Решение по дело №989/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………………….……….../02.02.2017 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                          

                       СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при секретар С.Я.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 989 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗН, чл. 43, ал. 2 от ЗН, чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН, чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 583, ал. 1 от ГПК, чл. 576 от ГПК, вр. с. чл. 583, ал. 2 от ГПК, чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК.

В исковата си молба ищецът Б.Д.Н. твърди, че нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС, с което М. Х. Н. е завещала на ответницата Т.Г.М. цялото си движимо и недвижимо имущество, е нищожно, поради неспазване разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗН за устно изразяване на волята на завещателя пред нотариуса. Излага се, че в евентуалност завещанието е унищожаемо, тъй като е налице грешка в мотива, поради който единствено е направено същото и поради неспособност на завещателката към момента на състявянето му да завещава. Твърди се, че нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариалното завещание е нищожно, поради неспазване изискването на чл. 583, ал. 1 от ГПК нямата завещателка след прочитането на завещанието да напише собственоръчно в него, че го е прочела и че е съгласна със съдържанието му, поради неспазване изискването на чл. 583, ал. 2 от ГПК нотариусът да назначи тълковник с оглед неграмотността на нямата завещателка и  поради неизпълнение от страна на нотариуса на процедурата в чл. 579, ал. 2 от ГПК за посочване причината, поради която завещателката е положила отпечатъка от десния си палец /неграмотност или недъгавост/. Релевира се, че нотариалното действие по удостоверяване положения подпис под пълномощно, рег № 2019 от 11.06.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС е нищожно, поради поради неспазване изискването на чл. 583, ал. 1 от ГПК нямата завещателка след прочитането на завещанието да напише собственоръчно в него, че го е прочела и че е съгласна със съдържанието му. Отправеното до съда искане е следното: за прогласяване нищожността на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неспазване разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗН за устно изразяване на волята на завещателя пред нотариуса; в евентуалност за унищожаване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради грешка в мотива, поради който единствено е направено същото; в евентуалност за унищожаване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неспособност на завещателката към момента на състявянето му да завещава; в евентуалност за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неспазване изискването на чл. 583, ал. 1 от ГПК нямата завещателка след прочитането на завещанието да напише собственоръчно в него, че го е прочела и че е съгласна със съдържанието му; в евентуалност за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неспазване изискването на чл. 583, ал. 2 от ГПК нотариусът да назначи тълковник с оглед неграмотността на нямата завещателка; в евентуалност за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неизпълнение от страна на нотариуса на процедурата в чл. 579, ал. 2 от ГПК за посочване причината, поради която завещателката е положила отпечатъка от десния си палец /неграмотност или недъгавост/. Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата Т.Г.М., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Излага се, че са спазени всички изисквания за валидност на завещанието, както и че завещателката не е страдала от заболяване, което да й пречи да разбира значението на действията й и да изразява воля. Твърди се, че не е налице грешка в мотива, послужил за съставяне на процесното нотариално завещание, тъй като М. полага грижи за леля си от края на 2011 г. Според лекуващия лекар на завещателката Н., последната е имала говорни затруднения, но е можела добре да каже какво иска, което е направила пред нотариуса като е заявила волята си за съставяне на завещанието. Оспорват се наличието на наведените в исковата молба пороци на документа., като при състовянето му нотариуса е проверил правосубектността на завещателя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за наследници /лист 98/ се установява, че ищцата е наследник по закон на М. Х. Н.,***, поч. на 25.06.2015 г.

С пълномощно, рег. № 2019/11.06.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС /лист 9 и 10 от гр.д. № 300/2016 г. по описа на ВРС, ХХХ състав/ М. Х. Н. упълномощава Т.Г.М. да я представлява пред всякакви органи във връзка с притежаваните от нея недвижими имоти, както и да се разпорежда с притежаваните от нея парични средства в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД и „Юробанк и еф джи България” АД.

Представено е нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС /лист 6 от гр.д. № 300/2016 г. по описа на ВРС, ХХХ състав/, с което М. Х. Н. завещава на Т.Г.М. цялото си имущество /движимо и недвижимо, пари, ценности, вземания и др./, което ще остане след нейната смърт. Вписано е, че завещателката е взела предвид, че е обезпечила приживе с жилище единствената си дъщеря и че племенницата й се е грижила и се грижи за нея през целия й живот, поради което единствено тя заслужава да притежава цялото й имущество, което ще остане след смъртта й.

Представено е саморъчно завещание, обявено с протокол от 13.05.1997 г. на нотариус Д. С. /лист 96/, с което Д.К. Н. завещава на съпругата си М. Х. Н. цялото си имущество /движимо и недвижимо, пари, ценности, вземания и др./, което ще остане след неговата смърт. Вписано е, че завещателят е взел предвид, че със съпругата му са обезпечили приживе с жилище единствената си дъщеря и че Н. й се е грижила и се грижи за него през целия му живот, поради което единствено тя заслужава да притежава цялото му имущество, което ще остане след смъртта му.

От епикриза на М. Х. Н. е видно, че същата е постъпила в МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, гр. Варна /лист 14 от гр.д. № 300/2016 г. по описа на ВРС, ХХХ състав/ на 27.08.2010 г. и е изписана на 07.09.2010 г. с окончателна диагноза: Исхимичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт в Т. на ЛСМА. ХБ III СТ., Умерено –висока с-н, МСФ. Десностранна централна хемипареза. Моторна афазия.

От експертно решение на ТЕЛК № 0116/17.01.2011 г. /лист 11 и 12 от гр.д. № 300/2016 г. по описа на ВРС, ХХХ състав/  се установява, че М. Х. Н. е със 100 % трудова неработоспособност поради общо заболяване: Състояние след ИМИ – тромботичен инфаркт в ТЛСМА. Остатъчна лека десностранна централна хемипареза. Остатъчна моторна афазия. Есенциална тромбоцитопения ИБС АП II ФК ХБ III СТ. Умерена СТ. СМФ ХС Пристъпно ПМ.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ, кредетирано като обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на съставяне на нотариалното завещание освидетелстваната посмъртно М. Х. Н. поради остатъчна моторна афазия, след преживения инсулт е била с говорни затруднения и затова е използвала само определени думи, изрази и жестове, с които е показвала своето съгласие за извършването на нотариалното завещание. Но това не й е пречило да изразява волята си устно, макар и с ограничен речников запас и да използва компенсаторно жестове с цел подобряване на невербалната  комуникация, която е нарушена. Към датата на извършване на нотариалното завещание от медицинска гледна точка не се установиха обективни причини, поради които Н. да не е могла правилно да възприема и да осмисля чужда реч на околните. Не се установиха и медицински причини, поради които Н. да не е могла правилно да възприема факти от ежедневието си, не се установиха психопатологични феномени, които да са нарушавали базисните й психични годности да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите Р.Б.Г. /роднина по сватовство на ищцата/, М.Д. Г. /роднина по сватовство на ищцата/, Е.П. В. /трета братовчедка на страните/ и М.Б.С. /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 42, Б. „Б” от ЗН, ВР. С ЧЛ. 24, АЛ. 2 от ЗН:

Завещанието е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена с формата, предвидена по закон, воля на лицето - завещател. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗН

 фактическият състав на нотариалното завещание обхваща следните елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт. Тъй като са елементи от фактическия състав на завещанието, липсата само на един от тях води до нищожност. Завещанието е извършване на волева, целенасочена мисловна дейност, която се изявява устно, лично и непосредствено пред нотариуса в присъствието на свидетели.

В конкретния случай се твърди, че поради претърпян мозъчен инсулт М. Х. Н. не е можела да говори, поради което не е била в състояние за изрази устно волята си пред нотариуса, както и че нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС е било изготвено предварително по образец и възпроизвежда дословно завещание на покойния съпруг на завещателката. От приетата по делото и неоспорена от страните СПЕ се установява, че към момента на съставяне на нотариалното завещание освидетелстваната посмъртно М. Х. Н. поради остатъчна моторна афазия, след преживения инсулт е била с говорни затруднения и затова е използвала само определени думи, изрази и жестове, с които е показвала своето съгласие за извършването на нотариалното завещание. Но това не й е пречило да изразява волята си устно, макар и с ограничен речников запас и да използва компенсаторно жестове с цел подобряване на невербалната  комуникация, която е нарушена. Това се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства, вкл. и от тези ангажирани от ищцата. Свидетелката М.Д. Г. категорично заявява, че Н. не е можела въобще за говори след инсулта, но в банката същата е знаела на кое гише да отиде, сама е общувала с банковия служител, обяснявала е каква сума иска да изтегли от сметката си и сама е подписвала банковите документи. Също така веднъж Н. е успяла да обясни на свидетелката, че се нуждае от връхно облекло и я помолила да отиде с нея до магазина, където е закупила такова. От същите показания се установява, че завещателката сама е посещавала личния си лекар в кв. „Галата”, от което може да се направи напълно обоснован извод, че тя сама е могла да обясни какви са й оплакванията. Свидетелката Р.Б.Г. също е категорична, че Н. не е можела да говори, но въпреки това последната сама си е осигурявала различни придружители до банката, където е теглила пари. Т.е. очевидно завещателката е можела да комуникира и да обяснява от каква точно услуга се нуждае. Още повече, че според същата свидетелка М. Н. сама е отдавала под наем барака, находяща се в двора й, сама се е договаряла с наемателя и сама си е получавала наема от него. Безпротиворечиви в тази посока са показанията на свидетелките Е.П. В. и М.Б.С., от които се установява, че около периода на съставяне на процесното завещание в спокойно състояние М. Н. е можела да говори, макар и с кратки думи, като същата дори е правела изречения. 

