№ 9
гр. Пещера, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20245240200147 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. С. Д., ЕГН: **********, от с. ***, чрез адв. Т.
К. от АК - Пазарджик, против Наказателно постановление № 24-0315-000814
от 12.11.2024 г., издадено от Началник РУ - Пещера към ОДМВР – Пазарджик,
с което на същия за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл.
175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, оспорват се фактическите основания, изложени в него, а
именно че жалбоподателят не е „дрифтирал“, а е навлязъл в завоя с 70 км/ч.,
поради което автомобилът е поднесъл и се е ударил с гумата в бордюра. Сочи
се, че с управлявания от жалбоподателя автомобил не е възможно да се
„дрифтира“ поради наличието на автоматична ръчна спирачка. Моли се за
отмяна на обжалваното НП като необосновано незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и
с пълномощника адв. К., която поддържа жалбата. В хода на съдебните прения
развива подробни съображения за отмяна на атакуваното НП, като акцентира,
че в хода на съдебното следствие категорично са опровергани фактическите
1
констатации в АУАН и НП, поради което моли за отмяната на обжалвания акт
и присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител и не взима становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.10.2024 г. около 22:55 часа в гр. Пещера свидетелите Г. К. Б. и Г. Т.
М. се намирали на тротоара пред денонощния магазин на ул. „Г.
Кьосеиванов“. По това време автомобилът „Алфа Ромео Джулиа“ с № N450T,
управляван от жалбоподателя Б. Д., движейки се в посока от магазин „Билла“
на ул. „Г. Кьосеиванов“ към кръговото на ул. „Трети март“ не успява да вземе
десния завой пред денонощния магазин, навлиза в насрещното платно, удря се
с лявата задна гума в бордюра на тротоара, на който се намират свидетелите Б.
и М., няколко метра по-надолу спира, след което отново потегля. В автомобила
освен жалбоподателят се намирали и свидетелите Т.Л., която се возила на
предна пасажерска седалка и А.М., който се возил на задната седалка. След
известно време жалбоподателят Д. се връща на мястото на удара с автомобила
и се извинява на свидетелите Б. и М..
Няколко дни по-късно по описа на РУ – Пещера е образувана полицейска
преписка с вх. № 315000-4856/2024 г. по повод молба от К. Г. Б. като баща на
свид. Г. Б., в която е описано, че водачът Д. при управление на автомобила на
19.10.2024 г. е изплашил намиращите се на тротоара свидетели Г. Б. и Г. М.. По
молбата е извършена проверка от служители на РУ – Пещера, в хода на която
били събрани доказателства, в това число и запис от общинска камера за
видеонаблюдение, и от които се установило, че жалбоподателят Б. Д. е
извършил административно нарушение. В тази връзка свид. К. Г. С., заемащ
длъжността „мл. автоконтрольор“ при РУ – Пещера, съставил на АУАН №
3325251 от 28.10.2024 г., в който възприел поведението на жалбоподателя като
нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, а именно: „използва пътищата отворени
за обществено ползване за други цели, извън тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, като на десен за него завой преднамерено извежда
извън контрол автомобила чрез презавиване и рязко подаване на газ, като
довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела,
2
движейки се напречно на пътя, навлиза в насрещното платно за движение,
блъска задна лява гума в банкета /тротоара-бордюра/, като по този начин
създава реална опасност за останалите участници в движението, в случая за
двамата пешеходци Г. Т. М. и Г. К. Б..“. Актът бил подписан без възражения от
жалбоподателя Д..
Въз основа на съставения АУАН се постановило обжалваното НП, което
преповтаря фактическата обстановка от акта и с което на жалбоподателя Д. е
била наложена на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП глоба в размер на
3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от показанията на актосъставителя К. Г. С., както и от
показанията на свидетелите Г. Т. М., Г. К. Б., Т.К.Л. и А.Т.М. разпитани в
качеството на свидетели в хода на съдебното следствие. От разпита на свид. К.
С. се установи, че същият не е очевидец на нарушението, като е установил
същото от обясненията на свидетелите-очевидци – Г. М. и Г. Б., както и от
приложения към преписката запис от общинска камера за видеонаблюдение,
разположена в района на инцидента. В показанията си пред съда свид. Г. М.
посочи, че докато са стояли на тротоара с Г. Б., жалбоподателят, поради
високата скорост, с която се е движел управляваният от него автомобил, не е
могъл да вземе завоя и се е ударил в бордюра пред тях вследствие на което са
изхвърчали части от автомобила към тях. Установи се още от показанията на
свид. М., че след като по-късно жалбоподателят Д. се върнал на мястото на
инцидента, същият им се извинил и казал, че е изгубил контрол над колата и
се движел с по-голяма скорост. В разпита си пред съда свид. Б. заяви, че
управляваният от Д. автомобил се движел с висока скорост, направил дрифт
към тях, ударил се в бордюра пред тях и от автомобила се разхвърчали
парчета. Свид. Б. поясни, че според него „дрифт“ е навлизане на автомобила в
завоя с доста висока скорост и завъртане на автомобила, като заяви, че не е
виждал друг път „дрифт“, но може да прецени какво е.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани и пътниците в автомобила
на жалбоподателя - Т.Л. и А.М.. В показанията си свид. М. заяви, че се е возил
на задната седалка, когато колата поднесла и се ударили в бордюра, като не
знае с каква скорост са се движили. Малко след удара се върнали на мястото на
3
инцидента, като свид. М. слязъл от колата, за да види момчетата, след което си
тръгнал пеша, тъй като се изплашил от удара. Свидетелят обясни, че според
него „дрифтиране“ е когато се въртиш в кръг, като отрече жалбоподателят Д.
при управление на автомобила да е дрифтирал. От показанията на свид. Л. се
установи, че същата е пътувала на предното пасажерско място, като движейки
се към кръговото на завоя колата, управлявана от Д., поднесла и се ударили в
бордюра, след което обърнали на кръговото и се върнали на мястото на удара.
Според свид. Л. „дрифтиране“ е умишлено подаване на газ в завоя, за да се
завърти колата. Същата посочи, че според нея причина за удара е поднасяне на
автомобила, поради навлизане с по-висока скорост в завоя.
При преценка на показанията на свидетелите-очевидци съдът отчете
възрастта им (16-18 годишни), която макар и по-ниска, по никакъв начин не
създаде съмнение у съда за свидетелската им годност. Съдът намери
показанията на разпитаните свидетели за обективни и достоверни, взаимно
обусловени и логически свързани. Всеки от свидетелите обясни със свои думи
как е възприел движението на автомобила на жалбоподателя Д. и съобразно
своите лични разбирания, осведоменост и житейски опит. Макар свидетелите
М. и Л. да са приятели на жалбоподателя, съдът не намери основание да не
приеме показанията им за достоверни, доколкото същите се потвърдиха и от
показанията на свид. М.. Показанията на разпитаните свидетели се подкрепят
и от писмените доказателства, приложени към административно-
наказателната преписка и от тези, изискани и представени в съдебно
заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
както и от приложеното по делото веществено доказателство – диск,
съдържащ видеозапис.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция е извършен
оглед на веществено доказателство – 1 брой диск, съдържащ видеозапис от
19.10.2024 г., снет от охранителна камера за видеонаблюдение на община
Пещера, като видеозаписът е възпроизведен в присъствието на страните. От
възпроизведения видеозапис се установява, че същият е с продължителност от
4 минути и 23 секунди и обхваща времевия период от 22:48:24 ч. до 22:53:28
ч. на 19.10.2024 г. На записа се виждат две лица, които стоят на тротоар, като
от 8-ма до 15-та секунда от записа се вижда движението на автомобил, който
при десен завой навлиза в насрещното платно за движение, удря се в тротоара,
на който се намират двете лица, продължава движението си в платното за
4
насрещно движение, като няколко метра по-надолу спира и няколко секунди
по-късно отново тръгва и излиза от обсега на камерата. Съдържанието на
записа не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя, поради което съдът
изгради фактически констатации и въз основа на него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните
съображения:
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че АУАН е
съставен от материално и териториално компетентно лице – „младши
автоконтрольор“ при РУ – Пещера в съответствие с т. 1.3.2 от Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на външните работи. Обжалваното НП
е издадено от компетентен орган – Христо Г. Г. – Началник на РУ – Пещера,
който съобразно т. 3.5 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
външните работи разполага с правомощия да издава наказателни
постановления. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Въпреки това настоящият съдебен състав установи, че в хода на
съдебното следствие не се доказа по безспорен и категоричен начин
жалбоподателят Б. Д. да е осъществил вмененото му с АУАН и НП нарушение.
Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП водачите
нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
В съдебната практика на административните съдилища от цялата страна
се е наложило разбирането, че пътят се използва за други цели освен в
съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива
действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на
МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Едно от
тези действие е т.нар, дрифт. Следва да се отбележи, че в ЗДвП няма легална
дефиниция за дрифт.
5
От справка в уикипедия се установява, че дрифтът не е ново явление в
автомобилизма и като техника се използва още от 30-те години на XX век от
пилоти в „Гран При“. Посочено е още, че дрифт е техника на шофиране, при
която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често
автомобил) извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба
сцеплението на задните гуми, като по време на дрифт движението на
автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и
инерционния момент.
Това понятие за дрифт е възприето и в практиката на касационната
инстанция – Административен съд – Пазарджик (Решение № 4648 от
5.12.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по к. а. н. д. № 1060/2024 г.,
Решение № 1632 от 26.04.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по к. а.
н. д. № 288/2024 г., Решение № 825 от 10.11.2021 г. на Административен съд -
Пазарджик по к. а. н. д. № 772/2021 г.), както и в практиката на останалите
административни съдилища в страната.
Доколкото техниката на шофиране посредством дрифт изисква
целенасочено поведение от страна на водача, то предвид виновния характер на
административно-наказателната отговорност от съставомерните по чл. 104б, т.
2 ЗДвП деяния следва да се отграничават случаите, при които до някои от
маневрите, възприети в съдебната практика като дрифт (въртене на гуми,
поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и др. ) се достига не
поради виновните действия на водача, а поради особеностите на пътната
обстановка (например хлъзгав терен, радиус на завоя, навлизане в завоя с
несъобразена скорост) и други обективни фактори. В такива случаи се приема,
че деянието е несъставомерно по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, като в този смисъл са:
Решение № 223 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3247/2021 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 997 от 18.05.2021 г. по к. адм.н.
д. № 464/2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 780 от
16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 195/2021 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076/2021 г. на
Административен съд - Пловдив, Решение № 79 от 13.01.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 2887/2020 г. на Административен съд – Пловдив.
От изложеното дотук следва, че във всеки конкретен случай при преценка
дали извършеното съставлява нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП следва да се
6
вземе предвид на първо място вида и характера на предприетите действия,
маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното
движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари. На второ място
следва задължително да се отчете дали тези действия, техники, маневри се
дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни
фактори от средата.
В настоящия случай от разпитите на свидетелите, присъствали на
инцидента, и от възпроизведения видеозапис се установи, че причината за
загуба на сцепление на задните гуми и поднасяне на автомобила не се дължат
на преднамерени действия на жалбоподателя. И пътуващите в автомобила
свидетели и намиращият се на тротоара свид. Г. М. заявиха, че
жалбоподателят Д. е навлязъл в завоя с висока несъобразена скорост, поради
което не е успял да вземе завоя, навлязъл е в насрещната лента и се е ударил
със задната лява част на автомобила в бордюра. Предвид високата скорост и
невъзможността да вземе завоя водачът е загубил временно контрол върху
автомобила си, изразяващо се в поднасяне на задната част, след което го
овладява и успява да спре. От разпитите на свидетелите по делото не се
установи да е имало форсиране на двигателя и въртене на гуми от страна на
жалбоподателя. Макар да е посочено в АУАН и в НП от възпроизведения по
делото видеозапис от охранителната камера на община Пещера не се установи
напречно движение на автомобила по пътя, което е типично и целено при
извършването на дрифт. Установи се навлизане на автомобила в лентата за
насрещно движение, но не и напречно движение по пътя.
От изложеното дотук се налага изводът, че констатираните в АУАН и НП
действия (преднамерено извеждане извън контрол на автомобила чрез
презавиване и рязко подаване на газ, загуба на сцепление на задвижващите
колела) не се дължат на преднамерени действия на жалбоподателя, поради
което
административно-наказващият орган неправилно е квалифицирал
установеното като нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП. За да е налице такова
нарушение деецът следва умишлено да е привел в движение автомобила и по
този начин да цели извеждането му от сцепление, чрез презавиване и рязко
подаване на газ. Съдът приема, че загубата на сцепление на задвижващите
колела и поднасянето на автомобила се дължи не на преднамерени действия на
7
жалбоподателя, а на движение със скорост, която е била несъобразена с
особеностите на пътната обстановка и личните му шофьорски възможности.
Действително с поведението си жалбоподателят Д. е създал опасност за
останалите участници в движението и представлява грубо нарушение на
правилата за безопасност на движението, обаче категорично не може да се
приравни на използване на пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение. Изводът за липса на умишлено поведение от страна на
жалбоподателя и цел за извършване на всички действия, посочени в АУАН и
НП, до който достигна настоящият съдебен състав, обуславят
несъставомерност на вмененото му административно нарушение. От това
следва, че незаконосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната му отговорност, поради което издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски има жалбоподателят, който
своевременно чрез процесуалния си представител е направил искане за
присъждането им. От съдържанието на приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 25.11.2024 г. се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв. (четиристотин лева)
жалбоподателят е заплатил изцяло в брой.
Предвид изложеното ОДМВР – Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски в размер на 700,00 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Районен съд – Пещера
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0315-000814 от 12.11.2024 г.,
издадено от Началник РУ - Пещера към ОДМВР – Пазарджик, с което на Б. С.
Д., ЕГН: **********, от с. ***, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на
основание чл. 175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП е наложено наказание „глоба“
в размер на 3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
8
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на Б. С. Д., ЕГН: **********,
от с. ***, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00
лв. /седемстотин лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9