Определение по дело №744/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….02.2022г.

гр***

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.02.2022 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 744 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 260008/24.01.2022г съдът е уважил отчасти претенциите на ищците, предявени като частични искове, съединени от наследници на починал съдружник срещу търговско дружество  за присъждане на изискуеми вземания, породени от уреждане на имуществени последици от прекратено членство на наследодателя.

Постъпила е молба вх.№ 261256/24.02.22г, с която пълномощник на ответното дружество „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД е поискал отстраняване на явна фактическа грешка, като се допълни диспозитива на това решение с изрично  произнасяне по разгледаното възражение за съдебно прихващане. Доколкото тази страна вече е поискала от съда да коригира произнесения осъдителен диспозитив и съдът е дал ход на процедура по чл. 247 ГПК, новото искане следва да се преценява като насочено към изявяване на воля, отделно от диспозитива по присъждането на дължимите на ищците суми,  относно съществуването на насрещното право, въведено в предмета на делото като насрещно вземане от ответната страна.

Съдът преценява това искане за недопустимо поради липса на предмет.

Действително, съдът не е оповестил в диспозитив волята си по приетото за разглеждане възражение за прихващане, което е било докладвано както като позоваване на погасителен ефект на извънсъдебно отправено изявление на кредитора, признал частично процесно задължение,така и като предявено за съдебно прихващане след установяване в хода на процеса спорно насрещно вземане.  Това обаче според настоящия съд не е допустимо, тъй като спорното насрещно право, с което предмета на делото е допълнен, не е предявено с насрещен иск, а само като защитно възражение и затова не може да намери израз в диспозитив, а само в мотивите.

Съдът е запознат с поредица от касационни произнасяния на състави от Гражданска колегия на ВКС, в които се налага тълкуването, че в диспозитива на решението следва да се изяви изрично воля по всички права, за които се формира сила на пресъдено нещо (определение № 701 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 688/2018 г., III г. о., ГК, решение № 50/12.02.2010 г. по гр. д. № 430/2009 г. на IIг. о., решение № 3/27.04.2016 г. по гр. д. № 3999/2015 г. на II г. о.).Тази практика обаче не е задължителна, а  само интерпретира задължително тълкуване в т. 18 ТР ОСГК № 1/2000 г. на ВКС, което изключва обжалваемост на мотивите на съдебен акт, в който са разгледани възражения обосновани с преюдициални въпроси. Законовият текст, тълкуван задължително от ВКС обаче не визира ограничително диспозитива като единствена част от съдебния акт, с който се формира воля, ползваща се с установявяне на непререшаемото материално правно положение между страните. Напротив, добавянето на разрешените в решението искания и възражения за право на задържане и прихващане в отделна разпоредба на ал. 4 на чл. 298 ГПК сочи, че по изключение установителната сила на решението ще включи и разрешаването на спора по права, които не са въведени в предмета на делото с изрично искане(петитум) и затова нямат място в диспозитива. Така по силата на изричното изключение, частта от мотивите, в която са изложени съображения за съществуване или несъществуване на правата, заявени за прихващане, ще се ползва със силата на присъдено нещо без да е диспозитив. Тази интерпретация на закона също намира поддръжници в касационните състави (Определение № 803 от 10.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1597/2013 г., II т. о., ТК). Това е така поради защитния характер на възражението за прихващане,  отличаваща тази по-ниска по интензитет защита от предяваване на насрещните права с насрещен иск(чието уважаване също може да доведе до прихващане по арг. от чл. 211 ал.1, in fine ГПК и то именно след като бъде постановен изричен диспозитив). Като е избрал вариант на защита чрез възражение, чието разглеждане обуславя само крайния резултат по основния иск,  ответникът е приел да получи решение, в което като  диспозитив ще бъде обявена воля на съда само по иска на ищеца.

Тезата, която настоящия съд споделя съответства и на задължителния тълкувателен акт (т. 18 ТР ОСГК № 1/2000 г. на ВКС), тъй като обжалването на съдебния акта няма да налага посочване на „мотивите“ като предмет на въззивен контрол, независимо че липсва текст в диспозитива. Така ако възражението е било прието за основателно в мотивите на съда, то ще доведе до отхвърляне (изцяло или частично) на иска и тогава страната, заинтересована да обжалва установената наличност на насрещното право ще обжалва отхвърлителен диспозитив по своята претенция. Обратно, ако възражението е преценено като неоснователно(както е в настоящия казус), заинтересования от обжалването ответник може да упражни правото си и да сезира горната инстанция именно като обжалва уважения иск и поиска пререшаване на въпроса по насрещното вземане и съдебното му прихващане при произнасянето по същество от въззивния съд. Когато евентуално предявено възражение е било разглеждано в процеса,  но произнасяне по него липсва дори и в мотивите поради липса на процесуалното условие, оплакванията по него могат да се въвеждат пред въззивна инстанция като евентуална защита, обусловена от сезиране с жалба по постановения основен диспозитив (Решение № 141 от 14.07.2016г. по гр.д.№ 7446/2014г., IV г.о. ВКС). Явно е, че не е налице нужда от допълнително „очертаване“ на предмет на обжалване като диспозитив, извън мотивите(Решение № 240 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 406/2018 г., IV г. о., ГК).

В заключение, тъй като молителят счита, че отстранимата грешка на съда се състои в несъответствие между налични мотиви и липсващ диспозитив, а по отношение на възражението за прихващане такава не може да съществува, молбата е принципно недопустима и не следва да се разглежда, а да се върне на подателя й. 

По изложените съображения съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и връща на подателя недопустима молба вх.№ 261256/24.02.22г, на „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, чрез адв. Д., за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 260008/24.01.2022г, изразяваща се във формиране на мотиви по разгледано възражение за прихващане и липса на отразяването на резултата в отделен диспозитив на съдебния акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване  с частна жалба пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на пълномощника на ответника адв. Д. на посочен в молбата служебен адрес със съобщение  образец № 9 по НРЕДБА№ 7 на МП.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: