Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110
гр.Свищов,
05.08.2016г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 06.06.2016 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря В.Л.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№468 по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е установителен иск от Р.В.Д. и С.В.Н.,*** против Р.Й.С. *** с
правно основание чл. 124, ал.1 вр. 498, ал.2 от ГПК. С определение от
06.11.2015г. по делото съдът е конституирал като подпомагаща страна в процеса
на страната на ответника лицата Е.Д.И. и А.В.И..
Ищците твърдят, че
на 27.06.2005 г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на
описания в исковата молба недвижим имот в груб строеж, по силата на който
продавачите Е.И. и А.И. са обещали да им го продадат. Владението им било
предадено веднага, след което ищците със собствени средства довършили грубия
строеж, а в последствие се установили да живеят в имота. Поради обективни
причини, едни или други, ищците не
прехвърлили описания недвижим имот с нотариален акт, въпреки това
твърдят, че са владели имота повече от 10 години непрекъснато, открито и явно,
необезпокоявани до 30.07.2015 г., за която дата разбрали, че е насрочен въвод
във владение от ЧСИ В. Г. по изпълнително дело № 20107250400657. Молят съдът да
постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Р.Й.С.,
че ищците са собственици по силата на упражнено давностно владение на УПИ
***********
с площ от 866 кв. м. в кв. *********** по ПУП
на с. Царевец, общ.Свищов и построената в източната му част жилищна сграда
състояща се от СУТЕРЕН с площ от 67,45 кв. м. състоящ се от кухня, столова,
стая, изба, баня- тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена със същата площ от
67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две стаи, баня-тоалетна и антре, при граници
на имота от север, запад и юг - улици, изток - наследници на Б.Ц.Б.. Ищците
молят съдът да присъди направените по делото разноски.
В срока за отговор
по чл. 131 от ГПК от ответницата е постъпил отговор, с който отрича фактите
изложени в исковата молба относно момента на сключване на договора, момента и
начина на установяване на владението, начина на осъществяване на владението
върху имота, продължителността имаща начален и краен момент на твърдяното
владение, твърдяното довършване на сградата, извършените плащания. Твърди, че
ищците не са владели в продължение на минимум от 10 години имота непрекъснато,
открито и явно, тъй като през периода на соченото от тях владение са
предприемани действия от страна на банки, дружества, съдия-изпълнител, които са
изразявали собственическо поведение върху имота или претенция и действия прекъсващи
добросъвестното владение. Според ответницата е налице добросъвестно придобиване
на недвижимия имот от нейна страна по предприетата публична продажба на имота,
която същата е участвала и заплатила пълната сума. По отношение на имота е
издадено постановление за възлагане от ЧСИ. Поддържа, че в хода на
изпълнителното дело, след издаването на постановлението за възлагане от
01.12.2014 г. са депозирани две жалби против постановлението, едната от които е
от бившия собственик А.В.И. и са били образувани две граждански дела пред
Окръжен съд Велико Търново с номера № 83 и № 84 по описа на съда за 2015 г.
Претендира разноски.
В срока и по реда
на чл. 131 ГПК третите лица помагачи не са депозирали отговор и не са
представили доказателства.
В проведеното
съдебно заседание, ищците чрез процесуалния си представител адв.Б.Г. от ВТАК са
депозирали становище, с което заявяват, че поддържат предявената искова претенция и молят същата да бъде
уважена. Становището си по иска адв.Г. изразява подробно в представената по
делото писмена защита.
В проведеното
съдебно заседание, ответницата чрез процесуалния си представител заема
становище, че оспорва иска и поддържа
възраженията си направени в отговора на исковата молба. Подробни съображения по
съществото са изложени в депозираната по делото писмена защита.
Съдът, като взе
предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и
след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно по
делото, а и видно от нотариален акт
№59,том IV, рег.№3787, дело №393 от 2005г. на
03.06.2005г. третите лица помагачи Е.Д.И.
и А.В.И. са придобили собствеността върху следния недвижим имот: УПИ
*********** /***********/с площ от 866 /осемстотин
седемдесет и шест/ кв. м. в кв. *********** /***********/ по
Подробния устройствен план на с. Царевец, общ.Свищов и построената в източната
му част жилищна сграда състояща се от СУТЕРЕН с площ от 67,45 /шестдесет и
седем цяло и четиридесет и пет стотни/ кв. м. състоящ се от кухня, столова,
стая, изба, баня- тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена със същата площ от
67,45 /шестдесет и седем цяло и четиридесет и пет стотни/ кв.м., състоящ се от
дневна, две стаи, баня-тоалетна и антре, при граници на имота от север, запад и
юг - улици, изток - наследници на Б.Ц.Б..
От представения по
делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
27.06.2005г. е видно, че Е.И. и А.И. обещали да продадат на ищците Р.В.Д. и С.В.Н.
описания по-горе имот. В предварителния договор било посочено, че сградата е в
груб строеж. Страните се договорили продажната цена на имота да е 10000лв, от
които 5000лв. били заплатени преди подписване на договора, а останалите 5000лв.
щели да бъдат платени от купувача най-късно до 30.06.2006г. Тази дата била
посочена и като най-късна дата за изповядване на сделката по нотариален ред.
По делото е
приложено за послужване изп.д.№20107250400657 на ЧСИ В. Г. *** действие ВТОС.
От приложените по делото съобщение до А.В.И. изх. № 21630/01.12.2014 г. на ЧСИ В.
Г., Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.12.2014 г. се установява,
че процесния имот, както и двуетажна жилищна сграда с площ от 180кв.м.,
построена в задната част на дворното място, е възложен в собственост на
ответницата на 01.12.2014г. С покана за доброволно изпълнение до А.В.И. от
01.07.2015г., същата е поканена да изпълни доброволно задължението си като
предаде собствеността и владението на процесния имот, както и двуетажна жилищна
сграда с площ от 180кв.м. Видно от приложеното изп.д., в том ІІ, на лист
419-423 се намира Протокол за опис на недвижими имущества от 25.01.2011 година.
От съдържанието му се установява, че на процесния имот е извършен опис от
помощник ЧСИ В.К..
По делото са
приложени още скица на имот № 769/15.12.2008 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/06.07.2015 г. на МДТ при Община Свищов.
От удостоверения за
настоящ адрес изх. № 06-12-016/01.07.2015 г. на Кметство с. Царевец, общ.
Свищов, удостоверение за настоящ адрес изх. № 06-12-015/01.07.2015 г. на
Кметство с. Царевец, общ. Свищов, удостоверение за настоящ адрес изх. №
06-12-013/01.07.2015 г. на Кметство с. Царевец, общ. Свищов, удостоверение за
настоящ адрес изх. № 06-12-014/01.07.2015 г. на Кметство с. Царевец, общ.
Свищов се установява, че ищците и техните деца са заявили последен настоящ
адрес именно адреса на процесния имот.
По делото са
приложени писмо изх. № 11-00-318/18.03.2016 г. от Община
Свищов документи - декларация по чл. 14 чл. 27 и § 2 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗМДТ от януари 2009 г. на Е.Д.И., Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 59, том IV, рег. № 3787, дело № 393/2005г.
от 03.06.2005 г. сключен пред нотариус Л.А., удостоверение от главния архитект
на Община Свищов изх. № 94-М-2049/30.12.2008 г., Декларация по чл. 14, чл. 27 и
§2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ от януари 2008 г. на Е.Д.И.,
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/06.08.2013 г. на МДТ при
Община Свищов, Искане от Е. ***/06.08.2013 г., удостоверение за данъчна оценка
вх. № **********/06.07.2015 г. на МДТ при Община Свищов, Искане до Община
Свищов вх. № 2318/ 06.07.2015 г., дубликат на документи за платен данък за 2009
г. от Е.Д. на земя и сграда в с.
Царевец, дубликат на документи за платен данък за 2010 г. на земя и сграда в с.
Царевец, Хронология на задължения и плащания по партиди към дата 09.03.2016 г.
издадено от Община Свищов, удостоверение изх. № 94-ТСУ 11-24/01.06.2005 г. от
кмета на Община Свищов. Установява се от тях, че декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ относно процесния имот е подадена за първи път пред общината на
02.04.2008г. от Е.И., а по ал.3 от
същата разпоредба на 08.01.2009г. отново от Е.И.. Партидата на имота е активна
в общината до 30.06.2015г., когато служебно е закрита на основания подадена от
ответницата нова декларация по чл.14,ал.1 от ЗМДТ. През периода от 02.04.2008г.
до 30.06.2015г. са правени плащания за задължения за имота за данъчните 2008г.
и 2009г. през месеците януари на 2009г., 2010г. и на 06.09.2015г. от ЧСИ М.Г.
за 2010 до 2015г. През посочения период на два пъти Е.И. е изисквал издаване на
удостоверение по чл.264, ал. от ДОПК и удостоверение по чл.3.ал.2 от приложение
№2 към ЗМДТ.
За изясняване на
спора от фактическа страна по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства. От показанията на свидетеля Пламен П. се установи, че през 2005
година ищците са започнали работи по завършване на сградата. През тази година е
регистрирал в селото площадка за съхранение на дърва и когато дошли ищците се
наложило да премести дървата си. Първоначално двамата купувачи оградили имота,
като направили зидана с тухли ограда. Поставили порта от метални решетки с две
крила. Мястото било под наклон и затова негови работници са терасирали терена и
после го затревили с чимове, изсечени с негова машина. Свидетелят заяви, че в
двора имало две къщи. Едната била стара, а другата недовършена. Ищците се заели
да довършат къщата от лявата страна. Махнали стария ламаринен покрив и
направили нов от червена хидроизолация. Сложили дограма, направили
топлоизолация и отоплителна инсталация. Ремонта правили различни лица, като се
случвало и да оставят на него пари за да се разплаща с тях, защото ищецът се занимавал
с търговия на автомобили и често пътувал. Когато през 2009 година се родила
втората дъщеря на ищците, семейството се преместили окончателно да живее в
имота. Пътували сутрин за работа в гр. Свищов, а децата били записани на
училище и на детска градина в гр. Свищов. Според П. втората къща, която била
стара и съществувала в имота също била отремонтирана, като станала къща за
гости. , както и за работа на ищцата. В нея се помещавало ателието й за
дърворезба. Двете къщи били непосредствено една до друга и от едната се влизало
в другата и имали обща инсталация за отопление.
Според свидетеля М.К.,
който се намира в приятелски отношения с ищците, а с ищеца се познават се от
малки, когато ищците решили да купят
къщата в с. Царевец, той и С.Н. отишли да му я покаже. След като я купили пък
всички отишли на заведение. Според св. К. имотът бил купен през 2005 година,
т.к. тогава самият той сключил със същия продавач предварителен договор и
започнал строеж на промишлена сграда в град Свищов. Свидетелят изнесе, че част
от работите по къщата на ищеца са извършвани от негови работници, които той
пращал на работа. След като дворът бил терасиран, ходели семейно почти всяка
седмица на барбекю. След раждането на второто дете на семейството, всички се
нанесли в новата къща.
Според св.С.П.,
който е управител на дружество, произвеждащо мебели ищците били негови клиенти,
чиито имот в с.Царевец обзавеждал. Първоначално през месец август 2008 ищцата Р.Д.
поръчала кухня. Кухнята била монтирана през месец септември я монтирали в
къщата на село Царевец. По това време семейството им се състояло от трима
членове. По-късно е била направена и поръчка за ъгъл в дневната и накрая за
спалня. Тогава през 2010 година, когато била монтирана спалнята, семейството
вече се състояло от четири членове. Другата къща в имота според този свидетел
била на Е. по прякор „Сома”. Влизал и в нея за да види направената от друг
мебелист кухня. Според свидетелят при следващите му посещения в имота, къщата
вече е била обитаема.
Св. Г.А. изнесе, че
работи във ВиК Свищов и отговаря за с.Царевец, включително и за партидата на
имота на С.Н.. Там работел от 2008г.,
като преди това работел и на други места в селото, включително бил и негов кмет.
Според свидетеля ищците били купили имота от бившия собственик - К.. Чуло се в
селото за направената покупка. Свидетелят имал наблюдения върху имота. След
закупуването му ищците започнали тотален ремонт, като направили ограда, порта,
довършили къщата. През 2008 година, когато според този свидетел е започнал да
инкасира водомерите, къщата, портата и дуварите били завършени. Спомня си, че
когато през летните месеци извършвал проверка на водомера е виждал детски
дрешки на простира, а като поотраснало
детето, ищцата започнала да го разхожда из селото. Свидетелят заяви, че има
ежеседмични наблюдения върху имота на ищците, защото резервоарът за
водоподаването се намирал малко по-нагоре от къщата им и служебните му
задължения изисквали да го обходи поне веднъж седмично. Когато ходел да отчита
водата и в къщата нямало никой, влизал като отключвал входната порта. Тя била
от метални решетки и намирал ключа от нея на пиронче от вътрешната страна.
Разпитани по реда
на чл. 176 от ГПК, двамата ищци заявиха, че двамата купили имота през 2005
година с предварителен договор. Купили го от приятелското семейство на Е. и А..
Започнали веднага да го ремонтират с цел да живеят в него. Поради финансови затруднения
втората част от дължимата сума от 5000лв. изплатили едва през 2007г. Ремонта
продължил дълго, като дори се налагало ищцата да работи в чужбина по няколко
месеца в годината, за да може да осигури средства за него. През 2009г. ремонта
окончателно приключил , като след раждането на втората им дъщеря се нанесли в
къщата. Направили си адресна регистрация през 2012 година, когато кметът на
селото ги помолил да го направят, за да бъде отчетен по-голям брой население.
Поради липса на училище и детска ясла в селото, всеки ден пътували до града. В
имота им никога не са виждали да идват съдия изпълнители, купувачи на оглед и
др. Според тях не били сключили окончателния договор поради различни причини,
като разчитали на приятелството си с прехвърлителите. Не били уведомявани от
последните за насочването на принудително изпълнение върху имота.
В качеството на
свидетел беше разпитан и частния съдебен изпълнител В. Г.. Той заяви, че на
производство при него се води изпълнително дело № 657/10 година. Длъжници по
делото били Е.И. и дружеството „ЕДИ 91”. През 2010 година наложили възбрана
върху имота, а на 25.01.2011 година, извършил опис. Описът бил извършен лично
от него, като присъствал и един от помощниците му - В.К.. Имотът бил отворен от
длъжника Е.Д.. Имало голяма дървена порта. В него били построени две къщи, като
едната от била незаконно строителство. Длъжникът по изпълнителното дело Е. го
развел и в двете къщи. Дворът бил празен и нямало никакво облагородяване. Вътре
имало багаж, но личало, че там не живее никой. Длъжникът му казал, че никой не
живее там. Бил назначен за управител и пазач на имота. Според свидетеля
изпълнението се проточило доста, като приключило едва през 2014г., когато
приключила последната продан. В този период били направени много опити за
продажба на имота, но неуспешни. Постановлението за възлагане на имота било
изготвено през 2014г., но влязло в сила на 01.06.2015г. Заявява, че при
посещенията му в имота, същият винаги е бил отварян от длъжника Е.И.. При
въвода във владение се установило, че една от сградите е незаконна. Заявява, че
е влизал в имота през 2011г., били направени и снимки.
По отношение на
имота били правени много продани, всички неуспешни. Свидетелят заяви, че са
водили там хора да оглеждат имота, на които длъжникът Е.Д. го е показвал.
Свидетелят не можа
да си спомни мебелировката освен стари мебели, стар диван и вещи в кашони в
къщата, посочена от него от ляво, като се застане с гръб към двора и с лице към
портата.
За изясняване на
спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено. В него експертът посочва, че експертизата не може да даде
категоричен отговор, че изследваният документ – предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 27.06.2005г., е съставен м.юни 2005г. или
че момента на съставяне е друг. Експертизата допуска, че е възможно документа
да е съставен м.юни 2005г., както и, че момента на съставяне е възможно да е
друг.
Приетата за
установена от съда фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени доказателства.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК - положителен установителен иск
за собственост. Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му. Правният интерес се обуславя от оспорването на правото на собственост на
ищцовата страна, което е налице в настоящия случай и се извлича от наведените в
исковата молба твърдения, които предпоставят хипотезата на чл.498
от ГПК , според която норма купувач на
имот, изнесен на публична продан, се въвежда във владение на имота от съдебния
изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, като
въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира в имота и последното може
да се брани само с иск за собственост.
За да бъде уважен
този иск следва при условията на пълно и главно доказване ищцовата страна да
установи правото си на собственост на релевираното основание. В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения,
обосноваващи правото на собственост на ищеца върху процесния имот, придобит на
основание давностно владение започнало през 2005г. и продължаващо и до
настоящия момент в резултат на сключен на 27.06.2005г. предварителен договор за
покупко- продажба на недвижим имот, който не е обявен за окончателен.
След внимателна преценка на всички
доказателства по делото, разгледани в съвкупност и тяхната взаимовръзка, съдът
счита,че твърдението на ищците, че са станали собственици на процесните имоти
на основание давностно владение, се установи по категоричен начин в съдебното
производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което
следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.
В случая, съдът
приема, че ищците са владели имота явно и необезпокоявано от никого, тъй като
през целия период от м. юни 2005 г. до м.юни 2015г. са владели и полагали грижи
за този имот като собственици, че техните действия са били известни на
неограничен кръг от хора, и че през този период никой не е прекъсвал или
безпокоял по някакъв начин това владение. В практиката на съдилищата е прието,
че за да е явно владението, не е нужно владелецът изрично да заяви пред
собственика намерението си да свои имота, а е достатъчно да осъществява такива
действия, които недвусмислено да сочат, че счита имота за свой и тези действия
да са явни- да са видими и известни на неограничен кръг хора. Ето защо,
ирелевантно в случая се явява обстоятелството кога е осъществено пълното плащане
на имота, каквото доводи излага ответната страна.
Това, че ищците са
владели имота от самото начало и собственическото им отношение към него следва
от разпита на четиримата свидетели. Въпреки, че предварителният договор няма
достоверна дата, то фактът на началото на владението може и се установява и по
друг начин, а именно в разпита на трима от свидетелите П., К. и А.. Първите
двама са категорични, че именно от 2005 година е закупен имота, защото П. през
тази година е използвал улицата и част от двора за складиране на дърва. К.
поясни, че тогава също сключил предварителен договор с Е.И. и започнал строеж
на промишлена сграда. Според А. имотът бил закупен от един от наследниците - К.,
което обстоятелство кореспондира с приложения нотариален акт № 59/2005 година.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те са от собствени възприятия и
са логични, непротиворечиви и кореспондират изцяло с писмения доказателствен
материал по делото. За разлика от тях показанията на ЧСИ съдът не приема да са
от собствени възприятия, тъй като видно от приложения протокол за опис от дата
25.01.2011 година, това изпълнително действие не е проведено както се твърди от
този свидетел. В протокола няма отразени данни описът да е извършен от ЧСИ.
Напротив. Официалният документ сочи за лице извършило описа - Помощник ЧСИ - В.К..
Освен това показанията му
не кореспондират с другите събрани гласни доказателства. Този свидетел даде
погрешна информация относно материала, от който е изработена портата. Според
св.Пл.П., К. и А. тя не е дървена, а е направена от железни пръчки във формата
на решетки. Освен това св. В.Г. даде показания, че дворът бил без никакво
облагородяване, а според четиримата ищцови свидетели, там е имало терасиран
двор, засаден с трева и ограда, облепена с декоративни камъни. Налице са
разминавания относно разположението на сградите. След като ЧСИ В.Г. като
свидетел не е успял да забележи, че двете сгради са долепени една до друга и
имат общ вход и обща отоплителна инсталация. Налице са и разминавания относно
наличието на мебелировка в двете къщи. По отношение на заявеното от свидетеля,
че многократно имота е бил обявяван за продан, то същото не кореспондира с
писмените доказателства по делото, а именно вложеното из.д. №657/2010г. Съдът
не споделя становището на процесуалния представител на ответницата, че от
приетите писмени доказателства по делото се установява най-категорично липсата
на добросъвестно, непрекъснато, открито , явно и необезпокоявано владение. Така
представените от Община Свищов документи сочат, че третото лице помагач Е.И. е
подал декларация за собственост по чл.14 от ЗМДТ едва през 2008г. В този смисъл
това обстоятелство кореспондира със свидетелските показания, както и от разпита
по реда на чл.176 от ГПК на ищците, че грубият строеж е привършил към тази
година. Логично е декларацията пред общината да бъде подадена от собственика на
имота по документи, какъвто се явява Е.И.. Това обаче по никакъв начин не
разколебава владелческото отношение на ищците към имота. Обстоятелствата, че
третите лица помагачи са теглили кредит
и обезпечили същия с ипотека над процесния имот, както и депозиране на
жалби в хода на изпълнителното дело по никакъв начин не доказва, че е налице
противопоставяне от тяхна страна в качеството им собственици на процесния имот
по отношение на упражняваното от ищците владение.
Предвид изложеното
съдът счита, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен като следва да се приеме за установено по отношение на ответницата, че
ищеците са собственик на процесния недвижим имот.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответницата следва да бъдат възложени, направените от
ищците разноски в настоящото производство за сумата в размер на 894,16лева, от
които 84,16 лева за държавна такса за завеждане на иска, 10 лева за държавна
такса за вписване на исковата молба и 800лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.
92а от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата сумата от
662.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за заседанието на
06.06.2016г. и паркинг -2,00 лева. В проведеното на 31.03.2016г. заседание
съдът е разпитал всички свидетели по делото, като го е отложил за следващо
съдебно заседание само с оглед изслушване на експерта по назначената експертиза
по делото. Именно в това заседание ищците са могли да поискат допълнителните
свидетели. Поради това ищцовата неоснователно е причинила отлагане на делото за
06.06.2016г. Поради това и същата следва да понесе санкцията по чл. 92а от ГПК.
На л.163 от делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който
е видно, че ответникът е заплатил на редовно упълномощения от него адвокат
възнаграждение в размер на 662,00 лева за заседанието, което е било насрочено
на 06.06.2016г. Поради това ищците следва да бъдат осъдени да му заплати ги
заплатят.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Й.С., ЕГН:**********,***, че Р.В.Д.,
ЕГН **********,*** и С.В.Н., ЕГН **********,*** са собственици на следния
недвижим имот: УПИ *********** /***********/с площ от 866
/осемстотин седемдесет и шест/ кв.
м. в кв. *********** /***********/
по Подробния устройствен план на с. Царевец, общ.Свищов и построената в
източната му част жилищна сграда състояща се от СУТЕРЕН с площ от 67,45
/шестдесет и седем цяло и четиридесет и пет стотни/ кв. м. състоящ се от кухня,
столова, стая, изба, баня- тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена със
същата площ от 67,45 /шестдесет и седем цяло и четиридесет и пет стотни/ кв.м.,
състоящ се от дневна, две стаи, баня-тоалетна и антре, при граници на имота от
север, запад и юг - улици, изток - наследници на Б.Ц.Б..
ОСЪЖДА Р.Й.С., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Д., ЕГН **********,***
и С.В.Н., ЕГН**********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА в размер на 894,16 лева (осемстотин деветдесет и четири лева и 16ст.) -
разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН **********,*** и С.В.Н., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Р.Й.С., ЕГН:**********,***, на основание чл. 92а ГПК, СУМАТА в размер на 662
лева (шестстотин шестдесет и два лева и 00ст.) - направени разноски, поради
неоснователно отлагане на делото за съдебно заседание на 06.06.2016г. , на
основание чл. 92а от ГПК..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: