Решение по дело №617/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1190/11.6.2021г.

 

гр. Пловдив,  11 юни 2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в публично заседание на 18.05.2021г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 617 по описа за 2021 год. на Пловдивски административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК във връзка с чл. 144, ал.1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Де и Ка Консулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Софроний Врачански” № 2, ет.2, представлявано от управителя Д.Г.М.-К. против Акт за дерегистрация /АД/ по ЗДДС № 160992003509896/27.11.2020 г., издаден от началник сектор „Регистрация“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 121/12.12.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /“ОДОП”/ гр. Пловдив.

Жалбоподателят моли да се отмени акта за дерегистрация. Твърди,че не е налице системно неизпълнение на задълженията по чл.89,ал.1 от ЗДДС. Възразява,че прихващането на внесените от него суми за погасяване на задълженията за внасяне на ДДС, за погасяване на друг вид задължения е извън волята на дружеството. Твърди,че на 10.12.2020г. е била преведена сума в размер на 13 700лв. за погасяване на дължимите суми и задълженията за бюджета са били изпълнени. Прави възражение за липса на мотиви и за липса на преценка относно приложението на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта :

Актът за регистрация по ЗДДС е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество :

С Резолюция за извършване на проверка № 162692003328321 от 06.11.2020г. е разпоредено извършването на проверка за наличие или липса на основания за дерегистрация по ЗДДС по отношение на дружеството жалбоподател.

С Протокол № **********/18.11.2020г. са отразени констатациите при проверката. Установено е,че по справка от данъчно-осигурителната сметка „Де и Ка Консулт“ ООД  имат невнесен данък по ЗДДС в размер на 11 294,79лв.,като задълженията включват периоди м.03.2018,м.04.2018г., от м.06.2018г. до м.12.2018г., от м.01.2019г. до м.12.2019г. и от м.01.2020г. до м.10.2020г.

В акта за дерегистрация констатациите се свеждат до това,че за посочените периоди, установени при проверката, дружеството не внася в законоустановените срокове дължимия ДДС, като периодите са множество и задълженията не са внесени към момента на съставяне на протокола от проверката. Прието е наличие на основание по чл.176,т.3 от ЗДДС.

В хода на административното обжалване данъчният субект е представил преводно нареждане от 10.12.2020г. за сумата от 13 700лв.

Решаващия орган е приел, че „Де и Ка Консулт“ ООД не внася декларираните си задължения по подадени справки-декларации по ЗДДС в продължение на три години. По отношение на преводното нареждане е посочил,че същото е направено след издаване на акта за дерегистрация. Мотивирано е,че за продължителен период от време дружеството не изпълнява задълженията си на регистрирано по ЗДДС лице. Нарушението на нормата е многократно и постоянно и следва да се определи като продължаващо действие  и поведение на дружеството.

В хода на съдебното производство е изискано и приложено изпълнителното дело с № *********/2018г. по описа на ТД на НАП.

Видно от същото е,че производството по принудително изпълнение е било образувано за задължения,между които и такива по ЗДДС за данъчни периоди от 2017г. Последователно, през годините са присъединявани нови задължения, съответно са разпределяни суми по постъпили плащания. Наблюдава се от разпорежданията за присъединяване, системност в неизпълнението на задълженията по ЗДДС за внасяне на дължим ДДС. Такива задължения са присъединявани със разпореждане за присъединяване от 16.08.2018г., от 04.09.2018г., от 25.09.2018г., от 10.10.2018г. от 15.10.2018г., от 12.11.2018г.от 03.12.2018г., от 11.03.2019г. от 03.06.2019г., от 22.08.2019г., от 10.10.2019г., от 22.11.2019г., от 16.12.2019г., от 23.01.2020г., от 05.02.2020г., от 11.03.2020г., от 14.07.2020г., от 13.08.2020г., от 16.09.2020г. Множеството данъчни периоди и продължителният период от време обосноват извода за системност в неизпълнението на задълженията.

Отделно от това, платежното нареждане на сумата от 13 700лв. е направено след издаване на оспорвания акт. Тоест, към момента на постановяването му задълженията не са били погасени,нито е имало воля за това от страна на данъчния субект. Следователно, към момента на издаване на акта за дерегистрация са били налице всички предпоставки на чл.176,т.3 от ЗДДС. В съответствие с разпоредбата на чл.142,ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Последващото плащане би било от значение,ако по някакъв начин се отразяваше на предпоставките по чл.176,т.3 от ЗДДС. Действително, тук наличието на тези предпоставки не се обосновава с това,че при разпределяне на постъпилата сума от публичния изпълнител са погасени и други задължения по поредност и част от задълженията по ЗДДС остават непогасени. Тази поредност на погасяването, в рамките на образувано производство по принудително изпълнение, остава извън волята на задълженото лице. Но множеството неизпълнени задължения и продължителния период, факта,че остават непогасени задължения за почти цяла година, плюс извършването на плащането едва след издаване на акта за дерегистрация, в своята съвкупност обосновават наличието на предпоставките по чл.176,т.3 от ЗДДС.

Относно съразмерността на мярката следва да се отбележи,че не е налице никаква пречка за задълженото лице да се регистрира отново. Разпоредбата на чл.96,ал.8 от ЗДДС ясно очертава пречките и последиците за неизрядния данъчен субект в този случай, които последици се изразяват единствено и само в това да отпаднат основанията за дерегистрация,т.е. да се плати остатъкът от задълженията. В случая данъчната администрация е подходила достатъчно търпеливо, изчаквайки дружеството в продължение на три години да плаща на части задълженията си по ЗДДС без да предприеме каквито и да е действия по дерегистрация. В този смисъл съдът намира,че оспорваният акт по тежест на намеса не е несъразмерен на преследваната от закона цел.

Ето защо и с оглед на всичко гореизложено,съдът намира,че данъчните органи правилно са приложили материалния закон като са приели,че са налице предпоставките на чл.176,т.3 от ЗДДС. По несъмнен и категоричен начин се обоснова наличието на хипотезата, възведена в нормата на чл. 176 т.3 ЗДДС, посочена от органите по приходите като основание за издаване на оспорения Акт за дерегистрация по ЗДДС.

Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваният административен акт се явява законосъобразен и обоснован, а жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

За разноските :

При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 500 лв. съответно на чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възанаграждения.

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Де и Ка Консулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Софроний Врачански” № 2, ет.2, представлявано от управителя Д.Г.М.-К. против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160992003509896/27.11.2020 г., издаден от началник сектор „Регистрация“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 121/12.12.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”  гр. Пловдив.

 

ОСЪЖДА “Де и Ка Консулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Софроний Врачански” № 2, ет.2, представлявано от управителя Д.Г.М.-К. да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: