Определение по дело №1432/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 710
Дата: 17 август 2022 г. (в сила от 17 август 2022 г.)
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20225300201432
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 710
гр. Пловдив, 17.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на седемнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Частно наказателно дело №
20225300201432 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.4 и сл. от НПК.
С постановление от 28.07.2022г., постановено по преписка №
9695/2020г., Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е прекратила на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по
досъдебно производство – дознание № 224/2021г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по
чл.282а от НК. По делото няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.
Постъпила е жалба срещу горния прокурорски акт от дружество „В.“
ЕООД чрез процесуалния му представител – адв. Н. С. с оплакване за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане за неговата
отмяна и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно
прилагане на закона.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното постановление, намира и приема за
установено следното:
Жалбата на „В.“ ЕООД чрез адв. Н. С. е подадена в законоустановения
7-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
прокурорски акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Досъдебно производство – дознание № 224/2021г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив е образувано с
постановление на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив на 17.05.2021 година за
престъпление по чл.282а от НК, за това, че през лятото на 2020г. в гр.Пловдив
длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт
условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване
на определена дейност е забавило извън предвидените по закон срокове
неговото издаване. По делото няма лице, привлечено към наказателна
отговорност.
1
В хода на разследването прокурорът е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Дружеството “В.” ЕООД било титуляр на Разрешително №
***/15.09.2003 г. - изменено с № ***/30.11.2005 г., изменено с Решение №
***/23.08.2006 г., последно изменено и продължено с № ***/18.08.2009 г.
издадени от „Б. д.“, Източнобеломорски район за водовземане от
повърхностен воден обект - река “Ч., с разрешена цел на водовземане
“производство на електроенергия посредством МВЕЦ “Т.” с мощност 1000
KW и брутен напор 11.30 м. в землището на с. Б., общ. А., обл. П.. Съгласно
последното решение разрешителното било с краен срок на действие до
15.02.2022 г. и срок за завършване на строителството 02.12.2014 г. Със
Заявление № ***/18.09.2014 г. от “В.” ЕООД било поискано изменение в
частта “срок на извършване на строителството”, като били представени
всички изискуеми документи. Три години и половина по-късно, извън всички
законови срокове, Д. на *** постановил Решение № *** от 29.01.2018 г. с
подробни мотиви, с което било отказано изменение в частта “срокове на
завършване на строителството” на разрешителното на дружеството “В.”
ЕООД. Решението било обжалвано пред Административен съд – Пловдив,
който с Решение № 444 от 27.02.2019г., постановено по АХД № 977/2019 г,.
потвърдил решението на Д. на **** и било отхвърлено искането на “В.”
ЕООД. Решението на Административен съд - Пловдив било обжалвано пред
Върховен Административен съд, който с Решение № 9911 от 20.07.2020 г. по
адм. д. № 5148/2019 г. отменил Решение № 44 от 27.02.2019 г. на
Административен - Пловдив и оспореният по това дело административен акт
- Решение № РР - 3234/29.01.2018 г. на Д. на ****. В диспозитива на
окончателния съдебен акт на ВАС било постановено връщане на делото, като
административна преписка била върната на Д. на **** за ново произнасяне по
Заявление № ***/18.09.2014 г. на “В.” ЕООД за откриване на процедура за
изменение в частта “срок за завършване на строителството” на Разрешително
№ ***/15.09.2003 г. Изрично било указано административния орган да се
произнесе в едномесечен срок, считано от получаване на преписката и при
съобразяване на задължителните указания на ВАС. При извършена справка в
Административен съд - Пловдив било установено, че административната
преписка, ведно със заверен препис от постановеното съдебно решение на
ВАС били изпратена от съда с писмо № ***/23.07.2020 г. и всички документи
били получени от административния орган. Въпреки това, в определения от
ВАС едномесечен срок, нямало издадено ново решение от ***, съобразно
задължителните указания.
От страна на “В.” ЕООД били предприети няколко неуспешни опита да
накарат административния орган да изпълни задължението, включително с
нарочно писмено Заявление № *** от 28.08.2929 г., както и проведена лична
среща с Д. на **** - проведена на 10.09.2020 г. Извън всички процесуални
срокове било постановено Решение № ***/28.09.202/ г. за отказ за изменение
и отнемане на Разрешително № ***/15.09.2003 г. Решението на *** било
2
датирано от 29.09.2020 г. и изпратено по пощата на 29.10.2020 г. - месец след
посочената дата на неговото издаване, с препоръчано писмо. “В.” ЕООД
обжалвало Решение РР-*** от 28.09.2020г. на Д. на **** пред компетентния
съд, като въз основа на жалбата било образувано АХД № 20/2021 г. по опис
на Административен съд - Пловдив, XV състав, което към настоящия момент
е на производство.