Т.е. в настоящото производство не се установи твърдението на ищцата, че завещателката към момента на изготвяне на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС не е можела устно да изразява волята си. Напротив, установи се от показанията на свидетелите, които са присъствали при съставянето му, че Н. макар и с кратки думи и изречения е обяснила на нотариуса желанието си да завещае цялото си имущество на ответницата. Горното кореспондира и с вписаното от нотариуса, че е изготвил завещанието така, както е поискано от завещателката. В тази му част документът е с характера на официален свидетелстващ документ, поради което в тежест на Б.Н. е да опровергае неговата вярност, което същата не успя да направи в настоящото производство.

Последното се отнася и досежно твърдението, че нотариалното завещание е било изготвено предварително по образец и възпроизвежда дословно завещание на покойния съпруг на завещателката. В тежест на ищцата е да обори обвързващата съда материална доказателствена сила на оспорвания документ в частта, в която нотариусът е удостоверил, че на място в неговата кантора е съставен същия според изразената пред него воля от Н.. Доказателства в тази насока не се събраха, а напротив, от показанията на свидетелите при съставянето на завещанието Е.П. В. и М.Б.С. се установява, че завещателката е изразила устно волята си да направи завещание в полза на племенницата си, представила е документите, които е носила във връзка с притежаваните от нея имоти, като е изразила изрично искане текстът на документа да е като този на предишно направено в нейна полза от съпруга й завещание. Т.е нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС не е било предварително съставено. Законът не забранява новосъставеното завещание да е с идентичен текст като друго такова, още повече, когато такова е изричното искане на завещателя.

С оглед изложеното иска на Б.Д.Н. против Т.Г.М. с правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗН се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуално заявения такъв с правно основание чл. 43, ал. 2 от ЗН.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 43, АЛ. 2 ОТ ЗН:

За да бъде уважен иск с такова правно основание, следва да се докаже, че при извършване на завещателното разпореждане завещателят е бил мотивиран от грешната си представа за фактите и обстоятелства, които са станали причина за вземане на неговото решение. В случая Н. се е позовала на морално-етични съображения. Грешката е основание за унищожаемост на завещанието при наличие на несъответствие между действителната воля на завещателя и материализираната такава в завещанието. От решаващо значение в конкретния случай е субективното отношение на завещателя, че завещава на лице, с което го свързват топли чувства, а не единствено полагани минали грижи. Мотивите за съставяне на завещанието са морален, несъществен елемент от завещанието и поради това грешката в мотива е причина за унищожаване, само когато той е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането, което в конкретния случай не е така, тъй като се касае и за полагани грижи за Н. към момента на съставянето на завещанието и за очаквани бъдещи такива в следствие на близките им отношения, а именно „пламенницата ми се е грижила  и се грижи за мен през целия ми живот”. А че такива грижи са полагани от М. за леля й се установява, от показанията на свидетелите В. и С.. Дори и свидетелката Руска Г. заявява, че е виждала ответницата в дома на завещателката.

От нот. актове с №№ 154, том XIII, дело 5868/1974 г. и 85, том II, дело 671/1980 г. /листи 99 и 100/ е видно, че родителите на ищцата са й дарили  жилище с дворно място и гараж, находящи се в с. Галата /сега кв. Галата на гр. Варна/, които в последствие тя е заменила с баща си срещу получаване на жилищна сграда с двор в гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” № 26. Т.е.  не е налице грешна представа на завещателката за факта, че дъщеря й е обезпечена с жилище, както е записано в нотариалното завещание.

