Р Е Ш Е Н И Е
Номер 565 От 13.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на осми април две хиляди и двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря С.А. и прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 386 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Ж.Я.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Решение № 276/14.12.2020 г., постановено по а.н.д. № 677/2020 г. по описа на
Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 495398-F517711 от
19.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185,
ал.2, изр.1 от Закона за данък добавена стойност, на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 750 лева за административно
нарушение на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № H-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Искането
е за неговата отмяна и за отмяна на издаденото наказателно постановление, с
което е санкциониран касаторът.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат, който поддържа
жалбата и моли за уважаването й.
Ответникът – Териториална дирекция на НАП –Бургас, редовно призован, не
изпраща представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на Ж.Я.Н. е ангажирана за това, че при извършена проверка на
28.09.2019 г. в 14.00 часа, на кафе-автомат с електрично захранване, находящ се
в КК „Слънчев бряг“ до хотел „Даймънд резидънс“ инспекторите по приходите при
ЦУ на НАП установили, че кафе автоматът няма монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство за вграждане на автомати за самообслужване (ФУВАС),
като при последваща проверка било установено, че процесният кафе-автомат се
стопанисва от Ж.Н., за което тя е подписала декларация за собственост.
За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният
съд е приел за установено по несъмнен начин от събраните писмени и гласни
доказателства, че на 28.09.2019 г. кафе-автомат с електрично захранване,
находящ се в КК „Слънчев бряг“ до хотел „Даймънд резидънс“, стопанисван от Н., не
е бил снабден с монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС. Според съда са
осъществени всички елементи от състава на вмененото й нарушение. Съдът е приел,
че тя е правилно санкционирана на основание чл.185, ал.2, изр.1 от Закона за
данък добавена стойност, като наложеното й административно наказание „глоба“ е
справедливо определено към средата на предвидения от закона размер.
Решението на районния съд е правилно,
по следните съображения:
От анализа на доказателствата
по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които
да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Напълно се споделят изводите
на първоинстанционния съд относно извършването на административното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.8,
т.1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. лице, което извършва продажби на
стоки или услуги чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се
визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.
Данните
по делото безспорно сочат, че на 28.09.2019 г. кафе-автомат с електрично
захранване, находящ се в КК „Слънчев бряг“ до хотел „Даймънд резидънс“, не е
бил снабден с монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС. Този факт е потвърден
от актосъставителя при разпита му в съдебно заседание, поради което касаторът
неоснователно твърди, че същият е констатирал наличието на монтиран и въведен в
експлоатация ФУВАС, както и че е била създадена организация на работа, която
позволява оборотът да се отчита през ФУВАС. Установено е също по безспорен
начин от събраните писмени и гласни доказателства, че кафе- автоматът е бил
стопанисван от Ж.Я.Н., която и в касационната жалба твърди, че осъществява
търговска дейност чрез кафе- автомата. При тези данни районният съд правилно е
приел, че тя не е изпълнила свое задължение, установено в чл.3, ал.8, т.1 от
Наредба № H-18/13.12.2006 г. Като е достигнал до извод за съставомерност на вмененото й нарушението,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила, тъй като не се установиха касационни основание за неговата отмяна.
В случая не са налице данни за
обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като настоящият случай не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи за този вид
нарушения.
По изложените съображения, съдът
намира, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй
като не се установиха касационни основание за неговата отмяна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
276/14.12.2020 г., постановено по а.н.д. № 677/2020 г. по описа на Районен съд
– Несебър.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.