Решение по адм. дело №1351/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба на Г. П. Р. от [населено място] против Заповед № 3286з-2311/11.06.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация peг. № 18634/24.06.2016г. по описа на РУ Хасково при ОДМВР Хасково, извършена на Г. П. Раковски.

С жалбата и писмени бележки се претендира нищожност на оспорената заповед поради издаването й в противоречие с влязло в сила Решение № 4750 от 14.11.2024г. постановено по АД № 771/2024г. по описа на Административен съд Хасково. С последното била отменена предходна Заповед № 3286з-3189/23.08.2024г. на същия административен орган и преписката върната за ново разглеждане, при което административният орган събрал данни единствено от електронна справка за съдимост от 22.04.2025г. по отношение на жалбоподателя и при липсата на нововъзникнали факти и обстоятелства, при същата фактическа обстановка постановил повторен отказ на същите основания, като предходно отменения. По тези съображения се иска прогласяване нищожността на втория по ред отказ, издаден в разрез с мотивите на посоченото съдебно решение. Алтернативно се претендира отмяна на заповедта, като подробно се излагат аргументи в подкрепа нейната незаконосъобразност. Претендират се и разноски в производството.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

След извършена преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№ 272000-13338/03.07.2024 г. по описа на Областна дирекция на МВР – Хасково, жалбоподателят Г. П. Р. е поискал снемане на извършената спрямо него полицейска регистрация във връзка с престъпление, за което по силата на споразумение, постигнато по реда на чл. 381 от НПК, одобрено от специализирания наказателен съд с определение от 19.12.2019 г., влязло в сила на същата дата, му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл. 66 от НК било отложено с изпитателен срок от 4 години, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Посочил е че за процесното осъждане е бил реабилитиран и че вече не съществува необходимост от по-нататъшно обработване на личните му данни зa целите, за които са съхранявани.

Със Заповед № 3286з-3189/23.08.2024г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция"-МВР е отказано снемането на извършената на Г. П. Р. полицейска регистрация peг. № 18634/24.06.2016г. по описа на РУ Хасково при ОДМВР Хасково.

С Решение № 4750/14.11.2024г. по адм. дело № 771/2024г. по Административният съд Хасково е отменил Заповед № 3286з-3189/23.08.2024г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" в МВР, с която е отказано снемането на извършената на Г. П. Р. полицейска регистрация peг. № 18634/24.06.2016г. по описа на РУ Хасково при ОДМВР Хасково и е изпратил административната преписка на Директора на Главна дирекция "Национална полиция"-МВР за ново разглеждане на Заявление вх. № 272000-13338/03.07.2024 г. по описа на ОДМВР Хасково, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

В мотивите на решението съдът посочва: "Между страните няма спор относно осъщественото от оспорващия престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, както и че във връзка със същото спрямо жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация peг. № 18634 от 24.06.2016 г. по описа на РУ - Хасково към ОДМВР - Хасково. Не е спорно и, че наказателното производство е приключило със споразумение, влязло в сила към датата на одобряването му – 19.12.2019 г., като за осъждането – „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години, оспорващият е бил реабилитиран по право към момента на подаване на заявлението за снемане на полицейската регистрация (считано от 20.12.2023 г.)…

….В тази връзка следва да се има предвид, че полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в член 5 и член 13, параграфи 2 и 3 от директивата, съгласно които се предвиждат срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на лични данни.

Националното ни право, от своя страна, урежда изчерпателно предпоставките за снемане на полицейска регистрация в разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 1 - 5 от ЗМВР – ако регистрацията е извършена в нарушение на закона – т. 1; наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК – т. 2; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда – т. 3; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – т. 4; лицето е починало – т. 5.

В случай на противоречие обаче правото на Европейския съюз е с безусловно предимство пред действащото национално право. При констатиране на такова противоречие между европейското и националното право, националният съдия е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. В случая такова противоречие е установено с решение по дело С-118/2022 г., образувано по повод преюдициално запитване на ВАС на РБ, в което решение СЕС приема, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Директива (ЕС) 2016/680, съображение 26, посветено на законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на личните данни, изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Тези принципи намират проявление и в разпоредбите на чл. 5 (подходящи срокове за съхранение и проверка), чл. 10 (съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни) и чл. 13 (допълнителна информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни и за критериите, използвани за определянето му и съображения за законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на тази информация на субекта на данните) от Директивата.

Посочената европейска нормативна уредба, имаща приоритет пред националното законодателство и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС, съотнесени към настоящия казус, водят до извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред чрез извършването на полицейска регистрация, е допустимо, само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случаи по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка, като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е същото, както и при коя хипотеза – по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респективно за риска, който то представлява. Едва след като извърши тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса дали е необходимо обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена...“

В съдържанието на акта се сочи, че административният орган е извършил необходимият анализ в посочения по-горе смисъл като е счел, че данните определят личността на Г. П. Р. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Този извод на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за уважаване на отправеното от Г. П. Р. искане за снемане на извършената му полицейска регистрация, съдът е приел за неправилен и постановен в резултат на ненадлежна преценка по същество на относимите факти и обстоятелства.

В решението се сочи че, доколкото лицето е било осъждано само веднъж, било е реабилитирано за това престъпление и не е извършило други престъпления, полицейската регистрация може да бъде разглеждана като прекомерна и неактуална мярка. Съдът е посочил, че „Съгласно чл. 5 от Директивата, личните данни трябва да бъдат съхранявани само за минимален период, необходим за постигането на целта на тяхното обработване. Директивата предвижда и задължението да се гарантира точност и актуалност на съхраняваните лични данни (чл. 4). В случая данните от полицейската регистрация вече не могат да се приемат за актуално отразяващи настоящия статус на лицето. Административните нарушения, от друга страна, не предполагат криминална опасност и поради това полицейската регистрация не е актуална спрямо целта на защита на обществения ред. В този смисъл заличаването на полицейската регистрация в случая е оправдано, тъй като поддържането й противоречи на принципите на пропорционалност, актуалност и минимално задържане на данни, защитени от Директива (ЕС) 2016/680.“

Сочи се още, че целите, за които е създадена процесната полицейска регистрация, са изпълнени към датата на подаване на процесното заявление за нейното заличаване и продължаването на съхранението на данните е непропорционално и води до ограничаване правото на личен живот на заявителя, прокламирано в нормата на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В Решение № 4750 от 14.11.2024г. постановено по АД № 771/2024г. по описа на Административен съд Хасково се чете: „С оглед на така изложеното, настоящият състав на Административен съд - Хасково, намира че понастоящем съхранението на данните по извършената на Г. П. Р. полицейска регистрация се осъществява в нарушение на чл. 4, § 1, б.“в“ и „д“ от Директива 2016/680, чл. 17а) от Регламент 2016/679 и в разрез с чл. 8 от ЕКЗПЧОС, поради което същата следва да бъде заличена. Като е достигнал до друг извод, административният орган е постановил своя акт в разрез с материалния закон и неговата цел, предвид което същият следва да бъде отменен, а преписката - върната на органа за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за снемане на извършената полицейска регистрация.“

Следва да се обърне внимание, че в мотивите на Решение № 4750 от 14.11.2024г. постановено по АД № 771/2024г. по описа на Административен съд Хасково ясно е посочено, че правилното тълкуване и прилагане на закона не налагат продължаване съхраняването на данните от извършената на жалбоподателя полицейска регистрация, доколкото същото не е необходимо за целите, за които същата е създадена - противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на конкретни престъпления, а извън този контекст, за да достигнат полицейските органи до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления.

Съдът е обсъдил събраните от административния орган данни въз основа на които е извършена преценка за постановения отказ и недвусмислено, ясно и категорично е посочил, че от същите не се установява личността на Г. П. Р. да е рискова за обществото, както и че продължаването на обработването на данните за извършената му полицейска регистрация не е необходимо за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 9 от ЗМВР.

При така посочените мотиви, административният орган се произнася отново по процесното заявление, с оспорената в настоящото производство Заповед № 3286з-2311/11.06.2025г. на ВПД Директор на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР, с която отново е отказано снемането на полицейска регистрация peг. № 18634/24.06.2016г. по описа на РУ Хасково при ОДМВР Хасково.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е Заповед № 3286з-2311/11.06.2025г. на ВПД Директор на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР, с която отново е отказано снемането на полицейска регистрация peг. № 18634/24.06.2016г. по описа на РУ Хасково при ОДМВР Хасково, извършена на Г. П. Раковски.

По силата на чл. 177, ал. 2, изр. 1 АПК са нищожни всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Повторно издаденият акт не поражда правни последици. Предпоставка за приложението на разпоредбата е волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение да е със същото съдържание като в отменения акт, т. е. да е налице тъждество в разпоредителната част на акта при същите фактически положения.

С новата заповед, оспорена в настоящото производство, е преразгледан въпрос, разрешен с влязло в сила съдебно решение при липсата на твърдение за новонастъпили факти, които биха изключили идентичност с предмета на отменената заповед с решението по адм. дело № 771/2024г. по описа на Административен съд Хасково.

Отмяната на Заповед № 3286з-3189/23.08.2024г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" в МВР има действие по отношение на всички, включително и на административния орган, на който е върната преписката с конкретни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е дал указания за правилното тълкуване и прилагане на относимите в случая материално правни норми, спрямо наличните факти и обстоятелства. Така изложените от съда мотиви по приложение и тълкуване на закона са задължителни за съобразяване от административния орган при новото му произнасяне. Въпреки това разглежданата в настоящото производство заповед е издадена без да се изпълнят дадените задължителни указания, а в мотивите й единствено и само се преповтаря приетата вече фактическа обстановка, без нови установявания, като се прави декларативния извод, че "в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация", при липса на каквато и да е обосновка.

Сравнителния прочит на отменената предходна заповед с процесно оспорваната, налага извод за идентичност на съдържанието на двете, касателно приложимите материалноправни норми и материлнопраните предпоставки довели до постановяване на отменения и оспорения сега отказ за снемане на полицейска регистрация.

Посоченото неизпълнение нарушава обективните предели на силата на присъдено нещо, формирана с отменителното съдебно решение, което е цитирано в заповедта, но не е съобразено при постановяването й. В разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК изрично е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. При систематичното тълкуване на правната норма в контекста на ал. 1 от чл. 177 от АПК, следва да се приеме, че се имат предвид правните ефекти на съдебното решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Ето защо санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на присъдено нещо /в този смисъл са Решение № 7707/10.07.2025г. по Ад 2300/25г. по описа на ВАС, Решение 37703/10.07.2025г. по АД 3742/2025г. по описа на ВАС и много други/.

Правният спор по настоящото производство по своята същност е идентичен като разгледания в предходното съдебно производство и е недопустимо ново произнасяне при повторно тълкуване приложението на относимите материалноправни разпоредби. Този въпрос е бил разрешен с Решение № 4750 от 14.11.2024г. постановено по АД № 771/2024г. по описа на Административен съд Хасково и макар мотивите на съдебния акт, да нямат сила на присъдено нещо, предвид че диспозитивът на съдебното решение съдържа разпореждане при новото произнасяне ответният административен орган да съобрази задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, които са изложени в съдебните мотиви, то настоящата съдебна инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 177, ал.2 от АПК за прогласяване нищожността на процесния акт, поради противоречието му с влязлото в сила Решение № 4750 от 14.11.2024г. постановено по АД № 771/2024г. по описа на Административен съд Хасково.

При условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на Директор на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Нищожният административен акт съобразно правната теория и практика, се счита за несъществуващ акт, който изначално не поражда и не би могъл да породи каквито и да е правни последици, което в настоящия случай означава, че фактически липсва произнасяне на административния орган съобразно указанията в мотивите на влязлото в сила Решение № 4750 от 14.11.2024г. постановено по АД № 771/2024г. по описа на Административен съд Хасково.

Предвид изхода на делото и направеното искане следва да се присъдят на оспорващия направените по делото разноски в общ размер на 610 (шестотин и десет) лева, съставляващи държавна такса и заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното, Административен съд Хасково

РЕШИ:

ОБЯВЯВА нищожността Заповед № 3286з-2311/11.06.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация peг. № 18634/24.06.2016г. по описа на РУ Хасково при ОДМВР Хасково, извършена на Г. П. Раковски.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за ново произнасяне по Заявление вх.№ 272000-13338/03.07.2024 г. по описа на Областна дирекция на МВР - Хасково за снемане на полицейската регистрация, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" на МВР да заплати на Г. П. Р. от [населено място] направените по делото разноски в размер на 610 (шестотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.