Р Е Ш Е Н И Е
№591
Гр. П., 23.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07143/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са от „Топлофикация–П.“ АД срещу А.С.К. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 211,51 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от
01.11.2003 г. до 31.01.2004 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се
в гр. П., ул. „***,
с абонатен № ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 13.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 349,77 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.12.2003 г. до
09.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, VI-ти състав е издадена Заповед № 4172 от 14.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 19.10.2018 г.
Ищецът
„Топлофикация – П.“ АД твърди, че между него и ответника А.К., в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна
енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период в размер на сумата от 211,51 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 349,77 лв. за периода от 30.12.2003 г. до
09.07.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът А.К.
оспорва предявените искове с твърдението, че претендираните суми са изцяло
погасени по давност. Намира за приложим към вземанията тригодишния давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД с оглед характера им на периодични плащания.
Възразява срещу искането на ищеца за задължаването му да представи документ за
собственост на процесния имот. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника
е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането
на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
С
оглед конкретните оспорвания, въведени от ответника с отговора на исковата
молба, с проекта за доклад по делото, обективиран в
определението от 24.01.2019 г. по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК и обявен за
окончателен такъв, предвид липсата на възражения и оспорвания от страните,
съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за съществуването през
исковия период на облигационно правоотношение между него и ответника, като е
отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през
процесния период ищцовото дружество е доставило до исковия имот топлинна
енергия, за която се дължи процесната сума, както и, че размерът на
обезщетението за забава през релевантния период се равнява на посочения в
исковата молба.
Въпреки
разпределената доказателствена тежест, от страна на ищцовото дружество не са
ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод за наличието на
облигационноправна обвързаност между страните през процесния период, обоснована
с притежавани от ответника вещни права върху имота. Ето защо, съдът намира, че
исковите претенции са останали недоказани по своето основание и следва да бъдат
отхвърлени.
За
пълнота и прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че
в настоящия случай процесните суми се явяват и недължими на друго основание –
погасяване на вземанията по давност, което прави основателно наведеното в тази
насока от страна на ответника правопогасяващо възражение.
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай вземането в размер на сумата от 211,51 лв., представляващо
стойност на топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в
който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането. В клаузата на чл. 34, ал. 1
от приложимите към процесното правоотношение Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация–П.“ ЕАД на потребителите в
гр. П., приети в заверено копие като писмено доказателство по делото като
приложение към вестник „СъП.“, бр. 82/3959 от 29.04.2008 г., е предвидено задължението
на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в клаузата на
чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод, че
вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.08.2018
г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасено по давност е цялото вземане за главница,
претендирано за периода от 01.11.2003 г. до 31.01.2004 г., което обстоятелство
не се оспорва от ищеца.
На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния му характер погасено по
давност е и вземането за законна лихва за забава в размер на сумата от 349,77
лв.
Изложеното
дотук обуславя извода, че предявените искове се явяват изцяло неоснователни – с
оглед липсата на доказателства през процесния период страните да са били
обвързани от твърдяното от ищеца облигационно правоотношение /допълнително
поради погасяване на вземанията по давност/, поради което следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответникът, поначало както за тези,
сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същият не е
претендирал разноски, а и по делото не са ангажирани доказателства за реалното
им извършване, поради което не следва да му бъдат присъждани. Сторените от
ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ж.к. Мошино срещу А.С.К., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че А.С.К. *** АД сумата
от 211,51 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2003
г. до 31.01.2004 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 13.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 349,77 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.12.2003 г. до 09.07.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО,
VI-ти състав е издадена Заповед № 4172 от 14.08.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 19.10.2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ***г. по
описа на съда, с приложен към същото заверен
препис от настоящото решение, да се изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: