Определение по дело №163/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 147
Дата: 25 януари 2024 г.
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20237130700163
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2023 г.

Съдържание на акта

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

          

              гр.Ловеч, 25.01.2024 г.

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

                                                    

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                  ДАНИЕЛА РАДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Христов частно ч.к.адм.дело № 163/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на чл.234 от АПК.

 

Частното касационното административно дело е образувано по частна жалба с вх.№ 3580/15.12.2023 г., подадена от „Евромекс“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление в гр.Троян, ул.„Миревска“ № 1, представлявано от М. С. Х., чрез адвокат С. Г. от АК Ловеч, против Определение № 492/18.10.2023 г., постановено по гр.дело № 660/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

С частната жалба е направено искане да бъде отменено обжалваното определение като необосновано и незаконосъобразно, като Административен съд гр.Ловеч постанови спиране на изпълнението на Заповед № РД-04-144-65/18.09.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр.Ловеч. Жалбоподателят сочи, че има регистриран животновъден обект в землището на с.Дълбок дол, община Троян, в който отглежда над 500 едрокопитни животни и които изхранва основно с добит от посоченото землище фураж. Твърди, че голяма част от имотите в землището са засети с люцерна, като се явяват и енергийно насочени площи. Изтъква също така, че за изхранване на животните е ползвал и редица имоти с трайно предназначение като пасища и ливади, разпределени му по силата на споразумения и тези имоти, които са значителни по площ са изключени от масивите по силата на оспорената заповед. Сочи също така, че изключването на люцернените площи с обжалваната Заповед са го поставили в изключително неблагоприятно положение, с оглед кандидатстването му за помощи с европейски средства, а това от своя страна би довело до причиняване на значителни и необратими вреди за него. По-нататък в жалбата си подробно анализира оспореното определение на районния съд, както и цитираното от него ТР № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, касаещо тълкуване на нормата на чл.60 от АПК. Подробно жалбоподателят излага аргументи обосноваващи тезата му, че с допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед на директора на ОДЗ Ловеч за него биха произлезли значителни и трудно поправими вреди и извежда извод, че за стопанската 2023/2024 г. ще се наложи „Евромекс“ ООД да се снабдява или по пазарни цени с необходимите за изхранване на животните фуражи или да не изхранва животните. Сочи, че при първият вариант дружеството би претърпяло значителни материални вреди, тъй като пазарните цени на фуражите са много по-високи от разходите за свободна паша на животните или пък от добив на собствени, арендовани площи с фуражи. Относно вторият вариант заявява, че животните няма да получават тези видове фуражи, което ще доведе до тяхната смърт, съответно и до необратими за дружеството вреди. В тази връзка цитира и практика на ВАС по друг, сходен случай, по който отново страна е било „Евромекс“ ООД.  

Срещу частната жалба е подадено Възражение- становище от П.М.В.от ***, в качеството му на заинтересована страна по гр.дело № 660/2023 г. по описа на РС Троян, в което пледира частната жалба да бъде отхвърлена и се потвърди обжалваното определение на районния съд. Позовава се на разпоредбата на чл.37в, ал.6 от ЗСПЗЗ, съгласно която, обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ и сочи, че изключение от това правило е разпоредбата на чл.166 от АПК, в хипотезата на ал.2 от същия, на която се е позовал частния жалбоподател. Изтъква, че доказването на тези обстоятелства е в тежест на жалбоподателя, а в разглеждания случай това не е установено. Изложени са подробни доводи в този смисъл, както и относно възможностите, които е имал жалбоподателя да участва в споразуменията за разпределяне на ползването на имотите. Развива тезата, че ако бъде спряно изпълнението на обжалваната заповед на директора на ОДЗ Ловеч, то той, както и останалите 12 засегнати, заинтересовани страни по делото ще претърпят значителни вреди.

Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК.  Обжалваното определение е съобщено на „Евромекс“ ООД на 24.10.2023 г. /л.98 от делото на РС/, а жалбата срещу него е подадена в законовия 7-дневен срок /пощенско клеймо на л.12 от настоящето дело/. Подадена е също така и от надлежно лице – жалбоподател по гр.дело № 660/2023 г. по описа на ПС Троян, поради което е процесуално допустима.

След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Дело № 660/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян е образувано по повод жалба от „Евромекс“ ООД - гр.Троян, представлявано от М. С. Х., чрез адв.С. Г., против Заповед № РД-04-144-65/18.09.2023 г., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч, с която на основание чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ е разпределено ползването на земеделска земя по масиви в землището на с.Дълбок дол, община Троян, област Ловеч, за стопанската 2023/2024 година. Тъй като между ползвателите на земите в землището на с.Дълбок дол не е било постигнато споразумение при условията на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, то с оспорената пред РС Троян заповед Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч е разпределил ползването на земеделски земи по масиви в землището на селото по реда на чл.37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ между 12 ползватели, между които и „Евромекс“ ООД. Съгласно разпоредбата чл.37в, ал.6 от ЗСПЗЗ обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.

С жалбата срещу заповедта на директора на ОДЗ Ловеч е било заявено и особено искане от „Евромекс“ ООД по чл.166, ал.4 от АПК, за спиране изпълнението ѝ с доводи да не бъдат причинени на оспорващия значителни и трудно поправими вреди.

С Определение № 492 от 18.10.2023 г. по гр.дело № 660/2023 г., втори съдебен състав при Районен съд гр.Троян е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, като е приел, че жалбоподателят не е доказал твърденията си, изложени в жалбата, относно това, че с оспорената заповед ще му бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди. Приел е, че не е достатъчно само да се твърдят такива вреди, а е необходимо представянето на доказателства за вида на вредите, както и за това, че същите са значителни и трудно поправими.

Разглеждайки по същество частната жалба, настоящият съдебен състав счита, че в обсъждания случай е приложима е разпоредбата на чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК, тъй като ЗСПЗЗ не регламентира условията, при които съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение. Когато законът разпорежда предварително изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, на повече или на всички предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, като тази презумпция е оборима.

В хипотезата, когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само, когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение на този акт може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Ето защо, разпоредбата на чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В хипотезата на чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (защото е по силата на закона) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти.

В подадената жалба е изложено, че „Евромекс“ ООД - гр.Троян има регистриран животновъден обект в землището на с.Дълбок дол, област Ловеч, в който отглежда над 500 едрокопитни животни, като изхранва същите главно с добит от землището на селото. Заявил е, че имоти, които дружеството - жалбоподател е ползвало през годините и от които е изхранвало животните в животновъдния обект с добитата люцерна, са изключени от масивите, разпределени на дружеството и включени в масивите на други ползватели, което би довело до причиняване на значителни и необратими вреди – закупуване по пазарни цени на скъп фураж и невъзможност на практика животните да бъдат изхранвани. 

Посочените доводи съдът намира за основателни и счита, че въпреки, че „Евромекс“ ООД - гр.Троян е включено в разпределението на ползването на земеделските земи по масиви, с изключването на определени имоти, дружеството би претърпяло сериозно финансови загуби и изхранването на отглежданите в животновъдния обект значителен брой животни действително би било реално застрашено. Както е посочено в жалбата, в имотите, които са изключени от разпределението за ползване, дружеството е засяло люцерна с цел дългосрочното им ползване, от което в случая жалбоподателят е лишен. Освен това се сочи, че тези имоти се явяват и енергийно насочени площи и са основен компонент при оценката на земеделският производител за субсидиране на дейността му, съгласно изискванията на Европейския съюз. По този начин дружеството-жалбоподател е поставено в неблагоприятното положение при кандидатстване за помощи с европейски средства за развитие на дейността и е налице реален риск да не бъде одобрено за финансиране, дори и нещо повече – да му бъдат наложени и финансови санкции за бъдещ период.

Действително, както е посочил в обжалваното определение и районния съд, в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на вреда и то от такова естество, че би била толкова значителна и трудно поправима, че да е противопоставима на обществения интерес. В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че възможните вреди, които биха били причинени на жалбоподателя, а именно невъзможността да осигури прехрана за отглежданите в животновъдния му обект голям брой животни и то от имотите, които са засяти от дружеството с люцерна, както и реалната опасност от неодобрение за финансиране с европейски средства, са именно значителни и трудно поправими вреди. Такива вреди биха били в разрез, както с частния интерес на дружеството, така и с обществения интерес. Както беше отбелязано вече, касае се за отглеждане на голям брой животни – повече от 500 едрокопитни животни. Държавата, в лицето на своите органи, следва да стимулира животновъдството и да създава благоприятни предпоставки за развитие на този бранш, а не да създава пречки и неблагоприятни условия за това. Евентуалните вреди, които би претърпял жалбоподателя, са реални и трудно поправими, имайки предвид, че осигуряването на храна за животните в достатъчни количества и с необходимото качество, следва да е налице ежедневно и навременно. Ето защо, не може да бъде споделено становището на районния съд относно липсата на доказателства обосноваващи необходимостта от спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Такива са налични към представената по гр.дело № 660/2023 г. на РС Троян административна преписка и от която е видно, че за периода от стопанските години 2018/2019 до 2022/2023 жалбоподателят е ползвал на правно основание едни и същи имоти, представляващи ливади със смесени насаждения и люцерна. Респективно, добивът от тези имоти е бил използван за изхранване на отглежданите от дружеството едрокопитни животни – крави. В тази връзка съдът намира, че самото представяне на преписката по оспорената заповед от Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч освен, че съдържа доказателства за твърденията на жалбоподателя, то представлява и ново обстоятелство, тъй като жалбата срещу заповедта, в която е отправено и искането за спиране на предварителното ѝ изпълнение, е била подадена чрез административния орган.

 В този ред на мисли, дори и хипотетично да се предположи една евентуална отмяна на обжалваната по гр.дело № 660/23 г. на РС Троян Заповед № РД-04-144-65/18.09.2023 г., то в разрез както с обществения интерес, така и частният такъв на жалбоподателя е ще са налице вече причинени значителни и трудно поправими вреди. Ето защо, правилното разбиране е да не се допуска настъпването на вреди, още по-малко с допускане на предварително изпълнение на един административен акт, а не след като вече са причинени сериозни и значителни вреди, да се претендира евентуално овъзмездяване на същите. Именно в този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, съгласно което законът, предвидил предварително изпълнение, цели да защити важни държавни или обществени интереси, а не да създава предпоставки за причиняване на вреди. 

С оглед изложеното, настоящият касационнен състав счита, че частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно Определение № 492/18.10.2023 г., постановено по гр.дело № 660/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян и се постанови спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-04-144-65/18.09.2023 г., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч.

Предвид изложеното и на основание чл.235, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ Определение № 492/18.10.2023 г., постановено по гр.дело № 660/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян, като незаконосъобразно и неправилно.

 

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № РД-04-144-65/18.09.2023 г., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                                                                                                     2.