В протоколите си за разпит по делото, лицата, взели участие в
изготвянето на Решение № РР - 3234/29.01.2018 г. за отказ - Г. К. С., М. И. М.,
Н. Г. Г., А. А. Т. са посочили като причини за забавяне на произнасянето
големият обем от работа в дирекцията, недостиг на квалифицирани
служители и текучество на кадри и недостатъчно изяснен текстове в
нормативната база, противоречиви решения на различните съдебни
инстанции във връзка с възникналите съдебни спорове за прилагане на
въведените забрани за МВЕЦ в различните нормативни и планови документи.
Въпросното обстоятелство е било потвърдено писмено в отговорите
получени по делото от Б. д., ИБР, а имено - честата промяна на законово -
нормативната база за работа, както и постоянното недоокомплектоване на
персоналния състав на Б. д., ИБР.
**** В. И. Ч. /**** на Б. д., ИБР/ е посочила в показанията си, че с
писмо № О***/27.07.2020 г. в БД «ИБР» е постъпило Решение №
9911/20.07.2020г. описа на ВАС, с което е било отменено Решение № РР-
3234/29.01.2020г. на Административен съд - Пловдив и е била върната
административната преписка на Д. на **** за ново произнасяне в
съответствие с мотивите на съдебното решение в едномесечен срок.
Решението на ВАС било обсъдено съвместно с експерти на *** относно
мотивите на същото и правилната преценка на административния орган за
ново произнасяне. Новото произнасяне по Заявление № ***/18.09.2014г. на
“В.” ЕООД изисквало задълбочен анализ и преразглеждане на мотивите на
административния орган при първоначалното произнасяне, което било
причината, довела до забавянето от страна на *** да се произнесе в указания
едномесечен срок.
В същото време процесуалния представител на дружеството „В.“ ЕООД
- св.Н. С. е уточнил в показанията си, че и двете Решения - № ***/29.01.2018г.
и № ***/28.09.2020, са били издадени извън предвидените по закона срокове.
В първия случай повече от 3,5 години след подаване на заявлението, без
според него, Д. на **** да се е мотивирал на какво се дължи забавата, а
втория път - след определения от ВАС едномесечен срок и то едва като
сигнализирал ВАС за незпълнението на съдебния акт. В същото време, видно
от показанията на св.С., през това време други издадени на „В.“ ЕООД актове
и сключени договори били загубили или прекратили своето действие и това е
станало не по вина на дружеството. Впоследствие, обаче, тези загубили
правно действие актове, били послужили за допълнително мотивиране на
отказа, въпреки че на практика именно административният орган бил
3
предпоставил с поведението си да се стигне до това състояние на нещата и до
издаване на отказ за продължаване на разрешителното за водовземане.
В хода на разследването е била изискана информация от
Административен съд - Пловдив, от която се установило, че жалбата на „В.“
ЕООД е била оставена без уважение.
За пълнота на разследването са били изискани и съответно получени
подробни справки на четири пъти - както от Б. д. ИБР, така и от МОСВ.
Видно от приложените отговори в периода 01.01.2015г. до 06.08.2021 г.
преписките, разглеждани в ***, по които решенията са били издавани в
просрочие повече от една година са както следва: в периода 01.01.2015г. до
31.01.2018г. 5 броя Решения, просрочието, за които е между една и две
години. За периода от 01.01.2020г. до 06.08.2021г. 8 броя Решения с
просрочие повече от една година, като същото е между една и две години или
общо за целия обследван период, преписките, по които издадените решения
от страна на *** са с просрочие повече от една година са общо ** броя. В тази
връзка е било направено и ново запитване до БДИБР конкретно колко са
докладните записки и кой точно е сезиран за кадровата необезпеченост на
Дирекцията. Ведно от отговора са били изготвени и изпратени общо ** броя
такива доклади.
Последния факт, както и големият обем от работа в дирекцията,
недостигът на квалифицирани служители и текучество на кадри и
недостатъчно ясни текстове в нормативната база, противоречи решения на
различните съдебни инстанции във връзка с възникналите съдебни спорове
при прилагане на въведените забрани за МВЕЦ в различните нормативни и
планови документи, сочат за липсата на умисъл на служител на ***, а оттам и
за липса от субективна страна на деянието по чл.282а от НК.
Прокурорът е приел, че горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин на базата на всички събрани по досъдебното
производство доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.
При тази фактическа обстановка, след анализ на събраните
доказателства и заключенията на множеството изготвени експертизи,
прокурорът при ОП – Пловдив е направил следните правни изводи:
Прокурорът е приел, че действително Д. на *** е имал изискуемото в
състава на чл. 282а от НК качество на длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 от НК, осъществявайки правомощията си съобразно чл.52 ал.1 т.4 от
Закона за водите. В конкретния случай са били налице предпоставките за
вземане на становище и издаване на съответния акт във връзка с искането за
издаване на съответното разрешително на „В.“ ЕООД за водовземане от
повърхностен воден обект - река Ч., с разрешена цел „производство на
електроенергия посредством МВЕЦ „Т.“, с мощност 1000KW И брутен напор
11.30м. в землището на с. Б., обл. П.. За да е съставомерно деянието по чл.
282а от НК, то следва да е било извършено умишлено.
4
Според прокурора в хода на разследването не е било установено
забавата от страна на съответното длъжностно лице да е била умишлена. Той
е приел, че забавянето се дължи на липсата на пълен състав в Б. д., ИБР -
големият обем от работа в дирекцията, недостиг на квалифицирани
служители и текучество на кадри и недостатъчно изяснени текстове в
нормативната база, наличието на противоречиви решения на различните
съдебни инстанции във връзка с възникналите съдебни спорове при прилагане
на въведените забрани за МВЕЦ в различните нормативни и планови
документи. В конкретния случай няма наличие на субективна страна на
престъплението по чл.282а от НК, а оттам липсва въобще извършено
съставомерно деяние по този текст от НК. С тези мотиви предсатвителят на
ОП – Пловдив е прекратил наказателно производство поради липса на
извършено престъпление на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Пловдивският окръжен съд изцяло възприема правните изводи на
прокурора и намира същите за правилни. В конкретния случай действително
забавянето на издаването на разрешително на «В.» ЕООД се дължи на на
липсата на пълен състав в Б. д., ИБР - големият обем от работа в дирекцията,
недостиг на квалифицирани служители и текучество на кадри и недостатъчно
изяснени текстове в нормативната база, наличието на противоречиви решения
на различните съдебни инстанции във връзка с възникналите съдебни спорове
при прилагане на въведените забрани за МВЕЦ в различните нормативни и
планови документи. Това обстоятелство се установява от разпитите на всички
длъжностни лица от «Б. д.», разпитани в хода на досъдебното производство.
Безспорно е установен кадровият дефицит, множеството други преписки,
които също са забавени, сложността на конкретния казус също е факт, като
всички тези обстоятелства в съвкупност са довели до забавянето и оздаването
на конкретното разрешение на «В.» ЕООД. Но от събраните доказателства не
може да се направи безспорен и категоричен извод, че конкретно длъжностно
лице умишлено е забавило издаването на разрешението, за да е съставомерно
поведението му от субективна страна по чл. 282а от НК. Ето защо изводът на
прокурора за липса на извършено престъпление е правилен и мотивиран и
атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство
следва да бъде потвърдено. Жалбата на «В.» ЕООД чрез адв. Н. С. следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
Изцяло се споделят доводите в жалбата на адв. С., че е налице
значително забавяне по издаване на съответното разрешение на «В.» ЕООД и
действително това препятства сериозно дейността на дружеството. Но за да е
съставомерно деянието по чл. 282а от НК следва канкретно длъжностно лице
умишлено да е забавило издаването на разрешението за съответната дейност.
И след като липсват доказателства за умишлено извършване на деянието от
конкретно лице, а забавянето се дължи на други обстоятелства – кадрова
необезпеченост, наличието на много други преписки, които също са забавени
/и други обстоятелства, изброени по-горе/, то деянието е несъставомерно от
субективна страна. При липса на съставомерно деяние правилно прокурорът е
5
прекратил наказателното производство.
С оглед на горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 28.07.2022г., постановено по
преписка № 9695/2020г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, с
което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК наказателното производство по досъдебно производство – дознание №
224/2021г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР –
Пловдив, водено за престъпление по 282а от НК.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок пред
Апелативен съд – Пловдив.

Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6