№ 565
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110170280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК
С исковата молба ищецът предявява срещу фирма отрицателни установителни искове
за недължимост на част от сумите за главници за цена на топлинна енергия и дялово
разпределение, както и лихва върху първата главница, за които суми по ч.гр.д. №
18470/2021 г. по описа на СРС, 127 с-в е издадена заповед за изпълнение.
При служебна проверка на допустимостта на иска, съгласно чл.130 ГПК, съдът
намира така предявените отрицателни установителни искове недопустими.
От представените по делото документи се установява, че по посоченото ч.гр.д. срещу
ищеца, в полза на ответника на 07.04.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за суми, част от които са процесните. Заповедта за изпълнение е
влязла в сила най – късно на 24.06.2021 г., когато е издаден изпълнителният лист.
Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е
допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното
производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До
изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде
възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с
възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има
ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с
възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване
на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като
длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е
налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода
на производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането.
1
След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на
длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че
вземането не съществува е недопустим ( в този смисъл Определение № 318 от 9.07.2019 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2108/2019 г., IV г. о., ГК ).
Както беше посочено по – горе Заповедта за изпълнение е влязла в сила най – късно
на 24.06.2021 г., почти половин година преди предявяване на настоящия иск, поради което
по изложените съображения предявеният иск е недопустим и в упражнение на
правомощията си по чл. 130 от ГПК съдът е длъжен да върне исковата молба
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 103528/08.12.2021 г. на Е. И. Ш., ЕГН: ********** по
гр.д. № 70280/2021 г. по описа на СРС, 157-ми състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2