Р Е Ш
Е Н И Е № 590
гр. Сливен, 25.06.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І–ви граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести май, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
При участието на секретаря А. В., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.дело
№ 6646/2019 г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е установителен иск за
вземане от страна на ищеца по отношение на ответното дружество, за сума в
размер на 1000 лв., представляващо причинени имуществени вреди изразяващи се в
заплащане на адвокатски хонорар по образувано изпълнително дело след изтичане
на погасителния срок
В исковата
молба се твърди, че със заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника,
първоначално не е била издадена заповед за изпълнение, тъй като с разпореждане
от 02.08.2018 г. било отхвърлено обективираното в
заявление вх. № 3020948/01.03.2018 г. искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. След проведено обжалване
пред СГС и образуване на в.чгр.д. № 12092/2018 г. по
описа на СГС, разпореждането е отменено и е постановено издаване на заповед за изпълнение, по която в законния
срок е постъпило възражение.
Сочи, че не
са получавали заповед за изпълнение, но видно от мотивите на разпореждането,
такава е била издадена, като с оглед и в изпълнение на разпореждане № 201739 от
26.08.2019 г. по ч.гр.д. № 14186/2018 г. по описа на СРС предявява настоящия
иск за съществуване на вземането.
Твърди, че
през м. декември
Сочи, че след
получаване на поканата за доброволно изпълнение е възникнала необходимостта от
ангажиране на адвокат и ищцата е упълномощила такъв, който да извърши
консултация и след като се запознае с изпълнителното дело в детайли, да
предприеме действия по изпълнителното дело, като изготви молба-становище с
искане делото да бъде прекратено, тъй като е изтекъл давностния
срок по отношение на вземането на ответника, като е направила разноски в размер
на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, в резултат на заведеното от
ответника срещу нея изпълнително дело след изтичане на петгодишната давност.
Твърди, че
след това действие от страна на ищцата, взискателят
по изпълнителното дело – ответник по настоящото, е поискал прекратяване на
същото на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК и същото е било прекратено на
10.01.2018 г., като постановлението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в
сила. След прекратяване на делото ищцата се е снабдила с удостоверение изх. №
4269/26.01.2018 г. на ЧСИ Гергана Грозева, за което е заплатила сумата от 6.00
лева.
Твърди
също, че с предприетите и извършени действия от длъжника по първоначално
завеждане на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист издаден през
Сочи, че съгласно разпоредбата на ч.п.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при ши по повод
изпълнението на тази работа. Ответното дружество чрез своя пълномощник и
процесуален представител е възложил завеждане на изпълнителното дело и считам,
че отговаря за причинените вреди.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено,
че „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от прокуриста Зорница
Димитрова, чрез пълномощника си Гергана Черпокова
дължи на ищцата, сума в размер на 1000 лв. — представляваща причинени имуществени
вреди изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар по образувано
изпълнително дело след изтичане на погасителния срок, за които законът не
предвижда друг срок, за което има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
14186/2019 г. по описа на СРС.
Алтернативно
моли, ако съда счете, че установителния иск е носнователен, то предявява в условията на евентуалност
осъдителен иск, който се основата на същите обстоятелства и фактическа
обстановка и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 1000
лв., представляваща нанесени имуществени вреди от непозволено увреждане на
основание чл. 49, вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД.
Молят, да
им бъдат присъдени разноските по настоящото производство и по заповедното т..
С исковата молба е направено е доказателствено искане за допускане от
страна на ищцовото дружество за прилагане на частно
гражданско дело № 14186/2018
г. по описа на СРС, което е изискано и следва да се приобщи към доказателствения материал по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 129 от ГПК съдът извърши проверка на допустимостта на
предявения иск и изпрати преписи от исковата молба в едно с приложенията на
ответника.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответното дружество, което счита, че иска е процесуално
допустим, но изцяло неоснователен.
Излага твърдения, че на 08.05.2005 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, в качеството му на
Кредитор, от една страна, и К.Т.В., в качеството й на Кредитополучател, от
друга, е подписан Договор за потребителски паричен кредит № CASH-03045983, като
вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, уточнени в
чл.1 от горепосочения договор за кредит, кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД
е финансирал кредитополучателя, а за К.Т.В. е възникнало задължение да издължи
кредита си съгласно условията по сключения договор, описани в погасителния план
от същия договор.
Сочи, че поради неизпълнение на възникналите договорни
задължения от страна на К.Т.В., кредиторът се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3308/13.09.2010г. по ЧГД 4821/2010 г. по
описа на PC - Сливен.
Твърди, че по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД на 24.11.2017 г. е образувано изпълнително дело № 20179150408773
по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с per. № 915 към
КЧСИ, район на действие ОС - гр. Сливен и е приведен в изпълнение гореописания
изпълнителен лист. Преди това, по молба на Цедента е
било образувано изпълнително дело № 683/2010 по описа на ЧСИ Надя Гангалова, с рег.№836 - Загубила правоспособност на осн. чл.31, ал.1, т.1 от ЗЧСИ със заповед на Министъра на
правосъдието №СД-04- 93/12.10.2017 г. Служебният архив е прехвърлен на
основание на заповед на Министъра на правосъдието СД-04-94/12.10.2017 г. на ЧСИ
Гергана Илчева, рег.№765, район на действие ОС - Стара Загора.
Счита, че не е налице неправомерно поведение от страна на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, тъй като
дружеството води изпълнително дело с цел събиране на изискуемо вземане, а погасителната
давност като материалноправен институт не може да
обоснове несъществуването на вземането, нито неговата недължимост.
Материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането
на давностния срок, а пвече,
правото на длъжника да се позове на изтеклата погасителна давност се реализира
чрез възражение (съдебно или извънсъдебно), което по своя характер е правопогасяващо и има материалноправен
преобразуващ ефект.
Твърди, че с предявената от ищеца молба за становище, с
искане делото да бъде прекратено, граждански правоотношения не се преобразуват,
а погасителната давност е отбранително средство за защита на длъжника по едно
облигационно правоотношение, а не „нападателно" т., което да послужи за
предявяване на иск.
Цитира гражданскоправна теория
(М. Павлова - Гражданско право Обща част, стр.644; В. Таджер
- Гражданско право на НРБ, обща част, стр.349; Л. Василев - Гражданско право на
НРБ, стр.391; Г. Стефанов - Гражданско право - обща част стр. 209). „ ... Съображенията за това, че субективното
право не се прекратява, не са изразени изрично в ЗЗД, те се черпят от
справедливостта. Да се приеме, че се прекратява субективното право е
неприемливо, защото означава да се отнеме възможността на задълженото лице
правомерно да си изпълни задължението след изтичане на давността, дори след
като веднъж се е позовало на нея. Никакви разумни съображения не налагат т.
нормативно решение, а то би противоречало и на морала. Целта, която се
преследва с погасителната давност, може да се постигне и само като отпадне
възможността за защита на субективното право след давността..." ( М.
Павлова - Гражданско право Обща част).
Счита, че не е осъществен съставът на непозволеното
увреждане, поради което претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена.
В условията на евентуалност, моли съда да приеме, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекалено
високо.
Твърди, че по
изпълнително дело № 20179150408773 от страна на К.Т.В., чрез пълномощника й
адвокат И.Т. е депозирана молба - становище в кантората на ЧСИ Гергана Грозева,
получила вх. №39211/28.12.2017 г., като със съобщение с изх. № 1658/10.01.2018 г.
производството е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК, като с това
действие на пълномощника се изчерпват действията на процесуалния представител
на длъжника по изпълнителното дело.
Счита, че е налице прекомерност на адвокатското
възнаграждение, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото,
като извършените от процесуалния представител на длъжника в изпълнителното
производство действия се ограничават до депозираната в кантората на ЧСИ Гергана
Грозева молба, получила вх. № 39211/28.12.2017 г. и съдържаща искане за
прекратяване на изпълнителното дело. След подаване на молба от страна на ответното
дружество, ЧСИ Гергана Грозева е прекратила производството по изпълнителното
дело въз основа на посоченото основание. Освен изчерпване на действията на
процесуалния представител на длъжника с горепосоченото действие, самото
изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност, което е с
оглед на развитието на производството и се доказва от своевременното
прекратяване на същото. Счита, че след като е извършено минимално възможното по
закон, то следва да бъде присъдено и възнаграждение, съответстващо на този
минимален обем от действия, като съдът е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер. - Определение № 547/ 09.11.2017г.. по вз. ч. т. д. № 299/2017г. по описа на ЛОС.
Сочи, че съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Тази разпоредба се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I
"Общи правила" от ГПК, поради което е приложима за всички уредени в
ГПК производства в т. ч. и изпълнително, доколкото липсват специални
разпоредби, които да дерогират приложението на
уредените в част I от ГПК общи правила.
Уважаването
на искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка
с воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото - чл. 78, ал. 5 от ГПК,
както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на
адвокат. С чл. 10, т. т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
Счита, че преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа
сложност на делото - така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло предявеният от К.Т.В. иск, като в условията на евентуалност,
моли предявеният иск да бъде частично уважен, като съда приеме възражението им
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в изпълнителното
производство за процесуално представителство по изпълнително дело №
20179150408773 и същото бъде намалено. Претендират за присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно
заседание ищцата се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи
предявеният иск в пълен размер. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответното
дружество не изпраща представител или пълномощник. С молба моли съда да
разгледа делото в тяхно отсъствие. В случай, че ищцата не се яви в съдебно
заседание и са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК да постанови
неприсъствено решение. Поддържа представеният писмен отговор. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът като
прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие
следното от фактическа страна:
По делото е представен изпълнителен лист от
07.10.2010 г. на Районен съд София, въз основа на Заповед за изпълнение №
3308/13.09.2010 г. по ч.гр.д. № 4821 по описа за
Въз
основа на издаденият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 8773/2017
г. при ЧСГ Гергана Грозева, рег. № 915 при КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд - гр. Сливен. Също така е приложено потвърждение за извършена цесия на
вземания на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите,
като всички вземания са цедирани от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,
съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г.
Със Запорно съобщение изх. №
60695/19.12.2017 г. ЧСИ Грозева е наложила запор на всички вземания на длъжника
К.Т.В. на банковите й сметки и запор на трудовото й възнаграждение, в отговор
на което кмета на Община гр. Сливен сочи, че лицето К. Т.В. не е на трудово правоотношение в Община
Сливен.
С Постановление от 10.01.2018 г. е
прекратено изпълнително дело № 20179150408773 по описа на ЧСИ Грозева, рег.№ 915
с район на действие Окръжен съд Сливен. Постановлението е влязло в сила на
24.01.2018 г.
По делото е приложено удостоверение, с
изх. № 4269/26.01.2018 г. от ЧСИ Гергана Грозева, с рег. № 915 при КЧСИ, от
което е видно, че по изпълнителното дело № 20179150408773/2017 г. длъжникът К.Т.В.
е упълномощила адв. И.Т. ***, да я представлява по
изпълнителното дело, като в договорът за правна защита и съдействие е отразено,
че длъжника е платил в брой сумата от 1000 лв.
Пълномощника
на длъжника е предявила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК пред СРС, която е отхвърлена с Разпореждане от 02.08.2018 г. по ч.гр.д.
№ 14186/2018 г. по описа на СРС.
Разпореждането е обжалвано пред
Софийски градски съд, който отменя прекратителното
разпореждане по ч.гр.д. №№ 14186/2018 г. по описа на СРС, след което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
за сумата от 1000 лв., представляваща направени под формата на платено
адвокатско възнаграждение разноски по изп.д. №
8773/2017 г. по описа на ЧСИ Грозева, рег. № 915, с район на действие СлОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 425 лв.,
представляващи съдебно деловодни разноски.
Въз основа на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД е предявена искова молба
пред Районен съд - гр. София за признаване за установено, че дължат на ищцата К.Т.В., сума от 1000 лв., представляваща
причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар по
изпълнително дело изпълнителното дело № 20179150408773 при ЧСИ Гергана Грозева,
с рег. № 915 на КЧСИ след изтичане на погасителния срок, въз основа на издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14186/2019 г. по описа на СРС.
С Определение №
257220/28.10.2019 г. делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СлРС.
При така възприетата фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Предмета на
настоящото производство е положително установителен
иск за дължимост на адвокатски хонорар по
изпълнително производство, намиращ правното си основание в
разпоредбата на чл.422, ал.1, вр.чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.45 и сл. ЗЗД за установяване на парично
вземане.
При липса на правна уредба как се разпределят
разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство и уредена
възможност на длъжника да бъде обезщетен за направените от него разноски в
изпълнителния процес, според това дали обективно съществува или не правото на
принудително изпълнение, доколкото чл.79 от ГПК урежда разноските по
изпълнението, направени от взискателя, безспорно
длъжникът има право да претендира разноските по общия ред, като положително установителен иск, въз основа на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на СГС. Алтернативният иск за вреди от непозволено
увреждане, при наличие на съответните предпоставки за това не следва да се
разглежда, тъй като макар и в тази връзка и доколкото отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия, тъй като съдът се произнася по положително установителният иск.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищцата К.Т.В., по силата на
договор за правна защита и съдействие от 28.12.2017 г., с предмет процесуално
представителство по изпълнително дело № 20179150408773 по описа на ЧСИ Гергана
Грозева, е договорила и изплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв.
Посочените разходи според съда представляват претърпяна загуба,
доколкото имуществото на ищцата е намалено с платената сума.
Що се касае
до направеното възражение за намаляне на адвокатското
възнаграждение поради неговата прекомерност в изпълнителният размер, съдът
намира че не следва да се произнася в настоящото производство, тъй като
съществува друг правен ред за оспорване на разноските в изпълнителния процес,
за който компетентен е СлОС.
По делото не се спори, че изпълнителното
дело по описа на ЧСИ Грозева е образувано по молба на ответното дружество, чрез
пълномощник на същото, следователно е налице възлагане на работа.
Съдът не следва да се произнася по
алтернативният иск, тъй като видно от датата на образуване на изпълнителното
производство и датата на заповедното производство не е изтекла погасителната
давност, поради което съдът намира, че възнаграждение на пълномощника на
страната по изпълнителното производство се дължи.
При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, на
същата следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на по 465
лв., от които 400 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, държавна такса по ч.гр.д. № 14186/2018 г. - 25 лв.,
държавна такса по в.ч.гр.д. № 12092/2018 г. по описа на СГС - 15 лв. и държавна
такса по гр.д. № 53758/2019 г. по описа на СРС в размер на 25 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Панчо Владигеров" 21, Бизнес център "Люлин - 6",
ет. 2, представлявано от прокуриста З.Д., че дължи на
К.Т.В., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. Т. ***, сума в размер на
1000 /хиляда/ лв., представляваща
причинени имуществени вреди изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар по
образувано изпълнително дело след изтичане на погасителния срок, за които
законът не предвижда друг срок, за което има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 14186/2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Панчо Владигеров" 21, Бизнес център
"Люлин - 6", ет. 2, представлявано от прокуриста
З. Д., да заплати на К.Т.В., с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Т. *** направените по делото разноски в размер на 465 /четиристотин шестдесет и пет/ лв.
Решението
подлежи на обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: