О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV с.,
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН И.
МАЯ
НЕДКОВА
По в.гр.д.№ 534/ 2020г. ,
докладвано от председателя на състава
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК .
Образувано е по частна жалба от „Енерго-Про-Продажби“
АД ,чрез процесуален представител адв.Н.Б., срещу определение № 977/
17.01.2020г. по гр.№ 16725/ 2019г. на Районен
съд -Варна, в частта на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
в полза на „ Агенция да закрила на потребителите“ ЕООД за сумата 325 лв.,
извършени в производството разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса, определени със заповед № 7923/ 17.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК .
Оспорва определението като незаконосъобразно със
следните доводи:
-неправилна
е преценката на съда,че повод за завеждане на делото е недобросъвестното
извънпроцесуално поведение на дружеството. Счита, че изискуемостта на вземането
за неоснователно начислената такса е настъпила от момента на плащането й
единствено по отношение на потребителя
Николинка Георгиева Христова към 29.12.2016г. На 15.10.2019г.по
електронната поща жалбоподателят е бил уведомен, че потребителят е сключил
договор за цесия на 24.09.2019г., с което е прехвърлил сумата 19лв. по ТП № **********/
14.11.2016г., заедно с всички негови принадлежности и привилегии в полза на „
Агенция за закрила на потребителите „ ЕООД .След прехвърляне на вземането
имуществени отношения между потребителя / цедент/ и дружеството- длъжник, не
могат да бъдат аргумент на заявителя в заповедното производство по чл. 410 ГПК
. За него вземането става изискуемо от
момента на получаване на уведомлението на 15.10.2019г., а не от настъпване на
изискуемостта на вземането спрямо първоначалния кредитор, както е приел
районният съд.
- не е съобразено при постановяване на
определението, че с извънсъдебното си поведение „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД в качеството му на заявител, е поставила ответното
дружество в невъзможност да изпълни и да
предприеме срочни действия с цел навременно доброволно погасяване на
задължението – предмет на издадената заповед. В уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, получено на 15.10.2019г. не е посочен срок на изпълнение, банкова сметка ***не
на дължимата сума. На 18.10.2019г. от
дружеството е изплатен пощенски запис за
сумата 19лв. със законната лихва по ТП **********/ 14.11.2018г., а на
21.10.2019г. на обявеният в Търговския регистър имейл адрес на АЗП ЕООД,
посочен за кореспонденция в уведомлението по чл.99, ал. 3 ЗЗД , е изплатена
покана с искане за посочване на банкова сметка , ***лно плащане на всички
цедирани вземания. На 22.10.2019г. е
изпратена нотариална покана със същото искане.Дружеството не е открито на
адреса посочен в ТР. Счита, че е налице кредиторова забава по смисъла на чл.95,
ал.1 от ЗЗД, поради неоказано съдействие за доброволно уреждане на отношенията
чрез заплащане на дълга.. Лишавайки длъжника от възможността да изпълни кредиторът преследва друга цел- заповедно
производство, в което да заяви допълнителна претенция за разноски.
Дружеството е изплатило задължението / главница и
лихва/ след получаване на заповедта на
изпълнение, в която се съдържа информация за банковата сметка на заявителя.
Искането по същество е за отмяна на определението в
обжалваната част и за присъждане на извършеното в производството разноски. В
условията на евентуалност е формулирано възражение за прекомерност, на
основание чл.78, ал. 5 ГПК.
В срока за отговор е депозирано становище от
„Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД,
чрез процесуален представител.Счита възраженията на частния жалбоподател
за необосновани и противоречащи на материалния закон по отношение изискуемостта
на вземането, на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД и ТР № 5/ 2017г. на ОСГТК
на ВКС Оспорва твърденията на жалбоподателя, че умишлено е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си.
Посочва, че дружеството не е уведомявано за издаден паричен превод в негова полза
, не е получавало покана за предоставяне на банкова сметка ***. Истинността на
изготвената справка от нотариус за опит да бъде връчена поканата е оспорена в
първоинстанционното производство , поради несъответствие на фактите с
обективната действителност. Твърди също,че действията на „Енерго-Про-Продажби“
АД са започнали на 18.10.2019г., три дни след като дружеството е поканено да
плати на новия кредитор и след образуване на производството по чл. 410 ГПК. С
изложените аргументи счита, че определението следва да бъде потвърдено. Моли за
присъждане на съдебни разноски съобразно представеният списък по чл.80 ГПК.
Разглеждащият
състав, съобразно приложените
доказателства, констатира:
Производството пред Районен съд –Варна е образувано
по искане на заявителя „ Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-Про-Продажби“ АД , за сумата 19лв.- недължимо платена такса по
възстановяване преноса на електрическа енергия, начислена с фактура № ТП
**********/ 14.11.2016г. на потребител- Николинка Георгиева Христова, и съответно заплатена на 29.12.2016г. С договор
за цесия от 24.09.2019г. физическото лице- потребител, е прехвърлило своето
вземане, заедно с привилегиите , обезпеченията и другите
принадлежности,включително с изтеклите лихви. „Енерго-Про –Продажби“ АД е
уведомено по електронен път на 15.10.2019г. с подписано с електронен подпис
уведомление.
Сезираният съд е издал разпореждане № 45688/
17.10.2019г., съответно на което и Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК в полза на заявителя, за сумата 19лв.-платена при
първоначална липса на основание със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението- 16.10.2019г., представляващо вземане
прехвърлено с договор за цесия от 24.09.2019г., сключен между цедента Николинка Георгиева Христова и
цесионера „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД . Заповедта е връчена на
длъжника на 24.10.2019г.
От „Енерго-Про.Продажби“ АД е депозирано възражение
вх.№ 79943/ 31.10.2019г., с искане за обезсилване на заповедта за изпълнение,
на основание чл. 414а от ГПК, поради погасяване на дълга / главница и лихва/,
незабавно след получена информация за банковата сметка на кредитора. Наведени
са твърдения за предприетите действия по доброволно изплащане на задължението
след получаване на уведомлението за прехвърляне на вземането. Хронологията
следва описаната в частната жалба. :Възражението не е подписано от пълномощника на дружеството.
По направеното искане е постъпило становище от
кредитора за неоснователност на възраженията. Позовал се е на изпълнение след
връчване на заповедта по чл.410 ГПК и ex lege на изискуемост на даденото при начална липса на основание от момента на
неследващата се престация, на основание
чл.55, ал.1 предл.първо от ЗЗД и ТР № 5/
2017г. от 20.11.2019г. на ВКС. Твърди , че „Енерго-Про-Продажби“ АД е дало
повод за образуване на съдебно производство с
издаване на заповед за изпълнение, след като в тригодишния срок към
датата на подаване на заявлението, не е възстановило недължимо платената сума
/19лв./ на потребителя. Поддържа искане за издаване на изпълнителен лист за
сумата 325лв.- съдебни разноски, от които 300лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение ,и 25лв.- държавна такса.
Районният съд e издал разпореждане за изпълнителен лист в полза на
заявителя за сумата 350лв.,определена със заповед № 7923/ 17.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Разпореждането за изпълнителен лист е издадено в
открито производство по чл.414а ГПК, съобразно възражението на длъжника и
насрещното становище на заявителя по изпълнението на дълга и дължимостта на
разноските.
Разглеждащият състав, при проверка за валидността
на определението констатира, че първостепенният съд е приел възражение,
неподписано от пълномощника на дружеството- юрисконсулт Йордан Методиев / по
представеното в заверено копие пълномощно/ в нарушение на формалните
изискванията , на които следва на отговаря този документ. Налице е пропуск,
който опорочава съдебното произнасяне и като краен извод налага обезсилване на
обжалвания съдебен акт.
Делото следва да бъде върнато на районния съд,
който след отстраняване нередовността на постъпилото възражение, да се
произнесе по основателността на възражението съобразно насрещното становище на
заявителя, на основание чл.414а, ал.4, предложение второ от ГПК.
Предвид изложеното
О П Р
Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА
определение № 977/ 17.01.2020г. по гр.№ 16725/
2019г. на Районен съд –Варна.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за разглеждане по
дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.