Т.е. в настоящото производство не се установи грешка в мотива на М. Н., поради който единствено е направено нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС, поради което искът на Б.Д.Н. против Т.Г.М. с правно основание чл. 43, ал. 2 от ЗН се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора по иска, съдът дължи произнасяне по следващия евентуално заявен такъв с правно основание чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 43, АЛ. 1, Б. „А” ОТ ЗН:

Съгласно чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. А съгласно чл. 13 от ЗН, способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.

От събраните по делото доказателства се установява, че М. Н. към момента на съставяне на оспорваното нотариално завещание – 19.12.2012 г. е била на 80 години, като няма данни същата да е поставена под пълно или ограничено запрещение. Не е установено и че завещателката не е била способна да действа разумно. Лица, които не са способни да действат разумно, са тези, които макар и да не са поставени под пълно запрещение, поради слабоумие, душевна болест или поради други причини не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и разбират постъпките си. В случая, по делото липсват доказателства Н. да е страдала от слабоумие или душевна болест, обуславящи възможността за поставянето й под пълно запрещение или да не е била в състояние да разсъждава нормално. Напротив, от заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СПЕ, неоспорена от страните, се установява, че към датата на извършване на нотариалното завещание, от медицинска гледна точка не се установяват обективни причини, поради които Н. да не е могла правилно да възприема и да осмисля чужда реч на околните. Не се установяват и медицински причини, поради които завещателката да не е могла правилно да възприема факти от ежедневието си, не се установяват психопатологични феномени, които да са нарушавали базисните й психични годности да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Ангажираните от ищцата гласни доказателства също не установяват наличието на такива. От показанията на свидетелите Генови се установява, че след изписването на М. Н. от болница и връщането и в дома й в кв. „Галата”, същата сама се е грижила за себе си и за делата си – организиране на пазаруване – лично или чрез трети лица, поддържане на личната хигиена и тази на дома й, осигуряване на средства за живот чрез теглена на суми от банковата й сметка и от наем на помещение, защитаване на собствеността по повод искане от съседи за прекарване на вода.

С оглед изложеното искът на Б.Д.Н. против Т.Г.М. с правно основание чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора по иска, съдът дължи произнасяне по следващия евентуално заявен такъв с правно основание чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 583, ал. 1 от ГПК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 576 ОТ ГПК, ВР. С ЧЛ. 583, АЛ. 1 ОТ ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 583, ал. 1 от ГПК, когато участващото лице е грамотно, но е нямо, немият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му. Нарушаването на императивната норма на чл. 538, ал. 1 от ГПК обуславя нищожност на проведеното нотариално производство съгласно чл. 576 от ГПК.

В тежест на ищцата е в условията на главно и пълно доказване да установи твърденията си, че завещателката към момента на съставяне на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС е била няма. Това обаче не е направено в настоящото производство. От събрания доказателствен материал и разясненията в съдебно заседание на вещото лице по допуснатата и приета по делото СПЕ, е видно, че М. Н. получава мозъчен инсулт през 2010 г., като тогава е изписана от болничното заведение с диагноза „Исхимичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт в Т. на ЛСМА. ХБ III СТ., Умерено –висока с-н, МСФ. Десностранна централна хемипареза. Моторна афазия”. Няколко месеца по-късно същата е освидетелствана от ТЕЛК като в експертно решение № 0116/17.01.2011 г. е вписана диагноза „Състояние след ИМИ – тромботичен инфаркт в ТЛСМА. Остатъчна лека десностранна централна хемипареза. Остатъчна моторна афазия. Есенциална тромбоцитопения ИБС АП II ФК ХБ III СТ. Умерена СТ. СМФ ХС Пристъпно ПМ”. Т.е. вече е налице обратно, положително развитие в заболяването на завещателката, а самото нотариално завещание е съставено година и единадесет месеца по-късно. От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че Н. е изразявала волята си устно, макар и с кратки думи и изречения.

