РЕШЕНИЕ
№ 318
Шумен, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - , в съдебно
заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в
състав:
|
СЪДИЯ:Маргарита Стергиовска |
МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА |
При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като
разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело
№ 214 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано
е по депозирана жалба от „С.б.з.а.л.п.к.М." (СБАЛК „Мадара") ЕАД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор д-р М.С.С., чрез адвокат Д.С., срещу Писмена покана за
възстановяване на суми получени без правно основание изх.№
29-02-727/01.08.2023г., издадена от директор на Районна здравноосигурителна
каса (РЗОК) - гр.Шумен, с която оспорващото дружество следва да възстанови суми
съгласно сключен Договор № 270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК в общ размер на
10 206 лева.
В
жалбата се изразява несъгласие с така издадения административен акт, като се
сочи, че по отношение на пациентите, за които се твърди, че неправилно са били
хоспитализирани, са били налице предпоставките за извършване на повторна
хоспитализация. Изложени са подробни съображения в тази насока. На следващо
място се заявяват допуснати процесуални нарушения, опорочили процедурата по
издаване на оспорения акт, поради което се иска отмяната му.
По
съществото на спора се твърди, че рехоспитализацията на пациентите е била
основателна и задължителна предвид клиничния ход на заболяването и влошаване на
състоянието им. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът
Директор на РЗОК – Шумен, чрез процесуалните си представители юриск. А.С., ШАК,
считат жалбата за неоснователна и настояват за нейното отхвърляне. Претендират
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в
писмена защита.
Шуменският
административен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването,
поради което e процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна
п.следните съображения:
Със
Заповед № РД-18-294/07.07.2023г. Директора на РЗОК - гр. Шумен разпоредил
извършването на проверка от 10.07.2023г. до 13.07.2023г. на лечебно заведение „С.б.з.а.л.по
к.М." ЕАД, представлявано от д-р М.С.С., в качеството му на изпълнителен
директор, изпълнител по договор №270538/20.02.2020г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури относно контрол
по изпълнение на договорения пакет в съответствие с общите и специални условия
на НРД за МД 2020- 2022г.
Проверката
приключила със съставянето на Протокол № VI-332-294/13.07.2023r., връчен и
подписан на 13.07.2023г. от Х.Х.съгласно пълномощно 4873/22.11.2017г., както и
Протокол за неоснователно получени суми № VI-333- 294/ 13.07.2023.Г., връчен и
подписан на 13.07.2023г. от Х.Х.съгласно пълномощно 4873/22.11.2017г.
Видно
от констатациите в протокол за неоснователно получени суми VI-333-294/13.07.2023г.
изпълнителят дължи възстановяване на суми получени без правно основание
съгласно чл. 76 а от ЗЗО, по Договор № 270538/20.02.2020г. за оказване на
болнична медицинска помощ, както следва:
I/
По КП № 017.1 "Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания при
лица над 18 гoднни“, за един случай:
По
т.I.1. от Протокола за ИЗ 1228/2023г. на ЗОЛ В. И. Р., постъпил на 24.05.2023г.
и изписан на 28.05.2023г. в 11.11 ч. С окончателна диагноза – I 20.8 - Други
видове стенокардия: I 11.9 - Хипертонично сърце без(застойна) сърдечна
недостатъчност: I 35.2 - Аортна (клапна) стеноза и инсуфициенция; Придружаващи
заболявания -I 73.8 - други болести на периферните съдове;-Е11.9 ЗД тип 2.
Анамнеза:
Постъпва за първи път в клиниката през тази година с оплаквания от опресия зад
гръдната кост, придружени от задух и лесна умора. Оплакванията са от няколко
месеца като са зачестили по сила и интензитет през последните 10 дни. От около
2 месеца забелязал, че долните крайници са студени и с ливидна оцветка, при
вървене на около 20-30 метра съобщава за изтръпване и болки на двете
подбедрици.
Катетеризационен
протокол № 1193 /25.05.2023г. контраст (Conta Media): 60 ml. Достъп: a.radialis
dextra.
ВИД
ПРОЦЕДУРА: ЛСК със СКАГ на лява и дясна коронарни артерии.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Балансиран тип коронарна циркулация. LCA: Ствол- без стенози. LAD- с неравности
и до 40% лезии в среден и дистален сегмент. LCx- с неравности. ОМ1- с
неравности. ОМ2- грацилен съд под 2 мм с 50% остиопроксимална стеноза. ОМЗ- с
неравности. RCA-c неравности и 40% лезия в среден сегмент.
ДИАГНОЗА:
ИБС. Коронарни артерии с лезии и неравности.
Ход
на заболяването: Касае се за 73-годишен пациент с рискови фактори за ИБС.
постъпваш за СКАГ, за диагностично уточняване. От ЕхоКГ -запазена систолна
функция на ЛК, лекостепенна, калцификационна аортна стеноза и регургитация.
Умерена вторична пулмонална хипертония. При направеното инвазивно изследване е
установено коронарни артерии с лезии и неравности. Препоръчана консервативна
терапия. С оглед клиничните данни и резултатите от направените лабораторни и
инструментални изследвания е приета горепосочената диагноза. Препоръчвано
лечение на пациента да продължи с по-долу посочените медикаменти. Пациентът се
изписва със стабилен кардиопулмонален статус, без стенокардии оплаквания и без
белези на остра миокардна исхемия в последните 24 часа.
По
- малко от 24 часа след изписването ЗОЛ е приет отново в ЛЗ, видно от И3№
1258/2023г. на ЗОЛ В. И. Р., постъпил па 29.05.2023г. в 05.28 ч. и изписан на
31.05.2023г. с окончателна диагноза - I 73.8 - Други уточнени болести на
периферните съдове; Придружаващи заболявания - Е78.0; Дислипидемия; Е 11.9 - ЗД
тип 2; I 20.8 - Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност; I
35.2 - Аортна (клапна) стеноза и инсуфициенция; I 11.9 - Хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност;
Анамнеза:
Снета по данни на пациента и придружаващата го документация. Постъпва за втори
път в клиниката през тази година, от около 2 месена забелязал, че долните
крайниии са студени и с ливидна оцветка, при вървене на около 20-30 метра
съобщава за изтръпване и болки на двете подбедрици. Тази нощ усеща силна болка
и изтръпване в долен десен крайник. Насочен за ААГ на долни крайници.
Катетеризационен
протокол № 1236/30.05.2023г. контраст (lopamiro): 120ml. Достъп: a.radialis
dextra.
ВИД
ПРОЦЕДУРА: аортоартериография на долни крайници. РТА.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Aorta abdominalis - гладки и резки очертания и нормални размери A.iliaca
com.dex- стент с до 75% рестеноза. A.iliaca externa dex-. запазена проходимост.
A.iliaca interna dex. - оклузия. A.femoralis' com. dex.-проходим стент.
A.femoralis superficialis dex.- оклудирани стентове от остиума до дистална
A.popiitea dex. A.profunda femoris dex.— оклузия. Феморопоплитеален бай-пас - дифузна
дегенерация, оклузия дистално. A tibialis ant. /А.tibialis post./A.fibularis
dex.- слабо контрастиране. A.iliaca com.sin.- запазена проходимост. A.iliaca
externa sin.- запазена проходимост. A.iliaca intema sin. - оклузия. A.femoralis
com. sin.- запазена проходимост. A.femoralis superficialis sin.- остиална
оклузия. A.profunda femoris sin - запазена проходимост. A.popiitea sin.-
запазена проходимост. A tibialis ant. /A.tibialis post. /A.fibularis sin.-
запазена проходимост.
ДИАГНОЗА:ПЕРИФЕРНА
АРТЕРИАЛНА БОЛЕСТ. ОКЛУЗИЯ НА A.FEMORALIS SUPERFICIALIS ДВУСТРАННО. ОКЛУЗИЯ НА
ФЕМОРОПОПЛИТЕАЛЕН БАЙ-ПАС ВДЯСНО. ИНСТЕНТРЕСТЕНОЗА В A. I LIACA COM.DEX.
Ход
на заболяване: Касае се за 73-годишен пациент, постъпващ в клиниката за ААГ на
долни крайници. При направеното инвазивно изследване установeна оклузия на
a.femoralis superficialis двустранно, оклузия на феморопоплитеален байпас
вдясно и инстентрестеноза в a.iliaca com.dex. С препоръка за провеждане на
реААГ след месец.
Прието
е, че съгласно чл. 357 от НРД МД 2020-2022г. когато в срок до 30 дни от
дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в
същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП
след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друто.
Констатираното
по т. I. от Протокола е прието за неизпълнение на чл. 357 от НРД МД
2020-2022,тъй като изпълнителят на БМП е хоспитализирал повторно в рамките на
30 дни ЗОЛ по КП№ 17.1, като сумата в размер на 1134.00 лв. по КП № 17.1 за ИЗ
№ 1228/2023г. за м.05.2023 г. следва да бъде възстановена от ЛЗ, като
неоснователно получена сума, на основание чл. 76 а от 330.
II/
По KП № 20.1 "Интервенционално лечение и свързани с него диагностични
катетеризации при сърдечно-съдови заболявання при лица над 18 години" за
два случая:
II.1/
За месец февруари 2023г.: Видно от И3№ 267/2023г. на ЗОЛ М.К.М., постъпил на
01.02.2023г. и изписан на 04.02.2023г. с окончателна диагноза - I 73.8 - други
болести на периферните съдове; Придружаващи заболявания; D69.6 - Тромбоцитопения,
неуточнена; I 20.8 - Други видове стенокардия; I 34.0 - Умерена митрална
регуритация; I 50.1 - Лявокамерна недостатъчност; I 11.0 — Хипертонична болест
на сърцето; J 44.9 - ХОББ.
Анамнеза:
Снета по данни на пациента и придружаващата го документация. Постъпва за втори
път в клиниката за планова реСКАГ, поради установена критична стеноза на LCx,
от предходно пролежаване. С оплаквания тежест в гърдите, придружени от задух и
обща отпадналост. Оплакванията са с давност от около 1 месец.“
Ход
на заболяването: Касае се за 77-годишен пациент с известни ПАБ и ИБС, постъпващ
за СКАГ по повод установена критична стеноза на LCX. От ЕхоКГ - ремоделирана ЛК
с редуцирана ФИ при дифузна хипокинезия, умерена митрална регургитация. По
време на пролежаването съобщил за болка, изтръпване на левия крак, с некротична
рана на V-ти пръст на ляво ходило. След консулт със съдов хирург е взето
решение да се проведе ААГ на долни крайници.“
Катетеризационен
протокол: № 263/02.02.2023г. контраст (lopamirp):80 ml. Достъп: a.femoralis
dextra
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
от ААГ /20.12.2022r/: Aorta abdominalis - неравни очертания. A.iliaca com.dex-
запазена проходимост. A.iliaca externa dex-. с 50% стеноза. A.iliaca interna
dex. - запазена проходимост. A.femoralis com. dex.- запазена проходимост.
A.femoralis superficialis dex.- оклузия проксимално, контрастиране по
колатерали на дистален сегмент. A.profunda femoris dex.- запазена проходимост.
A.poplitea dex.- запазена проходимост. A tibialis ant. dex.- запазена
проходимост. A.tibialis post, dex.- оклузия. A.fibularis dex.- запазена
проходимост. A.iliaca com.sin.- запазена проходимост. A.iliaca externa sin.-
запазена проходимост. A.iliaca interna sin. - запазена проходимост. A.femoralis
com. sin.- високостепенна стеноза. A.femoralis superficialis sin.- оклузия,
контрастиране колатерали на дистален сегмент. A.profunda femoris sin.- запазена
проходимост. А. poplitea sin.- запазена проходимост. A tibialis ant. sin.-
оклузия. Колатерално изпълване на на периферията. A.tibialis post, sin.-
ОКЛУЗИЯ. колатерално изпълване на периферията . A.fibularis sin.-
високостепенна стеноза. Индикация за РТА на A.femoralis com/ sin. A.femoralis
superficialis sin.: артериален интродюсер 6F/45cin в дясна феморална артерия,
пласиран с кросовър към a.fem.sin., микрокатетър Navicross 135cm. хидрофилен
водач Guide Wire M 0.014&apos:&apos: пласиран през оклузията .
Дилатации с балон Armada 5.0/200 mm, раздут до 12 атм. Смяна арт.интордюсер с
6Fr/l1cm.
ДИАГНОЗА:
ПЕРИФЕРНА АРТЕРИАЛНА БОЛЕСТ. ВИСОКОСТЕПЕННА СТЕНОЗА НА A.FEMORALIS COM. SIN. И
ОКЛУЗИЯ НА A.FEMORAL1S SUPERFICIALIS SIN.. ТРЕТИРАНИ С РТА С БАЛОННА ДИЛАТАЦИЯ.
СЪСТ. СЛЕД БАЛОННА ДИЛАТАЦИЯ на A.FEMORALIS COM. SIN. /20.12.2022г./.
ПЕРСИСТИРА ОКЛУЗИЯ НА A.FEMORALIS SUPERFICIALIS DEX. И АРТЕРИИТЕ ПОД КОЛЯНОТО
ДВУСТРАННО. ИБС. КРИТИЧНА СТЕНОЗА В LCX.
ЗОЛ
е изписан на 04.02.2023г. - Изход от заболяването: Пациентът е изписан без
оплаквания, със стабилна хемодинамика. ССС - AH 105/65 mmHg: СЧ =79/min.,
спокойно пункционно място. ДС - чисто везикуларно дишане. Изход от заболяването:
С подобрение.
II.2
На 24.02.2023г. ЗОЛ е хоспитализиран повторно.Видно от И3№ 471/2023г. на ЗОЛ М.К.М.,
постъпил на 24.02.2023г. и изписан на 27.02.2023г. с окончателна диагноза - I
73.8 - други болести на периферните съдове; Придружаващи заболявания; D69.6 –
Тромбоцитопения, неуточнена: I 20.8 - Други видове стенокардия: I 34.0 -
Умерена митрална регуритация; I50.1 - Лявокамерна недостатъчност; I 11.0 -
Хипертонична болест на сърцето: J 44.9 - ХОББ.
Анамнеза:
„Анамнезата е снета по данни на пациента и придружаващата го документация.
Постъпва за трети път в клиниката. От около 1 седмица с оплаквания от болка и
тежест в гърдите, придружени от силен задух и бърза и лесна умора, появяващи се
при минимални физически усилия, намаляващи постепенно в покой. При постъпването
с персистиращ гръден дискомфорт. Съобщава за болки по десен долен
крайник."
Ход
на заболяването: Обсъждане: Касае се за 77-годишен пациент с рискови фактори за
ИБСq постъпващ за СКАГ за диагностично уточняване на болка в гърдите. По време
на пролежаването в болницата се оплаква от остра болка в долен десен крайник,
поради което е провеoekf на ААГ. При направеното инвазивно изследване e
установeна периферна артериална болест- значима стеноза в a.iliaca externa
dex., третирана с РТА - имплантиране на стент, персистира оклузия на
a.femoralis superflcialis dex.
Катетеризационен
протокол: № 463/25.02.2023г. контраст (lopamiro): 30ml. Достъп: a.femoralis
dextra
ВИД
ПРОЦЕДУРА: аортоартериография на долни крайници, РТА.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
A.iliaca com.dex- запазена проходимост. A.iliaca externa dex- с 70% стеноза.
A.iliaca interna dex - запазена проходимост. A.femoralis com. dex.- запазена
проходимост. A.femoralis superficialis dex.- оклузия проксимално. Индикация за
РТА на A.iliaca externa dex: артериален интродюсер 6F в дясна феморална
артерия, водач 0.035' пласиран към аортата. Предилатация с балон
Armada 5,0/40 mm раздут до 6 атм. Имплантация на ВМ стент Isthmus 7.0/29 mm.
Постдилатация с балон Armada 6,0/40 mm mm до 14атм. Оптимален ангиографски
резултат.
ДИАГНОЗА:
ПЕРИФЕРНА АРТЕРИАЛНА БОЛЕСТ. ЗНАЧИМА СТЕНОЗА В A.ILIACA EXTERNA DEX. ТРЕТИРАНА
С РТА - ИМПЛАНТИРАНЕ НА СТЕНТ. ПЕРСИСТИРА ОКЛУЗИЯ HA A.FEMORALIS SUPERFICIALIS
DEX.
Съгласно
чл. 357 от НРД МД 2020-2022г. когато в срок до 30 дни от дехосиитализацията на
пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго
лечебно заведение. НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на
проверка, освен ако в KII е предвидено друго.
Касае
се за пациент с доказанапри първото хоспитализиране стеноза на A.iliaca externa
dex - 50%, заради която 20 дни след дехоспитализацията ЗОЛ е приет отново по
КП№ 20.1.
Констатираното
по т.II.1 от Протокола е прието за неизпълнение на чл. 357 от НРД МД 2020-2022,
тъй като изпълнителят на БМП е хоспитализирал в рамките на 30 дни повторно ЗОЛ
но КП№ 20.1.
Сумата
в размер на 4536.00 лв. по КП № 20.1 за ИЗ № 267/2023г. за м.02.2023г. следва
да бъде възстановена от ЛЗ, като неоснователно получена сума, на основание чл.
76 а от 330.
II.3/
За месец януари 2023г.: Видно от И3№ 196/2023г. на ЗОЛ Н.Х.М. е постъпил на
24.01.2023г. и изписан на 27.01.2023г. с окончателна диагноза- I 73.8 - други
болести на периферните съдове; Придружаващи заболявания: I 25.2 - Стар инфаркт
на миокарда; D69.6 - Тромбоцитопения, неуточнена; I 20.8 - Други видове
стенокардия; I 34.0 - Умерена митрална регуритация; I50.1 - Лявокамерна
недостатъчност; I 11.0 - Хипертонична болест на сърцето; Е 78.0 - Дислипидемия;
Анамнезата
е снета по данни на пациента и придружаващата го документация. Постъпва за
пореден път в клиниката, с оплаквания от болка в дясната подбедрнца при ходене,
както и стягане в гърдите и чувство на задух при обичайни физически усилия.
Насочен за СКАГ и ААГ.“
Ход
на заболяването; Касае се за 60-годишен пациент с известни ИБС и ПАБ, постъпващ
за ААГ в планов порядък.
Катетеризационен
протокол № 199/25.01.2023г. контраст (lopamiro): 110 ml. Достъп: a.femoralis
dextra.
ВИД
ПРОЦЕДУРА: аортоартериография на долни крайници. РТА.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Aorta abdominalis- с неравности, плаки. A.iliaca com.dex- запазена проходимост.
A.iliaca externa dex- високостепенна стеноза. A.femoralis com. dex.-
високостепенна стеноза. A.iliaca com.sin.- ексцентрична стеноза проксимално от
анастомозата на илиофеморален байпас, запазена проходимост на графта. A.iliaca
externa sin.- хронична оклузия.A.femoralis com. sin.- запазена проходимост.
Индикация за РТА на A.iliaca externa dex: артериален интродюсер 6F/25 см в
дясна феморална артерия, водач 0.035'' пласиран към коремната
аорта . Дилатации с балон Armada 6.0/40 mm, раздут до 6 атм. Оптимален
ангиографски резултат.
ДИАГНОЗА:
ПЕРИФЕРНА АРТЕРИАЛНА БОЛЕСТ ПРИ ВИСОКОСТЕПЕННА СТЕНОЗА НА A.ILIACA EXTERNA DEX
- ТРЕТИРАНА С РТА - БАЛОННА ДИЛАТАЦИЯ. СЪСТОЯНИЕ СЛЕД РТА- БАЛОННИ ДИЛАТАЦИИ И
ДИЛАТАЦИЯ С МЕДИКАМЕНТ ИЗЛЪЧВАЩ БАЛОН В A.FEMORALIS SUPERFICIALJS
S1N/26.10.22/. С- ИЕ СЛЕД ИЛИО-ФЕМОРАЛЕН БАЙПАС С ПРОТЕЗА НА ЛЯВ КРАК
/11.2019г/ С- ИЕ СЛЕД РТА С БАЛОННА ДИЛАТАЦИЯ и дилатация с медикамент излъчващ
балон НА A.FEMORALIS SUPERFICIAL1S DEX /24.06.2020г/. РТА С БАЛОННА ДИЛАТАЦИЯ и
дилатация с медикамент излъчващ балон НА A. femoralis com.dex. и A. femoralis
superficialis dex /29.01.2021 г./.
ЗОЛ
е изписан на 27.01.2023г. - Изход от заболяването: С подобрение. Пациентът се
изписва без оплаквания, със стабилна хемодинамнка./ССС – АН 100/60 mmНg: СЧ =
70, спокойно пункционно място. ДС - чисто везикуларно дишане.
II.4
На 14.02.2023г. ЗОЛ е хоспитализиран повторно: И3№ 382/2023г. на ЗОЛ Н.Х.М.,
постъпил на 14.02.2023г. и изписан на 17.02.2023г. с окончателна диагноза - I
73.8 - други болести на периферните съдове; Придружаващи заболявания: I25.2 -
Стар инфаркт на миокарда; I 20.8 - Други видове стенокардия; I 34.0 - Умерена
митрална регуритация; I50.1 - Лявокамерна недостатъчност; I 11.0 - Хипертонична
болест на сърцето; Е 78.0 - Дислипидемия;
Анамнезата
е снета по данни на пациента и придружаващата го документация. Постъпва за
пореден път в клиниката. Оплаква се от силни болки по хода на целия долен десен
крайник и болки при движение в ляв долен крайник. Насочен от съдов хирург за
ААГ на долни крайници.
Ход
на заболяването: Касае се за 60-годишен пациент с известна ПАБ, постъпващ за
ААГ на долни крайници.”
Катетернзацнонен
протокол № 378/15.02.2023 г. контраст (lopamiro): 270 ml. Достъп : a.femoralis
sinistra.
ВИД
ПРОЦЕДУРА: аортоартериография на долни крайници и РТА. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Aorta
abdominalis- с неравности, плаки. A.iliaca com.dex- запазена проходимост.
A.iliaca externa dex- високостепенна стеноза. A.femoralis com. dex.- оклузия .
A.iliaca com.sin.- значима ексцентрична стеноза проксимално от анастомозата на
илиофеморален байпас, запазена проходимост на графта. A.iliaca externa sin.-
хронична оклузия.A.femoralis com. sin.- запазена проходимост. Индикация за РТА
на A.iliaca com.sin. : артериален интродюсер 6F/25 см в лява феморална артерия,
водач пласиран през стенозата. Предилатации с балон 6.0/40 mm, раздут до 6 атм.
и имплантация на стент Isthmus Logic 8.0/29 mm. С
&apos:'crossover" водач се пласира през оклузията към
периферията на A.profunda fem dex. Дилатации с балони Artimes 2.5/15 mm,
Artimes 3.5/30 mm, Armada 4.0/100 mm. Оптимален ангиографски резултат.
ДИАГНОЗА: ПАБ. Значима стеноза на a.iliaca comm, sin., третирана с РТА с
имплантация на BMS. Състояние след балонна дилатацня в a.iliaca externa dex
/25.01.2023г./; след дилатация с DEB в a.femoralis superficial is sin.
/26.10.2022г./; след дилатация c DEB в a.femoralis comm, и a.femoralis
superficialis dex /29.01.2021 г./; след дилатация c DEB в на a.femoralis
superficialis dex /24.06.2020г/. след илео-феморален байпас с протеза вляво
/11.2019г/.
Съгласно
чл. 357 от НРД МД 2020-2022г., когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на
пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго
лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на
проверка, освен ако в КП е предвидено друго.
Констатираното
по т.II. 3 от Протокола е възприето като неизпълнение на чл. 357 от НРД МД
2020-2022, тъй като изпълнителят на БМП е хоспитализирал в рамките на 30 днн
повторно ЗОЛ по КП№ 20.1.
Сумата
в размер на 4536.00 лв. но КП № 20.1 за ИЗ № 196/2023г. за м.01.2023г. следва
да бъде възстановена от ЛЗ, като неоснователно получена сума на основание чл.
76 а от 330.
Протокола
бил надлежно връчен на представляващ ЛЗ на 13.07.2023 г., като в срока по чл.
76а. ал. 2 от 330 в РЗОК е постъпило писмено възражение срещу Протокол за
неоснователно получени суми от д-р М.С.С., управител на лечебното заведение с
вх. № 29-02-698 19.07.2023г.
Възражението
било прието за неоснователно, поради което е издадена Писмена покана за
възстановяване на суми получени без правно основание изх.№
29-02-727/01.08.2023г. от директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) -
гр.Шумен, с която оспорващото дружество следва да възстанови суми съгласно
сключен Договор № 270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК в общ размер на 10
206 лева. Същата е връчена на представител на дружеството на 01.08.2023 г.,
което недоволно депозирало жалба до ШАС чрез пощенски куриер на 15.08.2023 г.
По
делото е приобщена пълната медицинска документация.
Изслушано
заключение по назначена от съда СМЕ, заключението по която, неоспорено от
страните е приобщено към доказателствения материал по делото и се кредитира
изцяло от съда като обективно, компетентно и съответсващо на доказателствения
материал по делото.
При
така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.
На
първо място следва да се посочи, че следваният в производството пред ответника
ред (чл. 76а от ЗЗО) предвижда установяване на нарушението от контролните
органи (ал. 1) и съставянето на нарочен протокол за неоснователно получени суми
(ал. 2), като лицето – обект на проверката, има право да представи писмено
възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ
деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражения по ал. 1,
директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени
без правно основание, която се връчва на изпълнителя – ал. 2 от същия текст.
В
настоящия случай тази процедура е спазена в развилото се административно
производство - налице е заповед за възлагане на проверка, в съответствие с
която е извършена проверка от определените за целта контролни органи, изготвен
е и протокол за неоснователно получени суми, налице е дадена възможност на
изпълнителя за депозиране на възражение – като такова е било подадено и
впоследствие е издадена оспорената в настоящото производство писмена покана от
компетентния орган – Директор на РЗОК – Шумен. Следователно, в
административното производство формално са спазени изискванията на специалната
процедура на ЗЗО за назначаване на проверка, за съставяне на протокол за
резултатите от нея, за връчване на протокола, поради което правото на участие
на проверяваното юридическо лице не е било накърнено в никаква степен. Освен
това, поканата е издадена при спазване изискванията за писмена форма и формално
съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
с посочени фактически и правни основания за издаването й. Независимо от изложеното,
при извършената проверка, с оглед обхвата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели и до противоречието й с
материалния закон.
Не
е спорно между страните, че лечебното заведение е сключило Договор №
270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и
извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, в т. ч. и КП № 17.1 и КП № 20.1 с
НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ, както и, че е проведено болнично
лечение на три здравноосигурени лица, които след дехоспитализация са били
повторно приети в ЛЗ в рамките на 30-дни от изписването им. Не се спори и че на
лечебното заведение е заплатена сумата в общ размер на 10 206.00 лв.
От
събраните по делото доказателства се установява, а и това не е спорно между
страните, че сумите, които лечебното заведение е приканено да възстанови,
представляват заплатени суми по КП № 17.1 за пациент с ИЗ1228/23 г. и по КП
№20.1 с ИЗ № 267/23 г. и ИЗ № 196/23 г., като е прието от ответния
административен орган, че отчетените КП № 17.1 и КП№20.1 с посочените ИЗ се
явяват незавършени, като не са изпълнени и заложените критерии за
дехоспитализация. Същевременно обаче приетото от Директора на РЗОК - Шумен за
незавършени КП и неизпълнени критерии за дехоспитализация, не е подкрепено с
надлежни доказателства, нито са изложени конкретни мотиви по отношение на всеки
един от пациентите - кое от посочените изисквания не е спазено.
Следва
в тази връзка да бъде съобразено, че според легалната дефиниция на § 1 от ДР на
Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, „клинична
пътека“ е система от определени с националния рамков договор за медицинските
дейности изисквания и указания за поведение на различни видове медицински
специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по
отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен
престой не по-кратък от 48 часа. Идентично определение се съдържа в чл. 288,
ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.
Клинична
пътека № 17.1, съгласно Приложение № 17а (в сила до 17.05.2022 г.) към
Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските
дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз
за 2020 – 2022 г., се счита за завършена, ако са приложени и отчетени две
основни диагностични процедури, (от които едната е задължително инвазивна) и
една основна терапевтична процедури, посочени в таблица Кодове на основни
процедури. Когато се налага използване на кодовете от блокове 1923 –
Хематологични изследвания, 1924 – Биохимични изследвания и 1934 - Други
лабораторни изследвания, се извършват и кодират всички кодове на изследвания от
двата блока и се считат за една основна диагностична процедура, като всички
кодове на изследвания от блока се считат за една диагностична процедура за
завършване и отчитане на тази КП, като същевременно следва да бъде изпълнено
условието, „Включва следните медико-диагностични изследвания: ПКК,
хемостaзеологичен статус - аРТТ, МВ и тропонин – по преценка.
Видно
от медицинската документация на посоченият пациент с ИЗ № 1228/23 г.,
задължителните медицински дейности и изследвания са извършени, а и в тази
посока няма никакви изложени опровергаващи доводи от ответния административен
орган.
От
заключението на вещото лице по назначената от съда СМЕ е видно, че не са
допуснати нарушения от ЛЗ нито при първоначалното хоспитализиране, нито при
повторното, доколкото се касае за състояние на пациента, което не е
съществувало през време на първоначалният му болничен престой и състоянието на
ЗОЛ е наложило повторното му хоспитализиране, като вещото лице, изследвайки
извършените медицински дейности дава становище, че и при двете хоспитализации
са изпълнени и завършени КП № 17.1 , съответно по ИЗ № 1228/23 г. и по ИЗ №
1258/23 г.
Констатациите
на административния орган се свеждат до твърдението, че КП №17.1 по ИЗ №
1228/23 г. не следва да бъде заплатена на ЛЗ, без да се изложат конкретни
мотиви защо е прието, че не е изпълнена КП при първоначалното хоспитализиране и
въз основа на какви медицински критерии, заложени в алгоритъма на КП се е
стигнало до този извод.
Административният
орган се е задоволил с констатация за повторна хоспитализация в рамките на 30
дни и цитиране на разпоредбата на чл.357 от НРД МД 2020-2022 г., което не
отменя задължението му да изложи мотиви защо приема, че КП №17.1 при първата
хоспитализация на ЗОЛ по ИЗ № 1228/23 г. не е изпълнена и не подлежи на
заплащане.
Аналогичен
извод следва и при преценката за завършеност на КП №20.1,съгласно Приложение №
17а (в сила до 17.05.2022 г.) към Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от
23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна
каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г., се счита за завършена, ако
са приложени и отчетени три основни диагностични (минимум една задължително
интервенционална с катетеризация) и две основни терапевтични процедури, от
които едната е задължително интервенционална от посочените в таблица Кодове на
основни процедури. Когато се налага използване на кодовете от блокове 1923 –
Хематологични изследвания, 1924 – Биохимични изследвания и 1934- Други
лабораторни изследвания, се извършват и кодират всички кодове на изследвания от
двата блока и се считат за една основна диагностична процедура, като
същевременно следва да бъде изпълнено условието, изписано „Включва следните
медико-диагностични изследвания: ПКК, хемостезеологичен статус - аРТТ, МВ
фракция.
Видно
от медицинската документация на посочените пациенти с ИЗ № 267/23 г. и
ИЗ№196/23 г., задължителните медицински дейности и изследвания са извършени, а
и в тази посока няма никакви изложени опровергаващи доводи от ответния административен
орган.
От
заключението на вещото лице по назначената от съда СМЕ е видно, че не са
допуснати нарушения от ЛЗ нито при първоначалното хоспитализиране, нито при
повторното, доколкото се касае за състояние на пациента, което не е
съществувало през време на първоначалният му болничен престой и не емогло да
бъде предвидено и осъществено при първоначалното хоспитализиране, като вещото
лице, изследвайки извършените медицински дейности дава становище, че и при
двете хоспитализации са изпълнени и завършени КП № 20.1 , съответно по ИЗ №
267/23 г. и по ИЗ № 471/23 г. за пациента М.К.М. и ИЗ № 196/23 г. и ИЗ№382/23
г. на ЗОЛ Н.Х.М..
Констатациите
на административния орган се свеждат до твърдението, че КП №20.1 по ИЗ № 267/23
г. и ИЗ№196/23 г. не следва да бъде заплатена на ЛЗ, без да се изложат
конкретни мотиви защо е прието, че не е изпълнена КП при първоначалното
хоспитализиране и въз основа на какви медицински критерии, заложени в
алгоритъма на КП се е стигнало до този извод.
Административният
орган се е задоволил с констатация за повторна хоспитализация в рамките на 30
дни и цитиране на разпоредбата на чл.357 от НРД МД 2020-2022 г., което не
отменя задължението му да изложи мотиви защо приема, че КП №20.1 при първата
хоспитализация на ЗОЛ по ИЗ № 267/23 г. и по отношение на ЗОЛ по ИЗ№196/23 г.
не е изпълнена и не подлежи на заплащане.
Вярно
е, че при пациентите е отразено, че се изписват след завършване на лечението и
се дехоспитализират от лечебното заведение без медицински противопоказания.
Няма твърдения от ответника, че всички медицински дейности, отразени в
медицинската документация, не са извършени.
С
изписването на пациентите и без да са констатирани нарушения на задължителните
диагностични, лечебни или рехабилитационни дейности и услуги при
дехоспитализацията, клиничната пътека се счита за завършена, в който смисъл са
както Допълнителните разпоредби на НРД за МД за 2020-2022 г., където
императивно е дефинирано понятието „завършена клинична пътека“, така и
конкретните специфични изисквания на КП № 17.1 и КП №20.1, посочени в самата
КП.
По
аргумент на разпоредбата на чл. 292, т. 1 от НРД за МД за 2020–2022 г.
задължителният минимален болничен престой за извършването на посочените в КП
дейности и процедури, е посочен като част от основните компоненти, от които се
състоят клиничните пътеки и са задължителни за изпълнение от болниците,
сключили договор с НЗОК за извършване и спазване изискванията на НРД за МД за
2020-2022 г. и ЗЗО. В същата разпоредба е посочено и че конкретният болничен
престой за всеки пациент зависи от състоянието му при изписването.
В
случая по констатираните три нарушения няма ангажирани доказателства, нито
изложени мотиви, че от лечебното заведение не е изпълнено изискването за
приключен диагностично-лечебен процес и не е било постигнато състояние
„клинично здрав“ на пациентите по коментираните тук ИЗ.
Изводите
на административният орган се опровергават от констатациите на вещото лице по
назначената СМЕ, заключението по която не е оспорено от страните, съответства с
доказателствата по делото, поради което се кредитира с доверие от съда.
Видно
от същото, за пациента В.И.Р.е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм на
клинична пътека № 17.1 за хоспитализацията му по ИЗ № 1228/2023г и по ИЗ №
1258/2023г. при неговите последователни хоспитализации. Спазен е минималния
болничен престой, както са приложени и отчетени две основни диагностични
процедури и една основна терапевтична процедура. Спазени са индикациите за
хоспитализация, както и за дехсопитализаци, отчетена правилна окончателна
диагноза.
За
пациента М.К.М. вещото лице сочи, че е изпълнен диагностично-лечебният
алгоритъм на клинична пътека № 20.1 за хоспитализацията му по ИЗ № 267/2023г и
по ИЗ 471/2023г. при неговите последователни хоспитализации. Спазен е
минималния болничен престой, както са приложени и отчетени три основни
диагностични процедури и две основни терапевтични процедури. Спазени са
индикациите за хоспитализация, както и за дехсопитализаци, отчетена правилна
окончателна диагноза.
За
пациента Н.Х.М. констатацията на вещото лице е идентична - изпълнен е
диагностично- лечебният алгоритъм на клинична пътека № 20.1 за хоспитализацията
му по ИЗ №196/202Зг и по ИЗ № 382/2023 г. За пациента Н.Х.М. са изпълнени
диагностично лечебните алгоритми при неговите последователни хоспитализации.
Спазен е минималния болничен престой, както са приложени и отчетени три основни
диагностични процедури и две основни терапевтични процедури. Спазени са
индикациите за хоспитализация, както и за дехсопитализаци, отчетена правилна
окончателна диагноза.
За
всеки от пациентите по ИЗ (за всяко от ИЗ-тата) са били налице индикации за
хоспитализация, както и за всеки от тях са били налице индикации за
дехоспитализация.
За
всеки от пациентите по ИЗ е направен извод, че хоспитализациите в рамките на
един месец от предходните са били необходими, въпреки че лечебното заведение се
съобразява с разпоредбите на НЗОК и е било налице административен проблем, с
оглед спешното явяване на пациентите и липсата на други лечебно заведение с
подобна компетентност и ниво на специализараност, отказа от лечение от страна
на лечебното заведение е невъзможен. В подобен случай би застрашил задревето и
живота на пациентите.
Тези
изводи на вещото лица са на база пълна, обстойна и задълбочена проверка на
медицинската документация, поради което се споделят напълно от съда, доколкото
конкретика и обсъждане на всеки ездин случай на ЗОЛ не е бил извършен в хода на
административното производство.
Административният
орган е приел, че от страна на лечебното заведение не е спазена разпоредбата на
чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., съгласно който, ако в срок до 30
дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата
КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите
по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго.
По
аргумент от чл. 390, ал. 1 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. на заплащане подлежи
болничната медицинска дейност, извършена при спазване на диагностично-лечебния
алгоритъм, на индикациите за хоспитализация и на критериите за
дехоспитализация. Недължимо платени са медицинските дейности, осъществени от
онова лечебно заведение, което не е спазило правилата за поведение по
клиничната пътека. Няма обаче нормативно основание да се приеме по презумпция,
че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от
хоспитализацията му, платените средства се явяват недължимо платени. Именно в
хода на предвидената в закона проверка е необходимо да се установи кое
конкретно нормативно изискване е нарушило лечебното заведение - индикациите за
хоспитализация, респективно критериите за дехоспитализация по конкретната
клинична пътека. Ако не се установи нарушение, правната и медицинската логика
налага извода, че двете хоспитализации са били наложителни като адекватно
медицинско обслужване на здравноосигурено лице, за което се дължи заплащане от
НЗОК за извършеното лечение.
В
конкретния случай само е констатирано, че в рамките на 30 дни от първата
хоспитализация е извършена нова такава. Липсват мотиви за конкретно извършени
нарушения, нито дали е спазен алгоритъма на лечение за съответните пациенти, а
само е преписана информацията от медицинската документация и е прието, че
клиничната пътека се явява незавършена без да са изложени мотиви кои заложени
критерии не са изпълнени. Също така само изброяването на разпоредбите, които са
приети за нарушени и цитиране на изискванията за завършеност на КП № 17.1 и
№20.1 не води до категоричен извод за допуснато нарушение, обосноваващи извод,
че лечебното заведение е получило неоснователно сума, която следва да
възстанови. Предвид това не може да се презюмира, че след като се е наложила
втора хоспитализация за пациентите с посочените 3 бр. ИЗ, то първата е била
неправилно проведена, както и че извършената повторна хоспитализация не е била
наложителна, след като това не се сочи в процесната покана, нито в протоколите
от извършената проверка. В тази връзка са основателни възраженията на лечебното
заведение-жалбоподател за неизследването от страна на ответника дали е налице
възможността за допускане на повторна хоспитализация, предвидено в Приложение №
17а по КП №17.1 и КП№20.1 (в сила до 17.05.2022 г.), раздел „Дехоспитализация и
определяне на следболничен режим“.
За
да се направи извод за наличие на основание за възстановяване на получените
суми, е необходимо да се обоснове недължимост на плащането, което от своя
страна може да бъде обосновано с нарушение на конкретни изисквания по
съответната клинична пътека, включително непровеждане на част от предвидените
изследвания и дейности или провеждане на неправилни такива, нарушение на изискванията
за хоспитализация и/или дехоспитализация и т.н. В процесния случай няма
изложени мотиви защо е прието от Директора на РЗОК - Шумен, че не е завършен
планираният курс на лечение на трите пациентки с ИЗ № 1228/23 по КП№17.1 и ИЗ №
267/2023 и ИЗ № 196/2023 по КП № 20.1, нито са изложени доводи, че изпълнителят
на болнична медицинска помощ не е спазил изискванията на ДЛА, като е отчел
незавършени КП и следователно получената сума е недължимо платена.
Възраженията
на ответника, че по нормативна презумпция болничното заведение е извършило
нарушение, ако е налице повторна хоспитализация в рамките на 30 дни от първата
хоспитализация, в едно и също лечебно заведение, по една и съща КП, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни. Това е така, защото целта на закона е
всяко здравноосигурено лице да получи своевременна и адекватна медицинска помощ
при констатирана необходимост. В случая и двете обстоятелства не са опровергани
– от административния орган не е установено, че не е налице необходимост от лечение
на пациентите в лечебното заведение при рехоспитализацията, нито, че пациентите
не са получили адекватна за заболяването си медицинска помощ по съответната
клинична пътека при първата хоспитализация. Гражданите на Република България
имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и
на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и п.ред, определени
със закон (така чл. 52, ал. 1 от КРБ). Този закон е Законът за здравното
осигуряване, а той определя два вида здравно осигуряване на гражданите –
задължително и доброволно. За осъществяването на задължителното здравно
осигуряване е създадена Националната здравноосигурителна каса – юридическо лице
на публичното право със самостоятелен бюджет, който е отделен от бюджета на
държавата. Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на
паричните средства на задължителното здравно осигуряване (така разпоредбата на
чл. 22, ал. 1 от ЗЗО) и затова се състои от няколко части, основните от които
са приходната и разходната. Разходната част на бюджета на НЗОК като финансов
план обхваща диференцираните разходи за медицинската помощ, дейности,
лекарства, изделия и диетични храни, посочени най-общо в чл. 29, ал. 3 от ЗЗО.
Бюджетът като финансов план предполага и изисква строга бюджетна дисциплина.
Затова чл. 24, т. 1 от ЗЗО гласи: средствата на НЗОК се разходват за заплащане
на медицинска помощ, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите. Това
правило несъмнено има императивен характер и според него се заплаща не всяка
медицинска помощ, а само договорената и реално изпълнената. Затова всеки
изпълнител на медицинска помощ е длъжен да се съобразява със съдържанието на
своя договор с НЗОК.
Съобразно
разпоредбите на чл. 260, ал. 1 във връзка с чл. 259, ал. 1, т. 1 от НРД за МД
за 2020 - 2022 г. (в приложимата редакция), договорите между НЗОК и лечебните
заведения за оказване на БМП се сключват за всички дейности, установени в
диагностично-лечебния алгоритъм на всяка клинична пътека съгласно Приложение №
17а, а според чл. 280 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., изпълнителят на БМП в
процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени
начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и
КПр. За определен вид дейности, попадащи в обхвата на различни клинични пътеки,
НРД може да предвиди ограничаване на заплащаните разходи посредством посочване
на брой дейности/хоспитализации на пациент/ЗОЛ през определен период от време.
Това обаче не изключва възможността дори при наличие на ограничителен критерий
в клиничната пътека, дадено ЗОЛ да бъде хоспитализирано повторно, респ. да се
приеме в разрез с разпоредбите на ЗЗО и добрите медицински практики такъв пациент
да бъде „върнат“. За това, както разпоредбите на ЗЗО, така и тези на НРД з.МД
за 2020 – 2022 г. изрично предвиждат задължителни проверки, целта на които е да
се установи както налице ли са повторни случаи на хоспитализация на пациенти по
същата КП при срока и условията, посочени в нея, така и обстоятелствата, довели
до това. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО също акцентира на проверката от
контролните органи по чл. 72, ал. 2 от с.з., посредством която да се установят
случаите на получени суми без правно основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за
които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му, което в случая не е сторено. От друга
страна жалбоподателят носи доказателствената тежест да установи спазване на
визираните условия и ред за оказване на медицинска помощ при изпълнение на
съответните КП. За да приложи правилно материалния закон, административният
орган следва да установи съществуването на всички онези фактически основания,
които законодателят е заложил като законови изисквания за извършване на
медицинска дейност. След обстойната им преценка следва да се направи извод
касае ли се за недължимо платено и ако е така – да се прибегне към събирането
му. В случая, нито в ПНПС, нито в оспорения административен акт се съдържат
мотиви, че лечебното заведение е допуснало конкретни нарушения при лечението на
пациенти по КП №17.1 и КП №20.1 с описаните в процесната поканата ИЗ №
1228/2023, ИЗ № 267/2023 и ИЗ № 196/2023, нито че се касае до отчетени пред
РЗОК - Шумен, но неизпълнени медицински дейности, нито, че не са спазени
правилата за поведение по клиничната пътека, нито че не са налице условия за
повторна хоспитализация. Неизясняването на съществени факти, имащи пряко
отношение към обосноваността и резултатността на всяка от хоспитализациите,
води до извод за незаконосъобразност на поканата по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, тъй
като липсва яснота относно причините, довели до реализиране на правомощието на
административния орган по чл. 76а, ал. 3 от същия закон спрямо жалбоподателя.
Посоченото обстоятелство представлява и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е
самостоятелно основание за отмяната на поканата. Това от своя страна обосновава
извода и на настоящия съдебен състав за основателност на жалбата на
изпълнителя, поради което оспорената писмена покана следва да бъде отменена
като незаконосъобразна, поради издаването й в противоречие с приложимите правни
норми.
При
посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя
се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер
на 1250 лева - заплатените държавна такса за образуване на съдебното
производство и възнаграждение за вещо лице, доколкото претендираната сума за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. не е подкрепена с доказателства
за реално извършено заплащане.
Мотивиран
от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Писмена покана за възстановяване на суми
получени без правно основание изх.№ 29-02-727/01.08.2023г., издадена от
директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр.Шумен, с която
оспорващото дружество следва да възстанови суми съгласно сключен Договор №
270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и
извършване на амбулаторни процедури с НЗОК в общ размер на 10 206 лева.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса град С., ул.
„Кричим“ № 1 да заплати на „С.б.за а.л.по к.М." ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор
д-р М.С.С., сумата в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет ) лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
|
СЪДИЯ: |
|