№ 19586
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110121335
по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът e представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се допусне изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза със задачи,
посочени в исковата молба.
Искането на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът да бъде задължен да
представи застрахователна полица № ., валидна от 17.03.2016 г. до 16.03.2017 г., следва да се
остави без уважение, тъй като не е спорно, че ответникът е бил застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за посоченото в исковата молба ремарке.
Следва да бъде приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 57575/2021 г. по описа на
СРС, 153 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 57575/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Х.И..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.10.2022 г. от 09,50
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК „ФИРМА“
АД срещу „ФИРМА“ АД с правно основание чл. 411 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2170,84 лв. – главница, представляваща регресно вземане - ½ от стойността на изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във връзка с ПТП, настъпило на 19.09.2016 г. в Република Г. с участието
на влекач марка „Р.“, модел „.“ с рег. № . с прикрепено към него ремарке с рег. № ., в
резултат на което са причинени вреди на портална врата, ограда и стълб, ведно със
законната лихва от 06.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57575/2021 г. по описа на
СРС, 153-ти състав.
Ищецът твърди, че е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за влекач марка „Р.“, модел „.“ с рег. № ., а ответникът – за ремарке с рег.
№ ., прикрепено към влекача. Посочва, че на 19.09.2016 г. в Република Г., водачът на
товарния автомобил причинил виновно ПТП, в резултат на което били причинени вреди
върху портална врата, ограда и стълб на обща стойност 2219,86 евро /с левова
равностойност 4341,67лв./ , които ищецът изплатил изцяло на увреденото лице на 15.06.2017
г.. Счита, че половината от тях следвало да бъдат заплатени от ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за тегленото от влекача ремарке,
тъй като застрахователното събитие е възникнало на територията на Федерална Република
Г. и приложим материален закон следвало да е германският. В тази връзка се позовава на
съдебна практика на Федералния съд на Р. Г. и на разпоредби от немския закон, съгласно
които товарният автомобил и ремаркето образуват единна композиция, като при настъпване
на застрахователно събитие застрахователите спрямо всеки елемент от композицията
отговарят така, че всяка страна да понесе половината от отговорността спрямо увреденото
лице. Твърди да е поканил ответната страна да заплати половината от обезщетението, а
именно – сумата от 2170,84 лв., но получил отказ. Поради изложените съображения моли
искът да бъде уважен и претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока и по чл. 131, ал. 1 ГПК,
като оспорва основателността на иска. Поддържа, че съгласно решение на СЕС от
21.01.2016 г. по дела C-359/14 и C-475/14, задължението на застрахователя да обезщети
причинената на пострадалото лице вреда произтичало от договора, който го обвързва със
застрахованото лице, поради което следвало да се прилагат разпоредбите на Регламент
593/2008 на ЕП и СМ /Рим I/, който урежда приложимото право при договорни отношения
между страните. Прави се извод, че в случая е приложимо националното право, уреждащо
застрахователния договор, а именно - българското право и в частност чл. 479, ал. 1 КЗ,
поради което отговорността следвало да се поеме изцяло от застрахователя на влекача. В
условията на евентуалност сочи, че не било доказано процесното ремарке да е било
прикрепено към управлявания от делинквента влекач и че липсвали доказателства за
настъпване на твърдяното ПТП. Не било установено, че лицето, на което е изплатено
претендираното обезщетение, в действителност е претърпяло посочените от ищеца вреди.
Поддържа, че по делото не се доказва наличие на виновно и противоправно поведение на
водача на товарния автомобил, в причинна връзка с което да са настъпили твърдените вреди.
В условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на вредите.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже следните факти: валидно сключени договори за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на товарния автомобил и ремаркето към него, в
срока на застрахователното покритие по които и вследствие виновно и противоправно
2
поведение на водача на влекач марка „Р.“, модел „.“ с рег. № . с прикрепено към него
ремарке марка „Д.“, модел „Б“ с рег. № ., застраховано от ответника, е настъпило
застрахователно събитие, за което ищецът и ответникът носят отговорност по 1/2 от риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в пълния размер до действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
С оглед твърденията на страните съдът ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към датата на твърдяното ПТП /19.09.2016 г./ ищецът е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за влекач
марка „Р.“, модел „.“ с рег. № ., а ответникът – за ремарке с рег. № ..
Ищецът е направил доказателствени искания за доказване на останалите факти,
тежестта за установяване на които носи. Ответникът не твърди плащане, поради което не
сочи доказателства за това обстоятелство. Относно доказателствената сила и стойност на
доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3