С оглед изложеното искът на Б.Д.Н. против Т.Г.М. с правно основание чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 583, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неспазване изискването на чл. 583, ал. 1 от ГПК нямата завещателка след прочитането на завещанието да напише собственоръчно в него, че го е прочела и че е съгласна със съдържанието му се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора по иска, съдът дължи произнасяне по следващия евентуално заявен такъв с правно основание чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 583, ал. 2 от ГПК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 576 ОТ ГПК, ВР. С ЧЛ. 583, АЛ. 2 ОТ ГПК:

Съобразно разпоредбата на чл. 583, ал. 2 от ГПК, когато лицата, които искат да извършат сделка освен неми, глухи или глухонеми са и неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. Нотариусът трябва да се увери, че тълковникът и тези лица взаимно се разбират. Нарушаването на императивната норма на чл. 538, ал. 2 от ГПК обуславя нищожност на проведеното нотариално производство съгласно чл. 576 от ГПК.

В конкретния случай обаче се установи, че завещателката, към момента на съставяне на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС не е била няма, а е имала само говорни затруднения, които не са я възпрепятствали устно да изразява волята си. С оглед изложеното при съставянето на процесния документ не се налага да се назначава тълковник. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че Н. е била неграмотна, което не е установено по безспорен начин, видно е, че при съставянето на нотариалното завещание същата се е подписала, като освен това е положила отпечатък от палеца на дясната си ръка, каквото е изискването на чл. 579, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 189, ал. 1 от ГПК.

Нормата на чл. 579, ал. 2 от ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 от ГПК. Този текст изисква документът да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Когато неграмотността или увреждането на лицето е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. В конкретния случай завещателката е подписала завещанието, но не е могла да изпише трите си имена, поради което е положила отпечатък от десния си палец, при което не е нарушен чл. 576 от ГПК, във вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК, защото е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление.

С оглед изложеното искът на Б.Д.Н. против Т.Г.М. с правно основание чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 583, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неспазване изискването на чл. 583, ал. 2 от ГПК нотариусът да назначи тълковник с оглед неграмотността на нямата завещателка се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора по иска, съдът дължи произнасяне по следващия евентуално заявен такъв с правно основание чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 576 ОТ ГПК, ВР. С ЧЛ. 579, АЛ. 2 ОТ ГПК:

Нормата на чл. 579, ал. 2 от ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 от ГПК, като документът следва да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Видно е от процесното нотариално завещание, че същото носи подписа на завещателката, като нотариусът е удостоверил, че същата поради невъзможност да изпише саморъчно трите си имена е положила отпечатък от палеца на дясната си ръка. Неоснователно е възражението на ищцата, че в документа не е отразена причината за полагане на отпечатък /неграмотност или недъгавост/, тъй като такова изискване съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. 2 от ГПК е въведено само когато върху документа не може да бъде сложен отпечатък от десния палец на лицето. Функцията на нотариуса е да удостовери подписването на документа чрез отпечатък, поради което настоящата инстанция приема, че нотариалното удостоверяване не е нищожно.

С оглед изложеното иска на Б.Д.Н. против Т.Г.М. с правно основание чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неизпълнение от страна на нотариуса на процедурата в чл. 579, ал. 2 от ГПК за посочване причината, поради която завещателката е положила отпечатъка от десния си палец /неграмотност или недъгавост/ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ответницата е формулирала искане за присъждане на разноски, поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 5040 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства – договор за правна защита и съдействие и разписка /лист 152, 153/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против Т.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗН, чл. 43, ал. 2 от ЗН, чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН, чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 583, ал. 1 от ГПК, чл. 576 от ГПК, вр. с. чл. 583, ал. 2 от ГПК, чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК, както следва: за прогласяване нищожността на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неспазване разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗН за устно изразяване на волята на завещателя пред нотариуса; в евентуалност за унищожаване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради грешка в мотива, поради който единствено е направено същото; в евентуалност за унищожаване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неспособност на завещателката към момента на състявянето му да завещава; в евентуалност за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неспазване изискването на чл. 583, ал. 1 от ГПК нямата завещателка след прочитането на завещанието да напише собственоръчно в него, че го е прочела и че е съгласна със съдържанието му; в евентуалност за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неспазване изискването на чл. 583, ал. 2 от ГПК нотариусът да назначи тълковник с оглед неграмотността на нямата завещателка; в евентуалност за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на нотариус П.М., рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС поради неизпълнение от страна на нотариуса на процедурата в чл. 579, ал. 2 от ГПК за посочване причината, поради която завещателката е положила отпечатъка от десния си палец /неграмотност или недъгавост/, като неоснователни.

ОСЪЖДА Б.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата в размер на 5040 /пет хиляди и четиридесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: