РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на трети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10715
по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.С.К. против ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то.
Ищцата Н.С.К. твърди, че на
21.03.2018 г. в гр. София се качила в автобус марка „Ман“ на обществения
транспорт (с водач Б.И.) с рег. № *******от спирка на ул. „Околовръстен път“
при Национален исторически музей. След качването си в купето на возилото то
тръгнало внезапно тя загубила равновесие, паднала и получила нараняване
диагностицирано като пневмоторакс вдясно. Три дена била в болница, извършили й
оперативна интервенция. Била временно неработоспособна за период от 30 дни,
изпитвала болки в гърдите и задух, трудно спяла, имала страх да излиза навън. Поддържа,
че отговорността на виновния водач била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество. Твърди, че е предявила
извънсъдебна претенция, но обезщетение било определено в размер на 5000 лева.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 26000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.08.2018 г.
(датата на която е следвало да бъде заплатена сумата от застрахователя) до
окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ОЗК-З.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че не е налице противоправно деяние
на водача на застрахования автобус. Твърди, че е налице случайно деяние или
отговорността за настъпването на събитието е на пострадалата. Оспорва механизма
за настъпване на ПТП. При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като поддържа, че тя не е взела мерки за
своята безопасност, като не се е държала за дръжка при потегляне на автобуса. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на Б. К.И. и Л.Д.Г.
и приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на
21.03.2018 около 07.08 часа автобус МАН с рег. № *******е пътувал по ул.
Околовръстен път в посока от бул. „Братя Бъкстон“ към бул. България по линия №
304. На спирка на МГТ № 1464„Национален исторически музей“ автобусът спрял за
качване на пътници. Пострадалата се качила в автобуса през втората врата. При
изкачване на стълбичката и установяване на пострадалата върху пътеката между
седалките автобусът потеглил ускорително, поради което пострадалата е политнала
назад и се опитала да се хване за вертикалната тръба, но не е успяла и полита
назад и пада на дясната си страна. Вещото лице посочва, че причина за
настъпване на събитието е рязкото потегляне на автобуса, при което тялото на
пострадалата е политнало назад.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото доказателства,
че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на Н.С.К. е получила
травматична увреда в областта на десния бял дроб – пневмоторакс в дясно (т.е.
навлизане на свободен въздух в междуплевралното пространство). Вещото лице
посочва, че увреждането може да се получи по описания в исковата молба начин.
Установява се, че спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в
Клиниката по гръдна хирургия на ВМА – София. След изследвания била извършена
торакостомия под анестезия вдяно на нивото на 5-то ребро и поставен тръбен
аспирацонен дренаж. Изведено било количество свободен въздух от плевралното
пространство. След стабилизиране на състоянието на пострадалата, тя е изписана
от болничното заведение. Вещото лице посочва, че лечебният и възстановителния
период са продължили около 2 месеца, като в този период ищцата е търпяла болки
и страдания, които са били най-интензивни болките в дясната част на гърдите
през първите 3-4 седмици непосредствено след злополуката и извършената
торакостомия, като е имала затруднено дишане, задух, слабост и затруднено
движение, поради бързо настъпваща умора и при малко усилие. Експертът дава
заключение, че към настоящя момент ищцата е напълно възстановена от процесното
увреждане.
За установяване на
неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Д.С.Б.– братовчетка на ищцата. В показанията си свидетелката
установява, че Н.К. й се обадила от болницата, за да потърси помощта й. Два
месеца била в къщи след излизането от ВМА. Била в болнични, а около половин
година след това отказвала да пътува с градски транспорт. Съпругът й я водел и
взимал от работа. Свидетелката ходела през ден, за да помага в домакинството. Н.К.
не можела да се изправя, да диша и нямало как да прави каквото и да било вкъщи.
Това бил изключителен шок за нея. Била разтревожена, непрекъснато плачела.
Свидетелката заявява, че и към настоящия момент имала оплаквания с дишането и
болки в гърдите.
Не е спорно между
страните, че между ЗАД „ОЗК – З.“ АД и собственика автобус МАН СГ 262 с рег. № *******е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/23/117002746985,
по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на
застрахователното събитие.
Установява се, че ищцата
е направила искане до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на 02.05.2018 г.,
като с писмо от 13.12.2018 г. е уведомена от застрахователя, че въз основа на
представените документи се определя обезщетение в размер на 5000 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за З.то (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което Н.К. е получила увреждания –
пневмоторакс вдясно. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях
се установяват от приетите по делото писмени и гласни доказателства и приетите
медицинска и автотехнически експертизи. Спорът между страните е в това дали
поведението на водача на автобусът е противоправно и дали именно действията му
са довели до настъпване на вредните последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 132,
т. 2 от Закона за движението по пътищата при превозване на пътници водачът е
длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за
безопасното им превозване. От събраните по делото гласни доказателства на
свидетеля Л.Д.Г. и приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че водачът на автобуса е потеглил рязко от
автобусната спирка, на която се е качила пострадалата. Следователно отговорност
за настъпилото ПТП носи водачът на автобус – Б.К.И.. Механизмът на ПТП, вредите
и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства, гласни доказателства и приетите медицинска и автотехническа
експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането
се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства
не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на автобуса е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед
събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищцата е получила
пневмоторакс – навлизане на свободен въздух в междуплевреното пространство),
което е наложило оперативна намеса за отвеждането му. Установено е, че в
резултат на полученото увреждане лечебният и възстановителен процес е продължил
около 2 месеца, като към настоящия момент ищцата е възстановена напълно. С
оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на
неимуществените вреди е в размер на 20 000 лева. Предявеният иск следва да бъде
уважен до размер от 20000 лева и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума
до предявения размер от 26000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение
за съпричиняване, а именно, че ищцата не е взела мерки за своята безопасност.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че ищцата след
качването си в автобуса се е държала за ръкохватка, но поради рязкото тръгване
е загубила равновесие. Следователно с поведението си ищцата не е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Предвид на изложеното, направеното
възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
1108,80 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 453,56 лева,
представляващи направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, който е
оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. О. сумата от 1356 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение с включено ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за З.то ЗАД „ОЗК -З.“ АД, ЕИК-********, гр. София, ж.к. Възраждане, ул.
********да заплати на Н.С.К., ЕГН-**********,***
сумата от 20000
лева, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – пневмоторакс вдясно,
настъпили в резултат на ПТП, причинено на 21.03.2018
г. от Б.К.И., водач на автобус МАН
СГ262 с рег. № ********, застрахован със застрахователна полица № BG/23/117002746985, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 20000 лева до
предявения размер от 26000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „ОЗК -З.“
АД, ЕИК-********, гр. София, ж.к.
Възраждане, ул. ********да заплати на Н.С.К., ЕГН-**********,*** сумата от 1108,80 лева,
представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.С.К., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗАД „ОЗК -З.“ АД, ЕИК-********, гр. София, ж.к. Възраждане, ул.
********сумата от 453,56 лева, представляващи направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ЗАД „ОЗК -З.“ АД, ЕИК-********, гр. София, ж.к. Възраждане, ул. ********да заплати адв. В.В.О., ЕГН-**********, със служебен адрес ***, сумата от 1356 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: