РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. Велико Търново, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101027 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.3, вр. чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР.
В исковата молба се излагат твърдения, че с разпореждане от 08****г. на ТП на НОИ
**** на ищеца СТ. ИВ. Ф. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68а от КСО, с мотив, че не притежава изискуема трудов стаж – 39 г. и 2 месеца. Ищецът
твърди, че има необходимия трудов стаж, но поради ненадлежно оформяне на трудовата му
книжка от работодателя **** част от прослуженото време в размер на 1 г., 9 м. и 8 дни не е
признато от ответника. Ищецът заявява, че за периода 28.03.1983 г. до 08.02.1998 г. е
работил по трудов договор в А**** на пълно работно време - 8 часа, като до 31.12.1985 г. е
заемал длъжността „инженер“, а след тази дата до 08.02.1988 г. - длъжността „главен
инженер“. Ищецът заявява, че в А***** има трудов стаж общо 4 г., 10 м. и 10 дни, като
същият е отразен в трудовата му книжка, отразен в правоъгълен печат, съдържащ подписите
на председател на ***и главния счетоводител, но подписът на работодателя не е заверен с
кръгъл печат на **8който според ответника е задължителен реквизит за признаване на
трудовия стаж. Ищецът отправя искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника ТП на НОИ *** че ищецът е полагал труд за периода
01.06.1985 г. - 31.03.1986 г. и от 01.03.1987 г. - 08.02.1988 г. на пълен работен ден, по трудов
договор с ****, което да се зачита за трудов стаж. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор за исковата молба, в който
оспорва иска като недопустим и неоснователен по съображения изложени в отговора.
1
Заявява, че за цитираните в исковата молба периоди има запис в трудовата книжка на
ищеца, но липсва печат на предприятието, поставен върху подписите на ръководител и
главен счетоводител, което изискване е по арг. от Наредбата за трудовите книжки от 1953 г.
и Инструкция по прилагането й. Твърди, че е направено запитване до *****ч, като е
поискана информация за трудовия стаж на ищеца и е получен отказ за издаване на УП-13 за
периодите м. 03.1983 г. - 03.1086 г. и м. март 1987 г. - м.02.1988 г., като е посочено, че в
предадените ведомости липсва информация за лицето. Отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение *****в осигурителния архив на
НОИ липсват писмени данни за положен от лицето СТ. ИВ. Ф. трудов стаж за периода
01.06.1985г до 31.03.1986г. и от 01.03.1987г. до 29.02.1988г. при работодател ****
С разпореждане от 06.04.2022г. на ТП на ****е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на СТ. ИВ. Ф. поради това, че към датата на заявлението
лицето има необходимата възраст за право на пенсия по чл.68а от КСО, но не са изпълнени
условията по отношение на изискуемия осигурителен стаж-39г. и 02 месеца. Видно от
разпореждането лицето е с общ осигурителен стаж 38г. и 11 месеца и 17 дни.
По делото е представена декларация от ищецът по чл.8 от ЗУТОССР за истинност на
изложените в исковата молба обстоятелства в т.ч. ч. за периода от 01.06.1985г. до
31.03.1986г. и от 01.03.1987г. до 08.02.1988г. е работил по трудов договор в ***на пълно
работно време.
Представен е заверен препис от стр.10 и 11 от трудов книжка на ищеца, видно от
които е отразено изслужено време в **** 28.03.1983г.-08.02.1988г.
По делото са представени заверен препис от приемо-предавателен протокол от
14.03.2007г за ведомости и заплати за периода 01.01.1974г.-30.06.1998г. на заличена
земеделска кооперация „****, както и заверен препис на документи съдържащи се в
пенсионна преписка на лицето СТ. ИВ. Ф..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И Д Б и Й П
Р. Свидетелят Б, разпитан каза, че познава ищецът от времето, когато започнал работа в ***
през 1983г., през пролетта. Ищецът бил инженер в ***като се занимавал с автотранспорта,
като впоследствие бил главен инженер. Свидетелят заяви, че ищецът не е прекъсвал работа
до напускането на ***през 1988г., като работел на пет дневна работна седмица, при осем
часов работен ден. През зимните месеци правели ремонт на техника на машини. Свидетелят
заяви, че той работел като шофьор и е карал служебен автомобил, с който возел и ищецът.
Свидетелят заяви, че той е работел до м.януари 1988г. когато напуснал *** и по-късно
срещнал ищецът, който му казал, че напуснал работа в *** месец след него. Свидетелката Р,
разпитана каза, че е работела заедно ищеца в **** като ищецът започнал работа през 1983г.
и напуснал през 1988г.Свидетелката заяви, че ищецът бил инженер в ***, занимавал се с
2
ремонт на техниката. Работата била на пълно работно време. В посочения период ищецът
непрекъснато е работел, не е имало периоди, през които да не е бил на работа в *** от
започването през 1983г до напускането през 1988г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Според чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е
прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от
съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за
претендирания стаж. По делото е представено удостоверение от НОИ относно липсата на
денни за претендирания стаж, поради което съдът приема иска за допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Неоснователно е възражението на ответника досежно
допустимостта на иска. В случая и предвид на това, че работодателят е прекратил дейността
си и няма правоприемник приложение намира ал.2 на чл.5 от ЗУТОССР, съгласно която
няма изискване да бъде посочено, че ведомостите са загубени или унищожени, а е
достатъчно да се посочи, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж, в
каквато насока е изложеното в предственото по делото удостоверение, издадено от ТП на
НОИ-Л.
Разгледан по същество искът е основателен, по следните съображения:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период
е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност,
съответно работно време. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което
прави искът основателен и доказан. Установи се, че ищецът е работел в ****, като е
започнал работа на 28.03.1983г. и е работел при посочения работодател до 08.02.1088г. на
длъжност «инженер» , а за периода след 31.12.1985г до прекратяване на трудовото
правоотношение на длъжност «главен инженер», на пълно работно време от 8 часа. Това се
установява от представините в заверен препис стр. 10 и 11 от трудовата книжка на ищеца,
както и от показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели, които са
работели заедно с ищеца по същото време, при същия работодател.
Неоснователно е възражението на ответника ТП на НОИ – гр**** че е недопустимо
събирането на гласни доказателства. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не
са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и
са издадени от работодателя, при който е придобит стажа по време на полагане на стажа. В
чл.6, ал.2 от ЗУТОССР са изброени примерно писмените доказателства. В конкретния
случай се представя Трудова книжка, която има характер на начало на писмено
доказателство за двата процесни периода по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР,
установяващо вероятността на трудовия стаж, тъй като в нея има отразяване на положения
стаж. Освен това, в т.1 на Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962г. на Върховния съд по
гр.д. № 54/62 г. ОСГК, което не е изгубило значението си към момента и при действието на
3
ЗУТОССР, е прието, че писмени доказателства могат да сочат на отделни моменти на
трудовото правоотношение, без да е необходимо да обхващат целия период от време, което
се претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на представените
писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда
единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не. В
случая съдът прави преценка, че предвид отразените в трудовата книжка обстоятелства, тя
представлява начало на писмено доказателства за целия процесен период, за който се иска
установяване на трудов стаж. Съдът намира, че събраните гласни доказателства
кореспондират с изложените от ищеца твърдения и декларирани обстоятелства и ги
доказват. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели Б и Р, тъй като същите са
непротиворечиви помежду си и отразяват преки впечатления на свидетелите за възприети от
тях факти, ревевантни за настоящото производство. Двамата свидетели са работели при
същия работодател по времето, за което ищецът претендира установяване на трудов стаж и
заявиха, че ищецът е работел в *** като е постъпил на работа през пролетта на 1983г и е
напуснал в началото на 1988г., като през това време не е имало прекъсване в работата му в
посоченото ***, където заемал длъжност „инженер“ , а впоследствие „главен инженер“ на
пълно работно време.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
На основание чл.9 ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР, не се дължи държавна такса за
производството по делото.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ******, с адрес гр*****, че
ищецът СТ. ИВ. Ф. с ЕГН **********, с адрес ***** е полагал труд за периода
01.06.1985г.-31.03.1986г. и от 01.03.1987г.-08.02.1988г ., на пълен работен ден, по трудов
договор с ****, на длъжност“инженер“, а след 31.12.1985г. на длъжност „главен инженер“,
което се признава за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, на основание чл.1 ал.1
т.3 от ЗУТОССР.
ОСЪЖДА *******ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ИВ. Ф. с ЕГН **********, с адрес гр.*****
сумата 600лв./шестстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
4
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5