо място, ответникът по делото С.Д.Д. ЕГН ********** е оспорила качеството си на „потребител“ на ВиК услуги.

По възражението на ответната страна, че няма качеството на потребител съдът намира следното:

Изрично съдът е указал в проекта за доклад на делото, че ищецът  следва да докаже твърдяната облигационна връзка с ответника, на основание която е доставил твърдяното количество вода и ВиК услуги, т.е., че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на процесния имот.

Съгласно пар.1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са:

а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;

б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост;

в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Варна.

В настоящия случай, ищецът с оглед доказване качеството на потребител на ответницата, представя справка от Служба по вписванията гр.Варна/л.77/, в която е отразено, че през 1996г. отв.С.Д.Д. ЕГН ********** е била надарена с ид.част, посочена като   „ …../6ид.ч. “  от едноетажна жилищна сграда на ул.“***“ №9, парцел VІ-176.  

Видно от посочената справка, не става ясно  каква точно по размер е притежаваната собственост от отв.С.Д.Д. ЕГН **********  от процесния имот, находящ се на адрес гр.Варна, ул.*** №9, предвид липсата на отразяване в имотния регистър на точен размер на ид.част, чрез визиране числител на посочената дроб.

Ищецът не ангажира някакви други доказателства, от които да се установява каква точно по размер е притежаваната собственост от отв.С.Д.Д. ЕГН **********  от процесния имот, находящ се на адрес гр.Варна, ул.*** №9.

Отделно от това, следва да се има предвид, че съгласно чл.59, ал.2 от ОУ на ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, същия е предвидено, че открива партида с потребителски номер на потребителя, само след подаване на заявление по образец и представяне на справка за документи, съдържащи данни за идентификационните белези по ал.1, която справка за потребители, явяващи се физически лица  касае три имена, ЕГН и постоянен адрес по документ за самоличност, адрес на обслужвания имот и адрес за кореспонденция, телефон.

Ищцовото дружество не представя доказателства за подадено от ответната страна заявление по образец, нито за откриването на партидата на името на името С.Д.Д. със съответен потребителски номер, съгласно цитираната разпоредба от собствените му Общи условия.

Не е доказано ответницата да се явява и ползвател на процесния имот, находящ се на адрес гр.Варна, ул.*** №9.

С оглед изричното оспорване от страна на ответника, че е потребител на ВиК услуги за конкретния обект, ищецът следваше да установи чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК това обстоятелство, като представи подадено от ответника заявление по образец за откриване на партида или друг писмен документ удостоверяващ, възникването на договорно правоотношение с ответника за процесния водоснабден обект – арг. чл. 59, ал. 3 от ОУ.

При липсата на безспорни доказателства за собствеността на ответницата С.Д.Д. ЕГН **********  по отношение на имота, находящ се на адрес гр.Варна, ул.*** №9 или за качеството й на ползвател по отношение на този имот,  в който са доставяни процесните ВиК услуги, съответно при липсата на доказателства за откриване на нейно име на партида като „потребител“, чрез подаване заявление по образец, така както изисква разпоредбата на чл.59, ал.2 от ОУ на ищцовото дружество/потребителят да подаде заявление по образец и да представи за справка документи, съдържащи данни за идентифицирането му/,  съдът приема, че между страните не се доказа съществуването на облигационно правоотношение, по силата на което ответникът да се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, като титуляр на партида с абонатен номер 1152107,   за обект, находящ се в гр.Варна,  ул.*** №9 и да се е задължил да заплаща претендираните като доставени на този адрес ВиК услуги.

ІІ. На следващо място ответникът С.Д.Д. е оспорила съществуването на задължението по процесните фактури, въвеждайки възражението, че претендираното количество ВиК услуги за процесния период от 21.06.2016г. до 19.07.2018г., не е било доставено до имота, находящ се на адрес гр.Варна, ул.*** №9.   Навела е и възражение, че отчитането на ВиК услугите в този имот, е извършено в нарушение на чл.23, ал.4 от ОУ и чл.23, ал.1 от ОУ.

По така наведените възражения от ответната страна, съдът намира следното:

Ответницата е оспорила истинността на обективираните данни относно видовете задължения, посочени в съставените от ищеца частни свидетелстващи документи –справка за недобора на частен абонат и фактури, посочени в тази справка.

Съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.

Уреден с общите условия, в раздел втори, е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като според ал. 1 на чл.23, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат за период не по-дълъг от един месец. Предвидено в ал. 4 на чл. 23,  е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според ал. 2 на чл. 32 от цитираната наредба, за сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4 на чл. 32.

В представените по делото общи условия на дружеството ищец също е посочено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като при неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде длъжностно лице на ВиК оператора, освен в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет – арг. чл. 23, ал. 4 от ОУ.

От ищеца не бяха ангажирани доказателства, въпреки разпределената му доказателствена тежест, относно правнорелевантните обстоятелства, че е предоставил на ответника посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред.

С оглед изричното оспорване от страна на ответника, че са доставяни ВиК услуги за конкретния обект, ищецът представя два броя карнетни листи/л.79, л.80/, като видно от първия карнетен лист, касаещ отчитането за период от м.октомври 2017г. до м.март 2019г. се съдържат данни за положен подпис от потребител само по отношение записаните показания на водомер за три месеца/от общо деветнадесет месеца на отчитане/, а именно: за месеците април, юли и октомври 2018г.

Във втория карнетен лист, приложен на л.80 от делото са вписани показания на водомера за шест месеца/юли 2015г., юни 2016г., юли до октомври 2017г./, като само за един месец, а именно при отчитането на потребените ВиК услуги за м.юни 2016г. има положен подпис в графа „подпис на потребител“.

Представените карнети за отчитане на количествата доставена питейна вода, съдът намира, че не са от естество да установят отчитането на водата да е станало по горния ред, детайлизиран с общите условия на дружеството.  Отделно от факта, че в по-голямата си част при отчитането не се съдържа подпис на потребител, в случаите на положен такъв, не е установено този подпис да принадлежи на ответницата, като потребител, за да се приеме например, че тя е направила признание поне по отношение на отчетените количества ВиК услуги за онези месеци, за които в карнетите фигурира положен подпис в графата за потребител.

Представената справка за недобора на частен абонат/л.84/, също не може да служи за доказателство за количествата на доставени ВиК услуги в процесния период, доколкото отразява единствено информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството ищец в претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не касае правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответника описаното в процесните фактури количество питейна вода.

При наведеното изрично оспорване от ответната страна, за да се приемат тези счетоводни записвания (по своето правно естество частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства) за доказателства по делото, е необходимо обективираните в тях факти да се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. А такива не бяха събрани по делото.

При липсата на доказателства, че ищецът е предоставил на ответника посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ за неоснователен и като такъв счита, че следва да бъде отхвърлен.

Втората претенция, за установяване съществуването на вземане на ищеца за обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно задължението за заплащане ползвани ВиК услуги. С оглед обаче акцесорния характер на претенцията и предвид неоснователността на главното вземане, то и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява неоснователен и като такъв също следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответницата се дължат сторените от него разноски в настоящото и в заповедното производство, както следва: за адв.възнаграждение в заповедното производство 200.00лв. и за адв.възнаграждение в исковото производство с правно основание чл.422 ГПК – 350.00лв.

Така мотивиран, Варненски районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.И К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу  С.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно-обективно съединени установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД, за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 410 ГПК, за следните суми:  сума в общ размер на 1066.63лв. (хиляда шестдесет и шест лева и 63ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.06.2016г. до 19.07.2018г. на адрес гр.Варна, ул.*** №9; сума в общ размер на 94.62лв. (деветдесет и четири лева и 62ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 21.08.2017г. до 05.09.2018г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.09.2018г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед №6837 от 14.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 13744/2018г. по описа на ВРС.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „В.И К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА  С.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200.00лв., представляваща сторени разноски адв.възнаграждение по ЧГД № 13744/2018г. по описа на ВРС , както и сумата от 350.00лв., представляваща сторени разноски за адв.възнаграждение в настоящото исково производство с правно основание чл.422 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: