РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300502716 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация –
С“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат Г.М., против Решение №
262157/04.08.2021 г., постановено по г.д. № 12923/2019 г. по описа на РС
Пловдив, с което е признато за установено в отношенията между страните, че
А. И. П., ЕГН ********** не дължи на „Водоснабдяване и канализация – С“
ЕООД, ЕИК *********, сума от 1051,00 лева, съгласно съставен Протокол за
проверка на вътрешната В и К мрежа № 59/24.07.2019 г. и жалбоподателят е
осъден да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 400,00 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост,
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Сочат се допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Съдържа се оплакване, че крайните изводи на съда не
съответстват на събраните по делото доказателства, доколкото фактът на
наличие на незаконно свързано водопроводно отклонение и част от
вътрешната водопроводна мрежа, осигуряваща питейна вода в имота на
въззиваемата, е установен от приложения още с исковата молба протокол №
000059/24.07.2019 г., а така също и от свидетелските показания на
разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели, чиито показания не са
опровергани по никакъв начин. Поддържа се, че по делото действително
липсват данни за местоположението на незаконно свързаното водопроводно
1
отклонение, но наличието на течаща вода във водопроводните тръби при
спрян водомер означава, че в процесния имот тече питейна вода, която не се
отчита от водомера. По този начин се твърди, че се установява фактически
наличието на незаконно свързано водопроводно отклонение в процесния
имот. Моли се за обезсилване на атакуваното решение и оставяне без
разглеждане на предявения иск, респективно отмяна на решението и
отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от А. И. П., ЕГН **********, чрез адвокат М.Ч., с който се оспорва
същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с
нея решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от А. И. П. срещу
„Водоснабдяване и канализация – С“ ЕООД за признаване за установено в
отношенията между страните, че А. И. П. не дължи на „Водоснабдяване и
канализация – С“ ЕООД сума от 1051,00 лева, съгласно съставен Протокол за
проверка на вътрешната ВиК мрежа № 59/24.07.2019 г.
Претенцията е обоснована с твърдение за липсата на изградено
незаконно водопроводно отклонение, както и че начисленото количество вода
от 1051 куб.м. не е доставено и потребено, а начислената за него сума от
1051,00 лева е самоволно и едностранно определена, доколкото в
констативния протокол не са посочени диаметър на отклонението, дебита му
и периода, за който е начислена сумата. Сочи се, че извършената едностранна
корекция на сметката е в противоречие с чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, както и на чл. 49 и чл. 50 от ОУ на ответника. Относно последните
се твърди, че не са публикувани по надлежния ред и поради това са
неприложими в отношенията между страните.
Ответникът оспорва иска. Твърди законосъобразно приложение на реда
по чл. 37, ал. 1, вр. с чл. 37, ал.2 и чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
както и чл. 5, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 1, във вр. с чл. 49 от Общите условия
на В и К оператора, при определянето за плащане на процесната сума от
1051,00 лева. Поддържа констатирано по надлежен ред наличие на незаконно
свързано водопроводно отклонение и част от вътрешната водопроводна
мрежа, осигуряваща питейна вода в имота на ищцата, която не се отчита от
водомера ѝ.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел за
недоказано наличието на второ водопроводно отклонение, представляващо
2
незаконно присъединяване към водопроводната система, което да се дължи
на поведение на ищцата. Предвид недоказаното основание за начисляване на
процесната сума, решаващият състав е приел предявения иск за основателен,
поради което и го е уважил изцяло.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
От фактическа страна няма спор, а и с приетия по делото доклад по чл.
146, ал. 1 от ГПК са отделени като безспорни обстоятелствата, че ищецът е
потребител на услугите на ответното дружество по доставка на питейна вода
за собствения му обект, представляващ къща в гр. С., ул. ***, с абонатен №
*** и че вследствие на извършена от ответното дружество проверка, е
съставен констативен протокол № 59/24.07.2019 г., след което начислена
сумата от 1051,00 лева – за неизмерено количество 1051 куб.м. вода.
При така установените данни и възраженията на страните, във
въззивното производство на първо място следва да бъде разгледан въпросът
за това, налице ли е незаконно водопроводно отклонение за присъединяване
към водопроводната система на В и К оператора - жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, при установяване на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Съгласно
алинея трета на същия член, незаконното присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с
протокол, съставен от длъжностно лице на оператора, подписан от
длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице
от състава на оператора.
За установяване наличието на незаконно присъединяване към
водопроводната система на жалбоподателя в първоинстанционното
производство са ангажирани констативен протокол № 59/24.07.2019 г.,
свидетелски показания и СТЕ.
В протокола се съдържа изрична констатация за наличието на
незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационните
системи, но не и данни, обосноваващи този извод. Не е посочен начинът на
евентуалното присъединяване и неговото местоположение. Поради това
протокол № 59/24.07.2019 г. не може да служи за доказателство,
установяващо незаконно присъединяване. Незаконното присъединяване не се
3
установява и от показанията на разпитания служител М. М., който го е
съставил. Последният заявява, че при проверката е предположил, че има две
отклонения, тъй като след спиране на крана преди водомера в къщата имало
вода. Отклонение не е видял, но мисли, че вероятно е така.
В същото време, в приетото по делото заключение по допуснатата
съдебнотехническа експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира
от съда като компетентно изготвено и обосновано, е посочено, че при
извършена на място в имота проверка, не се констатира изтичане на вода от
проверените водочерпни прибори, след спиране на водоподаването от
главния кран на водомерния възел. В съдебно заседание вещото лице
поддържа посоченото, като уточнява, че видимо не е открил второ
водопроводно отклонение, като при пробата, след спиране на спирателния
кран към водомера, от водочерпните прибори в банята, на дворната чешма и
на втори етаж в жилищната сграда не тече вода. По този начин се опровергава
отразената в процесния протокол № 59/24.07.2019 г. констатация за наличие
на незаконно свързано водопроводно отклонение. Извод за неговото наличие
не може да бъде направен и с оглед показанията на свидетеля М.. Наличието
на предположения за съществуването на незаконно присъединяване към
водопроводната мрежа не е достатъчно, за да обоснове дължимостта на
процесната сума. Аргумент за това следва и от посочения в чл. 37, ал. 1, във
връзка с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 начин за изчисляване на дължимите
суми, който без всякакво съмнение изисква да бъде установено самото
незаконно присъединяване, съответно пропускателната му способност, за да
бъде изчислена дължимата в този случай сума за служебно начислено
количество потребена питейна вода. Разписано е отклонението да бъде
прекъснато, което неминуемо означава, че под „установяване“ се има предвид
физическото му откриване. Последното не е налице, като за това по делото
няма спор.
Посоченото налага извод за недоказаност наличието на незаконно
присъединяване към водоснабдителната система от потребителя, поради
което и същият не дължи на жалбоподателя процесната сума от 1051,00 лева,
посочена в протокол № 59/24.07.2019 г. С оглед на посоченото, не се налага
изследване на въпроса, дали правилно е определено и остойностено
изразходваното количество вода, която потребителят следва да заплати.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По представен по реда на чл. 80
от ГПК списък те са в размер на 350,00 лв. адвокатско възнаграждение, което
е уговорено и платено в брой, съгласно Договор за правна защита и
съдействие на л. 25 от делото на ОС. От жалбоподателя е направено
възражение за прекомерност на същото, което следва да бъде уважено. Не е
налице фактическа и правна сложност на развилото се пред въззивната
инстанция производство. Нови доказателства не са ангажирани и делото е
4
разгледано в едно съдебно заседание. Поради това съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения такова следва да бъде присъдено в размер от 304,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262157/04.08.2021 г., постановено по г. д.
№ 12923/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – С“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, ул. „Велко Иванов“ № 7, да
заплати на А. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 304,00 лева (триста и четири лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5