Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.04.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА
гр.дело № 787 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 123 от 29.06.2020 год. по гр. дело № 1079/2019 год. Ихтиманският районен
съд е признал за установено по отношение на „К.И.“ ЕООД, ***, съществуването на
вземане от О.И. за сумата 6000 лева – възнаграждение по договор от 24.08.2016 год.
за изготвяне на комплексен доклад за съответствието на технически проект за
основен ремонт/рехабилитация на общински път SFO 3334 /И.-С./ от разклона с път III-822-В.-Б.-Ж.-разклон път III-822, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 11.09.2019 год. до окончателното изплащане. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1140 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и
събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Ищецът
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението.
Ищецът
твърди в исковата молба, че на 24.08.2016 год. между страните бил сключен
договор с предмет изготвяне на комплексен доклад за съответствието на посочения
по-горе проект с техническите изисквания. В срока по чл. 2 от договора с приемо-предавателен протокол от 02.09.2016 год. ищецът
предал работата на възложителя. Ответникът не изпълнил задължението за плащане
на дължимото възнаграждение по договора в размер общо на 6000 лв. с ДДС, въпреки
отправените покани, поради ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № № 927/2019 год. на ИРС, срещу която постъпило в срок
възражение от длъжника. Предявява иск за признаване за установено
съществуването на вземането му срещу ответника за посочената сума, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 год. до окончателното
изплащане.
В
писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва иска с възражението, че
изпълнителят не е предал надлежно на възложителя изработеното по договора, тъй
като единственото оправомощено лице от страна на
възложителя, което има право да получи изработеното, респ. да провери дали
изпълнението отговаря на договора и на нормативните изисквания, е заместник-кмета
на общината инж. Т.К.. Оспорва представения с исковата молба приемо-предавателен протокол от 02.09.2016 год. с довода, че документът не е подписан от
лице, оправомощено да представлява възложителя,
съответно да приеме изпълнението по сключения договор. При условията на
евентуалност сочи, че не дължи плащане поради ненастъпил падеж, тъй като
съгласно чл. 7 от договора възложителят следва да плати възнаграждението на
изпълнителя в 30-дневен срок след получаване на авансово плащане от Държавен
фонд „З.“ по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селските райони“. Проектът
на о.И. за основен ремонт/рехабилитация на описания в договора обект, с който е
кандидатствала за финансиране пред ДФ „З.“ и във връзка с изпълнението на който
е възложено на ищеца изготвянето на комплексна оценка, не е одобрен за
финансиране поради недостиг на финансови средства по програмата, съответно
общината не е получила авансово плащане от фонда. Несбъдването на условието по
договора, с което е обвързано настъпването на изискуемостта на задължението,
препятства възможността ищецът да иска изпълнение от страна на възложителя.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На
24.08.2016 год. между страните по делото е сключен договор за изработка, по
силата на който ищецът „К.И.“ ЕООД се е задължил да изготви комплексен доклад
за оценка на съответствието на технически проект за основен ремонт/рехабилитация
на общински път SFO
3334 /И.-С./ от разклона с път III-822-В.-Б.-Ж.-разклон
път III-822,
със съществените изисквания към строежа, включително технически контрол по част
„Конструктивна“, като срокът на изпълнение на работата е до 10 календарни дни,
считано от датата на приемо-предавателния протокол за
предаване на необходимите му за изпълнение на договора материали. Посочено е,
че окончателното приемане на работата ще се удостовери с подписване на
двустранен приемо-предавателен протокол. Уговореното
възнаграждение на изпълнителя е в размер на 5000 лева, без ДДС, което следва да
се заплати в 30-дневен срок след получаване на авансово плащане от Държавен
фонд „З.“ по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“,
подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването
или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“.
На
25.08.2016 год. възложителят О.И. е предал на
изпълнителя „К.И.“ ЕООД технически проект в следните части - “Геодезия“,
„Конструктивна“, част „ПБЗ“, „Телекомуникации“, „ПУСО“ и част „Пътна“, на
посочения по-горе обект – общински път, нужен за изпълнението на договора за
изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на проекта.
С
приемо-предавателен протокол от 02.09.2016 год.
представител на О.И. – Д.К., е приел изпълнението по договора от страна на
възложителя, представляващо комплексния доклад за оценка съответствието на
техническия проект със съществените изисквания към строежа. Протоколът е
подписан от управителя на дружеството инж. Я. И. и от лицето Д.К. – посочен
като представител на О.И. Поради незаплащане на уговореното възнаграждение от
страна на възложителя дружеството-изпълнител е отправило покана от 06.08.2019
год. до О.И. за доброволно изпълнение на задължението по договора, ведно с
фактура № 378/01.08.2019 год. за сумата 6000 лева с ДДС. Същата е получена от
ответника на 23.08.2019 год., видно от предоставената от куриерска фирма „Еконт“ информация за пратка.
С
писмо от 28.06.2018 год. ДФ „З.“ е уведомило о.И. за постановен отказ по чл.
38, ал. 1, т. 5 от Наредба № 12 от 25.07.2016 год. за прилагане на подмярка 7.2 от
мярка 7 - „Основни услуги и обновяване на селските райони“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 год. Представена е заповед №
03-РД/2639 от 27.06.2018 год. на изпълнителния директор на ДФ „З.“, с която е
постановен отказ да бъде финансирано заявление на о.И. от 01.10.2016 год. за
финансиране на проект на стойност 5 713 329,20 лева за подпомагане по
подмярка 7.2 – „Инвестиции в създаването,
подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура“. Мотивите за отказа са получения брой точки при класирането на
заявлението на О.И. – 45 бр. точки, съгласно приетите критерии за подбор, както
и разполагаемия бюджет по програмата „Строителство, реконструкция и
рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища и съоръжения и принадлежности
към тях“.
Според
показанията на свидетеля К. – служител в О.И. на длъжност „главен инспектор“ в
отдел „Проекти и общинска собственост“, договорът между страните по делото бил
сключен и възложеният проект бил необходим с оглед издаване на разрешение за
строеж на обекта, изискуемо за подготовката на проектното предложение за
финансиране по Програма за развитие на селските райони. Знае за изготвения
доклад от „К.И.“ ЕООД, който според свидетеля би следвало да е използван от
общината. Самият свидетел не се е занимавал с комплектоване
на документите към заявлението. Представените по делото приемо-предавателни
протоколи за предаване на документите и за приемане на изпълнението, са
подписани лично от свидетеля. Знае, че с този проект общината е кандидатствала
за финансиране по програма за развитие на селските райони. Финансирането не
било одобрено, като бил получен отказ.
Със
заповед № 706/16.09.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 927/2019 год. на ИРС о.И. е осъдена да заплати на „К.И.“ ЕООД
сумата 6000 лева по договор от 24.08.2016 год. за изготвяне на комплексен
доклад за технически проект за основен ремонт/рехабилитация на общински път SFO 3334 /И.-С./ от разклона с път III-822-В.-Б.-Ж.-разклон път III-822, както и сумата 100 лв. – държавна такса и 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. В срок е подадено възражение от длъжника о.И. срещу
заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен
срок. Съобщението с дадените указания е получено от заявителя на 10.10.2019 год. Исковата молба е подадена в ИРС на 24.10.2019
год.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявения установителен
иск за признаване съществуването на вземането на ищеца е допустим. Това е така,
тъй като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално
уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз
основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително
решение на съда.
Предявените
искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ.
Страните са сключили договор за
изработка с предмет изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието
на технически проект за основен ремонт/рехабилитация на общински път SFO 3334 /И.-С./ със съществените
изисквания към строежа по програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 год. Сделката е търговска с оглед това, че изпълнителят по нея е
търговец /чл. 286, ал. 1 от ТЗ/.
Договорът за изработка е консенсуален, двустранен и възмезден и създава задължения
за двете страни: за едната – да изработи нещо, а за другата – да приеме
изработеното и да го заплати. Плащането на възнаграждение за поръчаната и
приета работа е основно задължение на поръчващия. Приемане на извършената
работа е налице, само когато реалното получаване на изработеното се придружава
от изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата за
съобразена с договора. Съществува необоримо предположение, че работата е
одобрена, ако поръчващият не направи веднага всички възражения за неправилно
изпълнение /чл. 264, ал. 3 от ЗЗД/.
От
представения по делото приемо-предавателен протокол
от 02.09.2016 год. се установява, че
ищецът е изготвил възложения му комплексен доклад, а о.И. го е приела
без възражения. Видно от представената по делото заповед № 03-РД/2639 от
27.06.2018 год. на изпълнителния директор на ДФ „З.“, с която е постановен
отказ да бъде финансиран проекта по заявлението на о.И. техническият проект за
основен ремонт/рехабилитация на общински път е бил внесен за разглеждане, но не
е одобрен не поради несъответствие с техническите изисквания, а поради
недостатъчен бюджет от ДФ „З.“, както и поради непокриване с максимален брой
точки на всички критерии при подбора – разположение на общината в границите на РБългария, нивото на безработица в района, транспортна
свързаност на населени места, брой население в района и др. В договора между
страните ищецът не е поел задължение да изготви проект, осигуряващ съответното
финансиране по програмата на ДФЗ, а единствено комплексен доклад за оценка на
съответствието на технически проект за основен ремонт/рехабилитация на
общинския път със съществените технически изисквания към строежа, включително
технически контрол по част „Конструктивна“. По делото ответникът не твърди
неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по договора да изготви такъв
доклад, а надлежното изпълнение се установява и от показанията на разпитания по
делото свидетел К.. Работата следва да се счита за приета, независимо че приемо-предавателният протокол от 02.09.2016 год. е
подписан не от кмета на о.И. а от свидетеля Д.К. като представител на
възложителя, тъй като от показанията на последния се налага извода, че му е
било възложено да приеме извършената по договора работа в качеството му на
„главен инспектор“ в отдел „Проекти и общинска собственост“. Независимо от
това, работата следва да се счита за приета и с конклудентни
действия от страна на възложителя, който на база изготвения доклад е внесъл
техническия проект в ДФЗ за одобрение на финансирането. С оглед това следва да
се приеме, че възложителят е одобрил и приел работата без възражения.
Заплащането на уговореното възнаграждение не е обусловено от одобрението
на проекта и неговото финансиране от
фонда.
Съдът не споделя становището на
ответника, че отказът да бъде финансиран проекта от ДФЗ, респ. липсата на
авансово плащане от страна на
финансиращата институция освобождава
възложителя от задължението да заплати уговореното възнаграждение с оглед
разпоредбата на чл. 7 от договора поради това, че не е настъпил падежът,
определен като „30-дневен срок след получаване на авансово плащане от Държавен
фонд „З.“. Настоящият състав намира, че одобрението от страна на
ДФЗ не е необходима
и задължителна предпоставка
за заплащане на възнаграждението. Ищецът-изпълнител е изправна страна по договора, поради
което следва да получи от
възложителя дължимото възнаграждение за изпълнената и приета престация, независимо от одобряването
от финансиращия орган на проекта и изплащането на субсидията. Напълно неоснователно е застъпеното от ответната община
становище за обусловеност на процесния договор в частта за възнаграждението
от евентуално сключения между
нея и ДФ "З." договор за отпускане на
финансова помощ по мярка 7 от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 год. и реалното извършване на авансово
плащане по тази мярка. Макар договорът, с който на ищеца е възложено
изготвянето на комплексен доклад да е сключен във
връзка с очаквания договор за отпускане на
финансова помощ /доколкото подготвя и предпоставя сключването на последния/, същият поражда самостоятелно облигационно правоотношение. Поетите с процесния договор права и задължения са напълно различни
от тези по
договора за отпускане на финансова
помощ и са резултат от постигнато
между страните съгласие по съществените
за този вид
сделки елементи, един от които
е размерът на дължимото възнаграждение. Обстоятелството, че ДФ "З."
е отказал финансиране при липса
на твърдения за виновно неизпълнение
на ищеца, не освобождава от отговорност възложителя. Изрична и императивна е нормата на чл.
81, ал.2 ЗЗД, че субективната
невъзможност за изпълнение поради липса на парични
средства не е основание за освобождаване
от договорните задължения.
Съгласно клаузата на чл. 7 от договора за
изработка от 24.08.2016 г. изискуемостта
на задължението на възложителя за заплащане на
уговореното с него възнаграждение е обусловена от изтичането на
относително определен срок, чиято начална
дата не е фиксирана, а представлява настъпването на
отлагателно условие - получаване на
авансово плащане от ДФЗ, сбъдването на което е в зависимост както от
поведението на длъжника, така и на третото лице. Съгласието на страните, че задължението става изискуемо след настъпването на определено бъдещо несигурно събитие (условие), осъществяването на което е предпоставено и от активността на самия длъжник, следва да бъде
преценявано като предоставяне на изпълнението и на неговата воля и възможности. В този случай, ако
длъжникът не изпълни в разумен срок, кредиторът може да поиска от съда да даде
на длъжника достатъчен срок за изпълнение /чл. 69, ал. 2 от ЗЗД/. Ако по силата
на специална норма срокът не може да бъде определен по друг начин, прилага се субсидиарното правило на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, съгласно
което кредиторът може да иска изпълнение на задължението „веднага“. Отричането на приложимостта на чл. 69 от ЗЗД към тази хипотеза би препятствало
настъпването на изискуемостта на задължението и би лишило кредитора от дължимата му
престация, което е правно недопустимо. С оглед това следва
да се приеме, че падежът е настъпил с отправянето на покана от кредитора до
длъжника, което в случая е направено с покана, получена от ответника на
23.08.2019 год. /л. 16-17 по гр.д. № 1076/2019 год. на ИРС/.
Установеното неизпълнение на ответната община
на задължението за заплащане на
договореното възнаграждение
за изпълнената от ищеца и приета работа следва да ангажира
договорната й отговорност, поради което въз
основа на заявлението по чл.410 от ГПК срещу същата
съдът е издал в полза на ищеца
заповед № 706/16.09.2019 год.
за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 927/2019 год. на ИРС за претендираната със заявлението сума от 6000 лв.
Поради изложеното, съдът счита, че
предявения установителен иск е доказан и следва да се
уважи. Тъй като районният съд е присъдил законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение – 11.09.2019 год. и не е подадена молба от
ищеца за допълване на решението в частта относно периода на претендираната
законна лихва, решението следва да бъде потвърдено, така както е постановено.
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответната
община следва да заплати на
ищеца направените по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 756
лв. Направените в заповедното
производство разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение, както и разноските
на ищеца в първоинстанционното производство, са
присъдени с обжалваното решение на ИРС.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния
съд, решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123 от 29.06.2020 год.
по гр. дело № 1079/2019 год. на Ихтиманския районен съд.
ОСЪЖДА О.И. да заплати на „К.И.“ ЕООД, ***, сумата 756 лева,
представляваща направени във въззивното производство
разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.