Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 8721 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК на
новоконституирания взискател (цесионер) И.Б.М. срещу отказа на съдебния изпълнител
да изплати припадащата й се част от сумата по разпределението по изп. дело №
113/2013 г. по описа на ЧСИ П.М.с рег. № 845 на КЧСИ и с район на действие СГС
поради спиране на нейното предаване по изпълнителното производство с участието
на съделителите по гр. дело № 2139/2002 г., респ. техните правоприемници.
В жалбата се твърди, че обжалваният отказ на съдебния
изпълнител е незаконосъобразен, тъй като образуваното исково производство от
взискателя Д.П.Т.не бил срещу нея като конкуриращ взискател по изпълнението, а
срещу частния й праводател – взискателя и цедента В.П.С.. Липсата на предявен
отрицателен установителен иск за вземането й по изпълнителното производство задължавал
съдебния изпълнител да й предаде дължимата й сума по изпълнението. Иска отмяна
на отказа на съдебния изпълнител за осъществяване на исканото изпълнително действие.
Взискателите Д.П.Т.и В.П.С. не са подали възражения по
жалбата, а в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за
установено следното:
Производството по изп. дело № 113/2013 г. по описа на ЧСИ
П.М.с рег. № 845 и район на действие СГС е образувано по молба от 02.04.2013 г.
на С.Б.К.по изпълнителен лист от 08.11.2012 г., издаден въз основа на влязло в
сила решение, постановено по гр. дело № 2139/2002 г. на СРС, ІІ ГО, 53-ти
състав, за изнасяне на публична продан на делбен недвижим имот, представляващ
УПИ № III-78 от квартал 22, местността НПЗ Хладилника-Витоша по плана на гр. София,
с площ от 541 кв.м, заедно с построените в него две масивни едноетажни жилищни
сгради, четирите склада и външна тоалетна. Съделителите по решението и страни
по така образуваното изпълнително производство са конституирани: Б.К.П.;
С.Б.П.; С.Б.К.; Б.С.Х.; Л.С.Б.; В.Т.Б.; Й.Т.П.;Д.Г.Т.; Ж.Г.Т.;
Д.Г.Т.; К.Г.Т.иМ.Х.Т..
След извършена публична продан на недвижимия имот с протокол
за обявяване на купувач от 23.09.2013 г. съдебният изпълнител е обявил за
купувач на имота съделителя В.Б., предложила третата цена на проданта – 212000
лева.
Извършеното от съдебния изпълнител разпределение на
сумата от проданта с протокол за разпределение от 08.04.2014 г. по жалба от С.К.е
отменено с решение № 5286 от 17.07.2015 г., постановено по гр. дело № 629/2015
г. на СГС и е извършено ново разпределение на сумата от проданта само между
съделителите: Б.П.; С.П.; С.К.; Б.и Й.П., като е постановено взискателят и
съделител С.К.да получи сумата 81643.22 лева. Така постановеното решение е
влязло в сила на 24.12.2015 г.
С постановление за възлагане на недвижим имот от
14.01.2016 г. съдебният изпълнител е възложил имота на обявения за купувач
съделител В.Б., внесъл по процесното изпълнително производство сумата 146716.63
лева след приспадане на припадащата й се част от продажната цена (212000 лева –
65283.37 лева). Постановлението е влязло в сила на 25.07.2018 г.
В хода на изпълнителното производство - 23.02.2018 г., е
настъпила смъртта на взискателя и съделител С.К., като с молба от 30.03.2018 г.
Д.П.Т., в качеството си на наследник по закон, е представил удостоверение за
наследници на С.К.от 12.03.2018 г., видно от което нейни наследници по закон са
синовете й – молителят Д.Т.и В.С..
С Постановление от 05.04.2018 г. съдебният изпълнител е конституирал
на основание ч. 429, ал. 1 от ГПК като страна по процесното изпълнителното
производство наследниците на С.К.– В.С. и Д.Т.. В постановлението съдебният
изпълнител не е посочил сумата от припадащата се такава на техния наследодател С.К.,
която да получи всеки един от тях.
На 27.08.2018 г. е постъпило уведомление от жалбоподателя
И.М. с приложени към него договор за продажба на вземане от 07.08.2018 г. и саморъчно
завещание, обявено с протокол от 03.08.2018 г. на нотариус П.П.и с което С.К.е
завещала цялото притежавано от нея движимо и недвижимо имущество към момента на
смъртта си, включително и вземането по процесното изпълнително производство, в
полза на своя син В.С.. Последният с посочения договор е прехвърлил вземането
по изпълнението на И.М., която е поискала изплащане на сумата по изпълнителното
производство. Съдебният изпълнител е уведомен за цесията и от В.С., видно от
уведомление от 28.08.2018 г.
С постановление от 29.08.2018 г. съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното производство по отношение на Д.Т., а с друго такова от
30.08.2018 г. е конституирал като взискател - И.М. (цесионер по договора).
По жалба на Д.Т.постановлението за прекратяване на
изпълнително производство по отношение на него е отменено с решение № 7091 от
14.11.2018 г., постановено по гр. дело № 13181/2018 г. на СГС и изпълнителното
дело е върнато на съдебния изпълнител за продължаване на действията по
изпълнителното дело съобразно мотивите на решението. В същите съдът е приел, че
при съществуващия спор между взискателите съдебният изпълнител е следвало да
приложи съответно разпоредбата на чл. 464, ал. 1 от ГПК като даде възможност на
взискателя, чието право е оспорено да се защити по исков ред, като до
постановяване на решението от съд, спре предаването на сумата, предвидена
за новоконституираните вместо починалия взискател лица.
Във връзка с така постановеното решение съдебният изпълнител
е изпратил до Д.Т.съобщение за възможността му да се защити по исков ред поради
оспорване на правото му на вземане като наследник по закон на С.К.от друг
взискател чрез представяне на саморъчно завещание. Съобщението му е връчено на
22.11.2018 г.
С молба от 30.11.2018 г. Д.Т.е представил на съдебния
изпълнител подадена от него до СГС искова молба от 13.11.2018 г., с която е
предявил срещу В.С. иск за нищожност на саморъчното завещание поради ненаписването
му и неподписването му от С.К., а при евентуалност – за възстановяване на
запазената му част. Направил е също и искане за отмяна на сключения между В.С.
и И.М. договор за цесия за припадащата му се част от вземането по
изпълнителното производство.
Новоконституираният взискател и жалбоподател И.М. с молба
от 25.02.2019 г. е поискала да й бъде преведена половината от припадащата се
част от продажната цена за С.К.. Съдебният изпълнител е постановил отказ по
така направеното искане, жалбата срещу който е оставена без уважение с решение
№ 6661 от 16.09.2019 г., постановено по гр. дело № 6590/2019 г. на СГС. Съдът е
изложил съображения, че при установяване на незаконност на извършеното изпълнително
действие при разглеждане на споровете по чл. 435 от ГПК окръжният съд не се
произнася с акт по същество, а го отменя и връща делото със задължителни
указания по приложение на закона, каквито задължителни указания за предаването
на сумата на новоконституираните взискатели вместо починалия взискател до разрешаване
на правния спор помежду им са дадени на съдебния изпълнител и с които същият се
е съобразил.
С молби от 17.12.2019 и 13.12.2019 г. И.М. е направила
отново искания за предаването й на цялата сума, предвидена за починалия
взискател С.К., по които съдебният изпълнител е постановил отказ. Отказът на
съдебния изпълнител от 17.12.2019 г. по молбата от 13.12.2019 г. е връчено на
взискателя И.М. на 06.01.2020 г.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
видно от удостоверената дата за съобщаването на обжалвания отказ от 17.12.2019
г. – 06.01.2020 г. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – отказ
на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, изразяващо се
в предаване на събраната по изпълнението сума.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Образуването на процесното изпълнително производство въз
основа на постановеното от съд изнасяне на публична продан на делбен недвижим
имот е предпоставило участието в него на съделителите в съсобствеността, всеки
от които е имал качеството на взискател по изпълнението и за които след извършване
на проданта се е осъществило разпределение на получената от нея продажна цена. След
започване на изпълнението и извършване на разпределението на получената от
проданта сума обаче е настъпило универсално приемство на страната на взискателя
С.К., установено от съдебния изпълнител въз основа на представено пред него удостоверение
за наследници и обосновало продължаването на производството с участието на
нейните наследници по закон – синовете й В.С. и Д.Т..
Именно последващото (след конституирането на наследниците
по закон) оспорване на правото на вземане на взискателя Д.Т.в процесното изпълнително
производство с извършеното в полза на взискателя В.С. саморъчно завещателно
разпореждане и сключения между него и И.М. договор за цесия е обусловило и вида
на търсената от взискателя Д.Т.искова защита – оспорване на завещателното
разпореждане като правопораждащ за В.С., респективно за И.М. факт относно
претендираното право на вземане над припадащата се част по закон или запазена
част от вземането на починалия взискател С.К.с евентуалните искове по чл. 42,
б. „б“ и чл. 30 от ЗН, а не чрез отрицателен установителен иск (интерес от
такава защита е налице за оспорващия взискател). С така предявените искове
взискателят
Д.Т.търси защита не само претендираното от него право на
вземане от сумата по процесното изпълнително производство, разпределена за
починалия взискател С.К.и негов наследодател, но и отрича претендираното от
другия взискател В.С., респективно от неговия частен правоприемник и жалбоподател
в настоящото производство И.М. право на вземане над припадащата се част по
закон или запазена част от същото вземане, което като защита би се осъществило
при евентуално предявяване на отрицателен установителен иск. В тази насока са и
дадените с решението от 14.11.2018 г. на СГС указания за съответно прилагане на
чл. 464, ал. 1 от ГПК с възможност за осъществяване на защита чрез разрешаване
на съществуващия между страните (взискатели по изпълнителното производство,
предвид участието в него на съделителите на продадения на публична продан делбен
недвижим имот) материалноправен спор от съд в рамките на исковото производството,
а не от съдебния изпълнител – каквото компетентност последният няма, или пък от
съда в производството по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, в което окръжният съд
действа само като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалвания
несъдебен акт – така разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2005 г. на
ОСГТК на ВКС. Предвид така изложените съображения неоснователни се явяват наведените
от жалбоподателя И.М. доводи, че само липсата на предявен от взискателя Д.Т.отрицателен
установителен иск за оспорване на вземането в изпълнителното производство
правел отказа на съдебния изпълнител незаконосъобразен.
Неоснователни са и доводите й за отсъствие на осъществена
срещу нея като взискател искова защита по чл. 464, ал. 1 от ГПК. С оспорването
на правото на нейния праводател В.С., чието участие в изпълнителното
производство не е приключило, предявените от взискателя Д.Т.при евентуалност
искове по чл. 42, б. „б“ и чл. 30 от ЗН имат значението на оспорване вземането
на цесионера И.М., доколкото договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание – в случая валидно завещателно
разпореждане. В тази насока е и направеното от Д.Т.с представената след
уведомлението на съдебния изпълнител искова молба от 18.11.2018 г. (стр. 773 от
изпълнителното производство), макар и нередовно предявено, искане за отмяна на
сключения между В.С. (цедент) и И.М. (цесионер, взискател и жалбоподател в
настоящото производство) договор за продажба на вземане от 07.08.2018 г. за припадащата
му се част от вземането по изпълнителното производство. При тези данни по
изпълнителното производство за осъществяваната от взискателя Д.Т.искова защита за
оспореното му вземане и съобразявайки задължителните указания на съда, дадени с
решение от 14.11.2018 г. на СГС (така и решение от 26.09.2019 г. на СГС), доводите
на жалбоподателя И.М. за незаконосъобразност на отказа на съдебния изпълнител
да извърши исканото изпълнително действие се явяват неоснователни. Ето защо,
така подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б.М. срещу отказ на ЧСИ П.М.с рег. № 845 и
район на действие СГС за извършване на искано изпълнително действие, изразяващо
се в изплащане на припадащата й се част от сумата по разпределението по изп.
дело № 113/2013 г. по описа на ЧСИ П.М.поради спиране на нейното предаване по
изпълнителното производство, обективиран в съобщение изх. № 3774 от 17.12.2019
г. по описа на съдебния изпълнител.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.