Решение по дело №384/2021 на Районен съд - Варна

 

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260392/17.3.2021г.       Година 2021        Град Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд         четвърти състав

На петнадесети март             Година две хиляди двадесет и първа

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 384  по описа за две хиляди двадесет и първа година.

 

                          

                          

       

                  Р  Е  Ш  И:

            

            

 

ОТМЕНЯ НП №436а-406/10.10.2020г. на Директор на ОДМВР Варна, с което на Д.Г.Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева на осн. чл.209а ал.1 от ЗЗдравето.

 

 ОСЪЖДА ОДМВР – Варна на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на Д.Г.Д., ЕГН ********** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300 / триста/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д.Г.Д. срещу наказателното постановление, с което е наложено административно наказание глоба.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.

С жалбата се сочи, че към момента заповедта е била отменена със Заповед№РД 01-263/14.05.2020г., поради което санкцията е наложена за несъществуващо нарушение. Счита се, че е налице маловажен слуачй на нарушение. Формулира се искане за отмяна на НП.

В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество иска отмяна на НП като поддържа основанията, наведени с жалбата.

Представител на органа, издал НП не се явява. В допълнителна молба моли съда да потвърди НП и претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 16.04.2020г. въззивникът Д. *** , до ОУ „Найден Геров“, като бил без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.

В същото време в района се намирали полицейски служители, сред които св. П., които възприели въззивника.

Към 16.04.2020г. била в сила т.9 от Заповед №РД-01-124/13.04.2020г. на Министъра на здравеопазването , съобразно която всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. За целите на тази мярка обществени са и местата и пространствата, които са общодостъпни и /или са предназначени за обществено ползване.

 

След като била извършена проверка, срещу въззивника Д. бил  съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на нарушението. Акта бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения. Такива не постъпили по АНП впоследствие.

На 10.10.2020 г. е било издадено и НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.63 ал.1 от ЗЗДравето и  било наложено съответно административно наказание , съобразно чл.209а ал.1 от ЗЗдравето.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства – надлежно съставен  АУАН, показанията на св. П. и др.

 

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по ЗЗдравето.

Административно наказващият орган обаче неправилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.

 

В настоящия казус, от приложените по делото доказателства е видно, че от деянието не са произтекли каквито и да било вредни последици за здравето и живота на останалите граждани.     Безспорно е налице неизпълнение на въведената забрана, но установеното по- горе, както и факта, че се касае за първо установено нарушение, очертават извършеното нарушение като такова  с изключително ниска степен на обществена опасност  в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение.

 

Съдът намери, че не е налице хипотеза на чл.3 ал.2 от ЗАНН, предвид на факта, че разпоредбата на чл.209а ал.1 от ЗЗДравето не е отменяна и към момента на санкциониране на лицето, както и към настоящия момент е действаща.

 

След като обсъди възраженията, наведени с жалбата и намери част от същите за основателни, съдът отмени НП като необосновано.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски от въззивника за възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1  ал. 2 и ал.3  НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.

   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: