Р Е Ш Е Н И Е № 92

гр. Сливен, 11.05.2022  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на осемнадесети април

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря                Ваня Костова                                                      и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от                съдията         административно  дело № 65        по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на И.В.И. *** против Решение № 1012-19-102#1 от 28.01.2022 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на И.В.И. против Разпореждане № РНП-1-4-19-01049300/08.12.2021 г. издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, с което е разпоредено на същия да възстанови недобросъвестно получена сума за п. за и., поради о. з. в размер на 4096,67 лева, от които главница за периода от 13.01.2016 г. до 30.09.2021 г. в размер на 3292,22 лева и законна лихва в размер на 804,45 лева, начислена на основание чл.113 от КСО до 08.12.2021 г.

В жалбата се твърди, че при издаването на разпореждането, потвърдено с обжалваното решение, са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат същото да бъде отменено без да се обсъждат доводи по същество. Заявява, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителното фактическо положение по случая, тъй като не е скрил умишлено трудовия стаж. Вината била на административния орган, защото не го е уведомил за размера, който трябва да декларира. Счита, че решението на Директора на ТП на НОИ гр. Сливен е немотивирано и неправилно, в противоречие на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание оспорващия лично и чрез упълномощен процесуален представител адв. Д. Д. поддържа жалбата, като счита, че е бил подведен от служителите на НОИ, относно деклариране на обстоятелства, въз основа на което по-късно същият е санкциониран. Счита, че така наложената санкция не отговаря като тежест на извършеното евентуално от него деяние за нарушаване на административните правила. Счита, че неправилно се иска от него връщане на тази сума. Не претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган – Директора на РУСО – Сливен, чрез упълномощен процесуален представител – юриск. Р.Х. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.04.2016 г. жалбоподателят лично е представил в ТП на НОИ-Сливен обр. УП-1 - Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и прието с вх.№ 2112-19-229. В него И.В.И. декларира, че не получава друга п. и има осигурителен стаж, придобит в д. д. отбелязвайки „в И.", прилагайки следните документи: Трудова книжка №928657; Военно-отчетна книжка №050897 от 05.11.1989 г.; Експертно решение №0227 от зае. №008 от 13.01.2016 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „д-р Иван Селимински“АД гр. Сливен с определени пожизнено 50 % т. н. р. с дата на и. 13.01.2016 г. ведно с ЕР на ТЕЛК № 0392 от зас. №015 от 22.01.2016 г.; банкова сметка; *** - 2 бр. - посочени като „и. о. номер – ********** и и. резиденция с ЕГН-********** и Проучвателна молба за пенсия за и. (л.19-34)

До компетентната и. институция са изпратени формуляри E204BG, E207BG и Р5000. На 30.03.2017 г. и. компетентна институция е поискала формуляр E213BG, който се представя при искане на пенсия за и. от чужда д. Същият е изготвен и изпратен на 31.05.2017 г.

На 19.09.2017 г. в ТП на НОИ-Сливен с вх. №2205-19-130 са получени формуляр E-210(ES) - уведомление за решение относно молба за пенсия от И. - отказ и формуляр E-205(ES) удостоверение за осигурителни периоди, в който компетентната и. институция е зачела периоди, които се признават за стаж относно правото на пенсия и относно размера.

За определяне правото на пенсия от представените документи, данните от Регистъра на осигурените лице, формулярите от компетентната и. институция и след служебно заверяване на осигурителен стаж и доход в „Невамед 49" ООД, пенсионният орган е зачел следния стаж:

1. Осигурителен стаж, положен в България: От 26.09.1989 г. до 25.03.1991 г. - 1 години и 6 месеца приравнено на осигурителен стаж време зачетен на основание чл. 9 ал. 7 от КСО - наборна военна служба. От 05.10.2009 г. до 31.12.2009 г. - 1 месец и 13 дни осигурителен стаж от трета категория труд на длъжност „и." в „Макс Ауто" ООД. От 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - 6 месеца осигурителен стаж от трета категория труд на длъжност „и." в „Макс Ауто" ООД. От 01.09.2010 г. до 14.09.2010 г. - 6 дни и 4 часа осигурителен стаж в „Невамед 49" ООД Сливен. От 25.09.2012 г. до 14.12.2012 г. - 2 месеца и 20 дни осигурителен стаж от трета категория труд на длъжност „ш." във „Вива-С" ЕООД. От 10.10.2013 г. до 29.12.2013 г. - 2 месеца и 20 дни осигурителен стаж от трета категория труд на длъжност „ш." във „Вива-С" ЕООД. От 21.08.2014 г. до 13.01.2016г. - 1 година 04 месеца и 22 дни осигурителен стаж от трета категория труд на длъжност „е." в „Бултранс" ЕООД.

2. Осигурителен стаж, положен в държава по международен договор/Регламент: От 23.10.2007 г. до 07.10.2009г. - 1 година 08 месеца и 28 дни осигурителен стаж от чужд осигурител в И. От 14.02.2011 г. до 26.04.2012г. - 1 година 02 месеца и 13 дни осигурителен стаж от чужд осигурител в И.

Общият осигурителен стаж на оспорващия зачетен до датата на инвалидизиране за определяне правото на пенсия е 3 г. 11 м. 21 д. положен в България и 2 г. 11м. 11 д. в И.

С разпореждане № ********** №4/ прот. № N01319 от 18.10.2017 г. издадено от ръководител ПО на основание чл. 74, ал. 1 от КСО във връзка с Регламент (ЕО) №883/2004 на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за и. поради о. з.

Правото на пенсия за и. е определено от датата на и. съгласно чл. 22 от НПОС, като за оспорващия това е 13.01.2016 г. Към тази дата лицето е навършило 45 години и 13 дни и има определени 50 % т. н. р. поради о. з.. На оспорващият е зачетен осигурителен стаж в България от 3 г. 11 м. и 21 д., който не е достатъчен за отпускане на исканата пенсия, поради което е приложена разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО) №883/2004 относно сумиране на осигурителни периоди за придобиване правото на пенсия, като в случая са сумирани периоди от стаж от България и И.

Размерът на пенсията за и. поради о. з. на жалбоподателят съгласно чл. 75, ал. 1 от КСО (в редакцията към 2016 г.) е определена, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,1 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж, в конкретния случай това са 7 години и 2 месеца, от които в България - 3 години 11 месеца 21 дни и 3 години 3 месеца 1 ден в И. Пенсията за и. на жалбоподателя е изчислена на пропорционален принцип съгласно чл. 52, ал. 1 „б" от Регламент (ЕО) №883/2004.

На 14.02.2018 г. със заявление обр. УП-1 с  вх.№2112-19-84 жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната пенсия за и. от П. В заявлението е декларирал, че получава пенсия, осигурява се в друга държава и има осигурителен стаж, придобит в друга държава - „6 години – П. и И.." Към него е представил формуляр Е-207 „Информация, свързана с всички завършени периоди", в който декларира трудова заетост в П. за периода от 2001 г. до 2007 г. Така на 16.02.2018 г. до компетентната п. институция са изпратени формуляри E204BG - проучвателна молба за пенсия, Р5000 - за осигурителни периоди в България и E207BG - информация за осигурителната история на осигуреното лице, заедно с представените документи за п. стаж. Поради липсата на отговор от П. са изпратени напомнителни формуляри E001BG, съответно на 08.07.2019 г. и на 24.07.2020 г.

На 05.06.2020 г. с разпореждане №********** №12/прот. № N03214, пенсията на жалбоподателят е преизчислена и осъвременена, съгласно настъпилите законодателни промени, включително и с допълнителен осигурителен стаж, придобит след п.на основание §7 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 12.03.2020 г., считано от 01.04.2020 г. След датата на и. с това разпореждане на оспорващия са зачетени допълнително 2 години 2 месеца и 14 дни осигурител стаж в България, като признатия стаж на основание чл. 75, ал. 2 от КСО е 17 г. и 09 м., считано от 01.04.2020 г.

С експертно решение.. №2890 от зас. №119 от 20.07.2020 г. издадено от ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „д-р И. ***, след п. на жалбоподателя са му определени 75% трайно намалена работоспособност (ТНР). На основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 6 от НПОС с разпореждане №№********** №8/прот. №Р03032 от 25.08.2020 г. издадено от ръководител ПО, пенсията е изменена, като е увеличен нейния размер поради по-високия процент ТНР.

На 30.07.2020 г. със заявление обр. УП-1 с вх.№Ц211-19-211, жалбоподателят отново подал искане за отпускане на пенсия за и. поради о. з. от И., прилагайки ЕР №2890 от 20.07.2020 г. на ТЕЛК Сливен с така определения по- висок процент на ТНР. На 19.11.2020 г. до компетентната и. институция са изпратени формуляри E204BG и Р5000 във връзка с молбата за пенсия. На 01.12.2020 г. е изпратен отговор по запитване за съдействие на Българския Солвит център, който е поискал информация по случая, и с когото впоследствие е водена кореспонденция.

На 08.06.2021 г. на основания чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 5 от КСО с разпореждане №********** №8/прот. №Р03032 от 25.08.2020 г. издадено от ръководител ПО, размерът на пенсията на жалбоподателят е преизчислена служебно, като след датата на и. са зачетени допълнително 2 години 11 месеца и 13 дни осигурител стаж в България.

На 12.08.2021 г. е получено писмо от компетентната и. институция, с което се изисква изготвяне и изпращане на формуляр E213BG, който се представя при искане за отпускане на пенсия. На 29.09.2021 г. със заявление обр. УП-1 с вх. № Ц21123-19-211 жалбоподателят е поискал за пръв път и отпускане на пенсия за и. от П., за което в последствие е изготвен и изпратен формуляр E213BG.

На 14.07.2021 г. в ТП на НОИ-Сливен с вх. 2112-19-84#12 са получени формуляр Р6000РТ — уведомление за решение относно молба за пенсия от П. — отказ и формуляр Р5000РТ - удостоверение за осигурителни периоди, в който компетентната п. институция е зачела периоди, които се признават за стаж относно правото и размера на пенсията. (л.207-236) След получаване на потвърждението от компетентната п. институция за зачетен осигурителен стаж за периода от 01.04.2001 г. до 06.03.2007 г., т.е. период преди датата на и. от пенсионния орган е извършена нова преценка относно правото на пенсия на жалбоподателя.

На основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д" от КСО влязлото в сила разпореждане, с което е отпусната пенсията за и. поради о. з. е изменено с  разпореждане № 2112-19-84#15 от 26.10.2021 г. издадено от ръководител ПО, като е намален размера на пенсията за и. на жалбоподателят от датата на отпускането й - 13.01.2016 г., както и всички последващи изменения във връзка с осъвременяването и. (л.157-160)

След зачитането на осигурителен стаж до датата на и. за право на пенсия, положен в чужбина от 8 години 11 месеца и 11 дни, както и осигурителен стаж до датата на и. за определяне на размера на пенсията, положен в чужбина от 9 години 3 месеца и 1 ден е извършено ново изчисление на размера на пенсията, при съблюдаване разпоредбите на чл. 50 и 52 от Регламент (ЕО) №883/2004, считано от началната дата на отпускане на пенсията. Признатият в България стаж не е променен. Прието е, че  неправилно е определена пропорцията, и по-точно размерът на българската част на пенсията, след редуцирането на пропорцията от 47/86 на 47/158, променена при служебното преизчисление на пенсиите от 01.04.2020 г и 01.04.2021 г. съгласно § 7 от ПЗР на КСО на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. съответно на 74/185 и 83/194.

На 08.12.2021 г. е издадено разпореждане № РНП-1-4-19-01049300, с което жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно получени суми за пенсии на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Пенсионният орган е приел, че жалбоподателят е действал н., като при представяне на заявлението си от 20.04.2016 г. не е декларирал стажа си в П.. В резултат пенсията е определена в неправилен размер, поради което са налице н. получените суми за осигурителни плащания, които следва да се възстановяват от оспорващия, който ги е получил, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. В резултат изменения размер на отпусната пенсията за и. са налице неоснователно получени суми за осигурителни плащания, получени от разликата между полагащите се и получените суми за пенсията за периода от 13.01.2016 г. до 30.09.2021 г. Изготвена е подробна справка за подлежащите на възстановяване суми, а именно обща сума на дълга - главница 3292,22 лв. за периода от 13.01.2016 г. до 30.09.2021 г. и законна лихва в размер на 804.45 лв. начислени на основания чл. 113 от КСО до 08.12.2021 г. (л.14-18)

Това разпореждане е съобщено на оспорващия на 21.12.2021 г. (л.14) Против същото е подадена жалба вх. №1012-19-102 от 29.12.2021 г. (л.10) в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО и с Решение № 1012-19-102#1/28.01.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Сливен, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата като неоснователна.

За да постанови акта си, административният орган е приел, че недекларираният стаж в заявлението от 20.04.2016 г, както и самото неуведомяване на пенсионния орган под никаква форма, че е работил освен в И. и в друга държава, т. е. че има осигурителен стаж в П. е довело до неправилно определяне размера на отпусната му пенсия. Налице било с. з. на известни за оспорващия правнорелевантни факти, които той нямало как да не е знаел, а именно, че освен в И. е работил и в П., и същите са относими към отпускането на пенсията му. Оспорващият съзнавал или най-малкото предполагал, че следва да уведоми пенсионния орган за целият си стаж от България и чужбина, поради обстоятелството, че същият е релевантно обстоятелство за определяне правото и размера на пенсията. Посочените несъответствия в данните и документите, които жалбоподателят сам е попълнил, респективно представил пред пенсионния орган, били съществени и касаели непосочването на целия му осигурителен стаж в България и чужбина, т. е. житейската логика изключвала възможността лицето да не знае кога, при кой работодател е работило и каква работа е извършвало. З., че има осигурителен стаж в П., жалбоподателят действал в противоречие с чл. 1, ал. 1 от НПОС да представи всички необходими оригинални документи, както и ал. 4 на същия член - „в заявлението се вписват сведенията за самоличността на заявителя, за гражданското му състояние и други данни във връзка с отпускането или изплащането на пенсията, включително за пенсиите по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност." В подкрепа на извода за н. било и обстоятелството, че в заявлението от 2016 г. същият е декларирал, че е запознат с вписаните в описа документи, под предупреждение, че за деклариране на н. носи наказателна отговорност, т.е. на оспорващия е било известно, че при представянето на заявлението е д. н. данни. Последващото деклариране на стажа от П. през 2018 г. и потвърждаването му от компетентната институция не можело да замени първоначалното н. деклариране. Това били факти, които жалбоподателя е знаел или най-малкото е предполагал, че са относими към отпускането на пенсията и същите можели да доведат до недължимост на получаваната в по-голям размер пенсия от следващата му се такава. Подаването на н. декларация за обстоятелствата, които са от значение за отпускането на това плащане било проява на н. по смисъла на чл. 114 от КСО.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата е установена от събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по  чл. 146 от АПК, счита, че оспорения административен акт е незаконосъобразен.

Решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

Основният спор по делото е свързан с наличието или отсъствието на материалноправните предпоставки по приложимостта на чл. 114 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 114 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл. 113. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Получилото осигурителните плащания лице е недобросъвестно, когато е знаело, че няма право на тях, но е укрило от съответните длъжностни лица, вкл. и чрез затаяване или е заявил неверни релевантни обстоятелства, което изключва правото му. В случаите по чл. 114, ал. 1 КСО е налице недобросъвестност тогава, когато едно лице се стреми да получи изгода, на която няма право. Добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат, а недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане.

В разглеждания случай са налице доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят с. е з. известни нему обстоятелства, а именно, че разполага с осигурителен стаж в друга държава освен И., а именно П.. При подаването на заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх.№ 2112-19-229 И.В.И. е декларирал, че има осигурителен стаж, придобит в друга държава отбелязвайки „в И.". Същият обаче не е посочил, че има такъв стаж и в П., въпреки предупреждението за наказателна отговорност при невярно деклариране. Такава информация същият е предоставил едва на 14.02.2018 г. Доколкото този стаж е от значение за определяне размера на отпуснатата пенсия, видно от  разпореждане № ********** от 24.10.2017 г. издадено от ръководител ПО на основание чл. 74, ал. 1 от КСО във връзка с Регламент (ЕО) №883/2004, то жалбоподателя би могъл да предположи, че този стаж от значение за изчисляване размера на отпуснатата пенсия. Следователно са налице елементи от понятието „н." представляващи правоизключващи факти от обективна страна и съзнателното им укриване от дееца от субективна страна за постигане на неправомерна цел – по-висок размер на отпуснатата пенсия. В настоящия случай н. е безспорно установена от органа, чиято е и доказателдствената тежест за това – арг. чл. 170 АПК. На основание чл. 113 КСО дължимо е и акцесорното задължение за лихви.

След 14.02.2018 г. обаче ПО е бил уведомен от оспорващия, че разполага с осигурителен стаж в П., като е посочил периода и е представил образец Е-207 с посочване на работодателя, данни за осигурителен номер и договор. (л.73-80) След тази дата оспорващия е изпълнил задължението си да уведоми ПО за притежавания от него осигурителен стаж, от което следва, че същият е бил д. и като такъв е получавал определената му пенсия. В този случай изплащането на пенсията е било възможно да бъда спряно от ПО на основание чл.95 ал.1 т.4 от КСО до изясняване на случая. Причината поради която същата му е изплащана в по-големия размер, след тази дата, не може да му се вмени във вина.

Административният орган в нарушение на чл.36 ал.3 от АПК не е преценил всички събрани по случая доказателства, което е довело до необосновани изводи за субективното отношение на жалбоподателя. Тези изводи са довели и до неправилно приложение на материалния закон.

В този случай не е приложима и разпоредбата на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, съгласно която получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Както би посочено по-горе, данните за стажа на оспорващия в П. са представени преди получаването на пенсията за периода след 14.02.2018 г.. В този смисъл данните, които обосновават друг размер на определената му пенсия са представени преди изплащането на осигурителните плащания. Изцяло в компетентността на ПО е било да съобрази представените нови данни и да определи нов размер на пенсията на оспорващия.

 В обобщение на изложеното съдът намира, че постановеното от Директора на ТП на НОИ – Сливен Решение № 1012-19-102#1 от 28.01.2022 г., което е предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречи на материалния закон - чл. 146, т.3 и т. 4 от АПК. С него неправилно е потвърдено Разпореждане № РНП-1-4-19-01049300/08.12.2021 г. издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”", обосновано единствено с данните по първоначалното заявление на оспорващия за отпускане на пенсия, като не са съобразени останалите доказателства по пенсионната преписка. Това е основание за отмяна на решението на горестоящия административен орган. Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3, изр. второ от КСО, според която при оспорване по административен ред, с решението ръководителят на териториалното поделение на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, след отмяна на оспореното решение преписката следва да бъде върната на директора на ТП на НОИ – Сливен за ново произнасяне по жалбата на И.В.И. против Разпореждане № РНП-1-4-19-01049300/08.12.2021 г. издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”. При новото произнасяне горестоящият орган следва да съобрази установените в настоящия процес обстоятелства, относими към процесния казус.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски притежава жалбоподателят, но доколкото същият не претендира разноски в производството, такива не следва да му се присъждат.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р    Е   Ш    И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И.В.И. ***, Решение № 1012-19-102#1 от 28.01.2022 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на И.В.И. против Разпореждане № РНП-1-4-19-01049300/08.12.2021 г. издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ – Сливен за ново произнасяне по жалбата на И.В.И. *** срещу Разпореждане № РНП-1-4-19-01049300/08.12.2021 г. издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, съобразно указанията дадени в мотивите към решението.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: