Мотиви
към присъда по НОХД N 531/2014г. по описа на СНС, ХI състав.
СпециА.зирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр.1 и пр. 2 вр. ал.1 пр. 1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 от НК
за това, че в периода от 21.02.1997 год.
до неустановена дата през месец Май 2009 год. в град Б., като физическо лице,
сам и в съучастие с М.Ж.В., в качеството и на помагач, като извършител, без
съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки - сключил като
кредитодател с 23 физически лица
36 устни неформални договори за банков
кредит в български лева и в чуждестранна валута на обща стойност 1 368 303 лева срещу лихва и обезпечения - ипотеки
върху недвижими имоти, записи на заповед, издадени в негова полза и прехвърляне
на вещни права върху недвижими имоти в негова полза с уговорката след връщане
на главницата по съответния кредит да ги прехвърли обратно на собственика, за
които се изисква такова разрешение по чл.9, ал.2, вр. чл.1, ал.2, т.2 от Закона
за банките и кредитното дело /отм. на 01.07.1997 год. с ДВ бр. 52 от 1997
год./, по чл. 1, ал. 4, т.1, вр. ал.1 от
Закон за банките /отм. 01.01.2007 год. с ДВ бр. 59 от 2006 год./, по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните
институции /обн. ДВ бр.59 от 2006 год. в сила от 01.01.2007 год. /, като с дейността си причинил на
заемополучателите и учредителите на обезпечения за предоставените заеми
значителни вреди на обща стойност 1 105 636 лева и
получил значителни неправомерни доходи в размер на, 1 173 301 лева,
както следва:
Обв.1
На 21.02.1997 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с И.Ц.М., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху главницата до
окончателното и плащане, дължима ежемесечно, с неустановен срок за връщане, като
за гарантиране плащането на главницата по кредита И.Ц.М. прехвърлил на И.В.Д. и К.Н.М., при равни квоти помежду им,
собствеността върху едностаен апартамент № 4, находящ се на първи етаж в
жилищната сграда на **, гр. Б.,
състоящ се от спалня, кухня, баня с тоалетна и антре, със застроена площ от
46,76 кв.м, заедно с мазе № 2 и 4,110 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, сградата е триетажна масивна и е построена в имот
с пл. № * в кв. 167 по плана на град Б. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, * год. по описа на Д.Р.
- нотариус при районен съд - Б., като имотът е на стойност 37 641 840 /тридесет
и седем милиона шестстотин четиридесет и една хиляди осемстотин и четиридесет/
неденоминирани лева, равняващи се на 37 642 /тридесет и седем хиляди шестстотин
четиридесет и два/ деноминирани лева, като стойността на идеалната част от
имота на И.В.Д. възлиза на 18 821 /осемнадесет хиляди осемстотин двадесет и
един/ деноминирани лева, с уговорката след връщане на главницата по кредита И.В.Д.
и К.Н.М. да му прехвърлят обратно собствеността върху посочения имот, в резултат
на което причинил на И.Ц.М. значителни вреди в размер на 1 200 /хиляда и
двеста/ лева, представляващи платените от него лихви и 18 821 /осемнадесет
хиляди осемстотин двадесет и един / деноминирани лева, представляващи
стойността на Vi идеална част от недвижимия имот, всичко на обща стойност 20
021 /двадесет хиляди двадесет и един / деноминирани лева и получил значителни
неправомерни доходи на обща стойност 20 021 /двадесет хиляди и двадесет и един
/ лева, представляващи получените от него лихви и 1/2 идеална част от
стойността на прехвърления му имот.
Обв.2.
На 14.03.1997 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с И.Д.Д., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ германски марки с левова равностойност 1 388 985 /един милион триста
осемдесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и пет/ неденоминирани лева по
фиксинга на БНБ за 1 /една/ германска марка към 14.03.1997 год. - 925.99 неденоминирани
лева, равняващи се на 1 389 /хиляда триста осемдесет и девет/ деноминирани лева
и задължение за лихва в размер на 160 /сто шестдесет/ германски марки месечно
до окончателното плащане на главницата или тяхната левова равностойност по
фиксинга на БНБ за 1 /една/ германска марка в деня на плащане, без определен
срок за връщане, като за гарантиране плащането на главницата по кредита И.Д.Д.
му прехвърлил собствеността върху втори жилищен етаж с площ от 88 кв.м, от
масивна двуетажна сграда в гр. Б., *, построена в дворно място от 255/510 кв.м,
в УПИ VI-306 от кв. 22 по плана на град Б., с площ на поземления имот от 510
кв.м. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * год., по описа
на А.Д. - Нотариус при Б. районен съд, като имотът е на стойност 26 352 200
/двадесет и шест милиона триста петдесет и две хиляди и двеста/ неденоминирани
лева, равняващи се на 26 352 /двадесет и шест хиляди триста петдесет и два/
деноминирани лева, която сделка впоследствие е развалена по съдебен ред като
нищожна, в резултат на което причинил на И.Д.Д. вреди в размер на 889 000
/осемстотин осемдесет и девет хиляди/ неденоминирани лева, равняващи се на 889
/осемстотин осемдесет и девет/ деноминирани лева, представляващи платените от
него лихви и получил значителни неправомерни доходи на стойност 889 /осемстотин
осемдесет и девет/ деноминирани лева, изразяващи се в получените от него лихви.
Обв.3.
На 16.05.1997 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с П.А.Т., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 40 000
/четиридесет хиляди/ щатски долара с левова равностойност 60 456 000 /шестдесет
милиона четиристотин петдесет и шест хиляди / неденоминирани лева по фиксинга
на БНБ за 1 /един/ щатски долар към 16.05.1997 год. - 1 511.40 неденоминирани
лева, равняващи се на 60 456 /шестдесет хиляди четиристотин петдесет и шест/
деноминирани лева и задължение за лихва в размер на 3 200 /три хиляди и двеста/
щатски долара или тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 /един/
щатски долар в деня на плащане, дължима ежемесечно до окончателното плащане на
главницата, без определен срок за връщане, като за гарантиране плащането на главницата
по кредита А. П. Т. /баща на П.А.Т./ му прехвърлил собствеността върху
апартамент на трети етаж, представляващ самостоятелно жилище от югоизточната
част на този етаж, находящ се в гр. Б., * ***, застроено на площ от 87,27 кв.м,
състоящ се от две стаи, преходно помещение към едната от тях, кухня, антре,
тоалетна и тераси, ведно с 6,91 кв.м от общите части на масивната четириетажна
сграда и съответното право на строеж върху мястото, съставляващо урегулиран на
площ от 368,50 кв.м, парцел Х-1745, за имот пл. № 1745, в кв. 68 по плана на
град Б. с Нотариален акт за покупко-продажба № * год. по описа на С. Д. -
нотариус при Б. районен съд, като имотът е на стойност 37 906 400 лв. /тридесет
и седем милиона деветстотин и шест хиляди и четиристотин/ неденоминирани лева,
равняващи се на 37 906 /тридесет и седем хиляди деветстотин и шест/
деноминирани лева, с уговорката след
връщане на главницата по кредита И.В.Д. да му прехвърли обратно собствеността
върху посочения имот, което И.В.Д. направил на 19.12.2000 год.,
в резултат на което причинил на П.А.Т. значителни вреди в размер на 58 032
/петдесет и осем хиляди тридесет и два/ деноминирани лева, представляващи
платените от него лихви и получил значителни неправомерни доходи на обща
стойност 58 032 /петдесет и осем хиляди тридесет и два/ деноминирани лева,
представляващи получените от него лихви.
Обв.4.
На 06.11.1997 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит със С.С.Г., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 3 000 /три
хиляди/ щатски долара с левова равностойност 5 190 900 /пет милиона сто
деветдесет хиляди и деветстотин/ неденоминирани лева по фиксинга на БНБ за 1
/един/ щатски долар към 06.11.1997 год. - 1 7 30.30 неденоминирани лева, равняващи се на 5 191 лв. /пет хиляди сто
деветдесет и един/ деноминирани лева и задължение за лихва в размер на 10
/десет/ % върху главницата до окончателното и плащане, дължима ежемесечно, със
срок на връщане 1 /една/ година, като за гарантиране плащането на главницата по
кредита Т.Г.Г. /дъщеря на С.С.Г./
прехвърлила на И.В.Д. и М.Ж.В. при равни квоти помежду им собствеността
върху право на строеж за построяване на апартамент /мезонет/ на трети етаж и
четвърти етаж - десен, находящ се в град Б., *, с площ на трети етаж - 113,95
кв.м и на четвърти етаж - с площ 73,67 кв.м, като квадратурата на цялото
мезонетно жилище е 187,61 кв.м, състоящ се от хол-дневна, кухня, спалня,
тоалетна и коридор на трети етаж и две спални, кабинет, баня - тоалетна,
коридор и вътрешна стълбище, ведно с мазе № 7, с площ от 14,98 кв.м, ведно с
23,77 % и 20,42 кв.м ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена, на който е построена масивна триетажна сграда с партерен и
мансарден етаж, в УПИ * в кв. *по плана на град Б., с площ на УПИ от 243,60
кв.м. с Нотариален акт за продажба на право на строеж № * год. по описа на Д.Р.
- нотариус при Б районен съд, като правото на строеж е на стойност 25 691 840
/двадесет и пет милиона шестстотин деветдесет и една хиляди осемстотин и
четиридесет/ неденоминирани лева, равняващи се на 25 692 /двадесет и пет хиляди
шестстотин деветдесет и два/ деноминирани лева, като идеалната част на И.В.Д.
възлиза на 12 846 /дванадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест/
деноминирани лева, с уговорката след връщане на главницата по кредита И.В.Д. да
и прехвърли обратно собствеността върху посочения имот, в резултат, на което
причинил на С.С.Г. значителни вреди в размер на 5 190 /пет хиляди сто и
деветдесет/ деноминирани лева, представляващи платените от нея лихви и причинил
значителни вреди на Т.Г.Г. в размер на 12 846 /дванадесет хиляди осемстотин
четиридесет и шест/ деноминирани лева, представляващи стойността на Уг идеална част на И.В.Д. от имота и получил
значителни неправомерни доходи на обща стойност 18 036 /осемнадесет хиляди
тридесет и шест/ деноминирани лева, представляващи получените от него лихви и
стойността на У-i
идеална част от прехвърления му имот.
Обв.5.
На 11.11.1997 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с И.И.С., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ щатски долара с левова равностойност 2 574 900 /два милиона
петстотин седемдесет и четири хиляди и деветстотин/ неденоминирани лева по
фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар към 11.11.1997 год. - 1 716.60
неденоминирани лева, равняващи се на 2 575/ две хиляди петстотин седемдесет и
пет/ деноминирани лева и задължение за лихва в размер на 7 /седем/ % върху главницата
до окончателното и плащане, дължима ежемесечно, със срок за връщане 1 /една/
година, като за гарантиране плащането на главницата по кредита И.И.С. му
прехвърлила собствеността върху апартамент № 136, на четвърти етаж във вход
„3" на жилищна сграда - блок № *„Б", * гр. Б., състоящ се от две
спални, дневна, кухня, антре, баня с тоалетна, със застроена площ от 79,90
кв.м, в едно с избено помещение № 136, както и 1,43 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 88, том XLI, дело 12101 от 11.11.1997 год. по описа на Д.Р.-
Нотариус, per. № * на Нотариалната камара, като имотът е на стойност 37 606 210
лв. /тридесет и седем милиона шестстотин и шест хиляди двеста и десет/
неденоминирани лева, равняващи се на 37 606 /тридесет и седем хиляди шестстотин
и шест/ деноминирани лева, в резултат на което причинил на И.И.С. значителни
вреди в размер на 35 031 /тридесет хиляди тридесет и един/ деноминирани лева,
представляващи разликата между стойността на имота и неплатената главница по
кредита и получил значителни неправомерни доходи на стойност 35 031 /тридесет
хиляди тридесет и един/ деноминирани лева, представляващи разликата между
стойността на прехвърления му имот и неплатената главница на кредита.
Обв.6.
На 30.12.1997 год. в гр.Б. сключил
като кредитодател устен неформален договор за банков кредит със С.Р.А., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 9 000 /девет
хиляди/ щатски долара с левова равностойност 15 988 500 /петнадесет милиона
деветстотин осемдесет и осем хиляди и петстотин/ неденоминирани лева по
фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар към 30.12.1997 год. - 1 776.50
неденоминирани лева, равняващи се на 15 988 /петнадесет хиляди деветстотин
осемдесет и осем/ деноминирани лева и задължение за лихва в размер на 10
/десет/ % върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното и плащане, без
определен срок за връщане, като за гарантиране плащането на главницата по
кредита В.В.А. /майка на С.Р.А./ му
прехвърлила собствеността върху апартамент № 7, етаж 3, вх. „Д", в
жилищен блок №*,
к-с „С."***, със застроена площ от 90,06 кв.м, състоящ се от дневна, две
спални, кухня, антре, тоалетна, ведно с избено помещение № 7, с площ от 2,78
кв.м, както и 0,734 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 10,54 кв.м идеални части от общите части на сградата и 0,734 % ид.ч от
правото на строеж върху 100,60 кв.м. с Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот - акт № *. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. № * на Нотариална
камара, като имотът е на стойност 38 730 210 лв. /тридесет и осем милиона
седемстотин и тридесет хиляди двеста и десет/ неденоминирани лева, равняващи се
на 38 730 /тридесет и осем хиляди седемстотин и тридесет/ деноминирани лева, с
уговорката след връщане на главницата по кредита И.В.Д. да и прехвърли обратно
собствеността върху посочения имот, в резултат на което причинил значителни
вреди на С.Р.А. в размер на 13 687 /тринадесет хиляди шестстотин осемдесет и
седем/ деноминирани лева, представляващи разликата между платените от него
лихви в размер на 19 188 /деветнадесет хиляди сто осемдесет и осем/
деноминирани лева и сумата от 3 000 щатски долара с левова равностойност 5 501
115.60 / пет милиона петстотин и една хиляди сто и петнадесет лева и шестдесет
стотинки/ неденоминирани лева по фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар към
29.04.1999 год. - 1 833.7052 неденоминирани лева, равняващи се на 5 501 /пет
хиляди петстотин и един / деноминирани лева, предоставени от И.Д. на С.А. на
29.04.1999 год. след продажбата на апартамента на трети лица и причинил
значителни вреди на В.В.А. в размер на 38 730 /тридесет и осем хиляди
седемстотин и тридесет/ деноминирани лева и получил значителни неправомерни
доходи на стойност 52 417 /петдесет и две хиляди четиристотин и седемнадесет/
деноминирани лева, представляващи стойността на прехвърления му имот и
получените от него лихви, намалени с платените на С.А. 5 501 /пет хиляди
петстотин и един/ деноминирани лева.
Обв.7.
На неустановена дата през 1997 год. в
гр.Б. сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит със
З.Г.С., като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на
1000 /хиляда/ щатски долара с левова равностойност 1 776 500 /един милион
седемстотин седемдесет и шест хиляди и петстотин/ неденоминирани лева по
фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар към 1997 год. - 1 776.50
неденоминирани лева, равняващи се на 1 776 /хиляда седемстотин седемдесет и
шест/ деноминирани лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без
определен срок за връщане, като кредитът не е обезпечен, в резултат на което
причинил на З.Г.С. значителни вреди в размер на 4 262 000 /четири милиона
двеста шестдесет и две хиляди/ неденоминирани лева, равняващи се на 4 262
/четири хиляди двеста шестдесет и две/ деноминирани лева, представляващи
платените от нея лихви и получил значителни неправомерни доходи на стойност
4 262 /четири хиляди двеста шестдесет и две/ деноминирани лева, представляващи
получените от него лихви.
Обв.8
На 29.05.1998 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с И.С.Т., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 3 000 /три
хиляди/ щатски долара с левова равностойност 5 347 200 /пет милиона триста
четиридесет и седем хиляди и двеста/ неденоминирани лева по фиксинга на БНБ за
1 /един/ щатски долар към 29.05.1998 год. - 1 782.40 неденоминирани лева,
равняващи се на 5 347 /пет хиляди триста четиридесет и седем/ деноминирани лева
и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без определен срок за
връщане, като за гарантиране връщането на кредита И.С.Т. му прехвърлила
собствеността върху жилище, заемащо целия трети етаж на триетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в гр. Б., *, състоящо се от две стаи, кухня, салон,
тоалетна и балкон, със застроена площ от 82,70 кв.м, ведно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, както и дъсчена барака,
построена в имота, в едно с Ул ид.ч
от дворно място, цялото с площ от 294 кв.м, съставляващо УПИ *, в кв. * по
плана на гр. Б. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот - акт № *, том *
год. по описа на К. К.- Нотариус, per. № * на Нотариална камара, като имотът е
на стойност 76 050 000 лв. /седемдесет и шест милиона и петдесет хиляди/ неденоминирани
лева/, равняващи се на 76 050 /седемдесет и шест хиляди и петдесет/
деноминирани лева, с уговорката след връщане на главницата по кредита И.В.Д. да
и прехвърли обратно собствеността върху посочения имот, в резултат на което
причинил на И.С.Т. значителни вреди в размер на 3 745 /три хиляди седемстотин
четиридесет и пет/ деноминирани лева, представляващи платените от нея лихви
и 70 703 /седемдесет хиляди седемстотин и три/ деноминирани лева,
представляващи разликата между стойността на имота и главницата по кредита,
общо на стойност 74 448 /седемдесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и
осем/ деноминирани лева и получил значителни неправомерни доходи на стойност 74
448 /седемдесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и осем/ деноминирани
лева, представляващи получените от него лихви и разликата между стойността на
прехвърления му имот и главницата на кредита.
Обв.9
На 19.10.1998 год. в гр.Б. сключил
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Г.П.К. и В.С.К.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ щатски долара с левова равностойност 32 276 000 лв. /тридесет
и два милиона двеста седемдесет и шест хиляди/ неденоминирани лева по фиксинга
на БНБ за 1 /един/ щатски долар към 19.10.1998 год. - 1 613.80 лв.
неденоминирани лева, равняващи се на 32
276 /тридесет и две хиляди двеста седемдесет и шест/ деноминирани лева и
задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без определен срок за
връщане, като за гарантиране плащането на главницата Г.П.К. и В.С.К. му прехвърЛ.собствеността
върху двустаен апартамент № *, находящ се в гр. Б., *, бл. *, на четиринадесети
етаж, със застроена площ от 57,79 кв.м или 221,49 куб.м, състоящ се от кухня,
спалня, дневна, тоалетна, антре, в едно с избено помещение, застроено на площ
от 8,77 куб.м, както и 0,978 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *, том *. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. № * на Нотариалната камара,
като имотът е на стойност 23 350 000 лв. /двадесет и три милиона триста и
петдесет хиляди/ неденоминирани лева, равняващи се на 23 350 /двадесет и три
хиляди триста и петдесет/ деноминирани лева, а С.В.К. му прехвърлил
собствеността върху апартамент - десен, находящ се в гр. Б., комплекс ***, със
застроена площ от 65,83 кв.м, състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня с
тоалетна, заедно с избено помещение № 30, с площ от 6,12 кв.м, както и заедно с
2,852 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *. по
описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, като имотът е на
стойност 29 320 010 /двадесет и девет милиона триста и двадесет хиляди и десет/
неденоминирани лева, равняващи се на 29 320 /двадесет и девет хиляди триста и
двадесет/ деноминирани лева, с уговорката след връщане на главницата по кредита
И.В.Д. да им прехвърли обратно собствеността върху имотите, в резултат на което
причинил на Г.П.К., В.П.К. и С.В.К. значителни вреди в размер на 68 303
/шестдесет и осем хиляди триста и три/ деноминирани лева, представляващи платените
от тях лихви и 20 394 /двадесет хиляди триста деветдесет и четири/
деноминирани лева, представляващи разликата между стойността иа двата
апартамента и неплатената главница, всичко на обща стойност 88 697
/осемдесет и осем хиляди шестстотин деветдесет и седем/ деноминирани лева и
получил значителни неправомерни доходи на стойност 88 697 /осемдесет и осем
хиляди шестстотин деветдесет и седем/ деноминирани лева, представляващи
получените от него лихви и разликата между стойността на прехвърлените му имоти
и неплатената главница по кредита.
Обв.10
На 16.02.1999 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с В.М.С., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 12 000
/дванадесет хиляди/ щатски долара с левова равностойност 21 396 626.40 /
двадесет и един милион триста деветдесет и шест хиляди шестстотин двадесет и
шест лева и 40 стотинки/ неденоминирани лева по фиксинга на БНБ за 1 /един/
щатски долар към 16.02.1999 год.- 1 783.0522 неденоминирани лева, равняващи се
на 21 397 /двадесет и една хиляди триста деветдесет и седем/ деноминирани лева
и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху главницата, дължима
ежемесечно от първо до пето число на всеки месец до окончателното плащане на
главницата и наказателна лихва в размер на 1 /един/ % на ден в случай на
забава, без определен срок за връщане, като за гарантиране плащането на
главницата по кредита В.М.С. му прехвърлил собствеността върху първи етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда - двуфамилно жилище, находящо се град Н., в
УПИ *-*, с площ на поземления имот от 136 кв.м и застроена площ от 75 кв.м,
състоящ се кухня, дневна, баня и тоалетна на стойност с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том * год. е по описа на С.А. -
нотариус, per. № * на Нотариалната камара, като имотът е на стойност 75 820 000 /седемдесет и пет милиона
осемстотин и двадесет хиляди / неденоминирани лева, равняващи се на 75 820 /седемдесет и пет хиляди осемстотин
и двадесет/ деноминирани лева, с уговорката след връщане на главницата по
кредита И.В.Д. да му прехвърли обратно собствеността върху посочения имот, в
резултат на което причинил на В.М.С. значителни вреди в размер на 4 335 /четири
хиляди триста тридесет и пет/ деноминирани лева, представляващи платените от
него лихви и 58 081 /петдесет и осем хиляди осемдесет и един /деноминирани
лева, представляващи разликата между стойността на имота и остатъка от
главницата по кредита, всичко на обща стойност 62 416 /шестдесет и две
хиляди четиристотин и шестнадесет/ деноминирани лева и получил значителни
неправомерни доходи на стойност 62 416 /шестдесет и две хиляди четиристотин и
шестнадесет/ деноминирани лева, представляващи получените от него лихви и
разликата между стойността на прехвърления му имот и остатъка от главницата по
кредита.
Обв.11
На 16.06.1999 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Т.И.Н., като
кредитополучател, от друга страна, с предмет на договора - главница в размер на
10 000 /десет хиляди/ щатски долара с левова равностойност 18 820 535
/осемнадесет милиона осемстотин и двадесет хиляди петстотин тридесет и пет/
неденоминирани лева по фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар към 16.06.1999
год. - 1 882.0535 неденоминирани лева, равняващи се на 18 820 /осемнадесет хиляди осемстотин и
двадесет/ деноминирани лева и задължение за лихва в размер на 15 /петнадесет/ %
върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата,
без определен срок за връщане, като за гарантиране плащането на главницата по
кредита И.А.Н. и Т.Т.Н. /съответно баща и
майка на Т.И.Н./ прехвърЛ.на М.Ж.В. собствеността върху апартамент № 1,
находящ се в жилищна сграда в гр. Б., ж.к. „Зорница", блок № 13 /бивша ЖСК
„Черноморски строител"/, вход I-ви, първи етаж, със застроена площ от
78,02 кв.м, състоящ се от дневна, кухня, спалня, баня, тоалетна и антре, заедно
с избено помещение № 7, заедно с 1,04 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната
камара, като стойността на имота е 31 190 690 лв. /тридесет и един милиона сто
и деветдесет хиляди шестстотин и деветдесет/ неденоминирани лева, равняващи се
на 31 190 /тридесет и една хиляди сто и деветдесет/ деноминирани лева, с
уговорката след връщане на главницата по кредита М.Ж.В. да им прехвърли обратно
собствеността върху посочения имот, в резултат на което причинил на Т.И.Н.
значителни вреди в размер на 14 567 /четиринадесет хиляди петстотин шестдесет и
седем / деноминирани лева, представляващи платените от него лихви и
получил значителни неправомерни доходи на стойност 14 567 /четиринадесет хиляди
петстотин шестдесет и седем / деноминирани лева , представляващи получените от
него лихви.
Обв.12
На 07.09.1999 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Ж.В.С., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 5 000 /пет
хиляди/ щатски долара с левова равностойност 9 155 /девет хиляди сто петдесет и
пет/ лева по фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар към 07.09.1999 год. -
1.83096 лв. и задължение за лихва в размер на 5 /пет/ % върху главницата,
дължима ежемесечно до пълното плащане на главницата, без определен срок, като
за гарантиране плащането на главницата по кредита Ж. В.С. му прехвърлил
собствеността върху апартамент № 1, разположен на четвърти жилищен етаж в
Групов строеж *, находящ се в гр. Б., *, със застроена площ от 75,87 кв.м,
състоящ се от две спални, дневна, черна кухня, баня, тоалетна, в едно с избено
помещение, както и 6,13 кв.м идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, представляващ парцели IV и V в кв, 255 по
стария план на гр. Б. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *,
дело № * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, като
имотът е на стойност 42 520 /четиридесет и две хиляди петстотин и двадесет/
лева, с уговорката след връщане на главницата по кредита И.В.Д. да му прехвърли
обратно собствеността върху посочения имот, в резултат на което причинил на Ж. В.С.
значителни вреди в размер на 3 206 /три хиляди двеста и шест/ лева, представляващи
платените от него лихви и получил значителни неправомерни доходи на
стойност 3 206 /три хиляди двеста и шест/ лева, представляващи получените от
него лихви.
Обв.13
На 15.12.1999 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Т.И.Н., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 10 000 /десет
хиляди/ щатски долара с левова равностойност 21 064 /двадесет и една хиляди
шестдесет и четири/ лева по фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар към
15.12.1999 год. - 2.10644 лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ %
върху главницата в периода от месец Декември 2000 год. до месец Февруари 2001
год. и 15 /петнадесет/ % върху главницата за периода от месец Март 2001 год. до
месец Юли 2001 год., дължима ежемесечно до пълното плащане на главницата, като
за гарантиране плащането на главницата по кредита И.А.Н. и Т.Т.Н. /съответно баща и майка на Т.И.Н./ прехвърЛ.на И.В.Д.
собствеността върху апартамент № 1, находящ се в жилищна сграда в гр. Б., **
„**, първи етаж, със застроена площ от 78,02 кв.м, състоящ се от дневна, кухня,
спалня, баня, тоалетна и антре, заедно с избено помещение № 7, заедно с 1,04 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело № * год.
по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, като стойността на
имота е 35 245 лв. /тридесет и пет хиляди двеста четиридесет и пет лева/, с
уговорката след връщане на главницата по кредита И.В.Д. да им прехвърли обратно
собствеността върху посочения имот, в резултат на което причинил значителни
вреди на Т.И.Н. в размер на 22 371 /двадесет и две хиляди триста седемдесет и
един/ лева, представляващи платените от него лихви и значителни вреди на
И.А.Н. и Т.Т.Н. в размер на 34 108 /тридесет и четири хиляди сто и осем/ лева, представляващи
разликата в стойността на имота и остатъка от главницата по кредита и
получил значителни неправомерни доходи на стойност 56 479 /петдесет и шест
хиляди четиристотин седемдесет и девет/ лева, представляващи получените от него
лихви и разликата между стойността на прехвърления му имот и остатъка от
главницата по кредита.
Обв.14
На 30.05.2002 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит със С.К.Ф., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 20 000 /двадесет
хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху главницата,
дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок на връщане
01.07.2002 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху
търговска площ от 309,19 кв.м в гр. А., ул. Орлово № 2, партерен етаж на ЕК -
3, корпус - 2, построен на отстъпено право на строеж върху общински терен -
имот № 605 в кв. 181, по плана на град А., определено съгласно архитектурния
проект за закусвалня, в едно със складови помещения в подземния етаж с площ от
309 кв.м и 45,75 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж, учредена от ЕТ *." в полза на И.В.Д. с
Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, дело № *
год. по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на PC - гр.А., в резултат на което
причинил на С.К.Ф. значителни вреди в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева,
представляващи платените от него лихви и получил значителни неправомерни
доходи на стойност 6 000 /шест хиляди/ лева, представляващи получените от него
лихви.
Обв.15
На 16.01.2003 год. в гр.Б. сключил като
кредитодател, от една страна, устен неформален договор за банков кредит със С.К.Ф.,
като кредитополучател, от друга страна, с предмет на договора - главница в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 10
/десет/ % върху главницата, дължима ежемесечно, със срок на връщане на
получения кредит 16.02.2003 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна
ипотека върху търговска площ от 309,19 кв.м в гр. А., * партерен етаж на ЕК -
3, корпус - 2, построен на отстъпено право на строеж върху общински терен -
имот № * в кв. *, по плана на град А., определено съгласно архитектурния проект
за закусвалня, в едно със складови помещения в подземния етаж с площ от 309
кв.м и 45,75 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж, учредена от ЕТ *" в полза на И.В.Д. с
Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, дело * год.
по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на Районен съд - гр.А., в резултат на
което причинил на С.К.Ф. значителни вреди в размер на 8 000 /осем хиляди /
лева, представляващи платените от него лихви и получил значителни
неправомерни доходи на стойност 8 000 /осем хиляди / лева, представляващи
получените от него лихви.
Обв.16
На 28.05.2003 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит със С.К.Ф., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок
на връщане 27.07.2003 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека
върху търговска площ от 309,19 кв.м в гр. А., *, партерен етаж на ЕК - 3,
корпус - 2, построен на отстъпено право на строеж върху общински терен - имот №
605 в кв. 181, по плана на град А., определено съгласно архитектурния проект за
закусвалня, в едно със складови помещения в подземния етаж с площ от 309 кв.м и
45,75 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж, учредена от ЕТ * в полза на И.В.Д. с Нотариален акт
за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том * дело № * год. по описа на Б.Д.
- нотариус per. № 324 на Районен съд - А., в резултат на което причинил на С.К.Ф.
значителни вреди в размер на 4 500 /четири хиляди и петстотин / лева, представляващи
платените от него лихви и получил значителни неправомерни доходи на
стойност 4 500 /четири хиляди и петстотин / лева, представляващи получените от
него лихви.
Обв.17
На 30.06.2003 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит със С.К.Ф., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 2 900 /две
хиляди и деветстотин/ щатски долара с левова равностойност 4 970 /четири хиляди
деветстотин и седемдесет/ лева по фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар към
30.06.2003 год. - 1.713 690 лв. и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ %
върху главницата на кредита, дължима ежемесечно до окончателното плащане на
главницата, със срок на връщане 30.08.2003 год., като кредитът е бил обезпечен
с втора по ред договорна ипотека върху търговска площ от 309,19 кв.м в гр. А., *,
партерен етаж на ЕК - 3, корпус - 2, построен на отстъпено право на строеж върху
общински терен - имот № * в кв. *, по плана на град А., определено съгласно
архитектурния проект за закусвалня, в едно със складови помещения в подземния
етаж с площ от 309 кв.м и 45,75 кв.м идеални части от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото на строеж, учредена от ЕТ * * в полза на
И.В.Д. с Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *,
дело № * год. по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на Районен съд - гр.А., в
резултат на което причинил на С.К.Ф. значителни вреди в размер на 42 260
/четиридесет и две хиляди двеста и шестдесет /лева, представляващи платените
от него лихви и получил значителни неправомерни доходи на стойност 42 260
/четиридесет и две хиляди двеста и шестдесет/ лева, представляващи получените
от него лихви.
Обв.18
На 20.10.2003 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с А.Д.Б., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 55 000 /петдесет
и пет хиляди/ щатски долара с левова равностойност 103 510 /сто и три хиляди
петстотин и десет/ лева по фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар към год. -
1.882 лв. и задължение за лихва в размер на 8 /осем/ % върху главницата,
дължима ежемесечно на 20-то число от текущия месец до окончателното плащане на
главницата, със срок на връщане на получения кредит год., като кредитът е бил
обезпечен с договорна ипотека върху поземлен имот - Хотелски комплекс „*",
представляващ ПИ с № *, парцел * в кв. *, гр. Т. заедно с хотел-рестораит,
застроен на обща площ от 1658 кв.м, и с разгъната застроена площ от 6020 кв.м,
представляващ масивна сграда, стоманобетонова конструкция на два, три и четири
етажа състояща се от ресторант, сладкарница, хотелски бар, хотелска част,
обслужващи и спомагателни помещения, учредена от „*" АД чрез упълномощения
представител А.Д.Б. с Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот №
179, том I, дело № 1427 от 20.10.2003 год. по описа на Е. Ш. - нотариус per. № *
на Нотариалната камара в полза на И.В.Д., в резултат на което причинил на А.Д.Б.
значителни вреди в размер на 99 372 /деветдесет и девет хиляди триста
седемдесет и два/ лева, представляващи платените от него лихви и получил
значителни неправомерни доходи на стойност 99 372 /деветдесет и девет хиляди
триста седемдесет и два/ лева, представляващи получените от него лихви.
Обв.19
На 21.09.2004 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с А.Д.Б., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 100 000 /сто
хиляди/ щатски долара с левова равностойност 153 530 лв. /сто петдесет и три
хиляди петстотин и тридесет/ лева по фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар
към 21.09.2004 год. — 1.5353 лв. и задължение за лихва в размер на 7 /седем/ %
върху главницата, дължима ежемесечно на 21-то число от текущия месец до
окончателното плащане на главницата, със срок на връщане 25.03.2005 год., като
кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху поземлен имот - УПИ *, кв. *,
кв. * по плана на град С. с площ на терена от 24 810 кв.м, в едно с построените
в него сгради, а именно: цех абажури - смесена стоманено-бетонна и метална
конструкция на един етаж със застроена площ от 4495 кв.м; материално отделение
- стоманено-бетонна конструкция на два етаж със застроена площ от 1 225 кв.м;
компресорна станция - стоманено-бетонна конструкция на един етаж със застроена
площ от 205 кв.м; производствена сграда - стоманено-бетонна конструкция на един
етаж със застроена площ от 225 кв.м и склад материален - стоманено-бетонна
конструкция на един етаж със застроена площ от 1 125 кв.м., учредена от „*"
ООД с Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, дело *
год. по описа на Е. Ш. - нотариус per. № * на Нотариалната камара в полза на И.В.Д.,
в резултат на което причинил на А.Д.Б. значителни вреди в размер на 32 241
/тридесет и две хиляди двеста четиридесет и един/ лева, представляващи платените
от него лихви и получил значителни неправомерни доходи на стойност 32 241
/тридесет и две хиляди двеста четиридесет и един/ лева, представляващи
получените от него лихви.
Обв.20
На 08.12.2004 год. в гр.Б. сключил
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Г.И.Г., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 200 000 /двеста
хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху главницата,
дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок за връщане
08.01.2005 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху
жилищна сграда, находяща се в с. Ч., община *, обл. Б., ул. *, със застроена
площ от 169,80 кв.м и РЗП 734,16 кв.м, състояща се от полусутерен, партер /търговски
обект/ и два жилищни етажа, построени на основание ОПС в парцел IV- общински,
урегулиран с площ от 580 кв.м, в кв. 29, по плана на с. Черноморец, заедно с
правото на строеж върху мястото, учредена от Н.С.Й. и Е.Б.Й. в полза на И.В.Д.
с Нотариален акт за договорна ипотека № *, том *, дело № *год. по описа на Б.
К. - Нотариус, per. № * на Нотариалната камара, в резултат на което причинил на
Г.И.Г. значителни вреди в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева и получил
значителни неправомерни доходи на стойност 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляващи получените от него лихви.
Обв.21
На неустановена дата през 2004 година
в гр.Б. сключил като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Б.С.Б.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 7 /седем/ % върху главницата по
кредита, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без
определен срок за връщане, като кредитът е бил необезпечен, в резултат на което
причинил на Б.С.Б. значителни вреди в размер на 10 500 /десет хиляди и
петстотин/ лева, представляващи платените от него лихви и получил
значителни неправомерни доходи на стойност 10 500 /десет хиляди и петстотин/ лева, представляващи получените от него
лихви.
Обв.22
На неустановена дата през месец
Януари 2005 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен неформален договор
за банков кредит със С.М.Б., като кредитополучател, с предмет на договора -
главница в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева и задължение за лихва в
неустановен размер, с неустановен срок за връщане, като за погасяване на
дължимите суми - главница и лихви М.Т.Б.
/баща на С.М.Б./ прехвърлил на И.В.Д.
и „Ритейл" ООД, представлявано от Д.С.С., при равни квоти между тях,
собствеността върху поземлен имот с идентификатор 51500.27.39, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, находящ се в град Н., община Н., област Б., с
площ на поземления имот от 2027 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: пасище с Нотариален акт за покупко-
продажба № *, том *, дело № * год. по описа на М. Б. - нотариус с per. № * на
Нотариалната камара, като стойността на имота е 89 200 /осемдесет и девет
хиляди и двеста/ лева, в резултат на което причинил на М.Т.Б. значителни вреди
в размер на 44 600/четиридесет и четири хиляди и шестстотин/ лева,
представляващи стойността на неговата идеална част от имота и получил
значителни неправомерни доходи в размер на 44 600 /четиридесет и четири хиляди
и шестстотин/ лева, представляващи стойността на неговата Уг идеална част от имота.
Обв.23
На неустановени дати в периода от
месец Февруари 2005 год. до месец Юли 2005 год. в гр.Б. сключил като
кредитодател, от една страна, устни неформални договори за банков кредит с М.Х.Т.,
като кредитополучател, от друга страна, с предмет на договорите - главница в
общ размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева и задължение за лихва в
размер на 10 /десет/ % върху главниците, дължима ежемесечно да пълното им
плащане, със срок на връщане на главницата месец Октомври 2005 година, като
кредитите не са били обезпечени, в резултат на което причинил на М.Х.Т.
значителни вреди в размер на 88 000 /осемдесет и осем хиляди/ лева,
представляващи общия размер на платените от него лихви и получил
значителни неправомерни доходи на стойност 88 000 /осемдесет и осем хиляди/
лева, представляващи получените от него лихви.
Обв.24
На 19.05.2005 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател устен неформален договор за банков кредит с Д.В.Б., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 24 000 /двадесет
и четири хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок
на връщане кредита 25.07.2005 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна
ипотека върху незастроено място в село С.В., община Н., представляващо УПИ * в
кв. * по плана на с. * - *, с площ от 474 кв.м., учредена от Д.В.Б. в полза на И.В.Д.
с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *,
том *, дело * год. по описа на С.А. - Нотариус per. № * на Нотариалната камара,
в резултат на което причинил на Д.В.Б. значителни вреди в размер на 12 000
/дванадесет хиляди лева/ лева, представляващи платените от него лихви и
получил значителни неправомерни доходи на стойност на 12 000 /дванадесет
хиляди/ лева, представляващи получените от него лихви.
Обв.25
На неустановена дата през месец май
2005 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков
кредит със С.Р.Б., като кредитополучател, с предмет на договора - главница в
размер на
5 000 /пет хиляди/ лева и задължение за лихва
в размер на 5 /пет/ % върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното
плащане на главницата, без да е определен срок за връщане на кредита, като
кредитът не е бил обезпечен, в резултат на което причинил на С.Р.Б. вреди в
размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи платените от
него лихви и получил значителни неправомерни доходи на стойност 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева,
представляващи получените от него лихви.
Обв.26
На неустановена дата през месец
Септември 2005 год. в гр.Б. в съучастие с М.Ж.В., като извършител, сключил,
като кредитодател устен неформален договор за банков кредит с А.Д.Б., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на
8 000 /осем хиляди/ щатски долара с левова
равностойност 12 632 /дванадесет хиляди шестстотин тридесет и два/ лева по
фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар към месец Септември 2005 год. - 1.579
лв. и задължение за лихва в размер на 8 /осем/ % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното връщане на главницата, със срок на връщане 1 /една/
година, като кредитът е бил обезпечен със запис на заповед без определен срок
за сумата от 8 000 /осем хиляди/ щатски долара, издадена от А.Д.Б. в полза на И.В.Д.,
в резултат на което причинил на А.Д.Б. значителни вреди в размер на 16 380
/шестнадесет хиляди триста и осемдесет/ лева, представляващи платените от
него лихви и получил значителни неправомерни доходи на стойност 16 380
/шестнадесет хиляди триста и осемдесет/ лева, представляващи получените от него
лихви, като деянието му било умишлено улеснено от М.Ж.В. в качеството и на
помагач, която предоставила данни за разплащателна банкова сметка *** № *** в *.,
чийто титуляр е, по която са преведени суми от А.Д.Б. за плащане на лихви и
главница по договора му за кредит с И.В.Д..
Обв.27
На 19.10.2005 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с М.Х.Т., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница 59 327 /петдесет и девет
хиляди триста двадесет и седем/ лева и задължение за лихва в размер на 10
/десет/ % върху главницата, дължима ежемесечно и наказателна лихва в размер на
1 /един/ % в случай на забава, със срок на връщане до 10.02.2006 год., като за
гарантиране плащането на главницата и лихвите по кредита М.Х.Т. и И.С.Т. учредили в полза на И.В.Д. договорна ипотека върху
правото на строеж на недвижими имоти, предвидени за изграждане във вход
„2" на строящата се жилищна сграда в УПИ * в кв. * по плана на *, гр. Н. с
площ на УПИ от 1327 кв.м., както следва: Право на строеж на апартамент № 3 (ляв
на втори етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една
спалня, санитарен възел и две тераси, заедно с 10,450 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, като площта на апартамента с
общите части е 65,24 кв.м. и Право на строеж на апартамент № 4 (десен на втори
етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня,
санитарен възел и две тераси, заедно с 10,425 % ид.ч. от общите части на
сградата, като площта на апартамента с общите части е 65,09 кв.м., с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека - акт № *, том *, дело № * год. по описа
на С.А. - Нотариус per. № * на Нотариалната камара, като посочената в
нотариалния акт за стойност на заема сума в размер на 45 500 /четиридесет и пет
хиляди и петстотин/ евро с левова равностойност 88 990 /осемдесет и осем хиляди
деветстотин и деветдесет/ лева по фиксинга на БНБ за 1 /едно/ евро в деня на
получаване - 1.95583 лв. представлява стойността на главницата 59 327 /петдесет
и девет хиляди триста двадесет и седем/ лева и лихвата за уговорения срок в
размер на 29 663 /двадесет и девет хиляди шестстотин шестдесет и три лева/, в
резултат на което причинил на М.Х.Т. значителни вреди в размер на 29 663 /
двадесет и девет хиляди шестстотин шестдесет и три /лева, представляващи платените
от него лихви и получил значителни неправомерни доходи на стойност 29 663
/двадесет и девет хиляди шестстотин шестдесет и три/ лева, представляващи
получените от него лихви.
Обв.28
На 28.11.2005 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Д.В.Б., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 24 000 /двадесет
и четири хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху главницата,
дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок на връщане
на получения кредит 30.01.2006 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна
ипотека върху незастроено място в село С.В., община - Н., представляващо УПИ *
в кв. * по плана на с. *, с площ от 474 кв.м., учредена от Д.В.Б. в полза на И.В.Д.
с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *,
том *, дело № * год. по описа на С.А. - Нотариус per. № * на Нотариална камара,
в резултат на което причинил на Д.В.Б. значителни вреди в размер на 28 800
/двадесет и осем хиляди и осемстотин/ лева, представляващи платените от него
лихви и получил значителни неправомерни доходи на стойност 28 800 /двадесет
и осем хиляди и осемстотин/ лева, представляващи получените от него лихви.
Обв.29
На неустановени дати през 2005 година
в гр.Б. сключил, като кредитодател, устни неформални договори за банков кредит
с Б.С.Б., като кредитополучател, с предмет на договорите - главница в общ
размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева и задължение за месечна лихва в
размер на 7 /седем/ % върху общата главница до окончателното и издължаване, без
определен срок за връщане на кредита, като кредитите не са били обезпечени, в
резултат на което причинил на Б.С.Б. значителни вреди в размер на 44 100
/четиридесет и четири хиляди и сто/ лева, представляващи платените от него
лихви и получил значителни неправомерни доходи на стойност 44 100
/четиридесет и четири хиляди и сто/ лева, представляващи получените от него
лихви.
Обв.30
На неустановена дата през 2005 год. в
гр. Б. сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Г.
Хасаи А., като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 3
000 /три хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без определен
срок за връщане на кредита, като същият не е бил обезпечен, в резултат на което
причинил на Г.Х.А. значителни вреди в размер на 3 600 /три хиляди и шестстотин/
лева, представляващи платените от нея лихви и получил значителни
неправомерни доходи на стойност 3 600 /три хиляди и шестстотин/ лева,
представляващи получените от него лихви.
Обв.31
На 01.03.2006 год. в гр.Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с М.Х.Т., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница 135 294 /сто тридесет и пет
хиляди двеста деветдесет и четири / лева и задължение за лихва в размер на 10
/десет/ % върху главницата, дължима ежемесечно да пълното и плащане и
наказателна лихва в размер на 1 /един/ % в случай на забава, със срок на
връщане до 01.09.2006 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека
върху правото на строеж на недвижими имоти, предвидени за изграждане във вход
„2" на строящата се жилищна сграда в УПИ * в кв. * по плана на *", с
площ на УПИ от 1327 кв.м., както следва: Право на строеж на апартамент № 5 (ляв
на трети етаж), състоящ се от антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, една
спалня, санитарен възел и две тераси със застроена площ от 56,16 кв.м, заедно с
10,450 % идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху
терена, като площта на апартамента с общите части е 65,24 кв.м., Право на
строеж на апартамент № 6 (десен на трети етаж), състоящ се от антре,
дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси с
площ от 56,03 кв.м, заедно с 10,425 % ид.ч. от общите части на сградата, като
площта на апартамента с общите части е 65,09 кв.м.; Право на строеж на
апартамент № 7 (ляв на четвърти етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с
кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси с площ от 56,16 кв.м,
заедно с 10,450 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена, като площта на апартамента с общите части е 65,24 кв.м. и Право
на строеж на апартамент № 8 (десен на четвърти етаж), състоящ се от антре,
дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси с
площ от 56,03 кв.м, заедно с 10,425 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, като площта на апартамента с общите части е
65,09 кв.м., уредена от М.Х.Т. и И.С.Т. в полза на И.В.Д. с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № *, том П, per. * от * год. по описа на С.А. -
нотариус per. № * на Нотариалната камара, като посочената в нотариалния акт за
стойност на заема сума в размер на 230 000 /двеста и тридесет хиляди/ лева
представлява главницата в размер на 135 294 /сто тридесет и пет хиляди двеста
деветдесет и четири/ лева и лихвата за уговорения срок в размер на 94 706
/деветдесет и четири хиляди седемстотин и шест/лева, в резултат на което
причинил на М.Х.Т. значителни вреди в размер на 94 706 /деветдесет и четири
хиляди седемстотин и шест /лева, представляващи платените от него лихви
и получил значителни неправомерни доходи на стойност 94 706 /деветдесет и
четири хиляди седемстотин и шест /лева, представляващи получените от него
лихви.
Обв.32
На 26.04.2006 год. в гр. Б. сключил,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с М.Х.Т., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница 46 429 /четиридесет и шест
хиляди четиристотин двадесет и девет/ лева и задължение за лихва в размер на 10
/десет/ % върху главницата, дължима ежемесечно да пълното и плащане и
наказателна лихва в размер на 1 /един/ процент в случай на забава, със срок на
връщане до 27.07.2006 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека
върху правото на строеж на офис № 2, разположен на първи етаж във вход „3"
от жилищната сграда, изграждана в УПИ * в кв. * по плана на *, с площ на УПИ от
1327 кв.м, с площ на офиса от 51,03 кв.м, заедно с 4,270 % идеални части от
общите части на сградата, като площта на офиса с общите части е 55,49 кв.м.
учредена от М.Х.Т. и И.С.Т. в полза на И.В.Д. с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека - акт № *, том *, дело № * год. по описа на С.А. - нотариус
per. № * на Нотариалната камара, като посочената в нотариалния акт за стойност
на заема сума в размер на 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева представлява
главницата в размер на 46 429 /четиридесет и шест хиляди четиристотин двадесет
и девет/ лева и лихвата за уговорения срок в размер на 18 571 /осемнадесет
хиляди петстотин седемдесет и един/ лева в резултат на което причинил на М.Х.Т.
значителни вреди в размер на 18 571 /осемнадесет хиляди петстотин седемдесет и
един/ лева, представляващи платените от него лихви и получил значителни неправомерни доходи
на стойност 18 571 /осемнадесет
хиляди петстотин седемдесет и един/ лева, представляващи получените от него
лихви.
Обв.33
На неустановена дата през месец април
2008 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен неформален договор за
банков кредит с П.Д.П., като кредитополучател, с предмет на договора - главница
в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ евро с левова равностойност 6 842
/шест хиляди осемстотин четиридесет и два/ лева по фиксинга на БНБ за 1 /едно/
евро към месец Април 2008 год - 1.955 лв. и задължение за лихва в размер на 10
/десет/ % върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на
главницата и наказателна лихва в размер на 1 /един/ % дневно в случай на
забава, без определен срок за връщане на кредита, като за обезпечаване на
кредита през месец Юни 2009 год. П.Д.П. издава в полза на И.В.Д. Запис на заповед
за сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, в резултат на което причинил на П.Д.П.
значителни вреди в размер на 5 792 /пет хиляди седемстотин деветдесет и два/
лева, представляващи разликата между платените от него лихви в размер на
12 634 /дванадесет хиляди шестстотин тридесет и четири/ лева и неплатената
главница по кредита в размер на 6 842 /шест хиляди осемстотин четиридесет и
два/ лева и получил значителни неправомерни доходи на стойност 5 792 /пет
хиляди седемстотин деветдесет и два/ лева, представляващи разликата между
получените от него лихви в размер на 12 634/ дванадесет хиляди шестстотин
тридесет и четири / лева и неплатената главница по кредита в размер на 6 842
/шест хиляди осемстотин четиридесет и два/ лева.
Обв.34
На неустановена дата през 2008 год. в
гр. Б. сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Г.Х.А.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 4 000
/четири хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без
определен срок за връщане на кредита, като на неустановена дата през месец
януари 2009 год. кредитът е бил обезпечен със Запис на заповед, издадена от Г.Х.А.
в полза на И.В.Д. за сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, с падеж
25.08.2009 год., в резултат на което причинил на Г.Х.А. значителни вреди в
размер на 6 800 /шест хиляди и осемстотин/ лева, представляващи разликата
между платените от нея лихви в размер на 10 800 /десет хиляди и осемстотин/
лева и неплатената главница в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева и получил
значителни неправомерни доходи на стойност 6 800 /шест хиляди и осемстотин/
лева, представляващи разликата между получените от него лихви в размер на 10
800 /десет хиляди и осемстотин/ лева и неплатената главница в размер на 4 000
/четири хиляди/ лева.
Обв.35
На неустановена дата през месец
Януари 2009 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен неформален договор
за банков кредит с Д.В.Б., като кредитополучател, с предмет на договора -
главница в размер на 37 000 /тридесет и седем хиляди/ евро с левова
равностойност 72 335 /седемдесет и две хиляди триста тридесет и пет/ лева по
фиксинга на БНБ за 1 /едно/ евро към месец Януари 2009 год. - 1.955 лв. и
задължение за лихва в размер на 10 /десет/ % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без да е определен срок за
връщане на кредита и същият не е обезпечен, в резултат на което получил
значителни неправомерни доходи в размер на 36 165 /тридесет и шест хиляди сто
шестдесет и пет/ лева, представляващи платената от Д.В.Б. лихва.
Обв.36
На неустановена дата през месец Май
2009 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен неформален договор за
банков кредит с Я.Г.Я., като кредитополучател, с предмет на договора - главница
в размер на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 5
/пет/ % върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на
главницата, без да е определен срок за връщане на кредита, като за обезпечаване
на кредита през м. ноември 2009 год. Я.Г.Я. издава Запис на заповед в негова
полза за сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева със срок на плащане месец
Август 2010 год., в резултат на което получил значителни неправомерни доходи в
размер на 31 500 /тридесет и една хиляди и петстотин/ лева представляващи
платената от Я.Г.Я. лихва.
СпециА.зирана
прокуратура е повдигнала обвинение срещу
подс. И.В.Д. и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 253 ал.З пр. 2 вр. ал.1 пр.2 алт.2 и пр.З
вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК / ДВ бр.85/ 24.07.1998 год./ за
това, че
Обв.II.
На 11.08.1998 год. в гр. Б., в
съучастие с М.Ж.В., като извършител, извършил сделка с имущество, за което
знаел, че е придобито от него чрез престъпление по чл. 252 от НК – сключил
договор за замяна на недвижим имот с Г.К.Б. и М.Н.Б. / НА № *, том *, дело
№ * год. по описа на А. Д. - нотариус в районен съд - Б./ и по този начин
отчуждил жилище- апартамент /мезонет/ на трети етаж и четвърти етаж - десен,
находящ се в град Б., ул. Петко Каравелов № 9, с площ на трети етаж - 113,95
кв.м и на четвърти етаж - с площ 73,67 кв.м, като квадратурата на цялото
мезонетно жилище е 187,61 кв.м, състоящ се от хол-дневна, кухня, спалня,
тоалетна и коридор на трети етаж и две спални, кабинет, баня - тоалетна,
коридор и вътрешна стълбище, ведно с мазе № 7, с площ от 14,98 кв.м, както и
заедно с 23,77 % и 20,42 кв.м идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена на който е построена масивна триетажна сграда с
партер и мансарден етаж в имот УПИ *,* в кв. * по плана на град Б., с площ на
УПИ от 243,60 кв.м. на стойност 97 790 000 /деветдесет и седем милиона
седемстотин и деветдесет хиляди/ неденоминирани лева, равняващи се на 97 790 /
деветдесет и седем хиляди седемстотин и деветдесет/ деноминирани лева, като
имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък. –
СпециА.зирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.З пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.2
алт.2 и пр.З от НК /ДВ бр.85/ 24.07.1998 год./ за това, че
Обв. III.
На 26.03.1999 год. в гр. Б. извършил
сделка с имущество, за което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по
чл. 252 от НК –като продавач сключил с купувача И.Г.В. и М.С.В. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот /НА № 96, том I, per. № 2751, дело 133 от
26.03.1999 год. по описа на Н. Н. - Нотариус, per. № * на НК, и по този начин
отчуждил жилище - апартамент № 136, на четвърти етаж във вход „3" на
жилищна сграда - блок № * „*", *-* гр. Б., състоящ се от две спални,
дневна, кухня, антре, баня с тоалетна, със застроена площ от 79,90 кв.м, заедно
с избено помещение № 136, както и заедно с 1,43 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, на стойност 41 290 840 /четиридесет и един
милиона двеста и деветдесет хиляди осемстотин и четиридесет/ неденоминирани
лева, равняващи се на 41 290 /четиридесет и една хиляди двеста и деветдесет/
деноминирани лева, като деянието е извършено два пъти, имуществото е в особено
големи размери и случаят е особено тежък.
СпециА.зирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.З пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.2
алт.2 и пр.З от НК /ДВ бр.85/ 24.07.1998 год./ за това, че
Обв. IV
На 29.04.1999 год. в гр. Б. извършил
сделка с имущество, за което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по
чл. 252 от НК – като продавач, сключил с купувача И. В. К. и Т.А.К. Договор
за покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том *, per. № *, дело № * от *
год. по описа на А.Д. - Нотариус, per. № 285 на НК/ и по този начин отчуждил
жилище - апартамент № 7, етаж 3, вх. „Д", в жилищен блок № *, *** със
застроена площ от 90,06 кв.м, състоящ се от дневна, две спални, кухня, антре,
тоалетна, в едно с избено помещение № 7, с площ от 2,78 кв.м, както и 0,734 %
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,54 кв.м идеални
части от общите части на сградата и 0,734 % ид.ч от правото на строеж върху
100,60 кв.м.,на стойност 41 710 050 /четиридесет и един милиона седемстотин и
десет хиляди и петдесет/ неденоминирани лева, равняващи се на 41 710
/четиридесет и една хиляди седемстотин и десет/ деноминирани лева/, като
деянието е извършено повече от два пъти, имуществото е в особено големи размери
и случаят е особено тежък.
СпециА.зирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.З пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.2
алт.2 и пр.З от НК /ДВ бр.85/24.07.1998 год./ за това, че
Обв. V
На 29.02.2000 год. в гр. Б. извършил
сделка с имущество за което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по
чл. 252 от НК – като продавач, сключил с купувача К.Д.Г. Договор за покупко-
продажба на недвижим имот /НА № *, том *, дело № * год. по описа на Д.Р.-
Нотариус, per. * на НК/и по този начин отчуждил жилище- апартамент № 80,
находящ се в гр. Б., *, на четиринадесети етаж, със застроена площ от 57,79
кв.м или 221,49 куб.м, състоящ се от кухня, спалня, дневна, тоалетна, антре, в
едно с избено помещение, застроено на площ от 8,77 куб.м, както и 0,978 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена
,на стойност 29 360 /двадесет и девет хиляди триста и шестдесет/ лева, като
деянието е извършено повече от два пъти, имуществото е в особено големи размери
и случаят е особено тежък.
СпециА.зирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.З пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.2
алт.2 и пр.З от НК /ДВ бр.85/ 24.07.1998 год./ за това, че
Обв. VI
На 15.03.2000 год. в гр. Б. извършил
сделка с имущество, за което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по
чл. 252 от НК – като продавач, сключил с купувача Ж.К.Р. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот /НА № 57, том IA, per. № 849, дело № 59
от 15.03.2000 год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на НК/ и по този начин
отчуждил жилище - апартамент-десен, находящ се в гр. Б., комплекс *, със
застроена площ от 65,83 кв.м, състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня с
тоалетна, заедно с избено помещение № 30, с площ от 6,12 кв.м, както и задно с
2,852 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена ,на стойност 33 920 /тридесет и три хиляди деветстотин и двадесет/ лева,
като деянието е извършено повече от два пъти, имуществото е в особено големи
размери и случаят е особено тежък.
СпециА.зирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.1
алт.1 и пр.З от НК /ДВ бр.21/ 17.03.2000 год./ за това, че
Обв. VII
*** извършил финансова операция със
средства, за които знаел, че са придобити от него чрез престъпление по чл. 252
от НК – като купувач заплатил в брой цената по сключения от него с продавача
„*, представлявано от Д. А. У., Договор за покупко-продажба на недвижим имот
/НА № * том *, дело № * от * год. по описа на М. Б. - Нотариус с per. № * на
НК/ и по този начин придобил 140/9553 идеални части от дворно място, цялото от
9553 кв.м, образуващо УПИ *, кв. 4 по плана на *, заедно с изградената в имота
Жилищна сграда № 1, мезонет, съставляваща част от секция „2", група
„Д-1", състояща се от два жилищни етажа с обща площ от 140 кв. м, с
раменна стълба между тях, като всеки от етажите се състои от следните
помещения: първи етаж - антре, дневна, баня-тоалетна, две тераси,
кухня-трапезария, една спалня и втори етаж - антре, две спални, баня- тоалетна
и две тераси, на стойност 110 338 /сто и десет хиляди триста тридесет и осем/
лева, като деянието е извършено повече от два пъти, средствата са в особено
големи размери и случаят е особено тежък
СпециА.зирана
прокуратура е повдигнала обвинение срещу
подс. И.В.Д. и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.1
алт.1 и пр.З от НК /ДВ бр.21/ 17.03.2000 год./
за това, че
Обв. VIII
На 15.08.2001 год. в гр. Б. извършил финансова операция със средства,
за които знаел, че са придобити от него чрез престъпление по чл. 252 от НК – като купувач заплатил в
брой цената по сключения от него с продавача И.Д.П. и Т.Х.П. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том *, дело № * год. по описа на
С. С. - Нотариус, per. № * на НК/ и по този начин придобил - апартамент № 31,
находящ се на пети етаж във вход „В" на жилищен блок № * със застроена
площ от 90,06 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, кухня, тоалетна, баня,
антре, домакинско помещение, отгоре - покрив, заедно с избено помещение № 31,
както и заедно с 2,960 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху терена, на стойност 64 978
/шестдесет и четири хиляди деветстотин седемдесет и осем/ лева, като деянието е
извършено повече от два пъти, средствата са в особено големи размери и случаят
е особено тежък.
СпециА.зирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.4 пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.2
алт.2 и пр.З от НК/ДВ бр.21/ 17.03.2000 год./ за това, че
Обв. IX
На 06.03.2002 год. в гр. Б. извършил
сделка с имущество, за което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по
чл. 252 от НК – като продавач, сключил с купувача Ж.П. Т. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том *, дело № * год. по описа на
А.Д. - Нотариус, per. № * на НК/ и по този начин отчуждил жилище- апартамент №
1, находящ се в жилищна сграда в гр. Б., * вход I-ви, първи етаж, със застроена
площ от 78,02 кв.м, състоящ се от дневна, хол, кухня, спалня, баня, тоалетна и
антре, заедно с избено помещение № 7, както и заедно с 1,04 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху терена, на стойност 35 908 /тридесет и пет хиляди
деветстотин и осем /лева, като деянието е извършено повече от два пъти,
имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.4 пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.2
алт.2 и пр.З от НК /ДВ бр.21/17.03.2000 год./ за това, че
Обв. X.
На 24.07.2002 год. в гр. Б. извършил
сделка с имущество за което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по
чл. 252 от НК – като продавач, сключил с купувача Г. Е. К. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том *, дело * год. по описа на
О. Ж. - Нотариус, per. № * на НК/ и по този начин отчуждил жилище, заемащо
целия трети етаж на триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Б., *,
състоящо се от две стаи, кухня, салон, тоалетна и балкон, със застроена площ от
82,70 кв.м, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, както и дъсчена барака, построена в имота, в едно с Ул ид.ч. от дворно
място, цялото с площ от 294 кв.м, съставляващо УПИ *, в кв. * по плана на гр. Б.,
на стойност 89 673 /осемдесет и девет хиляди шестстотин седемдесет и три/ лева,
като деянието е извършено повече от два пъти, имуществото е в особено големи
размери и случаят е особено тежък.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.1
алт.1 и пр.З от НК /ДВ бр.21/17.03.2000 год./ за това, че
Обв. XI.
На 22.08.2002 год. в гр. Б. извършил
финансова операция със средства, за които знаел, че са придобити от него чрез
престъпление по чл. 252 от НК –като купувач заплатил в брой цената по
сключения от него с продавача ** Договор за покупко-продажба на недвижим имот/
НА № *, том *, дело № * год. по описа на Б. К. - Нотариус, per. № * на НК/ и по
този начин отчуждил Поземлен имот, за който е отреден парцел *в кв. *, по плана
на гр. К., Б. област, целият урегулиран, съдържащ 1490 кв.м, ведно с
построените в него масивна и полумасивни постройки - мандра, на стойност 107
100 /сто и седем хиляди и сто/ лева, като деянието е извършено повече от два
пъти, средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.1
алт.1 и пр.З от НК /ДВ бр.21/ 17.03.2000 год./ от НК за това, че
Обв.XII.
На 05.09.2002 год. в гр. Б. извършил
финансови операции със средства, за които знаел, че са придобити от него чрез
престъпление по чл. 252 от НК – открил в * разплащателна сметка в евро №*,
в която внесъл в брой 60 000 /шестдесет хиляди/ евро, които на същият ден
превалутирал в щатски долари и внесъл в сметка № *, откъдето ги изтеглил в брой
превалутирани в 117 349.80 /сто и седемнадесет хиляди триста четиридесет и
девет лева и осемдесет стотинки/ лева, като деянието е извършено повече от два
пъти, средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.2 т.2 вр. ал.1 пр.1 алт.1 и пр.З
от НК / ДВ бр.21/ 17.03.2000 год./ за това, че
Обв.XIII
*** извършил финансови операции със
средства, за които знаел, че са придобити от него чрез престъпление по чл. 252
от НК – извършил паричен превод от * по сметка № * на М.Л.М. в *" в
Германия на сумата от 5 000 /пет хиляди /евро, с левова равностойност 9 750
/девет хиляди седемстотин и петдесет/ лева, като деянието е извършено повече от
два пъти.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. ал.1 пр.2 алт.1 и пр.З
от НК / ДВ бр.21/ 17.03.2000 год./ за това, че
Обв.XIV
На 01.10.2002 год. на неустановено
място на територията на Федерална Република Германия извършил финансова
операция със средства, за които знаел, че са придобити от него чрез
престъпление по чл. 252 от НК – като купувач заплатил в брой цената на
закупения от * Берлин - Германия лек автомобил „БМВ", Модел
„740D", идентификационен номер на МПС *, per. № *, който внесъл на
територията на Република България с митническа декларация ЕАД № * год., на
стойност 66 468 /шестдесет и шест хиляди четиристотин шестдесет и осем/ евро, с
левова равностойност 130 000.01 /сто и тридесет хиляди лева и една стотинка/
лева, като деянието е извършено повече от два пъти, средствата са в особено
големи размери и случаят е особено тежък.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.5 пр.2 вр. ал.З т.2 вр. ал.1 пр.1
и пр.4, вр.чл.26 ал.1 от НК / ДВ бр.26/30.03.2004 год./за това, че
Обв.ХV
В периода от 05.08.2004 год. до
13.12.2005 год. в гр.Б., при условията на продължавано престъпление, извършил
финансови операции с имущество - парични средства в размер на 63 700 /шестдесет
и три хиляди и седемстотин/ лева, за които знаел, че са придобити от него чрез
престъпление по чл. 252 от НК, като деянието е извършено повече от два пъти,
имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък, както следва:
На 05.08.2004 год. в гр. Б. извършил
финансова операция с имущество - парични средства, за които знаел, че са
придобити от него чрез престъпление по чл. 252 от НК - безкасово закрил
срочен влог № * BGN в *. и прехвърлил сумата от 41 300 /четиридесет и една
хиляди и триста/ лева по сметка № *BGN в *. с титуляр М.Ж.В., като имуществото
е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
На 13.12.2005 год. в гр. Б. извършил
финансова операция с имущество - парични средства, за което знаел, че са придобити
от него чрез престъпление по чл. 252 от НК – като купувач заплатил в брой
цената на придобитите по реда на Публична продан /вписана с вх. per. № *,
том * от * в Служба по вписванията - Б./ 255/510 кв.м. от поземлен имот пл. № *,
кв. 22, гр. Б. *, заедно с партерен етаж с площ от 69,55 кв.м, състоящ се от
стая за живеене, сервизно помещение, гараж от масивна двуетажна сграда и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, на стойност 22 400 /двадесет и две хиляди и четиристотин/ лева, като
имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежьк.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал. 5 пр. 2 вр. ал. 4 пр.1, пр.2 и
пр.З вр. ал. 3 т.2 вр. ал. 2 пр.З и пр.7 и ал.1 пр. 1, пр.2 и пр. 4 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК за
това, че
Обв.XVI
В периода от 26.10.2007 год. до
01.12.2009 год. в гр.Б. и в гр.Н., при условията на продължавано престъпление
извършил финансови операции на обща стойност 697 647 /шестстотин деветдесет и
седем хиляди шестстотин четиридесет и седем/ лева, извършил сделки с имущество
на обща стойност 126 599 / сто двадесет и шест хиляди петстотин деветдесет и
девет/ лева и държал имущество на обща стойност 45 922.13 /четиридесет и пет
хиляди деветстотин двадесет и два лева и тринадесет стотинки/ лева, всичко на
стойност 870 168.13 /осемстотин и седемдесет хиляди сто шестдесет и осем лева и
тринадесет стотинки/ лева, като деянието е извършено със средства и имущество,
за които е знаел, че са придобити от него чрез тежко умишлено престъпление -
престъпление по чл. 252 от НК, извършено е повече от два пъти, като средствата
и имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък.
На 26.10.2007 год. в гр. Б., извършил
финансова операция с имущество - парични средства, за което знаел, че са
придобити от него чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК – като купувач заплатил в брой цената на сключения от него с продавача В.
П. Договор за покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том *, дело № *
год. по описа на Б. К. - нотариус per. № * на НК/ и по този начин придобил
апартамент № 2, находящ се в гр. Б., *, с площ на апартамента от 111,08 кв.м,
състоящ се от две спални, дневна, кухня-трапезария, баня, тоалетна, килер и
антре, отдолу - гараж и проход, заедно с 9,873 % идеални части от общите части
на сградата равняващи се на 8,61 кв.м и от правото на строеж върху терена,
съставляващ ПИ пл. № * в квартал *, бивши парцели * и * на стойност 178 052
/сто седемдесет и осем хиляди петдесет и два/ лева, като имуществото е в
особено големи размери и случаят е особено тежък.
На 28.12.2007 год. в гр.Н. извършил
финансова операция с имущество - парични средства, за което знаел, че са
придобити от него чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК – като купувач заплатил в брой цената на сключения от него с продавача *,
чрез управителя - М.Г.Г. Договор за покупко-продажба на недвижим имот /№ *,
том *, дело * год. по описа на С.А. - Нотариус per. № * на НК./ и по този начин
придобил Апартамент № 1, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.507.518.1.4 по кадастралната карта на град Н. в **,
разположен на първи жилищен етаж във блок „В", със застроена площ на
апартамента от 56,15 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня,
антре, две тераси и баня-тоалетна, заедно с 7,058 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като площта на
апартамента с припадащите му се общи части е в размер на 64,00 кв.м. и
Апартамент № 2, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **
разположен на първи жилищен етаж във блок „В", със застроена площ на
апартамента от 56,19 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня,
антре, две тераси и баня-тоалетна, в едно с 7,063 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като площта на
апартамента с общите части е в размер на 64,00 кв.м.на обща стойност 168 323
/сто шестдесет и осем хиляди триста двадесет и три/ лева, като имуществото е в
особено големи размери и случаят е особено тежък.
На 29.02.2008 год. в гр.Н. извършил
сделка с имущество, за което знаел, че е придобито от него чрез тежко умишлено
престъпление - престъпление по чл. 252 от НК – като продавач сключил с
купувача Д. А. К. Договор за покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том
*, дело № * год. по описа на С.А. - Нотариус, per. № * на НК/ и по този начин
отчуждил недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.508.75.1.11 разположен във вход „2" на сграда с идентификатор *,
изградена на етап „груб строеж" в поземлен имот с идентификатор * по
кадастралната карта на град Н. в *, който самостоятелен имот представлява
Апартамент № Зл (ляв на втори етаж), състоящ се от антре, дневна- трапезария с
кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси, в едно с 10,450 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като площта
на апартамента с общите части възлиза на 65,24 кв.м., на стойност 63 372
/шестдесет и три хиляди триста седемдесет и два/ лева, като имуществото е в
особено големи размери и случаят е особено тежък.
На 29.02.2008 год. в гр.Н. извършил
сделка с имущество за което знаел, че е придобито от него чрез тежко умишлено
престъпление по чл. 252 от НК – като продавач сключил с купувача А. В. Н.
Договор за покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том *, дело № * год.
по описа на С.А. - Нотариус, per. № * на НК / и по този начин отчуждил недвижим
имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.508.75.1.12
разположен във вход „2" на сграда с идентификатор *, изградена на етап
„груб строеж" в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на
град Н. в * който самостоятелен имот представлява Апартамент № 4д (десен на
втори етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една
спалня, санитарен възел и две тераси, в едно с 10,425 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, като площта на апартамента с общите
части възлиза на 65,09 кв.м.,на стойност 63 227 /шестдесет и три хиляди двеста
двадесет и седем лева/ ,за което знаел, че е придобито от него, чрез тежко
умишлено престъпление по чл. 252 от НК, като имуществото е в особено големи
размери и случаят е особено тежък.
В периода от 27.02.2008 год. до
25.06.2008 год. в гр.Б. извършил финансови операции с имущество - парични
средства, за което знаел, че са придобити от него чрез тежко умишлено
престъпление - престъпление по чл. 252 от НК – платил в брой на продавача *,
представлявано от В.Б.Ч. цената на лек автомобил „БМВ" Модел
„750LI", с регистрационен № * и идентификационен номер на МПС * на
стойност 79 290 /седемдесет и девет хиляди двеста и деветдесет/ евро с левова
равностойност 155 077.76 /сто петдесет и пет хиляди седемдесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки/ лева, закупен от Г.Й.Д. с Договор №* от *. с
нотариална заверка № * от *. на В. Д. - Нотариус, per. № * на НК и цената на
лек автомобил „БМВ", модел „335 XI" с регистрационен номер * и
идентификационен номер на МПС *, на стойност 42 840 /четиридесет и две хиляди
осемстотин и четиридесет / евро с левова равностойност 83 787.76 /осемдесет и
три хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/
лева, закупен от М.Ж.В. с Договор №* от *год. с нотариална заверка № * от *. на
В. Д. - Нотариус, per. № * на НК - на 27.02.2008 год. платил сумата от 10 000
/десет хиляди/ евро; на 28.03.2008 год. платил сумата от 45 000 /четиридесет и
пет хиляди/ евро; на 23.04.2008 год.платил сумата от 10 000 /десет хиляди/ евро
; на 09.05.2008 год. платил сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ евро; на
29.05.2008 год. платил сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ евро; на 02.06.2008
год. платил сумата от 10 000 /десет хиляди/ евро - общо 110 000 /сто и десет
хиляди / евро,с левова равностойност 214 500/ двеста и четиринадесет хиляди и
петстотин/ лева; на 06.06.2008 год. платил сумата от 119 000 /сто и
деветнадесет хиляди/ лева и на 25.06.2008 год. платил сумата от 17 772
/седемнадесет хиляди седемстотин седемдесет и два1 лева, ВСИЧКО НА ОБЩА
СТОЙНОСТ 351 272/ триста петдесет и една хиляди двеста седемдесет и два /лева ,
като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
6. На 01.12.2009 год. в гр. Б. държал
имущество - парични средства, за което знаел, че е придобито от него чрез тежко
умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК -държал в дома си,
находящ се на ул. * ап. ляв сумата от 20 250 /двадесет хиляди двеста и
петдесет/ евро, с левова равностойност 40 267.13 /четиридесет хиляди двеста
шестдесет и седем лева и тринадесет стотинки/ лева и държал в себе си сумата от
5 655 /пет хиляди шестстотин петдесет и пет/ лева, всичко на обща стойност 45
922.13 /четиридесет и пет хиляди лева деветстотин двадесет и два лева и
тринадесет стотинки/, като имуществото е в особено големи размери и случаят е
особено тежък.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д.
и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 214 ал. 2 т. 1 и
т. 2 вр. ал. 1 пр.1 алт.1 пр.2 алт.2 пр.З пр.6 алт.1 и алт 2 вр. чл. 213а ал. 2
т. 1 пр.1 и ал. 3 т. 2 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че
Обв.XVII
В периода от неустановена дата от
началото на месец Октомври 2006 год. до 12.07.2007 год. в гр. Б., гр.А, гр. П.
и гр. Н. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, принудил М.Х.Т., чрез заплашване - за собствения му живот и за
живота на сина му Х.М.Т. и дъщеря му Е.М.Т., да извърши нещо противно на волята
му - да прехвърли, заедно със съпругата си И.С.Т. и да убеди сина си С.М.Т. да
прехвърли на И.В.Д. собствеността върху недвижими имоти и с това причинил нему
- на М.Х.Т. и другиму - на И.С.Т. и на С.М.Т. значителни имуществени вреди на
обща стойност 904 938 /деветстотин и четири хиляди деветстотин тридесет и осем/
лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство, както следва:
На неустановена дата от началото на
месец Октомври 2006 год. до 19.10.2006 год. в гр. П., обл. Б. с цел да
набави за себе си имотна облага, принудил М.Х.Т. чрез заплашване - че ако
не върне дадените му заеми заедно с лихвите „неговите хора ще го ликвидират"-
да извърши нещо противно на волята му - да му прехвърли, в качеството си на
собственик и пълномощник на съпругата си И.С.Т. собствеността върху недвижим
имот - земеделска земя - нива, находяща се в местността * в землището на с. А.,
община П., област Б. ЕКАТТЕ *, представляващ имот № * от масив *, по плана за
земеразделяне на площ от 9,500 дка, трета категория с Нотариален акт № *, том *,
дело № * год. по описа на Х. Р. - нотариус, вписан под № * на НК и с това на
19.10.2006 год. в гр. П., обл. Б. причинил на М.Х.Т. и И.С.Т. значителни
имуществени вреди в размер на 107 050 /сто и седем хиляди и петдесет/ лева и
деянието е придружено със заплаха за убийство.
В периода от неустановена дата през
месец май 2007 год. до 29.05.2007 год. в гр. П. и гр. Б. с цел да набави за
себе си имотна облага, принудил М.Х.Т. чрез заплашване - неколкократно му
казвал, че му дължи пари от заеми заедно с лихвите , които ако не върне
„неговите хора ще се саморазправят с него" и „неговите хора ще направят
нещо на дъщеря му"- Е.М.Т. – да извърши нещо противно на волята му - да
прехвърли, в качеството си на собственик заедно със съпругата си И.С.Т. право
на строеж за изграждане на втори и трети жилищни етажи, мансарден и тавански
етаж с обща РЗП 380 кв.м, от предвидената за изграждане жилищна сграда в
поземлен имот с идентификатор * върху Vz идеална част от площта на поземления
имот от 2268кв.м.,находящ се в гр. Н., ж.к. * с Нотариален акт № *, том *, дело
№ * год. по описа на С.А. - нотариус с per. № * на НК и с това на 29.05.2007 год.
в гр. Н. причинил на М.Х.Т. и И.С.Т. значителни имуществени вреди в размер на
147 100 /сто четиридесет и седем хиляди и сто/ лева и деянието е придружено със
заплаха за убийство.
В периода от неустановена дата през
месец юни 2007 год. до 12.07.2007г в гр. А., гр. П. и гр. Б. с цел да набави
за себе си имотна облага, принудил М.Х.Т. чрез заплашване - неколкократно
му казвал, че сумата, която му дължи от заеми заедно с лихвите се е увеличила и
ако не му даде тази сума „неговите хора ще го ликвидират" и че някой „ ще
забие отверка" на сина му Х.М.Т., нощем докато работи на бензиностанцията
и „неговите хора ще направят нещо на дъщеря му, като той не може да я скрие от
тях" – да извърши нещо противно на волята му:- да прехвърли, в качеството
си на собственик, заедно със съпругата си И.С.Т., следните недвижими имоти –
Самостоятелни обекти разположени във вход „2" на сграда с идентификатор *,
изградена на етап „груб строеж" в поземлен имот с идентификатор * по
кадастралната карта на град Н. в * Апартамент № 3 (ляв на втори етаж), състоящ
се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и
две тераси, в едно с 10,450 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, като площта на апартамента с общите части възлиза на 65,24
кв.м.; Апартамент № 4 (десен на втори етаж), състоящ се от антре,
дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси,
в едно с 10,425 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, като площта на апартамента с общите части възлиза на 65,09 кв.м.;
Апартамент № 5 (ляв на трети етаж), състоящ се
от антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и
две тераси, в едно с 10,450 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, като застроената площ на апартамента с припадащите се общите
части е в размер на 65,24 кв.м.; Апартамент № 6 (десен на трети етаж), състоящ
се от антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел
и две тераси, в едно с 10,425 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, като застроената площ на апартамента с припадащите се общите
части е в размер на 65,09 кв.м.; Апартамент № 7 (ляв на четвърти етаж), състоящ
се от антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел
и две тераси, в едно с 10,450 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, като застроената площ на апартамента с припадащите се общите
части е в размер на 65,24 кв.м.; Самостоятелни обекти разположени във вход
„3" на сграда с идентификатор *, изградена на етап „груб строеж" в
поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на град Н. в КК „* Офис
№ 2, на първи етаж, заедно с 4,27 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, като застроената площ на офиса с
припадащите се общите части е в размер на 55,49 кв.м.; Апартамент № 6А (десен
на трети етаж), състоящ се от спалня, дневна - трапезария с кухненски бокс,
санитарен възел и една тераса, заедно с 7,88 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, като застроената площ на
апартамента с припадащите се общите части е в размер на 82,02 кв.м.; Апартамент
№ 12А (десен на шести етаж), състоящ се от антре, спалня, дневна - трапезария с
кухненски бокс, санитарен възел и една тераса, заедно с 3,47 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като застроената
площ на апартамента с припадащите се общите части е в размер на 60,77 кв.м.;
Апартамент № 12Б (десен на шести етаж), състоящ се от антре, спалня, дневна -
трапезария с кухненски бокс, санитарен възел и една тераса, заедно с 3,43 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
като застроената площ на апартамента с припадащите се общите части е в размер
на 60,10 кв.м. с Нотариален акт № *, том *, дело № * год. по описа на С.А. -
Нотариус per. № * на НК и с това, на 12.07.2007 год., в гр. Н. , причинил на М.Х.Т.
и И.С.Т. значителни имуществени вреди в размер на 516 328 / петстотин и
шестнадесет хиляди триста двадесет и осем/ лева и
- да убеди сина си С.М.Т. да
прехвърли на И.В.Д. недвижими имоти, разположени във вход „3" на сграда с
идентификатор *, изградена на етап „груб строеж" в поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта на град Н. в * –Апартамент № 4А (десен
на втори етаж), състоящ се от дневна - трапезария с кухненски бокс, една спалня
със самостоятелен санитарен възел и една тераса, в едно с 7,88 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с площ 74,14
кв.м, с обща площ от 82,02 кв.м.; Апартамент № 4Б (десен на втори етаж),
състоящ се от дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня със самостоятелен
санитарен възел и две тераси, заедно с 6,76 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото с площ 63,78 кв.м с обща площ от
70,54 кв.м./ и с това на 12.07.2007 год. в гр. Н. причинил на С.М.Т.
значителни имуществени вреди в размер на 134 460 /сто тридесет и четири хиляди
четиристотин и шестдесет/ леваи с това причинил на М.Х.Т., И.С.Т. и С.М.Т.
значителни имуществени вреди на обща стойност 650 788 /шестстотин и петдесет
хиляди седемстотин осемдесет и осем/ лева като деянието е придружено със
заплаха за убийство.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. И.В.Д. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК за това, че
Обв.ХVIII
В периода от 15.04.1998 год. - 30.04.2010 год. в гр. Б. при условията на продължавано
престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 412 947 /четиристотин и дванадесет хиляди деветстотин
четиридесет и седем /лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемите годишни
данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ /в сила от 01.01 1998 год.- ДВ № * год. до *
год.- ДВ * год./ и по чл. 50 от ЗДДФЛ/в сила от 01.01.2007 год. - ДВ * год.,
както следва:
На 15.04.1998 год. в гр.Б. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 71
092 /седемдесет и една хиляди деветдесет и два/ лева, като не подал пред ТД на
НАП Б. изискуемата по чл. 41 ЗОДФЛ годишна данъчна декларация за финансовата
1997 год.
На
15.04.1999 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 56 525 /петдесет и шест хиляди петстотин
двадесет и пет/лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41
ЗОДФЛ годишна данъчна декларация за финансовата 1998 год.
На
15.04.2000 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 43 324 /четиридесет и три хиляди триста
двадесет и четири /лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41
ЗОДФЛ годишна данъчна декларация за финансовата 1999 год.
На
15.04.2001 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 26 252 /двадесет и шест хиляди двеста
петдесет и два/ лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41
ЗОДФЛ годишна данъчна декларация за финансовата 2000 год.
На
15.04.2003 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 94 189 /деветдесет и четири хиляди сто
осемдесет и девет/ лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41
ЗОДФЛ годишна данъчна декларация за финансовата 2002 год.
На
15.04.2004 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 5 332 /пет хиляди триста тридесет и два/ лева,
като не подал пред ТД на НАП в гр.Б. Б. изискуемата по чл. 41 ЗОДФЛ годишна
данъчна декларация за финансовата 2003 год.
На
15.04.2006 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 20 276 /двадесет хиляди двеста седемдесет
и шест/ лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41 ЗОДФЛ
годишна данъчна декларация за финансовата 2005 год.
На
30.04.2007 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 83 254 /осемдесет и три хиляди двеста
петдесет и четири / лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41 ЗДДФЛ годишна данъчна декларация за финансовата 2006 год.
На
15.04.2010 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 12 703 /дванадесет хиляди седемстотин и
три/ лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 50 ЗДДФЛ годишна
данъчна декларация за финансовата 2009 год.
В съдебно заседание от 17,12,2018г.
прокурорът предложи изменение на обвинението досежно обв. 25 от престъплението по чл. 252 ал.2 вр. ал. 1 вр. чл.
20 ал.2 вр. ал. 1 от НК, което Съдът прие. След допуснатото изменение,
обвинението по този пункт е следното:
обв. 25 На
неустановена дата през пролетта на 2009
год. в гр.Б. подс. И.Д. сключил, като кредитодател, устен неформален договор за
банков кредит със С.Р.Б., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 5 000 лева и
задължение за лихва в размер на 5 процента върху главницата, дължима ежемесечно
до окончателното плащане на главницата, без да е определен срок за връщане на
кредита, като кредитът не е бил обезпечен, в резултат на което причинил на С.Р.Б.
вреди в размер на 1 250 лева,
представляващи платените от него лихви и получил значителни неправомерни доходи
на стойност 1 250 лева, представляващи
получените от него лихви.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. М.Ж.В. и същата е предадена на съд за
извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр.1 вр. ал.1
пр. 1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК за това, че
На неустановена дата през месец
септември 2005 год. в гр. Б. в съучастие с И.В.Д., като помагач, умишлено
улеснила И.В.Д. да извършва без съответно разрешение по занятие банкови сделки
– сключването като кредитодател на устен неформален договор за банков кредит с А.Д.
Б. като кредитополучател с предмет на договора - главница в размер на 8 000.00
/осем хиляди/ щатски долара с левова равностойност 12 632 /дванадесет хиляди
шестстотин тридесет и два/ лева по фиксинга на БНБ за 1 /един/ щатски долар в
деня на получаване - 1.579 лева и задължение за лихва в размер на 8 /осем/ %
върху главницата, дължима ежемесечно със срок на връщане 1 /една/ година, като
кредитът е бил обезпечен със запис на заповед за сумата от 8 000 /осем хиляди /
щатски долара без определен срок, издадена от А.Д. Б. в полза на И.В.Д., като
предоставила данни за разплащателна банкова сметка *** № *** в *, чийто титуляр
е, по която са преведени суми от А.Д.Б. за плащане на лихви и главница по
договора му за кредит с И.В.Д., в резултат на което причинила на А.Д.Б.
значителни вреди в размер на 15 149 /петнадесет хиляди сто четиридесет и девет/
лева.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. М.Ж.В. и същата е предадена на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал.З пр.2 вр. ал.1 пр.2 алт.2 и пр.З
вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1 от НК / ДВ бр.85/ 24.07.1998 год./за това, че
Обв.II. На
11.08.1998 год. в гр. Б., в съучастие с И.В.Д., като извършител извършила
сделка с имущество, за което знаела, че е придобито от И.В.Д. чрез престъпление
по чл. 252 от НК – сключила договор за замяна на недвижим имот с Г.К.Б. и М.Н.Б./
НА № *, дело № * год. по описа на Ат. Д. - нотариус в районен съд - Б./ и по
този начин отчуждил жилище- апартамент /мезонет/ на трети етаж и четвърти етаж
- десен, находящ се в град Б., * № * с площ на трети етаж - 113,95 кв.м и на
четвърти етаж - с площ 73,67 кв.м, като квадратурата на цялото мезонетно жилище
е 187,61 кв.м, състоящ се от хол-дневна, кухня, спалня, тоалетна и коридор на
трети етаж и две спални, кабинет, баня - тоалетна, коридор и вътрешна стълбище,
ведно с мазе № 7, с площ от 14,98 кв.м, както и заедно с 23,77 % и 20,42 кв.м
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена
на който е построена масивна триетажна сграда с партер и мансарден етаж в имот
УПИ * в кв. * по плана на град Б., с площ на УПИ от 243,60 кв.м. на стойност 97
790 000 лв. /деветдесет и седем милиона седемстотин и деветдесет хиляди/
неденоминирани лева, равняващи се на 97 790 / деветдесет и седем хиляди
седемстотин и деветдесет/ деноминирани лева, като имуществото е в особено
големи размери и случаят е особено тежък.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. М.Ж.В. и същата е предадена на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал. 5 пр. 2 вр. ал. 3 т. 2 вр. ал. 1
пр. 1 и пр.4 и ал. 2 пр.1 и пр.7 вр. чл.26, ал. 1 от НК /ДВ бр.26/ 30.03.2004
год./ за това, че
Обв.III. В периода
от 05.08.2004 год. - 11.08.2006 год. в гр. Б., при условията на продължавано
престъпление,
извършила финансови операции и
прикрила произхода на имущество - парични средства на обща стойност 241 154.13
/двеста четиридесет и една хиляди сто петдесет и четири лева и тринадесет
стотинки/ лева и придобила имущество - парични средства на стойност 41 300
/четиридесет и една хиляди и триста/ лева, всичко на обща стойност 282 454.13
/двеста осемдесет и две хиляди четиристотин петдесет и четири лева и тринадесет
стотинки/ лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез престъпление по
чл. 252 от НК, като деянието е извършено два пъти, имуществото е в особено
големи размери и случаят е особено тежък, както следва:
На 05.08.2004 год. в гр.Б. придобила
имущество - парични средства в размер на 41 300 /четиридесет и една хиляди и
триста/ лева, преведени и от И.В.Д. по сметка № * BGN в *., за които знаела към
момента на получаването им, че са придобити от И.В.Д. чрез престъпление по чл.
252 от НК, като придобитото имущество е в особено големи размери и случаят е
особено тежък.
В периода от 22.11.2004 год. до
07.12.2004 год. в гр. Б. в *. извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 24 154.13 /двадесет и четири хиляди
сто петдесет и четири лева и тринадесет стотинки/ лева, за които знаела, че са
придобити от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252 от НК – На 22.11.2004 год.
внесла в брой сумата от 12 350 /дванадесет хиляди триста и петдесет/ евро, с
левова равностойност 24 154.13 /двадесет и четири хиляди сто петдесет и четири
лева и тринадесет стотинки/ лева по своя новооткрита депозитна сметка № *
и последователно превеждала безкасово сумата по свои новооткрита депозитна
сметка и в разплащателна сметка и изтеглила част от сумата в брой –На
23.11.2004 год. превалутирала сумата в лева и я превела в своя разплащателна
сметка № *, от която на същата дата я превела в депозитна сметка № *, от която
на 07.12.2004 год. изтеглила в брой 15 000 /петнадесет хиляди/ лева и върнала 9
140 /девет хиляди сто и четиридесет/ лева по разплащателна сметка № *, като
имуществото в особено големи размери и случаят е особено тежък.
В периода от 07.01.2005 год. до
24.06.2005 год. в гр. Б. в *. извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/
лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252
от НК-На
07.01.2005 год. внесла в брой сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева по
своя новооткрита депозитна сметка № *и последователно превеждала безкасово
сумата или част от нея в свои новооткрити депозитни сметки и в
разплащателна сметка, а друга част теглила в брой, както следва:
На 08.04.2005 год. превела 103 020
/сто и три хиляди и двадесет/ лева в депозитна сметка № *, от която на
16.06.2005 год. изтеглила в брой 10 000 /десет хиляди/ лева и превела 93 626
/деветдесет и три хиляди шестстотин двадесет и шест/ лева в депозитна сметка № *,
от която на 17.06.2005 год. изтеглила в брой 20 000 /двадесет хиляди/ лева и
превела 73 627 /седемдесет и три хиляди шестстотин двадесет и седем/ лева в
депозитна сметка № *, от която на 20.06.2005 год. изтеглила в брой 60 000
/шестдесет хиляди/ лева и превела 13 628 /тринадесет хиляди шестстотин двадесет
и осем/ лева в депозитна сметка № *, от която на 24.06.2005 год. изтеглила в
брой 1 628 /хиляда шестстотин двадесет и осем/ лева, а 12 000 /дванадесет
хиляди/ лева превела по своя разплащателна сметка № *, след което ги изтеглила
в брой, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
В периода от 25.07.2005 год. до
18.11.2005 год. в гр. Б. *., извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 59 000 /петдесет и девет хиляди/
лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252
от НК-На
25.07.2005 год. внесла в брой сумата от 59 000 /петдесет и девет хиляди/ лева
по своя новооткрита депозитна сметка № * и последователно превеждала безкасово
част от сумата в свои новооткрити депозитни сметки, а друга част теглила в брой
–На 28.07.2005 год. изтеглила в брой 30 000 /тридесет хиляди/ лева и превела 29
000 /двадесет и девет хиляди/ лева в депозитна сметка № *, от която на
29.07.2005 год. изтеглила в брой 22 000 /двадесет и две хиляди/ лв и превела 7
001 /седем хиляди и един/ лева в депозитна сметка № *, от която на 01.09.2005
год. изтеглила в брой 1 000 /хиляда/ лева и превела 6 019 /шест хиляди и
деветнадесет/ лева в депозитна сметка № *, чиято наличност станала общо 10 021
/десет хиляди двадесет и един/ лева, от която на 17.11.2005 год. изтеглила в
брой 5 000 /пет хиляди/ лева и на 18.11.2005 год. изтеглила в брой 2 000 /две
хиляди/ лева, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено
тежък.
В периода от 16.12.2005 год. до
16.03.2006 год. в гр. Б. в *. извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева,
за които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252 от НК
-Внесла в брой различни суми по свои депозитни сметки на обща стойност 14 000
/четиринадесет хиляди/ лева, както следва:На 16.12.2005 год. внесла в брой 4
000 /четири хиляди/ лева по открита на 09.12.2005 год. депозитна сметка № *;На
22.12.2005 год. внесла в брой 4 000 /четири хиляди/ лева по открита на год.
депозитна сметка № *;На 06.01.2006 год. внесла в брой 4 000 /четири хиляди/
лева по своя новооткрита депозитна сметка № * и На 20.01.2006 год. внесла в
брой 2 000 /две хиляди/ лева по своя новооткрита депозитна сметка № * и
последователно превеждала част от сумите в
свои новооткрити депозитни сметки, а други суми теглила в брой –На
23.12.2005 год. от депозитна сметка № * с наличност общо 10 362 /десет хиляди
триста шестдесет и два/ лева изтеглила в брой 2 000 /две хиляди/ лева и превела
8 402 /осем хиляди четиристотин и два/ лева в депозитна сметка № *, от която на
06.01.2006 год. изтеглила в брой 2 000 /две хиляди/ лева и превела 6 402 /шест
хиляди четиристотин и два/ лева в депозитна сметка № *, чиято наличност станала
общо 10 403 /десет хиляди четиристотин и три/ лева, от която сметка на
18.01.2006 год. изтеглила в брой 2 000 /две хиляди/ лева и превела 8 403 /осем
хиляди четиристотин и три/ лева по депозитна сметка № *, от която на 06.02.2006
год. изтеглила в брой 1 404 /хиляда четиристотин и четири/ лева и превела 9 000
/девет хиляди/ лева в сметка № *, от която на 14.02.2006 год. изтеглила в брой
2 000 /две хиляди/ лева и превела 7 000 /седем хиляди/ лева в сметка № * от
която на 27.02.2006 год. превела 5 001 /пет хиляди и един/ лева в сметка № *,
от която на год. изтеглила в брой 4
000 /четири хиляди/ лева.
В периода от 22.05.2006 год. до
11.08.2006 год. в гр. Б. в *. извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 24 000 /двадесет и четири хиляди/
лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252
от НК-Внесла
различни суми в брой по своя разплащателна сметка № *, както следва:На
22.05.2006 год. внесла в брой 5 000 /пет хиляди/ лева; На 06.07.2006 год.
внесла в брой 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева и На 06.07.2006 год. внесла в
брой 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, от която сметка на същата дата превела
24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева по новооткрита своя депозитна сметка № *и
последователно превеждала безкасово част от сумата в нова своя депозитна и в
разплащателна сметка, а друга част теглила в брой - На 02.08.2006 год. изтеглила
в брой 1 000 /хиляда/ лева и превела 23 003 /двадесет и три хиляди и три/ лева
в депозитна сметка № *, от която на 11.08.2006 год. ги превела по своя
разплащателна сметка № *и изтеглила в брой сумата от 17 000 /седемнадесет
хиляди/ лева, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено
тежък.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подс. М.Ж.В. и същата е предадена на съд за
извършено престъпление по чл. 253 ал. 5 пр. 2 вр. ал. 4 пр.2 и пр.З
вр.ал. 3 т. 2 вр. ал.2 пр.1 и пр.7 и ал.1 пр. 1 пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 26, ал.
1 от НК за това,
че
Обв.IV. В
периода от 26.03.2007 год. до 02.12.2009 год. в гр. Б., при условията на
продължавано престъпление, извършила финансови операции и прикрила произхода на
имущество - парични средства на обща стойност 1 138 323 /един милион сто
тридесет и осем хиляди триста двадесет и три/ лева и придобила имущество на
стойност 83 787.76 /осемдесет и три хиляди седемстотин осемдесети седем лева и
седемдесет и шест стотинки/ лева, ВСИЧКО НА ОБЩА СТОЙНОСТ 1 222 110.76 /един
милион двеста двадесет и две хиляди сто и десет лева и седемдесет и шест
стотинки/ лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено
престъпление - престъпление по чл. 252 от НК, като деянието е извършено повече
от два пъти, имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък,
както следва:
1. В периода от 26.03.2007 год. до
28.05 2007 год. в гр. Б. в *. извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева,
за които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление -
престъпление по чл. 252 от НК -На 26.03.2007 год. внесла в брой 16 000
/шестнадесет хиляди/ лева в своя новооткрита депозитна сметка № *и
последователно превела безкасово сумата по разплащателна сметка като изтеглила
част от нея в брой – На 28.05.2007 год. превела 16 000 /шестнадесет хиляди/
лева по разплащателна сметка № *, от която на същата дата изтеглила 5 000 /пет
хиляди/ лева в брой.
2.В периода от 24.08.2007 год. до
15.11.2007 год. в гр. Б., в ДСК ЕАД ФЦ Б. извършила финансови операции и
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 273 812 /двеста
седемдесет и три хиляди осемстотин и дванадесет / лева, за които знаела, че са
придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252
от НК -Внесла в брой различни суми по своя новооткрита депозитна сметка № *,
както следва:На 24.08.2007 год. внесла в брой сумата от 55 000 /петдесет и пет
хиляди/ евро с левова равностойност 107 569 /сто и седем хиляди петстотин
шестдесет и девет/ лева;На 27.08.2007 год. внесла в брой сумата от 35 000
/тридесет и пет хиляди/ евро с левова равностойност 68 453 /шестдесет и осем
хиляди четиристотин петдесет и три/ лв и На 28.08.2007 год. внесла в брой
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ евро с левова равностойност 97 790
/деветдесет и седем хиляди седемстотин и деветдесет/ лв и последователно
превеждала безкасово част от сумите в свои новооткрити депозитни сметки и в
разплащателна сметка, а друга част теглила в брой -На 15.10.2007 год. изтеглила
в брой 80 000 /осемдесет хиляди/ евро и превела 60 000 /шестдесет хиляди/ евро
по новооткрита депозитна сметка №*, от която на 15.11.2007 год. изтеглила в
брой 60 000 /шестдесет хиляди/ евро и превела 147 /сто четиридесет и седем/
евро по своя разплащателна сметка № *, като имуществото е в особено големи
размери и случаят е особено тежък.
3.В периода от 31.08.2007 год. до
18.01.2008 год. в гр. Б. в *. извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/
лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено
престъпление - престъпление по чл. 252 от НК -Внесла в брой различни суми по
своя новооткрита депозитна сметка № *, както следва:На 31.08.2007 год. внесла в
брой сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева На 04.09.2007 год. внесла в
брой сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева и на 18.01.2008 год.
превалутирала сумата в евро, превела я безкасово в депозитна сметка № *, от
която изтеглила 61 476 /шестдесет и една хиляди четиристотин седемдесет и шест/
евро, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
4.В периода от 08.10 2007 год. до
16.01.2008 год. в гр. Б. в *. извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/
лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено
престъпление - престъпление по чл. 252 от НК -Внесла в брой различни суми по
своя новооткрита депозитна сметка № *, както следва:На 08.10.2007 год. внесла в
брой 40 000 /четиридесет хиляди/ лева и На 12.10.2007 год. внесла в брой сумата
от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева и последователно превалутирала и превеждала
безкасово част от сумата в свои новооткрити депозитни сметки, а друга част
теглила в брой -На 10.12.2007 год. превалутирала сумата в 61 300 /шестдесет и
една хиляди и триста/ евро и я превела безкасово в новооткрита депозитна сметка
№ *, от която на 28.12.2007 год. изтеглила в брой 40 000 /четиридесет хиляди/
евро и превела 21 306 /двадесет и една хиляди триста и шест/ евро в депозитна
сметка № *, от която на 08.01.2008 год. изтеглила 10 000 /десет хиляди/ евро в
брой и превела 11 307 /единадесет хиляди триста и седем/ евро в депозитна
сметка № *, от която на 16.01.2008 год. изтеглила в брой 11 307 /единадесет
хиляди триста и седем/ евро, като средствата са в особено големи размери и
случаят е особено тежък.
5.На 15.01.2009 год. в гр. Б.
придобила имущество - като купувач
сключила с продавача *, представлявано от В.Б.Ч., Договор за покупко - продажба
на лек автомобил „БМВ", модел „335 XI", регистрационен номер *
* и идентификационен номер на МПС * /Договор №* от * год. с нот. заверка № * от
* год. на В. Д.- Нотариус, per. № * на НК/, на стойност 42 840 /четиридесет и
две хиляди осемстотин и четиридесет/ евро с левова равностойност 83 787.76
/осемдесет и три хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и шест
стотинки/ лева, платена от И.В.Д. с имущество - парични средства, за които
знаела към момента на получаването на автомобила, че са придобити от И.В.Д.
чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК, като
имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
6.В периода от 20.02.2009 год. до
02.12.2009 год. в гр. Б. в * извършила финансова операция и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 195 583 /сто деветдесет и пет
хиляди петстотин осемдесет и три/ лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д.
чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК -На 20.02.2009
год. внесла в брой 100 000 /сто хиляди/ евро с левова равностойност 195 583
/сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три/ лева в своя
разплащателна сметка № *, от която на същата дата превела безкасово сумата в
своя новооткрита депозитна сметка № * и последователно превеждала безкасово
сумата или част от нея в свои новооткрити депозитни сметки и в своя
разплащателна сметка, а друга част теглила в брой -На 26.03.2009 год. превела
безкасово 100 000 /сто хиляди/ евро в своя разплащателна сметка № *, от която
на същата дата превела 100 000 /сто хиляди/ евро в депозитна сметка №*, от
която на 28.04.2009 год. превела безкасово 100 000 /сто хиляди/ евро в
депозитна сметка № *, от която на 05.06.2009 год. превела безкасово 100 000
/сто хиляди/ евро в сметка № *, от която на 11.06.2009 год. изтеглила в брой 80
000 /осемдесет хиляди/ евро и превела безкасово 20 000 /двадесет хиляди/ евро в
сметка № *, от която на 04.08.2009 год. превела безкасово 20 000 /двадесет
хиляди/ евро в сметка № *, от която на 12.11.2009 год. превела безкасово 20 000
/двадесет хиляди/ евро в сметка № 17695798, от която на 12.11.2009 год. превела
безкасово 20 000 /двадесет хиляди/ евро в сметка № 17827539, от която на
02.12.2009 год. превела сумата в разплащателната си сметка № *, като
имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
7.В периода от 20.02.2009 год. до
20.10.2009 год. в гр. Б. в *. извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, за
които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление -
престъпление по чл. 252 от НК -На 20.02.2009 год. внесла в брой сумата от 50
000 / петдесет хиляди/ лева по своя разплащателна сметка № *, от която на
същата дата превела безкасово сумата в новооткрита депозитна сметка № * и
последователно превеждала безкасово сумата в свои новооткрити депозитни сметки
и в разплащателна сметка, както следва: На 26.03.2009 год. превела сумата в
разплащателна сметка № *, от която на същата дата превела 50 000 /петдесет
хиляди/ лева в депозитна сметка № *, от която на 28.04.2009 год. превела 50 000
/петдесет хиляди/ лева в депозитна сметка № *, от която на 05.06.2009 год.
превела 50 000 /петдесет хиляди/ лева в депозитна сметка № *, от която на
08.07.2009 год. превела 50 000 /петдесет хиляди/ лева в депозитна сметка № *,
от която на 12.08.2009 год. превела 50 000 /петдесет хиляди/ лева в депозитна
сметка № *, от която на 14.09.2009 год. превела 50 000 /петдесет хиляди/ лева в
депозитна сметка № *, от която на 16.10.2009 год. превела 50 000 /петдесет
хиляди/ лева в депозитна сметка № *, от която на 20.10.2009 год. изтеглила в
брой 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като имуществото е в особено големи размери
и случаят е особено тежък.
8.В периода от 29.06.2009 год. до
02.12.2009 год. .в гр. Б. в * извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 156 464 /сто петдесет и шест хиляди
четиристотин шестдесет и четири/ лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д.
чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК -На 29.06.2009
год. внесла в брой сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ евро с левова
равностойност 156 464 /сто петдесет и шест хиляди четиристотин шестдесет и
четири/ лева в своя разплащателна сметка № *, от която на същата дата превела
безкасово сумата в своя новооткрита депозитна сметка № *и последователно
превеждала безкасово сумата в свои новооткрити депозитни сметки и в
разплащателна сметка -На 04.08.2009 год. превела 80 000 /осемдесет хиляди/ евро
по депозитна сметка № *, от която на 14.09.2009 год. превела 80 000 /осемдесет
хиляди/ евро в депозитна сметка № *, от която на 16.10.2009 год. превела 80 000
/осемдесет хиляди/ евро в депозитна сметка № *, от която на 16.11.2009 год.
превела 80 000 /осемдесет хиляди/ евро в депозитна сметка № *, от която на
02.12.2009 год. превела 80 000 /осемдесет хиляди/ евро по своя разплащателна
сметка № *, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено
тежък.
9.В периода от 17.08.2009 год. до
02.12.2009 год. в гр. Б. в *. извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 156 464 /сто петдесет и шест хиляди
четиристотин шестдесет и четири/ лева, за които знаела, че е придобито от И.В.Д.
чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК -На 17.08.2009
год. внесла в брой сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ евро с левова
равностойност 156 464 /сто петдесет и шест хиляди четиристотин шестдесет и
четири/ лева в своя разплащателна сметка № * от която на същата дата превела
безкасово сумата в своя новооткрита депозитна сметка № * и последователно
превеждала безкасово сумата в свои новооткрити депозитни сметки и в
разплащателна сметка -На 28.09.2009 год. превела 80 000 /осемдесет хиляди/ евро
по депозитна сметка № *, от която на 02.12.2009 год. превела 80 000 /осемдесет
хиляди/ евро в депозитна сметка № *, от която на същата дата превела 80 000
/осемдесет хиляди/ евро по своя разплащателна сметка № *, като имуществото е в
особено големи размери и случаят е особено тежък.
10.В периода от 03.11.2009 год. до
02.12.2009 год. в гр. Б. в *. извършила финансови операции и прикрила произхода
на имущество - парични средства в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, за
които знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление -
престъпление по чл. 252 от НК - На 03.11.2009 год. внесла в брой сумата от 50
000 /петдесет хиляди/ лева по своя новооткрита депозитна сметка № *, от която
на 02.12.2009 год. превела 50 000 /петдесет хиляди/ лева по своя разплащателна
сметка № *, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено
тежък.
Предвид
големия обем обвинения, за яснота, в настоящите мотиви ще бъдат използвани
посочените по-горе номерации на отделните обвинения при излагане на фактите и
правните изводи.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа горните обвинения
по чл. 252 от НК, по чл. 253 от НК и по чл. 214 от НК и
спрямо двамата подсъдими със същата правна квалификация на всяко едно от деянията.
По
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия И.Д. да
бъде наложено наказание лишаване от свобода
в рамките между 5 и 6 години, а по отношение на подс. М.В. да бъде наложено наказание
при условията на чл. 55 от НК, което да бъде отложено за изпълнение при
условията на чл. 66 от НК за максималния срок от 5 години.
Представителят на държавното обвинение не поддържа обвинението, повдигнато
на подс. И.д. относно извършване на престъплението по чл. 255 ал. 3 вр.ал.1 т.
1 вр. чл.26 ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание по тяхна молба бяха
конституирани в качеството на частен обвинител Т.Н., Т.Н., Р.П., С.Ф., М.Т.,
И.Т., С.Т., С.Г. и Т.Г., И.Д. и В.С..
В хода на съдебното производство
частният обвинител С.Ф. почина, поради което и неговото участие в същия беше
прекратено.
По нейна молба в съдебното производство беше конституирана като
граждански ищец И.Т.,
като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от нея граждански иск в размер на 74 448 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди от извършеното престъпление от Д.
по чл.252 от НК, ведно със законната лихва, считано от 29.05.1998 г. до окончателното й изплащане.
В хода на съдебните прения участие взе адв. К.
като повереник на гражданския ищец И.Т. и частните обвинители Т. и Т. Н. и Р.П.
Същият
поддържа обвинението редом с прокурора като изрази
мнение,че събраните по делото доказателства обосновават всички обвинения съгласно обвинителния акт. Същият моли Съда да признае за виновни и двамата подсъдими като им наложи наказание при условията на чл. 54 от НК€ за подс. Д. поиска
наказание от 10 години лишаване от свобода, а за подс. В. – 5 години лишаване
от свобода, при ефективно изтърпяване и от двамата.
Относно гражданския иск, предявен от И. Точев, адв. К. не взе отношение.
Частните обвинители Т.Н. и М.Т. предоставиха на Съда решението по делото.
Останалите частни обвинители не взеха участие в съдебните прения, редовно
призовани.
Двамата защитници на подсъдимите, адв.
Н. и адв. К., заеха становище, че нито едно от повдигнатите обвинения спрямо
двамата подсъдими не е доказано. И предложиха Съдът да признае и двамата
подсъдими за невинни по всички повдигнати им обвинения.
В хода на съдебното следствие и двамата
подсъдими дадоха обяснения.
Подсъдимата М.В. заяви, че е получавала от свои роднини значителни парични
суми във връзка с множество житейски събития.
Подс. И.Д. заяви пред Съда, че е получил паричните средства, с които е
развивал лихварската си дейност от извършено престъпление от него в Либия, което, по негови думи, е било наказуемо със
смъртно наказание.
В хода на съдебните прения и двамата подсъдими не признаха
вина и помолиха Съда
да бъдат оправдани по всички обвинения.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намери
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.В.Д. е роден на *** г. в гр.К., живее в гр.Б.. Българин е и български
гражданин, със средно-специално образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимата М.Ж.В. е родена
на *** ***. Българка е и българска гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********.
Към инкриминирания период множество
жители на гр. Б. знаели, че подс. И.Д.
се занимава с лихварска дейност като дава заеми на различни хора и получава
срещу това лихва. Обяви, че дава заеми, подсъдимият имал и в някои вестници,
публикувани на територията на административен окръг Б.. Обичайно подсъдимият
давал заеми срещу десет процента месечна лихва. За обезпечение на вземанията си
често изисквал заемополучателят да продаде свой недвижим имот. Заемодателите
действително продавали собствените си имоти на подсъдимия. Част от тях,
разпитани като свидетели по делото заявиха, че това те правили, за да има
подсъдиимят сигурност за дадените пари.
В други случаи подсъдимият сключвал
със заемополучателите договор за доброволна ипотека върху недвижим имот.
Понякога давал заеми, като
обезпечение за същите, съответният заемополучател подписвал в негова полза
Запис на заповед. В същата била вписвана сума, която се формирала от взетата на
заем сума, плюс дължимите към посочената падежна дата лихви.
В редки случаи подсъдимият давал
заеми без да поиска обезпечение. А понякога и без да определя лихви. Това били
случаите, когато заемите били връщани от заемополучателите в кратки срокове от
един – два месеца, или самите те били негови по-близки познати.
Разрешение за дейност подс. И.Д. не
е имал.
В същия период част от дадените заеми от подсъдимия са следните:
Обв.1
По същото време св. К.М. *** и тъй като изпитала финансови
затруднения, привлякла към работа в заложната си къща подс. И.Д.. Съдружието им
не било легализирано по законовоопределения начин, а се базирало на неформална
устна уговорка между двамата. Съгласно тази уговорка, подс. И.Д. следвало да
дава от свои парични средства кредити на
клиентите на заложната къща на св. К.М.. А печалбата, получена от тази дейност,
двамата следвало да делят помежду си. Подсъдимата М.В. често пребивавала в
същата заложна къща като представител на приятеля си, подс. Д.. Почти всяка вечер подс. В. прибирала парите от дейността на
заложната къща през деня и направените залози като уверявала св. М., че накрая
ще си оправят сметките.
Един от клиентите на заложната къща
се оказал св. И.М.. Той поискал от
св. К.М. да „заложи апартамента си“ срещу 3 000 лв. Свидетелката му
обяснила, че тя лично не се занимава с подобна дейност и го свързала с подс. И.Д..
Свидетелката присъствала на среща между подс. И.Д. и св. И.М., на която
подсъдимият заявил на свидетеля, че ще му даде искания заем в размер на
3 000 лв. срещу лихва, чийто размер свидетелката не възприела лично.
Допълнително условие, поставено от подсъдимия било св. И.М. да му прехвърли
съсобствения си апартамент. Свидетелят се съгласил, но от своя страна поставил
условия в нотариалния акт, който следвало да бъде изготвен за тази сделка да
бъде „включена“ и св. К.М.. В това условия свидетелят намирал сигурност, че
подсъдимият няма да може да продаде прехвърленият му апартамент без съгласието
на св. К.М..
В резултат на горните уговорки в края
на м. февруари 1997г. подс. Д. дал заем на св. И.М. в размер на 3 000 лв.
А на 21,02,1997г. пред държавен нотариус
в гр. Б. била изповядана сделка, по силата на която св. И.М. и С. М. продали на подс. И.Д. и св. К.М. при равни
квоти собствения си апартамент № 4, находящ се на първи етаж в жилищната сграда
на ул. *, гр. Б., състоящ се от спалня, кухня, баня с тоалетна и антре, със
застроена площ от 46,76 кв.м, заедно с мазе № 2 и 4,110 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж от триетажна масивна сграда, построена в имот с
пл. № *в кв. * по плана на град Б.. За тази сделка бил съставен нотариален
акт за продажба на недвижим имот № * том */21,02,1997г. – ДН Б., приложен на л.
61 от т. 2/нечетлИ.копие/ и на л.104 от т. 6 от ДП.
Съгласно нотариалния акт, базисната
цена на имота била 213 650 лв., а
продажната цена - 220 000 лв. В нотариалният акт е вписано, че
същият е прочетен на страните и е подписан от тях след одобрението им. А продавачите са заявили, че са получили
продажната цена напълно и в брой.
Никакви други клаузи, освен горните,
не фигурират в акта.
В различни времеви периоди имотът е
бил административно регистриран на ул. *.“***.
По-късно св. К.М. подписала
пълномощно, наречено от свидетелката „декларация за отказ от собственост“. По силата на подписаното
от нея пълномощно, същата упълномощила подс. И.Д. да продаде нейната част от
гореописания апартамент на себе си.
Именно това сторил подсъдимия като на
03,04,1997г. като пълномощник на К.М.-
продал на себе си собствената на К.М. ½ идеална част от
същия имот за сумата от 110 000 лв. За същото бил съставен нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот № * д.№ *г. – ДН- РС Б., приложен на л. 63 от т.2 от ДП. В същия не фигурират никакви клаузи извън минимално задължителните
за този вид сделка.
От заключението на финансово
счетоводната експертиза се установява, че пазарната стойност на 1 / 2 от гореописания апартамент към момента на
сделката е 18 820 920 неденоминирани лв., тоест 18 821 лв.
По
делото не бяха събрани доказателства свидетелят да е върнал на подсъдимия
главницата на взетия заем.
Въз основа на горните факти, Съдът прие за несъмнено установена именно
изложената фактическа обстановка. Същата се установи от показанията на св. К.М.,
дадени пред настоящия съдебен състав в съдебно заседание и тези, дадени в хода
на досъдебното производство пред съдия, прочетени на основание чл. 281 ал.1 т.
2 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото. Също от приложените по делото нотариален
акт за продажба на недвижим имот № * том * д.№ * – ДН Б., приложен на л. 61 от т. 2/нечетлИ.копие/ и на л.104 от т.
6 от ДП и нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот № * том *д.№ *. – ДН-
РС Б., приложен на л. 63 от т.2 от ДП,
както и от заключението на финансово счетоводната експертиза.
Че подсъдимият е сключил със св. И.М.
горния неформален договор за банков кредит, при което дал на свидетеля заем от 3 000 лв., се установи от посочените по-горе в
настоящите мотиви доказателства.
Относно датата, на която е бил сключен инкриминирания договор за кредит Съдът
прие следното:
Нито един от свидетелите не успя да я
назове с точност. Несъмнено беше установено, обаче, че именно като обезпечение
на този кредит е била извършена обсъдената сделка с недвижим имот. Тоест, именно към датата на даденото
обезпечение е приключила дейността по даване на кредит. Именно в този момент са
довършени устните договорености между подсъдимия и свидетеля по уговаряне на
условията и отпускането на самия заем и
е осъществена на практика извършената от подсъдимия банкова дейност. Поради
изложеното Съдът прие като дата на устния неформален договор за банков кредит
именно датата на сделката, а именно 21,02,1997г.
Точният размер на уговорената между
двамата лихва също не беше установен. По делото не беше установено и дали
свидетелят е заплатил на подс. И.Д. лихви
по така взетия заем, особено в какви размери са те. Относно точен размер, или
период на плащане на лихви, по делото не беше събрано нито едно доказателство.
Относно размера на причинените на св. И.М. вреди Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на св. И.М. вреди в размер на 20 021лв., които са получени чрез
математически сбор от пазарната стойност на 1 / 2 от обсъдения имот, прехвърлен от свидетеля на
подсъдимия, а именно 18 821 лв. и 1 200
лв., платени от свидетеля лихви по горния заем.
Съгласно обсъдените доказателства, с
посочената по-горе сделка, за която е бил съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот № * том * д.№ *. – ДН Б., подс. И.Д. е
придобил 1/2 от същия имот, чиято цена възлиза, според заключението на ФСЕ на
18 821 лв. Но, тази една втора от имота е била съсобственост на св. И.М. и
С. М. Това също е видно от обсъждания нотариален акт. Тоест, причинената на св.
И.М. вреда съставлява една втора от една втора придобит от подс. И.Д. имот. А това
се равнява на една четвърт от пазарната стойност на имота. За да се получи тази
стойност, следва цената на 1 / 2 от пазарната стойност на имота 18 821 лв. да се раздели на две.
При това просто математическо действие се установява, че цената на една четвърт
от пазарната стойност на имота е 9 410 лв. И именно това е размера на
сумата, получена от подс. И.Д. от св. И.М.. Съответно, подсъдимият е дал на св.
И.М. сумата от 3 000 лв., за която няма дори съмнение да е била върната на
подсъдимия. Тоест, от получената от свидетеля сума от 9 410 лв. следва да
се извади сумата от 3 000 лв., дадена свидетеля. И след извършване на това
също просто математическо действие се установява, че щетата, която подс. И.Д. е
причинил на св. И.М. с обсъденото деяние
е 6 410 лв.
Относно направеното обезпечение по гореописания кредит Съдът прие следното:
Че волята на св. И.М. е била, прехвърляйки имота си на
подсъдимия, същият да послужи като
обезпечение на дадения му от подсъдимия заем, Съдът прие за несъмнено
установено от показанията на свидетеля.
Относно същото, показанията му противоречат на съставения официален писмен
документ, а именно нотариален акт за продажба на недвижим имот № * том * д.№ *. – ДН Б., в който както вече
беше отбелязано, е вписано, че свидетелят извършва продажба на имота си на
подсъдимия, при което е получил изцяло и в брой продажна цена. Действително,
това обезпечаване на обсъждания договор за кредит, несъмнено съставлява заобикаляне на
императивните правни норми на Р България и би могло да доведе до нищожност на
цитирания нотариален акт. Въпреки това, в настоящия наказателен процес Съдът е
сезиран не да установи нищожността на този нотариален акт, а да установи
действителната воля на страните при съставянето на този документ. А от показанията на свидетеля
се установи, че действителната воля на същия е била да прехвърли собствеността
върху апартамента си на подсъдимия с цел да обезпечи връщането на взетия от
подсъдимия кредит. Още повече, от доказателствата по делото беше установено, че
подс. И.Д. често е давал кредити, за които е изисквал да бъде изповядана
прикрита покупко продажба на недвижим имот в качеството на обезпечение по
дадения кредит.
Показанията
на св. И.М., дадени в хода но ДП не послужиха за изграждане на изводи от страна
на съдебния състав, тъй като същият беше заличен като свидетел в съдебно
заседание от 01,02,2018г. Причина за
това стана обстоятелството, че свидетелят не беше открит за призоваване, след
многократно търсене на всички открити от Съда адреси. От своя страна, защитата
не даде съгласие да бъдат прочетени показанията му, дадени в ДП пред орган на ДП.
В хода на съдебното следствие
възникнаха противоречия между обясненията на подс. Д. и показанията на св. К.М.
относно това дали гореописаната продажба на недвижим имот е действителна, или е
прикрита такава, послужила за обезпечение на взетия заем. В обясненията си под.
Д. заяви, че св. И.М. го е потърсил с цел да си продаде имота, вследствие на
което подсъдимият го е купил. Че изповяданата сделка за покупко продажба на
същия имот е била с цел обезпечаване на дадения от подсъдимия кредит на същия
свидетел, заяви в показанията си св. К.М.. В проведената между тях очна ставка
горното противоречие не успя да се изясни, като двамата поддържаха казаното в
обясненията си, съответно в показанията си.
Досежно това противоречие Съдът даде
вяра на показанията на св. К.М.. За да стигне до този извод Съдът прие на първо
място обстоятелството, че същите са логични и последователни. На следващо
място, по делото бяха събрани множество други гласни доказателствени средства,
а именно показанията на множество разпитани свидетели / които Съдът обсъди в
настоящите мотиви/, съгласно които именно като обезпечение на дадените от него
кредити, подсъдимият е купувал недвижимите имоти на своите кредитополучатели. И
доколкото в показанията си св. К.М. изнесе напълно идентичен механизъм на
дадения на св. М. заем и обезпечаване на същия с прикрита продажба, Съдът прие,
че същата заяви действително настъпилите обстоятелства в показанията си. В
допълнение на изложеното следва да се отбележи, че имотът е продаден от св. И.М.
не само на подсъдимия, но и на св. К. М. А по делото не се установи каквато и
да било друга връзка между тях, която да би могла да обясни необходимостта
двамата да закупят един имот в съсобственост, освен общата им работа в
заложната къща на свидетелката. Поради изложените мотиви Съдът кредитира като
достоверни именно показанията на св. М. досежно обсъжданото противоречие и
прие, че посочената сделка е била именно с цел обезпечаване на дадения от
подсъдимия на св. М. кредит.
Относно същото противоречие Съдът не
даде вяра на обясненията на подсъдимия. Като носители на двоякото свойство на
носители на информация относно фактите и на изразяване на защитна позиция,
същите не намериха подкрепа в нито едно от доказателствата по делото в тази им
част.
Обв.2
През 1997г. св. И. Д. имал нужда от пари. По обява във
вестник *“ намерил телефона на подсъдимия И.Д.. По
време на телефонен разговор между двамата подсъдимият определил на свидетеля среща пред 2 РУП Б.. На
проведената между двамата среща се разбрали, че подс. И.Д. ще даде на св. И.Д. сумата от 1 500 германски марки като кредит при месечна лихва
в размер на 160 германски марки. Като обезпечение по този кредит свидетелят следвало да ипотекира етаж от къща. Св. И.Д. се съгласил на тези
условия като смятал, че къщата, която е предложил за ипотека е непродаваема
поради причина, че същата му е прехвърлена от неговата майка срещу издръжка и
гледане.
След това подс. И.Д. дал на свидетеля заем от 1 500 марки и определил на свидетеля
място, на което да плащам лихвите - пред
транспортна болница.
За целите на обезпечение на този
кредит била изповядана сделка, по силата на която св. И.Д. прехвърлил на подсъдимия
собствеността върху втори жилищен етаж с площ от 88 кв.м, от масивна двуетажна
сграда в гр. Б., *, построена в дворно място от 255/510 кв.м, в УПИ * от кв. 22 по плана на град Б., с площ
на поземления имот от 510 кв.м. За тази сделка бил съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело № * год., по описа на А.Д. -
Нотариус при Б. районен съд. Свидетелят бил наясно със сключената сделка и
подписал нотариалния акт без да се занимава „с такива неща“ да чете какво подписва.
Св. И.Д. започнал да плаща лихва в размер на 160 марки лично на подсъдимия. След няколко месеца между свидетеля и подсъдимия
възникнали правни спорове относно горния имот и в резултат на заведено дело,
същата сделка била обявена
за нищожна по съдебен ред.
От заключението на финансово
счетоводната експертиза се установява, че пазарната стойност на имота към
момента на сделката е 26 352 лв.
Фиксингът на БНБ за 1 германска марка към 14.03.1997 год. е 925.99
неденоминирани лева.
По делото не бяха събрани
доказателства свидетелят да е върнал на подсъдимия главницата на взетия заем.
Въз основа на горните факти, Съдът прие за несъмнено установи именно
изложената фактическа обстановка. Същата се установи от показанията на св. И.Д., дадени пред настоящия съдебен състав в съдебно заседание, както и от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, дело № * год., по описа на А.Д. - Нотариус при Б.
районен съд.
Че подсъдимият е сключил със свидетеля горния неформален договор за банков кредит с
описаната главница и лихва, се установи
от посочените по-горе в настоящите мотиви доказателства.
Между показанията на свидетеля и
обясненията на подсъдимия възникна противоречие относно това давал ли е
подсъдимият кредит на свидетеля, а също
и относно характера на сключената между тях сделка с недвижим имот. В
показанията си свидетелят заяви, че е взел от подсъдимия кредит при посочените
по-горе условия като е учредил в негова полза ипотека върху гореописания
недвижим имот. В обясненията си подсъдимият заяви, че не е давал кредит на
подсъдимия, а му е дал много по-висока сума от 1500 марки срещу закупуването на
същия имот.
Относно това противоречие Съдът даде
вяра на показанията на свидетеля. На първо място същите са логични и
кореспондират с показанията на останалите свидетели. Видно от обсъждането им,
множество свидетели заявиха, че подс. Д. е давал заеми именно при описаните от
свидетеля начин и условия. А обясненията на подс. Д. в тази им част не намериха
потвърждение в нито едно от събраните по делото доказателства, поради което и
Съдът не ги кредитира като достоверни относно обсъжданото противоречие.
Съдът не обсъди показанията на
свидетеля в частта им, в която заявява причинени му щети от продажбата на
обсъждания имот, както и за причинени му принуда, или физически наранявания,
както и противоречията относно същите между показанията на свидетеля и
обясненията на подсъдимия, и проведената между двамата очна ставка, тъй като не
е налице повдигнато обвинение за горните обстоятелства.
Относно датата, на която е бил сключен инкриминирания договор за кредит
Съдът прие следното:
Нито един от свидетелите не успя да я
назове с точност. Несъмнено беше установено, обаче, че именно като обезпечение
на този кредит е била извършена обсъдената сделка с недвижим имот. Тоест, именно към датата на даденото
обезпечение е приключила дейността по даване на кредит. Именно в този момент са
довършени устните договорености между подсъдимия и свидетеля по уговаряне на
условията и отпускането на самия заем и
е осъществена на практика извършената от подсъдимия банкова дейност. Поради
изложеното Съдът прие като дата на устния неформален договор за банков кредит
именно датата на сделката, а именно 14,03,1997г.
Относно направеното обезпечение по гореописания кредит Съдът прие следното:
Че волята на св.И.Д. е била, прехвърляйки имота си на подсъдимия, същият да послужи като обезпечение на дадения
му от подсъдимия заем, Съдът прие за несъмнено установено от показанията на
посочения свидетел. Относно същото, показанията му противоречат на съставения
официален писмен документ, а именно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело № *
год., по описа на А.Д. - Нотариус, в който както вече беше отбелязано, е
вписано, че свидетелят извършва продажба на имота си на подсъдимия, при което е
получил изцяло и в брой продажна цена. Действително, това обезпечаване на
обсъждания договор за кредит, несъмнено
съставлява заобикаляне на императивните правни норми на Р България и би могло
да доведе до нищожност на цитирания нотариален акт. Въпреки това, в настоящия
наказателен процес Съдът е сезиран не да установи нищожността на този
нотариален акт, а да установи действителната воля на страните при съставянето
на този документ. А от показанията на
свидетеля се установи, че действителната воля на същия е била да
прехвърли собствеността върху апартамента си на подсъдимия с цел да обезпечи връщането
на взетия от подсъдимия кредит. Още повече, от доказателствата по делото беше
установено, че подс. И.Д. често е давал кредити, за които е изисквал да бъде
изповядана прикрита покупко -продажба на недвижим имот в качеството на
обезпечение по дадения кредит.
Не така стои въпросът с размера на платените
от свидетеля лихви. Точният размер
на платените от свидетеля лихви не беше
установен. Не беше установен и периода, в който свидетелят е плащал на подсъдимия месечна лихва в размер
на 160 германски марки., за да бъде изчислен този размер.
Обв. 3
През 1997 година свидетелят П.Т.
се нуждаел от парични средства. За осигуряването им той се обърнал към
подсъдимия Д.. Последният се съгласил да му даде заем срещу лихва, чийто размер
по делото не беше установен. Като „залог“ за връщането на този заем бащата на
св. П.Т. - св. А. Т. се съгласил да
прехвърли собствен имот на подс. Д.. За изпълнение на тази уговорка, на
16,05,1997г. тримата – свидетелите П. и А. Т.
и подс. Д. посетили нотариалната кантора на държавен нотариус С. Д. ***.
Там била изповядана сделка, обективирана в Нотариален акт № * том * д.№ *. на
ДН- Б. РС, приложен на л. 87 т.2 от ДП. Желанието да бъде извършено обезпечение
от страна на св. А. Т. на заемът, който
синът му следвало да вземе от подсъдимия, било вписано в нотариалния акт като
договор за покупко продажба, по силата
на който св. А. Т. прехвърлил на подс. Д.
собствения си апартамент на трети етаж, представляващ самостоятелно жилище от
югоизточната част на този етаж, находящ се в гр. Б., * ***, застроено на площ
от 87,27 кв.м, състоящ се от две стаи, преходно помещение към едната от тях,
кухня, антре, тоалетна и тераси, ведно с 6,91 кв.м от общите части на масивната
четириетажна сграда и съответното право на строеж върху мястото, съставляващо
урегулиран на площ от 368,50 кв.м, парцел *, за имот пл. № *, в кв. * по плана
на град Б.. Базисната цена на имота, вписана в същия НА е 262 873 лв., а продажната цена е 400 000 лв. При това,
от НА е видно, че продавачът е заявил, че е получил продажната цена напълно и в
брой. В нотариалният акт е вписано също, че същият е прочетен на страните и е
подписан от тях след одобрението им. Никакви други клаузи в същия не фигурират.
След като била изповядана сделката,
подсъдимият Д. дал на св. П.Т. заем от
40 000 долара. Двамата уговорили ежемесечна лихва, чийто размер по делото
не беше установен, която лихва св. П.Т.
плащал на подсъдимия всеки
месец в рамките на повече от година. Краен срок за връщане на заема не бил
уговорен. При отпускане на заема двамата уговорили също и че след изплащане на
дълга от страна на свидетеля, подсъдимият ще
върне собствеността на имота на негови баща.
В по-късен момент, свидетелят П.Т. изплатил изцяло взетия заем от
подсъдимия и на 19,12,2000г. Подсъдимият прехвърлил на св. А. Т. гореописания имот, получен от подсъдимия като
обезпечение. Сделката отново била озаглавена като договор за покупко продажба и
била обективирана в съставения за това нотариален акт № * том * от *. на
нотариус Д. Р., вписан в Служба по вписванията към РК Б. под № * том * д.№ *.
Същият акт е приложен на л. * и на л. * от ДП. Видно от същия, данъчната
оценка е равна на продажната цена и
продавачът е заявил, че е получил продажната цена напълно и в брой. Никакви други клаузи не фигурират.
От заключението на финансово
счетоводната експертиза се установява, че пазарната стойност на имота към
момента на сделката е 37 906 лв.
Фиксингът на БНБ за 1 /един/ щатски долар към 16.05.1997
год. е 1 511.40 неденоминирани лева.
За
да постанови присъдата си относно това обвинение, Съдът прие за установена
именно описаната фактическа обстановка.
Така приетата фактическа обстановка
се изведе от показанията на свидетелите П. и А. Т., дадени в хода на съдебното
следствие, от показанията на св. П.Т., дадени в хода на ДП пред орган на ДП, прочетени на основание чл. 281,ал.5, вр.ал.1,т.2 от НПК, както и от
описаните НА № * том * д.№ *. на ДН- Б. РС и НА № * том * д.№ *. на СВ- Б., заключението на
ФСЕ.
Датата на вземане на процесния кредит се установи от
показанията на св. А. Т. и от цитирания НА № * том * д.№ *. на ДН- Б. РС.
Относно същата дата, в съдебно заседание,
самият заемодател, св. П.Т. заяви, че не си спомня. При прочитане на
показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП на основание чл. 281,ал.5, вр.ал.1,т.2 от НПК, приложени на л. 63, т. 17 от ДП се установи, че в същите свидетелят отново не е успял да си спомни
тази дата. За разлика от него, баща му, св. А. Т. в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, заяви, че
след като той „оставил“ неговия апартамент „като
залог“, подсъдимият дал процесния заем на сина му. А видно от обсъдения НА,
датата на тази сделка е именно посочената в ОА – 16,05,1997г.
Размерът на
отпуснатия кредит се установи от
показанията на св. П.Т.. Действително, по делото не беше установен писмен
договор, сключен между свидетеля и подсъдимия от който да се установи този
размер. Но доколкото показанията на свидетеля Съдът прие за напълно достоверни,
това гласно доказателствено средство послужи като достатъчна доказателствена
обезпеченост относно този факт. А видно от фиксинга на БНБ към инкриминирания момент, 1 щатски долар към 16.05.1997 год. Се е равнявал
на 1 511.40 неденоминирани лева. Тоест,
взетия заем съставлява в левова равностойност 60 456 000 неденоминирани лева,
или 60 456 деноминирани лева.
От същите показания се установи и
уговорката между двамата за връщане собствеността на имота от страна на
подсъдимия след изплащане н заема от страна на свидетеля.
Че е уговорена лихва,
Съдът прие също за несъмено установено от показанията на св. П. Тограмаждян,
дадени в хода на ДП. В разпита си в съдебно заседание свидетелят заяви липса на
спомен относно това обстоятелство. Но с оглед изминалия период от около 19 години между двамата момента, Съдът прие това
твърдени за напълно житейски обяснимо.
Ето защо и прие, че съдържащата се информация относно същото това забравено
обстоятелство в показанията на свидетеля, дадени в период, значително по-близък
до инкриминирания, е достоверна.
Не така стои въпросът с твърдяния размер на лихвата, изплатената
от свидетеля. Относно това
обстоятелство по делото, на практика, не беше събрано каквото и да било
доказателство. Както в показанията си, дадени в хода на съдебното производство,
така и в тези, дадени в хода на ДП, свидетелят не успя да си спомни този
размер. В показанията си, дадени в хода на ДП, въпреки че не си е спомнил размера на уговорената
лихва, свидетелят е заявил, че я е плащал всеки месец на подсъдимия в рамките
на повече от година, но отново не е могъл да си спомни точния период. Свидетелят
е изразил предположение също, че е плащал на подсъдимия месечно сума „около 3
хиляди – 3 хиляди и нещо в долари“, без да е уточнил тази вноска какво е
съдържала в себе си – дали само лихва, дали лихва и главница, дали само
главница, или пък нещо друго. При тази несигурност, Съдът прие, че по делото е
установен по изискуемия от НПК несъмнен начин размера на тази лихва.
Че волята на св. А. Т. е била, прехвърляйки имота си на
подсъдимия, същият да послужи като
обезпечение на дадения от подсъдимия на св. П.Т. заем, с уговорката след
връщане на главницата по кредита И.В.Д. да му прехвърли обратно собствеността
върху посочения имот, Съдът прие за несъмнено установено от показанията на
двамата свидетели Т.. Относно същото, показанията им са напълно подкрепящи се.
Същите, обаче, относно това обстоятелство противоречат на съставения официален
писмен документ, а именно НА № * том * д.№ *. на ДН- Б. РС, в който както
вече беше отбелязано, е вписано, че свидетелят извършва продажба на имота си на
подсъдимия, при което е получил изцяло и в брой продажна цена от 400 000
лв. Действително, това несъмнено съставлява заобикаляне на императивните правни
норми на Р България и би могло да доведе до нищожност на цитирания НА. Въпреки
това, в настоящия наказателен процес Съдът е сезиран не да установи нищожността
на този НА, а да установи действителната воля на страните при съставянето на
този документ. А от показанията и на
двамата свидетели се установи, че действителната воля на св. А. Т. е била да
прехвърли апартамента си на подсъдимия с цел да обезпечи връщането на взетия от
подсъдимия кредит от страна на св. П.Т.. Още повече, от доказателствата по
делото беше установено, че подс. И.Д. често е давал кредити, за които е
изисквал да бъде изповядана прикрита покупко продажба на недвижим имот в качеството
на обезпечение по дадения кредит.
Обв.4
През м. ноември 1997 година се св.С.Г. се свързала с подс. И.Д., с когото се познавали от деца.
Свидетелката поискала от него заем в размер на 7 000 щатски долара. Тъй
като двамата били близки, подсъдимият й обещал да й даде заем при „специални условия за кредит“, които
се състояли в това, че свидетелката не следвало да заплаща лихва. Въпреки това
подсъдимият поискал от св. С.Г. да му прехвърли недвижим имот като обезпечение
за връщане на заема. При това подсъдимият пожелал прехвърления като обезпечение
имот да бъде на него и на подс. М.В. при равни части. Заради това на
06,11,1997г. по молба на майка си, св. Т.Г.Г., дъщеря на св. С.С.Г. прехвърлила на И.В.Д. и М.Ж.В. при равни
квоти помежду им собствеността върху право на строеж за построяване на
апартамент /мезонет/ на трети етаж и четвърти етаж - десен, находящ се в град Б.,
*, с площ на трети етаж - 113,95 кв.м и на четвърти етаж - с площ 73,67 кв.м,
като квадратурата на цялото мезонетно жилище е 187,61 кв.м, състоящ се от
хол-дневна, кухня, спалня, тоалетна и коридор на трети етаж и две спални,
кабинет, баня - тоалетна, коридор и вътрешна стълбище, ведно с мазе № 7, с площ
от 14,98 кв.м, ведно с 23,77 % и 20,42 кв.м ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху терена, на който е построена масивна триетажна
сграда с партерен и мансарден етаж, в УПИ * в кв. * по плана на град Б., с площ
на УПИ от 243,60 кв.м. За така изповяданата сделка бил съставен Нотариален акт за продажба на право на строеж
№ *, том *,
дело № * год. по описа
на Д.Р. - нотариус при Б. районен съд, приложен на л. 91 т.2 и л.84 т.29 от ДП.
Съгласно заключението на ФСЕ,
стойността на ½ идеална част на този имот към момента на продажбата е
12 845 лв.
В деня на сделката в кантората на
нотариуса бил и бащата на подс. М.В., който дал на св. С.Г. назаем сумата от
4 000 щатски долара по молба на подсъдимия Д.
През м. март 1998г. св. С.Г. върнала взетия заем в размер на 4 000
долара на подсъдимия И.Д., но той отказал да върне собствеността на горепосочения
апартамент на дъщеря й. Повече контакти с бащата на подс. В., нито със самата
подсъдима, свидетелката не е имала.
Обв.II
Вместо това на 11.08.1998 год. в гр. Б., двамата подсъдими Д. и В. извършили сделка за замяна на недвижим имот,
по силата на която отчуждили придобития от св. Т.Г. имот, за което бил съставен
нотариален акт № *, том *, дело № * от *
год. по описа на А. Д. - нотариус в районен съд – Б. Същия е приложен на л. *
от ДП.
Гореописаната обстановка се установи
от показанията на св. С.Г., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени
от нея в хода на ДП, прочетени на основание чл.281 ал. 1 т. 1 от НПК, от
риложените по делото нотариален акт за продажба на право на строеж № *, том *,
дело № * от * год. по описа на Д.Р. - нотариус при Б. районен съд, нотариален
акт № *, том *, дело № * от * год. по
описа на А. Д. - нотариус в районен съд – Б..
Съдът не базира своите изводи на
показанията на св. Т.Г., тъй като след многократното й издирване, се установи,
че същата се намира трайно извън пределите на Р България, без да е оставила
адрес за призоваване. Поради това обстоятелство и тъй като страните не дадоха
съгласие за прочитане на показанията й, дадени в хода на ДП пред орган на ДП,
св. Т.Г. беше заличена като свидетел.
Тъй като в хода на съдебното
следствие възникнаха противоречия в показанията на свидетелката, дадени пред
съдебния състав и тези, дадени в хода на ДП пред съдия на 03.08.2008 г. относно
сумата, която е получила от бащата на М.В. и сумата, която е върнала на И.Д., на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК бяха
прочетени показанията й, дадени на
досъдебното производство, находящи се на л.49, т.5 от ДП. В същите свидетелката е заявила, че бащата
на подс. В. й е дал 300 долара, а тя е върнала на подс. Д. отново 3 000
долара.
След констатиране на горните
противоречия в съдебно заседание, св. С.Г. заяви, че вярната сума и за двата
случая е именно 4 000 долара, а казаната по-малка сума в хода на ДП обясни с
объркване.
Досежно
това противоречие Съдът даде вяра на показанията на свидетелката, дадени в хода
на ДП, поради причина, че същите са логични и са дадени в момент, значително
по-близък до инкриминирания от датата на съдебното заседание. Поради тези
съображения Съдът прие, че 06,11,199г. е взела заем подс. И.Д. в размер на
3 000 щатски долара и през м. март 1998г. е върнала този заем на самия
подс. И.Д.. При това по този заем не са били уговаряни лихви, тъй като същият е
сключен при преференциални условия за нея. Съдът прие също, че парите за този
заем са били дадени на подсъдимия от бащата на подс. В..
Относно размера на причинените на св. Т.Г. вреди Съдът прие следното:
Съгласно обсъдените доказателства, с
посочената по-горе сделка, за която е бил съставен нотариален акт за продажба
на право на строеж № *, том *, дело № * от * год. по описа на Д.Р. - нотариус
при Б.кия районен съд, нотариален акт № *,
том *, дело № * от * год. по описа на А. Д. - нотариус в районен съд – Б., св. Т.Г. прехвърлила собствеността на този имот на
двамата подсъдими, при което подс. И.Д. получил ½ идеална част от този имот. И тъй като пазарната стойност на ½ идеална част на този имот към
момента на продажбата е 12 845 лв., Съдът прие именно тази сума за
установена като причинени на нея от обсъжданото престъплеине вреди, съответно,
получени от него неправомерни доходи.
Относно
направеното обезпечение по
гореописания кредит Съдът прие следното:
Че волята на св. Т.Г. е била, прехвърляйки имота си на двамата
подсъдими, същият да послужи като
обезпечение на взетия от подсъдимия заем на майка й, св. С.Г., Съдът прие за
несъмнено установено от показанията на
свидетеля С.Г.. Относно същото, показанията й противоречат на съставения
официален писмен документ, а именно
нотариален акт за продажба на право на строеж № *, том *, дело № * от *
год. по описа на Д.Р. - нотариус при Б. районен съд, нотариален акт № *, том *, дело № * от * год. по описа на А.
Д. - нотариус в районен съд – Б., в който както вече беше отбелязано, е
вписано, че Т.Г. извършва продажба на имота си на подсъдимите, при което е
получила изцяло и в брой продажна цена. Действително, това обезпечаване на
обсъждания договор за кредит, несъмнено
съставлява заобикаляне на императивните правни норми на Р България и би могло
да доведе до нищожност на цитирания нотариален акт. Въпреки това, в настоящия
наказателен процес Съдът е сезиран не да установи нищожността на този
нотариален акт, а да установи действителната воля на страните при съставянето
на този документ. А от показанията на
свидетеля се установи, че действителната воля на същата е била дъщеря й да
прехвърли собствеността върху апартамента си на подсъдимите с цел да обезпечи
връщането на взетия от подсъдимия кредит. Още повече, от доказателствата по
делото беше установено, че подс. И.Д. често е давал кредити, за които е
изисквал да бъде изповядана прикрита покупко продажба на недвижим имот в
качеството на обезпечение по дадения кредит.
Досежно посочената в ОА уговорка между подсъдимия и свидетеля за
„връщане на имота“ обстоятелства по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства. Твърдения за горното не се съдържат нито в показанията на
свидетеля, нито пък са залегнали като
клаузи в приложения по делото нотариален акт. Подобни твърдения не се съдържат
и в нито едно от останалите, събрани по делото доказателства.
По делото също не беше установено св. С.Г. да
е плащала изобщо лихви на подсъдимия, както и същият да е бил със срок за
връщане от 1 година.
Обв.5
През 1997г. св. И.И.С., заедно със съпруга си, е взела заем от подс. И.Д. в размер
на 1 500 лв. със срок на впъщане една година. Сумата, която двамата
следвало да върнат на края на срока като главница и лихва била 4 000 лв.
В края на годината свидетелката
потърсила подс. Д. с намерение да му върне тези 4 000 лв., но тогава
подсъдимият й заявил, че вече му дължи значително по-голяма сума. Свидетелката
и съпругът й не били съгласни да датат на подсъдимия исканата сума. Но тъй като
били притеснени подсъдимият да не предприеме някакви противоправни действия
срещу тях, или срещу децата им, решили да дадат в замяна на исканата от
подсъдимия собствеността на собствения си апартамент.
Така на 11.11.1997 год. И.И.С., лично
и като пълномощник на съпруга си Г.С. прехвърлила на подс. И.Д. собствеността
върху апартамент № *, на четвърти етаж във вход „3" на жилищна сграда - *,
гр. Б., състоящ се от две спални, дневна, кухня, антре, баня с тоалетна, със
застроена площ от 79,90 кв.м, в едно с избено помещение № *, както и 1,43 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. За тази
сделка бил съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, като имотът
е на стойност 37 606
лева, приложен на л. * от ДП.
Съгласно същия базисната цена на
имота е била 507 763 лв., а продажната
цена - 508 000 лв. Продавачът И.С. е заявила, че е получила продажната
цена напълно и в брой.
От заключението на финансово
счетоводната експертиза се установи, че пазарната стойност на гореописания апартамент към момента на
сделката е 37 606 210 неденоминирани лв., тоест 37 606 лв.
Фиксингът на БНБ за 1 щатски
долар към 11.11.1997 год. е 1 716.60 неденоминирани лева.
Обв. III
Година и половина по-късно, на 26,03,1999г. подсъдимият Д. продал същия на И.
и М. Вълчеви. За тази сделка бил съставен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том I, per. № *, дело * от * год. по описа на Н. Н. - Нотариус, per. № * на НК, вписан в СВ при РС Б. под
№ * том * д.№ *. Същият е приложен на на– л. 108 т.2 от ДП.
Данъчната оценка, вписана в
нотариалния акт на имота е 32 083 лв., а продажната цена – 25, 000 лв.
Въз основа на доказателствата по
делото Съдът прие за установена именно гореописаната фактическа обстановка
относно това деяние.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи от показанията на св. И.С., дадени в хода на досъдебното
производство пред орган на досъдебното производство, прочетени на основание чл.
281 ал. 5 вр.ал.1 т.4 пр. 1 от НПК и от приложените по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело * от * год. по описа на Н.
Н. - Нотариус, per. № * на НК,
както и от заключението на финансово счетоводната експертиза.
Че подсъдимият е сключил със св. И.С. горния неформален договор за банков кредит,
неговият размер, срок и уговорена лихва,
се изведе от показанията на св. И.С.,
дадени в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното
производство, прочетени на основание чл. 281 ал. 5 вр.ал.1 т.4 пр. 1 от НПК,
намиращи се на л. * от ДП. В същите той е заявил, че знае от майка си, св. И.С.,
че през 1997г. тя, заедно със съпруга си, е взела заем от подс. И.Д. в размер
на 1 500 лв. За същия бил уговорен срок на връщане от една година, както и
лихва. Сумата, която двамата следвало да върнат като главница и лихва била
4 000 лв. Свидетелят заявява за спомен, че майка му е казвала, че за този
заем са подписали някакъв договор. Свидетелят не може да уточни какъв е този
договор, нито пък го е бил виждал.
Относно датата, на която е бил сключен инкриминирания договор за кредит
Съдът прие следното:
Нито един от свидетелите не успя да я
назове с точност. Несъмнено беше установено, обаче, че именно като обезпечение
на този кредит е била извършена обсъдената сделка с недвижим имот. Тоест, именно към датата на даденото
обезпечение е приключила дейността по даване на кредит. Именно в този момент са
довършени устните договорености между подсъдимия и свидетеля по уговаряне на
условията и отпускането на самия заем и
е осъществена на практика извършената от подсъдимия банкова дейност. Поради
изложеното Съдът прие като дата на устния неформален договор за банков кредит
именно датата на сделката, а именно 11,11,1997г.
Относно размера на причинените на св. И.С. вреди Съдът прие следното:
Съгласно обсъдените доказателства, с
посочената по-горе сделка, за която е бил съставен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело * от * год. по описа на Д.Р., св. С. прехвърлила своята
½ от посочения имот. И тъй като пазарната стойност на имота,
съгласно приетото заключение на СФЕ е 37
606 лв., за да се получи стойността на частта на св. С., тази стойност
следва да се раздели на две. При това
просто математическо действие се установява, че цената на една втора от
пазарната стойност на имота е 18 803 лв. И тъй като от доказателствата по
делото се установи, че св. С. не е върнала взетия от подсъдимия заем от
1 500 лв,. то тази сума следва да
се извади от стойността на ½ от нейната част от продадения имот. И след извършване на това също просто
математическо действие се установява, че щетата, която подс. И.Д. е причинил на
св. И.С. с обсъденото деяние е 17 303
лв.
Относно направеното обезпечение по гореописания кредит Съдът прие следното:
Че волята на св.И.С. е била, прехвърляйки имота си на подсъдимия, същият да послужи като обезпечение на дадения
му от подсъдимия заем, Съдът прие за несъмнено установено от показанията на
посочения свидетел. Относно същото, показанията му противоречат на съставения
официален писмен документ, а именно нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело * от * год. по описа на Д.Р.-
Нотариус, в който както вече беше отбелязано, е вписано, че свидетелят извършва
продажба на имота си на подсъдимия, при което е получил изцяло и в брой
продажна цена. Действително, това обезпечаване на обсъждания договор за
кредит, несъмнено съставлява заобикаляне
на императивните правни норми на Р България и би могло да доведе до нищожност
на цитирания нотариален акт. Въпреки това, в настоящия наказателен процес Съдът
е сезиран не да установи нищожността на този нотариален акт, а да установи
действителната воля на страните при съставянето на този документ. А от показанията на
свидетеля се установи, че действителната воля на същия е била да
прехвърли собствеността върху апартамента си на подсъдимия с цел да обезпечи
връщането на взетия от подсъдимия кредит. Още повече, от доказателствата по
делото беше установено, че подс. И.Д. често е давал кредити, за които е
изисквал да бъде изповядана прикрита покупко продажба на недвижим имот в
качеството на обезпечение по дадения кредит.
Обстоятелството, че подсъдимият е
отчуждил имота, чиято собственост му е била прехвърлена като обезпечение по
дадения от него кредит, дата и условията на това отчуждаване, се установи от
приложения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело * от * год. по описа на нотариус Н. Н.
Доколкото свидетелката И.С. не беше открита от
Съда за целите на разпита й като свидетел, както и с оглед отказа от страна на
защитата да бъдат прочетени показанията й, дадени в хода на досъдебното производство
пред орган на досъдебното производство, в съдебно заседание от 01,02,2018г.
същата беше заличена като свидетел. Дори синът й, св. И. С. в показанията си,
дадени в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното
производство, прочетени на основание чл. 281 ал. 5 вр.ал.1 т.4 пр. 1 от НПК,
намиращи се на л. 17,т. 51 от ДП е
заявил, че майка му - св. И.С. се намира трайно в Р Гърция и се е
дезинтересирала от хода на настоящото дело.
Обв.6
През 1997г. св. С.А. имал нужда от парични средства.
Тъй като знаел, че подс. И.Д. се занимава с лихварство, го потърсил и му
поискал 9 000 долара. Така на 30,12,1997г. подсъдимият му дал кредит в
размер на 9 000 долара при 10 процента месечна лихва. Срок на връщане не
бил уговорен.
За обезпечение връщането на този кредит била
изповядана сделка, по силата на която В.В.А. /майка на С.Р.А./ му прехвърлила
собствеността върху апартамент № 7, етаж 3, вх. „Д", в жилищен блок №*, *** със застроена площ от 90,06 кв.м,
състоящ се от дневна, две спални, кухня, антре, тоалетна, ведно с избено
помещение № 7, с площ от 2,78 кв.м, както и 0,734 % идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 10,54 кв.м идеални части от общите части на
сградата и 0,734 % ид.ч от правото на строеж върху 100,60 кв.м. За целта бил
съставен нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *год. по описа на Д.Р.-
Нотариус, per.
* на Нотариална камара,
приложен на л. * от ДП.
Съгласно нотариалния акт, данъчната
оценка на имота била 33 899 700 нед.лв., а продажната цена – 34 000 000 нед. лв. В
нотариалният акт е вписано, че продавачът В.А. се задължава да предаде
владението на имота на И.Д. в срок от една година.
От заключението на финансово
счетоводната експертиза се установи, че пазарната стойност на гореописания
апартамент към момента на сделката е 38 730 210 неденоминирани лв., тоест
38 730 лв.
Допълнително
условие, уговорено между двамата било, в случай, че свидетелят не успее да изплаща взетия заем,
да предупреди подсъдимия, който от своя страна да продаде гореописания имот.
При това, след уреждане на финансовите
отношения между двамата, подсъдимият следвало да даде на свидетеля евентуално
останалата сума от продажната цена.
Фиксингът на БНБ за 1 щатски
долар към 30.12.1997 год. е 1 776.50 неденоминирани лева.
В по-късен
момент св. С.А. имал проблеми с бизнеса си и
казал на подсъдимия, че няма да може да плащам лихвата и подсъдимият да
продава апартамента, като му даде остатъка от печалбата.
Обв.
IV
Заради това след около 3 месеца подсъдимият продал
същия апартамент на И.
и Т. Кирязови, за което
бил съставен нотариален
акт за продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на А.Д. - Нотариус, per. № * на НК, вписан в Служба
по вписванията при РС Б. под № *
том * д.№ *. и приложен на л.*.
Данъчната оценка, вписана в
нотариалния акт на имота е 33 899 700 нед. лв., а продажната цена –
34 000 лв.
След продажбата подсъдимият Д. дал на св. С.А. 3000 долара. Според фиксинга на БНБ към
29,04,1999г. свидетелят е получил от подсъдимия
5 501 лв.
Въз основа на доказателствата по
делото Съдът прие за установена именно гореописаната фактическа обстановка
относно това деяние.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи от показанията на св. С.А., дадени в съдебно заседание, от показанията
на свидетеля В.А., дадени на ДП пред
орган на ДП, прочетени на основание чл. 281,ал.5, вр.ал.1,т.5 от НПК, намиращи
се на л.12 т. 6 от ДП , дадени на
04,12,2009г. и от
приложените по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *год. по
описа на Д.Р.- Нотариус, per. *, нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на А.Д.
- Нотариус, per. № * на НК, както и от заключението на финансово счетоводната
експертиза.
Че подсъдимият е сключил със
свидетеля горния неформален договор за банков кредит, неговият размер и
уговорената лихва, се установи от
посочените по-горе в настоящите мотиви доказателства.
Относно датата, на която е бил сключен инкриминирания договор за кредит
Съдът прие следното:
Нито един от свидетелите не успя да я
назове с точност. Несъмнено беше установено, обаче, че именно като обезпечение
на този кредит е била извършена обсъдената сделка с недвижим имот. Тоест, именно към датата на даденото
обезпечение е приключила дейността по даване на кредит. Именно в този момент са
довършени устните договорености между подсъдимия и свидетеля по уговаряне на
условията и отпускането на самия заем и
е осъществена на практика извършената от подсъдимия банкова дейност. Поради изложеното
Съдът прие като дата на устния неформален договор за банков кредит именно
датата на сделката, а именно 30,12,1997г.
Относно размера на причинените на св. С.А. вреди Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на св. С.А. вреди в размер на 13 687 лева,
представляващи разликата между платените от него лихви в размер на 19 188 лева и
сумата от 3 000 щатски долара с левова равностойност 5 501 лева,
предоставени от И.Д. на С.А. на 29.04.1999 год. след продажбата на апартамента
на трети лица, както и че е причинил значителни вреди на В.В.А. в размер на 38 730 лева и
получил значителни неправомерни доходи на стойност 52 417 лева, представляващи стойността на
прехвърления му имот и получените от него лихви, намалени с платените на С.А. 5
501 лева.
От доказателствата по делото, обаче,
не беше установено св. С.А. да е платил изобщо някакви лихви на подсъдимия,
поради което и Съдът прие, че доказателства за стойността на причинените му
вреди и получени от подсъдимия доходи не беше установен по категоричен
начин.
Отделно от това, съгласно
заключението на СФЕ пазарната стойност
на имота, собственост на В.А., продаден на подсъдимия като обезпечение на
взетия от св. С.А. кредит, е 38 730 лв., тоест именно това е размерът на причинените
на нея от страна на подсъдимия вреди.
Относно получените
от подсъдимия неправомерни доходи в резултат на обсъжданото престъпление
Съдът прие за установено следното:
Подсъдимият е получил горния имот от В.А.,
продаден му като обезпечение на дадения на
св. С.А. кредит. Пазарната стойност на имота към момента на продажбата е била
38 730 лв., тоест именно тази сума подсъдимия е получил. Отделно от това,
същият е дал на св. С.А. заем в размер 15 988лв. / левовата равностойност
на 9 000 щатски долара/, за който заем се установи, че свидетелят не му е
върнал. Отделно от това, след извършената продажба на същия имот на трети лица,
подсъдимият е дал на св. С. сумата от 5 501 лв. Тоест, за да се установи
размерът на получените от подсъдимия неправомерни доходи, следва от стойността
на получения имот – 38 730 лв. да се извади дадени заем на св. С.А. –
15 988 лв., както и дадената му по-късно сума от 5 501 лв. От това просто математическо действие се
установява, че получените доходи от страна на подсъдимия от обсъжданото
престъпление възлизат на 17 241 лв.
Относно направеното обезпечение по гореописания кредит Съдът прие следното:
Че волята на св.С.А. е била, прехвърляйки имота си на подсъдимия, същият да послужи като обезпечение на дадения
му от подсъдимия заем, Съдът прие за несъмнено установено от показанията на
посочения свидетел. Относно същото, показанията му противоречат на съставения
официален писмен документ, а именно
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *год. по описа на Д.Р.- Нотариус, в който както вече
беше отбелязано, е вписано, че свидетелят извършва продажба на имота си на
подсъдимия, при което е получил изцяло и в брой продажна цена. Действително,
това обезпечаване на обсъждания договор за кредит, несъмнено съставлява заобикаляне на
императивните правни норми на Р България и би могло да доведе до нищожност на
цитирания нотариален акт. Въпреки това, в настоящия наказателен процес Съдът е
сезиран не да установи нищожността на този нотариален акт, а да установи
действителната воля на страните при съставянето на този документ. А от показанията на
свидетеля се установи, че действителната воля на същия е била да
прехвърли собствеността върху апартамента си на подсъдимия с цел да обезпечи
връщането на взетия от подсъдимия кредит. Още повече, от доказателствата по
делото беше установено, че подс. И.Д. често е давал кредити, за които е
изисквал да бъде изповядана прикрита покупко продажба на недвижим имот в
качеството на обезпечение по дадения кредит.
Обстоятелството, че подсъдимият е
отчуждил имота, чиято собственост му е била прехвърлена като обезпечение по
дадения от него кредит, дата и условията на това отчуждаване, се установи от
приложения по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на нотариус А.Д..
Обв.7
На неустановена дата през 1997 год. в
гр.Б. подсъдимият Д. дал заем на св. З.Г.С. в размер на 1000 щатски долара. Двамата уговорили
свидетелката да му изплаща лихва в неустановен размер. Свидетелката не направила никакво обезпечение
в полза на подсъдимия за този заем.
В по-късен момент бил издаден
изпълнителен лист срещу З.С., приложен на
л.96 т.29 и л.157 т.17 от ДП, съгласно който св. З.С. е била осъдена да заплати на И.Д.
3 666 000 лв. , представляващи вземане по запис на заповед от
20,01,1998г. – левовата равностойност на 2 000 щ. долара към падежа
15,03,1998г. по гр. Д. 400/99г. по описа
на Б.. В нито един документ, относим към този изпълнителен лист, не е упоменато
тази дължима сума да има отношение към взетия от подсъдимия заем.
Съгласно
фиксинга на БНБ, към 30,12,1997г. стойността на
1 щатски долар е бил 1776,5 лв.
По делото не
беше установено свидетелката да е плащала лихви, или да е върнала главницата на
подсъдимия.
Други доказателства относно това
деяние по делото не са събрани.
Въз основа на горните факти, Съдът прие за несъмнено установи именно
изложената фактическа обстановка.
Същата се установи от показанията на св. З.С., дадени в хода на ДП, пред орган на ДП,
прочетени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, пр.1 от НПК, находящи се
на л.* от ДП и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото. Също от приложения по делото изпълнителен лист.
Въпреки положените ус И. от Съда за призоваването на
св. З.С., същата не се яви в съдебно
заседание. Ето защо и на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, пр.1 от НПК
бяха прочетени показанията й, дадени в хода на ДП, пред орган на ДП , находящи
се на л.25, том 16, л.154, том 17 и л.246, том 17 от ДП.
А видно от същите, в разпита си, проведен на
07,06,2011г., чийто протокол се намира на л.* от ДП, свидетелката е заявила, че единствените й контакти с
подсъдимия И.Д. са били по повод взет от нея заем от подсъдимия. Този заем свидетелката е поискала от
подсъдимия през 1997г. без да е изразила точен спомен относно взетата сума,
като е изказала предположение, че е била най-много 1 000 долара, дадени й
от Д. на два пъти. Свидетелката не е успяла да си спомни и размера на
уговорената между тях лихва, но е заявила, че е трябвало да му дава по 100
долара на месец. За заема не са били подписвани никакви документи, нито пък
свидетелката е дала някакво обезпечение на подсъдимия. Отново съгласно
спомените на свидетелката, същата е плащала на подсъдимия сумата от по 100
долара в рамките на „поне 2 години“. След този период свидетелката преценила,
че е платила главницата и лихвите по
дълга си на подсъдимия, но от негова страна имало претенции за още пари, без да
бъде уточнена някаква сума.
В
по-късен и неуточнен от свидетелката момент, същата получила писмо, с което
била уведомена, че подсъдимият е прехвърлил дълга й на друг човек, чието име,
без да е сигурна, е посочила С.. При осъществена между свидетелката и това лице
единствена среща, човекът – С. й обяснил, че Д. е прехвърлил нейния дълг, който
вече бил в размер на 2 000 щатски долара и сега свидетелката трябва да
плаща на него. След тази среща св. З.С.
е заявила, че не е плащал повече нито на подсъдимия Д., нито на друго лице.
В същия
период свидетелката била уведомена, че й е наложен запор върху два нейни
автомобила. В тази връзка подсъдимият й бил обяснил, че свидетелката му е
подписала Запис на заповед. Въпреки че св. З.С. категорично е отрекла
подписването на такъв документ, същата е „водила дела“ по този повод. Без да знае
каквито и да било подробности относно „тези дела“, свидетелката е заявила, че в
един момент адвокатът й е съобщил, че Съдът е определил, че записът на запис е
невалиден и повече не дължи на никого нищо.
В показанията си, дадени на 27,02,2012г. и намиращи се
на л.25, том 16 от ДП, свидетелката отново е заявила, че през 1997г. е взела заем от Д. в размер на
около 1 000 щатски долара, с уговорка да плаща по 100 долара на месец.
Отново не уточнява дали тези 100 долара са само лихва, или представляват и друг
вид плащане. Без да помни за какъв период е била тази уговорка, св. З.С. е
заявила, че е плащала около година и половина. След като е преценила, че вече
се е издължила, подсъдимият й обяснил, че това, което е платила до момента,
представлява само лихви и тя продължава да му дължи главницата. По-късно в
офисът й дошли някакви момчета, които без да я заплашват, й съобщили, че
подсъдимият е прехвърлил дълга й на непознато за нея лице, чието малко име
предполага че е било С.. Свидетелката не твърди за последващи контакти с
подсъдимия, или с това лице с предполагаемо име С..
Прочетените показания на св. З.С., дадени на
21,06,2012г. и приложени на л.* от ДП не внасят повече яснота, тъй като в
тези показания на свидетелката са разяснени единствено правата й на пострадало
лице.
Въз основа на изложеното, Съдът прие,
че на неустановена дата през 1997г. св. З.С.
е взела заем от подсъдимия И.Д. в размер на 1 000 долара срещу месечна
лихва. Именно този размер заявява във
всички показания свидетелката, поради което и Съдът прие същия за несъмнено
установен.
Не така
стои въпроса с размера на уговорената между двамата лихва и периодът на изплащане. И в двата си разпита свидетелката
заявява, че е имало уговорена лихва, но не изразява сигурност дали тези 100
долара, които е плащала на подсъдимия ежемесечно, представляват размера на тази
лихва. Допълнително съмнение относно това обстоятелство дава факта, че
свидетелката заявява, че след като е плащала тези 100 долара известно време, е
приела за себе си, че е изплатила заема, взет от подсъдимия. А това дава
основание на Съда да приеме, че в съзнанието на свидетелката е било знанието,
че тези 100 долара, плащани от нея ежемесечно, включват в себе си освен
лихва, и част от главницата.
Също така в първия си, обсъден разпит, свидетелката
заявява, че е плащала около 2 години. А във втория – около година и половина.
Тоест, не е налице сигурност и относно този период, респективно, относно общия
размер на платеното от нея на подсъдимия.
И тъй като друго доказателства по делото не бяха
събрани, Съдът прие, че размера на уговорената между подсъдимия и свидетелката
лихва, както общия размер на платеното от нея на подсъдимия не са установени по
несъмнен начин.
Обв.8
През 1998г.
дъщерята В. Х.Т. и сина К. Х. Точев на св. И.Т.
искали да отворят заведение в
Ч. Тъй като не им стигнали пари, св. И.Т.
се свързала с Д. с цел вземане на кредит. Свидетелката не
потърсила кредит от банка,
тъй като не я устройвала бързината на законовоустановения начин.
В резултат на това св. И.Т. взела от подс. И.Д. заем от 3000 долара при лихва 300 долара
на месец.
Като обезпечение за този заем свидетелката прехвърлила на подсъдимия собственото си жилище, заемащо целия трети етаж на
триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Б., *,
състоящо се от две стаи, кухня, салон, тоалетна и балкон, със застроена площ от
82,70 кв.м, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, както и дъсчена барака, построена в имота, в едно с 1/4
ид.ч
от дворно място, цялото с площ от 294 кв.м, съставляващо УПИ *, в кв. 73 по плана на гр. Б.. За същото бил съставен нотариален акт за
продажба на недвижим имот - акт № *, том
*, дело *
от * год. по описа на К. К.- Нотариус, per. №
* на Нотариална камара, намиращ се на л. * от ДП.
В нотариалният акт е вписано, че свидетелката се задължава да предаде владението на
имота на подсъдимия в срок от шест месеца, същият е прочетен на страните и е подписан от
тях след одобрението им.
Уговорката им била на края на
сезона свидетелката да му върне заема, а след това И. Д. да й
прехвърли обратно собствеността върху посочения имот. За взетия кредит не бил съставен
документ.
Съгласно нотариалния акт, данъчната
оценка на имота била 16 376 400 нед. лв., базисната цена е
4 212 250 нед. лв.,а
продажната цена е 4 212 250 нед лв.
От заключението на финансово
счетоводната експертиза се установява, че пазарната стойност на гореописания
апартамент към момента на сделката е 76 050 лв.
Съгласно
фиксинга на БНБ, към 29,05,1998г. стойността на
1 щатски долар е бил 1 782,4 лв.
След продажбата на апартамента, св. И.Т. продължила да си живее в апартамента.
Обв.Х
След приключване на сезона
свидетелката не била в съС.ие да плаща лихви, нито да върне сумата. Тъй като тя
вече не можела да плаща нито лихвите, нито главницата по взети заем, през юли месец на следващата година, а именно на
24,07,2002г. подс. И.Д. продал имота на Г. К. За тази сделка бил съставен НА за покупко продажба
на недвижим имот № *,
том *, per. № *, дело *
от * год. по описа на О.
Ж.
- Нотариус, per. № * на
НК, вписан в СВ при
РС Б. под № * том * д.№ *. и приложен на л.* от ДП.
Данъчната
оценка е била 18 628 лв., а продажната цена - 28 000 лв., 20 000
лв. от която продавачът е получил от ползван от купувача жилищен кредит.
Въз основа на горните факти, Съдът прие за несъмнено установи именно
изложената фактическа обстановка.
Същата се установи от обясненията на
подсъдимия, дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, св. И.Т., дадени пред настоящия съдебен състав в съдебно заседание, от проведената очна ставка между св. И.Т. и подс. И.Д.. Също от приложените по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот - акт № *, том * дело * от * год.
по описа на К. К.- Нотариус, per. № * на Нотариална камара, А за покупко продажба на недвижим имот №
*, том *, per.
№ *, дело * от * год. по
описа на О. Ж. - Нотариус, per. № * на НК, както и от заключението на финансово счетоводната
експертиза.
Между показанията на свидетелката и обясненията на подсъдимия се очерта противоречие относно целта на извършената сделка с недвижим
имот . Както беше отбелязано, в показанията си св. И.Т. заяви, че сделката, макар именувана покупко
- продажба, е извършена с цел обезпечаване на взетия от нея кредит от подсъдимия. В обясненията си подс. И.Д. отрече
това твърдение, като заяви, че и името и съдържанието на сделката е било именно
покупко -продажба, която е извършена на стойност 14-15 000 долара. Описаното противоречие не беше изяснено от
проведената очна ставка между двамата.
Относно обсъжданото противоречие
Съдът даде вяра на показанията на св. И.Т., тъй като същите са логични и
непротиворечиви. На следващо място, същите са дадени под страх от наказателната
отговорност по реда на чл. 290 от НК. И доколкото по делото не бяха събрани
каквито и да било доказателства относно недостоверността на същите, за Съда не
съществува основание да не ги кредитира като достоверни. За разлика от тях,
обясненията на подсъдимия представляват освен гласно доказателствено
средство, също и защитна позиция. И предвид изложеното, Съдът прие, че
извършената между двамата сделка е била извършена именно с цел обезпечаване на взетия от св. И.Т. кредит от подсъдимия.
Че подсъдимият е сключил със
свидетеля горния неформален договор за банков кредит, неговият размер и
уговорената лихва, се установи от
посочените по-горе в настоящите мотиви доказателства.
Относно датата, на която е бил сключен инкриминирания договор за кредит
Съдът прие следното:
Нито един от свидетелите не успя да я
назове с точност. Несъмнено беше установено, обаче, че именно като обезпечение
на този кредит е била извършена обсъдената сделка с недвижим имот. Тоест, именно към датата на даденото обезпечение
е приключила дейността по даване на кредит. Именно в този момент са довършени
устните договорености между подсъдимия и свидетеля по уговаряне на условията и
отпускането на самия заем и е
осъществена на практика извършената от подсъдимия банкова дейност. Поради
изложеното Съдът прие като дата на устния неформален договор за банков кредит
именно датата на сделката, а именно 29,05,1998г.
Относно размера на причинените на св. И.Т. вреди Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на който
е образувано настоящото съдебно производство,
държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е причинил на св. И.Т. вреди в размер на 3 745 лева,
представляващи платените от нея лихви и в размер на 70 703 лева,
представляващи разликата на стойността на имота и главницата по кредита.
От доказателствата по делото, обаче,
не беше установено св. И.Т. да е платила изобщо
някакви лихви на подсъдимия, поради което и Съдът прие, че доказателства за
стойността на причинените й вреди и получени от подсъдимия доходи във връзка с платени от нея лихви, не беше
установен по категоричен начин.
Отделно от това, съгласно
заключението на СФЕ пазарната стойност
на имота, собственост на И.Т., продаден на подсъдимия като обезпечение на взетия от нея, е
76 050 лв. И именно
това е размера на сумата, получена от подс. И.Д. от св. И.Т.. Съответно, подсъдимият е дал на св.
И.Т. сумата от 5 347 лв., за която няма
доказателства да е била върната на
подсъдимия. Тоест, за да се установи размера на причинените на свидетеля вреди
от обсъжданото престъпление, следва от получената от подсъдимия сума от 76 050 лв./ стойността на придобития
имот/ да се извади сумата от 5 347
лв., дадена на свидетеля от подсъдимия като заем/. И след извършване на това
също просто математическо действие се установява, че щетата, която подс. И.Д. е
причинил на св. И.Т. с обсъденото деяние е 70 703 лв.
Относно направеното обезпечение по гореописания кредит Съдът прие следното:
Че волята на св.И.Т. е била, прехвърляйки имота си на подсъдимия, същият да послужи като обезпечение на дадения
му от подсъдимия заем, Съдът прие за несъмнено установено от показанията на
посочения свидетел. Относно същото, показанията му противоречат на съставения
официален писмен документ, а именно
нотариален акт за продажба на недвижим имот - акт № *, том *, дело * от *
год. по описа на К. К.- Нотариус, в който както вече беше отбелязано, е
вписано, че свидетелят извършва продажба на имота си на подсъдимия, при което е
получил изцяло и в брой продажна цена. Действително, това обезпечаване на
обсъждания договор за кредит, несъмнено
съставлява заобикаляне на императивните правни норми на Р България и би могло
да доведе до нищожност на цитирания нотариален акт. Въпреки това, в настоящия
наказателен процес Съдът е сезиран не да установи нищожността на този
нотариален акт, а да установи действителната воля на страните при съставянето
на този документ. А от показанията на
свидетеля се установи, че действителната воля на същата е била да
прехвърли собствеността върху апартамента си на подсъдимия с цел да обезпечи
връщането на взетия от подсъдимия кредит. Още повече, от доказателствата по
делото беше установено, че подс. И.Д. често е давал кредити, за които е
изисквал да бъде изповядана прикрита покупко продажба на недвижим имот в
качеството на обезпечение по дадения кредит.
Обстоятелството, че подсъдимият е
отчуждил имота, чиято собственост му е била прехвърлена като обезпечение по
дадения от него кредит, дата и условията на това отчуждаване, се установи от
приложения по делото НА за покупко
продажба на недвижим имот № *, том *,
per. № *, дело * от * год. по описа на
нотариус О. Ж..
Обв.9
Семейството на св. Г. К. също имали нужда от пари. Приятел на си им, св. С.К., им казал, че
подс. И.Д. дава пари, „като прави
някакъв споразумителен протокол“. Те се свързали с него и поискали заем.
Подсъдимият се съгласил и им дал заем
от 20 000 долара при месечна в
неустановен размер.
Като обезпечение и тъй като не ги познавал,
подсъдимият поискал два техни
апартамента „да минат през покупко-продажба “ Заради това на
19,10,1998г. свидетелите
Г. К. и В. К.
прехвърЛ.на подсъдимия Д. собствеността върху двустаен апартамент № 80,
находящ се в гр. Б., **, със застроена площ от 57,79 кв.м или 221,49 куб.м,
състоящ се от кухня, спалня, дневна, тоалетна, антре, в едно с избено
помещение, застроено на площ от 8,77 куб.м, както и 0,978 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. За сделката бил
съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по описа на Д.Р.-
Нотариус, per.
* на Нотариалната
камара, приложен на л. *от ДС.
От заключението на финансово счетоводната
експертиза се установява, че пазарната стойност на имота към момента на
сделката е 23 350 лв.
Заемът подсъдимият им дал
непосредствено след изповядване на двете сделки, в кантората на нотариуса.
Фиксингът на БНБ за 1
щатски долар към 19.10.1998 год. е 1 613.80 лв. неденоминирани лева
На същата дата св. С. К. му прехвърлил собствеността върху
апартамент - десен, находящ се в гр. Б., комплекс *, със застроена площ от
65,83 кв.м, състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна, заедно с
избено помещение № 30, с площ от 6,12 кв.м, както и заедно с 2,852 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. За тази
сделка би съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, приложен на
л. * от ДП.
От заключението на финансово
счетоводната експертиза се установява, че пазарната стойност на имота към
момента на сделката е 29 320 лв.
След този момент свидетелите Г. и В. Коларови плащали
на подсъдимия по 3 000 лева всеки месец в рамките на 17 месеца. Това
била вноска за опредЕ.та от подсъдимия ежемесечна лихва.
Основно парите давала св. Г.К.. Видно от разпита на
съпруга й, св. В.К., именно тя е била водещата фигура в тяхното семейство и
свидетелят не е бил в течение на семейните им дела. В един от месеците св. Г.К. закъсняла с
вноската и подсъдимият й наложил
наказание, изразяващо се в сума от 600 лв. като този месец св. Г.К. платила 3
600 лева.
Обв.
V
След тези 17 месеца
подс. Д. се обадил по телефона и
казал на свидетелите за два дни да се изнесат от апартамента, в който живеели,
защото го бил продал.
На 29.02.2000 год. в гр. Б.
действително продавал същия апартамент, чиято собственост му прехвърЛ.свидетелите
Г. и В. Коларови на К.Д.Г.. За тази
сделка бил съставен нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по
описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на НК, вписан в СВ към РС Б. под № * том * д.№ *. , приложен на л.122
т. 2 от ДП.
Продажната цена на имота съгласно
същия нотариален акт е 25 000 лв.
Обв.
VI
В началото на следващия месец се обадил отново и
отново ги поканил да се изнесат за два
дена и от апартамента на св. С.К., защото бил
продал и него.
На 15.03.2000 год. Подс. Д. продал на
Ж.К.Р. апартамента, чиято собственост му прехвърлил св. С. К.. За тази сделка
бил съставен нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № *, том *,
per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на НК,
вписан в СВ към РС Б. под
№ * том * д.№ */*., намиращ се на
л.* от ДП.
Продажната цена на имота съгласно
същия нотариален акт е 23 000 лв.
Въз основа на доказателствата по
делото Съдът прие за установена именно гореописаната фактическа обстановка
относно това деяние.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи от показанията на свидетелите Г., С. и В. К., дадени в съдебно
заседание, от приложените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по описа на Д.Р.- Нотариус,
per. * на Нотариалната камара Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по описа на Д.Р.нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по
описа на Д.Р.нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по
описа на Д. Р., както и от заключението на финансово счетоводната експертиза.
Че подсъдимият е сключил със
свидетелите Г. и В. К. горния неформален
договор за банков кредит, неговият размер, условия и даденото обезпечение, се
установи от посочените по-горе в настоящите мотиви доказателства.
Относно датата, на която е бил сключен инкриминирания договор за кредит
Съдът прие следното:
Нито един от свидетелите не успя да я
назове с точност. Несъмнено беше установено, обаче, че именно като обезпечение
на този кредит са били извършени обсъдените сделки с недвижим имот. Тоест, именно към датата на даденото
обезпечение е приключила дейността по даване на кредит. Именно в този момент са
довършени устните договорености между подсъдимия и свидетеля по уговаряне на
условията и отпускането на самия заем и
е осъществена на практика извършената от подсъдимия банкова дейност. Поради
изложеното Съдът прие като дата на устния неформален договор за банков кредит
именно датата на сделката, а именно 19,10,1998г.
От доказателствата по делото не беше
установено горни кредит да е бил сключен с условие при връщане на главницата,
подсъдимият да „върне“ на свидетелите собствеността на двата имота. В тази връзка
по делото не бяха събрани никакви доказателства. Подобна клауза не е залегнала
и в двата съставени за сделките нотариални акта.
Също не беше установен размера на уговорената между
двамата лихва и периодът на
изплащане. И в двата си разпита свидетелката заявява, че е имало уговорена
лихва, но не изразява сигурност дали тези 100 долара, които е плащала на
подсъдимия ежемесечно, представляват размера на тази лихва. Допълнително
съмнение относно това обстоятелство дава факта, че свидетелката заявява, че
след като е плащала тези 100 долара известно време, е приела за себе си, че е
изплатила заема, взет от подсъдимия. А това дава основание на Съда да приеме,
че в съзнанието на свидетелката е било знанието, че тези 100 долара, плащани от
нея ежемесечно, включват в себе си освен лихва,
и част от главницата.
Относно размера на причинените на свидетелите Г., В. и С.К. вреди Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на свидетелите Г. П.К., В.П.К. и С.В.К. значителни вреди в размер на
68 303 лева, представляващи платените
от тях лихви и 20 394 лева, представляващи
разликата между стойността на двата апартамента и неплатената главница, всичко
на обща стойност 88 697 лева и получил
значителни неправомерни доходи на стойност 88 697 лева, представляващи получените от него
лихви и разликата между стойността на прехвърлените му имоти и неплатената
главница по кредита.
От доказателствата по делото, обаче,
не беше установено свидетеля С.К. изобщо да е плащал лихви на подсъдимия за
взетия от родителите му кредит. А относно свидетелите Г. и В. К., макар да беше
установено, че са плащали лихви, не беше установено в какъв размер и в какъв
период, за да бъде изчислен този размер на твърдяните за причинени вреди,
съответно на получените от подсъдимия неправомерни доходи от платени му лихви.
Поради изложеното Съдът прие това обстоятелство за недоказано.
Относно твърдяните вреди, причинени
от продажбите на двата апартамента.
Видно от заключението на ФСЕ, пазарната стойност на продадения имот на
свидетелите Г. и В. Коларови към момента
на сделката е 23 350 лв., а тази на имота, продаден от сина им, С.К. 29 320
лв. Доколкото по делото не беше
установено св. С.К. изобщо да е взимал заем от подсъдимия, то продавайки му
собствения си имот като обезпечение на взетите от родителите му заем, подсъдимият
действително му е причинил вреда в размер на пазарната стойност на този имот, а
именно в размер на 29 320 лв., съответно подсъдимият е получил
неправомерни доходи в резултат на обсъжданото престъпление в посочения размер.
Но тъй като съгласно обвинението този размер сумарно спрямо тримата свидетели е
по-малък, в полза на подсъдимия Съдът призна подсъдимия за виновен в това, че е причинил на С. К. вреди в по-малкия
размер от 20 394 лв./ за която се твърди в ОА / и че е получил неправомерни доходи в същия
размер.
Отделно от това, по делото беше
установено, е подсъдимият е дал на свидетелите Г. и В. Коларови заем в размер
на 32 276 лв., за който не беше установен дали и какъв размер е върнат. А
стойността на продадения от тях двамата
имот на подсъдимия като обезпечение е в по-малък размер от взетия заем, а
именно в размер на 23 350 лв. При това положение, съгласно доказателствата
по делото, свидетелите са взели от подсъдимия повече пари, отколкото са му
дали. Тоест, не може да се твърди, че с обсъжданото престъпление подсъдимият им
е причинил изобщо някакви щети, особено във фиксирания в ОА размер. Съответно,
не може да се твърди да е получил неправомерни доходи в размер над 29 320
лв.
Относно направеното обезпечение по гореописания кредит Съдът прие следното:
Че волята на свидетелите Г., В. и С.К. е била, прехвърляйки двата имота на подсъдимия, същите да послужат като обезпечение на
дадения на свидетелите Генка и В. К. от подсъдимия заем, Съдът прие за несъмнено
установено от показанията на посочените свидетели. Относно същото, показанията
им противоречат на съставения официален писмен документ, а именно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по описа на Д.Р.и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по описа на Д.Р., в които както вече беше
отбелязано, е вписано, че свидетелите извършват продажба на имотите си на
подсъдимия, при което са получили изцяло и в брой продажна цена. Действително,
това обезпечаване на обсъждания договор за кредит, несъмнено съставлява заобикаляне на
императивните правни норми на Р България и би могло да доведе до нищожност на
цитирания нотариален акт. Въпреки това, в настоящия наказателен процес Съдът е
сезиран не да установи нищожността на този нотариален акт, а да установи
действителната воля на страните при съставянето на този документ. А от показанията на
свителите се установи, че действителната воля на същите е била да
прехвърли собствеността върху апартамента си на подсъдимия с цел да обезпечи
връщането на взетия от подсъдимия кредит. Още повече, от доказателствата по
делото беше установено, че подс. И.Д. често е давал кредити, за които е
изисквал да бъде изповядана прикрита покупко продажба на недвижим имот в
качеството на обезпечение по дадения кредит.
Обстоятелството, че подсъдимият е
отчуждил двата имота, чиято собственост му е била прехвърлена като обезпечение
по дадения от него кредит, дата и условията на това отчуждаване, се установи от
приложените по делото нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № *,
том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на нотариус Д.Р.и нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от
29.02.2000 год. по описа на нотариус Д.Р..
Обв.10
Св.
В. С. имал нужда от пари
и затова през 1999 г. се обадил на телефон, посочен в обява,
озаглавена „Давам бързи кредити“,
публикувана във вестници „*“ и „*“. След
като отишъл на уговорената среща с човека, отговорил на телефона, се запознал с
подс. Д.. Той му дал една визитна картичка с текст „Бързи кредити ЛУЦИФЕР“.
По искане на свидетеля,
подсъдимият му дал заем в размер на 12 000 долара без определен срок на
връщане. Двамата се Разбрали свидетелят да плаща лихва 10 процента месечно и наказателна лихва
1, или 2 процента на ден при
закъсняване.
Като обезпечение, по настояване на подсъдимия, св. В.
С. му прехвърлил собствения си имот, а
именно първи етаж от масивна двуетажна жилищна
сграда - двуфамилно жилище, находящо се град Н., в УПИ *, с площ на поземления имот от 136 кв.м
и застроена площ от 75 кв.м, състоящ се кухня, дневна, баня и тоалетна. За тази
сделка бил съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. е по описа на С.А. - нотариус, per. № * на Нотариалната камара,
От заключението на финансово
счетоводната експертиза се установява, че пазарната стойност на имота към
момента на сделката е 75 820 лв.
Св. В. С. платил на И.Д. 2
лихви, след което придобил възможност да му върне цялата главница. След като
съобщил това на подсъдимия, обаче, последният му поискал 50 000 долара, за да му върне собствеността на имота.
Фиксингът на БНБ за 1 щатски долар към 16.02.1999 год. Е 1 783.0522 неденоминирани лева.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи от показанията на Св. В.
С., дадени в съдебно заседание и
от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *, том *, per. № *, дело
№ * от * год. е по описа на С.А. - нотариус, per. № * на Нотариалната камара, както и от заключението на финансово
счетоводната експертиза.
Че подсъдимият е сключил със
свидетеля горния неформален договор за банков кредит, неговия размер и уговорена лихва, както и
даденото обезпечение, се установи от посочените по-горе в настоящите мотиви
доказателства.
Относно датата, на която е бил сключен инкриминирания договор за кредит
Съдът прие следното:
Нито един от свидетелите не успя да я
назове с точност. Несъмнено беше установено, обаче, че именно като обезпечение
на този кредит е била извършена обсъдената сделка с недвижим имот. Тоест, именно към датата на даденото
обезпечение е приключила дейността по даване на кредит. Именно в този момент са
довършени устните договорености между подсъдимия и свидетеля по уговаряне на
условията и отпускането на самия заем и
е осъществена на практика извършената от подсъдимия банкова дейност. Поради
изложеното Съдът прие като дата на устния неформален договор за банков кредит
именно датата на сделката, а именно 16,02,1999г.
Относно размера на причинените на св. В. С. вреди Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на В.М.С. значителни вреди в размер на 4 335
лева, представляващи платените от него лихви и 58 081 лева, представляващи разликата между
стойността на имота и остатъка от главницата по кредита, всичко на обща стойност
62 416 лева
и получил значителни неправомерни
доходи на стойност 62 416 лева,
представляващи получените от него лихви и разликата между стойността на
прехвърления му имот и остатъка от главницата по кредита.
От доказателствата по делото, беше
установено св. В. С. е платил на подсъдимия 2 лихви. Същият не
успя да уточни на кои точно дати, за да се определи точния им размер съобразно
фиксинга на БНБ за щатския долар. А към инкриминирания момент, стойността на
долара спрямо българския лев поС.но е нараствала. Поради тези обстоятелства и в
полза на подсъдимия, Съдът прие за стойност на платените лихви фиксинга на БНБ
към по-ранния момент на взимане на кредита, който, както вече беше отбелязано е
бил 1 783 лв. за един щатски долар. Его защо прие, че стойността на двете
лихви в размер на по 10 процента върху главницата от 21 397 лв. , са в
размер на 4 278 лв. Тази сума Съдът получи от прост математически сбор на
две лихви от по 2 139 лв.
Отделно от това, съгласно
заключението на СФЕ пазарната стойност
на имота, собственост на В. С.,
продаден на подсъдимия като обезпечение на взетия от него, е 75 820 лв. И именно това е размера на сумата,
получена от подс. И.Д. от св. В. С..
Съответно, подсъдимият е дал заем на св. В.
С. сумата от 21 397 лв., за която няма доказателства да е била върната на подсъдимия. Тоест, за да
се установи размера на причинените на свидетеля вреди от обсъжданото
престъпление, следва от получената от подсъдимия сума от 75 820 лв./ стойността на придобития
имот/ да се извади сумата от 21 397лв.,
дадена на свидетеля от подсъдимия като заем/. И след извършване на това също
просто математическо действие се установява, че вредата, която подс. И.Д. е
причинил на св. В. С. с обсъденото
деяние е 54 423 лв. Към тази сума като
се прибави платените лихви в размер на 4 278лв., се получава сумата от
58 701 лв. общо причинени вреди на свидетеля, съответно получени от подсъдимия
неправомерни доходи.
Досежно посочената в ОА уговорка между подсъдимия и свидетеля за
„връщане на имота“ обстоятелства по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства. Твърдения за горното не се съдържат нито в показанията на свидетеля, нито пък са залегнали като клаузи в
приложения по делото нотариален акт. Подобни твърдения не се съдържат и в нито
едно от останалите, събрани по делото доказателства.
Относно направеното обезпечение по гореописания кредит Съдът прие следното:
Че волята на св. В.С. е била, прехвърляйки имота си на
подсъдимия, същият да послужи като
обезпечение на дадения му от подсъдимия заем, Съдът прие за несъмнено
установено от показанията на свидетеля. Относно същото, показанията
му противоречат на съставения официален писмен документ, а именно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. е по описа на С.А. - нотариус, в който както
вече беше отбелязано, е вписано, че свидетелят извършва продажба на имота си на
подсъдимия, при което е получил изцяло и в брой продажна цена. Действително,
това обезпечаване на обсъждания договор за кредит, несъмнено съставлява заобикаляне на
императивните правни норми на Р България и би могло да доведе до нищожност на
цитирания нотариален акт. Въпреки това, в настоящия наказателен процес Съдът е
сезиран не да установи нищожността на този нотариален акт, а да установи
действителната воля на страните при съставянето на този документ. А от показанията на
свидетеля се установи, че действителната воля на същия е била да
прехвърли собствеността върху апартамента си на подсъдимия с цел да обезпечи
връщането на взетия от подсъдимия кредит. Още повече, от доказателствата по
делото беше установено, че подс. И.Д. често е давал кредити, за които е
изисквал да бъде изповядана прикрита покупко продажба на недвижим имот в
качеството на обезпечение по дадения кредит.
Обв.11,13
Свидетелят Т.Н.
също взел два пъти заем от подс. Д.. Обърнал се към него, защото знаел, че Д.
дава кредити.
Първият път подсъдимият на
16,06,1999г. дал на свидетеля заем от
10 000 щатски долара. Уговорената между тях лихва била 10 процента на
месец, а при забава свидетелят дължал 16 процента лихва. Тъй като свидетелят
всеки месец изпадал в забава, на практика всеки месец плащал именно лихва от 16
процента. Като обезпечение за този заем подсъдимият поискал свидетелят да учреди
в негова полза ипотека. Тъй като свидетелят нямал собствена недвижимост, убедил
родителите си да „заложат“ семейното им жилище. По искане на подсъдимия
родителите на св. Т.Н. продали на
подс. М.В. собствения си апартамент № 1,
находящ се в жилищна сграда в гр. Б., **** вход I-ви, първи етаж, със застроена площ от 78,02 кв.м,
състоящ се от дневна, кухня, спалня, баня, тоалетна и антре, заедно с избено
помещение № 7, заедно с 1,04 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена. За сделката бил съставен нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, приложен.
След известно време свидетелят изплатил
на подс. Д. цялата сума, ведно с
дължимите лихви и всички следващи разходи по покупко-продажбата на имота.
Фиксингът на БНБ за 1
щатски долар към 16.06.1999 год. бил1 882.0535 неденоминирани лева.
На 15,12,1999г. св. Т.Н. отново взел
заем от подс. Д.. Взетата назаем сума отново била 10 000 долара. Уговорената
лихва отново била 10 %. Като обезпечение родителите на свидетеля отново продали
същия свой имот, но вече на самия подс. Д..
За тази сделка бил съставен нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот№
*, том *,
per. № *,
дело № * от *
год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на
Нотариалната камара.
Фиксингът на БНБ за 1 щатски
долар към 15.12.1999 год. бил 2.10644 лева.
От заключението на финансово
счетоводната експертиза се установява, че пазарната стойност на имота към
момента на сделките е 35 245 лв.
Известно време свидетелят плащал главница
и лихва лично на подс. Д.. За плащанията не били съставяни документи. В един
момент свидетелят загубил възможността да изплаща взетия заем и подсъдимият му наложил
наказателна лихва.
Обв.
IХ
Двамата водили няколко разговора, по време на които
св. Т.Н. настоявал за отсрочка във
времето, за да върне дълга си. Но подсъдимият отказал, като му казал, че сумата
с лихвите е превишила достатъчно, сроковете са изтекли и „наказанието е ясно“.
На 06.03.2002 год. подсъдимият продал
апартамента на Ж.П. Т., за което бил
съставен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на А.Д.
- Нотариус, per. № * на НК,
вписан в СВ при РС Б. под № *
том * д.№ *. , намиращ се на л.* от ДП.
Продажната цена е била 21 725
лв.
След много разговори и заплахи от страна на
подсъдимия, свидетелят и родителите му освободили апартамента.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи от показанията на св. Т.Н., дадени в съдебно заседание, от
приложените по делото нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *
год. по описа на А.Д. нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот№ *,
том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по
описа на Д.Р., както и от заключението на финансово счетоводната експертиза.
Че подсъдимият е сключил със свидетеля
горните неформални договори за банков кредит, техният размер и срок се установи от посочените по-горе в
настоящите мотиви доказателства.
Относно датите, на които е бил сключен всеки един от инкриминираните
договори за кредит Съдът прие следното:
Нито един от свидетелите не успя да
ги назове с точност. Несъмнено беше установено, обаче, че именно като
обезпечение на всеки един от двата кредита са били извършени обсъдените сделки
с недвижим имот. Тоест, именно към
датата на даденото обезпечение е приключила дейността по даване на кредит.
Именно в този момент са довършени устните договорености между подсъдимия и
свидетеля по уговаряне на условията и отпускането на самия заем и е осъществена на практика извършената от
подсъдимия банкова дейност и при двата договора. Поради изложеното Съдът прие
като дати на устните неформални договори за банков кредит именно датата на
сделките, а именно 16,06,1999г. за първия договор и 15,12,1999г. за втория
кредит.
От доказателствата по делото не беше
установено и между подсъдимия и свидетелят да е съществувала уговорка след
връщане на главницата по всеки от двата заема, подсъдимият да „върне“ собствеността на придобитото като
обезпечение жилище и при двата договора. Относно това обстоятелство по делото
не беше събрано нито едно доказателство.
От доказателствата по делото беше
установено, че уговорената и по двата
заема е била в размер на 10 процента, въпреки че по първия такъв, свидетелят
реално е плащал 16 процента. Не беше установено, обаче, колко време и какви суми е заплащал
свидетелят на подсъдимия като лихви за всеки един от двата кредита. И тъй като
по делото не бяха събрани други доказателства относно това обстоятелство, Съдът
прие за неустановен точния размер на твърдяните
за причинени щети на свидетеля Т.Н. от държавното обвинение относно плащането
на лихви и по двете обвинения.
Относно размера на причинените вреди на св. И. и Т. Н. от второто обвинение, а именно Обв. 13 Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на И. и Т. Н. в размер на 34 108 лева, представляващи разликата в
стойността на имота и остатъка от главницата по кредита.
Съгласно заключението на ФСЕ
пазарната стойност на продадения на подсъдимия от двамата имот е 35 245
лв. И именно това е размера на сумата, получена от подс. И.Д. от И.и Т. Н. Но,
тъй като съгласно ОА твърдяната за причинена вреда на двамата е в по-малкия
размер от 34 108 лв., и Съдът не може да разширява размера на обвинението,
осъди подсъдимия именно за причиняване на двамата на вреда в посочения в ОА
размер от 34 108 лв.
Именно горната сума от 34 108 лв. Съдът прие за установено като
получена от подсъдимия като неправомерен доход от обсъжданото престъпление.
Поради обсъденото Съдът прие, че не са налице доказателства относно това
подсъдимият да е получил като неправомернен доход разликата до твърдяната сума
от обвинението от 56 479 лв., а именно 22 371 лв.
Относно направеното обезпечение по гореописания кредит Съдът прие следното:
Че волята на св. Т.Н. е била, прехвърляйки имота си на
подсъдимия, същият да послужи като
обезпечение на дадените му от подсъдимия заеми, Съдът прие за несъмнено
установено от показанията на свидетеля.
Относно същото, показанията му противоречат на съставените официални писмени
документи, а именно нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.–
Нотариус и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот№ *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.-
Нотариус, в които както вече беше отбелязано, е вписано, че свидетелят извършва
продажба на имота си на подсъдимия за втория
от тях и на подс В. за първия от тях, при което е получил изцяло и в брой
продажната цена. Действително, това обезпечаване на обсъжданите договори за
кредит, несъмнено съставлява заобикаляне
на императивните правни норми на Р България и би могло да доведе до нищожност
на цитирания нотариален акт. Въпреки това, в настоящия наказателен процес Съдът
е сезиран не да установи нищожността на тези нотариални актове, а да установи
действителната воля на страните при съставянето на този документ. А от показанията на
свидетеля се установи, че действителната воля на същия е била да
прехвърли собствеността върху апартамента си на подсъдимия с цел да обезпечи
връщането на взетите от подсъдимия кредити. Още повече, от доказателствата по
делото беше установено, че подс. И.Д. често е давал кредити, за които е
изисквал да бъде изповядана прикрита покупко продажба на недвижим имот в
качеството на обезпечение по дадения кредит.
Обстоятелството, че подсъдимият е
отчуждил имота, чиято собственост му е била прехвърлена като обезпечение по
дадения от него кредит, дата и условията на това отчуждаване, се установи от
приложения по делото нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на нотариус А.Д..
Обв.12
Св. Ж. С. бил в близки отношения с подсъдимия Д. към
инкриминирания период. Във връзка със здравословен проблем в семейството, той
придобил нужда от пари. Свидетелят не
потърсил кредит от банка, защото
към онзи момент не се осигурявал. Вместо
това се обърнал за заем към подсъдимия.
По негова молба, подс. Д. му дал заем в размер на 5
000 долара. Лихва двамата не уговорили поради близките им отношения, но
подсъдимият поискал като обезпечение свидетелят да му прехвърли собствеността
на негов собствен имот. Заради това св. Ж. С. му прехвърлил
собствеността върху апартамент № 1, разположен на четвърти жилищен етаж в
Групов строеж * находящ се в гр. Б., *, със застроена площ от 75,87 кв.м,
състоящ се от две спални, дневна, черна кухня, баня, тоалетна, в едно с избено
помещение, както и 6,13 кв.м идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, представляващ парцели * и * в кв, * по стария
план на гр. Б.. За целта бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, вписан под
№ * том * д.№ *. в СВ към РС Б. и
приложен на л.128 т. 2 от ДП.
Двамата се уговорили след връщане на главницата по
кредита И.В.Д. да му прехвърли обратно собствеността върху посочения имот.
След около 3 месеца свидетелят действително върнал парите. И подс. Д. му прехвърлил
собствеността на горния апартамент. За
това бил съставен Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.-
Нотариус, per.
* на Нотариалната
камара, вписан под № * том * д.№ *. в СВ
към РС Б., приложен на л.* и на л.
* от ДП.
От заключението на финансово
счетоводната експертиза се установява, че пазарната стойност на имота към
момента на сделката е 42 550 лв.
Фиксингът на БНБ за 1 щатски долар към 07.09.1999 год.е 1.83096
лв.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи от показанията на св. С., дадени в съдебно заседание, от приложените
по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per.
№ *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната
камара, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *,
дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара,
както и от заключението на финансово счетоводната експертиза.
Че подсъдимият е сключил със
свидетеля горния неформален договор за банков кредит, неговия размер и условия,
се установи от посочените по-горе в настоящите мотиви доказателства.
Относно датата, на която е бил сключен инкриминирания договор за кредит
Съдът прие следното:
Нито един от свидетелите не успя да я
назове с точност. Несъмнено беше установено, обаче, че именно като обезпечение
на този кредит е била извършена обсъдената сделка с недвижим имот. Тоест, именно към датата на даденото
обезпечение е приключила дейността по даване на кредит. Именно в този момент са
довършени устните договорености между подсъдимия и свидетеля по уговаряне на
условията и отпускането на самия заем и
е осъществена на практика извършената от подсъдимия банкова дейност. Поради
изложеното Съдът прие като дата на устния неформален договор за банков кредит
именно датата на сделката, а именно 07,09,1999г.
Относно направеното обезпечение по гореописания кредит Съдът прие следното:
Че волята на св. Ж.С. е била, прехвърляйки имота си на
подсъдимия, същият да послужи като
обезпечение на дадения му от подсъдимия заем, Съдът прие за несъмнено
установено от показанията на свидетеля. Относно същото, показанията
му противоречат на съставения официален писмен документ, а именно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, в който както вече
беше отбелязано, е вписано, че свидетелят извършва продажба на имота си на
подсъдимия, при което е получил изцяло и в брой продажна цена. Действително,
това обезпечаване на обсъждания договор за кредит, несъмнено съставлява заобикаляне на императивните
правни норми на Р България и би могло да доведе до нищожност на цитирания
нотариален акт. Въпреки това, в настоящия наказателен процес Съдът е сезиран не
да установи нищожността на този нотариален акт, а да установи действителната
воля на страните при съставянето на този
документ. А от показанията
на свидетеля се установи, че
действителната воля на същия е била да прехвърли собствеността върху
апартамента си на подсъдимия с цел да обезпечи връщането на взетия от
подсъдимия кредит. Още повече, от доказателствата по делото беше установено, че
подс. И.Д. често е давал кредити, за които е изисквал да бъде изповядана
прикрита покупко продажба на недвижим имот в качеството на обезпечение по
дадения кредит.
От доказателствата по делото не беше установено
при вземане на горепосочения заем между свидетеля и подсъдимия да е била
уговорена лихва в размер на 5 % върху
главницата, дължима ежемесечно от свидетеля до пълното плащане на главницата.
Не беше установено също свидетелят да е плащал каквито и да било лихви на
подсъдимия. Поради това обстоятелство
остана недоказано твърдението в ОА подсъдимият да е причинил вреди на св. С. в
размер на 3 206 лв. от платени от него лихви, съответно да е получил
неправомерни доходи на същата стойност.
Обв.14,15,16,17
Свидетелят С.Ф..
се запознал с подс. Д. през 2002 г., тъй
като свидетелят имал нужда от паричен заем, а негов колега му бил казал, че
може да вземе по-бърз кредит от него. Такъв кредит ползвал и колегата на
свидетеля. Св. С.Ф. се свързал с подс. Д. по телефона, двамата се срещнали и
свидетеля поискал от подсъдимия заем. Подсъдимият се съгласил да му даде при условие,че бъде
дадено в негова полза обезпечение, или
ипотека. Свидетелят казал, че може да предложи такова обезпечение чрез налагане
на ипотека върху негов имот. Подсъдимият пътувал до гр. А., където се намирал
имота, видял го и на 30,05,2002г.
дал заем на свидетеля в размер на 20 000 лв. с уговорка за ежемесечна
лихва от 10 процента върху главницата.
На същата дата св. С.Ф. учредил в полза на подсъдимия договорна ипотека върху търговска площ от
309,19 кв.м в гр. А., ул. * партерен етаж на ЕК - 3, корпус - 2, построен на
отстъпено право на строеж върху общински терен - имот № * в кв. 181, по плана
на град А., определено съгласно архитектурния проект за закусвалня, в едно със
складови помещения в подземния етаж с площ от 309 кв.м и 45,75 кв.м идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж, учредена от * в полза на И.В.Д. с Нотариален акт за договорна ипотека
върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на PC - гр.А., намиращ се на л. *, същия на * и * от ДП.
Съгласно горния НА И.Д. е дал паричен заем на Р.Ф. в качеството му на * в размер на
22 000 лв. с краен срок за връщане 01,07,2002г. с мораторна лихва от 1
процент върху главницата за всеки просрочен ден след падежа. За обезпечаване
на сумата по заема * е учредило в полза
на И.Д. договорна ипотека върху процесния имот. Като трета точка в обсъждания
НА е вписано, че неплащане на сумата по
заема до датата на падежа прави изискуемо вземането и заемодателят има
право да събере принудително главницата,
лихвите и разноските чрез продажба на ипотекирания имот по предвидения от
закона ред. Отделно от това в НА е вписано, че нотариусът е разяснил на
страните правните последици от сключения договор и едва след одобрението им това договорът е
подписан.
Вписана като кредит в договора за
учредяване на ипотека сума 22 000
лв. представлявала самия кредит от 20
000 лв. и дължимата лихва за един месец.
Няколко месеца свидетелят плащал
на подс. Д. само лихва и накрая му
върнал целия кредит.
В молба от 02,12,2009г. подс. И.Д. е дал
съгласието си пред съдия по вписванията от РС Б. гореописаната ипотека да бъде
заличена.
На 16,01,2003г. св. С.Ф. взел втори заем от подс. Д.. Отново в размер
на 20 000 лв. и при лихва 10 процента на месец. За обезпечение и на този
кредит свидетелят учредил в полза на
подсъдимия договорна ипотека върху същия имот, посочен по-горе.
За тази сделка бил съставен Нотариален акт за договорна
ипотека върху недвижим имот № *, том
*, per. № *,
дело № * от *
год. по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на
Районен съд - гр.А., намиращ се на л. *, същия на * от ДП.
По силата на горния НА И.Д. е дал
паричен заем на Р.Ф. в качеството му
на * в размер на 22 000 лв. с краен срок за връщане 16,02,2003г. с
мораторна лихва от 1 процент върху главницата за всеки просрочен ден след
падежа. За обезпечаване на сумата по
заема * е учредило в полза на И.Д. договорна ипотека върху същия процесен имот. Като трета точка в обсъждания НА е вписано,
че неплащане на която и да е
погасителна, или лихвена вноска, по
заема прави изискуемо вземането и заемодателят има право да събере принудително главницата, лихвите и
разноските чрез продажба на ипотекирания имот по предвидения от закона ред.
Отделно от това в НА е вписано, че нотариусът е разяснил на страните правните
последици от сключения договор и едва
след одобрението им това договорът е подписан.
Свидетелят отново няколко месеца плащал само лихва и в срока,
който били уговорили за връщане, му върнал целия кредит и лихвите.
В молба от 25,03,2003г, приложена на л. 28
т.1 и л. 9 т.3 от ДП подс. И.Д. е дал съгласието си пред съдия по вписванията
от РС Б. гореописаната ипотека да бъде заличена.
За трети път св. С.Ф. взел заем
от подс. Д. на 28,05,2003г. Този път
бил в размер на 15 000 лв.
Четвърти заем влез на 30,06,2003г. в размер на 2 900
щатски долара.
И по тези два кредита условието
било да заплаща месечна лихва от 10 процента. Като обзпечение и на двата заема
свидетелят учредил отново договорна ипотека върху същия описан по-горе имот.
Като за първия била първо по ред, а за втория втора.
За горните сделки били съставени Нотариален акт за
договорна ипотека върху недвижим имот № *, том * per. № * дело № * от * год. по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на Районен съд – А., намиращ се
на л. 29 т.1, същия на * и * от ДП и
Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Б.Д.
- нотариус per. № * на
Районен съд - гр.А., намиращ се на л. *,
същия на л.* и л. * от ДП.
По силата на НА № * том * д.№ *. И.Д. е дал паричен заем на на ЕТ *,
представляван от Р.Ф. в размер на
15 000 лв. с краен срок за връщане 27,07,2003г., ведно с лихва в размер на
0,33 процента дневно върху главницата до окончателното изпалащане на сумата. За
обезпечаване на сумата по заема * е
учредило в полза на И.Д. договорна ипотека върху същия процесен имот. Като трета точка в обсъждания НА е вписано,
че неплащане на цялата сума ведно с
натрупаната лихва най-късно до 27,09,2003г.
заемодателят има право да събере
принудително главницата, лихвите и разноските чрез продажба на ипотекирания
имот по предвидения от закона ред. Отделно от това в НА е вписано, че
нотариусът е разяснил на страните правните последици от сключения договор и едва след одобрението им това договорът е
подписан.
В молба от 27,06,2006г. , намираща се
на * и на * подс. И.Д. е дал съгласието си пред съдия по вписванията от РС Б.
гореописаната ипотека да бъде заличена.
По силата на НА № * том * д.№ * И.Д. е дал паричен заем на * представляван от С.Ф. в размер на 2 900 щатски долара с краен срок за връщане
30,08,2003г., ведно с лихва в размер на 0,33 процента дневно върху главницата
до окончателното изпалащане на сумата. За обезпечаване на сумата по заема * е учредило в полза на И.Д.
договорна ипотека върху същия
процесен имот. Като трета точка в обсъждания НА е вписано, че неплащане на цялата сума ведно с натрупаната
лихва най-късно до 27,09,2003г.
заемодателят има право да събере
принудително главницата, лихвите и разноските чрез продажба на ипотекирания
имот по предвидения от закона ред. Отделно от това в НА е вписано, че
нотариусът е разяснил на страните правните последици от сключения договор и едва след одобрението им това договорът е
подписан.
В молба от 27,06,2006г., намираща се на л.32 т.1 и л.13 т.3 от ДП адв.
Константинов като пълномощник на подс. И.Д. е дал съгласието си пред съдия по
вписванията от РС Б. гореописаната ипотека да бъде заличена.
Третият
по ред заем свидетелят изплатил напълно.
Но срещнал затруднения при изплащане на четвъртия. Тъй като подсъдимият вече
претендирал доста голяма сума от натрупани лихви, св. С.Ф. продал животни,
които отглеждал и внесъл по сметка на подсъдимия * 41 000 лв. Подсъдимият първоначално не бил съгласен да
даде съгласие заличи ипотеката. Но свидетелят завел съдебно дело и подсъдимият
се обадил на свидетеля, изпратил го при адв. К. и последният му дал съгласие за
заличаване на договорната ипотека.
Въз основа на доказателствата по делото Съдът
прие за установена именно гореописаната фактическа обстановка относно това
деяние.
Гореописаната фактическа обстановка се изведе от показанията на св. С.Ф.,
дадени в съдебно заседание, както и от Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Б.Д.
– нотариус, съставен Нотариален акт за
договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год.
по описа на Б.Д. – нотариус, Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим
имот № *, том * per. № * дело № *
от * год. по описа на Б.Д. – нотариус, Нотариален акт за договорна ипотека
върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Б.Д. – нотариус.
Че подсъдимият е сключил със
свидетеля горните четири неформални договора за банков кредит, техните размери
и условия, се установи от посочените
по-горе в настоящите мотиви доказателства.
Относно датите, на които е бил сключен всеки един от четирите инкриминирани
договора за кредит Съдът прие следното:
Нито един от свидетелите не успя да
ги назове с точност. Несъмнено беше установено, обаче, че именно като
обезпечение на всеки един от четирите кредита е била извършена всяка една от
обсъдените договорни ипотеки. Тоест,
именно към датата на даденото обезпечение е приключила дейността по даване на
всеки един от кредитите. Именно в този момент са довършени устните
договорености между подсъдимия и свидетеля по уговаряне на условията и
отпускането на самия заем и е
осъществена на практика извършената от подсъдимия банкова дейност по всяко от
обсъжданите четири деяния. Поради изложеното Съдът прие като дата на всеки един
от устните неформални договори за банков кредит именно датите на договорните
ипотеки, а именно 30,05,2002г. по обв.
14, 16,01,2003г. по обв. 15,
28,05,2003г. по обв. 16,
30,06,2003г. по обв. 17.
От доказателствата по делото не беше
установено колко време и какви суми е
заплащал свидетелят на подсъдимия за всеки един от четирите кредита, за да се
установи точния размер на причинените му щети. Поради това и Съдът прие, че
доказателства за нанесени на свидетеля вреди и получени от подсъдимия
неправомерни доходи в посочените в ОА размери за всяко едно от четирите
престъпления, не са събрани и тези обстоятелства останаха неустановени.
Обв.18,19,26
Години преди разпита на св. А.Б. в съдебно заседание от
29,09,2014г. работил във фирма, собственост на турски гражданин Б. Б. По същото
време този турски гражданин имал нужда от средства във връзка с работата си и
се свързал с подс. И.Д.. Двамата извършили уговорки, които останали неизвестни
за св. А.Б..
Обв. 18. И в
резултат на същите на 20,10,2003г.
св. А.Б. в качеството му на упълномощен
представител на * посетил РС Т.. Там бил съставен Нотариален акт за договорна ипотека № * том * д.№ *.на районен съдия в РС Троян,
приложен на л.* от ДП.
По силата на горния НА И.Д. е дал
паричен заем на *, представлявано от А.Б.,
в размер на 55 000 щатски долара с краен срок за погасяване 20,04,2004г.
., ведно с 8 процента проста месечна лихва върху главницата без
натрупване. За обезпечаване на сумата по заема * е учредило в полза на И.Д. договорна ипотека върху поземлен имот
- Хотелски комплекс „Троян", представляващ ПИ с № *, парцел * в кв. 73,
гр. Т. заедно с хотел-рестораит, застроен на обща площ от 1658 кв.м, и с
разгъната застроена площ от 6020 кв.м, представляващ масивна сграда,
стоманобетонова конструкция на два, три и четири етажа състояща се от
ресторант, сладкарница, хотелски бар, хотелска част, обслужващи и спомагателни
помещения.
Като трета точка в обсъждания НА е вписано,
че в случай на неплащане на сумата по
заема до падежа, или на две
последователни вноски за лихва,
заемодателят има право да събере
принудително главницата, лихвите и разноските чрез продажба на ипотекирания
имот по предвидения от закона ред.
Обв.19.Отново
в резултат на уговорки, извършени между подс. Д. и работодателя на св. Б., на 21,09,2004г. св. А.Б. в качеството му
на упълномощен представител на * посетил
кантората на нотариус Е. Ш. в гр. С. Тогава бил съставен Нотариален акт за договорна ипотека върху
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело * от * год. по описа на Е. Ш. -
нотариус per. № * на Нотариалната камара, вписан под № * т. * г. в Службата по
вписванията при РС С., намиращ се на л. * от ДП. В същия е вписано, че св. А.Б. заема от подс. И.Д. сумата от 100 000 щатски долара в качеството му на
упълномощен представител на * при 7
процента проста месечна лихва върху главницата. Отново като упълномощен
представител е учредил в полза на И.В.Д.
договорна ипотека върху поземлен имот - УПИ *, кв. 22, кв. * по плана на град С.
с площ на терена от 24 810 кв.м, в едно с построените в него сгради, а именно:
цех абажури - смесена стоманено-бетонна и метална конструкция на един етаж със
застроена площ от 4495 кв.м; материално отделение - стоманено-бетонна
конструкция на два етаж със застроена площ от 1 225 кв.м; компресорна станция -
стоманено-бетонна конструкция на един етаж със застроена площ от 205 кв.м;
производствена сграда - стоманено-бетонна конструкция на един етаж със
застроена площ от 225 кв.м и склад материален - стоманено-бетонна конструкция
на един етаж със застроена площ от 1 125 кв.м., собственост на *.
Обв.26.Св. А.Б. взел от подс. И.Д. и
личен заем, който върнал по банков път. По този заем гарант е бил С.П..
Горната
фактическа обстановка се установи от показанията на св. А.Б., дадени в съдебно
заседание и от обсъдения нотариален акт.
Тъй
като в разпита си пред настоящия съдебен състав свидетелят не успя да си спомни
множество обстоятелства, за които е дал показания в хода на ДП, на основание
чл. 281 ал. 5 вр. ал.1 т. 2 от НПК бяха
прочетени едни от тези показания, а именно намиращи се на л. 153 т. 6 от ДП.
Другите
показания на св. А.Б., също дадени в хода на ДП, намиращи се на л. *, л. * и л.
* от ДП Съдът не прочете при условията на чл. 281 от НПК. Причина за това стана
обстоятелството, че досежно обсъжданото престъпление, в цитираните показания
свидетелят не внася повече яснота от дадените показания в хода на съдебното
следствие. Единствено в тези, намиращи се на л. * от ДП заявява, че е взел
личен заем от подсъдимия Д. в размер на 8 000, но не успява да си спомни
валутата.
Единствено
в прочетения протокол за разпит от ДП, намиращ се на л. *, свидетелят изнася
достатъчно подробности относно настъпилите събития. Този разпит, обаче, е проведен на 25,03,2010г. от разследващ
полицай при ОДМВР Б., сектор ИП – Х. Д. по ДП № *. по описа на ОДВР Б.. При
това в протокола е вписано, че същият е започнал в 11,50 ч. и е приключил в
13,50ч.
Друг, проведен на свидетеля разпит, приложен на л. 77 т. 36 от ДП,
е проведен на същата дата 25,03,2010г. от разследващ полицай при ОДМВР Б.,
сектор БОП – С. П. по ДП № *. по описа на ОДВР Б.. При това в протокола е
вписано, че същият е започнал в 11,30 ч. и е приключил в 12,00ч. Тоест, 10
минути след като е започнал първия описан разпит.
От
гореизложеното е видно, че двата разпита са проведени в един и същи ден, от
различни лица, по различни досъдебни производства и със застъпващи се часове.
При това положение Съдът не призна нито един от двата разпита за годно
доказателствено средство. Явно обективно е невъзможно едно лице да дава показания в едно и също време на две различни
места и пред две различни личности. Дори да се приеме, че това припокрИ.е на часовете и датите, се дължат на техническа
грешка, няма как да се установи в кой от протоколите е допусната тази
евентуална грешка, за да се прецени кой от двамата е проведен на вписаните дата
и час.
Поради изложеното Съдът прие, че
относно обсъжданите три обвинения по делото не бяха събрани никакви
доказателства за сключени между подсъдимия Д. и св. Б. на посочените в ОА три
договора за банков кредит.
Обв.20
В началото на м. декември 2004г. св. Г.Г. / разпитан в съдебно заседание на
17,07,2014г./ искал да закупи имот, поради което му трябвали финансови
средства. Тъй като същият не успял да получи кредит от банка, се обърнал към подс. И.Д.. Двамата се уговорили последният да даде на
свидетеля заем в размер на 200 000 лв. със срок на връщане 08,01,2005г. и
10 процента месечна лихва върху тази сума. В резултат на тази уговорка на
08,12,2014г. подс. И.Д. дал на св. Г.Г. заем от 20 000 лв. при горните условия. За обезпечение на
това вземане, на същата дата била сключена договорна ипотека в полза на
подсъдимия от страна на свидетелите Н. и Е. Йорданови. Месец по-късно св. Г.Г.
дал на подсъдимия сумата от 220 000 лв., с което издължил взетия от него
заем и дължимата лихва от 10 процента. За да върне дължимото на подсъдимия,
свидетелят взел заем от друго лице, А.К..
За
взетия заем и даденото обезпечение бил
съставен нотариален акт нотариален акт
за договорна ипотека № *, том *, per. № *, дело № * от *год. по описа на Б. К. - Нотариус, per. № * на Нотариалната камара, вписан в
СВ при РС Б. под № * том * д.№ *. Същият е приложен на л.* и на л.*.
По силата на горния НА И.Д. е дал безлихвен заем на Г.Г. в размер на 220 000 лв. с краен
срок за погасяване 08,01,2005г. за обезпечаване на сумата по заема Н. и Е. Й. са учредили в
полза на И.Д. договорна ипотека върху процесния имот. Като трета точка в
обсъждания НА е вписано, че страните по договора са се съгласили в случай на
неплащане на сумата по заема до 08,01,2005г., заемодателят може да удовлетвори
вземането си от стойността на ипотекирания имот като изнесе същия на публична
продан при условията на чл. 173 и сл. от ЗЗД.
Отделно от това в НА е вписано, че
нотариусът е разяснил на страните правните последици от сключения договор,
включително и тези, които биха накърнили правата и интересите и едва след това
договорът е подписан. Същият е подписан
от подс. И.Д. като заемодател, от св. Г.Г. като заемополучател и от
свидетелите Н. и Е.Й. като ипотекарни длъжници.
В хода на съдебното производство беше
разпитана св. Е.Й. / в съдебно заседание на 16,05,2015г./ Същата не успя да
внесе повече яснота в показанията си. В същото заседание беше заличен като
свидетел Н. Й.. Причина за това стана
обстоятелството, че въпреки многократните опити, същият не беше открит, за да
бъде разпитан. Заличаването му от своя страна стана причина Съдът да не базира
своите изводи на неговите показания.
В хода на съдебното производство подс. И.Д. даде обяснения като заяви, че от св. Г.Г. не е получавал сумата от
220 000 лв., а е получил 200 000 лв. от св. Н.Й..
За изясняване на възникналото
противоречие между показанията на св. Г.Г. и подсъдимия, двамата бяха поставени
в очна ставка. По време на същата св. Г.Г. че е занесъл сумата в кантората на
нотариуса и я е оставил пред св. Н.Й., подс.
И.Д. и присъстващия там А.К.. Подсъдимият потвърди, че сумата е получил от св. Н.Й. като заяви, че сделката е
била между него и св. Н.Й., а на св. Г.Г. не е давал пари.
Видно от горното, между
доказателствата се очерта противоречие относно това давал ли е изобщо
подсъдимият заем на св. Г.Г. и връщал ли е последният на подсъдимия сумата от
220 000 лв..
Като анализира посочените по-горе
доказателства относно горното противоречие Съдът прие, че на 08,12,2004г.
подсъдимият е дал заем на св. Г.Г. в размер на 200 000 лв. при 10 процента
месечна лихва за един месец и след месец свидетелят е изплатил на подсъдимия
главницата плюс дължимата лихва като му е дал 220 000 лв.
За да приеме горното, Съдът даде вяра
на показанията на св. Г.Г.. На първо място същите са логични и непротиворечиви.
А на следващо място, намериха пълна подкрепа в съставения за описаните събития
нотариален акт. Въпреки, че подсъдимият заяви, че не е давал пари на свидетеля,
в подписания от него нотариален акт е вписано, че заемът се дава от него именно
на св. Г.Г.. При това положение обясненията на подсъдимия относно тези
твърдения останаха изолирани от останалия доказателствен материал, поради което
и Съдът не им даде вяра в тази им част.
Обв.21,29
През 2004г., на неустановена
дата, св. Б.Б. взел от подс. И.Д., с когото се познавал добре, заем в размер
на 5 000 лв. Условията на този заем били свидетелят да изплаща на
подсъдимия ежемесечна лихва в размер на 7 процента върху главницата. Лихвата
следвало да бъде плащана или всеки месец, или
общият й размер да бъде изплатен при връщане на главницата. Двамата не
опредеЛ.конкретен срок за връщане на заема. Тъй като същите се познавали добре,
подсъдимия не поискал от св. Б.Б. каквото и да било обезпечение за този заем.
След
това, през 2005г., също на неустановени дати,
св. Б.Б. на няколко пъти взимал заеми от подс. И.Д. при същите условия,
а именно заплащане на ежемесечна лихва в размер на 7 процента. Отново същите не
били обезпечени. А всеки един от заемите бил в размер между 5 000лв. и
7 000 лв.
През
2006 г. свидетелят изплатил изцяло всички дължими на подсъдимиия суми, включая
главниците на всичките си кредити и дължимите по тях лихви. Като обща сума свидетелят заплатил 45 - 46 000 лв.
Относно
гореописаното по делото бяха събрани
следните доказателства:
В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, св. Б.Б. успя да си
спомни единствено, че в периода 2003 – 2004 г. подсъдимият му е давал на заем
различни суми пари.
Тъй
като свидетелят не успя да си спомни повече подробности относно разказваните
събития, на основание чл. 281 ал. 5
вр.ал. 1 т. 2 от НПК бяха
прочетени показанията му, дадени в хода на ДП, намиращи се на л. * и л. *. В същите свидетелят уточнява, че
първият си заем в размер на 5 000 лв. е взел от подс. И.Д. през 2003
-2004г. и същият е бил с условие да му изплаща лихва в размер на 7 процента. При същите условия през 2005 г. е взел от подсъдимия няколко пъти
заеми в размер между 5 000 – 7 000лв. като всички заеми са били
необезпечени.
Съдът не прочете при условията на чл.
281 от НПК показанията на свидетеля, дадени в хода но ДП, намиращи се на л. 89
т. 16 и л. 92 т. 16 , тъй като в същите не се съдържат данни, които да допълнят
неизяснените обстоятелства в показанията на свидетеля, дадени в хода на
съдебното следствие.
Съдът кредитира като достоверни прочетените показания на свидетеля, дадени в
хода на ДП. На първо място, същите са логични и последователни и не съдържат вътрешни противоречия, които да
водят до съмнение за тяхната истинност. На следващо място, в съдебно заседание
свидетелят потвърди верността им като обясни липсата си на спомен с отминалото
време. Действително, нормална характеристика на човешката памет е способността
да забравя. И е нормално да се приеме, разказ, даден в момент, значително
по-близък до инкриминирания от датата на съдебното заседание, би бил достоверен
и пресъздаващ действително настъпили събития. Още повече показанията бяха
прочетени със съгласието на всички страни.
Други
доказателства по делото относно тези деяния по делото не бяха събрани.
От
горните доказателства по несъмнен начин се установи, че на неустановена дата през 2004г. св. Б.Б. е
взел от подсъдимия назаем сумата от 5 000 лв. със 7 процентна ежемесечна
лихва върху същия и свидетелят през 2006
г. е изплатил този заем.
Въпреки, че в разпита си свидетелят
категорично заявява , че през 2006 г. е
изплатил на подсъдимия изцяло и двата кредита, ведно с дължимите лихви и по двата, същият не посочва
конкретен паричен еквивалент на платената на подсъдимия лихва за всеки един от
кредитите. Не посочва и срок, нито период, в който я а е заплащал, както и
конкретни суми, които е давал на подсъдимия като лихва. Посочва общ неточен
размер от 45-46 000 лв., в които се включват всички главници и всички
лихви по взетите от него кредити.
При
това положение Съдът не можа да приеме, че макар уговорена, свидетелят
действително е заплатил на подсъдимия някаква лихва по обсъжданите два заема.
По делото не беше установен какъвто и да било конкретен размер. Ето защо Съдът прие, че относно обв. 21 от доказателствата по делото беше установено, че св. Б.Б. е
взел от подсъдимия назаем сумата от 5 000 лв. при 7 процентна лихва, но не
прие, че свидетелят е заплащал на подсъдимия каквато и да било лихва.
Относно
периода на вземане на този заем Съдът прие, че същият е именно неустановена
дата през 2004г. И в разпита си в хода
на съдебното производство, и в прочетените му разпити в хода на ДП свидетелят
заявява, че този период е бил 2003 -2004г. При това положеине и с оглед
обстоятелството, че повдигнатото обвинение е именно само за 2004г., Съдът не
може да разшири обвинението, поради което и прие по - тесния период, който е
съгласно обвинението.
Относно
второто обвинение 29, касаещо 2005
г. Съдът прие, че по делото беше установено от обсъдените по-горе доказателства
единствено, че през същата година, на неустановена дата св. Б.Б. е взел от
подс. И.Д. заем в размер на 5 000 лв.
Действително, свидетелят говори за няколко пъти, в които е взимал такива
заеми и то в размери от 5 – 7 000 лв. Но тъй като не уточнява колко пъти и
в какъв размер, а тази неяснота не можа да бъде преодоляна и от други
доказателства по делото, Съдът прие за установено най-малкото от твърденията на
свидетеля, а именно, че е взел един път заем в размер на най-малката посочена
сума, а именно 5 000 лв. А
уговорената лихва от 7 процента беше
установена по несъмнен начин от показанията на свидетеля. И досежно този заем
Съдът не прие за установено свидетелят да е заплащал каквато и да било лихва на
подсъдимия. Нито размер, нито срок, нито период в който такава евентуално е
била заплащана, по делото не бяха установени.
Обв.22
Досежно твърдените от прокуратурата
отношения между подс. И.Д. и
свидетелите С. и М. Бояджиеви по делото беше установено единствено че на
24,09,2009 г. св. М.Б. продал на подс. И.Д. и *, представлявано от Д.С.С. свой
недвижим имот, за което бил съставен НА за покупко продажба на недвижим имот № *
том * д.№ *. , вписан в Служба по вписванията при РС, намиращ се на * ДП.
Данъчната оценка е 31,20 лв., а продажната цена е 400 лв.. Продавачът е
заявил, че е получила продажната цена напълно и в брой. Никакви други клаузи във връзка с какъвто и
да било даден заем, не фигурират.
В хода на досъдебното производство не
е бил разпитан като свидетел С.Б.. Същият беше допуснат като такъв в съдебно
заседание на 23,01,2017г. При опитите да бъде издирен, свидетелят не беше
установен на всички открити по делото адреси.
Не беше открит и св. М.Б., търсен на всички известни
по делото адреси. Поради
това обстоятелство и след изразено съгласие от всички страни, на основание чл.
281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 4
от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП, пред орган на ДП , находящи се на л.* и
л. * от ДП.
В същите, обаче, свидетелят заявява единствено знание
относно това, че синът му С.Б. е взимал от подс. И.Д. паричен заем. Нито за размера,
нито за датата, нито за условията на вземане свидетелят не изразява знание.
Заявява, че за да обезщети подсъдимия във връзка с този заем, му е продал една
втора от свой имот, за което е бил съставен посочения нотариален акт.
Други доказателства относно това
обвинение по делото не бяха събрани.
С оглед на изложеното Съдът прие за
неустановено свидетелят да е сключвал с подс. Д. договор за кредит.
Обв.23
През 2004г. – 2005г. св. М.Т., заедно с цялата си фамИ. се
занимавал със строителство на недвижими имоти по крайбрежието в района на Б
окръг. По същото време същият имал нужда от кредит, но не успял да вземе от
банка.
Заради това поискал от негов
приятел, св. С.П.. Той му казал, е не може да му даде, тъй като няма такива
пари, но му предложил да го запознае с подс. И.Д., който би могъл да му даде.
Така св. М.Т. се запознал с подс. И.Д. и последният му дал заем в размер на
50 000 лв. Това събитие се случило в началото на 2004г., или 2005 г.
Уговорката между двамата била свидетелят да изплаща на подсъдимия ежемесечна
лихва върху взетия заем в размер на 10 процента. Това св. М.Т. започнал да
прави като в края на лятото на 2004г., или 2005г. върнал изцяло дължимата
главница, плюс дължимите лихви на подсъдимия.
За този заем св. М.Т. не дал на
подсъдимия никакво обезпечение.
Отново в същия период, тъй като
между двамата се породило доверие, св. М.Т. взел от подсъдимия още няколко
заема на различни дати и за различни суми. Свидетелят не успя да си спомни
точните дати и суми, но заяви, че в края на същия период общия размер на
взетите от него необезпечени заеми от подс. И.Д. достигнал до 120 000
-130 000 лв. Освен, че за нито един от тях свидетелят не дал никакво
обезпечение в полза на подсъдимия, за всеки един от тях, му изплащал ежемесечна
лихва в размер на 10 процента. Целият този заем свидетелят погасил заедно с
главницата и лихвите.
Документи не били съставени нито
за вземането на заемите, нито за тяхното погасяване.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи от показанията на св. М.Т., дадени в хода на съдебното
производство. Въпреки че бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП
пред съдия на основание чл. 281 ал. 1 т.2 от НПК, в същите не се съдържаха
повече, или по-ясни подробности относно изнесеното по-горе. Действително,
досежно това деяние, показанията на св. М.Т. не намериха потвърждение в други
доказателства по делото, доколкото такива не бяха събрани относно същото.
Въпреки това Съдът ги кредитира като достоверни и ги прие, за да направи своите
изводи. Причина за това са обстоятелствата, че същите са логични и
непротиворечиви и не е налице основание Съдът да подложи на съмнение
истинността им. Още повече, верността на същите показания в тяхната цялост беше
констатирана от Съда при преценка на същите, съобразени с останалите
доказателства, събрани за последващите деяния, които касаят същия свидетел и за
които мотиви ще бъдат изложени непосредствено след обсъждането на това деяние.
С оглед на горните разсъждения,
Съдът прие, че в периода 2004г. – 2005г., на неустановени дати св. М.Т. е взел
от подс. И.Д. заем в размер на 120 000 лв. – 130 000 лв. при дължима
10 процента ежемесечна лихва и без обезпечение. Свидетелят е изплатил някакви
лихви на подсъдимия като в края на периода е възстановил изцяло взетия заем
заедно с дължимите лихви.
Обв.27,31,32
След погасяването на този първи сумарен размер от
множество заеми, св. М.Т. започнал да взима от подс. И.Д. други заеми в различни размери
като за неустановен период този сумарен размер достигнал до 120 000
-130 000 евро. При това свидетелят взимал заеми и в евро, и в лева. След
като се натрупала тази сума подс. И.Д. казал на свидетеля, че част от дадените
му в заем пари не са негови и за гарантира вземанията на тези други хора,
следва свидетелят да му впише няколко ипотеки. И така, двамата започнали да
подписват нотариални актове за договорни ипотеки, изготвяни от починалия адв.
Константинов. В нито един от нотариалните актове не бил вписан действителния
размер на взетия от свидетеля кредит, нито пък неговата дата. Като сума в някои
от тях била вписана по-голяма сума от действително взетата, в която се включвала и лихвата, която свидетелят дължал за периода
на ипотеката.
В други нотариални актове
вписаната сума като взет кредит от свидетеля била формирана от сумарния размер
на някой от неизплатените към датата на подписването й главници на стари
кредити, към която се прибавяла нова лихва. В нотариалните актове бил записан
крайният срок на уговореното връщане на
заема.
По гореописания начин били
съставени следните нотариални актове между св. М.Т. и подс. И.Д.:
Обв.27
НА за договорна ипотека № * том * д.№ *.,
вписан в СВ при РС Н., намиращ се
на *, същия на л.* от ДП.
По силата на горния НА И.Д. е дал
паричен заем на М. и И. Т. в размер на 88 990,26 лв. с краен срок за
погасяване 10,02,2006г. За обезпечаване на
вземането М. и И. Томови са учредили в полза на И.Д. договорни ипотеки
върху правото на строеж на недвижими имоти, предвидени за изграждане във вход
„2" на строящата се жилищна сграда в УПИ * в кв. * по плана на *, гр. Н. с площ
на УПИ от 1327 кв.м., както следва:
Право на строеж на апартамент № 3 (ляв на втори етаж),
състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен
възел и две тераси, заедно с 10,450 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, като площта на апартамента с общите части е
65,24 кв.м. и
Право на строеж на апартамент № 4 (десен на втори етаж),
състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен
възел и две тераси, заедно с 10,425 % ид.ч. от общите части на сградата, като
площта на апартамента с общите части е 65,09 кв.м.
Като трета точка в обсъждания НА е
вписано, че при неплащане на сумата по заема до падежа,заемодателят има
право да събере принудително главницата,
мораторната законна лихва и разноските чрез продажба на ипотекирания имот по
предвидения от закона ред. Отделно от това в НА е вписано, че нотариусът е
разяснил на страните правните последици от сключения договор и едва след одобрението им това договорът е
подписан.
Обв.31
НА за договорна ипотека № * том * д.№ *. ,
вписан в СВ при РС Н., намиращ се на л.*, същия на л. * от ДП.
По силата на горния НА И.Д. е дал
паричен заем на М. и И. Т. в размер на 230 000 лв. с краен срок за
погасяване 01,09,2006г. За обезпечаване на
вземането М. и И. Т. са учредили в полза на И.Д. договорни ипотеки върху
правото на строеж на недвижими имоти, предвидени за изграждане във вход
„2" на строящата се жилищна сграда в УПИ * в кв. * по плана на *, с площ на УПИ
от 1327 кв.м., както следва: Право на строеж на апартамент № 5 (ляв на трети
етаж), състоящ се от антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, една спалня,
санитарен възел и две тераси със застроена площ от 56,16 кв.м, заедно с 10,450
% идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху терена,
като площта на апартамента с общите части е 65,24 кв.м., Право на строеж на
апартамент № 6 (десен на трети етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с
кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси с площ от 56,03 кв.м,
заедно с 10,425 % ид.ч. от общите части на сградата, като площта на апартамента
с общите части е 65,09 кв.м.; Право на строеж на апартамент № 7 (ляв на
четвърти етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една
спалня, санитарен възел и две тераси с площ от 56,16 кв.м, заедно с 10,450 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като
площта на апартамента с общите части е 65,24 кв.м. и Право на строеж на
апартамент № 8 (десен на четвърти етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария
с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси с площ от 56,03
кв.м, заедно с 10,425 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена, като площта на апартамента с общите части е 65,09 кв.м.
Като трета точка в обсъждания НА е вписано, че
при неплащане на сумата по заема до падежа,заемодателят има право да събере принудително главницата,
мораторната законна лихва и разноските чрез продажба на ипотекирания имот по
предвидения от закона ред. Отделно от това в НА е вписано, че нотариусът е
разяснил на страните правните последици от сключения договор и едва след одобрението им това договорът е
подписан.
Обв.32
НА за договорна ипотека № * том * д.№ *.
,вписан в СВ при РС Н., намиращ се
на л.*, същия на л.* от ДП.
По силата на горния НА И.Д. е дал
паричен заем на М.Т. лично и в качеството му на пълномощник на съпругата си и И.Т.
в размер на 65 000 лв. с краен срок за погасяване 27,07,2006г. За
обезпечаване на вземането М. и И.
Томови са учредили в полза на И.Д. договорни ипотеки върху върху правото на
строеж на офис № 2, разположен на първи етаж във вход „3" от жилищната
сграда, изграждана в УПИ * в
кв. * по плана на *, с площ на УПИ от 1327 кв.м, с площ на офиса от 51,03 кв.м,
заедно с 4,270 % идеални части от общите части на сградата, като площта на
офиса с общите части е 55,49 кв.м.
Като трета точка в обсъждания НА е
вписано, че при неплащане на сумата по заема до падежа,заемодателят има
право да събере принудително главницата,
мораторната законна лихва и разноските чрез продажба на ипотекирания имот по
предвидения от закона ред. Отделно от това в НА е вписано, че нотариусът е
разяснил на страните правните последици от сключения договор и едва след одобрението им това договорът е
подписан.
Обв. XVI т.3 и т. 4
На 29.02.2008 год. в гр.Н. подс. И.Д. продал имотите по обв.
27, върху които свидетелите М. и И. Томови му учредили договорна
ипотека както следва:
т. 3 На
Д. А. К. продал недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *
разположен във вход „2" на сграда с идентификатор *, изградена на етап
„груб строеж" в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на
град Н. в * който самостоятелен имот представлява Апартамент № З (ляв на втори етаж), състоящ се от антре, дневна-
трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси, в едно
с 10,450 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
като площта на апартамента с общите части възлиза на 65,24 кв.м.
За горната сделка бил съставен
нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С.А. - Нотариус, per. № * на НК, приложен на л. * от НОХД *.
Съгласно същия платената цена на подсъдимия от
купувача е 42 000 лв.
Съгласно заключението на ФСЕ
стойността на същия имот към момента на сделката е бил 57 093 лв.
т.4
На А. В. Н. продал самостоятелен
обект в сграда с идентификатор * разположен във вход „2" на сграда с
идентификатор *, изградена на етап „груб строеж" в поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта на град Н. в * който самостоятелен имот
представлява Апартамент № 4 (десен
на втори етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една
спалня, санитарен възел и две тераси, в едно с 10,425 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, като площта на апартамента с общите
части възлиза на 65,09 кв.м.
За горната сделка бил съставен
нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С.А. -
Нотариус, per. № * на НК приложен на л. * от НОХД *. Съгласно същия платената
цена на подсъдимия от купувача е 42 000 лв.
Съгласно заключението на ФСЕ
стойността на същия имот към момента на сделката е бил 56 955 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установи на
първо място от показанията на св. М.Т., дадени в хода на съдебното
производство, както и от посочените НА за договорна ипотека № * том * д.№ *., вписан в СВ при РС Н., НА за договорна ипотека № * том
* д.№ *. , вписан в СВ при РС Н., НА за
договорна ипотека № * том * д.№ *. ,вписан в
СВ при РС Н., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *
год. по описа на С.А. - Нотариус, per. № * на НК, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
per. № *, дело № * от * год. по описа на С.А. - Нотариус, per. № * на НК. Както вече беше отбелязано, в прочетените му показания, дадени в хода на ДП пред съдия на
основание чл. 281 ал. 1 т.2 от НПК, в не се съдържаха повече, или по-ясни
подробности относно изнесеното по-горе. Повече яснота не внесоха и показанията
на съпругата на свидетеля – св. И.Т., нито на неговите синове, дъщеря и
племенници – Х., С., Н., С. и Е. Томови.
От тези доказателства, както и от посочените
нотариални актове се установи по несъмнен начин единствено, че в период след
2005г. и след като през същата година
св. М.Т. е върнал първия инкриминиран заем на подсъдимия, същият е взел
от И.Д. множество други заеми, всеки с уговорена ежемесечна лихва. А на
29,02,2008г. продал двамата апартамента от обв.
27 на трети лица.
Относно стойността на двата имота от събраните
доказателства се очерта противоречие. Така съгласно описаните нотариални актове
за извършени две покупко продажби, и за двамата имота подс. И.Д. е получил от
всеки едино от двамата купувача по 42 000 лв. А съгласно заключението на
ФСЕ, пазарната стойност на апартамент № 3 е 57 093 лв, а на апартамент № 4
-56 955 лв. Относно това противоречие Съдът даде вяра на заключението на
ФСЕ. Същото е изготвено в тази му част напълно обективно и професионално.
Обв.24,28,35
Към 2005г. св. Д.Б. имал нужда от пари. Същият имал „проблем с банките“, поради
което потърсил заем от подс. И.Д.. След уговорка между двамата, на 19.05.2005 год. подс. И.Д. дал на
св. Д.Б. заем в размер на 20 000 лв. Уговорката била да ги върне до
няколко месеца, за заплаща 10 процента ежемесечна лихва върху тази сума и да ипотекира като ебезпечение свой имот в
к.с. „С.В.“.
Заради тази уговорка на същата дата
19,05,2005г. св. Д.Б. учредил в полза на подсъдимия договорна ипотека въху
собствен недвижим имот - незастроено място в село С.В., община Н.,
представляващо УПИ I - 6055 в кв. 9 по плана на с. С.В. -*, с площ от 474 кв.м.
Същото било изповядано във формата на Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело * от * год. по описа на С.А. - Нотариус per. № * на Нотариалната камара / намиращ
се на л. * от НОХД *./ В същия като
краен срок за връщане на заема била записана датата 25.07.2005 год.
След няколко месеца свидетелят върнал
цялата главница плюс дължимите лихви на подсъдимия и със съгласието на
последния, вписаната ипотека върху имота
на свидетеля била заличена в Службата по вписванията.
От доказателствата по делото не беше
установено каква точно сума е върнал свидетеля на подсъдимия, нито пък дали
същата е съдържала лихва и в какъв размер.
В по-късен момент през същата година
св. Д.Б. отново имал нужда от парични средства и отново се обърнал към
подсъдимия. Съгласно уговорка между двамата, на 28.11.2005 год. подсъдимият отново дал на свидетеля заем в размер
на 24 000 лв. Условията били същите, както и първия път- свидетелят
следвало да ги върне до няколко месеца и да
заплаща 10 процента ежемесечна лихва върху тази сума, както и да
ипотекира като обезпечение същия описан по-горе свой имот в к.с. „С.В.“.
В резултат на тази уговорка на 28,11,2005г. св. Д.Б. учредил за втори път в
полза на подсъдимия договорна ипотека въху същия собствен недвижим имот - незастроено място в
село С.В., община Н., представляващо УПИ * в кв. * по плана на с. С.В. - *, с
площ от 474 кв.м.
За горното бил съставен Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С.А.
- Нотариус per. № * на
Нотариална камара / намиращ се на л. * От НОХД */. Краен срок за връщане на същия
била посочена датата 30.01.2006 год.
Свидетелят върнал този заем на
подсъдимия след около година. При това му дал 60 000 лв., представляващи
главницата и дължимите лихви. В резултат
на това със съгласие на подсъдимия за втори път била заличена вписаната ипотека
върху имота на свидетеля.
През месец Януари 2009 год. св. Д.Б. за трети път ,потърсил заем от
подсъдимия като този път взел като заем
от него 37 000 евро. Първоначално
уговорката за изплащане на лихва този път не била създадена между двамата, но
този път не бил уговорен срок за връщане. Също поради създалото се вече доверие
между двамата, свидетелят не дал никакво обезпечение за заема на подсъдимия.
При връщане на този заем св. Д.Б.
срещнал затруднения и не успявал да върне не само главницата, но и да изплаща
месечните лихви. Успял да изплати едва само 5 000 евро. Заради тези забави
подсъдимият му казал, че свидетелят вече му дължи лихва за забавата и поискал
да му бъдат върнати остатъка от главницата в размер на 32 000 евро, плюс
сумата от 200 000 лв., представляващи дължими лихви.
Относно обсъжданите деяния съдебният състав прие за
установена именно горната фактическа обстановка.
Същата се установи от дадените показания на св. Д.Б. в
съдебно заседание, показанията му, дадени в хода на ДП, прочетени на основание чл. 281 ал. 5 вр.ал. 1 т. 2 от НПК, от заключението на ФСЕ, както и от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
*, том *, per.
№ *, дело * от * год. по
описа на нотариус С.А. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на нотариус С.А..
За времето на взетите
от свидетеля заеми в хода на съдебното
производство самият свидетел не успя да си спомни. Поради това обстоятелство и
на основание чл. 281 ал. 5 вр.ал. 1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията му,
дадени в хода на ДП на 26,02,2010г., намиращи се на л. 150 т. 6 от ДП. В същите свидетелят е заявил време на първия
заем 2005г., на втория края на ноември
2005г., а на третия м. януари 2009г. В приложените по делото нотариални актове
за учредяване на договорна ипотека като обезпечение на всеки един от първите
двама заема са посочени като дати – на първия 19,05,2005г. и на втория -
28,11,2005г.
Именно тези дати прие за установени за трите заема
настоящият съдебен състав. За да приеме това отчете, че показанията на
свидетеля, дадени в хода на ДП са логични, дадени са в момент, значително
по-близък до инкриминирания от датата на съдебното заседание, когато беше
извършен разпит на свидетеля по настоящото съдебно производство. Самият
свидетел след прочитане на тези показания потвърди верността им относно тези
обстоятелства. Не на последно място, същите намериха подкрепа досежно
посочените дати на първите два кредита и в съставените за целта нотариални
актове. Сроковете за връщане на двата кредита, взети на 19,05,2005г. и на
28,11,2005г. че са били 25,07,2005г. за първия кредит и 30,01,2006г. за втория,
Съдът прие за установено от съставените за обезпечение нотариални актове за
договорна ипотека.
В хода на съдебното
следствие възникна противоречие
между показанията на свидетеля, дадени пред съдебния състав и тези, дадени в
хода на ДП относно размера на сумите по
трите заема, които свидетелят е взел от И.Д., дали двамата са уговаряли лихва и
по трите заема, както и относно размера на сумите, които свидетелят е връщал на
И.Д.. Поради това обстоятелство и след изразено съгласие от всички страни, на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК бяха прочетени показанията на
свидетеля дадени в хода на ДП, намиращи се на л. 150, том 6 от ДП, на л. * от ДП и тези на л. * от ДП.
В показанията си, дадени пред настоящия състав
свидетелят заяви, че първият заем е бил
в размер на 20 000 лв., не са били
уговаряни лихви и е върнал на подсъдимия именно сумата 20 000 лв.
За втория заем свидетелят заяви, че също е в размер
на 20 000 лв. и също не са били уговорени лихви, но при връщане на
главницата, дал на подсъдимият по негово настояване някаква сумаю чийто размер
не успя да уточни.
За третия заем заяви, че е бил в размер на 50 000
лв. и отново лихва не е била уговорена. Свидетелят заяви, че е изплатил само
около 15 000 лв. по този кредит, заради което подсъдимият започнал да го
заплашва и му поискал 250 000 лв.
В показанията си, дадени на 26,02,2010г., намиращи
се на * от ДП свидетелят е заявил,
че първият път е взел заем от подсъдимия в размер на 24 000 лв. при
уговорена 10 процента месечна лихва в размер на 2 400 лв. Този заем свидетелят върнал до края на м.
август 2005г.
Относно вторият заем свидетелят е заявил, че също е
бил в размер на 24 000 лв. при 10 процента месечна лихва и е върнал на
подсъдимия 60 000 лв.
За третия заем е заявил, че е бил в размер на
37 000 евро и е върнал само 5 000 евро, а останалите продължавал
да ги дължи. Макар първоначално да не
била уговорена лихва, след като се
забавил с плащанията, подсъдиимят му поискал като лихва сумата от 200 000
лв.
В показанията си, дадени на 08,06,2011г., намиращи
се на * от ДП свидетелят е заявил,
че и първият и вторият заем път са били в размер на 24 000 лв. при
уговорена 10 процента месечна лихва в размер на 2 400 лв. и за двата заема свидетелят е заявил, че е
плащал дължимата лихва и е изплатил всеки един от тях в срок от около 3 месеца.
За третия
заем е заявил, че е бил в размер на 37 000 евро, взет не наведнъж, а на
няколко пъти и е върнал само 5 000 евро, а останалите продължавал да ги дължи. Макар първоначално да не била уговорена лихва, след като се забавил с
плащанията, подсъдиимят му поискал като лихва сумата от 200 000 лв.
В следващите
показанията, дадени на 14,05,2012г., намиращи се на л. * от ДП свидетелят е заявил единствено, след забавата на плащанията си по третия заем,
подсъдимият го е карал да подпише запис на заповед в негова ползва в размер на
260 000 лв.
След констатиране на горните противоречия в съдебно
заседание св. Д.Б. заяви, че след като си спомнил, размерите на първите два
заема били по 20 000 лв. а за уговаряна лихва отрече.
Относно горните противоречия Съдът даде вяра на
показанията на св. Д.Б., дадени в хода на ДП, дадени на 26,02,2010г., намиращи
се на л. *от ДП и тези, дадени на
08,06,2011г., намиращи се на л. * от ДП.
причина за това беше обстоятелството, че в същите, а именно тези, дадени на
26,02,2010г. и тези, дадени на 08,06,2011г. свидетелят е заявил напълно
идентични обстоятелства относно трите заема. А при това положение, че
свидетелят е разказал напълно еднакви факти в разпити, проведени през близо
година и половина, може да се стигне единствено до извод, че в същите
свидетелят е изнесъл действително настъпили събития. Нещо повече, изнесените в
същите данни намериха подкрепа в съдържащата се идентична информация относно
размера на двата заема в сключените за целта на обезпечаване на двата
нотариални акта за учредяване на договорна ипотека, в които именно сумата
24 000 лв. е вписана като взета назаем.
Относно същите противоречия Съдът не даде вяра на
показанията на свидетеля, дадени в съдебно заседание, доколкото същите в тази
им част не намериха подкрепа в нито едно от останалите, събрани по делото
доказателства.
С оглед на изложеното Съдът прие за установено, че
при първите два заема свидетелят е взел от подсъдимия суми от по 24 000
лв. при уговорена 10 процентна месечна лихва за всеки един от тях. И при двата
заема е изплатил лихви – 10 процента върху главницата около три месеца.
А третия заем е бил в размер 37 000 евро, при
уговорена лихва в неустановен размер, възлизаща на 200 000 лв. За този заем се установи, че свидетелят е върнал
на подсъдимия 5 000 евро, но не
беше установено дали в тази сума е включена
лихва. Тези суми Съдът прие за
установени поради изложените вече причини, поради което даде вяра на
показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП, намиращи се на л. * и на л. * от
ДП. В същите и трите суми са посочени по напълно идентичен начин.
Обв.25
На неустановена дата през пролетта на 2009 год. в гр.Б. св. С.Б. взел на заем от подс. И.Д. сумата
от 5 000 лв. Двамата уговорили ежемесечна лихва върху тази сума в размер
на 5 процента върху главницата, която свидетелят следвало да изплаща. За този
заем двамата не съставили никакъв
документ, а подсъдимият не поискал обезпечение, съответно свидетелят не
направил такова.
Относно гореописаното по делото бяха
събрани следните доказателства:
В
показанията си, дадени в хода на
съдебното производство, свидетелят С.Б. заяви,
че горният заем е взел от подсъдимия през 2007г. Свидетелят, обаче, отрече подсъдимият да му е искал лихва върху
тази сума, а заяви, че при връщането й направил към него жест. Жестът се
изразявал в това, че върнал на подсъдимия по-голяма сума от тази, която взел.
Това свидетелят обясни, че направил като компенсация за забавянето от негова страна на връщане на
заема.
Тъй
като бяха констатирани противоречия между така дадените от свидетеля показания
и тези, дадени от него в хода на ДП относно
датата на даване на заема, датата на връщане, както и дали е уговорена лихва между двамата,
на основание чл.281,ал.5,вр.ал.1,
т.1 от НПК бяха прочетени показанията
му, дадени в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното
производство на 01,12,2009г. на л. * и от 12.04.2011
г. на * от ДП. В същите
свидетелят заявява, че датата на вземане на процесния заем е пролетта на 2009г., а е върнал същия заем
през септември на същата година. Свидетелят заявява също, че е била уговорена
лихва за взетия заем в размер на 5 процента месечно, в резултат на което той
плащал по 250 лв. лихва на месец до окончателното изплащане през септември
2009г.
Относно
горните противоречия Съдът даде вяра на показанията на свидетеля, дадени в хода
на ДП. Причина за това беше обстоятелството, че след констатиране на същите в
съдебно заседание самият св. С.Б. заяви, че е възможно да е било така, както го
е заявил и обясни противоречията с
избледнелите му спомени от изминалото
време. Действително, след няколко години е напълно житейски нормално свидетелят
да не си спомня с точност подробности относно разказаните събития, а да е имал
значително по-ясен спомен за същите по време на разпита му в ДП, който момент е
бил значително по-близък от инкриминирания. И при положение, че свидетелят сам
заяви, че именно изминалото време е обяснение на същите противоречия, Съдът
прие, че в разпитите му, дадени в хода на ДП се съдържат пресъздадени действително настъпилите събития.
Поради
изложеното Съдът прие за несъмнено установено, че на неустановена дата през
пролетта на 2009г. св. С.Б. е взел заем
от подс. И.Д. в размер на 5 000 лв. при дължима месечна лихва в размер на
5 процента върху главницата.
Относно
следващото обстоятелство, а именно колко време е заплащал свидетелят тази
лихва, за да се установи каква сума свидетелят е предал на подсъдимия под форма
именно на лихва върху дължимата сума, Съдът прие следното: Както беше вече
споменато, съгласно кредитираните показания на св. С.Б., дадени в хода на ДП,
времето на вземане на обсъждания кредит е пролетта на 2009г., свидетелят е върнал този заем през м. септември на 2009 г., до когато той
плащал всеки месец по 250 лв. лихва.
Ноторно
е, че пролетните месеци са март, април и май. Доколкото не беше установено през
кой точно от тези месеци св. С. Б. е взел обсъждания кредит, съответно от кой
следващ месец е започнал да плаща лихва, в полза на подсъдимия Съдът прие
най-малкото от тези обстоятелства, а именно че лихва е започнал да плаща в
първия месец след края на пролетта, а именно през м. юни. При това положение,
до пълното изплащане на кредита през м. септември 2009г. свидетелят е заплащал
лихва през месеците юни, юли и август. Тоест, три месеца по 250 лв. всеки месец
означава, че свидетелят е заплатил общо 750 лв. лихва по обсъждания кредит.
Обв.30,33,34
В хода на съдебното производство св. П.
П. и св. Г.Али не бяха открити,
за да им бъде проведен разпит. От многократното им издирване от съдебния състав
се установи, че двамата свидетели се намират
трайно в чужбина. По делото не беше открит техен адрес за призоваване
нито в страната, нито в чужбина. А в хода но ДП същите са разпитани единствено пред орган на ДП. В съдебно заседание защитата не даде
съгласие за прочитане на тези показания, поради което и предвид изчерпване
възможността да бъдат установени и разпитани, бяха заличени като свидетел в
съдебно заседание от 01,02,2018г.
Относно тези три деяния по делото не
бяха събрани каквито и да било други доказателства, които да бъдат обсъдени.
Това стана причина съдебният състав да приеме, че същите са недоказани.
Доколкото
горните кредити не се твърди да са били обезпечени чрез ипотека, или прикрита
покупко продажба, а по делото и липсват такива документи, Съдът беше поставен в
обективна невъзможност да почерпи данни относно тези обвинения от подобни
документи.
Съгласно
обвинението два от кредитите са били
обезпечени със запис на заповед, но такива отново липсват по делото. Единият е
този, взет от св. Г.Али на неустановена дата през 2008г. , а другият е този, взет от св. П.П. на неустановена дата през м. април 2008г. Дори в показанията си в хода
на ДП свидетелката А. е заявила, че екземпляр от същата не й е бил даден.
Относно тези три деяния по делото не бяха събрани каквито и да било
други доказателства, които да бъдат обсъдени. Това стана причина съдебният
състав да приеме, че същите са неустановени като фактически данни.
Обв.36
През пролетта на 2009г. св. Я.Я.
взел на от подс. И.Д. заем в размер на 10 000 лв. Уговорката между двамата
била свидетелят да изплаща на подсъдимия лихва от 5 процента всеки месец върху
тази сума. Краен срок за връщане не бил уговорен и първоначално свидетелят не
дал никакво обезпечение.
След месец – два свидетелят взел още
пари назаем от подсъдимия в неуточнен размер.
Св. Я.Я. започнал да плаща
ежемесечната лихва, но понякога се забавял. В тези случаи на забава,
неизплатената част от лихвата подсъдимият прибавял към размера на главницата и
така всеки нов месец, докато общата, дължима от свидетеля сума достигнала до
90 000 лв. Свидетелят продължил да плаща различни суми на подсъдимия и
така и не се издължил.
Документи не
били съставени в нито един от случаите на вземане на пари. В по-късен момент,
когато дължимата сумата достигнала
90 000 лв., била съставена запис на заповед от свидетеля в полза на
подсъдимия за същата сума.
Екземпляр от записа на заповед не му била дадена. Не е приложена и по
делото.
Съдът прие за несъмнено установена
именно горната фактическа обстановка.
Същата се установи от показанията на св. Я.Я., дадени в хода на
съдебното следствие и тези, дадени в хода на ДП, прочетени на основание чл. 281
ал. 4 вр.ал. 1 т. 2 от НПК, намиращи се на л. * от ДП. Именно последните
показания послужиха на Съда за направа на извода, че времето на взимане на
кредит е именно пролетта на 2009г. Това обстоятелство свидетелят не успя да си
спомни в съдебно заседание. В посочените прочетени негови показания, същият е
заявил, че това време е пролетта на 2009 г. След прочитането им в съдебно
заседание свидетелят потвърди верността им и обясни липсата си на спомен с
изминалото време.
Въпреки че доказателства за времето на вземане на кредит се съдържат единствено в протокола за разпит
като свидетел, даден в хода на ДП пред орган на ДП, прочетен на основание чл.
281 ал. 4 от НПК, не може да се приеме,
че е налице хипотезата на чл. 281 ал. 8
от НПК. Причина за това е обстоятелството, че верността на това обстоятелство,
съдържащо се в същия протокол относно времето на обсъжданото деяние, свидетелят
потвърди в показанията си, дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав.
Относно размера на взетия кредит от свидетеля
Съдът прие следното:
Разпитан в хода на съдебното
производство, св. Я.Я. заяви, че взел първоначално заем от подс. И.Д. в
размер на 10 000 лв. Уговорката била да изплаща 5 процента ежемесечна
лихва, а срок на връщане не бил уговорен. След това на няколко пъти взимал още
пари на заем от подсъдимия. Не успя да уточни размера на конкретните суми, но
заяви, че о крайната сума от всички взети от него заеми, стигнала до размер на 90 000 лв. При
това свидетелят уточни, че тази сума от
90 000 лв. е значително по-голяма от действително взетите от него
кредити и е формирана от първоначално взетите от него кредити, към които били
прибавяни всеки месец неизплатената част от ежемесечната лихва.
При тези факти Съдът прие, че несъмнено доказано е единствено взимане
на заем от св. Я.Я. в размер на 10 000 лв. Останалите взети заеми
свидетелят не можа да уточни като размер, а други доказателства относно това
обстоятелство по делото не бяха събрани. Относно същото не бяха прочетени дадените от него показания
в хода на ДП, тъй като в същите не се съдържат различни обстоятелства относно
това обстоятелство.
Досежно следващите обстоятелства, а
именно начина на формиране на уговорената между двамата 5 процентна лихва и
сумата, изплатена от страна на свидетеля на подсъдимия възникнаха противоречия
между показанията на св. Я.Я., дадени в съдебно заседание и тези, дадени в
хода на ДП, намиращи се на * / дадени на 12,01,2010г./ от ДП и тези, намиращи
се на * / дадени на 11,04,2011г./ Поради това обстоятелство двата посочени
протокола за разпит бяха прочетени на основание чл. 281 ал.4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК.
В хода на съдебното следствие св. Я.Я.
заяви, че уговорката между двамата е била да се изплаща 5 процента ежемесечна
лихва върху взетия заем. Относно върната сума заяви конкретно, че е върнал
веднъж 30 000 лв. и повече от пет пъти по 5 000 лв.и по 10 000
лв. като не можа да уточни колко пъти и какви суми е връщал. И което е
по-съществено, не можа да уточни тези суми е давал на подсъдимия като върната
главница, или са представлявали платени лихви. А относно сумата от 30 000
лв. заяви, че е дал след подписване на Запис на заповед в значително по-късен
момент след вземане на заема.
В разпита си в хода на ДП,
проведен на 12,01,2010г./намиращ се на
л. * / свидетелят е заявил, че от момента на вземане на заема до м. ноември
2009г. е плащал само лихви без да уточнява точната сума, или точния брой
вноски. След м. ноември 2009г. изобщо не е плащал нищо, което е станало причина
да подпише Запис на заповед.
В
разпита си в хода на ДП, проведен на
11,04,2011г./намиращ се на л. * / свидетелят е заявил, че уговорената между
двамата лихва е следвало да заплати след като върне главницата. А е успял да
върне на подсъдимия сумата от 40 000 лв. като отново не уточнява тази сума
представлява главница, или лихва.
При констатиране на горните
противоречия в съдебно заседание свидетелят заяви, че е плащал лихва в края на
месеца, когато е имал възможност и е дал 30 000 лв. „накрая“.
Въз основа на горното Съдът прие, че уговорената между двамата лихва
е именно 5 процента месечно като даде вяра досежно това обстоятелство на
показанията на свидетеля, дадени в хода
на съдебното производство. В тази им част показанията бяха значително по-
логични от неяснотата относно това обстоятелство и в двата му разпита в хода на
ДП.
Относно общата изплатена сума на подсъдимия и
дали тя представлява главница, или лихва, Съдът не успя да приеме за достоверни
нито едни от трите показания на св. Я.Я.. Видно от горния анализ, всяко едно от
тях съдържа множество вътрешни противоречия и не съдържа
конкретно твърдение за конкретна сума.
Отделно от гореописаното, в
инкриминирания период подсъдимият И.Д. дал заеми и на някои от разпитаните по
делото свидетели.
През 1998г. дал на няколко пъти на
св. Б.К. заеми от порядъка на
2 000 лв. – 5 000 лв.,
На свидетеля Г.Г. дал заем от 8 000 евро в края на 2009г. с уговорката
заемът да е без лихва при условие, че свидетелят го върне до един месец.
Св. И.Д. поискал през
месец септември 2008 г. и подс. Д. му
дал заем от 3 000 лв. Втори път му дал заем от 5 000 лв. през
февруари 2009г. И двата пъти не му е искал обезпечение, нито плащане на лихва.
И двамата заема свидетелят върнал на подсъдимия
През месец септември 2009г. св. Лили С. взела
то подс. Д. заем в размер на 4 000
евро. За този заем не била уговорена лихва, но свидетелката подписала в негова полза
Запис на заповед на 23,09,2009г, според която дължимата сума била 6 000 евро, която подсъдимият заявил,
че ще търси по съдебен ред от свидетелката, в случай, че не му върне взетата
назаем сума. А в случай, че успее, свидетелката е следвало да върне само
4 000 евро, колкото била взела.
Св. Н.Б. взела заем от подсъдимия И.Д. през 2009 година в размер на 800
лева. Двамата не уговарили лихва и свидетелката не му дала никакво обезпечение. Върнала заема
след три месеца без лихва.
Св. П. М. взел паричен заем в
размер на 4 000 лв. от подсъдимия И.Д. през
2006 година, или 2007 година. Плащане на лихва и даване на обезпечение за
сумата между двамата не било уговорено. В двуседмичен срок свидетелят възстановил сумата.
Св. Р. М. два пъти взимал заем от подсъдимия И.Д.. Единият
път в размер на 1 500 лв. След като върнал този заем, взел втори в размер на
2 000 лв. Лихви и обезпечения не били уговорени, а свидетелявърнах парите в
рамките на една година.
Св.С. К. 10 години преди разпита му в съдебно заседание на
02,10,2014г. взел заем от подс. Д. в размер на 500 лв. , които свидетелят върнал след 3-4 месеца, без
да бъдат уговаряни лихви и обезпечение.
В същия период от подсъдимия взема заем и св. М. С. в размер около 5 000 лв. Свидетелката следвало да плаща лихва, чийто размер не успя да си спомни, а като
обезпечение свидетелката учредила договорна ипотека в полза на подсъдимия на
собствен имот.
В същия период подсъдимият И.Д. взел няколко парични заема от трима
свидетели.
На 10,05,2007г. взел паричен заем от
св. В.П. в размер на
86 000 лв. със срок за връщане до края на октомври 2008г. и без
други условия. За същото двамата
подписали договор, приложен на л. * от ДП. Този заем подсъдимият върнал изцяло.
На 15,05,2007г. взел като паричен
заем от М. Матов на Д. сумата от
300 000 лв. със срок за връщане до 30,12,2008г. и без други условия. За същото двамата подписали договор, приложен
на л.* от ДП.
На
11,06,2007г. подс. И.Д. е взел назаем от
св. П.Б. сумата от 100 000 лв. със срок за
връщане до 01,06,2009г. и без други условия.
За същото двамата подписали договор, приложен на л.* от ДП.
Тоест,
през май и юни на 2007 г. подсъдимият И.Д.
взел заеми в общ размер на
486 000 лв. , които следвало
да бъдат върнати в периода октомври 2008г. - 01,06,2009г., което подсъдимият
сторил по отношение на заема, взет от св. П..
В хода на съдебното следствие, в съдебно заседание от
02,10,2014г. беше разпитан св. Калин Д..
Съгласно същите, свидетелят през 1984г. Бил назначен в РД на МВР, дирекция
Национална сигурност и до 1992г. бил оперативен работник. От 1992г. до
1997г. бил началник на сигурност, а през 2002г. се пенсионирал.
През 1988-1992г. бил назначен като
старши разузнавач да обслужва т.н.“арабска линия“ на смесени бракове
и лица от арабски произход. Тъй като свидетелят знаел, че подсъдимият И.Д.
работил дълги години в Либия и знае арабски език, започнал да създава служебни отношения с него. Свидетелят бил изготвл всички документи, необходими подсъдимият да стане агент ДС. В рамките на 4 години подсъдимият бил кандидат за това, но не успял да стане агент на ДС.
В началото на 90-те години подсъдимият Д. решил да се прибере
окончателно от Либия и помолил св. К. Д. да го посрещна на летището. Причина за това било обстоятелството, че подсъдимият носел голямо
количество пари, а именно 500 000
долара. Св. К. Д.
го посрещнал на летището в гр. С., подсъдимият му показа митническата си декларация, в която беше записана сумата 490 000
долара и му показал самите парите, подредени в черен плик по пачки. Също подсъдимият носел около колиграм,
килограм и половина злато, часовници, бижута. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че е развил много добър бизнес в Либия - произвеждал е алкохол с някакъв негов
приятел. Тогава производството на алкохол в Либия е било забранено и той е
изкарвал много добри пари от това производство.
След като се завърнал в България,
св. К. Д. знаел,
че подсъдимият Д. дава пари на заем, без да знае за какво и
колко.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи от следните доказателства:
От обясненията на подс. И.Д., в
кредитираната им от съда част, показанията на св. Б.К., Г.Г., И.Д., Л. С., Н.Б.,
П. М., Р. М., С.
К. , М. С.,
В.П. , М. М., П.Б. , К. Д.,
дадени в съдебно заседание, от
показанията на свидетелите Г.Г., И.Д., Л. С., П. М., М.С., В. П., дадени в хода на ДП, прочетени на
основание чл. 281 ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 1 т.1 и т.2 от НПК.
От посочените доказателства
възникнаха следните противоречия и неясноти:
В съдебно заседание св. Г.Г. заяви, че е взимал заеми от подс. И.Д.,
но не успя да си спомни кога и какви суми. Единствено заяви със сигурност, че
за тези заеми не е било уговаряно между
двамата заплащане на лихва.
Поради обстоятелството, че свидетелят
не успя да си спомни обстоятелствата относно вземаните заеми и на основание чл.
281 ал. 5 вр.ал. 1 т. 2 от НПК бяха
прочетени показанията му, дадени в хода на ДП, намиращи се на л. 90 т.10 от ДП,
дадени на 11,11,2010г. /същите се намират и на л. * ДП/ и тези, намиращи се на л. * от ДП, дадени на
12,04,2011г.
В показанията си, дадени в двата
горепосочени протоколи св. Г.Г. е заявил, че в края на 2009г. имал нужда от
пари и се обърнал към подсъдимия, тъй като знаел, че същият „дава пари в заем
срещу лихва“. Подс. И.Д. му дал в заем
сумата от 8 000 евро като му казал, че ако я върне до един месец, няма да
му иска лихва. В рамките на този месец, обаче, подсъдимият бил задържан и
свидетелят не успял да върне дълга си. След това с него се свързал човек с име Р.,
който му казал, че идва от името на подсъдимия и на него свидетелят дал сумата
от 1 000 евро, част от дължимия
заем.
След прочитане на горните показания
свидетелят потвърди верността им, поради което и СЪДЪТ прие за установени
посочените по-горе обстоятелства.
В съдебно заседание С. И.Д. заяви, че в определени моменти, когато е имал затруднения, подсъдимият И.Д. му е помагал със суми пари. Не били уговаряли лихви, нито свидетелят е давал някакви
обезпечения, тъй като били приятели.
Тъй като свидетелят
не успя да си спомни времето и размера на сумите, взимани назаем, на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП, намиращи се на л. *
от ДП. В същите свидетелят е заявил, че първият заем, взет от подсъдимия е бил
през септември 2008 г. и е бил в размер на 3 000 лв. Втори път размерът е
бил 5 000 лв., а времето през февруари 2009г.
След прочитане на горните показания
свидетелят потвърди верността им, поради което и СЪДЪТ прие за установени
посочените по-горе обстоятелства.
В
съдебно заседание св. Л. С. заяви,
че е взела заем от подсъдимия в размер към 8000 лв. ,без да се уговарят лихви и без
да даде някакво обезпечение.
Поради възникналите противоречия
в показанията на свидетеля, дадени в съдебно заседание
и тези, дадени в хода на ДП
относно сумата, която свидетелката е получила в заем от подс. Д., както и
подписвала ли е за този заем запис на заповед и за каква сума, на основание чл.
281,ал.5, вр. ал.1,т.1 от НПК бяха прочетени показанията й, дадени в хода на ДП, намиращи се на л.
* от ДП, дадени на 22,12,2009г.,
както и тези, намиращи се на л.* от ДП, дадени на 07,06,2011г.
В същите,без да посочва дата, свидетелката е
заявила, че е взела заем от подс. Д. в размер на 4 000 евро, за
обезпечение но който на 23,09,2009г. е подписала в негова полза Запис на заповед. В същата като
дължима сума е била вписана сумата от 6 000 евро, която подсъдимият
заявил, че ще търси по съдебен ред от свидетелката, в случай, че не му върне
взетата назаем сума. А в случай, че успее, свидетелката е следвало да върне
само 4 000 евро, колкото била взела.
След констатиране на горните противоречия свидетелката не заяви нищо относно размера на сумата, взета от нея
назаем, но потвърди създаването на документ,
в който тя самата предложила да се впише по-голямата сума от 12 000 лв.,
за да има подсъдимия сигурност и гаранция, че ще си получи парите. Единствено
свидетелката заяви, че на този документ не е пишело „Запис на заповед като този
израз „запис на заповед“ бил употребен
от следователите, които водеха
разпитите.
Относно тези противоречия Съдът даде
вяра на показанията на св. Л. С., дадени в хода на ДП. За да приеме това Съдът
отчете, че същите са напълно логични и
не съдържат никакво вътрешно противоречие, независимо, че са дадени в
период от година и половина помежду им. А при положение, че през толкова дълъг
период свидетелката е заявила едни и същи обстоятелства, единствения извод,
който може да се направи, е в същите са изнесени действително настъпили
събития. Поради изложеното Съдът прие, че през м. септември 2009 г.
свидетелката е взема заем от подс. И.Д. в размер на 4 000 евро и като ебезпечение за същия е подписала в негова полза
Запис на заповед. В същата като дължима сума е била вписана сумата от
6 000 евро, която подсъдимият заявил, че ще търси по съдебен ред от
свидетелката, в случай, че не му върне взетата назаем сума. Именно от датата на
тази запис на заповед Съдът прие за времеви период на взимане на заема м.
септември 2009 г.
В
съдебно заседание св. П. М. заяви, че е взел от подсъдимия заем в размер
на 1 800 лв., или 2 000лв.
Тъй като бяха констатирани противоречия между тези показанията и показанията на
свидетеля, дадени в хода на ДП пред
орган на ДП относно сумата, която
подсъдимият Д. му е дал в заем, на
основание чл.281,ал.5,вр. ал.1, т.1
от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП, намиращи се
на л.* от ДП.
След констатиране на горните противоречия свидетелят не изрази сигурност
дали бил казал 4 000 лв.
Относно
горното противоречие СЪДЪТ даде вяра на показанията на свидетеля, дадени в хода
на ДП. Освен, че са логични, същите а дадени в момент, значително по-близък до
инкриминирания, а в съдебно заседание свидетелят няколко пъти се позова на
липсата на ясни спомени поради изминалото време.
В съдебно заседание св. М.С. не
успя да си спомни времето на взетия заем, уговорената лихва и конкретното
дадено обезпечение. СЪДЪТ не прочете показанията й, дадени в хода на ДП, тъй
като в същите свидетелката не внася повече яснота относно горните
обстоятелства- При проведения й допълнителен разпит в съдебно заседание на 04,11,2015г. на същата
беше предявен НА и тя заяви, че именно това обезпечението, дадено на
подсъдимия.
В съдебно заседание св. В. П.
заяви, че е дал на подс. Д. заем
в размер на 100 000 лева, за което двамата не подписали
.
Тъй като възникнаха противоречия между
горните показания на свидетеля и тези, дадени от него в хода на ДП пред орган
на ДП, относно размера на дадената сумата, както и относно това дали са
подписвали с подсъдимия Д. договор, на основание чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 от НПК
бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП, намиращи се на * от ДП. В
същите свидетелят е заявил, че е дал заем на Д. в размер на 86 000 лв, за
което подписали договор.
След констатиране на горните противоречия свидетелят заяви, че мисли, че сумата е била 100 000
лева. И не изрази спомен относно това
дали са подписали договор.
След като му беше предявен гореописания договор, намиращ се на л. 308 т. 3 от ДП,
свидетелят потвърди истинността му.
Относно горното
противоречие СЪДЪТ даде вяра на показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП.
Причина за това стана обстоятелството, че същите намериха пълна подкрепа в
приложения по делото договор за заем между него и подсъдимия.
Обв.VII
На 08.05.2000 год. в гр. Б. подс. И.Д. закупил от *,
представлявано от Д. А. У. 140/9553 идеални части от дворно място, цялото от
9553 кв.м, образуващо УПИ *,*, кв. * по плана на С. * заедно с изградената в
имота Жилищна сграда № *, мезонет, съставляваща част от секция „*", група
„*", състояща се от два жилищни етажа с обща площ от 140 кв. м, с раменна
стълба между тях, като всеки от етажите се състои от следните помещения: първи
етаж - антре, дневна, баня-тоалетна, две тераси, кухня-трапезария, една спалня
и втори етаж - антре, две спални, баня- тоалетна и две тераси. За тази сделка
бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93 том I, per. № 706, дело № 101 от 08.05.2000 год.
по описа на М. Б. - Нотариус с per. № * на НК.
В същия нотариален акт е вписано, че
данъчната оценка на закупения имот е
38 044,90 лв., а подсъдимият е заплатил за същия имот сумата от 38 100 лв. изцяло и в брой на
продавачите.
Съгласно заключението на ФСЕ /т. 26/
, пазарната стойност на същия имот към датата на сделката е била 110 338 лева.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи от заключението на ФСЕ и посочения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № * том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на М. Б. Именно от последния Съдът
прие за установени датата, характера на сделката и придобития имот.
Стойността на процесния имот Съдът
прие за установена на 110 338 лева, както е посочена в заключението на
ФСЕ. За да приеме това, Съдът отчете обстоятелството, че заключението е
изготвено въз основа на сравнение на пазарни оценки на същия имот и е дало
обективно заключение относно това обстоятелство.
Обв.VIII
На 15.08.2001 год. в гр. Б. подс. И.Д. купил от И.Д.П. и Т.Х.П. апартамент № *, находящ се на пети етаж във
вход „В" на жилищен блок № *, в гр. Б., *", със застроена площ от
90,06 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, кухня, тоалетна, баня, антре,
домакинско помещение, отгоре - покрив, заедно с избено помещение № *, както и
заедно с 2,960 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху терена.
За тази сделка бил съставен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С.
С. - Нотариус, per. № * на НК,
намиращ се на л. * от ДП и на л.* от НОХД *.
В същия нотариален акт е вписано, че
данъчната оценка на закупения имот е
38 044,90 лв., а подсъдимият е заплатил за същия имот сумата от 38 100 лв. изцяло и в брой на
продавачите.
Съгласно заключението на ФСЕ /т. 26/
, пазарната стойност на същия имог към датата на сделката е била 64 978
лева.
Преди тази сделка, с НА за договорна
ипотека № * том * рег № *. на нотариус Б. К., вписан в СВ към РС Б. под № *
том * д.№ *., намиращ се на л.* от ДП,
подс. И.Д. дал заем на И.и Т. П. в размер
на 40 000 лв., за обезпечение на което двамата заемополучатели учредили
договорна ипотека върху същия свой имот, който продали на подсъдимия два месеца
по-късно за сумата от 38 100 лв.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи от заключението на ФСЕ и посочения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *,
том *,
per. № *, дело № * от *
год. по описа на С. С. Именно от последния Съдът прие за установени датата,
характера на сделката и придобития имот. Стойността на процесния имот Съдът
прие за установена на 64 978 лева, както е посочена в заключението на ФСЕ. За
да приеме това, Съдът отчете обстоятелството, че заключението е изготвено въз
основа на сравнение на пазарни оценки на същия имот и е дало обективно
заключение относно това обстоятелство.
Обв.XI.
На 22.08.2002 год. в гр. Б. подс. И.Д. закупил * Поземлен имот,
за който е отреден парцел * в кв. *, по плана на гр. К., Б. област, целият урегулиран,
съдържащ 1490 кв.м, ведно с построените в него масивна и полумасивни постройки
– мандра. За тази сделка бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Б. К. - Нотариус, per. № * на НК, вписан в СВ съм РС Б. под
№ * том * д.№ *. намиращ се на л.* от ДП и на л. * от НОХД *. В същия нотариален акт е вписано, че
данъчната оценка на закупения имот е 1
695 лв., а подсъдимият е заплатил за същия имот
сумата от 2 00 лв. изцяло и в брой на продавача.
Съгласно заключението на ФСЕ /т. 26/
, пазарната стойност на същия имот към датата на сделката е била 28 623 лева.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи от заключението на ФСЕ и посочения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Б.К. а. Именно от последния Съдът
прие за установени датата, характера на сделката и придобития имот.
Стойността на процесния имот Съдът
прие за установена на 28 623 лева, както е посочена в заключението на ФСЕ.
За да приеме това, Съдът отчете обстоятелството, че заключението е изготвено
въз основа на сравнение на пазарни оценки на същия имот и е дало обективно заключение
относно това обстоятелство.
Обв.XII
На 05.09.2002 год. в гр. Б. подс. И.Д. открил в * разплащателна сметка
в евро №*, в която внесъл в брой 60 000
евро. Още на същия ден превалутирал тази сума от евро в щатски долари и
я внесъл в сметка № *. Така превалутирани, вече
в размер на 117 349.80 лева в последната сметка, повдсъдимият ги изтеглил в брой.
Обв.XIII
На 17.09.2002 год. в гр. Б. подс. И.Д. извършил паричен превод от * по
сметка № * на М.Л.М. в *" в Германия на сумата от 5 000 евро, с левова
равностойност 9 750 лева.
Обв.XIV
На 01.10.2002 год. подс. И.Д. във Федерална Република Германия закупил
от * - Германия лек автомобил „БМВ", Модел „740D", идентификационен номер на МПС *, per. № *. След като го закупил,
подсъдимият внесъл същия автомобил на територията на Република България, за
което на митницата била оформена митническа декларация ЕАД № * год..
съгласно същата стойността на
автомобила била 66 468 евро, с левова равностойност 130 000 лева.
Обв. ХV
На 05.08.2004 год. в гр. Б. подс. И.Д. безкасово закрил свой срочен
влог № * BGN
в *. и прехвърлил
сумата, за която бил открит от 41 300
лева по сметка № * BGN в * с титуляр М.Ж.В..
На 13.12.2005 год. в гр. Б. подс. И.Д. придобил по реда на Публична
продан 255/510 кв.м. от поземлен имот пл. № *, кв. *, гр. Б. кв. **, заедно с
партерен етаж с площ от 69,55 кв.м, състоящ се от стая за живеене, сервизно помещение,
гараж от масивна двуетажна сграда и съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото.
За горното било съставено
постановление за възлагане на недвижим имот по реда на публична продажба,
вписано с вх. per. № *, том *,
№ * от * в Служба по вписванията – Б., намиращо се на л. * от НОХД *.
Съгласно същото постановление, този
имот е бил възложен на подсъдимия за сумата от 22 400 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка се изведе от приложените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * том *, per. № *,
дело № * от * год. по описа на М. Б. - Нотариус с per. № * на НК, нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *
год. по описа на С. С. - Нотариус, per. № * на НК, НА за договорна ипотека № *
том * рег № *. на нотариус Б. К., нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Б. К.,
митническа декларация ЕАД № * год., постановление за възлагане на недвижим имот по реда на публична
продажба, вписано с вх. per. № *, том *, № * от * в Служба по вписванията – Б.,
от заключението на ФСЕ, намиращо се в * от ДП.
Обв. XVI
1.На 26.10.2007 год. в гр. Б. подс. И.Д.
купил от В. П. апартамент № 2, находящ
се в гр. Б., **, с площ на апартамента от 111,08 кв.м, състоящ се от две
спални, дневна, кухня-трапезария, баня, тоалетна, килер и антре, отдолу - гараж
и проход, заедно с 9,873 % идеални части от общите части на сградата равняващи
се на 8,61 кв.м и от правото на строеж върху терена, съставляващ ПИ пл. № * в
квартал *, бивши парцели * и *.
За горната сделка бил съставен нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ *, том *, per. № *, дело № *
от * год. по описа на Б. К. - нотариус per. № * на НК, приложен на л. * от ДП. Съгласно същия НА, подсъдимият е
заплатил на продавача в брой продажната цена от 92 000 лв.
2.На 28.12.2007 год. в гр.Н. подс. И.Д.
купил от *, чрез управителя - М.Г.Г. Апартамент № 1, представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по кадастралната карта на град Н.
в *, разположен на първи жилищен етаж във блок „В", със застроена площ на
апартамента от 56,15 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня,
антре, две тераси и баня-тоалетна, заедно с 7,058 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като площта на
апартамента с припадащите му се общи части е в размер на 64,00 кв.м. и
Апартамент № 2, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, разположен
на първи жилищен етаж във блок „В", със застроена площ на апартамента от
56,19 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, антре, две тераси и
баня-тоалетна, в едно с 7,063 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, като площта на апартамента с общите части е в
размер на 64,00 кв.м.
За горната сделка бил съставен
нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело * от * год. по описа на С.А. - Нотариус per. № * на НК, приложен на л. * от ДП.
Съгласно същия НА, подсъдимият е заплатил на продавача в брой продажната цена
на първия апартамент от 60 859,40 лв. и за втория апартамент в размер на
60 859,40 лв.
5.В периода от 27.02.2008 год. до 25.06.2008
год. в гр.Б. подс. И.Д. платил в брой на продавача *, представлявано от В.Б.Ч.
цената на лек автомобил „БМВ" Модел „750LI", с регистрационен № * АН и идентификационен
номер на МПС * на стойност 79
290 евро с левова равностойност 155
077.76 лева, закупен от Г.Й.Д. с Договор №* от *. с нотариална заверка № * от *.
на В.Д. - Нотариус, per. № * на НК
и цената на лек автомобил „БМВ", модел
„335 XI" с регистрационен номер * и идентификационен номер на МПС *, на стойност 42 840 евро с левова равностойност 83 787.76 лева, закупен от М.Ж.В. с Договор №* от *. с
нотариална заверка № * от *. на В.Д. - Нотариус, per. № * на НК - на 27.02.2008 год. платил сумата от 10 000 евро, на 28.03.2008 год. платил сумата от 45
000 евро; на 23.04.2008 год.платил
сумата от 10 000 евро , на 09.05.2008
год. платил сумата от 15 000 евро, на
29.05.2008 год. платил сумата от 20 000
евро, на 02.06.2008 год. платил сумата от 10 000 евро - общо 110 000 евро,с левова равностойност
214 500 лева, на 06.06.2008 год.
платил сумата от 119 000 лева и на 25.06.2008 год. платил сумата от 17 772
лева.
6.На 01.12.2009 год. при извършено претърсване в дома му в
гр. Б. находящ се на * била открита и
иззета сума от 20 250 евро, с левова равностойност 40 267.13 лева, а при
извършения обиск от подсъдимия била иззета сумата от 5 655 лева.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи от посочените по-горе нотариални актове нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
per. № *, дело № * от * год. по описа на Б. К., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
per. № *, дело * от * год. по описа на С.А., както и от заключението на ФСЕ.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО ЗА
ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 214 ал. 2 т. 1 т. 2 вр. ал. 1 пр. 1 алт. 1 пр.2
алт.2 пр. 3 пр. 6 алт. 1 алт. 2 вр.чл. 213а ал. 2 т.1 пр.1 и ал.3 т. 2 вр.
чл.26 ал. 1 от НК
Във връзка с многобройните кредити, взети от св. М.Т. от подс. И.Д., отношенията между двамата се обтегнали.
Причина за това станало обстоятелството, че за всички кредити между двамата не
били създадени коректни документи, отговарящи на действително взетите суми от
св. М.Т. и действително уговорените условия за връщане. Действителните уговорки
между двамата били единствено и само устни и се различавали от вписаното в
съставените за целта нотариални актове за договорни ипотеки като всеки от
двамата на практика внесъл неверни обстоятелства в същите. Поради тази причина в съзнанието на двамата
контрагенти останали различни условия по обслужване на тези кредити и
действителния размер на главниците и дължимите лихви по същите. Междувременно
св. М.Т. спрял да изплаща каквито и да било суми към подсъдимия. В резултат на това
през м. юни 2007 година подс. И.Д.
започнал да отправя закани към св. М.Т. с цел да го мотивира да продължи
да изплаща дължимите суми до тяхното изчерпване. Подсъдимият поискал св. М.Т.
да му прехвърли собствеността върху десет апартамента.
След като подсъдимият започнал да отправя закани към свидетеля и
семейството му, св. М.Т. уведомил синовете си за взетите от него кредити от
подсъдимия и за стеклите се след това отношения, както и за отправените от него
закани. Тъй като част от заканите св. М.Т. възприел да са отправени срещу дъщеря
му – св. Е.Т. / към датата на съдебното заседание свидетелката вече беше с фамИ.П./,
същата била изпратена при леля си в гр. В., където прекарала известно време.
На неустановена дата в периода м.юни – м. юли 2007г. подс. И.Д. отишъл при сина на св. М.Т. - св. Х.Т. на
местоработата му – бензиностанция „*” между А. и П.. Там подсъдимият отново
уведомил свидетеля за дължимите му от бащата на свидетеля пари. Св. Х.Т. заявил, че претендираната сума е прекалено
висока и не пожелал да се обсъжда изобщо заплащането й. Тогава подсъдимият му
казал, че ще дойде някой при свидетеля на бензиностанцията, ще му забие една
отвертка в тялото и подсъдимият пак ще си вземе парите. Св. Х.Т. се уплашил от
тази заплаха, разказал за нея на баща си, брат си и братовчедите си и заедно с
баща си и брат си взели решение да продадат на подс. И.Д. исканите от него десет апартамента.
За да обсъдят подробности, била осъществена среща между подс. И.Д.,
неговият адвокат – починалия адв. К., св. М.Т., неговите синове – св. С.Т. и
св. Х.Т., както и неговите племенници- св. Н.Т. и св. С.Т.. Същата се състояла
в кантората на адв. К., но относно датата й по делото не бяха събрани
доказателства. На същата среща подс. И.Д. станал по-настоятелен в исканията си да му бъдат върнати дължимите
пари от св. М.Т. като отново настоявал св. М.Т. да му прехвърли собствеността
на десет апартамента. На тази среща подсъдимият изразил претенции към още
по-голяма сума от споменаваната досега. Това смутило свидетелите Томови и те му
казали, че толкова голяма сума не могат да му изплатят. Тогава подсъдимият казал, че дадените от него
пари не са само негови, а и на „*“, чиито хора знаят как да си събират
вземанията и започнал да отправя закани
към свидетелите. След отправяне на тези закани адв. К. поканил всички да
напуснат кантората му. Така подсъдимият заедно с всички свидетели излезли навън
и подсъдимият казал, че ще говори с „*“ като се опита да го убеди да бъде
по-благосклонен и всички си тръгнали.
Около час след приключване на тази среща, подс. И.Д. се обадил и казал на свидетелите, че „Кела“
се съгласил да опрости дълга на св. М.Т.,
в случай, че последният прехвърли
на подс. И.Д. 10 апартамента.
Малко по-късно св. М.Т. със съпругата
си – св. И.Т. прехвърлили на подс. И.Д.
10 апартамента, подробно описани в съставения за тази сделка Нотариален
акт № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С.А. - Нотариус per. №
* на НК., вписан в СВ Н. под № * том * д.№ *, намиращ се на л.*/ * от ДП
Съгласно заключението на назначената в хода на ДП и изслушано в съдебно
заседание заключение на ФСЕ, намиращо се в т. * от ДП, общата пазарната оценка на горните имоти възлиза на
516 328 лв.
На същата дата синът на св. М.Т. –
св. С.Т. продал на подс. И.Д. два свои недвижими имота, разположени във вход
„3" на сграда с идентификатор *, изградена на етап „груб строеж" в
поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на град Н. в *" –
Апартамент № 4А (десен на втори
етаж), състоящ се от дневна - трапезария с кухненски бокс, една спалня със
самостоятелен санитарен възел и една тераса, в едно с 7,88 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с площ 74,14 кв.м,
с обща площ от 82,02 кв.м.;
Апартамент № 4Б (десен на втори
етаж), състоящ се от дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня със
самостоятелен санитарен възел и две тераси, заедно с 6,76 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с площ 63,78 кв.м
с обща площ от 70,54 кв.м./
За горната сделка бил съставен Нотариален акт № *, том *,
per. № *,
дело № * от *
год. по описа на С.А. - Нотариус per. № * на НК, вписан в СВ- Н. под № * том * д.№ *.,
намиращ се на л.* от ДП
Отделно от това на 19,10,2006г. св. М.Т. и съпругата му – св. И.Т. продали
на подс. И.Д. своя земеделска земя - нива, находяща се в местността „*" в землището на с. А., община П.,
област Б. ЕКАТТЕ *, представляващ имот № * от масив 4, по плана за земеразделяне
на площ от 9,500 дка, трета категория. За тази
сделка бил съставен Нотариален акт № *,
том *, per. № *, дело № *
от * год. по описа на Х. Р. - нотариус, вписан под № * на НК, вписан в СВ- Н. под № * том * д.№ *., намиращ се на л. * от ДП.
А на 29,05,2007г. отново двамата
свидетели продали отново на подс. Д. свое право на строеж за изграждане на
втори и трети жилищни етажи, мансарден и тавански етаж с обща РЗП 380 кв.м, от
предвидената за изграждане жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор *
върху 1/2 идеална част от площта на поземления имот от 2268кв.м.,находящ се в
гр. Н., ж.к. *. За сделката бил съставен
Нотариален акт № *, том *, per. *, дело № * от * год. по описа на С.А. -
нотариус с per. № * на НК, вписан в СВ- Н.
под№ * том * д.№ *., намиращ се на л. * от ДП.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от свидетелските показания на свидетелите М., С., Н., Х., С., Е. и И. Томови, дадени в
съдебно заседание, от свидетелските показания на св. М.Т., дадени в досъдебното
производство,прочетени на основание чл.281,ал. 1,т.2 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, от заключението на ФСЕ и посочените
нотариални актове № * том 28 д.№ *. по описа на Службата по вписванията при
РС Поморие, № * том * д.№ *. по описа на Службата по
вписванията при РС , № * том * д.№ *. по описа на Службата по вписванията при
РС , № * том * д.№ *. по описа на Службата по вписванията при РС
В показанията на всички, разпитани
по настоящия казус свидетели, а
именно М., С., Н., Х., С., Е. и И.
Томови по напълно идентичен начин се посочи, че подсъдимият е отправял закани
към св. М.Т., желаейки да го мотивира да му прехвърли десет апартамента. При
това единствено свидетелите Е. и И. Т. заявиха, че нямат непосредствени
впечатления от тези закани, а същите са им предадени от св. М.Т.. Останалите
свидетели лично са възприели множеството заплахи от страна на подсъдимия,
свързани с намесата на хората на „*“ при насилственото събиране на дължимите от
св. М.Т. пари. А тази личност „*“ свидетелите заявиха, че възприемат като
такава, свързана с извършване на престъпления, включително и убийства. Нито
един от свидетелите не посочи конкретна закана, насочена към живота на св М.Т.,
но всички заедно посочиха, че е имало множество закани към него.
За заканата с посегателство върху св. Х.Т.,
заяви в показанията си самият свидетел Х.Т.. Съдът кредитира същите като
достоверни, тъй като намериха подкрепа
в показанията на неговия брат – св. С.Т. и неговия братовчед – св. Н.Т.. Макар
че последните са получили информация относно тази заплаха единствено и само от
самия св. Х.Т., в показанията си я възпроизведоха по напълно идентичен начин
със св. Х.Т.. При това в същите не се съдържат никакви съмнения относно
достоверността им. В случай, че същите са дали показанията си, мотивирани да
подкрепят близкия си роднина, то в същите щяха неминуемо да се съдържат, макар
и дребни, противоречия. А такива не бяха установени. И при положение, че и тримата свидетели
пресъздават напълно идентична фактическа обстановка, Съдът прие, че същите
пресъздават действително настъпили събития. Досежно вида на тази заплаха същите
намериха подкрепа и в показанията на св. М.Т., който, макар да не успя да
възпроизведе дословно заканата, заяви, че същата е била свързана с опасността
синът му да бъде ликвидиран физически. А доколкото вкарване на остър предмет от
типа на отвертка в тялото на човек действително може да доведе до неговата
смърт, Съдът прие, че тази заплаха действително е била свързана с убийството на
св. Х.Т..
Противоречието, което се очерта между
доказателствата е относно периода на тези отправени закани. В показанията си,
дадени в хода на съдебното производство св. М.Т. заяви, че заплахите са
започнали след завръщането му от Израел, което се е случило през 2008г. От
друга страна, всички свидетели С., Н., Х. и С. Т. заявиха, че това е било в
периода м. юни – м. юли 2007г. Относно това противоречие Съдът кредитира именно
показанията на последните свидетели. На първо място, същите са напълно логични
и последователни и намериха пълна подкрепа едни в други досежно обсъжданото
обстоятелство. На следващо място, подкрепа относно същото, тези показания
намериха и в приложения по делото нотариален акт, в който е описана извършената
продажба на недвижими имоти, за които всички свидетели бяха категорични, че е
мотивирана именно от отправените вече заплахи. А този нотариален акт е с дата
12,07,2007г.
Поради изложеното Съдът прие, че периодът на описаните събития е именно
инкриминирания такъв – м. юни до 12,07 2007г.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО ЗА
ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 255 ал. 3 вр. ал.1 т. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК
По делото беше установено, че в
посочения период подс. И.Д. е извършвал незаконна лихварска дейност, от която е
придобил значителни доходи. От нито едно доказателство, обаче, не беше
установено същият в същия период да е имал и легална дейност, от която да е
имал доходи.
Гореописаната фактическа обстановка в цялост се изведе освен от
посочените при всяко едно от обсъдените престъпления доказателства, също и от обясненията на двамата подсъдими,
от показанията на свидетелите А.И.М., А.Щ.Х., А.Д.К., А. П., А.С.А.,А.П.Т., А.М.Д.,
Б.Н.К., Б.В., В.Т., Б.П.К., В.Г.Б., В.Б.Ч., В.М.С.,В.Д.И.,В.Д.П., Г.Г.Г., Г.Ж.Б.,
Г.Д.Ж., Г.Д.А., Г.И.А., Г.К.С., Г.Д.В., Г.Ж.О.,
Д.Д.Д., Д.Д.В., Д.М.М., Д.В.Б., Д.И.Д., Д.М.М., Д.В.С., Е.Д., Е.З.Х., Ж.С.В., Ж.Т.П.,
З.С.Ш., З.Т.С., И.Л.Г., И.В.Д., И.Д.Д., И.Й.Ж., И.П.С., И.Й.Г. , И.Й.С., И.И.С.,
И.Д.П., Й.К.К., Й.П.П., К.К. Г., К.А.Б., К.С.П., К.Д.Г., К.Д.К., К.М.С., К.Г.Х.,
К.И.Д., Л. И.С., К. Д., М.Т.М., М.Л.М., М.А. Г., М.С.С., М.П.С., М.Б.М., М.Т.Б.,
М.С.Ж., М.И.А., М.И.К., М.М.А., Н.А.П., Н.Н.Д., Н.Я.Б., Н.С.Ф., Н.А.С., Н.Г.К.,
Н.А.К., П. А. Т., П.А.П., П.С.Б., П.М.М., П.Г.П., Р.Т.В., Р.Г.С., Р.В.М., Р.М.С.,
С.К.К., С.Ж.С., С.Л.Д., С.Т.П., С.И.Л., С.Ж.Д., С.С.К., С.Г.К., С.П.К., С.Р.Б.,
С.А., Т.А.П., Т.Х.П., Т.А.К., Т.Г.Н., Т.Г.Ж.,
Т.И.А., Х.Н.А., Х.С.Ш., Ю.Б.С., Я.Г.Я., свидетел със защитена самоличност с ид.
№ *, дадени в съдебно заседание, от
показанията на свидетелите В.В., Г.С., З.С.,
М.В., И. С., М.М., М.Б., С.Л., В.А.,
дадени в хода на ДП, на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, пр.1 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал, от заключенията на графически
експертизи, приложени на л. * и л. *, компютърна експертиза на л. *, СТЕ,
приложени на л. *, л. *, л. *, л. *, от приложените по делото ВДС, получени въз основа на експлоатирани СРС.
Приложеното по делото заключение на
комплексна ФСЕ, намираща се в * от ДП,
Съдът използва за направа на
своите изводи единствено относно описаните вече дадени оценки от вещите лица на
обсъдените имоти, както и досежно извършените преводи и финансови сделки от
страна на подсъдимите. В останалата й част, тази експертиза не съдържа данни,
нужни за настоящото производство.
Тук е моментът да се отбележи, че при
разглеждане на комплексна финансово
счетоводна експертиза в съдебно заседание, в съдебния протокол от 21,10,2016г.
е вписано, че се разглежда заключение на финансово счетоводна експертиза,
намираща се в т. 6 от ДП, изготвена от вещите лица М.М., М.П., Е.И. и А.Г..
Същите реквизити са вписани в съдебния протокол от 01,11,2016г., когато е
прието същото заключение.
А видно от материалите по ДП,
обсъжданото заключение се намира в т. 26. И доколкото по делото не е налице
друго заключение на подобна експертиза, изготвено от същите вещи лица, явно се
касае за техническа грешка и в
посочените съдебни заседания е разгледано и прието именно обсъденото заключение,
намиращо се в т. 26 от ДП.
Приложеното по делото заключение на комплексна допълнителна счетоводна и
икономическа експертиза, намиращо се на л.7 и сл. от т. 24 от ДП, Съдът не използва за направа на своите изводи. Причина за това
е обстоятелството, че със същото заключени са изчислени размерите на получените
доходи от подс. И.Д. в следствие на дадените от него кредити. А това
обстоятелство е въпрос, който реши съдебния състав въз основа на
доказателствата по делото. След като установи на кои доказателства се позовава
за всеки един от дадените кредити, изчисляването на конкретния размер на
получените от него доходи, за които беше осъден, беше изчислен от съдебния
състав въз основа на елементарни математически действия, за които не са
необходими специалните знания на вещо лице счетоводител.
Поради горните съображения Съдът не базира своите изводи и на приложеното в
* от ДП заключение на допълнителна комплексна допълнителна счетоводна и
икономическа експертиза, както и на приложеното на * и сл. от * заключение на
СЕ, както и на приложените на л. * и сл. от * и на * от ДП заключения на
комплексна финансово и икономическа експертиза и допълнителна
такава.
Съдът не използва и заключението на допълнителна ФИЕ, приложено на * и сл.
от *от ДП, тъй като в същото са изведени съображения относно наличните парични
средства на подс. М.В. във връзка с начина й на живот. А тези обстоятелства, по
преценка на съдебния състав, не са относими към обсъдените обвинения.
Съдът не базира своите изводи и на
приложените четири броя СМЕ / на л. *,
на л. *, на л. * и на л. * от ДП/, доколкото същите са изследвали
здравословното съС.ие на подс. Д. и неговата майка към конкретни времеви периоди.
А здравословното състояние на подсъдимия и неговата майка, по никакъв начин се
са били предмет на настоящото наказателно производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Тук е моментът да се отбележи, че Съдът премахна посочените в обвинителния
акт „алт.“ и „пр.“ от правната квалификация на всяко едно от обсъжданите престъпления. Доколкото подобно
понятие „алт.“ не се съдържа в описанието на нормативната норма в Закона за
нормативните актове, Съдът счете, че същото не следва да бъде преповтаряно. По
същия начин, никъде в правната ни уредба не съществува законово определен начин
за броене на предложения в конкретна норма. А доколкото няма установен
обективен критерий, субективното определяне на същите създава затруднения при
определяне на броя на подобни изречения и използването им води до неяснота на
използваната правна квалификация. Поради това обстоятелство, Съдът премахна и
приставката „пр.“ от всяко едно престъпление. Още повече, съществуването, или
несъществуването на „алт“ и „ пр“ в изписването на законовия текст, не влияе на
правната квалификация на деянието. В този смисъл е трайната практика и на ВКС.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 252 ал.2 пр.1 и пр. 2 вр. ал.1 пр. 1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
от НК.
При така установената по
категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка Съдът зае становище, че с деянието си подсъдимият И.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.
252 ал.2 вр. ал.1 вр. ал.1 от НК в редакцията му, публикувана в ДВ бр. 62/1997г., действаща от
05,08,1997г. до следващата промяна, публикувана в ДВ бр. 23/2009г. Тоест, тази редакция
е действала по време на довършване на процесния
инкриминиран период.
От обективна страна подсъдимият
И.Д. в периода от 21.02.1997 год. до
неустановена дата през месец май 2009 год. в град Б., като физическо лице без съответно разрешение извършвал по занятие
банкови сделки - сключил като кредитодател с 19 физически лица 25 устни неформални договори за банков кредит в
български лева и в чуждестранна валута на обща стойност 722 664 лева срещу
лихва и обезпечения - ипотеки върху недвижими имоти, записи на заповед,
издадени в негова полза и прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти в
негова полза с уговорката след връщане на главницата по съответния кредит да ги
прехвърли обратно на собственика, за които се изисква такова разрешение по
чл.9, ал.2, вр. чл.1, ал.2, т.2 от Закона за банките и кредитното дело /отм. на
01.07.1997 год. с ДВ бр. 52 от 1997 год./,
по чл. 1, ал. 4, т.1, вр. ал.1 от Закон за банките /отм. 01.01.2007 год.
с ДВ бр. 59 от 2006 год./, по чл. 13,
ал.1 от Закона за кредитните институции /обн. ДВ бр.59 от 2006 год. в сила от
01.01.2007 год. /, като с дейността си
причинил на заемополучателите и учредителите на обезпечения за предоставените
заеми значителни вреди на обща стойност 279 945 лева и получил значителни неправомерни
доходи в размер на 258 456 лева, както следва:
Обв.1
на 21,02,1997г. в гр. Б. сключил като кредитодател устен неформален
договор за банков кредит с И.М. като кредитополучател с предмет на
договора –главница в размер на 3 000
лв., и задължение за лихва в
неустановен размер върху главницата до окончателното й плащане, дължима
ежемесечно, с неустановен срок за връщане, като за гарантиране плащането на
главницата по кредита И.Ц.М. прехвърлил на И.В.Д. и К.Н.М., при равни квоти
помежду им, собствеността върху едностаен апартамент № 4, находящ се на първи
етаж в жилищната сграда на ул. *, гр. Б., състоящ се от спалня, кухня, баня с
тоалетна и антре, със застроена площ от 46,76 кв.м, заедно с мазе № 2 и 4,110 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, сградата е
триетажна масивна и е построена в имот с пл. № * в кв. * по плана на град Б. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том * дело № * от *
год. по описа на Д.Р. - нотариус при районен съд - Б., като имотът е на стойност
37 642
лева, като стойността на идеалната част от имота на И.В.Д. възлиза на 18
821 лева, в резултат на което причинил
на И.Ц.М. значителни вреди в размер
на 6 410 лева, представляващи
стойността на 1/4 идеална
част от недвижимия имот, и получил значителни неправомерни доходи на обща стойност 6 410
лева, представляващи и 1/4 идеална част от стойността на прехвърления му имот.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.2
На 14.03.1997 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит с И.Д.Д.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 1 500
германски марки с левова равностойност по
фиксинга на БНБ за 1 германска марка към 14.03.1997 год. - 925.99
неденоминирани лева, равняващи се на 1 389
лева и задължение за лихва в
размер на 160 германски марки месечно до
окончателното плащане на главницата или тяхната левова равностойност от по
фиксинга на БНБ за 1 германска марка в деня на плащане, без определен срок за
връщане, като за гарантиране плащането на главницата по кредита И.Д.Д. му
прехвърлил собствеността върху втори жилищен етаж с площ от 88 кв.м, от масивна
двуетажна сграда в гр. Б., **, построена в дворно място от 255/510 кв.м, в УПИ * от кв. * по плана на град Б., с площ
на поземления имот от 510 кв.м. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, дело № * от * год., по описа на А.Д. - Нотариус при Б
районен съд, като имотът е на стойност
26 352 лева, която сделка
впоследствие е развалена по съдебен ред като нищожна.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.3
На 16.05.1997 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит с П.А.Т.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 40 000
щатски долара с левова равностойност по
фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 16.05.1997 год. - 1 511.40
неденоминирани лева, равняващи се на 60 456 лева и задължение за лихва в неустановен размер, дължима
ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без определен срок за
връщане, като за гарантиране плащането на главницата по кредита А. П. Т. /баща
на П.А.Т./ му прехвърлил собствеността върху апартамент на трети етаж,
представляващ самостоятелно жилище от югоизточната част на този етаж, находящ
се в гр. Б., * ***, застроено на площ от 87,27 кв.м, състоящ се от две стаи,
преходно помещение към едната от тях, кухня, антре, тоалетна и тераси, ведно с
6,91 кв.м от общите части на масивната четириетажна сграда и съответното право
на строеж върху мястото, съставляващо урегулиран на площ от 368,50 кв.м, парцел
*, за имот пл. № *, в кв. * по плана на град Б. с Нотариален акт за
покупко-продажба № *, том *, дело № * от * год. по описа на С. Д. - нотариус
при Б. районен съд, като имотът е на стойност 37 906 лева, с уговорката след връщане на
главницата по кредита И.В.Д. да му прехвърли обратно собствеността върху
посочения имот, което И.В.Д. направил на 19.12.2000 год.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.4
На 06.11.1997 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит със С.С.Г.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 3 000
щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 06.11.1997 год. - 1730.30лева, 5 191 лв.
лева, като за гарантиране плащането на главницата по кредита Т.Г.Г.
/дъщеря на С.С.Г./ прехвърлила на И.В.Д. и М.Ж.В. при равни квоти помежду
им собствеността върху право на строеж за построяване на апартамент /мезонет/
на трети етаж и четвърти етаж - десен, находящ се в град Б., *, с площ на трети
етаж - 113,95 кв.м и на четвърти етаж - с площ 73,67 кв.м, като квадратурата на
цялото мезонетно жилище е 187,61 кв.м, състоящ се от хол-дневна, кухня, спалня,
тоалетна и коридор на трети етаж и две спални, кабинет, баня - тоалетна,
коридор и вътрешна стълбище, ведно с мазе № 7, с площ от 14,98 кв.м, ведно с
23,77 % и 20,42 кв.м ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена, на който е построена масивна триетажна сграда с партерен и
мансарден етаж, в УПИ * в
кв. * по плана на град Б., с площ на УПИ от 243,60 кв.м. с Нотариален акт за
продажба на право на строеж № *, том *, дело № * от * год. по описа на Д.Р. - нотариус при Б районен съд, като
правото на строеж е на стойност 25 692
лева, като идеалната част на И.В.Д. възлиза на 12 846 лева,
в резултат, на което причинил
значителни вреди на Т.Г.Г. в размер
на 12 846 лева, представляващи
стойността на 1/2 идеална част на И.В.Д. от имота и
получил значителни неправомерни доходи
на стойност 12 846 лв., представляващи
стойността на 1/2 идеална
част от прехвърления му имот.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия, както и размера на
причинените на Т.Г. вреди и получени от подсъдимия доходи, бяха установени от
доказателствата, посочени изчерпателно при излагане на фактическата обстановка
по делото.
Въпреки че, както беше установено по
делото, в деня на даване на обсъждания кредит, самите пари са били предадени от
бащата на подс. В., в присъствието на подс. И.Д., Съдът прие, че именно
подсъдимият е кредитодателят по този договор. Това е така, тъй като от
показанията на св. С.Г. се установи, че същата е договорила всички условия по
същия договор именно с подс. Д., именно на него е прехвърлила дъщеря й
недвижимия си имот като обезпечение на договора за банков кредит. И именно на
подс. Д. св. С.Г. е върнала взетия заем. При това положение Съдът прие, че
подс. Д. е сключил обсъждания договор за кредит със св. С.Г..
Обв.5
На 11,11,1997 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит с И.И.С.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 1 500
лв. със срок за връщане 1 година и задължение за лихва в размер на 2 500 лв.,
дължима в края на срока, за изплащане на който
И.И.С. – лично и като пълномощник
на съпруга си Г.С. му прехвърлила собствеността
върху апартамент № *, на четвърти етаж във вход „3" на жилищна сграда -
блок № *", гр. Б., състоящ се от две спални, дневна, кухня, антре, баня с
тоалетна, със застроена площ от 79,90 кв.м, в едно с избено помещение № 136,
както и 1,43 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело * от * год. по описа на Д.Р.-
Нотариус, per.
* на Нотариалната
камара, като имотът е на стойност 37 606 лева, в резултат на което причинил на И.И.С. значителни
вреди в размер на 17 303 лева, представляващи разликата между
стойността на нейната ½ част имота и неплатената главница по кредита и
получил значителни неправомерни доходи
на стойност 17 303 лева, представляващи разликата между стойността на нейната
½ част имота и неплатената главница по кредита,
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.6
На 30.12.1997 год. в гр.Б. сключил като кредитодател устен неформален
договор за банков кредит със С.Р.А.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 9 000
щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 30.12.1997 год. - 1 776.50
неденоминирани лева 15 988 лева и задължение за лихва в размер на 10 %
върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното и плащане, без определен
срок за връщане, като за гарантиране плащането на главницата по кредита В.В.А.
/майка на С.Р.А./ му прехвърлила собствеността върху апартамент № 7, етаж 3,
вх. „Д", в жилищен блок №*, *** със застроена площ от 90,06 кв.м,
състоящ се от дневна, две спални, кухня, антре, тоалетна, ведно с избено
помещение № 7, с площ от 2,78 кв.м, както и 0,734 % идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 10,54 кв.м идеални части от общите части на
сградата и 0,734 % ид.ч от правото на строеж върху 100,60 кв.м. с Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот - акт № *, том *, per. № *, дело № *
от *. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариална камара, като имотът е на
стойност 38 730 лева, в резултат на което и причинил
значителни вреди на В.В.А. в размер
на 38 730 лева и получил значителни
неправомерни доходи на стойност 17 241 лв.,
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.7
На неустановена дата през 1997 год. в гр.Б. сключил, като
кредитодател, устен неформален договор за банков кредит със З.Г.С., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница в размер на 1000 щатски долара с левова
равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 1997 год. 1 776
лева и задължение за лихва в
неустановен размер върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата, без определен срок за връщане, като
кредитът не е обезпечен.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.8
На 29.05.1998 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит с И.С.Т.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 3 000
щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 29.05.1998 год. - 1 782.40
неденоминирани лева, 5 347 лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата, без определен срок за връщане, като за
гарантиране връщането на кредита И.С.Т. му прехвърлила собствеността върху
жилище, заемащо целия трети етаж на триетажна масивна жилищна сграда, находяща
се в гр. Б., *, състоящо се от две стаи, кухня, салон, тоалетна и балкон, със
застроена площ от 82,70 кв.м, ведно със съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, както и дъсчена барака, построена в имота, в едно с 1/4 ид.ч от дворно място, цялото с площ от 294
кв.м, съставляващо УПИ *, в
кв. * по плана на гр. Б. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот - акт № *,
том *, дело * от * год. по описа на К. К.- Нотариус, per. № * на Нотариална камара, като имотът
е на стойност 76 050 лева, с уговорката след връщане на
главницата по кредита И.В.Д. да и прехвърли обратно собствеността върху
посочения имот, в резултат на което причинил на И.С.Т. значителни вреди в размер 70 703 лева, представляващи разликата между
стойността на имота и главницата по кредита и получил значителни неправомерни доходи на стойност 70 703, представляващи
разликата между стойността на прехвърления му
имот и главницата на кредита.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.9
На 19.10.1998 год. в гр.Б. сключил като кредитодател, устен неформален
договор за банков кредит с Г.П.К. и В.С.К., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница в
размер на 20 000 щатски долара с левова
равностойност по фиксинга на БНБ за
1 щатски долар към 19.10.1998 год. - 1
613.80 лв. неденоминирани лева, 32
276 лева и задължение за лихва в неустановен размер върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без
определен срок за връщане, като за гарантиране плащането на главницата Г.П.К. и
В.С.К. му прехвърлили собствеността върху двустаен апартамент № *, находящ се в
гр. Б., *, * етаж, със застроена площ от 57,79 кв.м или 221,49 куб.м, състоящ
се от кухня, спалня, дневна, тоалетна, антре, в едно с избено помещение,
застроено на площ от 8,77 куб.м, както и 0,978 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, като имотът
е на стойност 23 350 лева, а С.В.К. му прехвърлил собствеността
върху апартамент - десен, находящ се в гр. Б., комплекс ***, със застроена площ
от 65,83 кв.м, състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна, заедно с
избено помещение № 30, с площ от 6,12 кв.м, както и заедно с 2,852 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по описа на Д.Р.-
Нотариус, per.
* на Нотариалната
камара, като имотът е на стойност 29 320 лева, в резултат на което причинил
на С.В.К. значителни вреди в размер на 20 394 лева,
представляващи стойността на апартамента
и получил значителни неправомерни доходи
на стойност 20 394 лева, представляващи
стойността на прехвърления му имот от С.К.,
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.10
На 16.02.1999 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит с В.М.С.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 12 000
щатски долара с левова
равностойност по фиксинга на БНБ за
1 щатски долар към 16.02.1999 год.- 1
783.0522 неденоминирани лева, равняващи се на 21 397 лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху
главницата, дължима ежемесечно от първо до пето число на всеки месец до
окончателното плащане на главницата и наказателна лихва в размер на 1 % на ден в случай на забава, без определен
срок за връщане, като за гарантиране плащането на главницата по кредита В.М.С.
му прехвърлил собствеността върху първи етаж от масивна двуетажна жилищна
сграда - двуфамилно жилище, находящо се град Н., в УПИ *, с площ на поземления имот от 136 кв.м
и застроена площ от 75 кв.м, състоящ се кухня, дневна, баня и тоалетна на
стойност с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. е по описа на
С.А. - нотариус, per. № * на
Нотариалната камара, като имотът е на стойност
75 820 лева, с уговорката след
връщане на главницата по кредита И.В.Д. да му прехвърли обратно собствеността
върху посочения имот, в резултат на
което причинил на В.М.С. значителни вреди
в размер на 4 278 лева, представляващи
платените от него лихви и 54 423 лева, представляващи разликата между
стойността на имота и остатъка от главницата по кредита, всичко на обща
стойност 58 701 лева и получил значителни неправомерни доходи на стойност 58 701 лева, представляващи получените от
него лихви и разликата между стойността на прехвърления му имот и остатъка от
главницата по кредита,
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.11
На 16.06.1999 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит с Т.И.Н.,
като кредитополучател, от друга страна, с предмет на договора - главница в
размер на 10 000 щатски долара с левова
равностойност по фиксинга на БНБ за
1 щатски долар към 16.06.1999 год. - 1
882.0535 неденоминирани лева, 18 820
лева и задължение за лихва в
размер на 10 % върху главницата,
дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без определен срок
за връщане, като за гарантиране плащането на главницата по кредита И. А.Н. и Т.Т.Н.
/съответно баща и майка на Т.И.Н./ прехвърлили на М.Ж.В. собствеността върху
апартамент № 1, находящ се в жилищна сграда в гр. Б., ***, със застроена площ
от 78,02 кв.м, състоящ се от дневна, кухня, спалня, баня, тоалетна и антре,
заедно с избено помещение № 7, заедно с 1,04 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, като стойността
на имота е 31 190 лева,
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.12
На 07.09.1999 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит с Ж.В.С.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 5 000
щатски долара с левова равностойност 9 155 лева по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 07.09.1999 год. - 1.83096
лв., без определен срок, като за гарантиране плащането на главницата по кредита
Ж. В.С. му прехвърлил собствеността върху апартамент № 1, разположен на
четвърти жилищен етаж в Групов строеж * находящ се в гр. Б., *, със застроена
площ от 75,87 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, черна кухня, баня,
тоалетна, в едно с избено помещение, както и 6,13 кв.м идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, представляващ парцели *
и * в кв, * по стария план на гр. Б. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, като имотът
е на стойност 42 520 лева, с уговорката
след връщане на главницата по кредита И.В.Д. да му прехвърли обратно
собствеността върху посочения имот,
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.13
На 15.12.1999 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит с Т.И.Н.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 10 000
щатски долара с левова равностойност 21 064 лева по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 15.12.1999 год. - 2.10644
лева и задължение за лихва в размер
на 10 % върху, дължима ежемесечно до
пълното плащане на главницата, като за гарантиране плащането на главницата по
кредита И. А.Н. и Т.Т.Н. /съответно баща и майка на Т.И.Н./ прехвърлили на И.В.Д.
собствеността върху апартамент № 1, находящ се в жилищна сграда в гр. Б., ***,
със застроена площ от 78,02 кв.м, състоящ се от дневна, кухня, спалня, баня,
тоалетна и антре, заедно с избено помещение № 7, заедно с 1,04 % идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху терена с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара, като
стойността на имота е 35 245 лв. , в
резултат на което причинил значителни вреди
на И. А.Н. и Т.Т.Н. в размер на 34
108 лева, и получил значителни
неправомерни доходи на стойност
34 108 лв. ,
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Относно размера на причинените вреди на св. И. и Т. Н. Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на И. и Т. Н. в размер на 34 108 лева, представляващи разликата в
стойността на имота и остатъка от главницата по кредита.
Съгласно заключението на ФСЕ
пазарната стойност на продадения на подсъдимия от двамата имот е 35 245
лв. И именно това е размера на сумата, получена от подс. И.Д. от И. и Т. Н. Но,
тъй като съгласно ОА твърдяната за причинена вреда на двамата е в по-малкия
размер от 34 108 лв., и Съдът не може да разширява размера на обвинението,
осъди подсъдимия именно за причиняване на двамата на вреда в посочения в ОА
размер от 34 108 лв.
Обв.14
На 30.05.2002 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит със С.К.Ф.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 20 000
лева и задължение за лихва
в размер на 10 % върху главницата,
дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок на връщане
01.07.2002 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху
търговска площ от 309,19 кв.м в гр. А., *, *, построен на отстъпено право на
строеж върху общински терен - имот № * в кв. *, по плана на град А., определено
съгласно архитектурния проект за закусвалня, в едно със складови помещения в
подземния етаж с площ от 309 кв.м и 45,75 кв.м идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж, учредена от * в
полза на И.В.Д. с Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *,
том *,
per. № *, дело № * от *
год. по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на PC - гр.А..
Фактът на сключване на гореописани договор,
посочените дата, условия и предмет на същия
бяха установени от доказателствата, посочени изчерпателно при излагане
на фактическата обстановка по делото.
Обв.15
На 16.01.2003 год. в гр.Б. сключил като кредитодател, от една страна,
устен неформален договор за банков кредит със С.К.Ф., като кредитополучател, от друга страна, с предмет на
договора - главница в размер на 20
000 лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно, със
срок на връщане на получения кредит 16.02.2003 год., като кредитът е бил
обезпечен с договорна ипотека върху търговска площ от 309,19 кв.м в гр. А., *, *,
построен на отстъпено право на строеж върху общински терен - имот № * в кв.
181, по плана на град А., определено съгласно архитектурния проект за
закусвалня, в едно със складови помещения в подземния етаж с площ от 309 кв.м и
45,75 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж, учредена от * в полза на И.В.Д. с Нотариален акт за
договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год.
по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на Районен съд - гр.А.,
Фактът на сключване на гореописани договор,
посочените дата, условия и предмет на същия
бяха установени от доказателствата, посочени изчерпателно при излагане
на фактическата обстановка по делото.
Обв.16
На 28.05.2003 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит със С.К.Ф.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 15 000 лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок
на връщане 27.07.2003 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека
върху търговска площ от 309,19 кв.м в гр. А., *, *, построен на отстъпено право
на строеж върху общински терен - имот № * в кв. *, по плана на град А.,
определено съгласно архитектурния проект за закусвалня, в едно със складови
помещения в подземния етаж с площ от 309 кв.м и 45,75 кв.м идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж,
учредена от * в полза на И.В.Д. с Нотариален акт за договорна ипотека върху
недвижим имот № *, том * per. № * дело № * от * год. по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на Районен съд - А.,
Фактът на сключване на гореописани договор,
посочените дата, условия и предмет на същия
бяха установени от доказателствата, посочени изчерпателно при излагане
на фактическата обстановка по делото.
Обв.17
На 30.06.2003 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит със С.К.Ф.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 2 900
щатски долара с левова равностойност 4 970 лева по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 30.06.2003 год. - 1.713 690
лв. и задължение за лихва в размер
на 10 % върху главницата на кредита,
дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок на връщане
30.08.2003 год., като кредитът е бил обезпечен с втора по ред договорна ипотека
върху търговска площ от 309,19 кв.м в гр. А., * построен на отстъпено право на
строеж върху общински терен - имот № * в кв. *, по плана на град А., определено
съгласно архитектурния проект за закусвалня, в едно със складови помещения в
подземния етаж с площ от 309 кв.м и 45,75 кв.м идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж, учредена от * в
полза на И.В.Д. с Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *,
том *, per.
№ *, дело № * от * год.
по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на Районен съд - гр.А..
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.20
На 08.12.2004 год. в гр.Б. сключил като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Г.И.Г., като кредитополучател, с предмет на договора - главница в
размер на 200 000 лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок
за връщане 08.01.2005 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека
върху жилищна сграда, находяща се в с. Ч., община С., обл. Б., *, със застроена
площ от 169,80 кв.м и РЗП 734,16 кв.м, състояща се от полусутерен, партер
/търговски обект/ и два жилищни етажа, построени на основание ОПС в парцел *-
общински, урегулиран с площ от 580 кв.м, в кв. 29, по плана на с. Ч., заедно с
правото на строеж върху мястото, учредена от Н.С.Й. и Е. Б.Й. в полза на И.В.Д.
с Нотариален акт за договорна ипотека № *, том *, per. № *, дело № * от *.
по описа на Б. К. - Нотариус, per.
№ * на Нотариалната камара, в резултат на което причинил
на Г.И.Г. значителни вреди в размер
на 20 000 лева и получил значителни
неправомерни доходи на стойност 20
000 лева, представляващи получените от него лихви.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.21
На неустановена дата през 2004 година в гр.Б. сключил като
кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Б.С.Б., като кредитополучател, с предмет на договора - главница в
размер на 5000 лева и задължение за лихва в размер на 7 % върху
главницата по кредита, дължима ежемесечно до окончателното плащане на
главницата, без определен срок за връщане, като кредитът е бил необезпечен,
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.23
На неустановени
дати в периода от месец Февруари 2005 год. до месец Юли 2005 год. в гр.Б.
сключил като кредитодател, от една страна, устни неформални договори за банков
кредит с М.Х.Т., като
кредитополучател, от друга страна, с предмет на договорите - главница в общ
размер на 120 000 лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху
главниците, дължима ежемесечно да пълното им плащане като кредитите не са били
обезпечени
Фактът на вземане на заем от страна на св. М.Т. от подс. И.Д. и уговорената между
тях ежемесечна лихва от 10 процента беше установено по несъмнен начин от
обсъдените по-горе доказателства.
Относно размера и периода на вземане на същия, от доказателствата
по делото се установи, че периодът е бил 2004г. – 2005г., а размерът
120 000 лв. – 130 000 лв. Но, доколкото и двете съставомерни
обстоятелства съгласно обвинението, вписано в обвинителния акт са стеснени,
съобразявайки се с принципа, че Съдът не може да утежнява положението на
подсъдимия, прие, че и периодът и размерът на взетия заем са тези, посочени в
по-стеснения им вариант в обвинението, а именно неустановени дати в периода от месец Февруари
2005 год. до месец Юли 2005 год. и 120 000
лв.
Обв.24
На 19.05.2005 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател устен неформален
договор за банков кредит с Д.В.Б.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 24 000
лева и задължение за лихва
в размер на 10 % върху главницата,
дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок на връщане
кредита 25.07.2005 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека
върху незастроено място в село С.В., община Н., представляващо УПИ * в кв. * по
плана на с. С.В. *, с площ от 474 кв.м., учредена от Д.В.Б. в полза на И.В.Д. с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *,
per. № *, дело * от * год. по описа на С.А.
- Нотариус per. № * на
Нотариалната камара.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.25
На неустановена дата през пролетта на
2009 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен неформален
договор за банков кредит със С.Р.Б.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 5 000
лева и задължение за лихва
в размер на 5 % върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата, без да е определен срок за връщане на
кредита, като кредитът не е бил обезпечен, в резултат на което причинил на С.Р.Б.
вреди в размер на 750 лева,
представляващи платените от него лихви и получил значителни неправомерни доходи на стойност 750 лева,
представляващи получените от него лихви.
Обв.28
На 28.11.2005 год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен
неформален договор за банков кредит с Д.В.Б.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 24 000
лева и задължение за лихва
в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане
на главницата, със срок на връщане на получения кредит 30.01.2006 год., като
кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху незастроено място в село С.В.,
община - Н., представляващо УПИ * в кв. * по плана на с. С.В. - юг, с площ от
474 кв.м., учредена от Д.В.Б. в полза на И.В.Д. с Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С.А.
- Нотариус per. № * на
Нотариална камара.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.29
На неустановена дата през 2005 година в гр.Б. сключил, като
кредитодател, устен неформален договори за банков кредит с Б.С.Б., като кредитополучател, с предмет на договорите - главница в
размер на 5 000 лева и задължение за месечна лихва в размер на 7 % върху
общата главница до окончателното и издължаване, без определен срок за връщане
на кредита, като кредитът не е бил обезпечен
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.35
На неустановена дата през месец Януари 2009 год. в гр.Б. сключил, като
кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Д.В.Б., като кредитополучател, с предмет на договора - главница в
размер на 37 000 евро с левова равностойност 72 335 лева по
фиксинга на БНБ за 1 евро към месец Януари 2009 год. - 1.955 лв. и задължение
за лихва в неустановен размер до
окончателното плащане на главницата, без да е определен срок за връщане на
кредита и същият не е обезпечен.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Обв.36
На неустановена дата през месец Май 2009 год. в гр.Б. сключил, като
кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Я.Г.Я., като кредитополучател, с предмет на договора - главница в
размер на 10 000 лева и задължение за лихва в размер на 5 % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без да е
определен срок за връщане на кредита, като за обезпечаване на кредита през м.
ноември 2009 год. Я.Г.Я. издава Запис на заповед в негова полза за сумата от 90
000 лева.
Фактът на сключване на гореописани
договор, посочените дата, условия и предмет на същия бяха установени от доказателствата, посочени
изчерпателно при излагане на фактическата обстановка по делото.
Подсъдимият И.Д. като е дал следните заеми:
Обв.1/на
21,02,1997г. на св. И.М. в размер на 3 000 лв., и
задължение за лихва в неустановен размер върху главницата до окончателното и
плащане, дължима ежемесечно, с неустановен срок за връщане, при обезпечаване на
същия с прикрита покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том * дело № * от * год. по описа на Д.Р.
- нотариус при районен съд - Б.,
Обв.2/на
21,02,1997г. на св. И.М. в размер на 3 000 лв., при
уговорена лихва 160 германски марки. на месец, който бил обезпечен с прикрита
покупко продажба на недвижим имот, собственост на свидетеля, обективирана в
нотариален акт за продажба на недвижим
имот № * том * д.№ *. – ДН Б., приложен
на л. */нечетливо копие/ и на л.* от ДП.,
Обв.3/На 16.05.1997
год. на П.А.Т., с главница в размер на 40 000 щатски долара с левова равностойност 60 456
лева и задължение за лихва в неустановен размер, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата, без определен срок за връщане, който бил
обезпечен с прикрита покупко продажба на недвижим имот, собственост на бащата
на свидетеля, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *,
дело № * от * год. по описа на Ст. Д. - нотариус при Б. районен съд,
Обв.4/
На 06.11.1997 год. в гр.Б. на С.С.Г. в размер на 3 000 щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 06.11.1997 год. - 1 7 30.30лева, 5 191 лв.
лева, който бил обезпечен с прикрита покупко продажба на недвижим имот,
собственост на дъщерята на свидетеля,
обективирана в нотариален акт за продажба на право на строеж № *, том *, дело № * от * год. по описа на
нотариус Д.Р.,
Обв.5/ На
неустановена дата през 1997 год. в на И.И.С., в размер на 1 500 лв. със срок за връщане 1 година и задължение
за лихва в размер на 2 500 лв., дължима в края на срока, за изплащане на
който И.И.С. – лично и като пълномощник
на съпруга си Г.С. му прехвърлила собствеността
върху собствен апартамент, обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, дело
* от * год. по описа на Д.Р.– Нотариус,
Обв.6/ На 30.12.1997 год. на С.Р.А., в размер на 9 000 щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 30.12.1997 год. - 1 776.50
неденоминирани лева 15 988 лева и задължение за лихва в размер на
10 % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното и плащане, без определен срок за връщане, който бил
обезпечен с прикрита покупко продажба на недвижим имот, собственост на
свидетеля, обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по описа на Д.Р.Обв.7/На неустановена дата
през 1997 год. на З.Г.С., в
размер на 1000 щатски долара с левова
равностойност по фиксинга на БНБ за
1 щатски долар към 1997 год. 1 776
лева и задължение за лихва в неустановен размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата, без определен срок за връщане, като
кредитът не е обезпечен,
Обв.8/На 29.05.1998 год. в гр.Б. на И.С.Т.
в
размер на 3 000 щатски долара с левова
равностойност по фиксинга на БНБ за
1 щатски долар към 29.05.1998 год. - 1
782.40 неденоминирани лева, 5 347 /
лева и задължение за лихва в размер на 10
% върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на
главницата, без определен срок за връщане,
Обв.9/На 19.10.1998 год. на Г.П.К. и В.С.К., в
размер на 20 000 щатски долара с левова
равностойност по фиксинга на БНБ за
1 щатски долар към 19.10.1998 год. - 1
613.80 лв. неденоминирани лева, 32
276 лева и задължение за лихва в
неустановен размер върху главницата,
дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без определен срок
за връщане, който бил обезпечен с
прикрити покупко продажби на недвижими имоти, собственост на свидетелите и
техния син, обективирани в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по описа на Д.Р.-
Нотариус, per.
* на Нотариалната камара
и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по описа на Д.Р.-
Нотариус, per.
* на Нотариалната камара,
Обв.10/На
16.02.1999 год. на В.М.С., в размер на 12 000 щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 16.02.1999 год.- 1 783.0522
неденоминирани лева, равняващи се на 21 397
лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно от
първо до пето число на всеки месец до окончателното плащане на главницата и
наказателна лихва в размер на 1 % на
ден в случай на забава, без определен срок за връщане,
Обв.11/ На 16.06.1999
год. на Т.И.Н., в
размер на 10 000 щатски долара с левова
равностойност по фиксинга на БНБ за
1 щатски долар към 16.06.1999 год. - 1
882.0535 неденоминирани лева, 18 820
лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата, без определен срок за връщане, като за
гарантиране плащането на главницата, който бил обезпечен с прикрита покупко
продажба на недвижим имот, собственост на родителите на свидетеля, обективирана
в с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара,
Обв.12/На 07.09.1999 год. нас Ж.В.С., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница в размер на 5 000 щатски
долара с левова равностойност 9 155 лева
по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар
към 07.09.1999 год. - 1.83096 лв. , който бил обезпечен с прикрита покупко
продажба на недвижим имот, собственост на свидетеля, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *, том *, per. № *, дело
№ * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара,
Обв.13/ На 15.12.1999 год. на Т.И.Н. в размер на 10
000 щатски долара с левова
равностойност 21 064 лева по
фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към
15.12.1999 год. - 2.10644 лева и задължение за лихва в размер на 10 %, дължима ежемесечно до пълното плащане на
главницата, който бил обезпечен с прикрита покупко продажба на недвижим имот,
собственост на родителите на свидетеля, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара,
Обв.14/На 30.05.2002 год. на С.К.Ф. в размер на 20
000 лева и задължение за лихва в размер
на 10 % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок на връщане
01.07.2002 год., който бил обезпечен с
прикрита покупко продажба на недвижим имот, собственост на свидетеля,
обективирана в Нотариален акт за
договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на PC - гр.А.,
Обв.15/ На 16.01.2003
год. на С.К.Ф., като
кредитополучател, от друга страна, с предмет на договора - главница в размер на
20 000 лева и задължение за лихва в
размер на 10 % върху главницата,
дължима ежемесечно, със срок на връщане на получения кредит 16.02.2003 год., обезпечен с договорна ипотека с Нотариален
акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *
год. по описа на Б.Д. - нотариус per. № * на Районен съд - гр.А.,
Обв.16/На 28.05.2003 год. на С.К.Ф.,
в размер на 15 000 лева и задължение за
лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното
плащане на главницата, със срок на връщане 27.07.2003 год., обезпечен с договорна ипотека с
Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том * per. № * дело № * от * год. по описа на Б.Д.
- нотариус per. № * на
Районен съд - А.,
Обв.17/На
30.06.2003 год. на С.К.Ф., в размер на 2 900 щатски долара с левова равностойност 4 970 лева по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 30.06.2003 год. - 1.713 690
лв. и задължение за лихва в размер на 10
% върху главницата на кредита, дължима ежемесечно до окончателното
плащане на главницата, със срок на връщане 30.08.2003 год., който бил обезпечен
с втора по ред договорна ипотека с
Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Б.Д.
- нотариус per. № * на
Районен съд - гр.А.,
Обв.20/ на
08,12,2004г. на св. Г.Г. в размер на 200 000 лева, при задължение за лихва в размер на 10 %
върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата,
със срок за връщане 08.01.2005 год. при обезпечаване на същия с учредена в
негова полза договорна ипотека,
Обв.21,29/ на св. Б.С.Б.
на неустановени дати през 2004 и 2005 години
два заема, всеки в размер на по
5 000 лв. при ежемесечна лихва от 7 процента върху главницата,
Обв. 23/ на св. М.Т. заем
в общ размер на 120 000
/сто и двадесет хиляди/ лева и задължение за лихва в размер на 10 /десет/ %
върху главниците, дължима ежемесечно на неустановени дати в периода от месец
февруари 2005 год. до месец юли 2005 год.,
Обв.24/на 19.05.2005
год. в гр.Б. на Д.В.Б., в
размер на 24 000 лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок
на връщане кредита 25.07.2005 год., при обезпечаване на същия с учредена в негова полза договорна ипотека,
Обв.25/на неустановена дата през пролетта на 2009 год. в гр.Б. на С.Р.Б. в размер на 5 000 лева и
задължение за лихва в размер на 5 % върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата,
Обв.28/на
28.11.2005 год. в гр.Б. на Д.В.Б., в размер на 24 000 лева и
задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата, със срок на връщане на получения кредит
30.01.2006 год., при обезпечаване на същия
с учредена в негова полза на
договорна ипотека,
Обв.35/На неустановена
дата през месец Януари 2009 год. в
гр.Б. на Д.В.Б., в
размер на 37 000 евро с левова равностойност 72 335 лева по
фиксинга на БНБ за 1 евро към месец Януари 2009 год. - 1.955 лв. и
задължение за лихва в неустановен размер до окончателното плащане на
главницата, без да е определен срок за връщане на кредита и без същият да е
обезпечен.
Обв.36/на неустановена
дата през месец Май 2009 год. в гр.Б.
на Я.Г.Я., в
размер на 10 000 лева и задължение за
лихва в размер на 5 % върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата, при обезпечаване на кредита със Запис на заповед,
издадена през м. ноември 2009 год. в
негова полза за сумата от 90 000 лева,
Подс. И.Д. на практика е сключил устни неформални договори за
банков кредит с всеки един от посочените
свидетели. Че това не са обикновени заеми, а именно договори за банков кредит,
Съдът прие от обстоятелството за възмездност на всички тях. Както беше
установено от доказателствата по делото, всеки един от гореописаните заеми
подсъдимият е дал срещу съответната лихва, дължима ежемесечно. А именно такъв
възмезден е банковия кредит, съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 2 от ТЗ.
Съответно, от доказателствата по делото не беше установено подс. Д. да е имал
разрешение за извършване на банкова дейност в обсъждания период. Дори в
периода, в който е работил заедно със св. К.М. в нейната заложна къща,
подсъдимият не е притежавал такова разрешение.
Единствено кредитите, отпуснати на св. Ж.С. и св. С.Г. са били без
уговорена лихва върху главницата. Но това обстоятелство не променя факта на
сключен между подсъдимия и всеки един от двамата свидетели устен неформален договор за банков кредит, а
ги характеризира като такива, сключени при преференциални условия спрямо
конкретните свидетели.
От кои доказателства бяха установени конкретните времеви периоди,
размери на кредитите и уговорени условия и, лихви беше посочено в настоящите
мотиви при излагане на фактическата обстановка относно същите деяния.
Трайната съдебна практика е приела, че за да се приеме за извършено
престъплението по чл. 252 ал.1 от НК, е необходимо да се докаже системност на
извършване на същото. Като критерий за тази системност съдилищата, в това число
и ВКС са приели, брой на сключените договори над три. А видно от описаните
банкови кредити, които е сключил подс. Д., същите са над три.
Поради изложеното Съдът прие, че с описаните си действия подс. И.Д. е
осъществил от обективна страна основният състав на престъплението по чл. 252
ал. 1 от НК.
Отделно от горното, по делото беше установено, че подс. И.Д. в резултат
на дадените от него кредити е причинил значителни вреди на св. И.М. в размер на 6 410 лв., на
св. Т.Г. в размер на 12 846 лв., на св. И. С. в
размер на 17 303 лева, на св. В.В.А. в размер на 38 730 лева, на св. И.С.Т. в размер на 70 703 лева, на св. С.В.К. в размер на 20 394 лева, на В.С. в размер на 58 701 лв., на
св. И. и Т. Никитови в размер на 34 108
лева, на св. Г.И.Г. в размер на 20 000 лева, на св. С.Р.Б., в размер на 750 лева.
Както беше отбелязано вече при
излагане на фактическата обстановка, някои от горните вреди представляват
платените от свидетелите лихви, а други
разликата в стойността на продадените на подсъдимия имоти на свидетелите като
обезпечение на взетите от тях кредити и получените кредити. Именно на горните
стойности подс. И.Д. е получил
значителни неправомерни доходи от същите свидетели. С това подсъдимият е
осъществил от обективна страна и квалифицираният състав на чл. 252 ал. 2 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия И.Д. при форма на вина пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им.
Подсъдимият И.Д. е съзнавал, че
сключва с посочените свидетели именно възмезден договор за банков кредит, без
да име за това съответното разрешение. В представното съдържание на умисъла на
подсъдимия И.Д. е било включено и съзнанието, че с получените от свидетелите И.М., Т.Г., И. С.В.В.А., И.С.Т., С.В.К., В.С., И. и Т. Н., Г.И.Г., С.Р.Б.
доходи в установените по делото размери им причинява значителни вреди в размер
на тези платени лихви, съответно, получава значителни доходи в същия размер и
от същия източник. Тоест, осъществени
са и от субективна страна както основният, така и квалифициран състав на обсъжданото
престъпление.
При горната фактическа обстановка и след изчерпване възможността за
събиране на нови доказателства,
Съдът
зае
становище, че обвинението във връзка с
горното обвинение за част от съставомерните
признаци на посочените деяния, за които беше признат за виновен, не е доказано.
В тази връзка от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това
Обв.1
при дадения на 21,02,1997г. заем на св. И.М.
в размер на 3 000 лв., уговорката за лихва
да е била в размер на 10 % върху главницата,
да е бил сключен с уговорката след връщане на главницата
по кредита И.В.Д. и К.Н.М. да му прехвърлят обратно собствеността върху
посочения имот,
както и в резултат на горното да
е причинил на И.Ц.М. значителни вреди в размер на 13 611 лева,
и да е получил значителни неправомерни доходи на обща стойност на 13 611
лева, представляващи получени от него лихви и 1/4 идеална част от стойността на
прехвърления му имот.
Точният размер на уговорената между
двамата лихва не беше установен от доказателствата. По делото не беше
установено и дали свидетелят е заплатил на подс. И.Д. лихви по така взетия
заем, особено в какви размери са те. Относно точен размер, или период на
плащане на лихви, по делото не беше събрано нито едно доказателство.
Досежно посочената в ОА уговорка между подсъдимия и св. И.М. за „връщане
на имота“ обстоятелства по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства. Твърдения за горното не се съдържат нито в показанията на св. К.М.,
нито в обясненията на подсъдимия, нито пък са залегнали като клаузи в
приложения по делото нотариален акт. Подобни твърдения не се съдържат и в нито
едно от останалите, събрани по делото доказателства.
Отделно
от изложеното, по делото не беше установено причинената на св. И.М. вреда да е
в твърдения от държавното обвинение размер от 20 021лв. Както беше
отбелязано, установения размер на щетите на свидетеля е 6 410 лв. На
първо място, по делото не беше
установено св. И.М. изобщо да е плащал каквито и да било лихви на подс. И.Д..
На следващо място, от доказателствата по делото беше установено, че щетата, причинена на
свидетеля в резултат на извършената прикрита покупко продажба на имота му е
именно 6 410 лв.
Тоест, не бяха събрани доказателства
по делото за получени от подс. И.Д.
неправомерни доходи и причинени на св. И.М. вреди досежно разликата от 13 611 лв.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.2
в резултат на сключения на 14.03.1997
год. в гр.Б. устен неформален договор за
банков кредит с И.Д.Д. с главница в
размер на 1 500 германски марки с
левова 1 389 лева и
задължение за лихва в размер на 160
германски марки месечно да
е причинил на И.Д.Д. вреди в размер на 889 лева, представляващи платените от него
лихви и да е получил значителни
неправомерни доходи на стойност 889 лева, изразяващи се в получените от него
лихви.
Както вече беше отбелязано при
излагане на фактическата обстановка досежно това деяние, точният размер на
платените от свидетеля лихви не беше
установен. Не беше установен и периода, в който свидетелят е плащал на подсъдимия месечна лихва в размер
на 160 германски марки., за да бъде изчислен този размер.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
Обв.3
размерът на лихвата
по сключения устен неформален договор за банков кредит на 16.05.1997
год. на П.А.Т., с главница в размер на 40 000 щатски долара с левова равностойност 60 456
лева да е бил 3 200
щатски долара или тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ за
1 щатски долар в деня на плащане,
както и в резултат на този кредит подс. И.Д. да е
причинил на П.А.Т. значителни вреди
в размер на 58 032 лева, представляващи платените от него
лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на обща стойност 58 032 лева, представляващи получените
от него лихви.
Както вече беше отбелязано при излагане
на фактическата обстановка досежно това деяние, точният размер на платените от
свидетеля лихви не беше установен. Не
беше установено дори дали свидетелят е
плащал на подсъдимия месечна лихва.
Не беше установен и твърдяния в ОА размер
на лихвата, уговорен при сключване
на договора и изплатена от свидетеля. Относно
това обстоятелство по делото, на практика, не беше събрано каквото и да било
доказателство. Както в показанията си, дадени в хода на съдебното производство,
така и в тези, дадени в хода на ДП, свидетелят не успя да си спомни този
размер. В показанията си, дадени в хода на ДП, въпреки че не си е спомнил размера на уговорената
лихва, свидетелят е заявил, че я е плащал всеки месец на подсъдимия в рамките
на повече от година, но отново не е могъл да си спомни точния период.
Свидетелят е изразил предположение също, че е плащал на подсъдимия месечно сума
„около 3 хиляди – 3 хиляди и нещо в долари“, без да е уточнил тази вноска какво
е съдържала в себе си – дали само лихва, дали лихва и главница, дали само
главница, или пък нещо друго. При тази несигурност, Съдът прие, че по делото е
установен по изискуемия от НПК несъмнен начин размера на тази лихва.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
Обв.4
сключеният на 06.11.1997 год. устен неформален договор за банков кредит със С.С.Г., с предмет на договора - главница в размер на 3
000 щатски долара с левова
равностойност по фиксинга на БНБ за
1 щатски долар към 06.11.1997 год. - 1
7 30.30лева, 5 191 лв.
лева да е бил със задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата до окончателното и плащане, дължима
ежемесечно,
със срок на връщане 1 година,
както и в резултат на същия подс. И.Д. да
е причинил на С.С.Г. значителни вреди в размер на 5 190 лв., представляващи платените от нея лихви
и да е получил
неправомерни доходи на стойност 5 190
лв.
Досежно посочената в ОА уговорка между подсъдимия и свидетеля за
„връщане на имота“ обстоятелства по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства. Твърдения за горното не се съдържат нито в показанията на
свидетеля, нито пък са залегнали като
клаузи в приложения по делото нотариален акт. Подобни твърдения не се съдържат
и в нито едно от останалите, събрани по делото доказателства.
По делото също не беше установено св. С.Г. и
подсъдимият да са уговорили лихва при сключване на обсъждания договор за банков
кредит, както и свидетелката да е
плащала изобщо лихви на подсъдимия, както и същият да е бил със срок за връщане
от 1 година. Тоест, не е установено от доказателствата по делото за св. С.Г. да
са възникнали вреди от платени лихви в размер на 5 190 лв., съответно
не беше установено подсъдимият да е
придобил същата сума като неправомерен доход.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
Обв.5
Главницата на сключения на 11,11,1997 год. в гр.Б. устен неформален договор за банков кредит с И.И.С. да е била в по-голям размер от
1 500 лв. за разликата от 14 488 лв. и задължението за лихва да е
било в размер на 7 процента,
както и в резултат на същия договор подс. Д. да е
причинил на И.С. вреди в размер на 17 728 лв.
и да е получил
неправомерни доходи на стойност 17 728
лв..
както беше отбелязано при излагане на
фактическата страна по настоящите мотиви, от посочените доказателства се
установи, че размерът на взетия от св. И.С. от подсъдимия заем е бил 1 500
лв., а лихвата е била в размер на 7
процента. Доказателства за по-големия размер от 1 500 щатски долара, както и досежно самата валута
на същия заем, по делото не бяха събрани. Поради изложеното Съдът оправда
подсъдимия за разликата в главницата, посочена в обвинителния акт и тази, за
която беше осъден, в размер на 14 488 лв. Както беше посочено, съгласно
обвинителния акт, главницата на взетия от св. И.С. заем от подсъдимия е
1 500 щатски долара с левова
равностойност от 15 988 лв. От тази сума като се извади сумата от
1 500 лв., за даване на заем за която подсъдимият беше осъден, се получава
разликата от 14 488 лв. , причинени на свидетелката вреди и получени от
подсъдимия доходи.
Не бяха събрани и доказателства
относно това лихвата да е била в размер на 7 процента.
Относно размера на причинените на св. И.С. вреди Съдът прие същите са в
размер на 17 303 лв. , получени от разликата между пазарната стойност на
имота, който свидетелката е прехвърлила на подсъдимия като обезпечение в размер
на 18 803 лв. и дадения й от подсъдимия заем от 1 500 лв.
Доказателства за причинени на свидетелката вреди, съответно получени от
подсъдимия доходи в по-големия размер, посочен в обвинителния акт по делото не
бяха събрани. И тъй като съгласно обвинителния акт, причинените на свидетелката
вреди, съответно получени от подсъдимия доходи са в размер на 35 031 лв.,
Съдът призна подсъдимия за невиновен досежно разликата на двете стойности от 17 728
лв.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
Обв.6
сключеният на 30.12.1997 год. устен
неформален договор за банков кредит със С.Р.А., в размер на 9 000 щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 30.12.1997 год. - 1 776.50
неденоминирани лева 15 988 лева и задължение за лихва в размер на
10 % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното и плащане, да е бил с уговорката след връщане на главницата по кредита И.В.Д. да
прехвърли обратно собствеността върху посочения имот,
както и в резултат на същия договор подс. И.Д. да е
причинил значителни вреди на С.Р.А.
в размер на 13 687 лева,
както и да е получил значителни неправомерни доходи в размер на 35 176 лв.
Досежно посочената в ОА уговорка между подсъдимия и свидетеля за
„връщане на имота“ обстоятелства по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства. Твърдения за горното не се съдържат нито в показанията на
свидетеля, нито пък са залегнали като
клаузи в приложения по делото нотариален акт. Подобни твърдения не се съдържат
и в нито едно от останалите, събрани по делото доказателства.
Относно размера на причинените на св. С.А. вреди Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на св. С.А. вреди в размер на 13 687 лева,
представляващи разликата между платените от него лихви в размер на 19 188 лева и сумата от 3 000 щатски долара с
левова равностойност 5 501 лева, предоставени от И.Д. на С.А. на
29.04.1999 год. след продажбата на апартамента на трети лица, както и че е причинил значителни вреди на В.В.А. в размер
на 38 730 лева и получил значителни
неправомерни доходи на стойност 52 417
лева, представляващи стойността на прехвърления му имот и получените от
него лихви, намалени с платените на С.А. 5 501 лева.
От доказателствата по делото, обаче,
не беше установено св. С.А. да е платил изобщо някакви лихви на подсъдимия,
поради което и Съдът прие, че доказателства за стойността на причинените му
вреди и получени от подсъдимия доходи не беше установен по категоричен
начин.
Отделно от това, съгласно
заключението на СФЕ пазарната стойност
на имота, собственост на В.А., продаден на подсъдимия като обезпечение на
взетия от св. С.А. кредит, е 38 730 лв., тоест именно това е размерът на причинените
на нея от страна на подсъдимия вреди.
Относно получените
от подсъдимия неправомерни доходи в резултат на обсъжданото престъпление
Съдът прие за установено следното:
Подсъдимият е получил горния имот от В.А.,
продаден му като обезпечение на дадения на
св. С.А. кредит. Пазарната стойност на имота към момента на продажбата е била
38 730 лв., тоест именно тази сума подсъдимия е получил. Отделно от това,
същият е дал на св. С.А. заем в размер 15 988лв. / левовата равностойност
на 9 000 щатски долара/, за който заем се установи, че свидетелят не му е
върнал. Отделно от това, след извършената продажба на същия имот на трети лица,
подсъдимият е дал на св. С. сумата от 5 501 лв. Тоест, за да се установи
размерът на получените от подсъдимия неправомерни доходи, следва от стойността
на получения имот – 38 730 лв. да се извади дадени заем на св. С.А. –
15 988 лв., както и дадената му по-късно сума от 5 501 лв. От това просто математическо действие се
установява, че получените доходи от страна на подсъдимия от обсъжданото
престъпление възлизат на 17 241 лв.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
Обв.7
при сключения на неустановена дата през 1997
год. в гр.Б., като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит със З.Г.С., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница в размер на 1000 щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 1997 год. 1 776
лева, размерът на уговореното задължение за лихва да е бил 10 % върху главницата,
както и в резултат на същия подс. И.Д. да е причинил на З.Г.С. значителни вреди в
размер на 4 262 лева, представляващи
платените от нея лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 4 262
лева, представляващи получените от него лихви.
Относно размера
на уговорената между двамата лихва и
периодът на изплащане по делото не бяха събрани доказателства, които да изяснят
същите. И в двата си разпита
свидетелката заявява, че е имало уговорена лихва, но не изразява сигурност дали
тези 100 долара, които е плащала на подсъдимия ежемесечно, представляват
размера на тази лихва. Допълнително съмнение относно това обстоятелство дава
факта, че свидетелката заявява, че след като е плащала тези 100 долара известно
време, е приела за себе си, че е изплатила заема, взет от подсъдимия. А това
дава основание на Съда да приеме, че в съзнанието на свидетелката е било
знанието, че тези 100 долара, плащани от нея ежемесечно, включват в себе си
освен лихва, и част от главницата.
Също така в първия си, обсъден разпит, свидетелката
заявява, че е плащала около 2 години. А във втория – около година и половина.
Тоест, не е налице сигурност и относно този период, респективно, относно общия
размер на платеното от нея на подсъдимия.
И тъй като друго доказателства по делото не бяха
събрани, Съдът прие, че размера на уговорената между подсъдимия и свидетелката
лихва, както общия размер на платеното от нея на подсъдимия не са установено по
несъмнен начин. Тоест, не е установено дали и в какъв размер са й причинени
вреди, съответно дали подсъдимият е получи изобщо някакви неправомерни доходи
от това престъпление.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.8
в резултат на сключения на 29.05.1998
год. в гр.Б., като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с И.С.Т., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница в размер на 3 000 щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 29.05.1998 год. - 1 782.40
неденоминирани лева, 5 347 лева и задължение за лихва в размер на
10 % върху главницата, дължима ежемесечно
до окончателното плащане на главницата, без определен срок за връщане, да
е причинил на И.С.Т. вреди
в размер на 3 745 лева, представляващи платените от нея лихви
и
да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 3 745
лева, представляващи получените от него лихви
Относно размера на причинените на св. И.Т. вреди Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на св. И.Т. вреди в размер на 3 745 лева, представляващи
платените от нея лихви и в размер на 70
703 лева, представляващи разликата на стойността
на имота и главницата по кредита.
От доказателствата по делото, обаче,
не беше установено св. И.Т. да е платила изобщо
някакви лихви на подсъдимия, поради което и Съдът прие, че доказателства за
стойността на причинените й вреди и получени от подсъдимия доходи не беше
установен по категоричен начин.
Отделно от това, съгласно
заключението на СФЕ пазарната стойност
на имота, собственост на И.Т., продаден на подсъдимия като обезпечение на взетия от нея, е
76 050 лв. И именно
това е размера на сумата, получена от подс. И.Д. от св. И.Т.. Съответно, подсъдимият е дал на св.
И.Т. сумата от 5 347 лв., за която няма
доказателства да е била върната на подсъдимия.
Тоест, за да се установи размера на причинените на свидетеля вреди от
обсъжданото престъпление, следва от получената от подсъдимия сума от 76 050 лв./ стойността на придобития
имот/ да се извади сумата от 5 347
лв., дадена на свидетеля от подсъдимия като заем/. И след извършване на това
също просто математическо действие се установява, че щетата, която подс. И.Д. е
причинил на св. И.Т. с обсъденото деяние е 70 703 лв.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
Обв.9
размерът на уговорената лихва по сключения на 19.10.1998 год. в гр.Б. като кредитодател, устен неформален договор
за банков кредит с Г.П.К. и В.С.К., като кредитополучател, с предмет на
договора - главница в размер на 20 000
щатски долара с левова равностойност
по фиксинга на БНБ за 1 щатски
долар към 19.10.1998 год. - 1 613.80 лв. неденоминирани лева, 32 276
лева да е бил 10 процента върху
главницата,
същият да е бил с уговорката след връщане на главницата по кредита И.В.Д. да им
прехвърли обратно собствеността върху имотите,
както и в резултат на същия подс. И.Д. да е
причинил на Г.П.К., В.П.К.
значителни вреди в размер на 68 303
лева, представляващи
платените от тях лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 68 303 лева.
От доказателствата по делото не беше
установено горни кредит да е бил сключен с условие при връщане на главницата,
подсъдимият да „върне“ на свидетелите собствеността на двата имота. В тази
връзка по делото не бяха събрани никакви доказателства. Подобна клауза не е
залегнала и в двата съставени за сделките нотариални акта.
Също не беше установен размера на уговорената между
двамата лихва и периодът на
изплащане. И в двата си разпита свидетелката заявява, че е имало уговорена
лихва, но не изразява сигурност дали тези 100 долара, които е плащала на
подсъдимия ежемесечно, представляват размера на тази лихва. Допълнително
съмнение относно това обстоятелство дава факта, че свидетелката заявява, че
след като е плащала тези 100 долара известно време, е приела за себе си, че е
изплатила заема, взет от подсъдимия. А това дава основание на Съда да приеме,
че в съзнанието на свидетелката е било знанието, че тези 100 долара, плащани от
нея ежемесечно, включват в себе си освен лихва,
и част от главницата.
Относно размера на причинените на свидетелите Г., В. и С.К. вреди Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на свидетелите Г. П.К., В.П.К. и С.В.К. значителни вреди в размер на
68 303 лева, представляващи платените
от тях лихви и 20 394 лева,
представляващи разликата между стойността иа двата апартамента и неплатената
главница, всичко на обща стойност 88 697
лева и получил значителни неправомерни доходи на стойност 88 697 лева, представляващи получените от него лихви
и разликата между стойността на прехвърлените му имоти и неплатената главница
по кредита.
От доказателствата по делото, обаче,
не беше установено свидетелят С.К. изобщо да е плащал лихви на подсъдимия за
взетия от родителите му кредит. А относно свидетелите Г. и В. К., макар да беше
установено, че са плащали лихви, не беше установено в какъв размер и в какъв
период, за да бъде изчислен този размер на твърдяните за причинени вреди,
съответно на получените от подсъдиимя неправомерни доходи от платени му лихви.
Поради изложеното Съдът прие това обстоятелство за недоказано.
Относно твърдяните вреди, причинени
от продажбите на двата апартамента.
Видно от заключението на ФСЕ, пазарната стойност на продадения имот на
свидетелите Г. и В. К. към момента на
сделката е 23 350 лв., а тази на имота, продаден от сина им, С.К. 29 320
лв. Доколкото по делото не беше
установено св. С.К. изобщо да е взимал заем от подсъдимия, то продавайки му
собствения си имот като обезпечение на взетите от родителите му зае,м
подсъдимият действително му е причинил вреда в размер на пазарната стойност на
този имот, а именно в размер на 29 320 лв., съответно подсъдимият е
получил неправомерни доходи в резултат на обсъжданото престъпление в посочения
размер. Но тъй като съгласно обвинението този размер сумарно спрямо тримата
свидетели е по-малък, в полза на подсъдимия Съдът призна подсъдимия за виновен
в това, че е причинил на С.К. вреди в
размер на 20 394 лв/ за която се твърди в ОА / и че е получил неправомерни доходи в същия
размер.
Отделно от това, по делото беше
установено, е подсъдимият е дал на свидетелите Г. и В. К. заем в размер на
32 276 лв., за който не беше установен дали и какъв размер е върнат. А
стойността на продадения от тях двамата
имот на подсъдимия като обезпечение е в по-малък размер от взетия заем, а
именно в размер на 23 350 лв. При това положение, съгласно доказателствата
по делото, свидетелите са взели от подсъдимия повече пари, отколкото са му
дали. Тоест, не може да се твърди, че с обсъжданото престъпление подсъдимият им
е причинил изобщо някакви щети, особено във фиксирания в ОА размер. Съответно,
не може да се твърди да е получил неправомерни доходи в размер над 29 320
лв.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.10
сключеният на 16.02.1999 год. в гр.Б.,
като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с В.М.С., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница в размер на 12 000 щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 16.02.1999 год.- 1 783.0522
неденоминирани лева, равняващи се на 21 397
лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно от
първо до пето число на всеки месец до окончателното плащане на главницата и
наказателна лихва в размер на 1 % на
ден в случай на забава, без определен срок за връщане да е бил с уговорката след връщане на главницата
по кредита И.В.Д. да му прехвърли обратно собствеността върху посочения
имот,
както и в резултат на същия да е причинил на В.М.С. вреди в размер на 57 лева, представляващи
платени от него лихви и 3 658 лева, представляващи разликата между стойността
на имота и остатъка от главницата по кредитаи да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 3 715 лева,
Относно размера на причинените на св. В.
С. вреди Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на В.М.С. значителни вреди в размер на 4 335
лева, представляващи платените от него лихви и 58 081 лева, представляващи разликата между
стойността на имота и остатъка от главницата по кредита, всичко на обща
стойност 62 416 лева
и получил значителни неправомерни
доходи на стойност 62 416 лева,
представляващи получените от него лихви и разликата между стойността на
прехвърления му имот и остатъка от главницата по кредита.
От доказателствата по делото, беше
установено св. В. С. е платил на подсъдимия 2 лихви. Същият не
успя да уточни на кои точно дати, за да се определи точния им размер съобразно
фиксинга на БНБ за щатския долар. А към инкриминирания момент, стойността на
долара спрямо българския лев постоянно е нараствала. Поради тези обстоятелства
и в полза на подсъдимия, Съдът прие за стойност на платените лихви фиксинга на
БНБ към по-ранния момент на взимане на кредита, който, както вече беше
отбелязано е бил 1 783 лв. за един щатски долар. Его защо прие, че
стойността на двете лихви в размер на по 10 процента върху главницата от
21 397 лв. , са в размер на 4 278 лв. Тази сума Съдът получи от прост
математически сбор на две лихви от по 2 139 лв.
Отделно от това, съгласно
заключението на СФЕ пазарната стойност
на имота, собственост на В. С.,
продаден на подсъдимия като обезпечение на взетия от него, е 75 820 лв. И именно това е размера на сумата,
получена от подс. И.Д. от св. В. С..
Съответно, подсъдимият е дал заем на св. В.
С. сумата от 21 397 лв., за която няма доказателства да е била върната на подсъдимия. Тоест, за да
се установи размера на причинените на свидетеля вреди от обсъжданото
престъпление, следва от получената от подсъдимия сума от 75 820 лв./ стойността на придобития
имот/ да се извади сумата от 21 397лв.,
дадена на свидетеля от подсъдимия като заем/. И след извършване на това също
просто математическо действие се установява, че вредата, която подс. И.Д. е
причинил на св. В. С. с обсъденото
деяние е 54 423 лв. Към тази сума като
се прибави платените лихви в размер на 4 278лв., се получава сумата от
58 701 лв. общо причинени вреди на свидетеля, съответно получени от
подсъдимия неправомерни доходи.
Досежно посочената в ОА уговорка между подсъдимия и свидетеля за
„връщане на имота“ обстоятелства по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства. Твърдения за горното не се съдържат нито в показанията на
свидетеля, нито пък са залегнали като
клаузи в приложения по делото нотариален акт. Подобни твърдения не се съдържат
и в нито едно от останалите, събрани по делото доказателства.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
Обв.11
размерът на уговорената лихва по сключения на 16.06.1999 год. в
гр.Б., като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с Т.И.Н., като кредитополучател, от друга
страна, с предмет на договора - главница в размер на 10 000 щатски долара с
левова равностойност по фиксинга на БНБ
за 1 щатски долар към 16.06.1999 год. - 1 882.0535 неденоминирани лева, 18
820 лева да е бил 15 %
върху главницата,
договорът да е бил с уговорката след връщане на главницата
по кредита М.Ж.В. да им прехвърли обратно собствеността върху посочения
имот,
и в резултат на същия подс. И.Д. да
е причинил на Т.И.Н. значителни вреди в размер на 14 567 лева, представляващи платените от него лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 14 567
лева , представляващи получените от него лихви.
Досежно посочената в ОА уговорка между подсъдимия и свидетеля за
„връщане на имота“ обстоятелства по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства. Твърдения за горното не се съдържат нито в показанията на свидетеля, нито пък са залегнали като клаузи в
приложения по делото нотариален акт. Подобни твърдения не се съдържат и в нито
едно от останалите, събрани по делото доказателства.
От доказателствата по делото беше
установено, че уговорената лихва по този
заем е била в размер на 10 процента, въпреки че свидетелят реално е плащал 16 процента.
Доказателства за уговорена лихва в посочения от ОА размер от 15 процента, по делото не
бяха събрани.
Не беше установено също колко време
и какви суми е заплащал свидетелят на подсъдимия като лихви по взетия кредит. И
тъй като по делото не бяха събрани други доказателства относно това
обстоятелство, Съдът прие за неустановен
точния размер на твърдяните за причинени щети на свидетеля Т.Н. от
държавното обвинение относно плащането на лихви.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
Обв.12
по сключения на 07.09.1999 год. в гр.Б. като кредитодател, устен неформален договор
за банков кредит с Ж.В.С., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 5 000 щатски долара с левова равностойност 9
155 лева по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 07.09.1999 год. - 1.83096
лв. да е имало задължение за лихва в размер на 5 % върху главницата, дължима ежемесечно до пълното плащане на
главницата, без определен срок,
както и в резултат на същия подс. И.Д. да
е причинил на Жечко В.С. значителни вреди в размер на 3 206 лева, представляващи
платените от него лихви
и да е получил
значителни неправомерни доходи на стойност 3
206 лева, представляващи получените
от него лихви.
От доказателствата по делото не беше
установено при вземане на горепосочения заем между свидетеля и подсъдимия да е
била уговорена лихва в размер на 5 %
върху главницата, дължима ежемесечно от свидетеля до пълното плащане на
главницата. Не беше установено също свидетелят да е плащал каквито и да било
лихви на подсъдимия. Поради това
обстоятелство остана недоказано твърдението в ОА подсъдимият да е причинил
вреди на св. С. в размер на 3 206 лв. от платени от него лихви, съответно
да е получил неправомерни доходи на същата стойност.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
Обв.13
уговорената лихва по сключения на 15.12.1999 год. в гр.Б., като кредитодател,
устен неформален договор за банков кредит с Т.И.Н., като кредитополучател, с предмет на договора - главница в
размер на 10 000 щатски долара с левова
равностойност 21 064 лева по
фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към
15.12.1999 год. - 2.10644 лева да е била
15 % върху главницата за периода от месец
Март 2001 год. до месец Юли 2001 год.,
кредитът да е бил с уговорката
след връщане на главницата по кредита И.В.Д. да прехвърли обратно собствеността върху
посочения имот,
в резултат на същия подс. И.Д. да
е причинил значителни вреди на Т.И.Н. в размер на 22 371 лева, представляващи платените
от него лихви
и да е получил
значителни неправомерни доходи на стойност 22 371
лева.
От доказателствата по делото не беше установено и между подсъдимия и
свидетелят да е съществувала уговорка след връщане на главницата по всеки от
двата заема, подсъдимият да „върне“
собствеността на придобитото като обезпечение жилище. Относно това
обстоятелство по делото не беше събрано нито едно доказателство.
От доказателствата по делото не
беше установено също колко време и
какви суми е заплащал свидетелят на подсъдимия като лихви за всеки един от
двата кредита. И тъй като по делото не бяха събрани други доказателства относно
това обстоятелство, Съдът прие за неустановен
точния размер на твърдяните за причинени щети на свидетеля Т.Н. от
държавното обвинение относно плащането на лихви. Съответно прие, че не е доказано подсъдимият
да е причинил на св. Т.Н. вреди в размер на 22 371 лв. и да е получил
същата сума като неправомерен доход.
Относно размера на причинените на св. И. и Т. Н. вреди Съдът прие следното:
В обвинителния акт, въз основа на
който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на И.и Т. Н. в размер на 34 108 лева, представляващи разликата в
стойността на имота и остатъка от главницата по кредита.
Съгласно заключението на ФСЕ
пазарната стойност на продадения на подсъдимия от двамата имот е 35 245
лв. И именно това е размера на сумата, получена от подс. И.Д. от И. и Т. Н. Но,
тъй като съгласно ОА твърдяната за причинена вреда на двамата е в по-малкия
размер от 34 108 лв., и Съдът не може да разширява размера на обвинението,
осъди подсъдимия именно за причиняване на двамата на вреда в посочения в ОА
размер от 34 108 лв.
Именно горната сума от 34 108 лв. Съдът прие за установено като
получена от подсъдимия като неправомерен доход от обсъжданото престъпление.
Поради обсъденото Съдът прие, че не са налице доказателства относно това
подсъдимият да е получил като неправомернен доход разликата до твърдяната сума от
обвинението от 56 479 лв., а именно 22 371 лв.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.14
в резултат на сключения на 30.05.2002
год. в гр.Б., като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит със С.К.Ф., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница в размер на 20 000 лева и задължение за лихва в размер на
10 % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното плащане на главницата, със срок на връщане 01.07.2002
год., да е причинил на С.К.Ф. значителни
вреди в размер на 6 000
лева, представляващи платените от него лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 6 000
лева, представляващи получените от него лихви,
От доказателствата по делото не беше
установено колко време и какви суми е
заплащал свидетелят на подсъдимия за този кредит, за да се установи точния
размер на причинените му щети. Поради това и Съдът прие, че доказателства за
нанесени на свидетеля вреди и получени от подсъдимия неправомерни доходи в
посочените в ОА размери относно обсъжданото
престъпление, не са събрани и тези обстоятелства останаха неустановени.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.15
в резултат на сключения на 16.01.2003
год. устен неформален договор за банков
кредит със С.К.Ф., като
кредитополучател, от друга страна, с предмет на договора - главница в размер на
20 000 лева и задължение за лихва в
размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно, със срок на връщане на
получения кредит 16.02.2003 год., да е
причинил на С.К.Ф. значителни вреди
в размер на 8 000 лева,
представляващи платените от него лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 8 000
лева, представляващи получените от него лихви.
От доказателствата по делото не беше
установено колко време и какви суми е
заплащал свидетелят на подсъдимия за този кредит, за да се установи точния
размер на причинените му щети. Поради това и Съдът прие, че доказателства за
нанесени на свидетеля вреди и получени от подсъдимия неправомерни доходи в
посочените в ОА размери относно обсъжданото
престъпление, не са събрани и тези обстоятелства останаха неустановени.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.16
в резултат на сключения на 28.05.2003 год. в гр.Б. като
кредитодател, устен неформален договор за банков кредит със С.К.Ф., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница в размер на 15 000 лева и задължение за лихва в
размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на
главницата, със срок на връщане 27.07.2003 год., да е причинил на С.К.Ф. значителни вреди в размер на 4 500 лева, представляващи
платените от него лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 4 500
лева, представляващи получените от него лихви.
От доказателствата по делото не беше установено колко време и какви суми е заплащал
свидетелят на подсъдимия за този кредит, за да се установи точния размер на
причинените му щети. Поради това и Съдът прие, че доказателства за нанесени на
свидетеля вреди и получени от подсъдимия неправомерни доходи в посочените в ОА
размери относно обсъжданото
престъпление, не са събрани и тези обстоятелства останаха неустановени.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.17
в резултат на сключения на 30.06.2003 год. в гр.Б. като кредитодател, устен неформален договор
за банков кредит със С.К.Ф., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 2 900 щатски долара с левова равностойност 4
970 лева по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 30.06.2003 год. - 1.713 690
лв. и задължение за лихва в размер на 10
% върху главницата на кредита, дължима ежемесечно до окончателното плащане
на главницата, със срок на връщане 30.08.2003 год., да е причинил на С.К.Ф. значителни вреди в размер на 42 260 лева, представляващи
платените от него лихви
и да е получил
значителни неправомерни доходи на стойност 42
260 лева, представляващи получените
от него лихви.
От доказателствата по делото не беше
установено колко време и какви суми е
заплащал свидетелят на подсъдимия за този кредит, за да се установи точния
размер на причинените му щети. Поради това и Съдът прие, че доказателства за
нанесени на свидетеля вреди и получени от подсъдимия неправомерни доходи в посочените
в ОА размери относно обсъжданото
престъпление, не са събрани и тези обстоятелства останаха неустановени.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.21
в резултат на сключения на неустановена дата през 2004 година в гр.Б. устен неформален договор за банков кредит с Б.С.Б., с предмет на договора - главница в размер на
5000 лева и задължение за лихва в размер
на 7 % върху главницата по кредита, дължима ежемесечно до окончателното плащане
на главницата, без определен срок за връщане, да е причинил на Б.С.Б. значителни вреди в размер на 10 500 лева, представляващи платените от него лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 10 500 лева, представляващи получените
от него лихви,
Както беше отбелязано непосредствено
по-горе, Съдът не прие за доказан
конкретен размер на заплатената на
подсъдимия лихва по обсъжданите
два заема, отпуснати на Б.С.Б.. Освен че
не беше установен точен размер за същите, и за двата заема не бяха установени
точните периоди, в които свидетелят е изплащал тази лихва, както и точните
изплащани от него суми, за да може чрез изчисление да се стигне до изплатена
сума.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.29
на неустановени дати през 2005 година
в гр.Б. да е сключил, като
кредитодател, устни неформални договори за банков кредит с Б.С.Б., като кредитополучател, с предмет на договорите - главница в
общ размер на 30 000 лева и задължение за месечна лихва в размер на 7 % върху
общата главница до окончателното и издължаване, без определен срок за връщане
на кредита, като кредитите не са били обезпечени, както и в резултат на горните
и на сключените на неустановена дата през 2005 година в гр.Б. устни неформални договори за банков кредит с Б.С.Б.,
с
предмет на договорите - главница в общ размер на 5 000 лева и
задължение за месечна лихва в размер на 7 % върху общата главница да е причинил на Б.С.Б.
значителни вреди в размер на 44 100 лева, представляващи платените от него
лихви и да е получил значителни
неправомерни доходи на стойност 44 100 лева, представляващи получените от него
лихви.
Както отново беше отбелязано вече при
излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви, макар свидетелят. Б.Б.
да е заявил, че няколко пъти на
неустановени дата през 2005 година е взимал такива заеми в размери от 5 – 7 000 лв., същият не е
уточнил колко пъти и в какъв размер. И доколкото присъдата съгласно
разпоредбата на чл. 303 ал. 1 от НПК не
може да почива на съмнение, Съдът прие за установено единствено
обстоятелството, че св. Б. е взел еднократен кредит в този период в размер на
5 000 лв. За останалите суми Съдът прие обвинението за недоказано,
неподкрепено от никакви доказателства по делото.
От доказателствата по делото не беше
установено също колко време и какви суми
е заплащал свидетелят на подсъдимия за този кредит, за да се установи точния
размер на причинените му щети. Поради това и Съдът прие, че доказателства за
нанесени на свидетеля вреди и получени от подсъдимия неправомерни доходи в
посочените в ОА размери относно обсъжданото
престъпление, не са събрани и тези обстоятелства останаха неустановени.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв. 23
срокът на
връщане на главницата по банкови кредити, сключени на неустановени дати в периода от месец
Февруари 2005 год. до месец Юли 2005 год., с кредитополучател М.Х.Т. да е бил месец Октомври 2005 година,
както и в резултат на горното деяние подс. И.Д. да е причинил на М.Х.Т. значителни вреди
в размер на 88 000 лева, представляващи общия размер на платените
от него лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 88 000 лева,
представляващи получените от него лихви.
Доказателства относно причинени на
св. М.Т. от подсъдимия, съответно относно получени от подсъдимия значителни
доходи в посочения размер от 88 000 лв.,
по делото не бяха събрани.
Както вече беше отбелязано, св. М.Т. заяви единствено, че при вземането на всеки
един от заемите, чийто сумарен размер е инкриминирания, между двамата са били
уговаряни единствено и само изплащане на лихви. За краен срок на връщане на
главницата не заяви в показанията си самият свидетел, а за това обстоятелство
не бяха събрани и други доказателства.
Доказателства не бяха събрани и за конкретния размер
на платената от свидетеля на подсъдимия лихва. На няколко пъти в показанията си
същият заяви, че е изплатил всички дължими лихви. Но, не заяви нито точния размер на платените
от него лихви. Свидетелят не заяви и точния период на вземане и връщане на
заема, нито пък броя на лихвените вноски, които е правел, за да може да бъде
изчислен размера на платените от него лихви.
В резултат на горното може да се създаде съмнение, че
свидетелят е изплатил на подсъдимия лихви. Но, доколкото разпоредбата на чл.
303 ал. 1 от НПК забранява присъдата да почива на предположения, Съдът прие, че
горните обстоятелства не са доказани както от обективна, така и от субективна
страна
От доказателствата по делото не беше
установено колко време и какви суми е
заплащал свидетелят на подсъдимия за този кредит, за да се установи точния
размер на причинените му щети. Поради това и Съдът прие, че доказателства за
нанесени на свидетеля вреди и получени от подсъдимия неправомерни доходи в
посочените в ОА размери относно обсъжданото
престъпление, не са събрани и тези обстоятелства останаха неустановени.
От доказателствата по делото не беше
установен и крайния срок на връщане на тези кредити.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.24
в резултат на сключения на 19.05.2005
год. в гр.Б. сключил, като кредитодател устен неформален договор за банков
кредит с Д.В.Б., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 24 000 лева и
задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата, да е
причинил на Д.В.Б. значителни вреди
в размер на 12 000 лева,
представляващи платените от него лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност на 12 000 лева, представляващи
получените от него лихви.
Както беше отбелязано по-горе в настоящите мотиви, относно
този взет от св. Д.В.Б. кредит от подсъдимия, беше установено единствено, че свидетелят е
плащал по около три месеца лихва по 2 400 лв. Но не беше установен точен
размер на тази платена лихва, нито пък период, за да бъде изчислена същата. А
поради обстоятелство Съдът прие за недоказани от доказателствата по делото
посочените в ОА причинени на на свидетеля вреди, съответно получени от
подсъдимия неправомерни доходи от обсъжданото престъпление.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.25
в резултат на дадения кредит на неустановена
дата през пролетта на 2009 год. на С.Р.Б.,
да е причинил на С.Р.Б. вреди в размер на 500 лева, представляващи платените от него лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 500 лева, представляващи получените от
него лихви.
както вече отбелязано, Съдът прие за
установено единствено размер на дадените от св. С.Р.Б. лихви на подсъдимия в
размер на 750 лв. За останалия размер от 500 лв. до разликата на пълния размер
от 1250 лв, съгласно повдигнатото обвинение, по делото не бяха събрани
несъмнени доказателства свидетелят да е дал сума в този размер на подсъдимия.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.28
в резултат на сключения на 28.11.2005
год. в гр.Б. сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков
кредит с Д.В.Б., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 24 000 лева и
задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата, със срок на връщане на получения кредит
30.01.2006 год. да е причинил на Д.В.Б.
значителни вреди в размер на 28 800 лева, представляващи платените
от него лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 28 800 лева, представляващи получените от него
лихви,
Както беше отбелязано по-горе в настоящите мотиви,
относно този взет от св. Д.В.Б. кредит от подсъдимия, беше установено единствено, че свидетелят е
плащал по около три месеца лихва по 2 400 лв. Но не беше установен точен
размер на тази платена лихва, нито пък период, за да бъде изчислена същата. А
поради обстоятелство Съдът прие за недоказани от доказателствата по делото
посочените в ОА причинени на на свидетеля вреди, съответно получени от
подсъдимия неправомерни доходи от обсъжданото престъпление.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това
Обв.35
при устния неформален договор за
банков кредит, сключен от подсъдимия с Д.В.Б., като кредитополучател на неустановена
дата през месец Януари 2009 год. в гр.Б. размерът на уговорената лихва да е бил в размер на 10
процента ежемесечна лихва върху сумата от 37 000 евро. ,
както и в резултат на този кредит,
подсъдимият И.Д. да е получил значителни неправомерни доходи
в размер на 36 165 лева,
представляващи, платената от Д.В.Б. лихва.
Въпреки че
размерът на уговорената лихва на кредита, взет от Д.В.Б. през м. януари
2009г.беше установен на 200 000 лв., Съдът не призна подсъдимия за виновен
за този размер, тъй като същият е по-висок от този, за което му е повдигнато
обвинение. Обвинение му е повдигнато за 10 процента ежемесечна лихва върху
сумата от 37 000 евро. А при положение, че и съгласно обвинението и
съгласно доказателствата, не беше установен краен срок на връщане, няма как да
се изчисли тази лихва, за да се прецени нейния размер дали е по-голям, или
по-малък от сумата от 200 000 лв.
Отделно от това, Съдът не можа да установи с категоричност размера на
уговорената лихва, както и дали тя е била ежемесечна, както и дали изобщо
свидетелят е изплатил такава лихва на подсъдимия, особено във фиксирания от
обвинението размер от 36 165 лв. Както беше отбелязано, въпреки че
свидетелят е заявил в кредитираните му показания, дадени в хода на ДП, че е
била уговорена лихва, не уточни размера й нито в съдебно заседание, нито това е
сторил в показанията си, дадени в хода на ДП. А относно върната сума, Съдът
прие, че същата възлиза на 5 000 евро, но отново от доказателствата по
делото не се установи дали изобщо тази сума е включвала някаква лихва, особено
пък размера на същата.
от обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. И.Д.
Обв.36
в резултат на сключения на неустановена
дата през месец Май 2009 год. в гр.Б.
договор за банков кредит с Я.Г.Я., в размер на 10 000 лева и задължение за лихва в размер на 5 % върху
главницата, да е получил
значителни неправомерни доходи в размер на 31 500 лева представляващи платената от Я.Г.Я. лихва,
както и на неустановена дата
през месец Май 2009 год. в гр.Б., като кредитодател, да е сключил устен неформален договор за банков кредит с Я.Г.Я., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 80 000 лева и задължение за лихва в размер на 5 % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата.
Както беше отбелязано по-горе, по
делото не бяха събрани несъмнение доказателства св. Я.Я. да е взел заем от
подсъдимия в размер над 10 000 лв. На няколко пъти свидетелят заяви, че
тази сума от 90 000 лв. е формирана от първоначално взетия заем от
10 000 лв / за което подсъдимият беше признат за виновен/, към която е
прибавен нов кредит в неуточнен размер и време на вземане, както и неплатени
лихви отново в неуточнен размер и време. А доколкото съгласно разпоредбата на чл. 301 ал. 2 от НПК няма как
да бъде признат за виновен който и да било въз основа единствено и само на
предположения, Съдът прие, че горните обстоятелства не са осъществени както от
обективна така и от субективна страна.
Същото Съдът прие относно твърдените за причинени щети
на свидетеля от страна на подсъдимия. Както беше отбелязано при излагане на
фактическата обстановка по-горе, свидетелят заяви, че в резултат на взетия
кредит от 10 000 лв., както и от други неуточнени такива, е плащал на
подсъдимия различни суми. При това свидетелят не успя да възпроизведе нито
конкретни суми, нито конкретни периоди, за да бъдат изчислени тези суми, нито
пък уточни дали дадените от него суми представляват връщане на главницата по
заема, или представляват само платени лихви.
При това положение, не може да се
приеме, че св. Я.Я. е заплатил на подс. И.Д. сумата от 31 500 лв. като
платена от него лихва. За съдебния състав остана неясно как прокурорът, внесъл
процесния обвинителен акт е достигнал до тази сума. Така или иначе,
доказателства за този размер и изобщо за някакъв размер на платени от свидетеля
лихви по делото не бяха събрани. А поради това
Съдът прие, че и тези обстоятелства не
са установено от доказателствата по делото.
Поради изложеното и на основание чл. 304 от НПК настоящият съдебен състав призна подс. И.Д. за невиновен и го оправда досежно горните обстоятелства.
При горната фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства, Съдът зае
становище, че обвинението, повдигнато на подсъдимият И.Д. за същото престъпление
по чл.252 ал. 1
от НК относно съучастието му с подс. М.В. и при условията на чл. 20 ал. 2 от НК, както и за останалите деяния, за които
му е повдигнато обвинение и част от съставомерните признаци на престъпленията,
за които беше признат за виновен, не е
доказано.
От обективна страна по
делото не бяха събрани доказателства и относно това подсъдимият И.Д. да е извършил горното престъпление в съучастие с М.Ж.В., в качеството й на
помагач,
както и да е сключил като
кредитодател останалите 11 устни
неформални договори за банков кредит в български лева и в чуждестранна валута
на обща стойност 645 639 лева с 4 физически лица, както и с дейността си да е
причинил на заемополучателите и учредителите на обезпечения за предоставените
заеми значителни вреди на обща стойност 825 691 лева и да е получил значителни неправомерни
доходи в размер на 914 845 лева, както следва:
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства и относно
това подсъдимият И.Д.
Обв.18
на 20.10.2003 год. в гр.Б. да е
сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с А.Д.Б.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 55 000 щатски долара с левова равностойност 103
510 лева по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към год. - 1.882 лв. и задължение за лихва в размер на 8 % върху главницата, дължима ежемесечно на
20-то число от текущия месец до окончателното плащане на главницата, със срок
на връщане на получения кредит год., като кредитът е бил обезпечен с договорна
ипотека върху поземлен имот - Хотелски комплекс „*", представляващ ПИ с № *,
парцел * в кв. *, гр. Т. заедно с хотел-рестораит, застроен на обща площ от
1658 кв.м, и с разгъната застроена площ от 6020 кв.м, представляващ масивна
сграда, стоманобетонова конструкция на два, три и четири етажа състояща се от
ресторант, сладкарница, хотелски бар, хотелска част, обслужващи и спомагателни
помещения, учредена от „* чрез упълномощения представител А.Д.Б. с Нотариален
акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, дело № * от * год. по
описа на Е. Ш. - нотариус per. № * на Нотариалната камара в полза на И.В.Д., в резултат на което да е
причинил на А.Д.Б. значителни вреди в размер на 99 372 лева, представляващи платените от него лихви
и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 99 372 лева,
представляващи получените от него лихви.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства и относно
това подсъдимият И.Д.
Обв.19
на 21.09.2004 год. в гр.Б. да е
сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с А.Д.Б., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница в размер на 100 000 щатски долара с левова равностойност 153 530
лв. лева по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар към 21.09.2004 год. — 1.5353
лв. и задължение за лихва в размер на 7
% върху главницата, дължима ежемесечно на 21-то число от текущия месец
до окончателното плащане на главницата, със срок на връщане 25.03.2005 год.,
като кредитът да е бил обезпечен с договорна ипотека върху поземлен имот - УПИ *,
кв. *, кв. * по плана на град С. с площ на терена от 24 810 кв.м, в едно с
построените в него сгради, а именно: цех абажури - смесена стоманено-бетонна и
метална конструкция на един етаж със застроена площ от 4495 кв.м; материално
отделение - стоманено-бетонна конструкция на два етаж със застроена площ от 1
225 кв.м; компресорна станция - стоманено-бетонна конструкция на един етаж със
застроена площ от 205 кв.м; производствена сграда - стоманено-бетонна
конструкция на един етаж със застроена площ от 225 кв.м и склад материален -
стоманено-бетонна конструкция на един етаж със застроена площ от 1 125 кв.м.,
учредена от * с Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № *,
том *, per. № *, дело * от * год. по описа на * - нотариус per. № * на
Нотариалната камара в полза на И.В.Д., в резултат на което да е причинил на А.Д.Б.
значителни вреди в размер на 32 241 лева, представляващи платените от него
лихви и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 32 241 лева,
представляващи получените от него лихви,
От доказателствата по делото
относно горните две обвинения 18 и 19, твърдяни за извършени на 20.10.2003 год и на 21,09,2004г. беше установено, че св. А.Б. на същите дати е подписал нотариални актове за договорна
ипотека единствено и само като пълномощник на * на датата 20,10,2003г. и на *
на 21,09,2004г. И въпреки, че съгласно
обвинението, именно той е
кредитополучател по двата договора, предмет на обсъжданите две обвинения,
същият заяви, че дори не е бил и не е
наясно нито с размера, нито с условията по всеки един от тях. Също свидетелят заяви, че и двата заемат
са биали за неговият управляващ - управителя Б. Б., а самият свидетел е
действал единствено като негов пълномощник. И именно същото обстоятелство е
вписано във всеки един от обсъдените
нотариални акта.
С оглед на изложеното Съдът прие за
несъмнено установено, че на инкриминираните две дати подс. И.Д. е дал заем на *
и * чрез пълномощника му – св. Б..
Каквито и да било доказателства относно противното по делото не бяха събрани. А
при това положение Съдът прие, че с
деянието си подсъдимият не е осъществил
обсъжданите две нито от обективна, нито
от субективна страна.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства и относно
това подсъдимият И.Д.
Обв.22
На неустановена дата през месец
Януари 2005 год. в гр.Б. да е сключил, като кредитодател, устен неформален
договор за банков кредит със С.М.Б.,
като кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 10 000 лева и задължение за лихва в неустановен
размер, с неустановен срок за връщане, като за погасяване на дължимите суми -
главница и лихви М.Т.Б. /баща на С.М.Б./ прехвърлил на И.В.Д. и *,
представлявано от Д.С.С., при равни квоти между тях, собствеността върху
поземлен имот с идентификатор *, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, находящ се в град Н., община Н., област Б., с площ на поземления имот
от 2027 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище с Нотариален акт за покупко- продажба № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на М.
Б. - нотариус с per. № * на
Нотариалната камара, като стойността на имота е 89 200 лева, в резултат на което да е причинил на М.Т.Б.
значителни вреди в размер на 44 600
лева, представляващи стойността на неговата идеална част от имота и да е
получил значителни неправомерни доходи в размер на 44 600 лева, представляващи стойността на неговата 1/2 идеална част от имота.
За твърдения за отпуснат кредит на С.М.Б., както беше отбелязано по-горе,
от събраните по делото доказателства относно това обвинение, по делото беше
установено по несъмнен начин единствено
обстоятелството, че на 24,09,2009 г. св.
М.Б. продал на подс. И.Д. и *, представлявано от Д.С.С. свой недвижим имот, за което
бил съставен посочения по-горе НА. А също, че на напълно неизвестна дата св. С.Б.
е взел от подс. Д. паричен заем, отново в неизвестен размер и условия.
От изложеното е видно, че от
доказателствата по делото не бяха установени нито времето на вземане на този
заем, нито неговия точен размер. И нещо, което е на-важно, не беше установено
дали за връщането на този заем изобщо е
била уговорена лихва между двамата контрагенти. Тоест, не бяха установени нито
един от съставомерните признаци на обсъжданото престъпление.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства и относно
това подсъдимият И.Д.
Обв.26
на неустановена дата през месец
Септември 2005 год. в гр.Б. в съучастие с М.Ж.В., като извършител, да е
сключил, като кредитодател устен неформален договор за банков кредит с А.Д.Б., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница в размер на 8 000 щатски долара с левова
равностойност 12 632 лева по фиксинга
на БНБ за 1 щатски долар към месец
Септември 2005 год. - 1.579 лв. и задължение за лихва в размер на 8 % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното връщане на главницата, със срок
на връщане 1 /една/ година, като кредитът да е бил обезпечен със запис на заповед
без определен срок за сумата от 8 000 щатски долара, издадена от А.Д.Б. в полза
на И.В.Д., в резултат на което да е причинил на А.Д.Б. значителни вреди в
размер на 16 380 /шестнадесет хиляди триста и осемдесет/ лева, представляващи
платените от него лихви и да е получил значителни неправомерни доходи на
стойност 16 380 /шестнадесет хиляди триста и осемдесет/ лева, представляващи
получените от него лихви, като деянието му да е било умишлено улеснено от М.Ж.В.
в качеството и на помагач, която да е предоставила данни за разплащателна
банкова сметка *** № * в *., чийто титуляр е, по която да са преведени суми от А.Д.Б.
за плащане на лихви и главница по договора му за кредит с И.В.Д.,
За следващото обвинение, свързано с
този свидетел А.Б., а именно
твърдяно за извършено на неустановена дата през м. септември 2005г.
единственото несъмнено установено от доказателствата по делото беше, че св. А.Б.
е взел от подс. И.Д. заем. Нито времето, нито размера, нито условията по този
заем не бяха установени. От доказателствата по делото не беше събрано и нито
едно доказателство относно участието на подс. М.В. в същото деяние. А при това
положение Съдът прие, че същото не е осъществено от двамата подсъдими нито от
обективна, нито от субективна страна.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства и относно
това подсъдимият И.Д.
Обв.27
на 19.10.2005 год. в гр.Б. да е
сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с М.Х.Т., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница 59 327
лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно и
наказателна лихва в размер на 1 % в
случай на забава, със срок на връщане до 10.02.2006 год., като за гарантиране
плащането на главницата и лихвите по кредита М.Х.Т. и И.С.Т. учредили в полза на И.В.Д. договорна ипотека
върху правото на строеж на недвижими имоти, предвидени за изграждане във вход
„2" на строящата се жилищна сграда в УПИ * в кв. * по плана на *, гр. Н. с
площ на УПИ от 1327 кв.м., както следва: Право на строеж на апартамент № 3 (ляв
на втори етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една
спалня, санитарен възел и две тераси, заедно с 10,450 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, като площта на апартамента с
общите части е 65,24 кв.м. и Право на строеж на апартамент № 4 (десен на втори
етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня,
санитарен възел и две тераси, заедно с 10,425 % ид.ч. от общите части на
сградата, като площта на апартамента с общите части е 65,09 кв.м., с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека - акт № *, том *, per. № *, дело № * от *
год. по описа на С.А. - Нотариус per. № * на Нотариалната камара, като
посочената в нотариалния акт за стойност на заема сума в размер на 45 500 евро с левова равностойност 88 990 лева по фиксинга на БНБ за 1 евро в деня на получаване - 1.95583 лв.
представлява стойността на главницата 59 327 лева и лихвата за уговорения срок в размер на
29 663, в резултат на което да е причинил на М.Х.Т. значителни вреди в размер
на 29 663 лева, представляващи платените
от него лихви и да е получил значителни неправомерни доходи на стойност 29
663 лева, представляващи получените от
него лихви,
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства и относно
това подсъдимият И.Д.
Обв.31
На 01.03.2006 год. в гр.Б. да е
сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с М.Х.Т., като кредитополучател, с
предмет на договора - главница 135 294
лева и задължение за лихва в
размер на 10 % върху главницата,
дължима ежемесечно да пълното и плащане и наказателна лихва в размер на 1 % в случай на забава, със срок на връщане до
01.09.2006 год., като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху
правото на строеж на недвижими имоти, предвидени за изграждане във вход
„2" на строящата се жилищна сграда в УПИ * в кв. 401 по плана на * с площ на УПИ
от 1327 кв.м., както следва: Право на строеж на апартамент № 5 (ляв на трети
етаж), състоящ се от антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, една спалня,
санитарен възел и две тераси със застроена площ от 56,16 кв.м, заедно с 10,450
% идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху терена,
като площта на апартамента с общите части е 65,24 кв.м., Право на строеж на
апартамент № 6 (десен на трети етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с
кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси с площ от 56,03 кв.м,
заедно с 10,425 % ид.ч. от общите части на сградата, като площта на апартамента
с общите части е 65,09 кв.м.; Право на строеж на апартамент № 7 (ляв на
четвърти етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една
спалня, санитарен възел и две тераси с площ от 56,16 кв.м, заедно с 10,450 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като
площта на апартамента с общите части е 65,24 кв.м. и Право на строеж на апартамент
№ 8 (десен на четвърти етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с
кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси с площ от 56,03 кв.м,
заедно с 10,425 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена, като площта на апартамента с общите части е 65,09 кв.м., уредена
от М.Х.Т. и И.С.Т. в полза на И.В.Д. с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С.А. - нотариус per. № * на Нотариалната камара, като
посочената в нотариалния акт за стойност на заема сума в размер на 230 000 лева
представлява главницата в размер на 135 294
лева и лихвата за уговорения срок в размер на 94 706 лева, в резултат на
което да е причинил на М.Х.Т. значителни вреди в размер на 94 706 лева,
представляващи платените от него лихви и да е получил значителни неправомерни
доходи на стойност 94 706 лева,
представляващи получените от него лихви,
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства и относно
това подсъдимият И.Д.
Обв.32
на 26.04.2006 год. в гр. Б. да е
сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков кредит с М.Х.Т., като кредитополучател, с предмет
на договора - главница 46 429 лева и задължение за лихва в размер на 10 %
върху главницата, дължима ежемесечно да пълното и плащане и наказателна лихва в
размер на 1 процент в случай на забава,
със срок на връщане до 27.07.2006 год., като кредитът е бил обезпечен с
договорна ипотека върху правото на строеж на офис № 2, разположен на първи етаж
във вход „3" от жилищната сграда, изграждана в УПИ * в кв. * по плана на *, с площ на УПИ
от 1327 кв.м, с площ на офиса от 51,03 кв.м, заедно с 4,270 % идеални части от
общите части на сградата, като площта на офиса с общите части е 55,49 кв.м.
учредена от М.Х.Т. и И.С.Т. в полза на И.В.Д. с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека - акт № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С.А. - нотариус per. № * на Нотариалната камара, като
посочената в нотариалния акт за стойност на заема сума в размер на 65 000 лева
представлява главницата в размер на 46 429 лева и лихвата за уговорения срок в
размер на 18 571 лева в резултат на което да е причинил на М.Х.Т. значителни
вреди в размер на 18 571 лева, представляващи платените от него лихви и да е
получил значителни неправомерни доходи на стойност 18 571 лева, представляващи получените от него
лихви.
Както беше отбелязано при излагане на фактите в
настоящите мотиви, от събраните по делото
доказателства беше установено по несъмнен начин единствено, че в период
след 2005г. /когато св. М.Т. е
върнал първия инкриминиран заем на подсъдимия/ същият е взел от И.Д. множество
други заеми, всеки с уговорена ежемесечна лихва.
Нито датите на всеки от инкриминираните три заема, за
които се твърди от обвинителния акт да са взети на 19.10.2005 год., 01.03.2006 год., 26.04.2006 год. нито точната сума, нито периодът на връщане, нито пък
платените лихви, не беше установен. Тук е моментът да се отбележи, че във всяко
от трите обвинения прокурорът е
отбелязал, че всяка от сумите, вписани в трите нотариални акта за договорна
ипотека, посочени в обвиненията, за взет кредит, представлява по-малък размер
на заем, плюс дължимите лихви към вписания във всеки от нотариалните актове
краен срок на връщане.
Само че по делото не беше установена не само по
несъмнен, а по никакъв начин дори приблизителната стойност на която и да е от
трите инкриминирани суми. Не беше установено дори приблизително която и да е от
трите инкриминирани конкретни дати. Единствено за тях се установи, че датите на
съставяне на съответния нотариален акт. Но както св. М.Т. заяви в показанията
си, същите дати дори не са близки към действителните дати на взиманите от него
кредити. Всъщност, доста по-късно след като той вече е взел втория транш на
множество по-малки кредити, чийто сумарен размер възлиза на около 120 000
– 130 000 евро, са запознали с
подсъдимия да подписват инкриминарите нотариални актове. Нещо повече,
единствено за някои от тях свидетелят
заяви, че представлява някаква част на действително взет кредит. За друга част
заяви, че нотариалните актове за договорна ипотека не отговарят на
действителността дори относно факта да е взимал кредит изобщо. А в тях се е
вписвала сума, отговаряща на неизплатения от предишни заеми остатъци, плюс нови
неустановени лихви.
Тоест, от доказателствата по делото не беше установен
нито един съставомерен елемент на което и да е от трите престъпления.
За да бъде осъдено едно лице за извършване на
престъпление по чл. 252 ал. 2 от НК, е необходимо по несъмнен начин да бъдат
установени точните размери на взетите кредити, датите на сключването им и
точния размер на изпратените от пострадалия лихви, които да обосноват
причинените на него вреди и размера на облагата, придобита евентуално от
извършителя.
А относно тези три обсъждани престъпления, от
доказателствата по делото не беше установено нито едно от горните обстоятелства
за нито едно от трите престъпления. Твърденията на св. М.Т., че е взимал от
подсъдимия някакви суми в неуточнен по никакъв начин момент, или период, които
дори не отговарят на вписаното в съставените в по-късен / но неясно колко
по-късен / момент нотариални актове за договорни ипотеки и е изплащал на
подсъдимия някакви лихви в неуточнен
размер и период, по никакъв начин не могат да обосноват обвинени в извършване
на престъпление изобщо, камо ли тези конкретно три обвинения за конкретни дати,
размери на заемите и изплатени лихви. За пореден път следва да се отбележи, че
всъщност всички кредити св. М.Т. вече е бил взел преди всяка от инкриминираните
три дати. А на същите дати свидетелят не е взимал нов кредит, а е имал желание
да обезпечи вече взети назад в неуточнено време кредити.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства и относно
това подсъдимият И.Д.
Обв.30
на неустановена дата през 2005 год. в
гр. Б. да е сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков
кредит с Г. Х. А., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 3 000 лева и
задължение за лихва в размер на 10 % върху
главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без
определен срок за връщане на кредита, като същият да не е бил обезпечен, в
резултат на което да е причинил на Г.Х.А. значителни вреди в размер на 3
600 лева, представляващи платените от
нея лихви и да е получил значителни
неправомерни доходи на стойност 3 600
лева, представляващи получените от него лихви,
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства и относно
това подсъдимият И.Д.
Обв.33
на неустановена дата през месец април
2008 год. в гр.Б. да е сключил, като кредитодател, устен неформален договор за
банков кредит с П.Д.П., като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 3 500 евро с левова равностойност 6 842 лева по фиксинга на БНБ за 1 евро към месец Април 2008 год - 1.955
лв. и задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима ежемесечно до
окончателното плащане на главницата и наказателна лихва в размер на 1 % дневно в случай на забава, без определен
срок за връщане на кредита, като за обезпечаване на кредита през месец Юни 2009
год. П.Д.П. да издава в полза на И.В.Д. Запис на заповед за сумата от 7
000 лева, в резултат на което да е
причинил на П.Д.П. значителни вреди в размер на 5 792 лева, представляващи разликата между
платените от него лихви в размер на 12 634 лева и неплатената главница по
кредита в размер на 6 842 лева и да е
получил значителни неправомерни доходи на стойност 5 792 лева, представляващи разликата между
получените от него лихви в размер на 12 634 лева и неплатената главница по
кредита в размер на 6 842 лева.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства и относно
това подсъдимият И.Д.
Обв.34
на неустановена дата през 2008 год. в
гр. Б. да е сключил, като кредитодател, устен неформален договор за банков
кредит с Г.Х.А, като
кредитополучател, с предмет на договора - главница в размер на 4 000 лева и
задължение за лихва в размер на 10 %
върху главницата, дължима ежемесечно до окончателното плащане на главницата,
без определен срок за връщане на кредита, като на неустановена дата през месец
януари 2009 год. кредитът да е бил обезпечен със Запис на заповед, издадена от Г.Х.А.
в полза на И.В.Д. за сумата от 15 000
лева, с падеж 25.08.2009 год., в резултат на което да е причинил на Г.Х.А.
значителни вреди в размер на 6 800
лева, представляващи разликата между платените от нея лихви в размер на
10 800 лева и неплатената главница в
размер на 4 000 лева и да е получил
значителни неправомерни доходи на стойност 6 800 лева, представляващи разликата между
получените от него лихви в размер на 10 800
лева и неплатената главница в размер на 4 000 лева.
Както беше отбелязано по –горе по тези три обвинения, съгласно които Г.А.
е взимала кредити от подс. И.Д. на неустановена дата през 2005 год.
и на неустановена дата през 2008 год., а св. П.П. е взел кредит на неустановена дата през м. април 2008г.по делото не бяха събрани никакви
доказателства, от които да може да се обсъди каквото и да било относно двете
обвинения, поради което и Съдът ги прие за недоказани относно всичките им
съставомерни признаци.
Отделно от горното, след изчерпване възможността за събиране на нови
доказателства от обективна страна по делото не беше установено и горното
престъпление, за което подс. Д. беше признат за виновен, да е извършено в
съучастие с подс. М.В.. Всъщност,
единственото такова обвинение срещу нея е за извършване при съучастие на Обв.26, а именно сключване на договор за банков
кредит с А.Б.. Но, както вече беше отбелязано, Съдът прие за недоказано това
престъпление изобщо, поради което и подс. Д. беше оправдан досежно същото.
Поради същото Съдът прие, че същото престъпление не е осъществено както от
обективна, така и от субективна страна и
от подс. М.В..
Съгласно обв. 4
обезпечението, послужило за даване
кредит от страна на подс. Д. на св. С.Г. е било продажба на недвижим имот от
дъщерята на свидетелката – св. Т.Г. на подсъдимите И.Д. и М.В..
Съгласно обв. 11
обезпечението, послужило за даване
кредит от страна на подс. Д. на св. Т.Н. е било продажба на недвижим имот на
подс. М.В..
Но, освен, че в настоящото
наказателно производство не е повдигнато обвинение на подс. В. за съучастие в
тези деяния, по делото не се събраха и доказателства относно подобни
обстоятелства. На първо място, даването на обезпечение не е сред съставомерните
признаци на престъплението по чл. 252 от НК. Тоест, дори не може да се твърди,
че с подобни действия изобщо може да
бъде осъществен самостоятелно състава на същото престъпление. Отделно от това,
по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. М.В. да е имала
каквото и да е участие при в самото
отпускане на кредит и уговарянето на неговите условия от подс. Д. на св. Т.Н. и
на св. С.Г.. Не се събраха доказателства и относно това тя да е знаела, че
придобива цитираните два имота като
обезпечение на дадените от подс. Д. кредити. Не бяха събрани доказателства и
същата не само да е знаела изобщо за
дадените от подс. Д. кредити, но и да е знаела за каквито и да било условия по
същите.
Действително, от доказателствата по делото се установи, че имотът по Обв.11 свидетелите И. и Т. Н. продали на подс. В. съгласно уговорката между
сина им, св. Т.Н. и подс. Д.. А имотът
по Обв.4 заличената св. Т.Г. е продала на двамата подсъдими съгласно уговорката
между майка й, св. С.Г. и отново подс. Д..
И действително, уговорката и в двата случая между подс. И.Д. и
свидетелите е била, всяка от така извършените продажби всъщност да послужи
като прикрито обезпечение на дадените от подсъдимия Д. на св. Т.Н. и
св. С.Г. кредити. По делото, обаче, не се установи подс. М.В. да е била
въведена в известност за тези техни уговорки. Не се установи също и подсъдимата
да е знаела изобщо за подобна причина за закупуване от нейна страна на тези
имоти.
При това положение може да се правят множество догадки относно
действителността на обсъжданите нотариални актове. Но истинността на същите не
са предмет на настоящото наказателно производство.
От своя страна, по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства относно това подс. М.В., получавайки като купувач двата имота, да
е извършила каквито и да било действия във връзка с дадените на свидетелите от
подс. Д. кредити. Не се събраха доказателства дори да е знаела за уговорката между св. Т.Н. и св. С.Г.
и подс. Д.. А при това положение не може да се приеме за установена каквато и
да било нейна причастност към обсъжданото престъпление.
Ето защо Съдът прие, че това престъпление не е
осъществено от подс. М.В. както от
обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК я призна за невинна в извършването му и я оправда изцяло по първоначално
повдигнатото й обвинение.
Поради изложеното настоящият съдебен
състав призна подс.
И.Д. за невинен и го оправда досежно горните обстоятелства, както
и за квалификацията на горното престъпление по чл. 20 ал. 2 от НК. По същите причини Съдът призна подс. М.В. за невинна и я оправда
изцяло за участието й в горното престъпление самостоятелно като помагач и при
условията на чл. 20 ал. 2 от НК.
При индивидуализиране на НАКАЗАНИЕТО
за това престъпление по чл. 252 ал. 2
вр. ал. 1 от НК на подсъдимия И.Д.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало,
както и дългия период, който е изминал от инкриминирания период до настоящия
момент. Като отегчаващо вината обстоятелство Съдът отчете обстоятелството, че
относно обсъжданото престъпление
подсъдимият беше осъден за 27 извършени
деяния. Това обстоятелство сочи на по-високата степен на обществена опасност на
престъплението, доколкото със същото са причинени вредни последици и вреди на значителен брой
граждани.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус дългия изминал период от инкриминирания до
настоящия момент се явява изключително
смекчаващо вината обстоятелство. Инкриминираният период е започнал на 21,02,1997г. и е приключил през м. май 2009г. именно
тогава, а именно през 2009г. е започнало предварителното производство по
настоящото дело, а делото е внесено за разглеждане в СНС за първи път едва през
2013г. Тоест, от приключване на инкриминирания период до момента на
постановяване на присъдата през 2019 г. е изминал период от 10 години. При това
тази продължителност на наказателния процес не
е в резултат на поведението на подс. И.Д.. Именно този дълъг период от
време, въпреки сравнително по-високата
обществена опасност на извършеното престъпление, по преценка на Съда
неутрализира актуалността на наказателната репресия и налагането на подсъдимия
на наказание при условията на чл. 54 от НК 10 години след довършване на процесното престъпление би било неоправдано.
Още повече съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и
задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок
.....” Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които
регламентират сроковете, при които наказателното производство се изключва по
давност, именно регламентирания в чл. 6,
т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били
постигнати в пълен размер. С оглед на
изложеното Съдът зае становище, че в конкретния казус, при наличие на това изключително смекчаващо
вината обстоятелство, и най-лекото, предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца,
поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК Съдът счете, че на подсъдимия И.Д. следва да бъде наложено наказание
под предвидения в закона предел. Ето защо
и наложи наказание лишаване от свобода
в размер на три години година и глоба в размер на 3 000 лв.
Според преценката на Съда именно тези наказания се явяват съответни на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което и са справедливи.
С оглед изключителното смекчаващо вината обстоятелство Съдът прие, че в
конкретния казус налагане на следващото, предвидено в закона наказание, а
именно конфискация би било необосновано, поради което и не го наложи.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 253 ал.3 вр.ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 от НК в редакцията му, публикувана в
ДВ бр. 85/24,07,1998г., в чието извършване
са обвинени подсъдимите Д. и В.
Обв.II.
При така установената по категоричен
и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият И.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 253 ал.3
вр.ал.1 от НК в
редакцията му, публикувана в ДВ бр. 85/24,07,1998г.
От обективна страна
подсъдимият И.Д. на 11.08.1998 год. в гр. Б., е извършил сделка с имущество, за
което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по чл. 252 от НК –
сключил договор за замяна на недвижим имот с Г.К.Б. и М.Н.Б. / НА № *, том *,
дело № * от * год. по описа на А. Д. - нотариус в районен съд - Б./ и по този
начин отчуждил жилище- апартамент /мезонет/ на трети етаж и четвърти етаж -
десен, находящ се в град Б., ул. *, с площ на трети етаж - 113,95 кв.м и на
четвърти етаж - с площ 73,67 кв.м, като квадратурата на цялото мезонетно жилище
е 187,61 кв.м, състоящ се от хол-дневна, кухня, спалня, тоалетна и коридор на
трети етаж и две спални, кабинет, баня - тоалетна, коридор и вътрешна стълбище,
ведно с мазе № 7, с площ от 14,98 кв.м, както и заедно с 23,77 % и 20,42 кв.м
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена
на който е построена масивна триетажна сграда с партер и мансарден етаж в имот
УПИ * в кв. * по плана на град Б., с площ на УПИ от 243,60 кв.м. на стойност 97
790 лева, като имуществото е в особено
големи размери и случаят е особено тежък.
Както беше отбелязано в настоящите
мотиви, от доказателствата по делото беше установено, че
Обв.4
На 06.11.1997 год. в гр.Б.
подсъдимият И.Д. е дал заем на св. С.С.Г.
в размер на 3 000 щатски долара с левова равностойност 5 191
лв. лева и задължение за лихва в размер
на 10 % върху главницата до окончателното и плащане,
дължима ежемесечно, който бил обезпечен с прикрита покупко продажба на недвижим
имот, собственост на дъщерята на свидетеля, обективирана в нотариален акт за продажба на право на строеж № *, том *, дело № * от * год. по описа на Д.Р. -
нотариус при Б. районен съд. При това св. Т.Г. прехвърлила собствеността на
горния имот не само на подс. И.Д., но и на подс. М.В.. Като това било
извършено по изрична договорка между
подс. И.Д. и св. С.Г..
От доказателствата по делото беше
установено също, че поради неизплащане на този дълг от страна на св. С.Г.,
подс. И.Д. решил да отчужди придобития
от свидетелката Т.Г. имот. Заради което и била осъществена горната сделка, по
силата на която двамата подсъдими прехвърлили придобития от тях имот на И. и М.
В.
С горните си действия подсъдимият И. Д. е осъществил от обективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.
253 ал.1 от НК в неговата редакция, действаща към
момента на извършване на престъплението, публикувана в ДВ бр.85/ 24.07.1998 год.,
в сила от 24,07,1998г.
Съгласно ТР № 1/1998г., при определяне квалифициращия признак
"особено големи размери" за различните видове престъпления, е необходимо
паричната равностойност на предмета на престъплението да надхвърля сто и
четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата. А с ПМС №
92/17,04,1998г. е определена минимална работна заплата за страната в размер на
50 940 нед. лв., които след извършената деноминация на лева на
05,07,1999г., се равняват на 51 лв. Същият размер е бил валиден в периода
01,04,1998г. – 31,08,1998г. От просто математическо действие деление е видно,
че стойността на сделката, предмет на настоящото обвинение, съставлява 1917 МРЗ
към инкриминирания момент. Тоест, осъществен е от обективна страна и квалифициращият
признак имуществото да е в особено големи размери от страна на подс. И.Д..
Отделно от това, стойността на инкриминираната сделка не
просто надхвърля тези 140 МРЗ, но ги
надхвърля с действително значителна стойност. А тази изключително висока
стойност обосновава и другия
квалифициран признак на ал.3 на чл. 253 от НК случаят да е особено тежък,
отново само спрямо подс. И.Д..
От субективна страна
деянието е извършено от подс.
И.Д. при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Подсъдимият И.Д.
е съзнавал, че отчуждава имот, придобит от него и подс. В. от извършената от подс. И.Д. неправомерна
дейност по даване на кредит на свидетеля И.И.С., заедно със съпруга й. В
представното съдържание на умисъла на подс. И.Д. е било включено и съзнанието
за размера на минималната работна заплата в страната ни. Видно от изложеното, и
от субективна страна са осъществени както основният състав на обсъжданото
престъпление, така и неговият квалифициращ признак.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и
след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, Съдът
зае становище, че горното обвинение в частта му, повдигнато за извършено от
страна на подсъдимата М.В. в съучастие като извършител не е доказано.
От
обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това
подсъдимата М.В. на
11.08.1998 год. в гр. Б., в съучастие с подс. И.В.Д., като извършител, да е
извършила сделка с имущество, за което да е знаела, че е придобито от подс. И.Д.
чрез престъпление по чл. 252 от НК – да е сключила договор за замяна на
недвижим имот с Г.К.Б. и М.Н.Б. / НА № *, том *, дело № * от * год. по описа на
А. Д. - нотариус в районен съд - Б./ и по този начин отчуждила жилище-
апартамент /мезонет/ на трети етаж и четвърти етаж - десен, находящ се в град Б.,
ул. *, с площ на трети етаж - 113,95 кв.м и на четвърти етаж - с площ 73,67
кв.м, като квадратурата на цялото мезонетно жилище е 187,61 кв.м, състоящ се от
хол-дневна, кухня, спалня, тоалетна и коридор на трети етаж и две спални,
кабинет, баня - тоалетна, коридор и вътрешна стълбище, ведно с мазе № 7, с площ
от 14,98 кв.м, както и заедно с 23,77 % и 20,42 кв.м идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена на който е построена
масивна триетажна сграда с партер и мансарден етаж в имот УПИ * в кв. * по
плана на град Б., с площ на УПИ от 243,60 кв.м. на стойност 97 790 лева, като имуществото да е в особено големи
размери и случаят да е особено тежък.
На
първо място, по делото бяха събрани несъмнени доказателства единствено относно
това, че на 06,11,1997г. е била извършена сделка, обективирана в съставения за
това нотариален акт за продажба на право на строеж № *, том *, дело № * от * год. по описа на Д.Р. -
нотариус при Б.кия районен съд. По силата на тази сделка, двамата подсъдими
закупили от св. Т.Г. посочения в нотариалния акт и по-горе в настоящите мотиви
имот, собственост на св. Т.Г..
За знание от страна на подс. М.В.,
че причините и условията на сключване на
същата включват дадено обезпечение срещу отпуснат от страна на подс. И.Д. заем
на св. С.Г., по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства. За
подобно знание не намеква дори самата св. С.Г..
На
следващо място, по делото бяха събрани несъмнени доказателства и относно това,
че на 11,08,1998г. двамата подсъдими продали горния имот
на Г. и М. Бахчеванови, за което бил съставен НА № *, том *, дело № * от * год.
по описа на А. Д. - нотариус в районен съд – Б..
И отново, по делото не бяха събрани
каквито и да било доказателства относно знание от страна на подс. М.В. и за
причини на това отчуждаване, различни от вписаните в нотариалния акт. При това
не бяха събрани никакви доказателства, които да могат да бъдат обсъдени.
С оглед на изложеното Съдът счете, че
горното престъпление не е доказано както от обективна, така и от субективна
страна досежно подс. В., поради което и на основание чл. 304 от НПК призна за
невинна подсъдимата М.В. и я оправда
изцяло по първоначално повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по
чл. 253 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал.
2 вр.ал. 1 от НК.
Поради същите съображения Съдът призна и подс. И.Д. за невинен в това да е
извършил горното престъпление в
съучастие с подс. М.Ж.В. като
извършител, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда досежно това
обстоятелство, както и досежно квалификацията на деянието по чл. 20 ал.2 вр.ал.
1 от НК.
При
индивидуализиране на НАКАЗАНИЕТО, което наложи на подс. И.Д. за горното престъпление по чл. 253
ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за което беше
признат за виновен, Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства
чистото съдебно минало на
подсъдимия и големия изминал период от време от инкриминирания момент до
настоящия. Като отегчаващо вината обстоятелство относно това престъпление Съдът
отчете изключително високия размер на стойността на инкриминираната сделка,
сравнена с останалите такива по останалите обвинения. Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус дългия изминал период от
инкриминирания до настоящия момент се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Инкриминираният момент е 11,08.1998 год.
Предварителното производство по настоящото дело е започнало през 2009г., а делото е внесено
за разглеждане в СНС за първи път едва през 2013г. Тоест, от инкриминирания момент до момента на
постановяване на присъдата през 2019 г. е изминал период от повече от 20
години. При това, тази продължителност на наказателния процес не е в резултат на поведението на подс. И.Д..
Именно този дълъг период от време, въпреки наличието на отегчаващо вината обстоятелство, по
преценка на Съда неутрализира актуалността на наказателната репресия и
налагането на подсъдимия на наказание при условията на чл. 54 от НК повече от 20
години след извършване на процесното престъпление, би било неоправдано. Още
повече, съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и
задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок
.....” Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които
регламентират сроковете, при които наказателното производство се изключва по
давност, именно регламентирания в чл. 6,
т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били
постигнати в пълен размер. С оглед на
изложеното Съдът зае становище, че в конкретния казус, при наличие на това изключително смекчаващо
вината обстоятелство, въпреки отегчаващото такова, и най-лекото, предвидено в закона
наказание би се явило несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК Съдът счете,
че на подсъдимия И.Д. следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода и глоба под предвидения в закона предел
за всяко едно от тях. Но, предвид отегчаващото вината обстоятелство, същите
следва да бъдат малко по-високи, ориентирани към максимума на преференцията на
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Ето защо и наложи наказание лишаване от свобода в размер
на две години и шест месеца година и
глоба в размер на 9 000 лв. Според преценката на Съда всяко едно от тези
наказания се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, поради което и е справедливо.
Доколкото по делото не бяха събрани доказателства подс. Д. да заема
държавна, или обществена длъжност, нито да извършва общественополезна дейност,
Съдът не му наложи предвиденото в същата разпоредба на чл. 253 ал. 3 от НК
лишаване от права по т. 6 и т. 7 на чл.
37 от НПК.
На основание чл. 253 ал. 4 вр. чл. 2 от НК Съдът осъди подсъдимия И.Д.
да заплати в полза на държавата сумата от
97 790 лв.,
представляваща равностойността на
липсващия предмет на престъплението.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЯТА ЗА ИЗВЪРШЕНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО чл.
253
от НК, в чието извършване е обвинен подсъдимия Д..
Обв.III.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на
настоящото производство фактическа обстановка
Съдът зае становище, че с
деянието си подсъдимият И.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
253 ал.З вр. ал.1 от НК /ДВ бр.85/ 24.07.1998
год./ от НК.
От обективна страна подсъдимият на
26.03.1999 год. в гр. Б. извършил сделка с имущество, за което знаел, че
е придобито от него чрез престъпление по чл. 252 от НК – като продавач сключил
с купувача И.Г.В. и М.С.В. Договор за покупко-продажба на недвижим имот /НА № *,
том *, per. № *, дело * от * год. по описа на Н. Н. - Нотариус, per. № * на НК,
и по този начин отчуждил жилище - апартамент № *, на четвърти етаж във вход
„3" на жилищна сграда - * гр. Б., състоящ се от две спални, дневна, кухня,
антре, баня с тоалетна, със застроена площ от 79,90 кв.м, заедно с избено
помещение № 136, както и заедно с 1,43 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, на стойност 41 290 лева, имуществото е в особено
големи размери и случаят е особено тежък.
Както беше отбелязано в настоящите
мотиви, от доказателствата по делото беше установено, че
Обв.5
През 1997г. подсъдимият И. Д. дал
заем на св. И.И.С., заедно със
съпруга й, в размер на 1 500 лв.
като сумата, която двамата следвало да върнат като главница и лихва била
4 000 лв., който бил обезпечен с прикрита покупко продажба на недвижим имот,
собственост на свидетеля, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, дело
* от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара.
И поради неизплащане на този дълг от
страна на свидетелите, подсъдимият Д. прехвърлил придобития от тях имот като
обезпечение, на И. и М. В. С
тези си действия същият е осъществил от обективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 253 ал.1
от НК в неговата редакция, действаща към момента на извършване на
престъплението, публикувана в ДВ бр.85/ 24.07.1998 год., в сила от 24,07,1998г.
Съгласно ТР № 1/1998г., при определяне квалифициращия признак
"особено големи размери" за различните видове престъпления, е необходимо
паричната равностойност на предмета на престъплението да надхвърля сто и
четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата. А с ПМС №
7/19,01,1999г. е определена минимална работна заплата за страната в размер на
61 000 лв., които след извършената деноминация на лева на 05,07,1999г., се
равняват на 61 лв. Същият размер е бил валиден в периода 01,01,1999г. –
30,06,1999г. От просто математическо действие деление е видно, че стойността на
сделката, предмет на настоящото обвинение, съставлява 676,8 МРЗ към
инкриминирания момент. Тоест, осъществен е от обективна страна и
квалифициращият признак имуществото да е в особено големи размери.
Отделно от това, стойността на инкриминираната сделка не
просто надхвърля тези 140 МРЗ, но ги
надхвърля с действително значителна стойност. А тази изключително висока
стойност обосновава и другия
квалифициран признак на ал.3 на чл. 253 от НК случаят да е особено тежък.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им.
Подсъдимият И.Д. е съзнавал, че
отчуждава имот, придобит от него от извършената неправомерна дейност по даване
на кредит на свидетеля И.И.С., заедно със съпруга й, като именно в качеството
на обезпечение на същия кредит двамата са му прехвърлили собствеността на
собствения си имот. В представното съдържание на умисъла на подсъдимия И.Д. е
било включено и съзнанието за размера на минималната работна заплата в страната
ни, доколкото не само е живял по същото време в страната, но и е водил и
напълно активен социален и финансов живот. Видно от изложеното, и от субективна
страна са осъществени както основният състав на обсъжданото престъпление, така
и неговият квалифициращ признак.
При индивидуализиране на НАКАЗАНИЕТО, което наложи на подс. И.Д. за горното престъпление на подсъдимия Д. Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото му съдебно минало и големия изминал период от време от
инкриминираните моменти до настоящия. Отегчаващи вината обстоятелства Съдът не
констатира. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен
състав счете, че в конкретния казус
дългия изминал период от инкриминирания до настоящия момент се явява
изключително смекчаващо вината
обстоятелство. Инкриминираният момент е 26.03.1999 год. Предварителното производство по настоящото
дело е започнало през 2009г., а делото
е внесено за разглеждане в СНС за първи път едва през 2013г. Тоест, от инкриминирания момент до момента на
постановяване на присъдата през 2019 г. е изминал период от 20 години. При
това, тази продължителност на наказателния процес не е в резултат на поведението на подс. И.Д..
Именно този дълъг период от време, съпоставен на липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, по преценка на Съда неутрализира актуалността на наказателната
репресия и налагането на подсъдимия на наказание при условията на чл. 54 от НК 20 години след
извършване на процесното престъпление, би било неоправдано. Още повече,
съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения
или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок .....”
Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които
регламентират сроковете, при които наказателното производство се изключва по
давност, именно регламентирания в чл. 6,
т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били постигнати
в пълен размер. С оглед на изложеното
Съдът зае становище, че в конкретния казус,
при наличие на това изключително смекчаващо вината обстоятелство, и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко със
степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което и на
основание чл.55,ал.1,т.1 от НК Съдът счете, че на подсъдимия И.Д. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода и глоба под предвидения в закона предел за всяко
едно от тях. Ето защо и наложи наказание
лишаване от свобода в размер на две
години година и глоба в размер на 8 000 лв. Според
преценката на Съда всяко едно от тези наказания се явява съответно на степента
на обществена опасност на деянието и дееца, поради което и е справедливо.
Доколкото по делото не бяха събрани доказателства подс. Д. да заема
държавна, или обществена длъжност, нито да извършва общественополезна дейност,
Съдът не му наложи предвиденото в същата разпоредба на чл. 253 ал. 3 от НК
лишаване от права по т. 6 и т. 7 на чл.
37 от НПК.
На основание чл. 253 ал. 4 вр. чл. 2 от НК/ в редакцията на
разпоредбата, публикувана в ДВ бр. 85/1998г./
Съдът осъди подсъдимия И.Д.
да заплати в полза на държавата
сумата от 41 290 лв., представляваща равностойността на липсващия предмет на
престъплението.
Обв.IV
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на
настоящото производство фактическа обстановка
Съдът зае становище, че с
деянието си подсъдимият И.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
253 ал.З вр. ал.1 от НК /ДВ бр.85/
24.07.1998 год./
от НК.
От обективна страна подсъдимият И. Д. на 29.04.1999 год. в гр. Б. извършил сделка с
имущество, за което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по чл. 252
от НК – като продавач, сключил с купувача И.В. К. и Т.А.К. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том *, per. № *, дело № * от * год.
по описа на А.Д. - Нотариус, per. № * на НК/ и по този начин отчуждил жилище -
апартамент № *, *****, със застроена площ от 90,06 кв.м, състоящ се от дневна,
две спални, кухня, антре, тоалетна, в едно с избено помещение № 7, с площ от
2,78 кв.м, както и 0,734 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,54 кв.м
идеални части от общите части на сградата и 0,734 % ид.ч от правото на строеж
върху 100,60 кв.м.,на стойност 41 710 лева, като имуществото е в особено големи размери и
случаят е особено тежък.
Както беше отбелязано в настоящите
мотиви, от доказателствата по делото беше установено, че
Обв.6
на 30.12.1997 год. подсъдимият И. Д. е дал заем
на С.Р.А. в размер на 9 000 щатски долара с левова равностойност 15
988 лева и задължение за лихва в размер
на 10 % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното и плащане, който бил обезпечен с прикрита покупко
продажба на недвижим имот, собственост на майката свидетеля, обективирана в
нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *,
том *,
per. № *, дело № * от *.
по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариална камара.
И поради неизплащане на този дълг от
страна на свидетеля, подсъдимият Д. прехвърлил придобития от него имот като
обезпечение, на И.и Т. К. С тези си действия същият е осъществил от
обективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 253 ал.1 от НК в неговата редакция, действаща към
момента на извършване на престъплението, публикувана в ДВ бр.85/ 24.07.1998
год., в сила от 24,07,1998г.
Съгласно ТР № 1/1998г., при определяне квалифициращия признак
"особено големи размери" за различните видове престъпления, е
необходимо паричната равностойност на предмета на престъплението да надхвърля
сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна
заплата. А с ПМС № 7/19,01,1999г. е определена минимална работна заплата за
страната в размер на 61 000 лв., които след извършената деноминация на
лева на 05,07,1999г., се равняват на 61 лв. Същият размер е бил валиден в
периода 01,01,1999г. – 30,06,1999г. От просто математическо действие деление е
видно, че стойността на сделката, предмет на настоящото обвинение, съставлява
683 МРЗ към инкриминирания момент. Тоест, осъществен е от обективна страна и
квалифициращият признак имуществото да е в особено големи размери.
Отделно от това, стойността на инкриминираната сделка не
просто надхвърля тези 140 МРЗ, но ги
надхвърля с действително значителна стойност. А тази изключително висока
стойност обосновава и другия квалифициран
признак на ал.3 на чл. 253 от НК случаят да е особено тежък.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вина пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Подсъдимият И.Д. е съзнавал, че
отчуждава имот, придобит от него от извършената неправомерна дейност по даване
на кредит на свидетеля С.А., като именно в качеството на обезпечение на същия
кредит свидетелят му е прехвърлил
собствеността на собствения си имот. В представното съдържание на умисъла на
подсъдимия И.Д. е било включено и съзнанието за размера на минималната работна
заплата в страната ни, доколкото не само е живял по същото време в страната, но
и е водил и напълно активен социален и финансов живот. Видно от изложеното, и
от субективна страна са осъществени както основният състав на обсъжданото
престъпление, така и неговият квалифициращ признак.
При индивидуализиране на НАКАЗАНИЕТО, което наложи на подс. И.Д. за горното престъпление на подсъдимия Д. Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало и големия изминал период от време от
инкриминираните моменти до настоящия. Отегчаващи вината обстоятелства Съдът не
констатира. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен
състав счете, че в конкретния казус
дългия изминал период от инкриминирания до настоящия момент се явява
изключително смекчаващо вината
обстоятелство. Инкриминираният момент е 29.04.1999 год. Предварителното производство по настоящото
дело е започнало през 2009г., а делото
е внесено за разглеждане в СНС за първи път едва през 2013г. Тоест, от инкриминирания момент до момента на
постановяване на присъдата през 2019 г. е изминал период от 20 години. При
това, тази продължителност на наказателния процес не е в резултат на поведението на подс. И.Д..
Именно този дълъг период от време, съпоставен на липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, по преценка на Съда неутрализира актуалността на наказателната
репресия и налагането на подсъдимия на наказание при условията на чл. 54 от НК
20 години след извършване на процесното престъпление, би било неоправдано. Още
повече, съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и
задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок
.....” Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които
регламентират сроковете, при които наказателното производство се изключва по
давност, именно регламентирания в чл. 6,
т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били
постигнати в пълен размер. С оглед на
изложеното Съдът зае становище, че в конкретния казус, при наличие на това изключително смекчаващо
вината обстоятелство, и най-лекото, предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца,
поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК Съдът счете, че на подсъдимия И.Д. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода и глоба
под предвидения в закона предел за всяко едно от тях. Ето защо и наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години и глоба в размер на
8 000 лв.Според преценката на Съда всяко едно от тези
наказания се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, поради което и е
справедливо.
Доколкото по делото не бяха събрани доказателства подс. Д. да заема
държавна, или обществена длъжност, нито да извършва общественополезна дейност,
Съдът не му наложи предвиденото в същата разпоредба на чл. 253 ал. 3 от НК
лишаване от права по т. 6 и т. 7 на чл.
37 от НПК.
На основание чл. 253 ал. 4 вр. чл. 2 от НК/ в редакцията на
разпоредбата, публикувана в ДВ бр. 85/1998г./
Съдът осъди подсъдимия И.Д.
да заплати в полза на държавата
сумата от 41 710 лв.,
представляваща равностойността на
липсващия предмет на престъплението.
Обв.V
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на
настоящото производство фактическа обстановка
Съдът зае становище, че с
деянието си подсъдимият И.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 253
ал.З вр. ал.1 от НК /ДВ бр.85/24.07.1998
год./от НК.
От обективна страна
подсъдимият И.Д. на 29.02.2000 год. в гр. Б. извършил сделка с
имущество за което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по чл. 252
от НК – като продавач, сключил с купувача К.Д.Г. Договор за покупко- продажба
на недвижим имот /НА № *, том *, per. № 689, дело № * от * год. по описа на Д.Р.-
Нотариус, per. * на НК/и по този начин отчуждил жилище- апартамент № *, находящ
се в гр. Б., * на *етаж, със застроена площ от 57,79 кв.м или 221,49 куб.м,
състоящ се от кухня, спалня, дневна, тоалетна, антре, в едно с избено
помещение, застроено на площ от 8,77 куб.м, както и 0,978 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена ,на стойност 29
360 лева, като имуществото е в особено
големи размери и случаят е особено тежък.
Както беше отбелязано в настоящите
мотиви, от доказателствата по делото беше установено, че
Обв.9
На 19.10.1998 год. дал заем на Г.П.К.
и В.С.К. в размер на 20 000 щатски долара с левова равностойност 32 276
лева и задължение за ежемесечна лихва в размер на 3 000 лв. месечно, който
бил обезпечен с две прикрити покупко продажби на недвижим имот, собственост на
свидетелите, обективирана в нотариален акт
за продажба на недвижим имот № *, том *, per. № *, дело № * от *. по
описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара,
И поради неизплащане на този дълг от
страна на свидетелите, подсъдимият Д. прехвърлил придобития от него имот като
обезпечение, на К.Д.Г.. С тези си действия същият е осъществил от обективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.
253 ал.1 от НК в неговата редакция, действаща към
момента на извършване на престъплението, публикувана в ДВ бр.85/ 24.07.1998
год., в сила от 24,07,1998г.
Съгласно ТР № 1/1998г., при определяне квалифициращия признак
"особено големи размери" за различните видове престъпления, е
необходимо паричната равностойност на предмета на престъплението да надхвърля сто и четиридесет пъти установената в
страната минимална работна заплата. А с ПМС № 12/14,02,2000 г. е определена
минимална работна заплата за страната в размер на 75 лв. Същият размер е бил
валиден в периода 01,02,2000 г. – 30,09,2000 г. От просто математическо
действие деление е видно, че стойността на сделката, предмет на настоящото
обвинение, съставлява 391 МРЗ към инкриминирания момент. Тоест, осъществен е от
обективна страна и квалифициращият признак имуществото да е в особено големи
размери.
Отделно от това, стойността на инкриминираната сделка не
просто надхвърля тези 140 МРЗ, но ги
надхвърля с действително значителна стойност. А тази изключително висока
стойност обосновава и другия
квалифициран признак на ал.3 на чл. 253 от НК случаят да е особено тежък.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вина пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Подсъдимият И.Д. е съзнавал, че
отчуждава имот, придобит от него от извършената неправомерна дейност по даване
на кредит на свидетеля Г. и В. Коларови, като именно в качеството на
обезпечение на същия кредит свидетелите са
му прехвърлили собствеността на
собствения си имот. В представното съдържание на умисъла на подсъдимия И.Д. е
било включено и съзнанието за размера на минималната работна заплата в страната
ни, доколкото не само е живял по същото време в страната, но и е водил и
напълно активен социален и финансов живот. Видно от изложеното, и от субективна
страна са осъществени както основният състав на обсъжданото престъпление, така
и неговият квалифициращ признак.
При индивидуализиране на НАКАЗАНИЕТО, което наложи на подс. И.Д. за горното престъпление на подсъдимия Д. Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало и големия изминал период от време от
инкриминираните моменти до настоящия. Отегчаващи вината обстоятелства Съдът не
констатира. Като анализира
тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че в конкретния казус дългия
изминал период от инкриминирания до настоящия момент се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Инкриминираният момент е 29.02.2000 год.
Предварителното производство по настоящото дело е започнало през 2009г., а делото е внесено
за разглеждане в СНС за първи път едва през 2013г. Тоест, от инкриминирания момент до момента на
постановяване на присъдата през 2019 г. е изминал период от 19 години. При
това, тази продължителност на наказателния процес не е в резултат на поведението на подс. И.Д..
Именно този дълъг период от време, съпоставен на липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, по преценка на Съда неутрализира актуалността на наказателната
репресия и налагането на подсъдимия на наказание при условията на чл. 54 от НК
19 години след извършване на процесното престъпление, би било неоправдано. Още
повече, съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и
задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок
.....” Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които
регламентират сроковете, при които наказателното производство се изключва по
давност, именно регламентирания в чл. 6,
т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били
постигнати в пълен размер. С оглед на
изложеното Съдът зае становище, че в конкретния казус, при наличие на това изключително смекчаващо
вината обстоятелство, и най-лекото, предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца,
поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК Съдът счете, че на подсъдимия И.Д. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода и глоба под предвидения в закона предел за всяко
едно от тях. Ето защо и наложи наказание
лишаване от свобода в размер на две години и глоба в размер
на 8 000 лв. Според преценката на Съда всяко
едно от тези наказания се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което и е
справедливо.
Доколкото по делото не бяха събрани доказателства подс. Д. да заема
държавна, или обществена длъжност, нито да извършва общественополезна дейност,
Съдът не му наложи предвиденото в същата разпоредба на чл. 253 ал. 3 от НК
лишаване от права по т. 6 и т. 7 на чл.
37 от НПК.
На основание чл. 253 ал. 4 вр. чл. 2 от НК/ в редакцията на
разпоредбата, публикувана в ДВ бр. 85/1998г./
Съдът осъди подсъдимия И.Д.
да заплати в полза на държавата
сумата от 29 360
лв., представляваща
равностойността на липсващия предмет на престъплението.
Обв.VI
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на
настоящото производство фактическа обстановка
Съдът зае становище, че с
деянието си подсъдимият И.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
253 ал.З вр. ал.1 от НК /ДВ бр.85/
24.07.1998 год./ от НК.
От обективна страна
подсъдимият И.Д. на 15.03.2000
год. в гр. Б. извършил сделка с имущество, за което знаел, че е придобито от
него чрез престъпление по чл. 252 от НК – като продавач, сключил с купувача Ж.К.Р.
Договор за покупко-продажба на недвижим имот НА № *, том *, per. № *, дело № *
от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на НК/ и по този начин отчуждил
жилище - апартамент-десен, находящ се в гр. Б., комплекс „С.", бл. *, със
застроена площ от 65,83 кв.м, състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня с
тоалетна, заедно с избено помещение № 30, с площ от 6,12 кв.м, както и задно с
2,852 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена ,на стойност 33 920 лева, като
имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
Както беше отбелязано в настоящите
мотиви, от доказателствата по делото беше установено, че
Обв.9
На 19.10.1998 год. дал заем на Г.П.К.
и В.С.К. в размер на 20 000 щатски долара с левова равностойност 32 276
лева и задължение за ежемесечна лихва в размер на 3 000 лв. месечно, който
бил обезпечен с две прикрити покупко продажби на недвижим имот, собственост на
свидетелите, процесната от която обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, per.
№ *, дело № * от *. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. * на Нотариалната камара,
И поради неизплащане на този дълг от
страна на свидетелите, подсъдимият Д. прехвърлил придобития от сина им, св. С.К.
имот като обезпечение, на Ж.К.Р.. С тези си действия същият е осъществил от
обективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 253 ал.1 от НК в неговата редакция, действаща към
момента на извършване на престъплението, публикувана в ДВ бр.85/ 24.07.1998
год., в сила от 24,07,1998г.
Съгласно ТР № 1/1998г., при определяне квалифициращия признак
"особено големи размери" за различните видове престъпления, е необходимо
паричната равностойност на предмета на престъплението да надхвърля
сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна
заплата. А с ПМС № 12/14,02,2000 г. е определена минимална работна заплата за
страната в размер на 75 лв. Същият размер е бил валиден в периода 01,02,2000 г.
– 30,09,2000 г. От просто математическо действие деление е видно, че стойността
на сделката, предмет на настоящото обвинение, съставлява 452 МРЗ към
инкриминирания момент. Тоест, осъществен е от обективна страна и
квалифициращият признак имуществото да е в особено големи размери.
Отделно от това, стойността на инкриминираната сделка не
просто надхвърля тези 140 МРЗ, но ги
надхвърля с действително значителна стойност. А тази изключително висока
стойност обосновава и другия
квалифициран признак на ал.3 на чл. 253 от НК случаят да е особено тежък.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вина пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е желаел настъпването им.
Подсъдимият И.Д. е съзнавал, че
отчуждава имот, придобит от него от извършената неправомерна дейност по даване
на кредит на свидетелите Г. и В. Коларови, като именно в качеството на обезпечение
на същия кредит свидетелят С.К. му е прехвърлил собствеността на собствения си
имот. В представното съдържание на умисъла на подсъдимия И.Д. е било включено и
съзнанието за размера на минималната работна заплата в страната ни, доколкото
не само е живял по същото време в страната, но и е водил и напълно активен
социален и финансов живот. Видно от изложеното, и от субективна страна са
осъществени както основният състав на обсъжданото престъпление, така и неговият
квалифициращ признак.
При индивидуализиране на НАКАЗАНИЕТО, което наложи на подс. И.Д. за горното престъпление на подсъдимия Д. Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало и големия изминал период от време от
инкриминираните моменти до настоящия. Отегчаващи вината обстоятелства Съдът не
констатира. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен
състав счете, че в конкретния казус
дългия изминал период от инкриминирания до настоящия момент се явява
изключително смекчаващо вината
обстоятелство. Инкриминираният момент е 15.03.2000 год. Предварителното производство по настоящото
дело е започнало през 2009г., а делото
е внесено за разглеждане в СНС за първи път едва през 2013г. Тоест, от инкриминирания момент до момента на
постановяване на присъдата през 2019 г. е изминал период от 19 години. При
това, тази продължителност на наказателния процес не е в резултат на поведението на подс. И.Д..
Именно този дълъг период от време, съпоставен на липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, по преценка на Съда неутрализира актуалността на наказателната
репресия и налагането на подсъдимия на наказание при условията на чл. 54 от НК
19 години след извършване на процесното престъпление, би било неоправдано. Още
повече, съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и
задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок
.....” Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които
регламентират сроковете, при които наказателното производство се изключва по
давност, именно регламентирания в чл. 6,
т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били
постигнати в пълен размер. С оглед на
изложеното Съдът зае становище, че в конкретния казус, при наличие на това изключително смекчаващо
вината обстоятелство, и най-лекото, предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца,
поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК Съдът счете, че на подсъдимия И.Д. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода и глоба под предвидения в закона предел за всяко
едно от тях. Ето защо и наложи наказание
лишаване от свобода в размер на две години и глоба в
размер на 8 000 лв. Според преценката на Съда всяко
едно от тези наказания се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което и е
справедливо.
Доколкото по делото не бяха събрани доказателства подс. Д. да заема
държавна, или обществена длъжност, нито да извършва общественополезна дейност,
Съдът не му наложи предвиденото в същата разпоредба на чл. 253 ал. 3 от НК
лишаване от права по т. 6 и т. 7 на чл.
37 от НПК.
На основание чл. 253 ал. 4 вр. чл. 2 от НК/ в редакцията на
разпоредбата, публикувана в ДВ бр. 85/1998г./
Съдът осъди подсъдимия И.Д.
да заплати в полза на държавата
сумата от 33 920 лв.,
представляваща равностойността на
липсващия предмет на престъплението.
Обв.IX
При така установената по категоричен
и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият И.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 253 ал.4 вр. ал.1 от
НК/ДВ бр.21/ 17.03.2000 год./
От обективна страна
подсъдимият И.Д. на 06.03.2002 год. в гр. Б. извършил сделка с имущество,
за което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по чл. 252 от НК –като
продавач, сключил с купувача Ж.П. Т. Договор за покупко-продажба на недвижим
имот /НА № *, том *, per. № *, дело
№ 124 от 06.03.2002 год. по описа на А.Д. - Нотариус, per. № * на НК/ и по този начин отчуждил
жилище- апартамент № 1, находящ се в жилищна сграда в гр. Б., **, със застроена
площ от 78,02 кв.м, състоящ се от дневна, хол, кухня, спалня, баня, тоалетна и
антре, заедно с избено помещение № 7, както и заедно с 1,04 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху терена, на стойност 35 908
лева, като имуществото е в особено големи размери и
случаят е особено тежък.
Както беше отбелязано в настоящите
мотиви, от доказателствата по делото беше установено, че
Обв.11
На 16.06.1999 год. дал заем на Т.И.Н. в размер на 10 000 щатски долара с левова равностойност 18 820
лева и задължение за лихва в размер на 10 % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без определен срок за
връщане, който бил обезпечен с прикрита
покупко продажба на недвижим имот, собственост на свидетеля, обективирана в
нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Д.Р.- Нотариус, per. *
на Нотариалната камара,
И поради неизплащане на този дълг от
страна на свидетеля, подсъдимият Д. прехвърлил придобития от него имот като
обезпечение, на Ж.П. Танева. С тези си действия същият е осъществил от
обективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 253 ал.1 от НК в неговата редакция, действаща към
момента на извършване на престъплението, публикувана в ДВ бр.21/ 17.03.2000
год., в сила от 17,03,2000.
Съгласно ТР № 1/1998г., при определяне квалифициращия признак
"особено големи размери" за различните видове престъпления, е
необходимо паричната равностойност на предмета на престъплението да надхвърля
сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна
заплата. А с ПМС № 209/21,09,2001 г. е определена минимална работна заплата за
страната в размер на 100 лв. Същият размер е бил валиден в периода 01,01,2002
г. – 31,12,2002 г. От просто математическо действие деление е видно, че
стойността на сделката, предмет на настоящото обвинение, съставлява 359 МРЗ към
инкриминирания момент. Тоест, осъществен е от обективна страна и
квалифициращият признак имуществото да е в особено големи размери.
Отделно от това, стойността на инкриминираната сделка не
просто надхвърля тези 140 МРЗ, но ги
надхвърля с действително значителна стойност. А тази изключително висока стойност
обосновава и другия квалифициран признак
на ал.4 на чл. 253 от НК случаят да е особено тежък.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им.
Подсъдимият И.Д. е съзнавал, че
отчуждава имот, придобит от него от извършената неправомерна дейност по даване
на кредит на свидетеля Т.Н., като именно в качеството на обезпечение на същия
кредит свидетелят му е прехвърлил
собствеността на собствения си имот. В представното съдържание на умисъла на
подсъдимия И.Д. е било включено и съзнанието за размера на минималната работна
заплата в страната ни, доколкото не само е живял по същото време в страната, но
и е водил и напълно активен социален и финансов живот. Видно от изложеното, и
от субективна страна са осъществени както основният състав на обсъжданото
престъпление, така и неговият квалифициращ признак.
При индивидуализиране на НАКАЗАНИЕТО, което наложи на подс. И.Д. за горното престъпление на подсъдимия Д. Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало и големия изминал период от време от
инкриминираните моменти до настоящия. Отегчаващи вината обстоятелства Съдът не
констатира. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен
състав счете, че в конкретния казус
дългия изминал период от инкриминирания до настоящия момент се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Инкриминираният момент е 06.03.2002 год.
Предварителното производство по настоящото дело е започнало през 2009г., а делото е внесено
за разглеждане в СНС за първи път едва през 2013г. Тоест, от инкриминирания момент до момента на
постановяване на присъдата през 2019 г. е изминал период от 17 години. При
това, тази продължителност на наказателния процес не е в резултат на поведението на подс. И.Д..
Именно този дълъг период от време, съпоставен на липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, по преценка на Съда неутрализира актуалността на наказателната
репресия и налагането на подсъдимия на наказание при условията на чл. 54 от НК 17 години след
извършване на процесното престъпление, би било неоправдано. Още повече,
съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения
или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок .....” Въпреки
изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които регламентират
сроковете, при които наказателното производство се изключва по давност, именно
регламентирания в чл. 6, т.1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били
постигнати в пълен размер. С оглед на
изложеното Съдът зае становище, че в конкретния казус, при наличие на това изключително смекчаващо
вината обстоятелство, и най-лекото, предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца,
поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК Съдът счете, че на подсъдимия И.Д. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода и глоба под предвидения в закона предел за всяко
едно от тях. Ето защо и наложи наказание
лишаване от свобода в размер на две години и глоба в
размер на 8 000 лв. Според преценката на Съда всяко
едно от тези наказания се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което и е
справедливо.
Доколкото по делото не бяха събрани доказателства подс. Д. да заема
държавна, или обществена длъжност, нито да извършва общественополезна дейност,
Съдът не му наложи предвиденото в същата разпоредба на чл. 253 ал. 3 от НК
лишаване от права по т. 6 и т. 7 на чл.
37 от НПК.
На основание чл. 253 ал. 5 вр. чл. 2 от НК/ в редакцията на
разпоредбата, публикувана в ДВ бр. 21/2000г./
Съдът осъди подсъдимия И.Д.
да заплати в полза на държавата
сумата от 35 908 лв., представляваща равностойността на липсващия предмет на
престъплението.
Обв.X
При така установената по категоричен
и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият И.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. Престъпление по чл.
253 ал.4 вр. ал.1 от НК /ДВ
бр.21/17.03.2000 год./
От обективна страна
подсъдимият И.Д. на 24.07.2002
год. в гр. Б. извършил сделка с имущество за което знаел, че е придобито от
него чрез престъпление по чл. 252 от НК – като продавач, сключил с купувача Г.
Енчева Кайкова Договор за покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том *, per. № *, дело * от * год. по описа на О. Ж.
- Нотариус, per. № * на НК/ и
по този начин отчуждил жилище, заемащо целия трети етаж на триетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в гр. Б., *, състоящо се от две стаи, кухня, салон,
тоалетна и балкон, със застроена площ от 82,70 кв.м, ведно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, както и дъсчена барака,
построена в имота, в едно с Ул ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 294
кв.м, съставляващо УПИ *, в
кв. * по плана на гр. Б., на стойност 89 673 лева, като имуществото е в особено големи размери и
случаят е особено тежък.
Както беше отбелязано в настоящите
мотиви, от доказателствата по делото беше установено, че
Обв.8
на 29.05.1998 год. дал заем на И.С.Т.
в размер на 3 000 щатски долара
с левова равностойност 5 347 лева и задължение за лихва в размер на
10 % върху главницата, дължима
ежемесечно до окончателното плащане на главницата, без определен срок за
връщане, който бил обезпечен с прикрита покупко продажба на недвижим имот,
собственост на свидетеля, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, дело
* от * год. по описа на К. К.- Нотариус, per. № * на Нотариална камара,
И поради неизплащане на този дълг от
страна на свидетеля, подсъдимият Д. прехвърлил придобития от него имот като
обезпечение, на Г. Е. К. С тези си действия същият е осъществил от обективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.
253 ал.1 от НК в неговата редакция, действаща към
момента на извършване на престъплението, публикувана в ДВ бр.21/ 17.03.2000
год., в сила от 17,03,2000.
Съгласно ТР № 1/1998г., при определяне квалифициращия признак
"особено големи размери" за различните видове престъпления, е
необходимо паричната равностойност на предмета на престъплението да надхвърля
сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна
заплата. А с ПМС № 209/21,09,2001 г. е определена минимална работна заплата за
страната в размер на 100 лв. Същият размер е бил валиден в периода 01,01,2002
г. – 31,12,2002 г. От просто математическо действие деление е видно, че
стойността на сделката, предмет на настоящото обвинение, съставлява 596,7 МРЗ
към инкриминирания момент. Тоест, осъществен е от обективна страна и
квалифициращият признак имуществото да е в особено големи размери.
Отделно от това, стойността на инкриминираната сделка не
просто надхвърля тези 140 МРЗ, но ги
надхвърля с действително значителна стойност. А тази изключително висока
стойност обосновава и другия
квалифициран признак на ал.4 на чл. 253 от НК случаят да е особено тежък.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им.
Подсъдимият И.Д. е съзнавал, че
отчуждава имот, придобит от него от извършената неправомерна дейност по даване
на кредит на свидетеля И.С.Т., като именно в качеството на обезпечение на същия
кредит свидетелят му е прехвърлил
собствеността на собствения си имот. В представното съдържание на умисъла на
подсъдимия И.Д. е било включено и съзнанието за размера на минималната работна
заплата в страната ни, доколкото не само е живял по същото време в страната, но
и е водил и напълно активен социален и финансов живот. Видно от изложеното, и
от субективна страна са осъществени както основният състав на обсъжданото
престъпление, така и неговият квалифициращ признак.
При индивидуализиране на НАКАЗАНИЕТО, което наложи на подс. И.Д. за горното престъпление Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства
чистото съдебно минало на
подсъдимия и големия изминал период от време от инкриминираните моменти до
настоящия. Като отегчаващо вината обстоятелство относно това престъпление Съдът
отчете изключително високия размер на стойността на инкриминираната сделка,
сравнена с останалите такива по останалите обвинения. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус дългия изминал период от инкриминирания до
настоящия момент се явява изключително
смекчаващо вината обстоятелство. Инкриминираният момент е 24.07.2002
год. Предварителното производство по
настоящото дело е започнало през
2009г., а делото е внесено за разглеждане в СНС за първи път едва през 2013г.
Тоест, от инкриминирания момент до
момента на постановяване на присъдата през 2019 г. е изминал период от 17
години. При това, тази продължителност на наказателния процес не е в резултат на поведението на подс. И.Д..
Именно този дълъг период от време, въпреки наличието на отегчаващо вината обстоятелство, по
преценка на Съда неутрализира актуалността на наказателната репресия и
налагането на подсъдимия на наказание при условията на чл. 54 от НК 17 години
след извършване на процесното престъпление, би било неоправдано. Още повече,
съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения
или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок .....”
Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които
регламентират сроковете, при които наказателното производство се изключва по
давност, именно регламентирания в чл. 6,
т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били
постигнати в пълен размер. С оглед на
изложеното Съдът зае становище, че в конкретния казус, при наличие на това изключително смекчаващо
вината обстоятелство, въпреки отегчаващото такова, и най-лекото, предвидено в
закона наказание би се явило несъразмерно тежко със степента на обществена
опасност на деянието и дееца, поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК
Съдът счете, че на подсъдимия И.Д.
следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода и глоба под предвидения в
закона предел за всяко едно от тях. Но, предвид отегчаващото вината
обстоятелство, същите следва да бъдат малко по-високи, ориентирани към
максимума на преференцията на чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК. Ето защо и наложи наказание
лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца и глоба в размер на 9 000 лв.
Според преценката на Съда всяко едно от тези наказания се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което
и е справедливо.
Доколкото по делото не бяха събрани доказателства подс. Д. да заема
държавна, или обществена длъжност, нито да извършва общественополезна дейност,
Съдът не му наложи предвиденото в същата разпоредба на чл. 253 ал. 3 от НК
лишаване от права по т. 6 и т. 7 на чл.
37 от НПК.
На основание чл. 253 ал. 5 вр. чл. 2 от НК/ в редакцията на
разпоредбата, публикувана в ДВ бр. 21/2000./
Съдът осъди подсъдимия И.Д.
да заплати в полза на държавата
сумата от 89 673 лв.,
представляваща равностойността на
липсващия предмет на престъплението.
При горната фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, Съдът зае
становище, че за всяко едно от гореописаните обвинения по пунктове Обв.II, Обв.III, Обв.IV, Обв.V, Обв.VI, Обв.IX, Обв.X не беше установено деянието по всяко
едно от тях да е извършено повече от два пъти.
За горната неправомерна дейност на подсъдимият И.Д. са повдигнати 6 отделни и самостоятелни
обвинения за извършени отделни престъпления, за които същият беше осъден. А при положение, че всяко едно от горните престъпления
съставлява само по себе отделно такова, не може да се приеме, че всяко едно от
тях е извършено повече от два пъти,
доколкото всяко едно е именно едно такова престъпление и е извършено един път.
Поради изложеното Съдът прие, че този
квалифициран признак не е осъществен както от обективна, така и от субективна
страна от подсъдимият
И.Д., поради
което и на основание чл. 304 от НПК го призна за невиновен и го оправда досежно
същия и правната квалификация на
посочените престъпления по Обв.II, Обв.III, Обв.IV, Обв.V, Обв.VI, Обв.IX, Обв.X, по ал. 2 т. 2 на чл. 253 от НК.
ОТНОСНО
Обв.VII, Обв.VIII, Обв.XI, Обв.XII, Обв. XIII,
Обв. XIV, Обв. ХV
Обв.VII
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови
доказателства, Съдът зае
становище, че че обвинението,
повдигнато на подсъдимия И.Д. за
извършено престъпление
по чл.253 ал.4 вр. ал. 2 т. 2 вр. 1
от НК в неговата редакция, публикувана в ДВ бр.21/ 17.03.2000 год. не е доказано.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно
това подс. Д. на 08.05.2000 год. в
гр. Б. да е извършил финансова операция със средства, за които да е знаел, че
са придобити от него чрез престъпление по чл. 252 от НК – като купувач заплатил
в брой цената по сключения от него с продавача *, представлявано от Д. А. У.,
Договор за покупко-продажба на недвижим имот /НА № * том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на М.
Б. - Нотариус с per. № * на НК/ и
по този начин е придобил 140/9553
идеални части от дворно място, цялото от 9553 кв.м, образуващо УПИ *, кв. * по
плана на * заедно с изградената в имота Жилищна сграда № 1, мезонет,
съставляваща част от секция „*", група „* състояща се от два жилищни етажа
с обща площ от 140 кв. м, с раменна стълба между тях, като всеки от етажите се
състои от следните помещения: първи етаж - антре, дневна, баня-тоалетна, две
тераси, кухня-трапезария, една спалня и втори етаж - антре, две спални, баня-
тоалетна и две тераси, на стойност 110 338
лева, като средствата да са в
особено големи размери и случаят да е особено тежък.
Обв.VIII
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства, Съдът зае
становище, че че обвинението,
повдигнато на подсъдимия И.Д. за
извършено престъпление
по чл.253 ал.4 вр. ал. 2 т. 2 вр. 1
от НК в неговата редакция, публикувана в ДВ бр.21/ 17.03.2000 год. не е доказано.
От обективна страна по
делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Д. *** да е извършил
финансова операция със средства, за които да е знаел, че са
придобити от него чрез престъпление по чл. 252 от НК – като купувач заплатил в брой цената по сключения от него с
продавача И. Д.П. и Т.Х.П. Договор за покупко-продажба на недвижим имот /НА № *,
том *, per. №
*, дело № * от * год. по описа на С. С. - Нотариус, per. № * на НК/ и по този
начин придобил - апартамент № *, находящ се на пети етаж във вход „В" на
жилищен блок № * със застроена площ от 90,06 кв.м, състоящ се от две спални,
дневна, кухня, тоалетна, баня, антре, домакинско помещение, отгоре - покрив,
заедно с избено помещение № 31, както и заедно с 2,960 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху терена, на стойност 64
978 лева, като средствата да са в особено големи
размери и случаят да е особено тежък.
Обв.XI
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства, Съдът зае
становище, че че обвинението,
повдигнато на подсъдимия И.Д. за
извършено престъпление
по чл.253 ал.4 вр. ал. 2 т. 2 вр. 1
от НК в неговата редакция, публикувана в ДВ бр.21/ 17.03.2000 год. не е доказано.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно
това подс. Д. *** да е извършил финансова операция със средства, за които да е
знаел, че са придобити от него чрез престъпление по чл. 252 от НК – като
купувач заплатил в брой цената по сключения от него с продавача * Договор за
покупко-продажба на недвижим имот/ НА № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Б. К. - Нотариус, per. № * на НК/ и по този начин отчуждил
Поземлен имот, за който е отреден парцел * в кв. *, по плана на гр. Камено, Б.ка
област, целият урегулиран, съдържащ 1490 кв.м, ведно с построените в него
масивна и полумасивни постройки - мандра, на стойност 107 100 лева, като средствата да са в особено големи размери и
случаят да е особено тежък.
Обв.XII
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства, Съдът зае
становище, че че обвинението,
повдигнато на подсъдимия И.Д. за
извършено престъпление
по чл.253 ал.4 вр. ал. 2 т. 2 вр. 1
от НК в неговата редакция, публикувана в ДВ бр.21/ 17.03.2000 год. не е доказано.
От обективна страна по
делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Д. *** да е извършил
финансови операции със средства, за които да е знаел, че са придобити от него чрез
престъпление по чл. 252 от НК – открил в * разплащателна сметка в евро №*, в
която внесъл в брой 60 000 евро, които
на същият ден превалутирал в щатски долари и внесъл в сметка № *, откъдето ги
изтеглил в брой превалутирани в 117 349.80
лева, като средствата да са в особено
големи размери и случаят да
е особено тежък.
Обв. XIII.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства, Съдът зае
становище, че че обвинението,
повдигнато на подсъдимия И.Д. за
извършено престъпление
по чл.253 ал. 2 т. 2 вр. 1 от НК в
неговата редакция, публикувана в ДВ бр.21/ 17.03.2000 год. не е доказано.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно
това подс. Д. на 17.09.2002 год. в гр. Б. да е извършил финансови операции със
средства, за които да е знаел, че са придобити от него чрез престъпление по чл.
252 от НК – извършил паричен превод от * ЕАД по сметка № *на М.Л.М. в * в
Германия на сумата от 5 000 евро, с левова равностойност 9 750 лева.
Обв. XIV
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства, Съдът зае
становище, че че обвинението,
повдигнато на подсъдимия И.Д. за
извършено престъпление
по чл.253 ал.4 вр. ал. 2 т. 2 вр. 1
от НК в неговата редакция, публикувана в ДВ бр.21/ 17.03.2000 год. не е доказано.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно
това подс. Д. на 01.10.2002 год. на неустановено
място на територията на Федерална Република Германия да е извършил финансова
операция със средства, за които да е знаел, че са придобити от него чрез
престъпление по чл. 252 от НК – като купувач заплатил в брой цената на
закупения от *- Германия лек автомобил „БМВ", Модел „740D", идентификационен номер на МПС *, per. № *, който внесъл на територията на
Република България с митническа декларация ЕАД № * год., на стойност 66
468 евро, с левова равностойност 130
000.01 лева, като деянието да е извършено
повече от два пъти, средствата да са в особено големи размери и случаят да е
особено тежък.
Обв. ХV
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка и след
изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, Съдът зае
становище, че че обвинението, повдигнато на подсъдимия И.Д. за извършено престъпление по чл. 253 ал.5
вр. ал. 3 т. 2 вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК в неговата редакция,
публикувана в ДВ бр.26/30.03.2004 год./
От обективна страна по
делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Д. в периода от
05.08.2004 год. до 13.12.2005 год. в гр.Б., при условията на продължавано
престъпление, да е извършил
финансови операции с имущество - парични средства в размер на 63 700 лева, за които да е знаел, че са придобити
от него чрез престъпление по чл. 252 от НК, като деянието да е извършено повече
от два пъти, имуществото да е в особено големи размери и случаят да е особено
тежък, както следва:
На 05.08.2004 год. в гр. Б. да е извършил финансова операция с
имущество - парични средства, за които да е знаел, че са придобити от него чрез
престъпление по чл. 252 от НК - безкасово закрил срочен влог № * BGN в *. и прехвърлил сумата от 41 300
лева по сметка № * BGN в ДСК ЕАД ФЦ Б.
с титуляр М.Ж.В., като имуществото да е в особено големи размери и случаят да е
особено тежък.
На 13.12.2005 год. в гр. Б. да е извършил финансова операция с имущество
- парични средства, за което да е знаел, че са придобити от него чрез
престъпление по чл. 252 от НК – като купувач заплатил в брой цената на
придобитите по реда на Публична продан /вписана с вх. per. № *, том *, № * от * в Служба по вписванията
- Б./ 255/510 кв.м. от поземлен имот пл. № *, кв. *, гр. Б. кв. **, заедно с
партерен етаж с площ от 69,55 кв.м, състоящ се от стая за живеене, сервизно
помещение, гараж от масивна двуетажна сграда и съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на стойност 22
400 лева, като имуществото да е в
особено големи размери и случаят да е особено тежък.
От доказателствата по делото беше установено по несъмнен начин
единствено обстоятелството, че подс. И.Д. е
сключил описаните по-горе сделки
по Обв.VII, Обв.VIII, Обв.XI, Обв. XIV и Обв. ХV, по силата на които е
придобил собствеността на описаните имоти и лек автомобил. Беше установено по
несъмнен начин също, че подс. Д. е извършил паричните операции със сумите по Обв.XII, Обв. XIII и Обв. ХV.
По делото, обаче, не бяха събрани каквито и да било доказателства
относно това източникът на средствата, с които ги е извършил, да са придобити от него чрез извършено
престъпление по чл. 252 от НК, или каквото и да било друго престъпление.
От доказателствата по делото се
установи, че в инкриминирания период
подс. И.Д. е развивал трайно
лихварска дейност като многократно е давал пари назаем на различни лица
и е придобивал значителни доходи от платените от тези лица лихви върху
уговорената сума. Установи се, обаче, и
обстоятелството, че в предходен на този
инкриминиран период подсъдимият е внесъл в страната изключително висока парична
сума. Тоест, за него са били налични два източника на доходи. При това
положение действително може да се направи предположение, че инкриминираните
финансови операции по Обв.VII , Обв.VIII , Обв.XI , Обв.XII ,
Обв. XIII, Обв. XIV , Обв. ХV подсъдимият е извършил с доходи, придобити от
извършваното от него престъпление по чл. 252
от НК. Но също такова предположение може да се направи и че подсъдимият Д.
е извършил същите с придобитите от него в по-ранен период парични средства, чийто източник не е
извършено престъпление в страната ни. А за да се превърне едно от тези
предположения в основание подсъдимият да бъде осъден по така повдигнатите му
обвинения, е необходимо същото предположение да бъде подкрепено от несъмнени
доказателства. Именно това е изискването на разпоредбата на чл. 303 ал. 2
от НПК.
И именно такива доказателства по делото не бяха събрани за нито едно от
обсъжданите обвинения. А при липса на такива доказателства, по делото остава да
е налично единствено направеното предположение. Което, от своя страна и по
силата на разпоредбата на чл. 303 ал. 1
от НПК не може да послужи за
осъждане на подс. И.Д. по нито едно от обсъжданите обвинения.
С оглед на изложеното Съдът счете, че
горните престъпления не са доказани както от обективна, така и от субективна
страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправда подс. И.Д. изцяло
по първоначално повдигнатите му обвинения както следва:
Обв.VII -за извършено престъпление по чл.253
ал.4 вр. ал. 2 т. 2 вр. 1 от НК.
Обв.VIII- за
извършено престъпление по чл.253 ал.4 вр. ал. 2 т.
2 вр. 1 от НК.
Обв.XI- за
извършено престъпление по чл.253 ал.4 вр. ал. 2 т.
2 вр. 1 от НК.
Обв.XII-
за извършено престъпление по чл.253 ал.4 вр. ал. 2 т.
2 вр. 1 от НК.
Обв. XIII - за извършено престъпление по чл.253
ал. 2 т. 2 вр. 1 от НК.
Обв. XIV-
за извършено престъпление по чл.253 ал.4 вр. 1 от
НК.
Обв. ХV- за
извършено престъпление по чл.253 ал. 5 вр. ал. 3 т. 2 вр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Обв. XVI
При така установената по категоричен
и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 253
ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал.3 т. 2 вр.ал. 2 и
ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна
подсъдимият И.Д. на 29.02.2008 год. в гр.Н., при условията на продължавано
престъпление, извършил финансови
операции на обща стойност 159 970,13лв. е извършил финансови операции - извършил две сделки с имущество на обща
стойност 114 048 лв., като деянието е извършено със средства и имущество,
за които е знаел, че са придобити от него чрез тежко умишлено престъпление -
престъпление по чл. 252 от НК, като
средствата и имуществото са в особено големи размери, случаят е особено тежък и
деянието е извършено повече от два пъти, както следва:
3.На 29.02.2008 год. в гр.Н. извършил сделка с имущество, за което
знаел, че е придобито от него чрез тежко умишлено престъпление - престъпление
по чл. 252 от НК – като продавач сключил с купувача Д. А. К. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С.А.
- Нотариус, per. № * на НК/ и
по този начин отчуждил недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор * разположен във вход „2" на сграда с идентификатор *,
изградена на етап „груб строеж" в поземлен имот с идентификатор * по
кадастралната карта на град Н. в * който самостоятелен имот представлява
Апартамент № Зл (ляв на втори етаж), състоящ се от антре, дневна- трапезария с
кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси, в едно с 10,450 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като площта
на апартамента с общите части възлиза на 65,24 кв.м., на стойност
57 093 лева, като имуществото е в
особено големи размери и случаят е особено тежък.
4.На 29.02.2008 год. в гр.Н. извършил сделка с имущество за което знаел,
че е придобито от него чрез тежко умишлено престъпление по чл. 252 от НК – като продавач сключил с
купувача А. В. Н. Договор за покупко-продажба на недвижим имот /НА № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С.А.
- Нотариус, per. № * на НК /
и по този начин отчуждил недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор * разположен във вход „2" на сграда с идентификатор *,
изградена на етап „груб строеж" в поземлен имот с идентификатор * по
кадастралната карта на град Н. в * който самостоятелен имот представлява
Апартамент № 4д (десен на втори етаж), състоящ се от антре, дневна-трапезария с
кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и две тераси, в едно с 10,425 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като площта
на апартамента с общите части възлиза на 65,09 кв.м.,на стойност 56 955
лв. ,за което знаел, че е придобито от него, чрез
тежко умишлено престъпление по чл. 252 от НК, като имуществото е в особено
големи размери и случаят е особено тежък.
Както беше отбелязано в настоящите
мотиви, от доказателствата по делото беше установено, че в резултат на взетия
заем от подсъдимия свидетелите М. и И. Т. учредили договорни ипотеки в полза на подс. И.Д. както
следва:
Обв.27 С
НА за договорна ипотека № * том * д.№ *., вписан в СВ при РС Н., намиращ се на *, същия на * от ДП учредили в полза на И.Д. договорни ипотеки
върху правото на строеж на недвижими имоти, предвидени за изграждане във вход
„2" на строящата се жилищна сграда в УПИ * в кв. 401 по плана на *", гр. Н.
с площ на УПИ от 1327 кв.м., както следва:
Право на строеж на апартамент № 3 (ляв на втори етаж),
състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен
възел и две тераси, заедно с 10,450 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, като площта на апартамента с общите части е
65,24 кв.м. и
Право на строеж на апартамент № 4 (десен на втори етаж),
състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен
възел и две тераси, заедно с 10,425 % ид.ч. от общите части на сградата, като
площта на апартамента с общите части е 65,09 кв.м.
И поради неизплащане на този дълг от страна на
свидетеля, подсъдимият Д. прехвърлил придобитите от него два описани имота като
обезпечение, на Д. К. и А. Н. При това
подсъдимият е съзнавал произхода на средствата, използвани за това, С
тези си действия същият е осъществил от обективна страна съставомерните
признаци на престъплението
по чл. 253 ал.1 от НК в неговата редакция, действаща към
момента на извършване на престъплението, публикувана в ДВ бр.75/ 2006 год., в
сила и към настоящия момент.
А
доколкото подсъдимият е съзнавал, че произходът на средствата, използвани за
това е не просто извършване на престъпление от негова страна, но такова по чл.
252 от НК, което съгласно дефиницията на чл. 93 т.7 от НК представлява именно
тежко такова, е осъществен и квалифицираният признак на ал. 4 от чл.253 от НК.
Съгласно ТР № 1/1998г., при определяне квалифициращия признак
"особено големи размери" за различните видове престъпления, е
необходимо паричната равностойност на предмета на престъплението да надхвърля
сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна
заплата. А с ПМС № 1/11,01,2008 г. е определена минимална работна заплата за
страната в размер на 220 лв. Същият размер е бил валиден в периода 01,01,2008
г. – 31,12,2008 г. От просто математическо действие събиране е видно, че стойността
на двете сделки, предмет на настоящото обвинение, съставлява 518 МРЗ към
инкриминирания момент. Тоест, осъществен е от обективна страна и
квалифициращият признак имуществото да е в особено големи размери съгласно ал.
5 на чл. 253 от НК.
Отделно от това, стойността на инкриминираните сделки не просто надхвърля тези 140 МРЗ, но ги надхвърля с
действително значителна стойност. А тази изключително висока стойност
обосновава и другия квалифициран признак
на ал.5 на чл. 253 от НК случаят да е особено тежък.
Двете
изпълнителни деяния са осъществени в рамките на един ден, осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото го, тоест представляват елементи на едно
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,ал.1 от НК.
Отделно от това, обстоятелството, че
с горното престъпление подс. Д. е извършил две деяния, изпълва квалифицирания
признак по ал. 3 т.2
на чл.253 от НК в редакцията му, публикувана в ДВ бр. 75/2006/ деянието
да е извършено
повече от два пъти.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им.
Подсъдимият И.Д. е съзнавал, че
отчуждава два имота, придобити от него от извършената неправомерна дейност по
даване на кредит на свидетелите М. и И. Т., като именно в качеството на
обезпечение на същия кредит свидетелите са
му учредили договорна ипотека на собствения си имот. В представното
съдържание на умисъла на подсъдимия И.Д. е било включено и съзнанието за
размера на минималната работна заплата в страната ни, доколкото не само е живял
по същото време в страната, но и е водил и напълно активен социален и финансов
живот. Видно от изложеното, и от субективна страна са осъществени както
основният състав на обсъжданото престъпление, така и неговият квалифициращ
признак.
При горната фактическа
обстановка и след изчерпване
възможността за събиране на нови доказателства, Съдът зае
становище, че не бяха събрани
доказателства по делото относно това стойността на двата имота, предмет на Обв. XVI т.3 и т. 4
да са съответно 63 372 лв. за апартамент № 3 и 53 227 лв. за
апартамент № 4. Както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка
относно обсъжданото престъпление, за стойност на двата имота Съдът прие
дадената оценка в приетото заключение не ФСЕ, която е в размер на 57 093
лв. за апартамент № 3 и 56 955 лв. за апартамент № 4. Ето защо и на
основание чл. 304 от НПК оправда подс. Д. досежно разликата между приетите
стойности и тези, заложени в обвинението.
При горната
фактическа обстановка и след
изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, Съдът зае
становище, че от обективна страна
не бяха събрани доказателства по делото относно това подс. И.Д. да е извършил
горното престъпление в периода от 26,10,2007г. до 01,12,2009г. и да е извършил
следните деяния:
1.На 26.10.2007 год. в гр. Б., да е извършил финансова операция с
имущество - парични средства, за което да е знаел, че са придобити от него чрез
тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК – като купувач е заплатил в брой цената на сключения от
него с продавача В. П. Договор за покупко-продажба на недвижим имот /НА № *,
том *, per.
№ *, дело № * от * год.
по описа на Б. К. - нотариус per. № * на НК/ и по този начин придобил апартамент № 2, находящ се в гр. Б.,
*, с площ на апартамента от 111,08 кв.м, състоящ се от две спални, дневна,
кухня-трапезария, баня, тоалетна, килер и антре, отдолу - гараж и проход,
заедно с 9,873 % идеални части от общите части на сградата равняващи се на 8,61
кв.м и от правото на строеж върху терена, съставляващ ПИ пл. № * в квартал *,
бивши парцели * и * на стойност 178 052 лева,
като имуществото да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък,
2.На 28.12.2007 год. в гр.Н. да е извършил
финансова операция с имущество - парични средства, за което да е знаел, че са
придобити от него чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК – като купувач заплатил в брой
цената на сключения от него с продавача *, чрез управителя - М.Г.Г. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот /№ *, том *, per. № *, дело * от * год. по описа на С. А. - Нотариус per. № * на НК./ и по този начин придобил
Апартамент № 1, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по
кадастралната карта на град Н. в *, разположен на първи жилищен етаж във блок
„В", със застроена площ на апартамента от 56,15 кв.м, състоящ се от дневна
с кухненски бокс, спалня, антре, две тераси и баня-тоалетна, заедно с 7,058 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
като площта на апартамента с припадащите му се общи части е в размер на 64,00
кв.м. и Апартамент № 2, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.507.518.1.3, разположен на първи жилищен етаж във блок „В", със
застроена площ на апартамента от 56,19 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски
бокс, спалня, антре, две тераси и баня-тоалетна, в едно с 7,063 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като площта
на апартамента с общите части е в размер на 64,00 кв.м.на обща стойност 168 323 /сто шестдесет и осем хиляди триста двадесет
и три/ лева, като имуществото да е в особено големи размери и случаят да е
особено тежък .
5.В периода от 27.02.2008 год. до 25.06.2008 год. в гр.Б. да е извършил
финансови операции с имущество - парични средства, за което да е знаел, че са
придобити от него чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК – платил в брой на продавача *, представлявано от В.Б.Ч. цената на лек
автомобил „БМВ" Модел „750LI", с регистрационен № * и идентификационен номер на МПС * на стойност 79 290 евро с левова
равностойност 155 077.76 лева, закупен
от Г.Й.Д. с Договор №* от *. с нотариална заверка № * от *. на В.Д. - Нотариус,
per. № 491 на НК и цената на лек автомобил „БМВ", модел
„335 XI" с регистрационен номер * и идентификационен номер на МПС *, на стойност 42 840 /четиридесет и две
хиляди осемстотин и четиридесет / евро с левова равностойност 83 787.76 лева,
закупен от М.Ж.В. с Договор №* от *. с нотариална заверка № * от *. на В.Д. -
Нотариус, per.
№ * на НК - на
27.02.2008 год. платил сумата от 10 000 евро; на 28.03.2008 год. платил сумата от 45
000 евро; на 23.04.2008 год.платил сумата от 10
000 евро ; на 09.05.2008 год. платил сумата от 15
000 евро; на 29.05.2008 год. платил сумата от 20
000 евро; на 02.06.2008 год. платил сумата от 10
000 евро - общо 110 000 евро,с
левова равностойност 214 500 лева;на 06.06.2008 год. платил сумата от 119
000 лева и на 25.06.2008 год. платил сумата от 17
772 лв., ВСИЧКО НА ОБЩА СТОЙНОСТ 351 272 лева , като имуществото да е в особено големи
размери и случаят да е особено тежък.
6. На 01.12.2009 год. в гр. Б. да е държал имущество - парични средства, за
които да е знаел, че е придобито от него чрез тежко умишлено престъпление -
престъпление по чл. 252 от НК
-държал в дома си, находящ се на * сумата от 20 250 евро, с левова равностойност 40 267.13 лева и държал в себе си сумата от 5 655 лева, всичко на обща стойност 45 922.13 лв.,
като имуществото да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък.
Освен разсъжденията, изложени при
обсъждане липсата на доказателства по обвинения Обв.VII , Обв.VIII , Обв.XI , Обв.XII , Обв.
XIII, Обв. XIV , Обв. ХV
, от доказателствата по делото беше установено, че в периода от
10,05,2007г. – 11,06,2007г. подс. И.Д. е взел парични заеми от свидетелите В.П.,
М. М. и П.Б. в общ размер на 486 000 лв. А общата стойност на извършените
от него сделки е 756 120 ,13 лв. При това положение не може да се прецени
дали и кои от сделките са извършени с пари, придобити от взетите заеми, и дали
има сделки, извършени със средства от лихварската дейност на подсъдимия.
Действително, предвид по-голямата стойност на извършените сделки пред взетите
заеми е възможно да се направи предположение, че част от тях са извършени
именно с незаконно придобитите от подсъдимия средства от извършваната от него
лихварска дейност. Но за да бъде признат подсъдимия за виновен в същото е
необходимо това съмнение да прерасне в наличие на несъмнени доказателства,
както и да се установи по несъмнен начин коя именно от сделките е извършена с
тези средства.
Същите разсъждения се отнасят и за
откритите в дома на подс. Д. парични суми от 20 250 евро и 5 655 лв.
По делото не бяха събрани каквито и да било доказателства относно какъвто и да било
незаконен източник на същите.
И
доколкото по делото относно тези
обстоятелства не бяха събрани доказателства, Съдът прие, че същите не са
установени както от обективна, така и от субективна страна, поради което призна подсъдимия за невиновен и го оправда
на основание чл. 304 от НПК в извършване
на горните деяния, както и досежно разликата в стойностите на имотите по
обвинения 3 и 4.
При индивидуализиране на НАКАЗАНИЕТО, което наложи на подс. И.Д. за горното престъпление по чл. 253
ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 3 т. 2 вр. ал. 2
и ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, в чието извършване е обвинен, Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства
чистото съдебно минало на
подсъдимия и големия изминал период от време от инкриминирания момент до
настоящия. Като отегчаващо вината обстоятелство относно това престъпление Съдът
отчете изключително високия размер на стойността на инкриминираните сделки,
сравнени с останалите такива по останалите обвинения.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус дългия изминал период от
инкриминирания до настоящия момент се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Инкриминираният момент е 29.02.2008 год.
Предварителното производство по настоящото дело е започнало през 2009г., а делото е внесено
за разглеждане в СНС за първи път едва през 2013г. Тоест, от инкриминирания
момент до момента на постановяване на присъдата през 2019 г. е изминал период
от 11 години. При това, тази продължителност на наказателния процес не е в резултат на поведението на подс. И.Д..
Именно този дълъг период от време, въпреки наличието на отегчаващо вината обстоятелство, по
преценка на Съда неутрализира актуалността на наказателната репресия и
налагането на подсъдимия на наказание при условията на чл. 54 от НК 11 години
след извършване на процесното престъпление, би било неоправдано. Още повече,
съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения
или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок .....”
Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които
регламентират сроковете, при които наказателното производство се изключва по
давност, именно регламентирания в чл. 6,
т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били
постигнати в пълен размер. С оглед на
изложеното Съдът зае становище, че в конкретния казус, при наличие на това изключително смекчаващо
вината обстоятелство, въпреки отегчаващото такова, и най-лекото, предвидено в
закона наказание би се явило несъразмерно тежко със степента на обществена
опасност на деянието и дееца, поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК
Съдът счете, че на подсъдимия И.Д.
следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода и глоба под предвидения в
закона предел за всяко едно от тях. Но, предвид отегчаващото вината
обстоятелство, същите следва да бъдат малко по-високи, ориентирани към
максимума на преференцията на чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК. Ето защо и наложи
наказание лишаване от свобода в размер на три години и глоба в размер на 8 000 лв.
Според преценката на Съда всяко едно от тези наказания се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което
и е справедливо.
На основание чл. 253 ал. 6 от НК
Съдът осъди подсъдимия И.Д.
да заплати в полза на държавата
сумата от 114 048
лв., представляваща
равностойността на липсващия предмет на престъплението.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 214 ал. 2 т. 1 т.
2 вр. ал. 1 пр. 1 алт. 1 пр.2 алт.2 пр. 3 пр. 6 алт. 1 алт. 2 вр.чл. 213а ал. 2
т.1 пр.1 и ал.3 т. 2 вр. чл.26 ал. 1 от НК.
Обв. XVII
При така установената по категоричен
и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият И.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 214 ал. 2 т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 213а ал. 2 т. 1 и ал. 3 т. 2 вр. чл.
26 ал.1 от НК
От обективна страна подсъдимият
И.Д. в периода от неустановена дата през месец юни 2007 год.
до 12.07.2007г. при условията на продължавано престъпление, в гр. А., гр. П. и
гр. Б. с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М.Х.Т. чрез
заплашване, включително и за убийство на сина му Х.М.Т., да извърши нещо
противно на волята му: да прехвърли, в качеството си на собственик, заедно със
съпругата си И.С.Т., следните недвижими имоти:
Самостоятелни обекти разположени във
вход „2" на сграда с идентификатор *, изградена на етап „груб строеж"
в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на град Н. в *
Апартамент № 3 (ляв на втори етаж),
състоящ се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен
възел и две тераси, в едно с 10,450 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, като площта на апартамента с общите части възлиза на
65,24 кв.м.;
Апартамент № 4 (десен на втори етаж), състоящ
се от антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и
две тераси, в едно с 10,425 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, като площта на апартамента с общите части възлиза на 65,09
кв.м.;
Апартамент № 5 (ляв на трети етаж), състоящ се
от антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел и
две тераси, в едно с 10,450 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, като застроената площ на апартамента с припадащите се общите
части е в размер на 65,24 кв.м.;
Апартамент № 6 (десен на трети етаж),
състоящ се от антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, една спалня,
санитарен възел и две тераси, в едно с 10,425 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, като застроената площ на апартамента с
припадащите се общите части е в размер на 65,09 кв.м.;
Апартамент № 7 (ляв на четвърти
етаж), състоящ се от антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, една спалня,
санитарен възел и две тераси, в едно с 10,450 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, като застроената площ на апартамента с
припадащите се общите части е в размер на 65,24 кв.м.;
Самостоятелни обекти разположени във
вход „3" на сграда с идентификатор *, изградена на етап „груб строеж"
в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на град Н. в *
Офис № 2, на първи етаж, заедно с
4,27 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, като застроената площ на офиса с припадащите се общите части е в
размер на 55,49 кв.м.;
Апартамент № 6А (десен на трети
етаж), състоящ се от спалня, дневна - трапезария с кухненски бокс, санитарен
възел и една тераса, заедно с 7,88 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, като застроената площ на апартамента с
припадащите се общите части е в размер на 82,02 кв.м.;
Апартамент № 12А (десен на шести
етаж), състоящ се от антре, спалня, дневна - трапезария с кухненски бокс,
санитарен възел и една тераса, заедно с 3,47 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, като застроената площ на
апартамента с припадащите се общите части е в размер на 60,77 кв.м.;
Апартамент № 12Б (десен на шести
етаж), състоящ се от антре, спалня, дневна - трапезария с кухненски бокс,
санитарен възел и една тераса, заедно с 3,43 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, като застроената площ на
апартамента с припадащите се общите части е в размер на 60,10 кв.м. с
Нотариален акт № *, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на С. А. -
Нотариус per. № * на НК и с това, на * год., в гр. Н. причинил на М.Х.Т. и И.С.Т. значителни
имуществени вреди в размер на 516 328 / петстотин и шестнадесет хиляди триста
двадесет и осем/ лева и деянието е
придружено със заплаха за убийство.
Подсъдимият е изпълнил обективните
съставомерни признаци на престъплението по чл. 214 ал. 1 пр.1 пр.2
пр.З пр.6 от НК като в
периода м. юни – м. юли е отправил различни закани към св. М.Т. с цел да го
мотивира да извърши заедно със съпругата си
на 12,07,2007г. продажбата на процесните 10 апартамента.
Цената на същите, възлизаща на
516 328 лв., осъществява квалифициращото обстоятелство по ал. 2 т. 2 вр. чл. 213 а ал. 3 т. 2 от НК
„значителни вреди“, доколкото същата сума представлява равностойността на
2 868,49 минимални работни заплати към момента на изповядване на
сделката.
Отправената заплаха към св. Х.Т. за вкарване на отвертка в тялото му, Съдът прие като такава, насочена към убийството на свидетеля. За да достигне до този извод, Съдът отчете
обстоятелството, че вкарване на остър предмет от типа на отвертка в тялото на
човек действително може да доведе до неговата смърт. Поради това прие, че с
отправянето на тази закана подсъдимият е осъществил и другото квалифициращо обстоятелство на обсъжданото
престъпление, а именно по т.1 на ал. 2
на чл. 214 вр.чл. 213 а ал.2 т.1 от НК.
Налице е и съставомерната специална цел, а именно получаване на имотна
облага. Именно с такава цел е мотивирал подсъдимия да извърши процесната
продажба.
Изпълнителните
деяния са осъществени в рамките на един месец,
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние
се явява от обективна и субективна страна продължение на всяко предшестващо го,
тоест представляват елементи на едно продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26,ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В представното
съдържание на умисъла му е било включено
както съзнанието, че като заплаши свидетеля с разправа от хората на личност,
която е приета от свидетелите като опасен и готов да извърши престъпления, а
също така като заплаши сина на същия с убийство, го мотивира да извърши
процесната продажба противно на волята си,
както и съзнанието, че по този
начин ще му донесе имуществени вреди в размер на продадените имоти, съответно
самият той ще се обогати със същата сума. Тоест осъществени са и от субективна
страна квалифициращите обстоятелства
по чл. 214 ал. 2 т. 1 и
т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а ал. 2 т. 1 и
ал. 3 т. 2 вр. чл.26 ал.1 от НК
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за
събиране на нови доказателства, Съдът зае
становище, че по делото не бяха събрани
доказателства относно другите инкриминирани деяния. А именно не беше установено
от обективна страна подсъдимият да е извършил горното престъпление в
периода от неустановена дата от началото
на месец Октомври 2006 год. до месец юни 2007
год.
, както и да е извършил следните деяния:
на неустановена дата от началото на месец Октомври 2006 год. до 19.10.2006
год. в гр. П., обл. Б. с цел да набави за себе си имотна облага, да е принудил
М.Х.Т. чрез заплашване - че ако не върне дадените му заеми заедно с лихвите
„неговите хора ще го ликвидират"- да извърши нещо противно на волята му - да му прехвърли, в качеството си на
собственик и пълномощник на съпругата си И.С.Т. собствеността върху недвижим
имот - земеделска земя - нива, находяща се в местността „*" в землището на
с. А., община П., област Б. ЕКАТТЕ *, представляващ имот № * от масив *, по
плана за земеразделяне на площ от 9,500 дка, трета категория с Нотариален акт №
*, том *, per. № *, дело № * от * год. по описа на Х. Р. - нотариус, вписан под
№ 289 на НК и с това на 19.10.2006 год. в гр. П., обл. Б. да е причинил на М.Х.Т.
и И.С.Т. значителни имуществени вреди в размер на 107 050 /сто и седем хиляди и
петдесет/ лева и деянието да е придружено със заплаха за убийство,
в периода от неустановена дата през месец май 2007 год. до 29.05.2007 год. в
гр. Поморие и гр. Б. с цел да набави за себе си имотна облага, да е принудил М.Х.Т.
чрез заплашване - неколкократно да му казвал, че му дължи пари от заеми заедно
с лихвите , които ако не върне „неговите хора ще се саморазправят с него"
и „неговите хора ще направят нещо на дъщеря му"- Е.М.Т. – да извърши нещо
противно на волята му - да прехвърли, в качеството си на собственик заедно със
съпругата си И.С.Т. право на строеж за изграждане на втори и трети жилищни
етажи, мансарден и тавански етаж с обща РЗП 380 кв.м, от предвидената за
изграждане жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор * върху 1/2 идеална
част от площта на поземления имот от 2268кв.м.,находящ се в гр. Н., * с
Нотариален акт № *, том *, per. *, дело № * от * год. по описа на С. А. -
нотариус с per. № * на НК и с това на * год. в гр. Н. да е причинил на М.Х.Т. и
И.С.Т. значителни имуществени вреди в размер на 147 100 /сто четиридесет и
седем хиляди и сто/ лева и деянието да е придружено със заплаха за убийство,
в периода от неустановена дата през месец юни 2007 год. до 12.07.2007г в гр.
А., гр. П. и гр. Б. с цел да набави за себе си имотна облага, да е принудил М.Х.Т.
чрез заплашване - да убеди сина си С.М.Т.
да прехвърли на И.В.Д. недвижими имоти, разположени във вход „3" на сграда
с идентификатор *, изградена на етап „груб строеж" в поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта на град Н. в *
Апартамент № 4А (десен на втори
етаж), състоящ се от дневна - трапезария с кухненски бокс, една спалня със
самостоятелен санитарен възел и една тераса, в едно с 7,88 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с площ 74,14
кв.м, с обща площ от 82,02 кв.м.;
Апартамент № 4Б (десен на втори
етаж), състоящ се от дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня със
самостоятелен санитарен възел и две тераси, заедно с 6,76 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с площ 63,78 кв.м
с обща площ от 70,54 кв.м./
и с това на 12.07.2007 год. в гр. Н.
да е причинил на С.М.Т. значителни имуществени вреди в размер на 134 460 /сто
тридесет и четири хиляди четиристотин и шестдесет/ лева.
На първо място, макар да беше установено по несъмнен начин, че именно
отправените от страна на подсъдимия закани са мотивирали св. М.Т. да прехвърли посочените
по-горе десет имота, по делото не беше установено наличие на подобна мотивация от страна на
подс. И.Д., довела до прехвърляне от страна на св. С.Т. на подсъдимия на
другите два процесни имота. Относно същите, по делото се установи единствено
самия факт на тяхната продажба. За подобно обстоятелство не заяви в показанията
си и самият св. С.Т.. За същото не заявиха в показанията си и останалите
свидетели Томови. Напротив, всички те заявиха, че от самото начало на отправяне
на процесните закани от страна на подсъдимия, от негова страна винаги е имало желание за прехвърляне от страна на
св. М.Т. на десет апартамента. И именно десет апартамента, и именно св. М.Т. е
прехвърлил на подсъдимия, след което заплахите са секнали.
Също така по делото не беше установено от обективна страна извършените
други две продажби – на 19,10,2006г. и на 29,05,2007г. да са били мотивирани от
отправени заплахи от подсъдимия към който и да било от свидетелите. На първо
място, всички свидетели бяха категорични, че заплахите са започнали през м. юни
2007г. Единствено в показанията си, дадени в хода на ДП пред съдия, прочетени
на основание чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК свидетелят е заявил, че след като
подсъдимият е започнал да му отправя закани и преди да прехвърли 10-те
апартамента, се бил уплашил и прехвърлил на подсъдимия една нива до с. А. А
видно от нотариалния акт, съставен за тази продажба, същата е извършена на
19,10,2006г. При положение, че всички свидетели бяха категорични, че заплахите
от страна на подсъдимия са започнали в доста по-късен момент, а по делото не
бяха събрани други доказателства, в които да се търси потвърждение на казаното
от св. М.Т. в хода на ДП, Съдът прие тези негови показания досежно обсъжданото
противоречие, за недостоверни и прие, че по делото не е доказано тази продажба
да е била извършена в резултат на отправени към свидетеля заплахи. Нещо повече,
по делото не бяха събрани доказателства и за подобни отправени заплахи. Както
вече беше споменато няколко пъти, от всички, събрани относно тези деяния
доказателства, се установи, че заплахи подсъдимият е отправял едва в по-късен
момента, а именно след м. юни 2007г.
Поради същата причина Съдът не прие за установено от доказателствата по
делото и второто инкриминирано деяние, за което СП твърди да е извършено в
периода от неустановена дата през м. май
2007г. до 29,05,2007г., когато е бил съставен нотариален акт за продажбата на
право на право на строеж от св. М.Т. на подсъдимия. Съгласно обвинението, тази продажба е била мотивирана
от заплахи, отправени от подсъдимия за саморазправа с него самия и с дъщеря му
– Е.Т.. На първо място следва да се отбележи, че относно отправени към дъщерята
на свидетеля закани, дори в самия обвинителен акт е вписано, че същите са се
състояли в това, че хората на подсъдимия „ ще направят нещо на дъщеря му“.
Никъде по делото, нито в мотивната част на обвинителния акт, нито в съдържащите
се по делото доказателства, не се съдържат различни данни относно тези твърдени
закани. А при положение, че дори в самия обвинителен акт не е уточнено
действията, насочени към дъщерята на свидетеля, да са съдържали изобщо нещо
противоправно, на първо място не може да се твърди, че е налице дори
хипотетично престъпление. Отделно от това, доказателства за заплахи към дъщерята на св. М.Т., както и
към него самия в инкриминирания период неустановена дата през м. май 2007г. до 29,05,2007г. по делото не бяха
събрани.
А поради липса на второ деяние, Съдът прие, че не беше доказана и
квалификацията на обсъжданото престъпление като продължавано по чл. 26 ал.
1 от НК.
Поради изложеното Съдът прие, че обсъжданите престъпления не са доказани
както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание
чл. 304 от НПК призна подсъдимия за невинен в извършването им и го оправда
досежно същите.
Съдът
не предприе допълнителни действия по установяване на тези неустановено факти,
тъй като и в разпитите си в ДП свидетелите не са заявили повече подробности.
Това беше причината и същите да не бъдат прочетени по реда на чл. 281 от НК. А
изминалият 11 годишен период от извършване на деянията, е достатъчно дълъг, за
да се очаква едва сега спомените на свидетелите да станат по-богати на
съдържание.
При индивидуализиране на НАКАЗАНИЕТО
за това престъпление по чл. 214 ал. 2 т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а ал. 2
т. 1 и ал. 3 т. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което беше признат за виновен, на
подсъдимия И.Д. Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало и големия изминал период от време от
инкриминираните моменти до настоящия.
Отегчаващи вината обстоятелства Съдът не констатира. Съдът не отчете
като отегчаващо вината обстоятелство значителния размер на отчужденото
имущество в резултат на съставомерната принуда, тъй като именно този размер
доведе до кваликация на престъплението по по-тежко наказуемия състав на чл. 214 ал. 2 т. 1 и
т. 2 от НК. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен
състав счете, че в конкретния казус
дългия изминал период от инкриминирания до настоящия момент се явява
изключително смекчаващо вината
обстоятелство. Инкриминираният период е
м. юни до 12,07,2007 год.
Предварителното производство по настоящото дело е започнало през 2009г., а делото е внесено
за разглеждане в СНС за първи път едва през 2013г. Тоест, от инкриминирания момент до момента на
постановяване на присъдата през 2019 г. е изминал период от 12 години. При
това, тази продължителност на наказателния процес не е в резултат на поведението на подс. И.Д..
Именно този дълъг период от време, съпоставен на липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, по преценка на Съда неутрализира актуалността на наказателната
репресия и налагането на подсъдимия на наказание при условията на чл. 54 от НК 12 години след
извършване на процесното престъпление, би било неоправдано. Още повече,
съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения
или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок .....”
Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които
регламентират сроковете, при които наказателното производство се изключва по
давност, именно регламентирания в чл. 6,
т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били
постигнати в пълен размер. С оглед на
изложеното Съдът зае становище, че в конкретния казус, при наличие на това изключително смекчаващо
вината обстоятелство, и най-лекото, предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца,
поради което и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК Съдът счете, че на подсъдимия И.Д. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода и глоба под предвидения в закона предел за всяко
едно от тях. Ето защо и наложи наказание
лишаване от свобода в размер на три години година и глоба
в размер на 7 000 лв. Според преценката на Съда всяко
едно от тези наказания се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което и е
справедливо.
С оглед изключителното смекчаващо вината обстоятелство Съдът прие, че в
конкретния казус налагане на следващото, предвидено в закона наказание, а
именно конфискация би било инеобосновано, поради което и не го наложи.
Съдът счете, че са налице основанията чл.23,ал.1
от НК за определяне на едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия И.Д. за извършените от него
престъпления, тъй като всяко едно от тях е било извършено преди да има влязла в законна сила присъда за което и
да е от тях. Ето защо на подсъдимия бе наложено едно общо, най-тежкото,
наказание - три години лишаване от свобода и глоба в размер на 9 000 лв.
В конкретния случай Съдът счете, че не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като така определеното общо, най- тежко
наказание би изиграло необходимата поправително - възпитателна и
предупредително - възпираща роля спрямо подсъдимия.
На
основание чл.59,ал.1 от НК от така определеното общо, най- тежко наказание на подсъдимия И.Д. Съдът приспадна
времето на предварително задържане, както и времето,
през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.
При обсъждане на въпроса за изтърпяване на така определеното общо най-тежко
наказание на подсъдимия И.Д. Съдът отчете отново чистото
му съдебно минало, както и дългия период от време, който е изтекъл от
инкриминирания период до настоящия. Именно този дълъг период от време по
преценка на Съда неутрализира актуалността на наказателната репресия и
ефективното изтърпяване на така наложеното наказание 10 години след крайния
период на инкриминирания такъв и 22 години след началния период от
инкриминирания, би било неоправдано. С оглед на изложеното Съдът зае становище,
че в конкретния казус, въпреки тежестта на извършените престъпления,
ефективното изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание би се
явило нецелесъобразно и в противоречие с правата и основните свободи на
подсъдимия, поради което и постанови същото да бъде отложено за изпълнение при
условията на чл. 66,ал.1 от НК за срок от пет години.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО
чл. 255 ал. 3 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК
Обв. XVIII
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства, Съдът зае
становище, че обвинението, повдигнато на подсъдимият И.Д. за извършено престъпление
по чл.
255 ал. 3 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК не е доказано.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно
това подс. И.Д. в периода от 15.04.1998 год. - 30.04.2010 год. в гр. Б. при условията на продължавано
престъпление да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 412 947 лева,
като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемите годишни данъчни декларации по чл.
41 ЗОДФЛ /в сила от 01.01 1998 год.- ДВ № * год. до 01.01.2007 год.- ДВ № *
год./ и по чл. 50 от ЗДДФЛ/в сила от 01.01.2007 год. - ДВ № * год., както
следва:
На 15.04.1998 год. в гр.Б. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 71
092 лева, като не подал пред ТД на НАП Б.
изискуемата по чл. 41 ЗОДФЛ годишна данъчна декларация за финансовата 1997 год.
На
15.04.1999 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери - 56 525 лева,
като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41 ЗОДФЛ годишна данъчна
декларация за финансовата 1998 год.
На
15.04.2000 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 43 324
лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41 ЗОДФЛ
годишна данъчна декларация за финансовата 1999 год.
На
15.04.2001 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 26 252
лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41 ЗОДФЛ
годишна данъчна декларация за финансовата 2000 год.
На
15.04.2003 год. в гр.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 94 189
лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41 ЗОДФЛ
годишна данъчна декларация за финансовата 2002 год. – престъпление по чл. 255
ал. 3 вр.ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
На 15.04.2004 год. в гр.Б. да е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5 332 лева, като не подал пред ТД на НАП в гр.Б. Б.
изискуемата по чл. 41 ЗОДФЛ годишна данъчна декларация за финансовата 2003 год.
На
15.04.2006 год. в гр.Б. да е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 20 276
лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41 ЗОДФЛ
годишна данъчна декларация за финансовата 2005 год.
На
30.04.2007 год. в гр.Б. да е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 83 254
лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 41 ЗДДФЛ
годишна данъчна декларация за финансовата 2006 год.
На
15.04.2010 год. в гр.Б. да е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 12 703
лева, като не подал пред ТД на НАП Б. изискуемата по чл. 50 ЗДДФЛ
годишна данъчна декларация за финансовата 2009 год.
Както беше отбелязано, по делото беше
установено, че в посочения период подс. И.Д. е извършвал незаконна лихварска
дейност, от която е придобил значителни доходи. От нито едно доказателство не беше установено същият в същия период да е
имал и легална дейност, от която да е имал доходи. А съгласно разпоредбата на чл. 255 ал. 1 от НК на наказателно преследване подлежи
лице, което избегне установяването, или плащането на данъчни задължения. Самата
формулировка на данъчното задължение предполага плащане въз основа на легално
придобити доходи. Една от причините за това е обстоятелството, че всеки данък
винаги е точно определен като размер и този размер винаги е свързан с
облаганата сума. Тоест, размерът на
облаганата сума следва да бъде точно определен, за да може коректно да се
изчисли дължимия данък.
А в конкретния казус действително се
установи, че подсъдимият е придобил от лихварската си дейност доходи. Но не се
установи нито точната, нито дори приблизителен размер на същите доходи. Особено
такъв размер в рамките на конкретните години, за които са му повдигнати
обсъжданите обвинения. Подробни мотиви за това неустановяване Съдът изложи при
излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви при обсъждане на
престъпленията по чл. 252 от НК.
Поради изложеното Съдът намери, че
обсъжданото престъпление не е осъществено както от обективна, така и от
субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК го призна за
виновен и го оправда изцяло относно същото.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЯТА, ПОВДИГНАТИ НА ПОДС. М.Ж.В.
Обв.26
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства, Съдът зае
становище, че обвинението, повдигнато на подсъдимата М.В. за извършено престъпление
по чл. 252 ал.2 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК не е доказано.
От обективна страна по делото не
бяха събрани доказателства относно това подсъдимата М.В. на неустановена дата през месец септември
2005 год. в гр. Б. в съучастие с И.В.Д., като помагач, умишлено да е улеснила И.В.Д. да извършва без
съответно разрешение по занятие банкови сделки – сключването като кредитодател
на устен неформален договор за банков кредит с А.Д. Б.
като кредитополучател с предмет на договора - главница в размер на 8 000.00 щатски долара с левова равностойност 12 632 лева
по фиксинга на БНБ за 1 щатски долар в деня на получаване - 1.579 лева
и задължение за лихва в размер на 8 %
върху главницата, дължима ежемесечно със срок на връщане 1 година, като кредитът да е
бил обезпечен със запис на заповед за сумата от 8 000 щатски долара без определен срок, издадена от А.Д.
Б. в полза на И.В.Д., като да е предоставила данни за разплащателна
банкова сметка *** № * в *., чийто титуляр е, по която да са преведени суми от А.Д.Б. за плащане
на лихви и главница по договора му за кредит с И.В.Д., в резултат на което да е причинила на А.Д.Б. значителни вреди в
размер на 15 149 лева.
Както вече беше обсъдено по-горе в
настоящите мотиви, Съдът прие за
недоказано престъплението по Обв.26 от ОА. А именно прие, че не са налице доказателства подс.
И.Д. на наустановена дата през м. септември 2005г. да е сключил устен
неформален договор за банков кредит с А.Д.
Б. като кредитополучател с предмет на договора - главница в размер на 8
000.00 щатски долара с левова равностойност
12 632 лева по фиксинга на БНБ за 1 щатски
долар в деня на получаване - 1.579 лева и задължение за лихва в размер на 8 % върху
главницата, дължима ежемесечно със срок на връщане 1 година,
като кредитът да е бил обезпечен със запис на заповед за сумата от 8 000 щатски
долара без определен срок, издадена от А.Д. Байрактров в полза на И.В.Д..
А при положение, че Съдът призна за
недоказано това обвинение изцяло, не може да се приеме, че подс. В. е имала
каквото и до било участие в същото, включително и това, посочено от обвинението
по даване на своя разплащателна сметка, по която да бъдат преведени сумите,
изплащани от А.Б..
Нещо повече, за предоставяне на
такава сметка от страна на подс. В. на св. Б., по делото не бяха събрани
доказателства. Не бяха събрани доказателства и относно това св. Б. да е
изпращал по такава сметка дължими суми по взет заем от подс. Д..
Макар че обсъденото деяние по Обв.26 е
единственото, за което подс.М.В. е обвинена в помагачество на извършителя И.Д.
на престъплението по чл. 252 от НК,
Съгласно обв. 4
на същото престъпление обезпечението,
послужило за даване кредит от страна на подс. Д. на св. С.Г. е било продажба на
недвижим имот от дъщерята на свидетелката – св. Т.Г. на подсъдимите И.Д. и М.В..
А съгласно обв. 11
на същото престъпление обезпечението,
послужило за даване кредит от страна на подс. Д. на св. Т.Н. е било продажба на
недвижим имот на подс. М.В..
Но, както вече беше отбелязано,
освен, че в настоящото наказателно производство не е повдигнато обвинение на
подс. В. за съучастие в тези деяния, по делото не се събраха и доказателства
относно подобни обстоятелства. На първо място, даването на обезпечение не е
сред съставомерните признаци на престъплението по чл. 252 от НК. Тоест, дори не
може да се твърди, че с подобни действия
изобщо може да бъде осъществен самостоятелно състава на същото престъпление.
Отделно от това, по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. М.В.
да е имала каквото и да е участие при в
самото отпускане на кредит и уговарянето на неговите условия от подс. Д.
на св. Т.Н. и на св. С.Г.. Не се събраха доказателства и относно това тя да е
знаела, че придобива цитираните два
имота като обезпечение на дадените от подс. Д. кредити. Не бяха събрани
доказателства и същата не само да е
знаела изобщо за дадените от подс. Д. кредити, но и да е знаела за каквито и да
било условия по същите.
Действително, от доказателствата по делото се установи, че имотът по Обв.11 свидетелите Илия и Т. Н. продали на подс. В. съгласно уговорката между
сина им, св. Т.Н. и подс. Д.. А имотът
по Обв.4 заличената св. Т.Г. е продала на двамата подсъдими съгласно уговорката
между майка й, св. С.Г. и отново подс. Д..
И действително, уговорката и в двата случая между подс. И.Д. и
свидетелите е била, всяка от така извършените продажби всъщност да послужи
като прикрито обезпечение на дадените от подсъдимия Д. на св. Т.Н. и
св. С.Г. кредити. По делото, обаче, не се установи подс. М.В. да е била
въведена в известност за тези техни уговорки. Не се установи също и подсъдимата
да е знаела изобщо за подобна причина за закупуване от нейна страна на тези
имоти.
При това положение може да се правят
множество догадки относно действителността на обсъжданите нотариални актове. Но
истинността на същите не са предмет на настоящото наказателно производство.
От своя страна, по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства относно това подс. М.В., получавайки като купувач двата имота, да
е извършила каквито и да било действия във връзка с дадените на свидетелите от
подс. Д. кредити. Не се събраха доказателства дори да е знаела за уговорката между св. Т.Н. и св. С.Г.
и подс. Д.. А при това положение не може да се приеме за установена каквато и
да било нейна причастност към обсъжданото престъпление.
С оглед на изложеното Съдът прие, че
обсъжданото престъпление не е осъществено както от обективна, така и от субективна
страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК призна за невинна в
извършването му подс. М.В. и я оправда изцяло
относно същото.
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЯТА, ПОВДИГНАТИ НА ПОДС. М.Ж.В. Обв.III и Обв.IV
Обв.III
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след
изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, Съдът зае
становище, че обвинението, повдигнато на
подсъдимата М.В. за извършено престъпление
по чл. 253 ал. 5 вр. ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2
вр. чл. 26 ал. 1 от НК не е доказано.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно
това подсъдимата М.В. в периода от 05.08.2004 год. до 11,08,2006г. в гр.Б. при условията на продължавано престъпление,
да е извършила финансови операции и да е прикрила произхода на имущество -
парични средства на обща стойност 241 154.13
лева като е придобила имущество – парични средства на стойност 41 300
лв., всичко на обща стойност 282 454,13 лв., за които да е знаела, че са
придобити от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252 от НК, като деянието да е
извършено два пъти, имуществото да е в особено големи размери и случаят да е
особено тежък, както следва:
1. Като на 05,08,2004г. в гр. Б. придобила имущество - парични средства в
размер на 41 300 лева, преведени й от И.В.Д.
по сметка № * BGN в *., за които да е знаела към момента на получаването им, че са
придобити от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252 от НК, като придобитото
имущество да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък.
2.В периода от 22.11.2004 год. до
07.12.2004 год. в гр. Б. в *. да е извършила финансови операции и да е прикрила
произхода на имущество - парични средства в размер на 24 154.13 лева, за които да е знаела, че са придобити
от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252 от НК:
Като на 22.11.2004 год. е внесла в
брой сумата от 12 350 евро, с левова равностойност 24 154.13 лева по своя новооткрита депозитна сметка № *
и
като последователно е превеждала
безкасово сумата по свои новооткрита депозитна сметка и в разплащателна сметка
и изтеглила част от сумата в брой,
Като на23.11.2004 год. е
превалутирала сумата в лева и я е превела в своя разплащателна сметка № *, от
която на същата дата е превела в
депозитна сметка № *, от която на 07.12.2004 год. е изтеглила в брой 15
000 лева и е върнала 9 140 лева по
разплащателна сметка № *, като имуществото да е в особено големи размери и
случаят да е особено тежък.
3.В периода от 07.01.2005 год. до
24.06.2005 год. в гр. Б. в * да е извършила финансови операции и да е прикрила
произхода на имущество - парични средства в размер на 120 000 лева, за които да е знаела, че са придобити
от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252 от НК:
Като на 07.01.2005 год. е внесла в
брой сумата от 120 000 лева по своя
новооткрита депозитна сметка № * и последователно е превеждала безкасово сумата
или част от нея в свои новооткрити депозитни сметки и в разплащателна сметка, а
друга част е теглила в брой, както следва:
Като на 08.04.2005 год. е превела 103
020 лева в депозитна сметка № *, от
която на 16.06.2005 год. е изтеглила в брой 10 000 лева и е превела 93 626 лева в депозитна сметка № *, от която на
17.06.2005 год. е изтеглила в брой 20 000
лева и е превела 73 627 лева в
депозитна сметка № *, от която на 20.06.2005 год. е изтеглила в брой 60
000 лева и е превела 13 628 лева в депозитна сметка № * от която на
24.06.2005 год. е изтеглила в брой 1 628
лева, а 12 000 лева е превела по
своя разплащателна сметка № * след което ги е изтеглила в брой, като
имуществото да е в особено големи размери
и случаят е особено тежък.
4.В периода от 25.07.2005 год. до
18.11.2005 год. в гр. Б. * Б. да е извършила финансови операции и да е прикрила
произхода на имущество - парични средства в размер на 59 000 лева, за които да
е знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252 от НК:
Като на 25.07.2005 год. е внесла в
брой сумата от 59 000 лева по своя новооткрита депозитна сметка № * и
последователно е превеждала безкасово част от сумата в свои новооткрити
депозитни сметки, а друга част е теглила в брой:
Като на 28.07.2005 год. е изтеглила в
брой 30 000 лева и е превела 29 000 лева в депозитна сметка № *, от която на 29.07.2005 год. е изтеглила в
брой 22 000 лв. и е превела 7 001 лева
в депозитна сметка № *, от която на
01.09.2005 год. е изтеглила в брой 1 000
лева и е превела 6 019 лева в
депозитна сметка № *, чиято наличност станала общо 10 021 лева, от която на 17.11.2005 год. е изтеглила
в брой 5 000 лева и на 18.11.2005 год.
е изтеглила в брой 2 000 лева, като
имуществото да е в особено големи
размери и случаят да е особено тежък.
5.В периода от 16.12.2005 год. до
16.03.2006 год. в гр. Б. в * Б. да е извършила финансови операции и да е
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 14 000 лева, за които да е знаела, че са придобити
от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252 от НК да е внесла в брой различни суми
по свои депозитни сметки на обща стойност 14 000 лева, както следва:
Като на 16.12.2005 год. е внесла в
брой 4 000 лева по открита на
09.12.2005 год. депозитна сметка № *;
Като на 22.12.2005 год. е внесла в
брой 4 000 лева по открита депозитна сметка № *
Като на 06.01.2006 год. е внесла в
брой 4 000 лева по своя новооткрита
депозитна сметка № *
Като на 20.01.2006 год. е внесла в
брой 2 000 лева по своя новооткрита депозитна сметка № *
и последователно е превеждала част от
сумите в свои новооткрити депозитни сметки, а други суми е теглила в брой:
Като на 23.12.2005 год. от депозитна
сметка № * с наличност общо 10 362 лева
е изтеглила в брой 2 000 лева и е
превела 8 402 лева в депозитна сметка № *,
от която на 06.01.2006 год. е изтеглила в брой 2 000 лева и е превела 6
402 лева в депозитна сметка № *, чиято
наличност станала общо 10 403 лева, от
която сметка на 18.01.2006 год. е изтеглила в брой 2 000 лева и е превела 8 403 лева по депозитна сметка № *, от която на
06.02.2006 год. е изтеглила в брой 1 404
лева и е превела 9 000 лева в
сметка № *, от която на 14.02.2006 год. е изтеглила в брой 2 000 лева и е превела 7 000 лева в сметка № *, от която на 27.02.2006
год. е превела 5 001 лева в сметка № *,
от която е изтеглила в брой 4 000 лева.
6.В периода от 22.05.2006 год. до
11.08.2006 год. в гр. Б. в * Б. да е извършила финансови операции и да е
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 24 000 лева, за
които да е знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез престъпление по чл. 252 от НК- да е внесла различни суми в брой по своя
разплащателна сметка № *, както следва:
Като на 22.05.2006 год. е внесла в
брой 5 000 лева;
Като на 06.07.2006 год. е внесла в
брой 18 000 лева и
Като на 06.07.2006 год. е внесла в
брой 660 лева, от която сметка на
същата дата е превела 24 000 лева по
новооткрита своя депозитна сметка № *
и последователно е превеждала
безкасово част от сумата в нова своя депозитна и в разплащателна сметка, а
друга част е теглила в брой:
Като на 02.08.2006 год. е изтеглила в
брой 1 000 лева и е превела 23 003 лева
в депозитна сметка № *, от която на 11.08.2006 год. ги е превела по своя разплащателна
сметка № * и е изтеглила в брой сумата от 17 000 лева, като имуществото да е в особено големи
размери и случаят да е особено тежък.
Обв.IV
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и след
изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, Съдът зае
становище, че обвинението, повдигнато на
подсъдимата М.В. за извършено престъпление по чл. 253 ал. 5 пр. 2 вр. ал. 4 пр.2 и пр.З вр.ал. 3 т.
2 вр. ал.2 пр.1 и пр.7 и ал.1 пр. 1 пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК не е доказано.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно
това подсъдимата М.В. в периода от
26.03.2007 год. до 02.12.2009 год. в гр. Б., при условията на продължавано
престъпление, да е извършила финансови операции и прикрила произхода на
имущество - парични средства на обща стойност 1 138 323 лева и да е придобила имущество на стойност
83 787.76 лева, всичко на обща стойност
1 222 110.76 лева, за които да е
знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление - престъпление
по чл. 252 от НК, като деянието да е извършено повече от два пъти, имуществото
да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък, както следва:
1. В периода от 26.03.2007 год. до
28.05 2007 год. в гр. Б. в * Б. да е извършила финансови операции и да е
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 16 000 лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д.
чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК -На 26.03.2007
год. да е внесла в брой 16 000 лева в
своя новооткрита депозитна сметка № * и последователно превела безкасово сумата
по разплащателна сметка като изтеглила част от нея в брой – На 28.05.2007 год. да
е превела 16 000 лева по разплащателна сметка № *, от която
на същата дата изтеглила 5 000 /пет хиляди/ лева в брой,
2.В периода от 24.08.2007 год. до
15.11.2007 год. в гр. Б., в * Б. да е извършила финансови операции и прикрила
произхода на имущество - парични средства в размер на 273 812 лева, за които
знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление -
престъпление по чл. 252 от НК - да е внесла в брой различни суми по своя
новооткрита депозитна сметка № *, както следва:На 24.08.2007 год. да е внесла в
брой сумата от 55 000 евро с левова равностойност 107 569 / лева; На 27.08.2007
год. да е внесла в брой сумата от 35 000
евро с левова равностойност 68 453 /
лв и На 28.08.2007 год. да е внесла в брой сумата от 50 000 евро с левова равностойност 97 790 лв. и последователно да е превеждала
безкасово част от сумите в свои новооткрити депозитни сметки и в разплащателна
сметка, а друга част теглила в брой - На 15.10.2007 год. да е изтеглила в брой
80 000 евро и да е превела 60 000 евро
по новооткрита депозитна сметка №*, от която на 15.11.2007 год. да е изтеглила
в брой 60 000 евро и да е превела
147 евро по своя разплащателна сметка №
*, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък,
3.В периода от 31.08.2007 год. до
18.01.2008 год. в гр. Б. в * Б. да е извършила финансови операции и да е
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 120 000 лева, за които да е знаела, че са придобити
от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК - да
е внесла в брой различни суми по своя новооткрита депозитна сметка № *, както
следва: На 31.08.2007 год. да е внесла в брой сумата от 40 000 лева, На 04.09.2007 год. да е внесла в брой
сумата от 80 000 лева и на 18.01.2008
год. да е превалутирала сумата в евро, превела я безкасово в депозитна сметка №
*, от която да е изтеглила 61 476 евро,
като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък,
4.В периода от 08.10 2007 год. до
16.01.2008 год. в гр. Б. в * Б. да е извършила финансови операции и да е
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 120 000 лева, за които да е знаела, че са придобити
от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК - да
е внесла в брой различни суми по своя новооткрита депозитна сметка № *, както
следва: На 08.10.2007 год. да е внесла в брой 40 000 лева и На 12.10.2007 год. да е внесла в брой
сумата от 80 000 лева и последователно
да е превалутирала и да е превеждала безкасово част от сумата в свои
новооткрити депозитни сметки, а друга част теглила в брой - На 10.12.2007 год.
да е превалутирала сумата в 61 300 евро
и да я е превела безкасово в новооткрита депозитна сметка № *, от която на
28.12.2007 год. да е изтеглила в брой 40 000
евро и да е превела 21 306 евро в
депозитна сметка № *, от която на
08.01.2008 год. да е изтеглила 10 000
евро в брой и да е превела 11 307 евро в депозитна сметка № *, от която на
16.01.2008 год. да е изтеглила в брой 11 307
евро, като средствата да са в особено големи размери и случаят да е
особено тежък.
5.На 15.01.2009 год. в гр. Б. да е
придобила имущество - като купувач да е сключила с продавача *, представлявано
от В.Б.Ч., Договор за покупко - продажба на лек автомобил „БМВ", модел
„335 XI", регистрационен номер * и идентификационен номер на МПС *
/Договор №* от * год. с нот. заверка № * от * год. на В.Д.- Нотариус, per. № * на НК/, на стойност 42 840 евро с левова равностойност 83 787.76 лева, платена от И.В.Д. с имущество - парични
средства, за които знаела към момента на получаването на автомобила, че са
придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252
от НК, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
6.В периода от 20.02.2009 год. до
02.12.2009 год. в гр. Б. в *Б. да е извършила финансова операция и да е
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 195 583 лева, за които знаела, че са придобити от И.В.Д.
чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК - На
20.02.2009 год. да е внесла в брой 100 000
евро с левова равностойност 195 583
лева в своя разплащателна сметка № *, от която на същата дата да е
превела безкасово сумата в своя новооткрита депозитна сметка № * и последователно
да е превеждала безкасово сумата или част от нея в свои новооткрити депозитни
сметки и в своя разплащателна сметка, а друга част да е теглила в брой - На
26.03.2009 год. да е превела безкасово 100 000
евро в своя разплащателна сметка № * от която на същата дата да е
превела 100 000 евро в депозитна сметка
№*, от която на 28.04.2009 год. да е превела безкасово 100 000 евро в депозитна сметка № *, от която на
05.06.2009 год. да е превела безкасово 100 000
евро в сметка № *, от която на 11.06.2009 год. да е изтеглила в брой 80
000 евро и да е превела безкасово 20
000 евро в сметка № *, от която на
04.08.2009 год. да е превела безкасово 20 000
евро в сметка № *, от която на 12.11.2009 год. да е превела безкасово 20
000 /двадесет хиляди/ евро в сметка № *, от която на 12.11.2009 год. да е
превела безкасово 20 000 евро в сметка
№ *, от която на 02.12.2009 год. да е превела сумата в разплащателната си
сметка № *, като имуществото да е в особено големи размери и случаят да е
особено тежък,
7.В периода от 20.02.2009 год. до
20.10.2009 год. в гр. Б. в * Б. да е извършила финансови операции и да е
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 50 000 лева, за
които да е знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление -
престъпление по чл. 252 от НК - На 20.02.2009 год. да е внесла в брой сумата от
50 000 лева по своя разплащателна
сметка № *, от която на същата дата да е превела безкасово сумата в новооткрита
депозитна сметка № * и последователно да е превеждала безкасово сумата в свои
новооткрити депозитни сметки и в разплащателна сметка, както следва: На
26.03.2009 год. да е превела сумата в разплащателна сметка № *, от която на
същата дата да е превела 50 000 лева в
депозитна сметка № *, от която на 28.04.2009 год. да е превела 50 000 лева в депозитна сметка № *, от която на
05.06.2009 год. да е превела 50 000
лева в депозитна сметка № *, от която на 08.07.2009 год. да е превела 50
000 лева в депозитна сметка № *, от
която на 12.08.2009 год. да е превела 50 000
лева в депозитна сметка № *, от която на 14.09.2009 год. да е превела 50
000 лева в депозитна сметка № *, от
която на 16.10.2009 год. да е превела 50 000
лева в депозитна сметка № *, от
която на 20.10.2009 год. да е изтеглила в брой 50 000 лева, като имуществото да е в особено големи
размери и случаят да е особено тежък.
8.В периода от 29.06.2009 год. до
02.12.2009 год. .в гр. Б. в * Б. да е извършила финансови операции и да е
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 156 464 лева, за които да е знаела, че са придобити
от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление - престъпление по чл. 252 от НК - На
29.06.2009 год. да е внесла в брой сумата от 80 000 евро с левова равностойност 156 464 лева в своя разплащателна сметка № * от
която на същата дата да е превела безкасово сумата в своя новооткрита депозитна
сметка № * и последователно да е превеждала безкасово сумата в свои новооткрити
депозитни сметки и в разплащателна сметка - На 04.08.2009 год. да е превела 80
000 евро по депозитна сметка № *, от
която на 14.09.2009 год. да е превела 80 000
евро в депозитна сметка № *, от която на 16.10.2009 год. да е превела 80
000 евро в депозитна сметка № *, от
която на 16.11.2009 год. да е превела 80 000
евро в депозитна сметка № *, от която на 02.12.2009 год. да е превела 80
000 евро по своя разплащателна сметка №
*, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
9.В периода от 17.08.2009 год. до
02.12.2009 год. в гр. Б. в * Б. да е извършила финансови операции и да е
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 156 464 лева, за
които да е знаела, че е придобито от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление -
престъпление по чл. 252 от НК - На 17.08.2009 год. да е внесла в брой сумата от
80 000 евро с левова равностойност 156
464 лева в своя разплащателна сметка №
8408566, от която на същата дата да е превела безкасово сумата в своя новооткрита
депозитна сметка № * и последователно да е превеждала безкасово сумата в свои
новооткрити депозитни сметки и в разплащателна сметка - На 28.09.2009 год. да е
превела 80 000 евро по депозитна сметка
№ *, от която на 02.12.2009 год. да е превела 80 000 евро в депозитна сметка № *, от която на
същата дата да е превела 80 000 евро по
своя разплащателна сметка № *, като имуществото е в особено големи размери и
случаят е особено тежък.
10.В периода от 03.11.2009 год. до
02.12.2009 год. в гр. Б. в *Б. да е извършила финансови операции и да е
прикрила произхода на имущество - парични средства в размер на 50 000 лева, за
които да е знаела, че са придобити от И.В.Д. чрез тежко умишлено престъпление -
престъпление по чл. 252 от НК - На 03.11.2009 год. да е внесла в брой сумата от
50 000 лева по своя новооткрита
депозитна сметка № *, от която на 02.12.2009 год. да е превела 50 000 лева по
своя разплащателна сметка № *, като имуществото да е в особено големи размери и
случаят да е особено тежък.
От изготвеното заключение на
финансово икономическата експертиза по делото беше установено единствено, че
подс. В. е извършила описаните финансови сделки по двете обвинения.
От нито едно от доказателствата по делото, обаче, не беше установено подсъдимата да е извършила
горните финансови операции с парични средства на подс. И.Д.. Действително,
средствата, с които е оперирала подс. В. са значителни, но доколкото не беше
установен техен незаконен произход, не може да се твърди, че с това същата е
извършила обсъжданото престъпление. В
обясненията си подс. В. заяви, че е получавала значителни преводи от
родителите си и сестра си, която живее в чужбина. При пълна липса на
доказателства, които да оборват това твърдение, Съдът прие тези обяснения за
достоверни.
За това да е прикрила произхода на имущество по делото също не бяха събрани
каквито и да било доказателства, които
да могат да бъдат обсъдени.
На следващо място, за да бъде осъществен престъпния състав на
престъплението по чл. 253 ал. 1 от НК, не е достатъчно да бъдат извършени
финансови операции. Именно за да се превърне извършването на финансовите
операции в престъпно деяние, е
необходимо същите да са били изпълнени със специалното изискване, предвидено в
разпоредбата на чл. 253 , а именно извършилият ги да е знаел,или поне да е
предполагал, че са придобити от него,
или другиго чрез извършване на престъпление.
В конкретния казус, за да бъде
осъществен от подсъдимата В. състава на което и да е от горните престъпления, е
необходимо да се съберат доказателства относно това тя да е знаела, че
паричните средства, с които са извършени описаните финансови операции са
придобити от подс. И.Д. чрез престъпление. И то такова по чл. 252 от НК. При
това, съгласно обвинението, на нея й е повдигнато обвинение именно за
по-тежката форма на изпълнителното деяние, а именно „да е знаела“. Тоест, за
доказване на всяко едно от тези обвинения следваше по делото да се съберат
доказателства, и то от категорията на несъмнените, че подсъдимата М.В. е
притежавала това знание.
А такива доказателства по делото, не
бяха събрани. При това не просто несъмнени, а каквито и да било. Единствено св.
К.М. в показанията си заяви, че в периода, в който тя самата е притежавала
заложна къща в гр. Б. и е работила в същата с подс. И.Д., подсъдимата М.В. е
работила заедно с него и е събирала дневния оборот от заложната къща. Тези
показания, обаче, в тази им част, не намалиха подкрепа в нито едно от събраните
по делото доказателства. Нито един от останалите близо 150 разпитани свидетели
по делото не заяви подобно знание. Не заявиха подобно твърдение нито един от 23
- та свидетели, взели нерегламентиран кредит от подс. И.Д.. За подобно участие
на подсъдимата в дейността на подс. И.Д., или за знание относно същата дейност
от нейна страна, по делото не беше събрано и нито едно писмено доказателство.
Подобни данни не се съдържат и в
приложените по делото ВДС, изготвени въз основа на използвани СРС. Тоест, за
знание от страна на подсъдимата относно дейността на подс. И.Д. и произхода на
паричните му средства, по делото не бяха
събрани каквито и да било доказателства. А
поради това обстоятелство и настоящият съдебен състав прие всяко едно от
горните обвинения за недоказани.
Въпреки че прие горното, за пълнота настоящият съдебен състав изследва дали
не е налице друго престъпление, произтичащо от описаните действия на
подсъдимата, включително дали не е налице следващата форма на изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 253 ал.1 от НК, а именно дали подсъдимата е
предполагала за престъпния характер на паричните средства на подс. И.Д..
Доказателства за наличие на друго престъпление Съдът не установи.
На следващо място, Съдът прие, че от доказателствата, събрани в настоящия
наказателен процес не се установи дори подс. М.В. да е предполагала за
дейността и характера на парите на подс. Д..
Както вече беше отбелязано при
излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви, в неустановена част от
инкриминирания период двамата подсъдими са имали интимна връзка. По делото,
обаче, не бяха събрани доказателства относно това същите да са били в състояние
на граждански брак, или дори да са живеели в едно домакинство. Нещо повече, по
делото бяха разпитани като свидетели служители на *., в чийто клон е работила и
самата подс. М.В.. И всички те заявиха не само, че не знаят подсъдимата да се е
занимавала с каквато и да било незаконово регламентирана дейност, но и да
познават изобщо подс. И.Д.. А житейски очакваемо и логично е при здрава и силна
интимна връзка, същата да стане достояние на близкото обкръжение на двамата
партньори. И именно колегите, с които подс. В. е контактувала в голяма част от
деня в продължение на няколко години са лица от подобно близко обкръжение.
Липсата на доказателства и знание относно такава силна и близка връзка
между двамата подсъдими, даде основание
на съдебния състав да приеме, че връзката между двамата не е била такава, че
подс. М.В. непременно да е знаела с какво именно се занимава подс. И.Д..
Тук е моментът да се отбележи, че
всъщност, престъпно обвинение относно описаните в обвинителния акт и посочени
по-горе финансови операции, извършени от страна на подс. В., се съдържа на практика единствено относно
тази операция, извършена на 05,08,2004г. А именно придобиването по своя сметка
на сумата от 41 300 лв. от подс. И.Д.. Останалите финансови операции дори
в обвинителния акт не се твърди да са причастни изобщо към личността на подс. Д.,
или неговата дейност. А и доказателства за това по делото не бяха събрани.
На следващо място, от показанията на същите тези служители, а и от
обясненията на самата подс. В. се установи, че в инкриминирания период тя, като
служител на банка ДСК е имала преференциални условия за опериране с парични
сметки в същата банка. Тоест, напълно
логични са изложените в обясненията на подс. М.В. твърдения за произхода на
паричните средства че всички гореописани финансови операции.
Да е знаела, или дори да е
предполагала подс. М.В., че средствата
за придобиването от нейна страна на лек автомобил на 15,01,2009г. са придобити
от подс. И.Д. чрез престъпление, Съдът също не
установи. Въпреки че същата е придобила собствеността на автомобила и парите за
това са платени от подс. Д., както вече беше отбелязано, в този период
последният е взел заеми от трети лица в размер, значително надвишаващ
стойността на закупения автомобил. А при това положение не може да се твърди, че същият е закупен от
подс. Д. с парични средства, придобити от неговата незаконна дейност във връзка
с извършване на престъпление по чл. 252 от НК. Още повече, доказателства за
същото по делото не бяха събрани.
С оглед на изложеното Съдът счете, че всяко
едно от горните престъпления по пунктове Обв.III
и Обв.IV не е доказано както от обективна,
така и от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправда подсъдимата М.В. изцяло за всяко
едно от двете първоначално повдигнатите
й обвинения по пунктове Обв.III
и Обв.IV за извършено престъпление по чл.
253 ал. 5 вр. ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2
вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Предявеният граждански иск от И.Т. за причинените й от престъплението вреди -
съставомерен признак от състава на престъплението по чл. 252 ал. 2 вр. ал. 1 от НК е доказан по основание. Налице е причинна връзка между виновното поведение
на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат за пострадалата Т.. От
доказателствата по делото се усатнови по несъмнен начин, че именно след
извършеното от страна на подс. Д. престъпление по чл. 252 ал.2 вр.ал.1 от НК
св. И.Т. е прехвърлила собствеността на собствения си апартамент.
Относно размерът на същия Съдът прие
следното:
Както беше вече описано при излагане
на фактическата обстановка относно това престъпление, в обвинителния акт, въз
основа на който е образувано настоящото съдебно производство, държавният обвинител твърди, че подс. И.Д. е
причинил на св. И.Т. вреди в размер на 3
745 лева, представляващи платените от нея лихви и в размер на 70 703 лева, представляващи разликата на стойността
на имота и главницата по кредита. В общ размер на 74 448 лв., за който
размер беше и приет за съвместно разглеждане предявения от нея граждански иск.
От доказателствата по делото, обаче,
не беше установено св. И.Т. да е платила
изобщо някакви лихви на подсъдимия, поради което и Съдът прие, че доказателства
за стойността на причинените й вреди и получени от подсъдимия доходи във връзка
с платени от нея лихви, не беше установен по категоричен начин.
Отделно от това, съгласно
заключението на СФЕ пазарната стойност
на имота, собственост на И.Т., продаден на подсъдимия като обезпечение на
взетия от нея, е 76 050 лв. И именно това е размера на сумата, получена от
подс. И.Д. от св. И.Т.. Съответно, подсъдимият е дал на св. И.Т. сумата от 5 347 лв., за която няма
доказателства да е била върната на
подсъдимия. Тоест, за да се установи размера на причинените на свидетеля вреди
от обсъжданото престъпление, следва от получената от подсъдимия сума от
76 050 лв./ стойността на придобития имот/ да се извади сумата от 5 347 лв.,
дадена на свидетеля от подсъдимия като заем/. И след извършване на това също
просто математическо действие се установява, че щетата, която подс. И.Д. е
причинил на св. И.Т. с обсъденото
деяние е 70 703 лв.
Поради изложеното
Съдът уважи гражданския иск за горната сума от 70 703 лв., ведно със законната лихва от
датата на извършване на престъплението,
а именно 29.05.1998 г. до окончателното й изплащане ,като за
разликата над тази сума от 3 745 лв. до
пълния предендиран размер от 74 448 лв. ОТХВЪРЛИ
гражданския иск като неоснователен.
А поради горното, осъди подсъдимия
И.В.Д.,със снета самоличност, да заплати по сметка на СНС сумата от 2
828,12 лв. държавна такса върху уважения граждански иск.
С оглед обстоятелството, че приобщените като веществени доказателства мобилен
апарат Nokia с IMEI *в едно със SIM карта * на Мтел; мобилен апарат Nokia с
IMEI * в едно със SIM карта *на Vivatel; SIM карта * на Мтел / са послужили за
извършване на част от обсъжданите престъпления, на основание чл. 53 ал. 2 б. А
от НК Съдът ги отне в полза на държавата.
С оглед отпадане необходимостта от
запазване на веществените доказателства по делото Лек
автомобил BMW
с ДК № *, 1 брой ключ за л.а. BMW в
кожено калъфче, ведно с 2 броя дистанционни за аларма и ключодържател с
надпис ,, BMW"; голям талон за регистрация на МПС № * за л.а. рег.№. * на името
на М.Ж.В., малък талон за регистрация на
МПС № * за л.а. рег.№. * на името на М.Ж.В., Съдът постанови същите да бъдат върнати на подс. М.Ж.В..
С оглед отпадане необходимостта от
запазване на веществените доказателства по делото Лек
автомобил BMW
с ДК № *, Лек автомобил BMW с ДК № *, 2 броя ключове за
л.а. BMW, талон за регистрация на МПС сер. X № * за л.а. с per. №* на името на И.В.Д.,
малък талон за регистрация на МПС № * за л.а. рег.№. * на името на Г.Й.Д., парична сума от 5 455 лв. и парична сума
от 20 250 евро,
Съдът постанови същите да бъдат върнати
на подс. Иван В.Д.
Собственик на единият от посочените автомобили е майката на подс. Д.. И тъй
като по делото постъпи препис от акт за смърт, съгласно който същата е
починала, Съдът върна и двата автомобила на подсъдимия като единствен неин
наследник.
Отново с оглед липсата от необходимост от по-нататъшно запазване на веществените
доказателства по делотовръзка със 7 броя секретни ключове, поставени в черен
кожен калъф в едно с червена запалка; черна полиетиленова чанта - торбичка с
размери 20 X 30 см, съдържаща 20 броя секретни ключове; Часовник Hublot Съдът постанови същите да бъдат унищожени като вещи без стойност
Останалите веществени доказателства - бележник с надпис „Международен транспорт „П." с размери 21 х 15 см
с един откъснта лист в него, тъмно-синьо тефтерче
с надпис „Международен транспорт „П."с размери 15.5 х 9.5 см; пощенски плик
на AVN и с надписи с химикал, протокол за
оглед на веществени доказателства / двата тефтери и пощенския плик по п.14, 15
и 16/ от 06.03.2012 год. и 2 /два/ броя прозрачни полиетиленови опаковки, в
които са били иззети същите, картон на СДВР серия * с надпис „Към
Протокол/406" и 2 /два/ броя силиконови печати 10 на СЕК – СДВР, Съдът
постанови същите да останат по делото.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: