Р Е Ш Е Н И Е
№………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО Наказателен състав
На 14 април Година 2021
В публично заседание, в следния състав:
Председател: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар: М. Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 248 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 73 от 23.11.2020г. на Злати Христов – И.Д. Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Стара Загора, с което на „Брикел” ЕАД – гр.Гълъбово, ЕИК: *********, представлявано от Янилин Павлов Павлов – Изпълнителен Директор, на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, за нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева.
В жалбата си и в съдебно заседание, дружеството-жалбоподател чрез пълномощник моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се аргументи за отмяна на същото.
Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Районна прокуратура - Стара Загора, Териториално отделение - Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 29.04.2020г. от служители на РИОСВ-Стара Загора е извършил извънредна проверка на „Брикел” ЕАД, гр.Гълъбово, общ. Гълъбово. Резултатите от проверката били обективирани в съставения Констативен протокол № 007326 от същата дата.
На 08.07.2020г. от инж. Д.А.Т. – Главен експерт в РИОСВ – Стара Загора е съставен АУАН № 73, в който е отразено установеното при проверката:
На 29 април 2020г., при извършена извънредна проверка на „Брикел” ЕАД, гр. Гълъбово, общ. Гълъбово, от длъжностни лица при РИОСВ-Стара Загора за изпълнение на условията от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011г., (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.) в част „Емисии в атмосферата", във връзка с постъпили в РИОСВ - Стара Загора, на „Зелен телефон" сигнали за замърсяване на атмосферния въздух от работата на горивната инсталация, отразена в Констативен протокол № 007326/29.04.2020 г. се установи, че: Не е изпълнено Условие 9.2.1.3.17 от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г., (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.), изискващо „Писмената документация по Условия 9.2.1.3.14, 9.2.1.3.15 и 9.2.1.3.16 да се съхранява на площадката и предоставя при поискване от компетентния орган” във връзка с Условия 9.2.1.3.1, 9.2.1.3.2, 9.2.1.3.3 и 9.2.1.3.4, касаещи периодите на пускане и спиране на горивната инсталация. На място, на площадката на дружеството е констатирано, че в експлоатация са Енергиен котел (ЕК) № 1 с товар 130 тона пара за час и Енергиен котел № 3 с товар 175 тона пара за час. При проверката са констатирани редица разпалвания и погасяния на Енергийни котли, както следва: - в 01:00 часа на 29.04.2020 г. е погасен/спрян ЕК № 5, поради възникнал пропуск в пещна камера;
-в 12:10 часа на 27.04.2020 г. е разпален ЕК№3;
-в 12:45 на 28.04.2020 г. е погасен/спрян ЕК № 4;
Спирането и разпалването на ЕК са отразени в дневник в командна зала, където единствено са посочени датата и часа на разпалване, респ. спиране на ЕК.
Съгласно Условия 9.2.1.3.1, 9.2.1.3.2, 9.2.1.3.3 и 9.2.1.3.4 от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011г., при разпалване и при спиране на ЕК, операторът има задължения да изпълнява описаните критерии, а именно:
Условие 9.2.1.3.1. Периодът на пускане на инсталацията за производство на топлоенергия (1 бр. ЕК) се счита за приключил в момента, в който са изпълнени следните три критерия:
-при достигане на 71.4 % от номиналната топлинна мощност на ЕК се погасява изцяло мазута;
-включване на електрофилтъра и натоварването му до номинални параметри (до 2 часа след погасяване на мазута);
-включване на СОИ веднага след напълно натоварване на електрофилтъра (до 2 часа след погасяване на мазута).
Условие 9.2.1.3.2. Периодът на спиране на инсталацията за производство на топлоенергия (1 бр. ЕК) се счита, че започва в момента, в който са изпълнени следните четири критерия:
-при достигане на 71.4 % от номиналната топлинна мощност на ЕК се изключва СОИ;
-при дебит на топлоносителя 150 тона на час се изключва СОИ;
-при температурата на парата на изхода на котела 535°С се изключва СОИ;
-при налягане на парата 13,5 MPа, при които се изключва СОИ.
Условие 9.2.1.3.3. Периодът на пускане на инсталацията за производство на електроенергия (I1 бр. ЕК) се счита за приключил в момента, в който са изпълнени следните три критерия:
-при достигане на 71,4 % от номиналната топлинна мощност на ЕК и 33 % от номиналната електрическа мощност на турбините се погасява изцяло мазута;
-включване на електрофилтъра и натоварването му до номинални параметри (до 2 часа след погасяване на мазута);
-включване на СОИ веднага след напълно натоварване на електрофилтъра (до 2 часа след погасяване на мазута).
Условие 9.2.1.3.4. Периодът на спиране на инсталацията за производство на електроенергия (1 бр. ЕК) се счита, че започва в момента, в който са изпълнени следните три критерия:
-при достигане на 71,4 % от номиналната топлинна мощност на ЕК и 33 % от номиналната електрическа мощност на турбините се изключва СОИ;
-при температурата на парата на изхода на котела 535°С се изключва СОИ;
-при налягане.на парата 13,5 МРа, при които се изключва СОИ.
Съгласно Условие 9.2.1.3.14 операторът следва да документира параметрите по Условия 9.2.1.3.1, 9.2.1.3.2, 9.2.1.3.3 и 9.2.1.3.4. Към момента на проверката не беше предоставена писмена документация по посоченото условие.
Съгласно Условие 9.2.1.3.15 операторът следва да прилага инструкция за оценка на съответствието на измерените и изчислените стойности на параметрите с определените такива в Условия 9.2.1.3.1, 9.2.1.3.2, 9.2.1.3.3 и 9.2.1.3.4, в това число установяване на причините за несъответствията и предприемане на коригиращи действия за отстраняването им. Резултатите от изпълнението на инструкцията да се документират. Към момента на проверката не беше предоставена писмена документация по Условие 9.2.1.3.15.
Актосъставителят е приел, че „Брикел“ не е изпълнил Условие 9.2.1.3.17 от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011г., (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.), изискващо „Писмената документация по Условия 9.2.1.3.14, 9.2.1.3.15 и 9.2.1.3.16 да се съхранява на площадката и предоставя при поискване от компетентния орган”. Липсата на посочената документация поставя контролния орган в невъзможност да установи спазени ли са критериите по Условия 9.2.1.3.1, 9.2.1.3.2, 9.2.1.3.3 и 9.2.1.3.4 при описаните по – горе процеси на разпалване и спиране на ЕК.
Актосъставителят е приел, че „Брикел“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес на управление: гр. Гълъбово, община Гълъбово, област Стара Загора, кв. Индустриален, представлявано от Янилин Павлов Павлов - Изпълнителен директор, е нарушило чл.123в, т.2 от ЗООС, като нарушението е установено на 29.04.2020г.
АУАН № 73/08.07.2020г. бил подписан от пълномощник на санкционираното
дружество, който получил екземпляр от него. В законоустановения срок не били направени
възражения по АУАН.
Въз основа на АУАН № 73/08.07.2020г. е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 73 от 23.11.2020г. на Злати Христов – И.Д. Директор на РИОСВ – Стара Загора, в обстоятелствената част, на което, административно наказващият орган е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. Административно наказващият орган /АНО/ е приел, че от страна на “Брикел” ЕАД е осъществен състава на административно нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС и на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е определил и наложил на “Брикел” ЕАД, административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 12 000 лева.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите – актосъставителят Д.А.Т., свидетел Е.Ю.К. и свидетел Г.С.П., както
и от приетите по делото писмени доказателства: съпроводително писмо от РИОСВ – Стара Загора, изх. №
ПО-04-5693/25.11.2020 г., до изпълнителния директор на „Брикел“ ЕАД; известие за
доставяне; акт за установяване на административно нарушение № 73/08.07.2020 г.;
пълномощно; уведомително писмо, изх.№ КОС-06-007326/05.06.2020 г., до
изпълнителния директор на „Брикел“ ЕАД - гр.Гълъбово, ведно с известие за
доставяне; уведомително писмо, изх.№ КОС-06-007326/30.06.2020 г., до
изпълнителния директор на „Брикел“ ЕАД - гр.Гълъбово, ведно с известие за
доставяне; констативен протокол № 007326/29.04.2020 г.; наказателно постановление № 73/23.11.2020 г. на
и.д.директор на РИОСВ – Стара Загора; информационни
листове – 5 бр. от 27, 28 и 29 април
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Административното
обвинение е за това, че „Брикел” ЕАД не е изпълнило Условие 9.2.1.3.17 от
Комплексно разрешително № 40-Н1/2011г., актуализирано с Решение №
40-Н1-И0-А2/2018г., а именно „писмената документация по Условие 9.2.1.3.14,
9.2.1.3.15 и 9.2.1.3.16 да се съхранява на площадката и предоставя при поискване
от компетентния орган.”. Посоченото за неизпълнено Условие 9.2.1.3.17 от КР №
40-Н1/2011г. се състои две отделни задължения за дружеството, а именно – от една
страна, дружеството следва да съхранява на площадката документацията по Условия
9.2.1.3.14, 9.2.1.3.15 и 9.2.1.3.16, а от друга - да я предоставя при поискване
от компетентния орган. При анализ на текста на условието, следва извода, че за
да е налице неизпълнение на същото, то трябва да не се изпълнява някое от двете
задължения – дадени в условията на алтернативност. Първото – да не се съхранява
на площадката документацията по цитираните по – горе условия, а другото –
същата документация да не се предоставя на контролните органи. Аргумент в подкрепа
на тази позиция е обстоятелството, че задължението на дружеството за изготвяне
на съхраняване на документацията по Условия 9.2.1.3.14, 9.2.1.3.15 и 9.2.1.3.16
е възникнало от 17.12.2019г. – датата на влизане в сила на действащото
Комплексно разрешително, с което това задължение е възникнало /справка - Публичния
регистър на комплексните разрешителни на интернет страницата на МОСВ/, докато
задължението за представяне на документацията на компетентните органи е с
начален период – от поискването й. Разликата между двете нарушение /безспорно
извършването, на които е чрез бездействие/, е в началния момент на извършването
им. Ето защо от изключителна важност е да се посочи датата на извършване на
нарушението.
В съставения АУАН № 73 от 08.07.2020г. изобщо не е посочена датата на извършване на нарушението. Посочена е датата 29.04.2020г. с изричното отбелязване, че това е датата на констатиране на нарушението.
При някои нарушения тези обстоятелства - времето и мястото на извършването им могат да се фиксират точно, а в други хипотези - извършването на нарушението е процес във времето, който не може да се определи по този начин, като при тези нарушения същите реквизити могат да се изведат от описанието им. Настоящия случай, обаче, не е такъв.
Съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 в АУАН трябва да бъде посочена датата на извършване на нарушението. Това означава в АУАН да се съдържа точно отразяване на момента на извършване на нарушението, посочен по възможност с максимална конкретика. В случаите, когато санкционираното деяние се изразява в бездействие, нарушението се счита извършено след изтичане на срока, в който задълженото лице е следвало да осъществи предписаното му от закона действие, а не след откриването му. Това, обаче не отменя изискването в акта и в наказателното постановление да се впише дата на извършването му.
В настоящия случай тази нередовност е съществена и е непреодолима по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като в АУАН актосъставителят изрично е посочил, че нарушението е констатирано на 29.04.2020г.. А и видно от НП, административно наказващия орган изобщо не се е позовал на нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, а е приел, че датата на констатираното нарушение е и датата на извършването на нарушението. При нарушение изразяващо се в бездействие, това не е едно и също.
Актът за установяване на административно нарушение се явява важна предпоставка за издаване на наказателното постановление. Функциите и юридическият ефект на същия могат да се проявят, само ако е редовен. По изключение, те се проявяват и ако е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Настоящия състав не споделя мнението, че този порок е несъществен. Това е така, защото такива пороци на акта водят до невъзможност да се установи по безспорен начин, по какъв начин е осъществено нарушението. Констатираното процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Изискванията за точно посочване на времето на нарушението по чл. 42, точка 3 от ЗАНН имат за цел да осигурят на привлеченото към отговорност лице възможността да организира ефективна защита, както по фактите, така и по правото. Неяснотата относно фактическите твърдения на наказващия орган, винаги е съществено процесуално нарушение, когато допуснатите пропуски създават реална несигурност относно правните и фактически твърдения на контролните и наказващи органи. Предвид гореизложеното, съдът намира, че АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН, и тъй като административно наказателното производство е започнало въз основа на АУАН, който е съставен в противоречие на сочената разпоредба, само на това основание НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Обжалвано е Наказателно Постановление № 73 от 23.11.2020г. на Злати Христов – И.Д. Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Стара Загора, с което на „Брикел” ЕАД – гр.Гълъбово, ЕИК: *********, представлявано от Янилин Павлов Павлов – Изпълнителен Директор, на основание чл.168, във връзка с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, за нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................